Р Е
Ш Е Н И Е
№………./……10.2018г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
при секретар Капка Микова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасов, въззивно търговско дело №1093 по описа за 2018г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Т.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез
пълномощникът си адв.Д.Г., със съд.адрес:***, против Решение №1779/26.04.2018г.
по гр.д.№8927/17г. на PC Варна, с което е
уважен предявения от “Веолия Енерджи Варна” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Янош Хунияди” №5, иск с правно основание
чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
приемане на установено, че въззивника дължи на въззиваемия сумата от 874.64лв., от
която 627.69лв.-дължима главница за ползвана топлинна енергия за периода от
м.10.2014г. до м.06.2015г. и 246.95лв.-такса
за услуга по подмяна на тръбна инсталация, по партида 18582 за имот, находящ се
в гр.Варна, ж.к.“Трошево”, бл.55, вх.9, ап.31, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението-12.04.2017г. до
окончателното ѝ плащане, и сумата
от 181.79лв., от която 131.75лв.-мораторна лихва върху главниците за
предоставена топлинна енергия за периода от 01.12.2014г. до 31.03.2017г. и 50.04лв.-
мораторна лихва върху главницата за такса за услуга за периода от 01.12.2014г.
до 31.03.2017г., за които суми е издадена Заповед №2677/13.04.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№4997/2017г. по
описа на РС Варна.
В жалбата се
излага, че решението на РС Варна е неправилно и незаконосъобразно, тъй
първоинстанционния съд е извършил неправилно тълкуване на чл.153, ал.1 от ЗЕ,
като е приел, че качество на потребител на топлинна енергия има само
собственика или притежателя на вещно право на ползване. Поддържа се, че
понятието “потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е легално разяснено
с разпоредбата на § 1, от ДР на ЗЕ, според която освен собствениците на имотите
и притежателите на учредено вещно право на ползване върху имота, потребители са
и лицата-ползватели на имота въз основа на облигационния отношения-наематели и
владелци. На следващо място се поддържа становище за неправилност на решението,
тъй като ищеца не е доказал факта, че е доставчик на топлинна енергия на
конкретната етажна собственост, в това число и на ответника. Твърди се, че в
първоинстанционното производство ищеца не е установил да е правоприемник на
някое дружество, с което ответника или съответната етажната собственост на
блока, в който се намира процесния апартамент, са сключвали договор за доставка
на топлоенергия. Поддържа се, че през процесния период е била доставяна
топлинна енергия, но на потребител, различен от ответника и от различен
доставчик. Ето защо се моли за отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на
предявеният иск и за присъждане на разноски.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата страна, не е депозирала отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание
въззивника не се явява и не
изпраща представител.
Въззиваемата
страна, чрез пълномощник, оспорва жалбата, моли за потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на разноски.
За да се произнесе
по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с
иск с правно основание чл.415 вр. с чл.422, ал.1 от ГПК и чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, предявен от “ “Веолия Енерджи Варна” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Янош Хунияди” №5, за приемане на
установено, че Т.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на дружество сумата от 874.64лв., от която 627.69лв.-дължима главница за ползвана топлинна
енергия за периода от м.10.2014г. до м.06.2015г. и 246.95лв.-такса за услуга по подмяна на тръбна инсталация, по
партида 18582 за имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Трошево”, бл.55, вх.9,
ап.31, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението-12.04.2017г. до окончателното ѝ плащане, и сумата от 181.79лв., от която
131.75лв.-мораторна лихва върху главниците за предоставена топлинна енергия за
периода от 01.12.2014г. до 31.03.2017г. и 50.04лв.- мораторна лихва върху
главницата за такса за услуга за периода от 01.12.2014г. до 31.03.2017г., за
които задължения е издадена Заповед №2677/13.04.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№4997/2017г. по описа на РС Варна.
В исковата молба се
твърди, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, по
което през процесния период ищецът има качеството на доставчик, а ответникът на
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ
в качеството му на собственик на топлоснабдяван имот, находящ се в гр.Варна,
ж.к.“Трошево”, бл.55, вх.9, ап.31, по силата на покупко-продажба от
31.05.1999г. Твърди се, че през 1994г. е извършено присъединяване на етажната
собственост на адреса на ищеца към топлопреносната мрежа на
“Топлофикация-Варна” ЕАД, като към 12.07.2002г., когато са влезли в сила Общи
условия за продажба за продажба на топлинна енергия, по отношение на сградата е
имало действащ договор за доставка на топлинна енергия. Твърди се, че на
13.01.2008г. за потребителите на топлинна енергия за битови нужди влезли в сила
Общите условия на “Топлофикация Варна“ ЕАД. Твърди се, че Общото събрание на
етажните собственици на сграда, находяща се в гр.Варна, ж.к.“Трошево”, бл.55,
вх.9, е взело решение за избор на топлоснабдителен агент и отговорник на
абонатна станция, както и за реда и условията за разпределение на задълженията
за потребената топлинна енергия. Твърди се, че с решение на ОС на ЕС,
обективирано в Протокол от 25.09.2014г., в топлофицираната сграда е извършена
промяна на вертикалната тръбна система за битово горещо водоснабдяване и за
водата за питейно-битови нужди, като съобразно взетото решение цената за
извършената услуга е следвало да бъде заплатена по равно от всички етажни
собственици. Твърди се, че ответника, като етажен собственик, не е заплатил
цената на подмяната, поради което в месечните му задължения били включени и
суми, представляващи цена на извършената услуга, а именно по 22.92лв. без ДДС
на месец за процесния период.
С отговора на
исковата молба от ответника се поддържа становище за неоснователност на претенцията.
Твърди се, че през процесният период ответникът не е бил потребител на топлинна
енергия, тъй като имотът е ползван от А.К.Колева с признато право на задържане.
Твърди се, че решенията на ОС, касаещи потребяването на топлинна енергия са
вземани с участието на Анка Колева, в качеството и на съпруга на П.Д.П., на
когото се е водила партидата за имота. Твърди се, че неправилно ищцовото
дружество служебно е сменило партидата за имота след представяне на
постановление за публична продан през 2015г. В условията на евентуалност, се
оспорва основателността на иска за периода м.10.2014г. до 16.03.2015г.-датата
на влизане в сила на съдебното решение, с което А.К.е осъдена да предаде
владението върху имота на ответника, който е собственик на същия. Претенцията
за лихви за забава се оспорва с довод, че липсва покана за плащане до длъжника.
Иска за заплащането на такса за услуга по подмяна на тръбна инсталация се
оспорва, поради липса на идентичност със заповедното производство. Наред с това
се твърди, че към момента на вземане решението за подмяна на тръбна инсталация
ответникът не е бил собственик на имота. Поддържа се, че твърдението на ищеца,
че е доставчик на топлинна енергия, е недоказано. Твърди се липса на
идентичност между апартамента описан в исковата молба и този по представените
документи за собственост и договори.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда,
същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2
от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В разглеждания случай
оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на изводите на районния съд,
че ищеца има качеството на доставчик на топлинна енергия, както и че ответника
има качеството на потребител на такава енергия през процесния период за
процесния период. Така направените оспорвания не съставляват новонаведени
възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по
същество.
Видно е от приетите по делото преписи
от Справка по
партидата на Т.С.С. от Службата по вписванията-Варна, НА №26, том II,
рег.№3186, д.№244/1999г. на Варненски нотариус, Решение по гр.д.№15230/2010г.
на ВРС и по в.гр.д.№2016/2013г. на ВОС, и Определение по к.гр.д.№957/2014г. на
ВКС, II г.о., Схема на самостоятелен обект в сграда от 05.06.2015г., издадена
от СГКК-Варна и Постановление за възлагане 27.05.2015г. по изп.д.№1003/2014г.
по описа на СИС при ВРС, че ответника е бил собственик на процесният апартамент
през периода от 31.05.1999г. до 25.06.2015г., когато собствеността е
прехвърлена на Христина Дучкова Иванова. От съдебните актове се установява, че
с решение, влязло в законна сила на 16.03.2015г., А.К.Колева е осъдена да
предаде на ответника в качеството му на собственик, владението върху процесния
имот, като на последната е признато право на задържане на имота до заплащане на
сумата от 1268.31лв. от страна на собственика.
От представеното Удостоверение от
13.03.2018г. на Община Варна, Район “Младост“ се установява, че
административните адреси гр.Варна, ж.к.“Трошево“, бл.55, вх.9, ап.31 и
ул.“Младежка“ №142, бл.55, вх.“И“, ет.8, ап.31, идентифицират един и същи
жилищен имот.
От представената преписка досежно жилищната сграда в гр.Варна, ж.к.“Трошево‘, бл.55, вх.9, се установява, че в
същата е изградена парна инсталация, като находящите се в нея жилища са
топлоснабдени.
Видно е от Протокол за ОС на ЕС на бл.55, вх.9, ж.к. „Трошево“, проведено
на 05.06.2014г., че на събранието е взето решение за участие в проекта на
“Далкия“ за цялостна подмяна на тръбите за топла и студена вода, като
необходимата сума бъде разпределена по равно между всички собственици, като
бъде разпределена на 12 равни месечни вноски, освен за апартаментите, които
платят директно на фирмата изпълнител. В протокола по отношение нас ап.31 е
налице вписано име “Ани“ и е положен подпис.
Съгласно Приемо-предавателен протокол от 23.09.2014г., препис от който е
приет по делото, “Салвадор ТМ“ ООД е извършил монтаж на вертикални и
хоризонтални щрангове в гр.Варна, ж.к.“Трошево“, бл.55, вх.9, включително в
ап.31, като монтажът е приет от служител на “Далкия Варна“ ЕАД. Представена е и
Фактура от 23.092014г. за услугата на стойност 5610лв. с ДДС.
От заключението Съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като
компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че начисляваната
на ответника топлинна енергия за отопление и тази отдадена от сградната
инсталация е начислено правилно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в
етажната собственост също е извършено правилно, като дължимите суми са
изчислени правилно. В
о.с.з. в.л. е посочило, че тъй като от
м.ноември 2015г. до м. април 2016г. не е осигурен достъп до имота за отчет на
уредите за отоплителен сезон 2015/2016г., поради което е начислен служебен
разход и това води до значителна разлика спрямо предходни периоди.
Според заключението на Съдебно-счетоводната експертиза, което съдът също кредитира компетентно
изготвено и неоспорено от страните, се установява, че точният размер на
дължимата сума по партиден №18582
за процесния период е 627.69лв., в т.ч. топлинна енергия за отопление и
отдадена от сградната инсталация-617.69лв. и такса за извършване на услугата
дялово разпределение-10лв. Сбора от лихвата за забава върху всяко от
установените месечни задължения, считано от падежа им до 31.03.2017г. е
131.75лв., а общият размер на начислените суми за услугата поподмяна на
вертикалната тръбна система на партиден №18582 е 246.95лв. с ДДС, като сбора на
лихвата за забава върху всяка месечна вноска, считано от съответния падеж до
31.03.2017г. е 50.04лв.
Въз основа на
горното, въззивният съд намира следното:
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест, с оглед премета на предявените претенции, ищеца следва да
установи, че има качеството на доставчик на топлинна енергия, респективно че
ответника е потребител на такава, за процесния
имот, ведно с доказване на размера на претенциите, както и че на ответника му е
предоставена услуга за подмяна на вертикална тръбна система, поради което същия
дължи плащане на цената ѝ в претендираните размери. Следва да установи
още, че ответника е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва в претендираните
размери. От своя страна ответникът следва да докаже правопогасяващите и
правоизключващи факти-липса на облигационна връзка, плащане, погасяване по давност и т.н.
От приетите по делото
писмени доказателства еднозначно се установи, че през периода от 31.05.1999г.
до 25.06.2015г. ответника е бил собственик на процесният апартамент, с адрес: гр.Варна, ж.к.“Трошево“, бл.55, вх.9, ап.31,
който е идентичен с адрес: гр.Варна ул.“Младежка“ №142, бл.55, вх.“И“, ет.8,
ап.31. Според приетите по делото влезли в сила съдебни актове, в периода от
2002г.-2016г. имота се е намирал в държане на Анка Колева, първоначално без
основание, а след 01.08.2018г. до 16.01.2013г. по силата на предварителен
договор за покупко-продажба, след което по силата на признато право на
задържане до заплащане на направените подобрения. Установи се още, че процесния
имот, се намира в сграда в режим на етажна собственост и е присъединен към
топлопреносната мрежа, като и че в него се ползва топлинна енергия.
Според чл.149 и чл.150 от ЗЕ продажба на топлинна енергия за битови нужди
се основавана на правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като писмената форма не е форма за действителност,
а за доказване на договора. Легалното определение за
купувач по договора за продажба на топлинна енергия
за битови нужди, т.е. “битов клиент“, се съдържа в т.2а от §1 ДР на ЗЕ и това е клиент, който
купува енергия за собствени битови нужди. Съобразно чл.153 , ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2
от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ.
В този смисъл предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са клиенти на топлинна
енергия за битови нужди по
подразбиране. В качество си на клиенти на
топлинна енергия, те са страна по
продажбено правоотношение с топлопреносното
предприятие, с
предмет-доставка на топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на
доставената топлинна енергия,
на основание чл.153, ал.1 от ЗЕ. Според задължителните указания дадени с
Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълк.д.№2/2017г., ОСГК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. Само тогава третото ползващо лице придобива качеството “битов клиент“ и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие. Договорът между
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие, подлежи на доказване по общия ред и не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване като клиенти/потребители на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект,
различен от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести
общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект
дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
В разглеждания
казус, се установи, че А.К.е ползвала процесния имот въпреки съгласието на
собственикът му, като същевременно не се доказа наличието на сключен договор
между нея и топлофикационното предприятие, поради което не е налице визираното
по горе изключение, респективно по силата на закона /чл.153, ал.1 от ЗЕ/,
ответника се явява битов клиент и дължи заплащане на потребената в имота му
топлинна енергия. След заплащане на същата за него ще се породят регресни права
и той ще може да претендира заплащането ѝ от лицето, което действително я
е потребило.
Оспорването на
ответника, че ищеца не е доказал качеството си на доставчик на топлинна
енергия, е неоснователно. Ноторен факт е, че ищцовото дружество е единствения
доставчик притежаващ лицензия за доставка на топлоенергия за битови нужди, като
видно от вписванията в Търговския регистър имената “Топлофикация-Варна“ и
“Далкия-Варна“ са предходни наименования, на ищцовото дружеството.
С оглед
гореизложеното и предвид заключенията на вещите лица относно правилното
определяне на потреблението на топлоенергия, съответно на нейната стойност,
следва извода, че претенциите на ищеца се явяват основателни и доказани.
Като акцесорна,
основателна се явява и претенцията за лихва за забава, считано от падежа на
съответното месечно задължение, който съобразно ОУ към договора за продажба на
топлинна енергия, настъпва след изтичане на 30-дневен срок след края на
периода, за който се отнасят. Предвид факта, че ответникът-въззивник в
настоящото производство не е изпълнил задължението си за заплащане на топлинна
енергия на падежа, същия дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва, която според приетата съдебно-счетоводна експертиза възлиза на
претендирания от ищеца размер. На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ответника дължи
и законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска.
В заключение
въззивният състав на съда приема, че предявените претенции са основателни и
следва да бъдат уважени. Като е достигнал до същия правен извод,
първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемият, следва да се
присъдят деловодни разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№1779/26.04.2018г. по
гр.д.№8927/17г. на PC Варна.
ОСЪЖДА Т.С.С.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “Веолия Енерджи Варна” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Янош Хунияди” №5, представлявано
от Благовест Георгиев Начев, сумата от 300лв.,
представляваща деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.