Решение по дело №662/2022 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 75
Дата: 13 март 2023 г. (в сила от 13 март 2023 г.)
Съдия: Галина Димитрова Жечева
Дело: 20223200500662
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. гр. Д., 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500662 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от ЗК „З.“-с.З.,общ.Б.,обл.Д. срещу решение №38/03.05.2022 г.
по гр.д.№234/2021 г. на Балчишкия районен съд,с което въззивникът е осъден
да заплати на Н. И. Н. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** въз основа на договор за
аренда-акт №*** г.,вписан в Служба по вписванията при Районен съд-Б.,сума
в размер на 3 928,75 лв,представляваща дължимо арендно плащане за
стопанската 2019/2020 г.,ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,както и сума в
размер на 500 лв съдебно-деловодни разноски.Според въззивника
първоинстанционното решение било неправилно поради липса на преценка
кои факти подлежат на доказване и кои са доказани.Следвало да се изходи от
фактическите твърдения на страните и относимите към спора факти,да се
прецени дали тези факти са доказани,дали доказателствата са истински и
относими към спора,дали възраженията на ответника са основателни и да се
подведе установеното фактическо положение към приложимата правна
норма.Горното не било извършено от първоинстанционния съд.Решението
1
било постановено при непълен доклад и невключване в него и неразглеждане
възраженията на ответника.Договорът за аренда не бил преценен като годно
или негодно доказателство.Не ставало ясно как БРС достигнал до извод за
настъпил падеж на вземането при договорено арендно плащане след
реализация на продукцията и счетоводното приключване на годината.Не било
разгледано дали ищецът изпълнил задълженията си по договора,дали е
изправна страна.В тази връзка не било разгледано възражението на
ответника,че задължението на арендатора за арендно плащане за нива с
идентификатор 31245.115.15 било обусловено от предхождащо изпълнение на
насрещно задължение на арендодателя да предостави на разположение
нивата.Категорично било възразено,че тази нива не била предоставена за
ползване от арендодателя,а от неговия баща И. Е..Досежно това възражение
не били дадени указания по разпределение на доказателствената тежест,но
горният факт бил доказан.Не било разгледано и възражението за нищожност
на договора за аренда в частта относно посочената нива.Подробно са
изложени доводи относно правата на ползвателя И. Е. досежно нивата,върху
която същият има учредено пожизнено право на ползване,и са развити
съображения,че арендаторът следвало да заплаща рента на ползвателя,а не на
голия собственик на имота.Напълно необоснован бил и изводът на районния
съд за неоснователност на наведеното от ответника по делото-въззивник
възражение за прихващане.Настоява се за отмяна на първоинстанционното
решение и за отхвърляне на предявения иск.Претендират се сторените от
въззивника разноски в двете инстанции до момента.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият Н.
И. Н. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
потвърждаване на атакуваното решение,както и за присъждане на сторените
от него разноски в настоящата инстанция.Счита правилен извода на съда,че
арендното плащане се получава по силата на облигационната връзка по
договора за аренда,поради което именно ищецът Н. бил действителният
кредитор.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
2
28.06.2022 г.,а жалбата му е подадена по пощата на 12.07.2022 г. при изтекъл
за страната срок за въззивно обжалване на 12.07.2022 г./.Жалбата е
процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от
атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявения допустим иск.По същество е правилно,като съображенията за
този извод са следните:
Гр.д.№234/2021 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.
№287/16.04.2021 г.,с която е предявен иск на основание чл.79 и сл. от ЗЗД във
връзка с чл.8 ал.1 от ЗАЗ от Н. И. Н. от гр.Д. срещу ЗК „З.“-с.З.,общ.Б.,обл.Д.
за осъждане на ответната кооперация да заплати на ищеца сума в размер на
3 928,75 лв,представляваща дължима рента за стопанската 2019/2020 г. по
договор за аренда-Акт №*** г.,вписан в СВп-Б. като Акт №*** г.,сключен
между ищеца в качеството на арендодател и ответника в качеството на
арендатор,по силата на който първият отдал на втория за възмездно ползване
нива с площ от 48,573 дка-ПИ с идентификатор 31245.115.15 по
кадастралната карта на с.З. и нива с площ от 70,002 дка-ПИ с идентификатор
31245.115.2 по кадастралната карта на с.З..Претендирано е на основание чл.86
ал.1 от ЗЗД и присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на
иска,до окончателното й изплащане.
Изложено е в исковата молба,че цитираният договор за аренда бил
сключен между страните относно описаните две ниви за срок от осем
стопански години.За стопанската 2019/2020 г. ищецът получил арендно
плащане в размер на 2 000 лв,като оставал неплатен остатък от дължимата
рента в размер на 3 928,75 лв.
В отговора на исковата молба ответната кооперация изразява становище
за неоснователност на иска.Навежда се,че ответникът не дължал заплащане на
претендираната рента на ищеца,защото последният не изпълнил
задължението си по договора за аренда да му предостави ползването на
3
едната от нивите,а именно на нива с площ от 48,573 дка-ПИ с идентификатор
31245.115.15 по кадастралната карта на с.З..Върху този имот трето на спора
лице имало учредено пожизнено право на ползване-лицето И. Н. Е.-баща на
ищеца.Именно И. Е. имал право да получава плодовете от имота /естествени
и граждански/,поради което ищецът Н. Н.,който притежавал само голата
собственост върху арендуваната нива,нямал право да претендира получаване
на рентата за горната нива.Именно ползвателят замествал арендодателя в
арендното правоотношение относно нивата по смисъла на чл.17 ал.2,3 и 4 във
връзка с ал.5 от ЗАЗ.Ползването на нивата било предоставено на арендатора
не от ищеца,а от ползвателя Е..Договорът за аренда бил сключен съобразно
закона не с ползвателя,а с ищеца като собственик на имота,но единствено
ползвателят имал право да получава арендното плащане.До стопанската
2019/2020 г. нямало спор между страните относно начина на плащане и в
частност по заплащане на рентата за нивата от 48,573 дка в полза на И.
Е..Именно в полза на ползвателя била платена рентата за горната нива за
стопанските 2015/2016,2016/2017 и 2017/2018 г.Само за стопанската
2018/2019 г. рентата и за двете ниви била платена на ищеца Н. Н. по погрешка
във връзка с наложеното плащане по банков път.За процесната стопанска
2019/2020 г. обаче отново по установеното от предходни години
правило,срещу което нямало възражения от страна на
арендодателя,полагащата се за нивата от 48,573 дка рента в размер на
2 428,65 лв била изплатена в полза на ползвателя И. Е.,а ищецът Н. Н.
получил рента за другата нива от 70,002 дка в размер на 2 000 лв,като
дължимата му за тази нива разлика от 1 500,01 лв била изплатена на баща му
И. Е. в изпълнение на задължението за предходната стопанска година,когато
плащането погрешно било извършено изцяло само в полза на ищеца
Н..Плащането в полза на И. Е. за стопанската 2019/2020 г. следвало да бъде
зачетено като надлежно по смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД като извършено в
полза на овластено от закона лице.ЗК „З.“ действала добросъвестно при
плащането в полза на лице,за което имало недвусмислени обстоятелства,че е
овластено от закона като титуляр на право на ползване да получи
рентата.Процесният договор за аренда бил непротивопоставим на ползвателя
Е. като сключен след вече учредено в негова полза право на
ползване.Наведено е възражение за нищожност на договора за аренда в частта
относно нивата от 48,573 дка поради невъзможен предмет.Към момента на
4
сключване на договора предметът му в частта относно горната нива бил
правно невъзможен,защото за възникване на правоотношението съществувала
непреодолима правна пречка-съществуване на право на ползване на трето на
договорната връзка лице.Наведено е и правопогасяващо възражение за
прихващане /забел. бил е предявен от ЗК и насрещен иск със същия
предмет,който впоследствие е оттеглен и производството по него е
прекратено/ на недължимо платена от ЗК в полза на ищеца Н. Н. рента в
размер на 4 857,30 лв от общо платената му в размер на 11 965,50 лв за
стопанската 2018/2019 г. от дължимата му за 2019/2020 г. рента.Изрично е
заявено от ответната ЗК,че не се оспорва автентичността на процесния
договор за аренда,както и относимостта му по спора.
Безспорно е установено по делото сключването на договор за аренда-Акт
№*** г.,вписан в СВп-Б. като Акт №*** г.,между ищеца по делото Н. И. Н. в
качеството на арендодател и ответната ЗК в качеството на арендатор.По
силата на договора Н. отдал на кооперацията за възмездно ползване нива с
площ от 48,573 дка-ПИ с идентификатор 31245.115.15 по кадастралната карта
на с.З. и нива с площ от 70,002 дка-ПИ с идентификатор 31245.115.2 по
кадастралната карта на с.З..Уговорен е срок на действие на договора от осем
стопански години с начало 01.10.2013 г.,т.е. същият е със срок на действие до
края на стопанската 2020/2021 г. и обхваща и процесната стопанска 2019/2020
г.Годишният размер на арендното плащане за 1 дка земя е уговорен като 40%
от дохода от 1 дка,определен като среден показател за всички обработвани от
арендатора земеделски земи.Страните са се договорили арендното плащане да
се извършва,т.е. да е изискуемо,след реализация на произведената продукция
и счетоводното приключване на годината.
Въпросът за настъпване изискуемостта на вземането за рента за
стопанската 2019/2020 г. не е бил повдигнат от ответната ЗК в отговора на
исковата молба,респ. доводи и възражения за ненастъпване на изискуемостта
не са били наведени от кооперацията.За първи път този въпрос се поставя
несвоевременно с въззивната жалба.Въпреки преклудирането на довода
следва да се посочи,че ответникът сам признава да е извършил плащане на
част от рентата за стопанската 2019/2020 г. в размер на 2 000 лв в полза на
ищеца по делото Н. Н. и на част от рентата в размер на 3 928,75 лв в полза на
ползвателя И. Е. преди предявяване на иска,т.е. действията му по доброволно
плащане са своеобразно признание на факта,че предпоставките /реализация на
5
произведената продукция и счетоводното приключване на
годината/,обосноваващи изискуемост на вземането,са настъпили преди
предявяване на иска.
Ищецът Н. Н. признава в исковата молба,че е получил част от
рентата,дължима за стопанската 2019/2020 г.,в размер на 2 000 лв,като този
факт не е оспорен от ответната ЗК,която го потвърждава и в отговора на
исковата молба.Също не е спорно между страните,че кооперацията-арендатор
е изплатила остатъка от дължимата рента за процесната стопанска година в
размер на 3 928,75 лв на трето на спора лице-И. Н. Е.-баща на ищеца /в тази
насока и 2 бр. РКО №7 и 7-1/10.12.2020 г. на листи 24 и 25 от делото на
БРС/.Безспорно е установено,че за стопанската 2019/2020 г. е била дължима
рента за процесните земеделски земи в размер на 50 лв/дка или общо в размер
на 5 928,75 лв.Ищецът е получил част от рентата в размер на 2 000 лв и
претендира остатъка в размер на 3 928,75 лв.Спорно е дали плащането на
претендираната сума в полза на третото лице И. Н. Е. /баща на
ищеца/,осъществено от арендатора ЗК „З.“,е надлежно и дали погасява дълга
по арендното правоотношение,респ. дали освобождава длъжника от
отговорност.
Видно от нотариален акт за дарение №*** г. на нотариуса О. О. с район
на действие БРС /на лист 18 от делото на БРС/,към датата на сключване на
процесния договор за аренда от януари 2013 г. ищецът Н. И. Н. се е
легитимирал като собственик на нивата от 48,573 дка-ПИ с идентификатор
31245.115.15 по кадастралната карта на с.З. по силата на извършеното в
негова полза дарение от баща му И. Н. Е..Дарителят И. Е. си е запазил
пожизнено право на ползване на имота,т.е. и към януари 2013 г. е бил титуляр
на правото на ползване върху него.Правото на ползване е погасено със
смъртта му на 01.07.2022 г. /акт за смърт и удостоверение за наследници на
листи 24 и 25 от делото на ДОС/.Не е спорно,че арендодателят Н. И. Н. е бил
собственик при сключване на договора за аренда и на другата нива от 70,002
дка.
Процесният договор за аренда,сключен от ищеца Н. в качеството на
арендодател и собственик на двете арендувани ниви,е напълно валиден и е
породил целените с него правни последици-валидно обвързване на страните
по него арендодател и арендатор.Неучастието на ползвателя И. Н. Е. като
6
страна по договора не го опорочава.Правната теория и практика константно
приема,че до редакцията на разпоредбата на чл.3 ал.4 от ЗАЗ от
ДВ,бр.13/07.02.2017 г.,в сила от същата дата,не е имало пречка договор за
аренда да се сключи и от несобственик на арендуваните земи,респ. на още по-
голямо основание от собственик,лишен от право на ползване поради учредено
такова в полза на трето лице.Към датата на сключване на процесния аренден
договор-08.01.2013 г.-ограничението на сега действащата разпоредба на чл.3
ал.4 от ЗАЗ такъв договор да се сключва само от собственик/съсобственик с
дял повече от 50 на сто ид.ч. от съсобствения имот не е
съществувало.Процесният договор е могло да бъде сключен през 2013 г.
относно нивата от 48,573 дка валидно и от ползвателя И. Е.,но последният не
го е сторил.Сключването му от титуляра на „голото“ право на собственост Н.
Н. не е противоречало на разпоредбите на ЗАЗ в тогавашната им
редакция,като договорът за аренда относно горната нива в този случай се
приема като сделка за управление на арендувания имот.В този смисъл
процесният аренден договор в частта относно нивата от 48,573 дка не е
нищожен нито поради противоречие на закона,нито поради невъзможен
предмет.Напълно допустимо е било към момента на сключването му нива с
учредено право на ползване в полза на трето на собствеността лице да бъде
отдадена под аренда не от ползвателя,а от собственика на
имота.Облигационните права и задължения по договора се пораждат в
отношенията между страните по него-арендатор и арендодател,като спорът
относно правата на ползвателя върху гражданските плодове от имота не
засяга отношенията между арендатор и арендодател,а се разрешава в рамките
на вътрешните отношения между ползвателя и собственика на имота на база
облигационни правоотношения на плоскостта на неоснователното
обогатяване.В случая не е налице и твърдяната от ЗК хипотеза на встъпване
на ползвателя в правата на арендодателя по договора за аренда.Такова
встъпване е регламентирано от закона за последващи приобретатели на
ограничени вещни права върху арендуван имот /чл.17 ал.5 във вр.с ал.2-4 от
ЗАЗ/,упражняването на които би довело до лишаване на арендатора от
ползването на имота,т.е. в хипотеза на учредяване на такива права при висящо
арендно правоотношение.В случая правото на ползване в полза на третото
лице И. Е. е учредено преди сключване на процесния договор и е
съществувало към момента на сключването му,т.е. цитираната разпоредба от
7
ЗАЗ е неприложима и И. Е. не може да се възприема като надлежна страна по
арендния договор.
Неоснователно е и възражението на ответната ЗК,че не било изпълнено
задължението на арендодателя Н. Н. да предаде на арендатора ползването на
нивата от 48,573 дка.Ирелевантно е дали ползването по силата на арендния
договор е предадено на арендатора лично от арендодателя или чрез и със
съгласието на трето на облигационната връзка лице /в случая на лицето И. Е.
с учредено право на ползване/.Достатъчно е нивата да е фактически предадена
за ползване от арендатора,с което арендодателят е изпълнил задължението си
да му осигури безпрепятствен достъп до имота с оглед неговата обработка по
предназначение.Самият факт,че през всички стопански години,вкл.
процесната 2019/2020 г.,след сключване на процесния договор за аренда
арендаторът ЗК „З.“ е заплащал рента за нивата от 48,573 дка /така
представените от кооперацията РКО от периода 2016-2020 г. на листи 21,22 и
24 от делото на БРС/,предпоставя и удостоверява надлежно ползване на
нивата от кооперацията през целия срок на арендното правоотношение.
По силата на валидната облигационна връзка по процесния договор за
аренда арендаторът ЗК „З.“ дължи заплащане на уговорената рента за
ползването на двете арендувани ниви единствено на арендодателя Н. Н.,който
е неговият действителен кредитор.Според разпоредбата на чл.75 ал.1 от ЗЗД
изпълнението на задължението за заплащане на рента следва да бъде
направено на кредитора или на овластено от него,от съда или от закона
лице.Действителният кредитор в случая е арендодателят Н. Н..Не се твърди и
липсват доказателства той да е овластил третото лице-ползвател И. Е. да
получава рентата за нивата от 48,573 дка вместо него.Не е налице и
овластяване за последното по силата на закона,още по-малко от съд.Това че
И. Е. е титуляр на право на ползване върху горната нива и като такъв по закон
има право да получава гражданските плодове от нивата,не овластява
арендатора да извършва плащанията директно на Е..Негово задължение за
заплащане на рента произтича от арендното правоотношение и той по силата
на уговореното и по силата на закона,регламентиращ арендните
правоотношения,дължи плащане единствено на насрещната страна по
договора-арендодателя Н. Н..Последващото предаване на рентата за нивата от
48,573 дка от Н. Н. на правоимащия И. Е. е въпрос на техни вътрешни
отношения и не касае задълженията на ЗК като арендатор.
8
Поставя се въпросът за приложението на разпоредбата на чл.75 ал.2 изр.1
от ЗЗД относно освобождаване на длъжника от отговорност спрямо истинския
кредитор,ако е извършил добросъвестно плащане към трето лице,което въз
основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи
изпълнението.Тази разпоредба би обосновала освобождаване на ЗК „З.“ от
отговорност при евентуален спор между арендодателя и арендатора относно
неизпълнение на задължението за плащане на дължимата рента за стопански
години преди стопанската 2018/2019 г.През стопанските 2015/2016
г.,2016/2017 и 2017/2018 г. кооперацията е заплащала традиционно рентата за
нивата от 48,573 дка на третото лице с учредено право на ползване върху
имота И. Н. Е. /така РКО №14/14.12.2016 г.,РКО №49/16.12.2017 г.,РКО
№14/13.12.2018 г./,като арендодателят Н. И. Н. не се е противопоставял на
горния начин на плащане и се е съгласявал с него.За горните стопански
години е осъществено добросъвестно плащане от страна на арендатора на
лице,което недвусмислено от обстоятелствата /липса на противопоставяне от
страна на арендодателя/ се е явявало овластено да получава рентата.През
стопанската 2018/2019 г. обаче горният начин на плащане не е бил приложен,а
цялата рента,дължима за двете арендувани ниви,в размер на 11 965,50 лв е
била изплатена на арендодателя Н. Н. по банков път /така банково извлечение
на лист 23 от делото на БРС/.Арендодателят Н. Н. е приел плащането за
стопанската 2018/2019 г. без възражения,като според показанията на
разпитания по делото свидетел Г. И. Н.,негов брат,Н. Н. отказал да върне
рентата за нивата от 48,573 дка на кооперацията,нито предал същата на баща
си И. Е..Горното му поведение е демонстрация на несъгласие с установения
начин на плащане,което противопоставяне е осъществено едва относно
плащането за стопанската 2018/2019 г. /не и за предходните стопански
години/.При това поведение на арендодателя не може да се приеме,че е
налице негово съгласие за разделното плащане на рентата за двете ниви /за
нивата от 48,573 дка да се извършва на баща му И. Е.,а за нивата от 70,002
дка-на същия/ за оставащия срок на арендния договор,вкл. за процесната
следваща 2019/2020 г.Изявлението му в съдебно заседание на 12.04.2022 г.
пред БРС,че бил „върнал“ парите на баща си,дължими му за нивата от 48,573
дка за стопанската 2018/2019 г.,не може да се възприеме като демонстрирано
пред арендатора съгласие на арендодателя с разделното плащане на рентата за
тази стопанска година.Демонстрирането на такова съгласие пред арендатора
9
ЗК би било налице,ако Н. Н. бе върнал тази „недължимо платена“ му сума на
кооперацията.Твърдението му за предаване на сумата на неговия баща е израз
единствено на съзнанието му,че дължи сумата от 4 857,30 лв на баща си по
силата на вътрешните отношения между тях-собственик-ползвател,а не
поради изплащане на сумата в полза на Н. Н. без основание по арендния
договор от арендатора.
При това положение осъщественото от арендатора-ЗК плащане на
остатъка от дължимата на арендодателя Н. Н. рента за стопанската 2019/2020
г. в размер на 3 928,75 лв в полза на третото лице И. Е. при налично
противопоставяне на такова плащане за предходната 2018/2019 г. от страна на
арендодателя не обосновава освобождаване на кооперацията от задължението
й към Н. Н. за заплащане на горната сума.Изложените обстоятелства не сочат
недвусмислено на овластяване на третото лице И. Е. да получи остатъка от
рентата в размер на 3 928,75 лв за стопанската 2019/2020 г.В този смисъл
извършеното от ответната кооперация плащане на тази сума на горното трето
лице не освобождава същата от задължението й към арендодателя Н.
Н..Арендаторът следва да бъде осъден да заплати претендираната сума на
ищеца Н. ведно с обезщетение на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата,считано от датата на
предявяване на иска 16.04.2021 г.,до окончателното й изплащане.Ответната
кооперация може да защити правата си,като претендира от наследниците на
И. Е. връщане на платената му без основание сума в размер на 3 982,75 лв за
стопанската 2019/2020 г. на плоскостта на неоснователното обогатяване.
При констатация за дължимост от ЗК в полза на ищеца Н. Н. на
претендираната сума-рента за стопанската 2019/2020 г.- съдът дължи
разглеждане на наведеното от ответната ЗК възражение за прихващане на
недължимо платена от ЗК в полза на ищеца Н. Н. рента в размер на 4 857,30
лв от общо платената му в размер на 11 965,50 лв за стопанската 2018/2019 г.
от дължимата му за 2019/2020 г. рента.Възражението очевидно е
неоснователно.С оглед изложените по-горе мотиви плащането на сумата от
4 857,30 лв в полза на ищеца в качеството му на арендодател по процесния
аренден договор не е без основание,а е по силата на сключения между
страните валиден аренден договор.В този смисъл Н. не дължи връщане на
сумата на ЗК и същата не следва да се прихваща от вземането-предмет на
10
иска.
С оглед изложеното предявеният иск е основателен и подлежи на
уважаване,респ. първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено,вкл. в частта,с която на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на
ищеца по делото Н. Н. са присъдени разноски,сторени в първата инстанция.
И двете страни са претендирали присъждане на съдебно-деловодни
разноски в настоящата инстанция.На основание чл.78 ал.1 от ГПК право на
разноски има ищецът по делото и въззиваем Н. Н.,а въззивникът-ответник по
делото ЗК няма право на разноски и такива не следва да му се присъждат
поради уважаване на иска срещу него.В полза на Н. Н. следва да се присъдят
разноски в размер на 650 лв адвокатско възнаграждение,изплатено от същия
на упълномощения му адвокат съгласно договора за правна защита и
съдействие на лист 38 от делото на ДОС.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №38/03.05.2022 г. по гр.д.№234/2021 г. на
Балчишкия районен съд.
ОСЪЖДА ЗК „З.“-с.З.,общ.Б.,обл.Д. с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление с.З.,общ.Б.,обл.Д. да заплати на Н. И. Н. с ЕГН
********** от гр.Д.,*** сторени във въззивната инстанция съдебно-
деловодни разноски в размер на 650 лв /шестстотин и петдесет лева/
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11