Решение по дело №4168/2019 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1707

 

гр.Пловдив, 25.09.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на седемнадесети септември,  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,

като разгледа  докладваното от съдията АНД № 4168 по описа за  2019 година на ПРС и за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл.59 и следващи  от ЗАНН.

 

           Обжалвано е наказателно постановление НП № 563 от 30.04.2019г.  на инж.З.И.В.на длъжност заместник кмет “Транспорт” в Община Пловдив, упълномощен със Заповед № 18ОА418/06.03.2018г. на Кмета на Община Пловдив с което на основание чл.43, ал.3, вр. чл.40, ал.3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътните превозни средства на територията на град Пловдив (приета с Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19.01.2012г.; Изм. и доп. с Р.№415, Пр.№19 от 12.11.2018г.) на Г. ***, ЕГН **********  е наложено административно наказание Глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.4 „б“ от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътните превозни средства на територията на град Пловдив.

            С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление поради неговата незаконосъобразност и неправилност.  С жалбата се излагат  съображения по същество на искането. С жалбата се прави искане за прилагане на цялата преписка по издаване на оспорения акт.

            Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител адв.А.П. който поддържа жалбата и искането за отмяна на атакуваното НП. Ангажира доказателства. В пледоарията си адв.П. изложи твърдение за допуснато съществено нарушение по отношение описанието на мястото на нарушението, за неизяснена фактическа обстановка от страна на актосъставителя относно организацията на движение на ППС по улица „Белград“, както и за неправилно прилагане на материалния закон и ангажиране отговорността на жалбоподателя по Наредба на Община Пловдив а не съгласно ЗДвП. На основание изложеното адв.П. направи искане към съда да се отмени атакуваното НП. 

           Въззиваемата страна Община – Пловдив редовно призована в съдебно заседание се представлява от юрк.Т.Т.която представя становище за неоснователност на жалбата.

 

            Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

 

            Обжалваното наказателното постановление е издадено въз основа на съставен на 26.03.2019г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, бланков № КТ 039351 против жалбоподателя Г.К. с който се констатира, че на 13.03.2019г. в гр.Пловдив, на ул.“Белград“ пред № 12, около 10,10 часа извършва следното нарушение: Паркира лек автомобил марка БМВ с рег. № **** лична собственост, срещу посоката на движение на улица със двупосочно движение, за което му е съставена глоба с фиш № ********** в отсъствие на водач в размер на 20 /двадесет/ лева. След което тази глоба е обжалвана чрез кмета на гр.Пловдив  със възражение вх.№ 19СГ-111 от 18.03.2019г. на Община Пловдив и със вх.№ 10-2842 от 21.03.2019г. на сектор „Общинска полиция“ с което са нарушени разпоредбите на чл.4 „б“ от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътните превозни средства на територията на град Пловдив.

           В акта жалбоподателят саморъчно е вписал в графата за възражения и обяснения „ Имам възражения. Акта е съставен предварително. Свидетел Г. липсва“.

           Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от жалбоподателя. В законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били представени писмени възражения и обяснения от страна на жалбоподателя. 

           В атакуваното наказателно постановление установеното като нарушение е описано по идентичен с акта начин, като му е дадена и същата правна квалификация. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 25.06.2019г. В срок пред Районен съд гр.Пловдив е било обжалвано издаденото НП.

           В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитан И.Д.М.,  служител на сектор „Общинска полиция” към ОДМВР Пловдив, който заяви че при изпълнение на служебните му задължения с негов колега посочен в акта като свидетел са констатирали спрял срещу посоката за движение лек автомобил марка „БМВ“ на ул.“Белград“ . Свидетелят посочи, че е била наложена глоба с фиш в отсъствие на водача. Свидетелят посочи че при явяването на жалбоподателя е поискал личната му карта, след което е съставил акта в стаята си, след което го е предоставил на жалбоподателя и адв.А.П. за запознаване и подписване. Свидетелят посочи че всички посочени в акта лица са го подписали във фоайето на сградата където се помещава „Общинска полиция“.

            В  съдебно заседание се представиха схема на хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация на ул.“Белград“ гр.Пловдив, изготвени от Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“.

           Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от  приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, възражение до Кмета на Община Пловдив, глоба с фиш № 0002262434 от дата 13.03.2019г., показанията на свидетел И.М., Заповед № 18ОА 418/06.03.2018г. и Заповед № 15ОА 1328 от 20.05.2015г. и двете на кмета на Община Пловдив определящи длъжностните лица от ОДМВР Пловдив които да осъществяват контрол и да съставят актове за установяване на административни нарушения и да издават фишове по реда на Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на Община Пловдив, както и лицата с право да издават НП.

             Съдът намира, че следва да се кредитират така събраните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират останалия събран доказателствен материал.

             Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

             При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

             Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

            Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

            За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.  Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено  административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и  се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция  може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

            Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност.

           Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на Пловдивски районен съд приема от правна страна следното:

           Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи в кръга на функциите им. Спазени са и сроковете съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Атакуваното НП е издадено в срок. При извършената служебна проверка съдът не установи при издаването на акта и наказателното постановление да са били допуснати съществени по своя характер нарушения на процесуалните правила.

            На базата на всички доказателства по делото, съдът намира, че е установена описаната в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка, която впрочем не се и оспорва реално от страна на жалбоподателя. Улица „Белград“ в гр.Пловдив от улица „Полковник Бонев“ до пл.“Сливница“ е с еднопосочно движение на ППС в посока север – юг, а от пл.“Сливница“ до ул.“Ибър“ е с двупосочно движение на ППС. Същевременно ул.“Белград“ с пътното платно северно от Гранд Хотел Пловдив наименовано пл.“Сливница“ оформя кръстовище, в което съгласно приетата справка попада и № 12 на ул.„Белград“.  При така установеното съдът намира че правилно е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя за извършеното от него нарушение на Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътните превозни средства на територията на град Пловдив. Надлежно е било установено, от оправомощено лице неправилното паркиране на МПС собственост и управлявано от жалбоподателя, поради което е и наложена глоба с фиш в размер на 20 лева съгласно на Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътните превозни средства на територията на град Пловдив. Глобата е във фиксиран размер и съдът не е в правомощие да изменя в насока нейното намаляване.

            Предвид изложеното и съдът намира, че като правилно и законосъобразно следва да потвърди атакуваното наказателното постановление.

            Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

             ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП № 563 от 30.04.2019г.  на инж.З.И.В.на длъжност заместник кмет “Транспорт” в Община Пловдив, упълномощен със Заповед № 18ОА418/06.03.2018г. на Кмета на Община Пловдив с което на основание чл.43, ал.3, вр. чл.40, ал.3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътните превозни средства на територията на град Пловдив (приета с Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19.01.2012г.; Изм. и доп. с Р.№415, Пр.№19 от 12.11.2018г.) на Г. ***, ЕГН **********  е наложено административно наказание Глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.4 „б“ от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътните превозни средства на територията на град Пловдив.  

 

          Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.