Р Е Ш
Е Н И Е № 249
Гр.Пловдив,02.04.2012 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,търговско отделение,в публичното заседание на шестнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Окръжен съдия:КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря Б.К.,като разгледа докладваното от съдията т.д.№691 по описа за 2010 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.
Ищецът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД-гр.София,с ЕИК ********* моли да бъде постановено съдебно решение,с което да бъде признато за установено,че ответниците И.Б.В.,ЕГН ********** и П.З.В.,ЕГН ********** са солидарно задължени към банката-ищец въз основа на издадения в нейна полза от „Пловдив Регион 2000”ЕООД и авалиран от двамата ответници запис на заповед от 30.03.2006 г. за сумата от 52 436,92 евро,представляваща частична главница по записа на заповед,за която е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№579/2010 г. по описа на Районен съд-Пазарджик,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист,а именно-от 23.02.2010 г.,както и за всички следващи се разноски по заповедното производство.Претендира и направените по настоящото дело съдебни разноски,включая и юрисконсултско възнаграждение.
Така предявеният иск се основава на следните твърдения,изложени в първоначалната и допълнителната искови молби:
В исковата молба банката-ищец твърди,че на 30.03.06 г. в гр.Пазарджик дружеството „Пловдив Регион 2000”ЕООД-гр.Пловдив чрез управителя си И.Б.В. е издало в нейна полза запис на заповед,без протест и без разноски, за сумата от 450 000 евра,който запис на заповед е бил авалиран от двамата ответниците И.Б.В. и П.З.В..Твърди се,че записът на заповед,платим на предявяване с краен срок на предявяване-30.07.2010 г.,е бил предявен на 28.09.2006 г. на дружеството-издател и на авалиста И.В.,което предявяване е удостоверено върху записа на заповед с подписи на И.В.,първо като управител на дружеството-издател и второ-като авалист по записа.Твърди се,че на 26.11.2009 г. записът на заповед е бил предявен и на другия авалист-П.З.В.,което предявяване е удостоверено лично от авалиста върху записа.Твърди се,че след предявяването на записа на заповед за издателя и авалистите е възникнало солидарно задължение да изплатят на банката исканата от нея сума по записа на заповед,но такова плащане не е било извършено от никой от длъжниците.С оглед на това банката-ищец подала на 23.02.2010 г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 и чл.418 от ГПК,с което поискала от Районен съд-Пазарджик да осъди дружеството-издател „Пловдив Регион 2000”ЕООД и двамата авалисти като солидарни длъжници по записа на заповед от 30.03.06 г. да заплатят сумата от 52 436,92 евро,представляваща частична главница по същия запис на заповед.Твърди се,че заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочената сума,ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението и разноски за заповедното производство,били издадени от Районен съд-Пазарджик по ч.гр.д.№579/10 г. по описа на същия съд,но в двуседмичния срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение ведно със заповедта за незабавно изпълнение длъжниците И.В. и П.В. възразили срещу същата заповед.Банката-ищец счита възражението на ответниците за голословно и непочиващо на никакви факти и обстоятелства,но с оглед същото предявява процесния иск за установяване на задължението по записа на заповед,за което са издадени заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист по посоченото ч.гр. дело,ведно със законната лихва върху същото задължение и следващите се разноски по заповедното производство.
В допълнителната си искова молба банката-ищец излага твърдението,че записът на заповед от 30.03.2006 г. е издаден като обезпечение на вземането й,произтичащо от договор за кредитна линия №46КР-АА-0863/30.06.2005 г.,сключен между банката и „Пловдив Регион 2000”ЕООД.Твърди,че в т.18 и т.18.1. от този договор са описани обезпеченията,които кредитополучателят е предоставил за обезпечение на задълженията си към „Първа инвестиционна Банка”АД по същия договор,като по-специално в т.18,б.”в” е описан процесния запис на заповед.Твърди,че чл.23 от този договор дава право при неизпълнение на което и да е от задълженията по него от страна на кредитополучателя,банката да се удовлетвори по свое усмотрение от всички обезпечения едновременно или само по едно от тях, или няколко от тях,по реда предвиден в закона.Твърди,че кредитополучателя не е изпълнил задълженията си по договора за кредитна линия и затова банката е подала полза за издаване на изпълнителен лист на основание същия договор,която била уважена и бил издаден изп. лист по ч.гр.д.№2078/2006 г. по описа на Пазарджишкия районен съд за сумата от 426 344,76 евро,ведно с разноските за издаване на изпълнителния лист.Твърди,че на основание последния е било образувано изпълнително дело,по което било насочено изпълнение срещу всички предоставени обезпечения по договора за кредитна линия,с изключение на процесния запис на заповед,но тъй като след продажба на обезпеченията по предвидения в закона бед,банката не е могла да удовлетвори вземанията си по договора за кредитна линия,то затова е прибягнала до упражняване на правата си по последното останало обезпечение,а именно-процесния запис на заповед.И понеже неудовлетворания остатък на банката по договора за кредитна линия е бил по-малък от размера на записа на заповед,то банката е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,искайки частично плащане по записа на заповед.Твърди,че сумата от 52 436,92 евро представлява сумата по неудовлетворания остатък по вземането на бактата по договора за кредитна линия.
Ответниците И.Б.В. и П.З.В. оспорват иска,считайки го за неоснователен изцяло.Всеки от тях е подал отделни писмени отговори на първоначалната и на допълнителната искови молби.Част от възраженията на ответниците срещу иска,съдържащи се в подадените от тях отговори,се припокриват и са идентични.Така и двамата ответници правят възражение за нищожност на процесния запис на заповед поради това,че падежа му е определен по два различни начина-при предявяване по чл.486,ал.1,т.1 от ТЗ и на определен ден-в срок до 30.07.2010 г. по чл.486,ал.1,т.4 от ТЗ.В тази връзка ответниците поддържат,че начините за определяне на падежа на записа на заповед са законоустановени,като съгласно чл.486,ал.1 от ТЗ падежът може да бъде определен на предявяване,на определен срок след предявяването,на определен срок след издаването или на определен ден и съгласно ал.2 на същата разпоредба,менителницата издадена с падежи определени по друг начин или с последователни падежи е нищожна.И двамата ответници излагат доводи за допуснати незаконосъобразности в производството по издаване на заповедта за незабавно изпълнение по г.гр.д.№579/2010 г. по описа на РС-Пазадржик,които описват в отговорите си на исковата молба.И двамата са въвели в отговорите си на ИМ твърдението,че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение за погасяването на предоставен банков кредит в размер на 450 000 евро по договор №46КЗ-АА-0863/30.06.05 г. за кредитна линия,сключен между банката-ищец и „Пловдив Регион 2000”ЕООД.Не оспорват,че записа на заповед е авалиран от тях като физически лица,но считат,че обезпеченията по договора за кредитна линия,върху които е насочено изпълнението по изпълнителното дело,образувано въз основа на издадения по ч.гр.д.№2078/06 г. от РС-Пазарджик изпълнителен лист,са достатъчни да удовлетворят погасяването на целия дълг по същия договор и оспорват твърдението на банката за останали неудовлетворени вземания по този договор след проведеното принудително изпълнение по въпросното изпълнително дело.И двамата намират за неоснователен аргумента на банката за необоснованост на подаденото от тях възражение по чл.414 от ГПК,като в тази връзка считат,че законът не изисква обосноваването на такова възражение с каквито и да било факти и обстоятелства.
Наред с горните защитни аргументи срещу иска,ответницата П.В. излага довода,че не е страна по договора за кредитна линия и че не е налице идентичност между страните по абстрактната и каузалната сделка.
Ответникът И.В.,освен горните аргументи,идентични с тези на ответницата В.,излага и следните допълнителни доводи:
Поддържа още един довод срещу редовността на записа на заповед,като заявява,че в същия липсва реквизита по чл.535,т.2 от ТЗ,а именно-„безусловно обещание” да се плати определената сума пари и в тази връзка намира,че документ,който не съдържа някои от реквизитите,посочени в чл.535 от ТЗ,не е запис на заповед.Поддържа и възражанието,че вземането на ищеца по записа на заповед,издаден на 30.03.06 г.,е погасено по давност с изтичането на давностния срок по чл.531 от ТЗ.
И двамата ответници претендират присъждане на направените от тях съдебни разноски в настоящото производство.
ПОС,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,както и доводите на страните,прие за установено следното:
От фактическа страна е безспорно,че на 30.03.2006 г. в гр.Пазарджик „Пловдив Регион 2000”ЕООД със седалище в гр.Пловдив и с ЕИК/Булстат:********* чрез управителя си И.Б.В. е издало в полза на „Първа Инвестиционна Банка”АД-гр.София запис на заповед за сумата от 450 000 евро,платима без протест и без разноски „при предявяването на този запис на заповед в срок до 30.07.2010 г.”Не е спорно и това,че задължението по записа на заповед а авалирано от двамата ответници-физически лица,а именно от И.Б.В. и от П.З.В..Самият запис на заповед е представен в заверено копие още с исковата молба,но се намира и в оригинал в кориците на приложеното ч.гр.д.№579/2010 г. по описа на РС-Пазадржик /съставлява лист 10 от досието на същото дело/.Не е спорно,че за част от сумата по записа на заповед в размер на 52 436,92 евро,банката-ищец е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и че по цитираното частно гражданско дело такава заповед и изпълнителен лист за същата сума са били издадени,като са осъдени длъжниците „Пловдив Регион 2000”ЕООД,с ЕИК ********** и ответниците-физически лица И.В. и П.В. солидарно да я заплатят на „Първа Инвестиционна Банка”АД-гр.София,ведно със законната лихва върху нея,считано от 23.02.2010 г. до оконателното й изплащане,а са осъдени също да заплатят солидарно и разноски по делото в общ размер от 3551,15 лв.Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.517 от ГПК и изпълнителният лист по ч.гр.д.№579/10 г. са издадени на 25.02.2010 г.Както е видно от данните по частно гражданското дело,въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д.№20108250400133 по описа на ЧСИ С.Г.,рег.№***,район на действие-Окръжен съд-Пловдив,по което на двамата ответници са връчени покани за доброволно изпълнение ведно с копие от изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение на датата 07.09.2010 г.В законоустановения срок ответниците са подали възражения по чл.414 от ГПК със съответен входящ №10148 и 10149 от 07.09.2010 г. и въз основа на тях Пазарджишкият районен съд с определение №1869 от 16.09.2010 г.,постановено по ч.гр.д.№579/2010 г.,е спрял производството по посоченото изпълнително дело,като с отделно разпореждане от същата дата е указал на банката-заявител,че са постъпили в срок възражения от длъжниците И. и П. В. и че с оглед на това същата може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на разпореждането,като довнесе дължимата ДТ от 2 % върху размера на вземането.Съобщението за това разпореждане е връчено на банката на 30.09.2010 г.,а процесният иск за установяване на вземането й срещу ответниците,произтичащо от записа на заповед,е предявен на 27.10.2010 г.,т.е. в указания със съдебното разпореждане срок.С оглед подаването на иска в указания от съда /и законоустановен/ срок и предвид постъпилите възражения на ответниците срещу издадената заповед за незабавно изпълнение,процесният иск се явява допустим и има правен интерес от същия,което пък изисква разглеждането му по същество.
Макар горните обстоятелства относно издаването и авалирането на процесния запис на заповед да са безспорни,както и последвалото издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по горното частно гражданско дело за част от сумата по същия запис,а именно-за сумата от 52 436,92 евро,а също и относно последвалото образуване на горното изпълнително дело за принудително събиране на сумата по издадения изпълнителен лист,то дължимостта на същата сума и изобщо на цялата сума по записа на заповед е оспорена от ответниците.
На първо място,двамата ответници са оспорили вземането на банката по записа на заповед с аргументи за нищожност и нередовност на последния като ценна книга.В тази връзка ответниците поддържат довода за нищожност на записа на заповед,тъй като падежа в него бил определен по два начина-при предявяване и на определен ден-в срок до 30.07.2010 г.Това според ответниците е недопустимо,защото падежът може да бъде определен само по един от предвидените в чл.486,ал.1 от ТЗ начини,а съгласно ал.2 на същата разпоредба менителница,издадена с падежи,определени по друг начин или с последователни падежи,е нищожна.Описаното възражение на ответниците е неоснователно.Абсолютно вярно е,че съгласно чл.535,т.3 от ТЗ записът на заповед следва да съдържа падеж,като начините за определяне на падежа са законоустановени.Вярно е,че съгласно разпоредбата на чл.537 във вр. с чл.486,ал.1 от ТЗ падежът на записа на заповед може да бъде определен по следните начини:на предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок след издаването или на определен ден.И най-после е вярно,че съгласно чл.486,ал.2 от ТЗ,менителницата,издадена с падежи,определени по друг начин или с последователни падежи,е нищожна.Но не е вярно,че падежът на плащане в процесния запис на заповед е определен по два начина.Буквално в текста на записа на заповед падежът е определен така:”при предявяването на този запис на заповед в срок до 30.07.2010 г.”.Очевидно е от тази текстова редакция,че падежът е определен „на предявяване” и посоченият срок до 30.07.2010 г. не съставлява друг падеж на плащане,а е само краен срок на предявяването.Употребеният израз „в срок до 30.07.2010 г.” означава определянето на по-дълъг срок за предявяването за плащане на ценната книга от едногодишния срок,който е визиран в нормата на чл.487,ал.1 от ТЗ,а не касае определянето на различен падеж на плащането.За последното отсъстват каквито и да било доказателства по делото.Ето защо горното поддържано от ответниците възражение за нищожност на записа на заповед поради определянето на два падежа на плащане,се явява неоснователно.
Неоснователно е и поддържаното от ответника В. възражение за нередовност на записа на заповед като ценна книга поради обстоятелството,че в същия липсвал реквизита по чл.535,т.2 от ТЗ,изразяващ се в „безусловно обещание” да се плати определената сума пари.Първо,в текста на записа на заповед изрично е отразена волята на издателя,че безусловно се задължава да плати на банката сумата от 450 000 евро при предявяването на записа в посочения по-горе срок.Така,че от формална страна изразът за „безусловно обещание” за плащане е употребен в текстовата част на документа.На следващо място,дори и да не бе употребен такъв израз,то това обстоятелство само по себе си не води до извод за липса на реквизита по чл.535,т.2 от ТЗ,а оттам и до извод за нередовност на записа на заповед от външна страна.В тази връзка следва да бъде съобразено Тълкувателно решение №1 от 28.12.2005 г. по т.д.№1/2004 г. на ОСТК при ВКС,с което е прието,че за редовността на записа на заповед от външна страна не е необходимо изрично да бъде изписан в текста му изразът „безусловно се задължавам”,след като не са поставени условия за възникване на менителничния му ефект.За редовността на записа на заповед е важно да не са поставени в съдържанието му условия за възникване действието на поетото задължение за плащане,а в случая такива условия няма в процесния запис на заповед.По тези съображение съдът намира за неоснователно коментираното възражение на ответника И.В. за нередовност на процесния запис на заповед.
Обобщено съдът счита,че процесният запис на заповед не страда от пороци,които да водят до недействителността му и до нередовността му като ценна книга.Същият съдържа всички задължителни реквизити по чл.535 от ТЗ и съдът приема,че записът на заповед е произвел валидно правно действие,обвързвайки със солидарна отговорност за плащане на поетото в него парично задължение издателя на менителничния ефект и двамата авалисти-ответниците по настоящото дело.
Основателно е обаче поддържаното от ответника В. възражание за погасяване по давност на вземането на ищеца по записа на заповед с изтичането на давностния срок по чл.531 от ТЗ.В тази връзка следва да бъде съобразено на първо място,че процесният иск по същество представлява пряк менителничен иск срещу авалистите по издадения запис на заповед,предявен по реда на чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК. Този иск,по аргумент от разпоредбата на чл.422,ал.1 от ГПК следва да се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№579/2010 г. по описа на РС-Пазарджик,а именно от датата 24.02.2010 г.Именно това е и датата,към която следва да се преценява дали е изтекъл или не предвиденият в закона давностен срок за упражняването на пряк менителничен иск по процесния запис на заповед.Принципно,такъв иск и срещу издателя,и срещу авалиста /авалистите/ по един запис на заповед може да бъде упражнен в рамките на тригодишния давностен срок по чл.531,ал.1 от ТЗ,който започва да тече от момента на падежа на плащането.Когато падежът на записа на заповед е определен по начина,посочен в чл.486,ал.1,т.1 във вр. с чл.537 от ТЗ,т.е. „на предявяване”,както е в процесния случай,падежът настъпва на датата на предявяването,ако такова е надлежно извършено,а ако не е извършено,тогава настъпва с изтичане на определения в записа срок за предявяване или пък,ако в менителничния документ срок за предявяване не е определен,тогава за падеж следва да се счита момента,в който е изтекъл законовоустановеният едногодишен срок за предявяване по чл.487,ал.1 във вр. с чл.537 от ТЗ.В случая,видно от ръкописното отбелязване на гърба на процесния запис на заповед,същият е предявен за плащане на издателя му „Пловдив Регион 2000”ЕООД на датата 28.09.2006 г.Това е именно и датата,от която започва да тече давностният срок по чл.531,ал.1 от ТЗ за предявяване на менителничен иск по записа на заповед както по отношение на издателя му,така и по отношение на авалистите.В случая фактът на предявяване на записа за плащане на издателя му не може да бъде игнориран и загърбен, макар самият издател на записа да не участва в настоящото исково производство и предвид последното да не го ползва или засяга възражението за изтекла давност,заявено и разглеждано в същото това производство.Посоченият факт подлежи на отчитане,защото е определящ за преценка на началния момент,от който тече посоченият давностен срок не само по отношение на издателя на менителничния eфект,но и по отношение на лицата,които са авалирали ефекта,т.е. по отношение на ответниците по делото.В тази връзка настоящият състав счита,че падежът на записа на заповед настъпва с предявяването за плащане само на издателя му,не и на менителничните поръчители,т.е. на авалистите по него. Такъв аргумент се извлича и от разпоредбата на чл.538,ал.2 от ТЗ,и от разпоредбата на чл.485,ал.1 от ТЗ,съгласно която поръчителят отговаря както лицето,за което е поръчителствал,а последното дължи плащане по записа на заповед, само ако е настъпил падежа му. Следователно,поръчителят не може да определя нито възникването,нито падежа /изискуемостта/ на поетото със записа на заповед задължение.Ако бе иначе,нормите на чл.483-485 от ТЗ несъмнено щяха да посочват това,а нямаше и нормата на чл.487,ал.1 във вр. с чл.537 от ТЗ да предвижда,че законовият срок за предявяване за плащане на запис на заповед с падеж на предявяване,може да бъде скъсен или удължен само от издателя му,съответно от джирантите,именно защото само последните могат да определят падежа на поетото със записа на заповед задължение.С оглед на това само на издателя,респективно-на джирантите,но не и на поръчителите следва да се предяви за плащане записът на заповед,за да настъпи неговият падеж,когато той е определен „на предявяване”,както е и в процесният случай.С други думи,падежът на плащане е един и той се определя от датата на предявяване на записа на заповед на неговия издател,а предявяването на авалистите няма правно значение,дори и такова практически да е извършено и то да е на друга дата,защото предявяването на последните не обуславя настъпването на падежа на плащането. Да се приеме обратното,би означавало да се счете за възможно падежът на авалиран запис на заповед,платим на предявяване,да настъпи на различни дати с оглед напълно реалната възможност да бъде предявен за плащане на такива дати на издателя и авалистите му,а не това е волята на законодателя,според която в записа на заповед има само един падеж,именно за да се избегне възможността да настъпи такъв по различно време за задължените по него лица /аргумент от чл.535 и чл.486,ал.2 от ТЗ/.С оглед на тези съображения съдът намира,че падежът на плащане,от който е започнал да тече давностният срок по чл.531,ал.1 от ТЗ за предявяването на менителничен иск спрямо издателя и авалистите по процесния запис на заповед е датата на предявяване на издателя му „Пловдив Регион 2000”ЕООД,т.е. датата 28.09.2006 г.Към момента на подаване на заявлението по ч.гр.д.№579/2010 г.,т.е. към датата 24.02.2010 г.,този срок е бил изтекъл и с оглед на това съдът счита,че към момента на предявяване на процесния менителничен иск вземането по записа на заповед от 30.03.2006 г. е погасено по давност.С оглед на това и като приема,че липсват доказателства за спирането или прекъсване на този срок по времето,когато е текъл,съдът счита,че процесният иск,предявен срещу ответниците-авалисти по записа на заповед подлежи на отхвърляне като погасен по давност.
Предвид горното е излишно да бъдат изследвани обстоятелствата относно връзката на процесния запис на заповед с конкретното сочено от страните каузално правоотношение.Макар такава връзка да съществува и да е безспорно,че записът на заповед е издаден като обезпечение по договор за кредитна линия №46КР-АА-0863/30.06.2005 г.,сключен между банката-ищец и „Пловдив Регион 2000”ЕООД-гр.Пловдив като кредитополучател и макар данните от заключението на в.л.Т. Р. да обосновават извод,че част от дължимата главница по изпълнителният лист,издаден срещу кредитополучателя на основание извлечение от сметка и посоченият договор за банков кредит по приложеното гр.д.№2078/06 г. на РС-Пазарджик,е останала непогасена в рамките на образуваното въз основа на изпълнителния лист изпълнително дело,то това с нищо не променя извода,че вземането по записа на заповед от 30.03.06 г. е погасено по давност,респективно-че е погасено правото на ищеца за реализиране на правата по същото вземане чрез съдебен иск.
С оглед на гореизложеното процесният иск ще се отхвърли,а на основание чл.78,ал.3 от ГПК банката-ищец следва да бъде осъдена да заплати на ответниците направените от тях съдебни разноски,чийто доказан размер възлиза на сумата от 1500 лв.,включваща сумата от 1250 лв. платено адвокатско възнаграждение и сумата от 250 лв. платено възнаграждение за вещо лице.Следва да се отбележи,че договореното между двамата ответници и пълномощника им адв.Е.К. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 23.06.2011 г. /л.80-ти по делото/ възлиза на сумата от 3000 лв.,но в самият договор е удостоверено плащането само на една част от възнаграждението,т.е. на сумата от 1250 лв.,като е отразено,че остатъкът ще бъде платен до края на м.юли 2011 г.,но по делото няма доказателства въпросният остатък реално да е бил платен на адвоката,затова и същият няма да бъде присъден като направени разноски за настоящото съдебно производство.
Мотивиран от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност искът,предявен на основание чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД-гр.София,с ЕИК *********,с който е поискано да се признае за установено,че ответниците И.Б.В.,ЕГН ********** и П.З.В.,ЕГН ********** са солидарно задължени към банката-ищец въз основа на издадения в нейна полза от „Пловдив Регион 2000”ЕООД-гр.Пловдив и авалиран от двамата ответници запис на заповед от 30.03.2006 г. за сумата от 52 436,92 евро,представляваща частична главница по записа на заповед,за която е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№579/2010 г. по описа на Районен съд-Пазарджик,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист,а именно-от 23.02.2010 г.,както и за всички следващи се разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД със седалище и адрес на управление гр.София,бул.”Драган Цанков”№37,с ЕИК ********* да заплати на И.Б.В.,ЕГН ********** с адрес за призоваване и съобщения:гр.Пловдив,пл.”Кочо Честименски”№1,ет.1,ап.1 и П.З.В.,ЕГН **********,с адрес:*** и с адрес на призоваване и съобщения:гр.Пловдив,ул.”Фредерик Жолио Кюри”№18,ет.2,офис 5-чрез адв.Е.К.,сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК да се връчи на страните препис от настоящото решение заедно със съобщението за изготвянето му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: