№ 106
гр. Б. , 27.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500007 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.5 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „ТБ“ ЕАД, ЕИК .. чрез пълномощник адв.В.Н.
срещу постановено по ч.гр.д. № 3340/2019 г. по описа на Районен съд –гр.Б. Определение
№ 907580/29.09.2020 г., с което е обезсилена издадената по делото Заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК с № 704/23.01.2020 г. и производството по делото е прекратено.
Жалбоподателят релевира доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди,
че в указания едномесечен срок – на 21.08.2020 г., е подал, а на 24.08.2020 г. в РС-Б. са
получени искова молба /вх.№ 3880/, ведно с приложения към нея, в това число препис от
исковата молба и доказателствата за ответника и молба-доказателство, ведно с искова молба
и документ за платена държавна такса до заповедния съд. Въз основа на исковата молба
било образувано гр.д.№ 1602/2020 г. със съдия-докладчик съдия Т.Б. – Маркова, по което в
изпълнение на разпореждане № 6798/25.08.2020 г. е изискано ч.гр.д. № 3340/2019 г. Счита,
че с входирането /на 24.08.2020 г./ на исковата молба, ведно с препис от същата до
заповедния съд в Районен съд-Б. заявителят е изпълнил надлежно и в законоустановения
срок указанията на заповедния съд по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, като не следва да се вменява във
вина на заявителя, респективно същият да понася санкцията от обезсилване на заповедта по
чл.410 ГПК и прекратяване на заповедното производство, поради неправилно разпределяне
и прилагане към гр.д. № 1602/2020 г. на молба-доказателство, ведно с искова молба вх.№
3880/24.08.2020 г. и документ за платена държавна такса до заповедния съд. В тази връзка
прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт и даване на указания за прилагане на
ч.гр.д. № 3340/2019 г. по описа на Районен съд –гр.Б. по гр.д. № 1602/2020 г. по описа на
Районен съд-гр.Б..
Ответникът по жалбата депозира писмен отговор, с която заявява, че атакуваното
определение е правилно като постановено при наличие на кумулативните предпоставки,
регламентирани в ГПК , а частната жалба е неоснователна.
1
Съдът, след като обсъди материалите по делото, прие от фактическа страна следното:
Въз основа на подадено от „ТБ“ ЕАД, ЕИК .. чрез пълномощник заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К.Г.И., ЕГН ... е образувано ч.гр.д. № 3340/2019
г. по описа на Районен съд-гр.Б.. По делото е издадена е заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК с № 704/23.01.2020 година.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника К.Г.И. по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Адресът на длъжника е посещаван многократно от призовкаря при РС-Б. /на 30.01.2020 г.,
08..02. /събота/ и 13.02 и 25.02.2020 г.; на 16.05. /събота/, 20.05., 28.05. и 05.06.2020 г./, но не
е намерен, не е намерено друго лице, на което да се връчи съобщението, поради което
съобщенията са върнати в цялост с отбелязване в посочения смисъл. В тази връзка и след
събиране на справка от НАП за актуални трудови договори на длъжника /отрицателна/, на
19.06.2020 г. на постоянния и настоящ адрес на длъжника е залепено уведомление по чл.47
ГПК. В законоустановения двуседмичен срок длъжникът не се е явил в канцеларията на
съда за получаване на книжата.
С разпореждане от 15.07.2020 година заповедният съд е приел, че са налице условията на
чл.415, ал.1, т.2 ГПК във връзка с чл.47, ал.5 ГПК. В тази връзка на заявителя е указано, че
следва да предяви иск за вземането си по заповедта в едномесечен срок от съобщаването.
Надлежно е указано на заявителя, че ако не представи доказателства, че е предявил иска в
законовия срок, съдът ще обезсили заповедта. Разпореждането е връчено редовно на
заявителя на 12.08.2020 г.
По делото няма представени от заявителя доказателства, че е предявил иск за
установяване на вземането по процесната заповед за изпълнение.
С определение № 907580/29.09.2020 г. заповедният съд след като е констатирал, че в
законоустановения едномесечен срок не са представени доказателства за предявяване на
иска, е обезсилил на основание чл.415, ал.5 ГПК издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК и е прекратил производството по делото.
Препис от определението е надлежно връчен на заявителя на 14.10.2020 г., който в
законоустановения едноседмичен срок е подал разглежданата в настоящото дело частна
жалба.
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежно лице, имащо правен
интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения
срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови определението, предмет на настоящата проверка, заповедният съд е
приел, че пред него не са ангажирани доказателства за предявяване на исковата молба срещу
длъжника в законоустановения и указан срок.
Доказването на факта, че е предявен иск за установяване на вземането е в тежест на
заявителя и това изрично е посочено в разпоредбата на чл.415, ал.5 ГПК. В конкретния казус
такива доказателства не са били представени пред заповедния съд.
Жалбоподателят твърди, че е предявил в едномесечния срок установителен иск за
вземането, за което се е снабдил със заповед по чл.410 ГПК. Твърди, че доказателствата за
предявяване на иска са входирани с № 3880/24.08.2020 г. по описа на РС-Б., както и че
същите са неправилно приложени в кориците на образуваното исково производство – гр.д.
2
№ 1602/2020 г. по описа на РС-Б.. Възраженията са недоказани и неоснователни.
По приложението на чл. 415 от ГПК е създадена многобройна, непротиворечива практика
на Върховния касационен съд, отразена в множество определения, напр. определение №
123/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на I т. о., определение № 124/27.01.2010 г. по ч. т.
д. № 20/2010 г. на I т. о., определение № 133/29.01.2010 г. по ч. т. д. № 41/2010 г. на I т. о.,
определение № 319 от 29.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 88/2011 г., II т. о. и др. В същите е
възприето становището, че за да не бъде обезсилена заповедта за изпълнение на основание
чл. 415, ал. 5 ГПК, заявителят трябва не само да предяви специалния установителен иск по
чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 4
ГПК, а и до изтичане на този срок да представи доказателства за предявяването на иска пред
съда, издал заповедта за изпълнение. Като доказателство по смисъла на чл. 415, ал. 5 ГПК
може да послужи, както адресирано до заповедния съд заявление, придружено с копие от
исковата молба с удостоверена дата на депозирането й в регистратурата на съда или данни
за изпращането й по пощата, така и нарочно съдебно удостоверение, издадено от съдебния
състав, пред който е образувано исковото производство. Срокът за представяне на
доказателствата съвпада със срока за предявяване на иска - един месец от датата на
уведомяване на заявителя за постъпилото възражение на длъжника по чл. 414 ГПК и
неговото пропускане е основание по чл. 415, ал. 5 ГПК за обезсилване на заповедта. Това
становище е застъпено и в т.13 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВСК където е указано, че
законодателят е предвидил изрично обезсилване на заповедта за изпълнение, ако заявителят
не представи доказателства, че е предявил иска в срока по чл.415, ал.4 ГПК. Съдът,
разглеждащ заповедното производство, няма задължение да следи служебно дали заявителят
е предявил иск до изтичане на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Доколкото по делото безспорно е
установено, че в указания срок пред заповедния съд не са представени доказателства за
предявен иск в хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК /такива не се представят дори с частната
жалба/, то обжалваното определение е правилно, като постановено в съответствие със закона
и утвърдената съдебна практика.
С оглед на горното частната жалба срещу Определение № 907580/29.09.2020 г.,
постановено по ч.гр.д. № 3340/2019 г. по описа на Районен съд –гр.Б. е неоснователна и
като такава следва да се остави без уважение, а определението като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
Предвид гореизложеното, Окръжен съд-Б.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 907580/29.09.2020 г., постановено по ч.гр.д. №
3340/2019 г. по описа на Районен съд –гр.Б..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3