О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
20.10.2020
г., гр. Радомир
Радомирският районен съд, гражданско отделение, IV – ти състав, в
закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 717/2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано въз основа на депозирана искова молба с рег. № 260177/18.09.2020
г. от „К.И.И.Б.“ ЕАД срещу Ю.Л.И., с която е предявен иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
При
проверката, осъществена по реда на чл. 130 ГПК, съдията - докладчик констатира,
че така предявеният иск е недопустим, по следните съображения:
Видно
от изисканото и приложено към настоящото дело ч. гр. д. № 104/2020 г. по описа на РдРС е, че същото е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „К.И.И.Б.“
ЕАД срещу Ю.Л.И., за вземания по сключен договор за потребителски кредит от 15.01.2013
г.
Въз
основа на подаденото заявление съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е дал указания
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок
от съобщаването, вследствие на което и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е предявен
настоящият положителен установителен иск.
Според
разрешенията на т. 10а от ТР № 4/2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС,
преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на
заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ
установителния иск, който извършва собствена преценка досежно това, дали
заповедта за изпълнение е влязла или не е влязла в сила, като може да събира и
допълнителни доказателства в тази насока.
В
разглеждания случай, съдът намира, че издадената заповед за изпълнение №
96/13.02.2020 г. по ч. гр. д. № 104/2020 г. по описа на РдРС е влязла в сила по
аргумент от чл. 416 ГПК. Това е така, тъй като видно от материалите по ч. гр.
д. № 104/2020 г. по описа на РдРС издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е връчена по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК на длъжника Ю.Л.И.
чрез нейния работодател „Консентрикс Сървисиз България“ ЕООД на 11.09.2020 г.,
като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът не е подал възражение, което
налага извода, че издадената заповед за изпълнение е влязла в сила, от което
следва, че за ищеца в настоящото производство липсва правен интерес от
предявяването на иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Липсата на правен интерес за ищеца обуславя недопустимост на настоящото
производство, поради което същото следва да бъде прекратено.
Водим
от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба
с рег. № 260177/18.09.2020 г., подадена от „К.И.И.Б.“ ЕАД срещу Ю.Л.И..
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 717/2020 г. по описа на Радомирския районен съд.
ПРЕПИС от определението
да се връчи на ищеца.
Определението
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: