Р Е Ш Е Н И Е
№...........................
гр. С.,
26.10.2016г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 5-ти състав в публично заседание на
дванадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.
при
участието на секретар Кр.Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20660 по описа за 2014г. на СГрС, І-5 състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. вр. с чл. 124
и сл. от ГПК (в сила от 01.03.2008г).
Образувано е
по искова молба вх. №
154263/23.12.2014г. на Р.Р.И., ЕГН **********,
М.А.А., ЕГН **********, действаща
чрез представителя си по закон – майка й
Р.Р.И., ЕГН **********, Д.А.А.,
ЕГН **********, , действаща чрез представителя си по закон – майка й Р.Р.И., ЕГН **********, М.А.Д., ЕГН **********, Д.А.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и съдебен адрес: адв. С.Ч.,***
срещу Н.Б. на Б.А.З. (НББАЗ), рег.
по ф.д.№ 11830:2001г. на СГрС, ФО, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул. „********* и съдебен адрес: А.Д. „А.Д., Р.Г. и С.”, гр.С., ул. „***********,
с която са поискали от съда да осъди ответника на основание на чл. 282, ал. 3 и ал. 5 вр. с чл. 271 и
чл. 226 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) вр. с чл. 3 и сл. от Вътрешните правила на Съвета на Бюрата (в сила от
01.07.2008г) вр. с чл. 45, чл. 51 , чл.
52 и чл. 86 от ЗЗД да заплати им заплати неплатена част от
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания
от смъртта на А. Д.А., ЕГН **********
, настъпила на 12.03.2012г. на главен
път І-8, км „250” в отсечка между гр.Садово и с.П. от виновно противоправно поведение на О.Д., роден
на ***г. в гр.С., Република Турция, турски гражданин, като водач на товарен автомобил „Рено” турски
рег.№ ****** и прикачено към него полуремарке с турски рег.№ 31D3038, за което
бил признат за виновен с влязла в сила Присъда
№ 85/25.07.2013г. на ОС-Пловдив, НОХД 1868/2012г., потвърдена от
АС-Пловдив, изменена в частта за наказанието от ВКС по дело № 288/2014г.,
притежаващ сертификат „Зелена карта”, издадена от турски застраховател Anadolu
Sigota T.A.S” без представител в РБългария, в размери като следва: за Р.И. сумата от 90 000лв.; за М.А.
сумата от 80 000лв; за Д.А. сумата от 80 000лв.; за М.Д. сумата
от 100 000лв., за Д.Д. сумата от 100 000лв., ведно със
законната лихва от 12.03.2012г. до изплащането им. Навели са твърдения че А. А.
е син на ищците Д., баща на ищците А.ови , като приживе е съжителствал в
продължение на 13 години на семейни
начала с ищцата И., загубата му причинила мъка и страдание на ищците, те
живеели заедно с него и били неразделни, изживели стрес, изострена
чувствителност, вътрешна опустошеност от загубата на опората си в живота и
надеждата за сигурност в бъдещето, справедливото обезщетение на вредите било в
размери от по 150 000лв. за всеки ищец , а изплатените от ответника
извънсъдебно суми съответно от 60 000лв. за ищцата И., по 70 000лв.
на децата и по 50 000лв. за родителите на били достатъчни. Оспорил е
възражението на ответника за съпричиняване, като е посочил, че А. А. нямал
задължения да оборудва каруцата с осветително тяло и със светлоотразители , А.
не бил повлиян от алкохол, което да допринесло за вредите. Претендирали са
разноски. Оспорили са поради прекомерност възнаграждението за адвокат, претендирано
от ответника.
Ответникът в предоставения му срок е оспорил
исковете. Навел е твърдения, че действително на 12.03.2012г. е настъпило ПТП
при което О.Д., като водач на товарен автомобил „Рено” турски рег.№ ****** и
прикачено към него полуремарке с турски рег.№ 31D3038, притежаващ сертификат
„Зелена карта”, издадена от турски застраховател Anadolu Sigota T.A.S” без
представител в РБългария нарушил правила за движение по пътищата и настъпила
смъртта на А. А., но за настъпването на ПТП А. допринесъл с участие от 30%,
като се е движел в каруца в тъмната част на денонощие без тя да е снабдена със
светлоотразители и без осветително тяло съобразно чл. 71 от Закона за движение
по пътищата, а и след употреба на алкохол над допустимото на всички пътуващи в
каруцата, включително и на водача й, за което А. знаел, с плащането на сумите
извънсъдебно ищците получили справедливо обезщетение, ищците не били претърпели
остро душевно разстройство, не дължал лихва от дата на ПТП а съобразно
правилата на чл. 271 от КЗ, по процесния договор за застраховка вече били
платени 1 000 000лв., като претенции
освен процесните били предявени за още 900 000лв. по дело 20662/2014г. на
І-12 състав и дело № 20661/2014г. на І-1 състав.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от приети по делото и неоспорени от страните
удостоверения за наследници, удостоверения за раждане, за родствени връзки,
издадени от кметство на с.П. и Община Садово, община Пърмвомай, обл. Пловдив, се установява, че А. Д.А. , ЕГН
********** е починал на 12.03.2012г., като е оставил за наследници по закон
децата си М.А.А., Д.А.А., родителите му
са ищците Д.Д. и М.Д., като приживе той е живял заедно с майката на децата му –
ищцата Р.И., ответникът е изплатил на ищците като обезщетение за страданията от
загубата им сумата от 60 000лв. на ищцата И., сумата от по 50 000лв.
на всеки от ищците Д. и сумата от по 70000 лв. на всеки от ищците А.ови.
По делото са приети неоспорени от страните Присъда
№ 85/25.07.2013г. на ОС-Пловдив по НОХД 1868/2012г., Решение на
АС-Пловдив по ВНОХД 382:2013г., Решение на ВКС по НД № 288/2014г., съгласно които О.Д., роден на ***г.
в гр.С., Република Турция, турски гражданин е признат за виновен в това, че на
12.03.2012г. като водач на товарен
автомобил „Рено” турски рег.№ ****** и прикачено към него полуремарке с турски
рег.№ 31D3038, в РБългария на главен път І-8, „км. 250” в участъка между с.П. и
гр.Садово е нарушил правила по чл. 20, ал.1 и ал. 2 и чл. 21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата, като се движел несъобразена с пътна обстановка скорост,
не упражнявал непрекъснат контрол върху автомобил, движел се с превишена
скорост, като е причинил по непредпазливост смъртта на А. Д.А., Н.Н., В.Й. Д. и
В. А.Д. - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 5 буква „б“, пр.1 вр. с ал.1,
буква „в” вр. с чл. 342, ал.1 вр. с чл.
343г вр. с чл. 37, ал.1,т.7, чл. 49, ал.2 и чл. 54 от НК. С решението на ВКС
присъда е изменена в частта за наказанието поради наличие на смекчаващи
отговорността обстоятелства, представляващи липса на светлоотразители на
каруцата и на светлина в задната част на каруцата.
По делото не се спори, че за товарен автомобил „Рено”
турски рег.№ ****** и прикачено към него полуремарке с турски рег.№ 31D3038 към
12.03.2012гг. е имало валиден сертификат „Зелена карта”, издадена от турски
застраховател Anadolu Sigota T.A.S” , който няма представител в Република
България.
По делото са
приети претенция от 09.09.2013г., писма от ответника до ищците от 26.11.2013г.
и от 06.11.2014г., съгласно които ищците на 09.09.2013г. са поискали от ответника да им заплати по
120 000лв. за всеки от Р.И. и родителите Д., както и по 150 000лв. за
всяко от децата, ответник е признал и се
съгласил да плати част от тези суми по предявени пред него претенции , както
следва: в размер на 60 000лв. за Р.И., по 70 000лв. за ищците А.ови и
по 50 000лв. за ищците Д., като е посочил, че тези суми са съобразени с
прието от ответника 30% съпричиняване.
По делото са приети резултати от химически изследвания
за установяване на алкохол в кръвта, съгласно които в кръвта на А. А. е имало
1,51 промила алкохол, в кръвта на В. Д.
е имало 1,57 промила алкохол в кръвта, в кръвта на Н.Н. е имало 1,94 промила
алкохол в кръвта, в кръвта на В. Д. е имало 0,75 промила алкохол в кръвта.
С прието по делото неоспорено от страните заключение
по съдебно-медицинската експертиза, което съдът изцяло кредитира като вярно
задълбочено неопровергано от другите доказателства по делото вещото лице след
запознаване с документи по делото е посочило, че в момента на ПТП А. е бил с 1,51 промила
алкохол в кръвта, починал е от тежки травми на място. Това алкохолно опиянение
е средна степен, при която отпадат индивидуалните различия в поведението на
поелия алкохол, при А. е имало загуба на критична преценка, нарушено
възприятие, промени в паметта и разбирането, намалена зрителна острота и
периферно зрение, нарушено равновесие, завалена реч. Такова било повлияването и
на В. А.Д. с концентрация от 1,57 промила алкохол в кръвта по време на ПТП и на
Н.Н. с 1,94 промила алкохол в кръвта. При В.Й. Д. концентрация на алкохол в
кръвта била 0,75 промила, което била лека степен на алкохолно опиване, като при него било
възможно да е имало понижено внимание, забавени рефлекси, снижена
работоспособност с повече грешки, намалена самокритичност и възможности.
Разпитан по делото св.
Я. ***, познава ищците от около 10-тина години, те живеели на около 20тина
километра в с.П., през 2012г. загубили сина си по прякор „М.”, не му знаел
името.Заявил е, че в деня преди ПТП „М.” заедно с К., големия В. и малкия В., го
посетили в дома им, още при идването им се виждало, че всички те са пили
алкохол, а и самите те му казали, че вече са пили, в дома на свидетеля родственика
на ищците - А. А., малкият В. и К. изпили по около 100-150 гр. ракия, а
големият В. изпил една бира, останали заедно за около 1-1,5 часа при свидетеля
и си тръгнали заедно. Посочил е, че и четиримата при тръгването си от дома му залитали, завалвали думите и по начина им на
държане се виждало че са пияни, те дошли заедно в дома на свидетеля, през
цялото време били заедно , пили заедно и си тръгнали заедно във видимо нетрезво
състояние.
Разпитан по делото св.
Т. е заявил, че живее в с.П. и познава ищците, купувал им стоката, през
2012г. загубили А. при ПТП, при което А. бил в каруца. Заявил е, че не бил
видял А. в каруцата в деня на ПТП, но хората му казали, че това била каруцата
на големия В., а нея свидетелят виждал почти всеки ден, видял я и в деня преди
ПТП. Тази каруца имала отзад на задния капак два светлоотразители. Заявил е, че
е виждал тази каруца вечер и тя винаги била със запален газов фенер на пръчка,
която стърчи на левия заден край на каруцата – на „килимията”, като този фенер
бил на 1,50м. над земята и можел да се види на около 50м. разстояние. Заявил е,
че през селото минава международен път и каруците слагали фенери, отделно бил
виждал хората в каруците да светят и със запалки.
Разпитан по делото св.М.
е заявил, че не познава ищците, нито А. А.,
знаел, че е имало ПТП между каруца и камион през 2012г. на пътя преди с.П., той
пътувал към Свиленград, управлявал ТИР с българска регистрация. Било около
20,00ч. видял камион, включил аварийни светлини на пътя, спрял в посоката за
движение към Свиленград, свидетелят спрял на около 30м. преди да го достигне,
но не слязъл от камиона, пред спрелия камион имало каруца, дошла полицията,
тогава свидетелят слязъл на пътно платно
и видял каруцата, не видял дали има светло-отразителни знаци по каруцата,
участък на пътя там бил тъмен, нямало улични лампи, нито сгради наблизо,
осветление било само от движещи се автомобили. Посочил е , че спрелият камион
го бил изпреварил 10-тина минути преди да го настигне след това свидетеля, тогава
той се движел на къси светлини на фаровете.
С приетото по делото заключение по
съдебно-автотехническата експертиза,
което съдът изцяло кредитира като вярно задълбочено неопровергано от другите
доказателства по делото вещото лице след запознаване с документи по делото е
посочило, че ПТП е настъпило на прав участък с двупосочно движение, като
автомобил застига каруцата, не успява да я заобиколи, удря я отзад, при което
тя се скършва по средата, автомобил се движел със скорост от 88 км/ч. при
ограничение от 70км:ч. за този тип товарни автомобили. Вещото лице е посочило,
че фаровете на автомобила осветяват при къси светлини около 60м. напред и около
130м. при дълги светлини, поради което и ако се е движел на дълги светлини на
фаровете, то тогава удар е бил предотвратим. Посочило е, че ако каруцата имаше
поставени светлоотразители, които са качествени, а не от изхабена пластмаса, то
тогава видимостта на водача на автомобила, ако се е движел на къси светилни, би
била над 100м., а при дълги светлини на
фаровете – още по-голяма и тогава водач би могъл да избегне удара. Посочил е,
че няма описани в нито един от документите по делото, включително и в протоколи
за оглед на местопроизшествие да са намерени светлоотразителни елементи, стъкла
по пътното платно и затова приемал, че каруцата не е имала светлоотразители и
светещо тяло-на пътя имало само дъски.
Разпитан по делото св.Т.
е заявил, че познава ищците, от едно и също село са познавал и А. А. приживе, той бил загинал в
катастрофа през 2012г. Посочил е, че приживе всички живеели заедно в една къща,
нормални им били отношенията като за такъв тип роднински връзки. Заявил е, че А.
А. се грижел за семейството си, то било задружно, не бил чувал скандали, винаги
били заедно, присъствал на погребението, трагично го приели ищците, променили
се след загубата на А., още не я били преодолели, всяка събота ходели на гроба
му.
Разпитан по делото св.Д.
е заявил, че познава ищците, живеели на съседни улици в с.П., всички те живеели
в една къща заедно с А. А. докато бил жив, наблюдавал ежедневно отношенията им,
те били добронамерени, не е имало караници, те тежко приели загубата на А..
Заявил е, че децата сега са по-затворени. Родителите на А. се занимавали със
земеделие и животновъдство, А. приживе им помагал, сега нямало кой да го прави
и им било трудно. Майката на А. била на успокоителни, нито един от ищците не
иска да присъства на празненства, не им било приятно, защото виждайки другите
млади хора си спомняли за тяхната
загуба.
С прието по делото заключение по единичната
съдебно-психиатричната експертиза, което
съдът изцяло кредитира като вярно задълбочено неопровергано от другите
доказателства по делото вещото лице след запознаване с документи по делото , преглед
на ищците, и изслушване на показанията на разпитаните по делото свидетели е
посочило, че непосредствено след
загубата на А. всички ищци са
претърпели тъга и болка от загубата му, но няма данни за невротично и
психотравматично разстройство, само при майката Д. е проявена дистимия, тоест
хронична потиснатост на настроението, характеризираща се безпокойство,
песимизъм, обикновено това продължава няколко години, възможно да е продължи
доживот, като е свързано със загубата на дете.
Приети са амбулаторни листове, обсъдени от вещите лица
, които не сочат да има отклонение в психическо развитието на ищците-деца на А..
С прието по делото заключение по тройната
съдебно-психиатричната експертиза, което
съдът изцяло кредитира като вярно задълбочено неопровергано от другите
доказателства по делото вещите лица след запознаване с документи по делото са посочили, че ако се приеме, че състоянието
на ищците е такова, каквото е описано от единична експертиза, направила преглед
на ищците, то лекарствата „деанксит“ и „невропан са полезни. Посочили са, че
няма съществени различия в изводите им с единичната експертиза, като при
майката Д. смущенията са в насока на трайна емоционална потиснатост и променен
начин на живот, необходимо е психотерапия, евентуално и медикаментозна такава.
С оглед на
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове са с правно
основание на чл. 282, ал. 3 и ал. 5 вр.
с чл. 271 и чл. 226 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) вр. с чл. 3 и сл. от Вътрешните правила на Съвета на Бюрата (в сила от
01.07.2008г) вр. с чл. 45, чл. 51 , чл.
52 и чл. 86 от ЗЗД - иск срещу НББАЗ като носител на задължение за плащане на застрахователно
обезщетение съобразно международни договорености и Вътрешните правила , за
заплащане на застрахователно обезщетение
по международна застраховка „Гражданска отговорност“ по системата зелена
карта за вреди от ПТП, настъпило на територия на Република България от превозно
средство с чуждестранна регистрация от
държава член на системата „зелена карта“, при въведено и възражение по чл. 51,
ал.2 от ЗЗД за съпричиняване.
За да бъде уважен
иск по делото следва да се установи кумулативно наличие на следните
предпоставки: деликт, извършен на територия на РБългария от водач на моторно
превозно средство с чуждестранна
регистрация от държава член на системата „зелена карта“, който деликт представлява
застрахователно събитие, риска за което се покрива от застраховка Гражданска
отговорност, както и че са настъпили вреди, причинени от застрахователното
събитие на ищеца, причинна връзка между деликт и вреди. Ищците следва да
докажат и обстоятелства, които да обосноват определяне по справедливост на
обезщетение за неимуществени вреди в размер, за който е предявен иска, както и
родствени връзки между ищец и загинал при ПТП, които да позволяват обезщетяване
на неимуществени вреди. За тези предпоставки ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване.
При така депозирания отговор и при така направени
възражения от ответник, вкл. и възражение
по чл. 51, ал.2 от ЗЗД в
негова тежест е да установи, наличие на съпричиняване от страна на родственика
на ищците, тоест да ангажира доказателства, че
той е провел поведение, допринесло обективно за настъпване на
вредоносния резултат, за които са наведени твърдения- пътувал в каруца която е
била без светлоотразителни знаци, без осветително тяло, след употреба на
алкохол над допустимото, знаейки че водач на каруцата е употребил алкохол над
допустимото. За последното обстоятелство ответник е направил изрични възражения
след срока за отговор, но незабавно след узнаване на това обстоятелство и
снабдяване с документи за същото, поради което и съобразно разпоредбата на чл.
147 от ГПК съдът приема че същото е в срок..
Застрахователния риск при застраховка „Гражданска
отговорност“ е опасността от възникване на гражданска отговорност на
застрахования. Задължителните елементи на застрахователното събитие са
виновното противоправно деяние, вредата и причинната връзка между тях. При
задължителното застраховане по ГО на МПС на застраховане подлежат собствениците
на МПС и ползвателите на МПС на законно
основание (арг. по чл. 257, ал.2 от КЗ). Само те са застраховани и само за
причинени от тях вреди – лична или на техни вещи, може да се ангажира
отговорността на застрахователя. При застраховката гражданска отговорност на
автомобилисти на обезщетение подлежат всички вреди, причинени на трети лица, за
които отговаря водачът или собственикът на МПС – за вреди от лично действие или
за вреди от вещи.
Съдът приема, че от приети по делото Присъда
№ 85/25.07.2013г. на ОС-Пловдив по НОХД 1868/2012г., Решение на
АС-Пловдив по ВНОХД 382:2013г., Решение на ВКС по НД № 288/2014г., по делото се установява, че О.Д.,
роден на ***г. в гр.С., Република Турция, турски гражданин на 12.03.2012г. като
водач на товарен автомобил „Рено” турски рег.№ ****** и прикачено към него
полуремарке с турски рег.№ 31D3038, в РБългария на главен път І-8, „км. 250” в
участъка между с.П. и гр.Садово е нарушил правила по чл. 20, ал.1 и ал. 2 и чл.
21, ал.1 от Закона за движение по пътищата, като се движел несъобразена с пътна
обстановка скорост, не е упражнявал непрекъснат контрол върху автомобил, движел
се е с превишена скорост и по непредпазливост е причинил смъртта на А. Д.А., Н.Н.,
В.Й. Д. и В. А.Д. - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 5 буква „б“, пр.1 вр. с
ал.1, буква „в” вр. с чл. 342, ал.1 вр.
с чл. 343г вр. с чл. 37, ал.1,т.7, чл. 49, ал.2 и чл. 54 от НК. Присъдата по
НОХД, споразумението по наказателно дело, както и решението по чл. 78 А от НК
са задължително за гражданския съд по
арг. от чл. 300 от ГПК. Те имат доказателствено значение за вината,
противоправността и деянието на извършителя, защото именно те са били предмет
на изследване в това производство.
Присъдата/споразумението, решението по чл. 78а от НК
обвързват гражданския съд досежно всички елементи на престъпния състав,
както и за правната квалификация на деянието. Тези съдебни актове, постановени
по НОХД или НАХД може да се противопоставят на всички, независимо дали са
участвали в наказателния процес. Останалите постановки в присъдата са извън
обхвата на чл. 300 от ГПК. Такива други констатации, направени с присъдата, с които гражданския съд не е
обвързан, са съпричиняването, ако не е
било елемент от престъпния състав; размера на причинените
имуществени/неимуществени вреди, които не са елемент от престъпния състав,
тоест техния размер не е значителен; смекчаващи/отегчаващи вината
обстоятелства. Оправдателната присъда, за разлика от осъдителната такава,
обвързва гражданския съд само по повод на основанието, което е послужило за
оправдаването на подсъдимия. Присъдата в
частта досежно размера на вредите, ако са елемент от фактическия състав на
престъплението, формира сила на пресъдено нещо и е задължително за гражданския
съд, като е противопоставимо на всички, а не само на участниците в
наказателното производство. (В този смисъл ТР № 5/05.04.2006г. по гр.д.№
5/2005г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 53/02.11.1981г. по н.д.0 41/1981г. на ОСНК на ВС; Решение № 55/30.05.2009г. по т.д.№ 728/2008г.
на ВКС, ТК, І-во т.О.; Решение № 22/05.05.2011г. по т.д.№ 368/2010г. на ТК,
І-во Т.О.; Решение № 25/17.03.2011г. по т.д.№ 411/2010г. на ВКС, ТК, ІІ-ро
Т.О.). В конкретния случай с приета по
делото присъда е установено , че водач на товарен автомобил е провел виновно
поведение като е нарушил правила за движение по пътищата , по непредпазливост е
причинил смъртта на А., поради което и тези обстоятелства са установени по
делото.
Съдът приема, че от безспорните по делото обстоятелства
по делото се установява, че към 12.03.2012г. за товарен автомобил „Рено” турски
рег.№ ****** и прикачено към него полуремарке с турски рег.№ 31D3038 към
12.03.2012гг. е имало валиден сертификат „Зелена карта”, издадена от турски
застраховател Anadolu Sigota T.A.S” , който няма представител в Република България,
поради което и съдът приема, че за вреди от виновно противоправно поведение на
този водач отговорността на ответника по реда на чл. 282 от КЗ може да се
ангажира.
Съдът приема, че от приети по делото удостоверения за
наследници, за родствени връзки, а и от безспорни по делото обстоятелства, по
делото се установява, че А. Д.А. , ЕГН **********
е починал на 12.03.2012г., ищците М.А.А. и Д.А.А. са негови деца, родителите му са ищците Д.Д. и М.Д., а ищцата
Р.И. е майка на децата му и с нея А. е живял на съпружески начала. При така
установеното съдът приема, ме ищците са от кръга на лицата, които могат да претендират
обезщетение за вреди от загубата на А.. По делото се установи от приети
психиатрични експертизи, разпитани по делото свидетели, че страдания от
загубата на А. ищците са претърпели, поради което и съдът приема, че
отговорността на ответника може да се ангажира да обезвреда на същите. Това е
така, защото ищците са най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт,
които са понесли страдания от загубата на морална опора и подкрепа.
Справедливостта обосновава извод, че обезщетение от вреди от смъртта на близък
могат да претендират само онези, които са в пряка и непосредствена родствена
връзка по пряка или съпружеска линия с пострадалия – родители, съпруг, деца,
или онези лица, с които той приживе е изградил сходни отношения като с
родители, деца, съпруг. (В този смисъл
Постановление № 4/1961г., № 5/1969г., № 2/30.11.1984г. по дело № 2/1984г. на
Пленума на ВС). В случая ищците са сред най-близките роднини на починалия при ПТП, поради което и разполагат
с вземане за обезщетение за вреди от загубата му.
По възражението
за съпричиняване:
При така направено възражение ответник е въвел като предмет на делото и отговорността
на наследодателя на ищците като допълнителен елемент от фактическия състав на
отговорността на застрахователя. За да има основание за прилагане на института
на чл. 51, ал.2 от ГПК поведението на
наследодателя на ищците следва да е в причинна връзка с настъпването на
самото ПТП или в причинна връзка с настъпването на вредите, съответно за
увеличаване на размера на вредите. В двете хипотези поведението на
наследодателя на ищците следва да е
противоправно, но не е нужно да е виновно, като това поведение следва да води
до настъпване вредоносния резултат като го обуславя в някаква степен. Поемането
на предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране е
обективен принос, който е противоправно поведение и е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат. Поетият риск и реализираният риск следва да е идентичен.
( В този смисъл т. 7 от ТР № 1/23.12.2015г. на ОСГТК). Намаляването на обезщетението
за вреди от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване
на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия,
дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде
определено като съпричиняване на вреда по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Само
това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови
извод за прилагане на разпоредба на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Принос по смисъла на
чл. 51, ал.2 от ЗЗД ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването по чл. 51, ал.2 от ЗЗД
има обективен характер и това изрично е провъзгласено с Постановление №
17/1963г. Този институт се прилага и по
отношение на недееспособни лица, ако те са допринесли за настъпване на
вредоносния резултат. Това е така, защото приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД
изисква изследване на причинната връзка между резултата и поведението на
пострадалия, но не и вината на пострадалия. При хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД не се изследва и вината на лицето, под чийто надзор е недееспособния.
Поведението на пострадалия и на лицето, под чийто надзор е той, ако е
недееспособен, е от значение при приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД само, за да се направи разграничение по размер на
вредите, намиращи се в причинна връзка с виновно поведение на пострадал и на
делинквент.
В конкретния случай в срока за отговор, съответно в
незабавно след узнаване на съответните обстоятелства и в срока по чл. 147 от ГПК ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на загиналия А.
и същите следва да се разгледат в настоящото производство – че се е поставил сам в риск, като се е съгласил да
пътува в каруца без необходима светлинна сигнализация, както и след употреба на
алкохол над допустимото, знаейки че водач на каруцата също е употребил алкохол
над допустимото и с това си поведение е допринесъл за настъпването на вредите.
Поемането на риска от пострадал да бъде
евентуално увреден от делинквента-водач на превозно средство, за който
пострадал знае, че е употребил алкохол, е особен случай на съпричиняване.
Управление на превозно средство след употреба на алкохол е обстоятелство, което
повишава риска от настъпването на ПТП и на
вредоносен резултат, който риск пострадалият е поел, ако е знаел за такава
употреба. Поемането на такъв риск, при който пострадал е бил в състояние да
допусне, че може да бъде увреден от деликвента в следствие на употреба от
алкохол , представлява особен случай на съпричиняване. За да се признае
съпричиняване в такива хипотези по делото следва да се установи, че пострадалия
е знаел, че водач на превозно средство е употребил алкохол. Липсата на
предварително знание на загиналия пътник , че водач на превозно средство е
употребил алкохол и то над допустимия предел съобразно чл. 174 от Закона за
движение по пътищата или в чл. 343б от НК препятства възможността да се признае
наличието на съпричиняване.
По същите съображения съдът приема, че пострадалият
се поставя в риск и когато се съгласява да пътува в тъмната част на денонощието
с превозно средство, което е без необходими светлинни обозначения по натоварен
път.
Съдът приема за установено по делото, че на
12.03.2012г. при настъпването на ПТ родственика на ищците А., както и останалите
пътуващи с него в каруцата: Н.И.Н., В.Й. Д. и В. А.Д., са били употребили
алкохол над допустимото, като при А., Н. и В. А.Д. е имало средна степен на
опиване, а при В.Й. Д. лека степен на опиване. Установява се по делото и че
родственикът на ищците , както и Н. и В. А. са били със загуба на критична
преценка, нарушено възприятие, промени в паметта и разбирането, намалена
зрителна острота и периферно зрение, нарушено равновесие, завалена реч, а В.Й. е бил понижено внимание, забавени рефлекси,
снижена работоспособност с повече грешки, намалена самокритичност и
възможности. Тези обстоятелства се установяват от приети по делото резултати от
химически анализи, заключение по съдебно-медицинска експертиза, което съдът
кредитира като неопровергано от другите доказателства.
Съдът приема, че по делото е установено , че
родственикът на ищците е знаел, че останалите пътуващи с него в каруцата са
употребили алкохол над допустимото. Това обстоятелството се установява от
показанията на св.Я., които съдът изцяло кредитира, като резултат от личните
впечатления на свидетеля, логични, последователни, непротиворечиви,
неопровергани от другите по делото доказателства. Свидетелят е заявил че в деня
на ПТП А. и останалите трима загинали
при ПТП са дошли заедно в дома му вече пияни-залитали, завалвали речта,
останали в дома му за около 1-1,5 часа и
заедно са консумирали алкохол – по 100-150гр. ракия от А., Н. и малкия В., а
големия В. – една бира, тръгнали си заедно отново видимо пияни и четиримата.
При така установеното съдът приема, че
по делото е установено, че родственика на ищците се е поставил сам в риск, като
се е съгласил да пътува в каруца, която
се управлява от лице, което е употребило алкохол над допустимото. Употребата на
алкохол над допустимото води до забавяне на реакцията и допринася за
настъпването на ПТП, съответно и на вредите.
Съдът приема, че по делото е установено и че
родственика на ищците –А., се е поставил в риск и като се е съгласил да пътува
в каруца в тъмната част на деня на натоварен път І-80 без същата да е осветена
по начина предписан в чл. 71 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба всяко превозно
средство с животинска тяга следва да има два червени светлоотразители отзад,
като при движение в тъмна част на денонощието , то следва да има отзад вляво и
светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Съдът приема,
че от прието по делото заключение по съдебно-автотехническа експертиза, по
делото се установява, че каруцата е била без светлоотразители и светещо тяло.
Вещото лице е било категорично в извода си, че ако такива е имало, то на
местопроизшествие е щяло да има стъкла, парчета от светлоотразители, но такива
не са описани от органи на МВР, извършили оглед на същото – намерени били само дъски
от каруцата. Такива светлоотразители и фенер не е посочил да е видял и св.М.,
пристигнал на местопроизшествието 10-тина минути след настъпването на ПТП.
Съдът не кредитира показанията на св.Т., доведен от ищците, доколкото неговите
показания не са резултат от личните му наблюдения в деня на ПТП. Свидетелят Т.
е посочил, че изобщо не е видял каруцата, в която е бил родственика на ищците ,
не бил видял и каруцата на В. в деня на процесното ПТП, но хората му казали, че
с каруца на В. се е случило ПТП, а тази каруца на В. той бил виждал много пъти
и тя била със светрлоотразители отзад, на тази каруца виждал в тъмната част на деня
винаги да има запален газов фенер отзад в ляво. Доколкото свидетелят Т. не е
видял каруцата в деня на ПТП – нито преди ПТП, нито след ПТП, като съобрази и
заключението по техническата експертиза, протоколите за оглед на местопроизшествие,
съдът приема, че показанията на св.Т. са изолирани и неподкрепени от останалия
доказателствен материал по делото, поради което и не следва да се кредитират. В
голямата си част тези показания всъщност са изводи на свидетеля с оглед на
наблюденията му върху каруцата на В. Д. и обичайното движение с нея в дните
преди ПТП. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, които да
обосноват извод, че движението на каруцата е било обичайното. Напротив, установеното алкохолно опиване на пътуващите с
нея, обосновават обратен извод, поради което и тези показания съдът приема, ме
не следва да кредитира. Доколкото заключението по съдебно-авотехническата експертиза
е установила, че обозначението на каруцата по начина предписан в чл. 71 от ЗДвП
би довело до видимост на каруцата за водача над 100м. при къси светлини на
фаровете, а при дълги светлини – от още по-голямо разстояние, като при такава
хипотеза удар би бил предотвратим дори при скорост от 88км/ч на автомобила , то
съдът приема, че необозначаването на каруцата по този начин е допринесло за
настъпването на ПТП и съответно на вредите. Съдът приема, че по делото е
установено, че родственик на ищците е знаел, че каруцата не отговаря на
изискванията на чл. 71 от ЗДвП-той е имал възможност да възприеме същата преди
да се качи на нея, а и по време на движението е имал възможност да установи, че
не е осветена. При така установеното съдът приема, че съгласявайки се да пътува
с такава каруца в тъмна част на денонощие на натоварен път І-80, по който се
движат товарни автомобили, родственикът на ищците сам се е поставил в риск,
поради което и това възражение на ответника също е основателно.
При така установеното съдът приема, че проведено от
родственика на ищците поведение е в пряка-причинна връзка с настъпили
вреди, като приноса му за настъпване на
процесните вреди е 30%. За този
извод, съдът съобрази засилената отговорност на водачите на превозни средства
проведена от законодателя в Закона за движение по пътищата, нарушенията, които
са извършени от двамата водачи на превозните средства, участвали в ПТП,
знанието на родственика на ищците за извършваните нарушения от водача на
каруцата, в която сам се е съгласил да се вози и се е поставил в риск, както и
тежестта на нарушенията на водача на каруцата, за които родственик на ищците е
знаел, същественото значение на същите за настъпването на ПТП-движение с каруца
в тъмната част на деня на натоварен път, по който се движат тежки товарни
автомобили, без светлоотразители и светещо тяло след употреба на алкохол над
допустимото. Съдът съобрази и размера на посоченото от ответника съпричиняване,
както и че ако каруцата е била осветена то дори и при движение на автомобил със
скорост от 88км/ч и то на къси светлини на фаровете, то каруцата щеше да е
видима за водача от разстояние, което да позволи избягване на удара..
По размера
на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно
разпоредбите на чл. 51 и чл. 52
от ЗЗД, които съдът приема за приложими в случая и досежно размера на
обезщетението, на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното
поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася страдания, които пораждат
за него правото да търси обезщетение за неимуществени вреди. При причиняване на
смърт на пострадалия, неговите най-близки по пряка линия и по съпружеска линия,
съответно лица, с които е изградил такива отношения, понасят неимуществени
вреди. Справедливия размер на обезщетението за такива вреди от значение са
възрастта на увредения, общественото му положение, отношения между него и
близкия, търсещ обезщетение за тези вреди, действителното съдържание на
съществуващите между тях житейски отношения. Обезщетението следва да репарира
претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към
момента на възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили
обстоятелства - следва да се прецени обществено-икономическата конюнктура към
увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната справедливост, за
да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени
вреди и да ги компенсира. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не
за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и
страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. При определянето на размер на
обезщетението се вземат предвид социално-икономическите условия както и лимитите
по застраховка „ГО” към дата на увредата. (В този смисъл Постановление №
4/23.12.1968г. на Пленума на ВС; Решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№
1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение 0917/1999г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение
0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС; Решение №764/10.12.1999г. по
н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема, че от събрани по делото гласни
доказателства, които съдът изцяло кредитира, като логични, последователни,
резултат от лични впечатления на свидетелите, неопровергани от другите събрани
по делото доказателства, се установява,
че между ищците и родственика им е имало изградени отношения, които са били
типични за такъв тип родствени връзки, подкрепяли са се, живеели са заедно,
загубата са преживели тежко, всяка седмица ходят на гроба на родственика си, родителите
му не желаят да участват в празненства, само при ищцата М.Д.-майка на А., има проявена
емоционална потиснатост и променен начин на живот, като е необходимо е
психотерапия, евентуално и медикаментозна такава.
При така установеното, но и като съобрази възрастта на
А., на която е загинал – 30 години, изпълнена с взаимно чувство на обич,
привързаност, подкрепа и опора връзка между него и родителите му , а и между
него и Р.И., с която са отгледали заедно децата си и са изградили отношения на
съпружески начала, диситмията на майка му , то
съдът приема, че справедливото обезщетение за претърпените от Р.И. е размер от 100 000лв., за
претърпените от ищците Д. вреди справедливото обезщетение е в размер от по 115 000лв.
За да определи този размер съдът съобрази
обстоятелството, че връзката между родителите му Д. и загиналия А. е
била изпълнена с обичайно съдържание за този тип родствени връзки, живеели са
заедно, помагали са си, всяка седмица
ходят на гроба му и към момента. При определяне на тези размери съдът съобрази
внезапността на загуба на А. и на то на млада негова възраст-30г., младата възраст
на която ищците са претърпели тази загуба на сина си – на по 46г. и 48г. При
определяне на размера на обезщетението съдът съобрази и житейски оправданото
очакване на родител към дете за подкрепа за в бъдеще, от реализиране на което
очакване тези ищци са лишени и то на ранна възраст, невъзвратимостта на тази
загуба и невъзможността от изграждане на заместител на отношения родител-дете,
лишеността от този тип връзка прекалено рано. Съдът съобрази заключението на
вещото лице, посочило, че загубата на дете е загуба на „проекта на живота”, като в случая тази загуба е настъпила
прекалено рано и неочаквано, по жесток начин. В случая съдът приема, че
доколкото се касае за един тип отношения : родител - дете, проявената при ищцата Д. емоционална
потиснатост, която не е проявена при ищеца Д., не следва да обоснове извод за
различен размер на обезщетенията на ищците Д.. Тази потиснатост при ищцата Д.
се дължи вероятно на различни защитни механизми на двамата ищците, но това не означава, че страданията на ищеца Д.
от загубата на сина му са по-малки от тази на ищцата Д.. Разпитаните по делото
свидетели са посочили, че тези двама ищци са имали връзка с А. изпълнена с
типичното съдържание да отношения родител-дете, не са направили разлика в
отношенията на някой от тези ищци със сина им, нито са разграничили състоянието
им, поради което и съдът приема, че не следва да се определят различни суми като
обезщетение на тези ищци. В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството,
че двамата ищци са оценили с еднакъв размер претърпените от тях вреди, което е
допълнително основание да не се разграничават обезщетенията за обезвреда на
страданията им.
При определяне на обезщетението на ищцата И.
съдът съобрази установеното по делото, че връзката й с А. е била изпълнена с
обичайното съдържание за такъв тип отношения, че имат две общи деца, които са
отглеждали заедно, но и обстоятелството, че връзката е била 13 години, както и
че ранната възраст на която ищцата И. е загубила партньора си предпоставя
възможността за изграждане на нова такава и планиране на бъдещето и реализиране
на планове за същото въпреки загубата на А.. При определяне на този размер
съдът съобрази и липсата на доказателства, че при този ищец е налице
емоционална потиснатост и необходимост от време и допълнителни грижи за
преодоляване на загубата чрез помощ от специалисти. Заключенията на вещите лица
по психиатричната експертиза са били категорични в тази насока и съдът
кредитира заключенията им.
Съдът приема, че справедливото обезщетение за вредите
на двете деца –ищците А.ови, е в размер от
по 120 000лв. за всяко от тях. За да определи този размер съдът
съобрази и обстоятелството, че връзката
на тези ищци с баща им е била изпълнена с обичайното съдържание на
отношенията родител-дете на този етап от житейското им развитие, както и че загубата
на родителя им е настъпила на невръстна възраст на ищците, а и на млада за
такова събитие възраст на техния наследодател. Възрастта на тези ищци
предполага необходимост от интензивна родителска подкрепа и грижа. Възрастта на
тези ищци и на наследодателя им не
предпоставят житейски оправдано очакване за загуба на родител, поради което и
настъпването на това събитие е неочаквано и логически обосновано е да се
приеме, че е довело до силна мъка у тях. Съдът съобрази и невъзможността за
компенсиране на загубата и обстоятелството , че от най-ранна детска възраст и
до края на живота тези ищци ще са лишени от бащина грижа. При определяне на размер на обезщетение за
тези ищци на равни суми съдът съобрази и субективната оценка на ищците за
претърпените от тях вреди, а именно –еднакви суми за всеки от тези ищци, тоест
самите ищци са оценили като идентични по интензитет вреди от загубата на
родственика им.
При определяне на обезщетенията съдът съобрази
социално-икономическите условия и лимитите на сумите по застраховка „Гражданска отговорност” към 12.03.2012г.
При така възприето но и като съобрази приетото участие
на родственика на ищците за настъпване на вредите с участие от 30%, то съдът приема, че по делото е
установено валидно възникнало вземане на ищците към ответника за заплащане на
сумите, както следва:
1.за ищеца Р.И. - 70 000лв. Доколкото по
делото се установи, че ответник е погасил чрез плащане задължението си към този
ищец до размера от 60 000лв., като съобрази липсата на
доказателства за погасяване на задължението над този размер, то съдът приема,
че иск следва да се уважи са сумата от
10 000лв.
2.за ищеца М.А.-
84 000лв. Доколкото по делото се установи, че ответник е погасил чрез
плащане задължението си към този ищец до размера от 70 000лв., като
съобрази липсата на доказателства за погасяване на задължението над този
размер, то съдът приема, че иск следва да се уважи са сумата от 14 000лв.
3.за ищеца Д.А.- 84 000лв. Доколкото по делото
се установи, че ответник е погасил чрез плащане задължението си към този ищец
до размера от 70 000лв., като съобрази липсата на доказателства за
погасяване на задължението над този размер, то съдът приема, че иск следва да
се уважи са сумата от 14 000лв.
4.за ищеца М.Д.- 80 500лв. Доколкото по делото
се установи, че ответник е погасил чрез плащане задължението си към този ищец
до размера от 50 000лв., като съобрази липсата на доказателства за
погасяване на задължението над този размер, то съдът приема, че иск следва да
се уважи са сумата от 30 500лв.
5.за ищеца Д.Д.- 80 500лв. Доколкото по делото се
установи, че ответник е погасил чрез плащане задължението си към този ищец до
размера от 50 000лв., като съобрази липсата на доказателства за
погасяване на задължението над този размер, то съдът приема, че иск следва да
се уважи са сумата от 30 500лв.
По делото не е установено ответник да е изплатил суми
за обезщетения от поведение на водача на товарния автомобил над лимитите по застраховката
Гражданска отговорност към март 2012г., поради което искове следва да се уважат
в горепосочените размери.
По исковете за
обезщетение за забава за плащане на главница, за която съдът прие, че иск е
основателен:
Вземането е възникнало от деликт , но в случая
законодателят е уредил с императивна разпоредба на чл. 282, ал. 5 вр. вр. с чл.
271, ал.1 от КЗ изпадането в забава на ответника, което е в отклонение от
общото правило.
При така възприето съдът приема, и като съобрази че
претенция ищци са отправили пред ответника на 09.09.2013г., то съдът приема, че ответник е изпаднал в забава на
плащането на главницата, за която съдът прие, че искове са основателни считано
от 10.12.2013г. , и лихва следва да
се присъди от този момент до изплащането им.
По отговорността за разноски :
С оглед изхода на делото по искове съдът приема, че
разноските следва да се възложат в тежест
страни съобразно уважената част от исковете, при съобразяване на
обстоятелството, че ищец са освободен по реда на чл. 83, ал.1, т. 4 от задължение за плащане на
държавна такса и разноски по делото. Следва да се съобрази и че ответник е
претендирал общо възнаграждение за адвокат, като е посочил че по всеки иск
припадащо се възнаграждение за адвокат съответства на съотношението между
исковете на ищците.
Възражението на ищците за прекомерност на
възнаграждението за адвокат, претендирано от ответника е неоснователно. Същото
е съобразено с цената на исковете, правната и фактическа сложност на делото,
броя на извършените действия – разпит на 4-ма свидетели, три единични
експертизи, една тройна експертиза.
На ответник не следва да се разпредедля по реда на чл.
78 от ГПК сумата за издаване на преписи от съдебни протоколи и книжа, доколкото
това не са разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК- не са за събиране на доказателства.
Ответникът следва да заплати на ищците разноски за
адвокат, както следва: на ищцата Р.И. сумата от
430,62лв; на всеки от ищците А.ови сумата от по 615,30лв; на всеки от
ищците Д. сумата от по 1291,98лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СГрС сумата от 3960лв. разноски за държавна такса и сумата от 132лв.
разноски за вещи лица.
Ищцата Р.И.
следва да заплати на ответника общо 5165,96лв.,
от които: сумата от 218,40лв. разноски
за вещи лица; сумата от 4928,06лв.
разноски за адвокат, сумата от
18,72лв. разноски за свидетел, сумата от
0,78лв. разноски за съдебно удостоверение.
Всеки от ищците А.ови
следва да заплати на ответника сумата
от по 4277,60лв., от които: сумата от 194,16лв. разноски за вещи лица;
сумата от 4066,11лв разноски за адвокат,
сумата от 16,64лв. разноски за свидетел,
сумата от 0,69лв. разноски за съдебно удостоверение.
Всеки от ищците Д.
следва да заплати на ответника сумата от по общо 4545,08лв., от които: сумата от 242,64лв. разноски за вещи
лица, сумата от 4280,77лв. разноски за адвокат, сумата
от 20,80лв. разноски за свидетел, сумата
от 0,87лв. разноски за съдебно удостоверение.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Н.Б.
на Б.А.З. (НББАЗ),
рег. по ф.д.№ 11830:2001г. на СГрС, ФО, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул. „********* и съдебен адрес: А.Д. „А.Д., Р.Г. и С.”, гр.С., ул. „***********
да заплати на Р.Р.И., ЕГН **********
с постоянен адрес: *** и съдебен адрес: адв. С.Ч.,*** сумите в размери и на основание, както
следва: на основание на чл. 282, ал. 3 и
ал. 5 вр. с чл. 271 и чл. 226 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) вр. с чл. 3 и сл. от Вътрешните правила на
Съвета на Бюрата (в сила от 01.07.2008г) вр. с чл. 45, чл. 51 , чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 10 000лв., (десет хиляди лева), ведно със законната лихва от 10.12.2013г. до изплащането й,
неплатена част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на А. Д.А., ЕГН ********** , настъпила на 12.03.2012г. на главен път І-8, км „250” в отсечка между
гр.Садово и с.П. от виновно
противоправно поведение на О.Д., роден на ***г. в гр.С., Република турция,
турски гражданин, като водач на товарен
автомобил „Рено” турски рег.№ ****** и прикачено към него полуремарке с турски
рег.№ 31D3038, за което е признат за виновен с влязла в сила Присъда № 85/25.07.2013г. на ОС-Пловдив по НОХД
1868/2012г., притежаващ сертификат „Зелена карта”, издадена от турски
застраховател Anadolu Sigota T.A.S” без представител в Република България; на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 430,62лв(четиристотин и
тридесет лева и 0,62лв) , като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за горницата над
10 000лв. до предявения размер от 90 000лв. и за лихва върху тази
горница от 12.03.2012г, както и за лихва върху уважения размер на главница за
периода от 12.03.2012г. до 09.12.2013г.
ОСЪЖДА Р.Р.И., ЕГН ********** с постоянен адрес: ***
и съдебен адрес: адв. С.Ч.,*** да
заплати на Н.Б. на Б.А.З. (НББАЗ), рег. по ф.д.№ 11830:2001г. на СГрС, ФО,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „********* и съдебен адрес: А.Д.
„А.Д., Р.Г. и С.”, гр.С., ул. „*********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 5165,96лв(пет хиляди сто шестдесет и
пет лева и 0,96лв) представляващи
разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Н.Б.
на Б.А.З. (НББАЗ),
рег. по ф.д.№ 11830:2001г. на СГрС, ФО, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул. „********* и съдебен адрес: А.Д. „А.Д., Р.Г. и С.”, гр.С., ул. „***********
да заплати на М.А.А., ЕГН **********,
действаща чрез представителя си по закон – майка й Р.Р.И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** и съдебен адрес: адв. С.Ч.,*** сумите в размери и на основание, както
следва: на основание на чл. 282, ал. 3 и
ал. 5 вр. с чл. 271 и чл. 226 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) вр. с чл. 3 и сл. от Вътрешните правила на
Съвета на Бюрата (в сила от 01.07.2008г)
вр. с чл. 45, чл. 51 , чл. 52 и чл. 86
от ЗЗД сумата от 14 000лв., (четиринадесет хиляди
лева), ведно със законната лихва от
10.12.2013г. до изплащането й, неплатена част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от смъртта на А. Д.А., ЕГН ********** , настъпила
на 12.03.2012г. на главен път І-8, км
„250” в отсечка между гр.Садово и с.П. от
виновно противоправно поведение на О.Д., роден на ***г. в гр.С.,
Република Турция, турски гражданин, като
водач на товарен автомобил „Рено” турски рег.№ ****** и прикачено към него
полуремарке с турски рег.№ 31D3038, за което е признат за виновен с влязла в
сила Присъда № 85/25.07.2013г. на
ОС-Пловдив по НОХД 1868/2012г., притежаващ сертификат „Зелена карта”, издадена
от турски застраховател Anadolu Sigota T.A.S” без представител в Република България;
на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 615,30лв(шестстотин и петнадесет лева и 0,30лв) , като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за горницата над 14 000лв. до предявения размер от 80 000лв.
и за лихва върху тази горница от 12.03.2012г, както и за лихва върху уважения
размер на главница за периода от 12.03.2012г. до 09.12.2013г.
ОСЪЖДА М.А.А., ЕГН **********, действаща чрез
представителя си по закон – майка й Р.Р.И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и съдебен адрес: адв. С.Ч.,*** да заплати на Н.Б. на Б.А.З. (НББАЗ),
рег. по ф.д.№ 11830:2001г. на СГрС, ФО, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул. „********* и съдебен адрес: А.Д. „А.Д., Р.Г. и С.”, гр.С., ул. „***********
на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 4277,60лв(четири хиляди
двеста седемдесет и седем лева и 0,60лв)
представляващи разноски по делото съобразно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА Н.Б.
на Б.А.З. (НББАЗ),
рег. по ф.д.№ 11830:2001г. на СГрС, ФО, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул. „********* и съдебен адрес: А.Д. „А.Д., Р.Г. и С.”, гр.С., ул. „***********
да заплати на Д.А.А., ЕГН **********,
действаща чрез представителя си по закон – майка й Р.Р.И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** и съдебен адрес: адв. С.Ч.,*** сумите в размери и на основание, както следва:
на основание на чл. 282, ал. 3 и ал. 5
вр. с чл. 271 и чл. 226 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) вр. с чл. 3 и сл. от Вътрешните правила на
Съвета на Бюрата (в сила от 01.07.2008г) вр. с чл. 45, чл. 51 , чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 14 000лв., (четиринадесет хиляди лева), ведно със законната лихва от 10.12.2013г. до изплащането й,
неплатена част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на А. Д.А., ЕГН ********** , настъпила на 12.03.2012г. на главен път І-8, км „250” в отсечка между
гр.Садово и с.П. от виновно
противоправно поведение на О.Д., роден на ***г. в гр.С., Република Турция,
турски гражданин, като водач на товарен
автомобил „Рено” турски рег.№ ****** и прикачено към него полуремарке с турски
рег.№ 31D3038, за което е признат за виновен с влязла в сила Присъда № 85/25.07.2013г. на ОС-Пловдив по НОХД
1868/2012г., притежаващ сертификат „Зелена карта”, издадена от турски
застраховател Anadolu Sigota T.A.S” без представител в Република България; на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 615,30лв(шестстотин
и петнадесет лева и 0,30лв) , като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни исковете за горницата над 14 000лв. до
предявения размер от 80 000лв. и за лихва върху тази горница от
12.03.2012г, както и за лихва върху уважения размер на главница за периода от
12.03.2012г. до 09.12.2013г.
ОСЪЖДА Д.А.А., ЕГН ********** , действаща чрез представителя си по закон – майка й Р.Р.И., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *** и съдебен адрес: адв. С.Ч.,*** да
заплати на Н.Б. на Б.А.З. (НББАЗ), рег. по ф.д.№ 11830:2001г. на СГрС, ФО,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „********* и съдебен адрес: А.Д.
„А.Д., Р.Г. и С.”, гр.С., ул. „*********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 4277,60лв(четири хиляди двеста
седемдесет и седем лева и 0,60лв)
представляващи разноски по делото съобразно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА Н.Б.
на Б.А.З. (НББАЗ),
рег. по ф.д.№ 11830:2001г. на СГрС, ФО, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул. „********* и съдебен адрес: А.Д. „А.Д., Р.Г. и С.”, гр.С., ул. „***********
да заплати на М.А.Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и съдебен адрес: адв. С.Ч.,*** сумите в размери и на основание, както
следва: на основание на чл. 282, ал. 3 и
ал. 5 вр. с чл. 271 и чл. 226 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) вр. с чл. 3 и сл. от Вътрешните правила на
Съвета на Бюрата (в сила от 01.07.2008г) вр. с чл. 45, чл. 51 , чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 30 500лв., (тридесет хиляди
и петстотин лева), ведно със законната лихва от 10.12.2013г. до изплащането й, неплатена част от
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания
от смъртта на А. Д.А., ЕГН **********
, настъпила на 12.03.2012г. на главен
път І-8, км „250” в отсечка между гр.Садово и с.П. от виновно противоправно поведение на О.Д.,
роден на ***г. в гр.С., Република Турция, турски гражданин, като водач на товарен автомобил „Рено” турски
рег.№ ****** и прикачено към него полуремарке с турски рег.№ 31D3038, за което
е признат за виновен с влязла в сила Присъда
№ 85/25.07.2013г. на ОС-Пловдив по НОХД 1868/2012г., притежаващ
сертификат „Зелена карта”, издадена от турски застраховател Anadolu Sigota
T.A.S” без представител в Република България; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1291,98лв(хиляда двеста деветдесет и един лева и 0,98лв) , като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за горницата над 30 500лв. до предявения размер от
100 000лв. и за лихва върху тази горница от 12.03.2012г, както и за
лихва върху уважения размер на главница за периода от 12.03.2012г. до
09.12.2013г.
ОСЪЖДА М.А.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*** и съдебен адрес: адв. С.Ч.,*** да
заплати на Н.Б. на Б.А.З. (НББАЗ), рег. по ф.д.№ 11830:2001г. на СГрС, ФО,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „********* и съдебен адрес: А.Д.
„А.Д., Р.Г. и С.”, гр.С., ул. „*********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 4545,08лв(четири хиляди петстотин
четиридесет и пет лева и 0,08лв)
представляващи разноски по делото съобразно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА Н.Б.
на Б.А.З. (НББАЗ),
рег. по ф.д.№ 11830:2001г. на СГрС, ФО, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул. „********* и съдебен адрес: А.Д. „А.Д., Р.Г. и С.”, гр.С., ул. „***********
да заплати на Д.А.Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и съдебен
адрес: адв. С.Ч.,*** сумите в размери и
на основание, както следва: на основание на
чл. 282, ал. 3 и ал. 5 вр. с чл. 271 и чл. 226 от КЗ (в сила от 01.01.2006г.,
отм) вр. с чл. 3 и сл. от Вътрешните
правила на Съвета на Бюрата (в сила от 01.07.2008г) вр. с чл. 45, чл. 51 , чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 30 500лв., (тридесет хиляди
и петстотин лева), ведно със законната лихва от 10.12.2013г. до изплащането й, неплатена част от
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания
от смъртта на А. Д.А., ЕГН **********
, настъпила на 12.03.2012г. на главен
път І-8, км „250” в отсечка между гр.Садово и с.П. от виновно противоправно поведение на О.Д.,
роден на ***г. в гр.С., Република Турция, турски гражданин, като водач на товарен автомобил „Рено” турски
рег.№ ****** и прикачено към него полуремарке с турски рег.№ 31D3038, за което
е признат за виновен с влязла в сила Присъда
№ 85/25.07.2013г. на ОС-Пловдив по НОХД 1868/2012г., притежаващ
сертификат „Зелена карта”, издадена от турски застраховател Anadolu Sigota
T.A.S” без представител в РБългария; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата
от 1291,98лв(хиляда двеста
деветдесет и един лева и 0,98лв) , като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни исковете за горницата над 30 500лв. до предявения
размер от 100 000лв. и за лихва върху тази горница от 12.03.2012г,
както и за лихва върху уважения размер на главница за периода от 12.03.2012г.
до 09.12.2013г.
ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*** и съдебен адрес: адв. С.Ч.,*** да
заплати на Н.Б. на Б.А.З. (НББАЗ), рег. по ф.д.№ 11830:2001г. на СГрС, ФО,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „********* и съдебен адрес: А.Д.
„А.Д., Р.Г. и С.”, гр.С., ул. „*********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 4545,08лв(четири хиляди петстотин
четиридесет и пет лева и 0,08лв),
представляващи разноски по делото съобразно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА Н.Б.
на Б.А.З. (НББАЗ),
рег. по ф.д.№ 11830:2001г. на СГрС, ФО, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул. „********* и съдебен адрес: А.Д. „А.Д., Р.Г. и С.”, гр.С., ул. „***********
да заплати по сметка на Софийски градски
съд на основание на чл. 78, ал.1 вр.
с ал. 6 от ГПК сумата от общо 4092лв(четири хиляди деветдесет и два
лева) разноски по делото за държавна такса и за вещи лица по уважената част от
искове.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: