Присъда по дело №743/2012 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ

към присъда по НЧХД № 743/2012 год. на ЛРС,

VІІІ наказателен с-в

 

Срещу подсъдимата М.Д.Н. ***, било предявено с частна тъжба обвинение за престъпление по чл.148, ал. 2, пр. 1 и пр.2 във вр. с ал.1, т.2, пр.2, във вр. с чл.147, ал.1 от НК, за това, че на 18.05.2012г., в гр. Ловеч, в сградата на Община гр. Ловеч, написвайки на гърба на Писмо с №Р-9400-1137-/1/ от 08.05.2012г. на Община Ловеч «Отказвам да получа писмото при наличието, че сме броили пари в общината на работното място на техен служител със свидетел до оточняването на нещата от по висши инстанции. Парите са броени на К.Ц. като в 10 дневен срок ще оправи всичко", е приписала престъпление подкуп на К.Ц. ***, а именно, че в качеството й на служител в администрацията на Община гр. Ловеч, на работното си място е получила от нея неследваща й се парична сума за да й уреди проблема по нерегламентиран и незаконен начин, като клеветата е разпространена по друг начин, като от деянието са настъпили тежки последици, изразяващи се в влошаване на психичното здраве на К.Ц. и злепоставянето й пред ръководството на Община Ловеч.

            Тъжителката К.Ц. е предявила граждански иск срещу подсъдимата Н. за сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва начиная от 18.05.2012 год. до окончателното изплащане на сумата, като е претендирала и направените съдебно деловодни разноски. Съдът е конституирал като гр. ищец по делото тъжителката Ц.. Повереника на гр. ищец подържа изцяло така предявеният гр. иск и моли да бъде уважен.

Тъжителката в съдебно заседание  не се явява. За нея се явява адв. Г. от ЛАК, който моли съда да уважи тъжбата. Излага, че с тъжбата са изложени твърдения,  и че в хода на съдебното производство се установило по безспорен начин, че подсъдимата  е извършила престъплението за което е предадена на съд и моли да бъде призната за виновна. Излага, че тъжителката е работила в Община Ловеч, като експерт от 2008 год. до на стоящият момент, и че през 2011 год. същата е работила като технически сътрудник временно по устно разпореждане на един от Зам. кметовете на Община Ловеч. Излага, че тогава при нея отишъл св. А.В., водейки подсъдимата  като  попитал тъжителката дали познавайки св. Ст. С. има някакви негови телефонни номера, тъй като съществувал проблем който следвало да бъде решен между подсъдимата и  този свидетел,  свързан с незаконно построена  гаражна клетка от нейна страна. Излага, че тъжителката  познавала св. С., знаела негов телефонен номер, съобщила го на подсъдимата, която заедно със св. В. напуснали помещението, в което тя работела. Излага, че около  една година по-късно  на 18.05.12 г. във връзка с редица заповеди и писма на Кмета на Община Ловеч за премахване на гаражната клетка подсъдимата се явила в Община Ловеч и потърсила отново св. В.. Било й връчено писмо със съдържание да се премахне гаражната клетка, като подсъдимата  собственоръчно в присъствието на св. В. написала върху писмото „Отказвам да получа писмото при наличието че сме броили пари в Общината на работното място на техен служител …….”, след което същата  се подписала. Излага, че в тази връзка и по този повод били предприети незабавни действия от страна на Кмета на Общината за установяване на посочените от подсъдимата обстоятелства, както и за установяване наличието и липсата на незаконни действия на служители от Община Ловеч. Излага, че с тъжителката Ц.  била проведена среща при Заместник Кмета на Община Ловеч - св. М., като горецитираните обстоятелства били повторени от подсъдимата. Излага, че бил отправен сигнал до РП Ловеч в резултат на което била извършена прокурорска проверка, приключила с мнение за липса  на извършено престъпление от общ характер от тъжителката. Излага, че текстът който подсъдимата  написала на обратната страна на писмото №Р-9400-1137-/1/ от 08.05.2012г. на Община Ловеч очевидно съдържа в себе си обстоятелства, които могат да се квалифицират като предписване на престъпление от подсъдимата по отношение на тъжителката. Излага, че това нещо следва да се квалифицира като престъпление по чл.148, ал.1, т.2, предл.2 и ал.2, предл. 2, във вр. с чл.147, ал.1, предл.2 от НК. Излага, че деянието е квалифицирано по няколко признаци по състава на престъплението и най-тежкият от тях е настъпване на тежки последици изразяващи се в изпитан  силен стрес от страна на тъжителката - треперене на ръцете, задух, световъртеж, ускоряване на сърдечната дейност. Излага, че тези обстоятелства били възприети при извършения още на същата дата медицински  преглед и вписани в амбулаторен лист № 1012/18.05.12г Излага, че тази фактическа обстановка,  е установена по един безспорен начин. Излага, че да не може да се търси отговорност за това престъпление по отношение на подсъдимата, следвало да бъдат доказани истинността на тези обстоятелства или предписване на престъпление  от страна на подсъдимата. Излага, че подсъдимата била дала обяснения, които не кореспондират с фактическа обстановка. Излага, че тя заявила, че при първата среща когато  за първи път е осъществила контакт с тъжителката,  това се е случило през 2011 год. св. В. след като я завел при тъжителката, й обяснил за какво става въпрос, напуснал помещението и ги оставил сами, а това обстоятелство  не се потвърждавало,  напротив опровергавало се от показанията на св. В.. Излага, че на следващо място подсъдимата  обяснила, че още на 18.05.12 год., когато била втората й среща с тъжителката в присъствието на този свидетел, тя казала, че е дала на тъжителката  300 лв., докато св. В. отричал това обстоятелство, и не го потвърждава. Излага, че в последствие подсъдимата обяснила, че тези пари била осигурила от своята фактическа снаха свид. Мараченска, която живеела на съпружески начала със сина на подсъдимата. Излага, че там също били налице противоречия в показанията на тази свидетелка и обясненията на подсъдимата. Излага, че същите се изразяват в  това, че подсъдимата твърдяла, че обяснила на своите  близки - син и снаха, че са й необходими 300 лв. за да ги даде в Общината да се оправи проблема с гаража. Те й обещали да й дадат сумата, като свид. Мараченска не потвърждава заявеното от подсъдимата, която казва, че те нямали тази сума в момента и се наложило да изчакат 10 дена за да я съберат. Излага, че свидетелката твърдяла точно обратно, че са имали сумата и са я дали за да помогнат на подсъдимата. Излага, че подсъдимата била дала обяснения, че банкнотите, които е получила от своята снаха били 15 банкноти с номинал 20.00 лв., докато свидетелката дала показания, че „парите бяха различни банкноти”. Излага, че подсъдимата твърдяла, че синът и снаха й били в затруднение, което наложило да се изчака  за събиране на парите, а свидетелката  казала ”не съм казвала на свекърва си, че сме в затруднение”. Излага, че всички тези противоречия водят до извода, че обясненията на подсъдимата в тази връзка са само една нейна защитна линия, едно нейно защитно поведение. Моли съда да не кредитира показанията на  свид. Мараченска, тъй като същата е нейна фактическа снаха - живее на съпружески  начала с нейния син. Излага, че показанията на тази свидетелка очевидно имат един услужлив характер и на трето  място между тези показания и обясненията на подсъдимата били налице изброените по-горе сериозни противоречия. Излага, че наред с това обясненията и показанията са в противоречия с останалите доказателства  по делото поради което следва да бъдат  кредитирани, не в полза на подсъдимата,  а ценени като нейна защитна позиция. С оглед на изложено моли съда да признае подсъдимата  за виновна за извършване на престъплението за което са предявили обвинението си с тъжбата и да й  наложи предвиденото в закона наказание по справедливост като бъде отчетено обстоятелството, че същата е осъждана за умишлено престъпление от общ характер за което не е реабилитирана. Излага, че престъплението  за което е осъждана е по чл.209 от НК - измама и би могло да се гледа като някакво косвено доказателство  за поведението и характера на подсъдимата. Счита гр. иск за основателен до размера който са предявили, тъй като от деянието са настъпили тежки последици за тъжителката, които са не само здравословни за което са представили писмени доказателства,  но и такива от служебно естество, тъй като същата е живяла дълго време със съмнения и със страх от това, че колегите й и общинско ръководство ще проявят съмнение за нейната лоялност и нейните качества като служител. Излага, че наред с това обстоятелствата които са разгласени и предписването на престъпление от страна на подсъдимата  по отношение на тъжителката, също следва да се приемат като действия на подсъдимата, с по висока обществена опасност.

Подсъдимата М.Д.Н., редовно призована се е явила лично в няколко съдебни заседания по делото, като е дала подробни обяснения. За нея се явява и адв. Н. от ЛАК. Подсъдимата Н. не се признава за виновна по повдигнатото й обвинение. Същата е дала подробни обяснения по делото и е изложила фактическа обстановка по извършване на деянието за което е предадена на съд. Излага, че дала на тъжителката сумата от 300 лева за да уреди последната въпроса й със незаконната гаражна клетка. Излага, че в последствие съпруга на тъжителката върнал парите на снаха й, и че ръкописния текст отзад на писмото, че отказва да получи последното го е написала лично тя в присъствието на св. В. пред когато последната казала, че отказва да го получи, тъй като била дала пари на К.. Защитникът й адв. Н., излага, че изразява несъгласие с казаното от адв. Г., тъй като между подсъдимата Н. и св. С. били налице от години нерешени проблеми във връзка с поставена от роднини на подсъдимата гаражна  клетка на  място на С.,  което било спечелено на търг и за което последния имал нотариален акт. Излага, че същият сезирал Община Ловеч, че гаражната клетка е незаконно построена, отправял бил многократни писма. Излага, че във връзка с жалбите на свид. С.,***, издал заповед №786/05.06.07 год. като възложил на ф-ма „ЕКО” ООД гр. Ловеч да премахне принудително построената гаражна клетка в ж.к „Младост”. Излага, че тази заповед била изпратена с писмо за изпълнение на ф-ма „ЕКО” ЕООД гр. Ловеч, като през 2007год. същата не била  изпълнена, поради което С. през 2010 год. отново подал жалба под № 208/01.11.10 год., като във връзка с това обстоятелство,  било изпратено писмо от 05.04.11 г. до св. С. и до подсъдимата Н., като в последния абзац от писмото отново ф-ма „ЕКО” се задължавали в 14-дневен срок от получаване на писмото да изпълнят заповед № №786/05.05.6.07 год., като след изпълнението следвало да уведомят Община Ловеч. Излага, че във връзка с това писмо като информация от  ф-ма „ЕКО” ЕООД Ловеч била разпитана управителката, която си спомнила, но не с точности, че наистина са получавани такива писма, разпореждала е тяхното изпълнение, слагани са били само обяви но същата заповед не била изпълнена и до настоящият момент, въпреки че през 2012 г., м. май е изпращано същото такова писмо със същото съдържание. Излага, че във връзка с писмото от 2011 год., получено от Н., същата посетила отдела занимаващ се с премахване на незаконно строителство към община Ловеч. И че във връзка с тези писма служителя вместо категорично да отговори на подсъдимата, че има заповед на Кмета от 2007г., и че същата не е обжалвана, а е влязла в сила и подлежи на незабавно изпълнение, св. В. завел Н. при тъжителката Ц., тъй като последната била в близки отношения със св. С., и имала неговия телефонен номер, като последната съдействала да се свърже подсъдимата със С.. Излага, че в тези показания на св. В.  нямало никаква логика, и че по какъв начин той не обяснявал, защо завежда подсъдимата при някаква служителка  и секретарка на Зам. кмета на Община Ловеч. Излага, че последния дори отрича  обстоятелства, които биха го  уличили в извършване на престъпление. Моли да се даде вяра на обясненията на подсъдимата която обяснявала, че К. обещала евентуално да разговаря със служителите на Общината и със С. евентуално да постигнат споразумение или да не се премахва гаражната клетка. Излага, че в нейно присъствие лично К. е написала телефонния си номер на това писмо, което не съответствало на длъжността й характеристика. Излага, че при разговорите тъжителката демонстрирала  сериозни контакти и връзки с определени служители в това число и с управителя на ф-ма „ЕКО” ЕООД Ловеч. Излага, че демонстрирала близост  в присъствие на подсъдимата в разговор по телефона, като казала „ето аз разговарях да се изтегли тази заповед или да не бъде изпълнена”. Излага, че това не може да бъде потвърдено отуправителя на ф-ма „ЕКО” ЕООД, тъй като последната не може да си спомни дали е воден  разговор. Излага, че тя категорично заявила, че никой не е разговарял  с нея за да забави или да не изпълни заповедта  на Кмета. Излага, че не бил очаквал друг отговор от управителя на фирма „ЕКО” ЕООД, тъй като няма случай някой сам да си признае за неизпълнение на заповед. Излага, че дали тъжителката е водила разговори със ответните длъжностни  лица трудно ще бъде установено. Излага, че заедно с водените разговори са били дадени 300 лв. и те са дадени в присъствието на св. Мараченска. Излага, че и тогава са водени дълги разговори по телефона, но поради невъзможност да бъде направена такава разпечатка не  може  да представят доказателства,  че са водени такива разговори. Излага, че това обстоятелство се подкрепя от разпечатката за 2012 год. от която било видно, че са водени разговори както между мобилния телефонен номер, който е на тъжителката Ц.,  така и с телефонен номер, който е бил собственост на подсъдимата Н., а също и с телефонен номер, който е експлоатирала  снаха й. Излага, че са водени толкова често разговори, и че има и SMS където не може да се прочете какво точно са си писали. Излага, че през м. май, когато отново е пратено писмо на подс. Н. да я уведомят, че ще бъде премахната гаражната клетка, на 15, 16. и 17 са водени разговори между подс. Н. и тъжителката Ц.  с времетраене съответно 218 сек., 2 сек. и 20 сек. Излага, че това обстоятелство се подкрепя и от показанията на подс. Н., че са  водени многократно. Излага, че не са могли да имат среща тъй като от представената справка за този период, било видно, че Ц. от 28.02.12 г. до 02.08.12г. е била в болнични, но независимо от това били водени разговори. Излага, че на подсъдимата било обещано, че няма да се премахва клетката и понеже около година никой не я бил търсил, последната останала с впечатление, че въпроса е уреден, а когато получила писмото започнала да я търси, тъй като недоумявала защо се повдига въпроса за премахване на клетката след като си е платила. Излага, че са налице разговори в тази насока. Излага, че след идването на подсъдимата в Община Ловеч, и след написването на текста на гърба на писмото на Община Ловеч, администрацията  във връзка с този случай е разпоредила тъжителката Ц. да даде обяснения,  а св. В.  е написал докладна  записка. Излага, че тези документи били изпратени на ОП Ловеч като се загатвало за престъпление подкуп. Излага, че във връзка с този сигнал била извършена проверка от прокуратурата. Излага, че проверката не била извършена както трябва, и че самите надлежни органи не са извършили съответните процесуални действия. Излага, че престъплението посочено в тъжбата не било доказано, че нямало надлежни изследвания и епикриза по делото, че оплакванията били кратки, че тъжителката е била в болнични. Счита, че претенцията за обезщетение от 3000 лв. е недоказана  по размер.

От събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, от показанията на свидетелите Ваня Миленова Мараченска, А.Р.В., С.Д.С., Е. Зашева С., М. Стоянов М. и А.П.Д., от обясненията на подсъдимата, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Тъжителката  К.Ц. ***, и работела като старши експерт „административни дейности” в Община Ловеч от 06.03.2008г.

            Подсъдимата М.Д.Н. ***, и владеела неправомерно поставена гаражна клетка, поставена в терен за гараж, отстъпен от Община Ловеч с право на строеж върху общинска земя на С.Д.С., съгласно договор от 01.02.1999г., находящ се в УПИ №, кв.14, гр. Е по ПУП на ж.к.”Младост” гр. Ловеч.

На 18.05.2012г. в коридорите на сградата на Община Ловеч, св. инж. А.В. – служител на Общината срещнал тъжителката Ц., и я попитал дали знае, че някой е писал нещо срещу нея. Тя отговорила, че не знае и се поинтересувала за какво става на въпрос. От св. В. тъжителката научила, че има преписка срещу нея при секретаря на Общината Соня Христова. Тъжителката отишла при нея и там заварила св. М.М. ***, а малко по – късно дошъл и Минчо Казанджиев – Кмет на Община Ловеч.

Присъстващите попитали тъжителката дали знае за какво става на въпрос, на което последната отговорила, че не знае нищо. Тогава Соня Христова й показала Писмо с №Р-9400-1137-/1/ от 08.05.2012г. на Община Ловеч, което тя прочела, като на гърба на същото видяла ръкописен текст, който гласял „Отказвам да получа писмото при наличието, че сме броили пари в общината на работното място на техен служител със свидетел до оточняване на нещата от по висши инстанции. Парите са броени на К.Ц. като в 10 дневен срок ще оправи всичко.”, като следвал парафен подпис и дата „18.05.2012г.”.

Тъжителката установила, от текста на писмото, че се касае до жалби и проверки, свързани с незаконно построен гараж в гр. Ловеч, който като такъв е следвало да бъде премахнат, като гаража бил построен незаконно от подсъдимата.

Тогава тъжителката разказала пред ръководството на Общината, че година по рано св. инж. А.В. завел при нея една жена, която виждала за първи път. Той й обяснил, че следва да се премахне нейн гараж, който бил построен на място с отстъпено право на строеж на лицето С.Д.С., с когото тя се познавала. Св. В. попитал тъжителката дали има негов телефонен номер, за да им го каже, тъй като подсъдимата искала да се срещне с него и да решат проблема. Тъжителката им казала телефонния номер на С., двамата излезли и повече, не се били виждали.

Тъжителката от показаното й писмо разбрала, че то е адресирано за подсъдимата, и че ръкописния текст на гърба му се отнася до нея.

Във връзка с написаното от подсъдимата била извършена проверка, като тъжителката написала обяснения, които представила, а Кмета на Общината възложил изготвянето на сигнал до прокуратурата за изясняване на случая.

Тъжителката същия ден се почувствала зле, започнали да й треперят ръцете и усетила задух и световъртеж, което е накарало да потърси незабавно медицинска помощ, като след прегледа й била поставена диагноза „невротично разстройство”, като започнала да приема успокояващи лекарства, и това продължило няколко дни.

От така установената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимата М.Д.Н. *** е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.148, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал.1, т.2, пр.2, във вр. с чл.147, ал.1 от НК, за това, че на 18.05.2012г., в гр. Ловеч, в сградата на Община гр. Ловеч, написвайки на гърба на Писмо с №Р-9400-1137-/1/ от 08.05.2012г. на Община Ловеч «Отказвам да получа писмото при наличието, че сме броили пари в общината на работното място на техен служител със свидетел до оточняването на нещата от по висши инстанции. Парите са броени на К.Ц. като в 10 дневен срок ще оправи всичко", е приписала престъпление „Подкуп” на К.Ц. ***, а именно, че в качеството й на служител в администрацията на Община гр. Ловеч, на работното си място е получила от нея неследваща й се парична сума за да й уреди проблема по нерегламентиран и незаконен начин, като клеветата е разпространена по друг начин.

            Настоящата инстанция намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по несъмнен начин, че подсъдимата е осъществила деянието по първоначално повдигнатото й обвинение по чл.148, ал.2, пр.2 от НК, а именно от престъплението да са настъпили тежки последици, поради което съдът я оправда по това обвинение. Последиците които са последвали от деянието на подс. Н., не се характеризират като тежки, с оглед на обстоятелството, че действително последната се е почувствала зле след като е узнала за наклеветяването, но това състояние е отзвучало за няколко дни, и по делото не са налице данни за трайни или продължителни последствия. В случая по отношение на тъжителката, действително в ОП гр. Ловеч е била образувана преписка, за проверка на обстоятелствата посочени в ръкописния текст положен от подсъдимата, която  проверка е приключила с отказ да се образува досъдебно производство. С оглед на гореизложеното съдът намира, че в случая от деянието на подсъдимата не са настъпили тежки последици за тъжителката.

За да отговаря подсъдимата за клевета по чл.148, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал.1, т.2, пр.2, във вр. с чл.147, ал.1 от НК, тя следва да е приписала престъпление на тъжителката. Приписването на престъпление не представлява само по себе си престъпление; с оглед на това ал. 2 на чл. 147 НК задължава всеки, който припише другиму престъпление, да докаже той именно неговата истинност, щом като се стигне до наказателен процес. В случая се касае за клевета при втората форма на изпълнително деяние - приписване на тъжителката на извършено от нея престъпление от Раздел ІV „Подкуп” на НК, което е достатъчно конкретизирано по време, място, начин и обща характеристика на извършване, по отношение на авторство. Видно от събраните по делото доказателства, във връзка с написаното на гърба на писмо с №Р-9400-1137-/1/ от 08.05.2012г. на Община Ловеч от подсъдимата Н. «Отказвам да получа писмото при наличието, че сме броили пари в общината на работното място на техен служител със свидетел до оточняването на нещата от по висши инстанции. Парите са броени на К.Ц. като в 10 дневен срок ще оправи всичко", в ОП гр. Ловеч е бил депозиран сигнал от Община Ловеч, с данни за евентуално извършено престъпление от общ характер от тъжителката, по повод на който сигнал е била образувана преписка №1160/2012г. по описа на ОП Ловеч. С Постановление от 20.06.2012г. зам. окръжен прокурор в ОП Ловеч, е отказал да образува досъдебно производство и е прекратил преписката, тъй като е счел, че не са налице данни за престъпление по чл.301, ал.1 от НК и основание за образуване на ДП. Т.е. съдът приема, че изнесеното от подсъдимата на гърба на писмо с №Р-9400-1137-/1/ от 08.05.2012г. на Община Ловеч е невярно, и следователно тъжителката не е осъществила състав на престъпление от Раздел ІV „Подкуп” на НК, като заявеното от подсъдимата представлява приписване на престъпление, което не е извършено от тъжителката. Деянието разкрива признаците на състава на престъпление по чл.148, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал.1, т.2, пр.2, във вр. с чл.147, ал.1 от НК. Клеветническите твърдения са разгласени, като са доведени до знанието на трети лица и престъплението е довършено с възприемането им и от повече лица /въз основа на написаното на гърба на писмото е била извършена проверка в Община Ловеч, изготвен сигнал и в ОП Ловеч е била образувана прокурорска преписка./. Същите са и позорни, тъй като накърняват положителната оценка на тъжителката и мнението за нея от обществото. Те разкриват друга страна от поведението на тъжителката, която не й е присъща и я представят в отрицателна светлина пред близки, познати, администрацията на Община Ловеч и обществото. За съставомерността на престъплението клевета не е необходимо оклеветения да е узнал за клеветническите твърдения, но в случая това е сторено като тъжителката е възприела ситуацията сравнително тежко /срав. Амбулаторен лист №1012 от 18.05.2012г. и показанията на св. В./.

Тежестта на доказване при престъплението клевета е обърната, т.е. тя е в тежест на подсъдимата – да докаже истинността на приписаните престъпления. Съдът намира, че в хода на съдебното производство се доказа по делото, че подс. Н. е приписала престъпление на тъжителката на посочената в тъжбата дата. В хода на делото не се доказа тъжителката да е взела парична дума от подсъдимата, съответно същата да е осъществила състава на преписано й престъпление от раздел ІV „Подкуп” на НК. Несъмнено написаното от подсъдимата Н. на гърба на писмо с №Р-9400-1137-/1/ от 08.05.2012г. на Община Ловеч «Отказвам да получа писмото при наличието, че сме броили пари в общината на работното място на техен служител със свидетел до оточняването на нещата от по висши инстанции. Парите са броени на К.Ц. като в 10 дневен срок ще оправи всичко", представлява приписване на престъпление  от Раздел ІV „Подкуп” на НК, т.е. налице е втората форма на изпълнителното деяние по чл.147, ал.1 от НК. При това положение, след като подсъдимата не доказа истинността на това свое твърдение, то следва, че този факт не се е осъществил в обективната действителност, а от там е и неистински. Гласните и писмени доказателства са категорични, че през 2011 год. тъжителката е работила временно по устно разпореждане на Зам. Кмета  на Община Ловеч – Илинка Печева като технически сътрудник. По това време на работното й място отишли св. А.В. и подсъдимата, като В. попитал тъжителката дали познавайки св. Ст. С. има някакви негови телефонни номера, тъй като между подсъдимата и С. съществувал проблем свързан с незаконно построена  гаражна клетка, който следвало да бъде решен. Тъжителката  познавала св. С., знаела негов телефонен номер, съобщила им го, след което двамата напуснали помещението, в което тя работела.

Клеветата е престъпление, което може да бъде осъществено само при пряк или евентуален умисъл. Деецът следва да съзнава факта, че приписваното от него престъпление не е извършено от тъжителя. В настоящия случай ангажираните писмени и гласни доказателства сочат на това, че подсъдимата е съзнавала неистиност за обстоятелствата относно  престъплението, за което е написала на гърба на писмото на Община Ловеч. Т.е. подс. Н. е осъществила от субективна страна състава на престъплението виновно, при пряк умисъл, като е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването им.

Съдът не дава вяра и не кредитира обяснението на подсъдимата в частта, в която последната заявява, че е дала сумата от 300 лева на тъжителката, за да й уреди въпроса с незаконния гараж, като в нейно присъствие последната се обадила на св. Д. да потърси от нея съдействие за неизпълнение на заповедта на Кмета на Община Ловеч за премахване на гаражната клетка. Така дадените от подсъдимата обяснения противоречат на показанията на св. В., св. С., св. С., св. М. и св. Д.. А така също отчасти и на показанията на св. Мараченска. От показанията на цитираните по горе свидетели се установява, че тъжителката е имала среща със подсъдимата през 2011г., но същата е била в присъствието на св. В., и двете не били оставяни сами. Установява се, че разговор между тъжителката и св. Д. по повод не изпълняване на заповед свързана със събарянето на незаконния гараж не е имало, и че причината да не бъде изпълнена заповедта на Кмета за премахване на гаража била неоткриването на подс. Н.. Съдът дава вяра на показанията на св. В., св. С., св. С., св. М. и св. Д., като приема показанията им за последователни, непротиворечи относно главния факт на доказване, безпристрастни и обективни. Показанията на тези свидетели не се изключват взаимно и описват една  и съща фактическа  обстановка. Съдът не дава вяра на показанията на св. Мараченска, тъй като показанията на тази свидетелка противоречат на показанията на останалите разпитани по делото свидетели, а от друга страна отчасти и на обясненията на подсъдимата. Противоречията се изразяват в  това, че подсъдимата видно от дадените й обяснения твърди, че обяснила на сина и снаха си, че са й необходими 300 лв. за да ги даде в Общината да се оправи проблема с гаража, и че те й обещали да й дадат сумата. Тези обстоятелствата видно от дадените от св. Мараченска показания не се потвърждават. От обясненията на подсъдимата се установява, че сина й св. Мараченска нямали в наличност тази сума и се наложило да изчакат 10 дена за да я съберат. Докато видно от показанията на св. Мараченска последните са имали тази сума и са я дали веднага след като им била поискана от подсъдимата за да й помогнат. От обясненията на подсъдимата се установява, че банкнотите, които е получила от св. Мараченска били 15 банкноти с номинал 20.00 лв., докато св. Мараченска видно от показанията й твърди, че парите са били различни банкноти. Подсъдимата видно от обясненията й твърди, че сина й и св. Мараченска били в затруднение, което наложило да се изчака  за събиране на парите, докато св. Мараченска е дала показания ”не съм казвала на свекърва си, че сме в затруднение”. Така констатираните противоречия и обстоятелството, че св. Мараченска е лице, което живее на съпружески начала със сина на подсъдимата дават основание на съда на приеме, че с показанията си св. Мараченска подпомага подсъдимата в изграждане на защитната й теза, и не кредитира тези нейни показания.

Деянието е квалифицирано по чл.148, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал.1, т.2, пр.2, във вр. с чл.147, ал.1 от НК, предвид обстоятелството, че клеветата е разпространена по друг начин, а именно подсъдимата е написала на гърба на Писмо с №Р-9400-1137-/1/ от 08.05.2012г. на Община Ловеч «Отказвам да получа писмото при наличието, че сме броили пари в общината на работното място на техен служител със свидетел до оточняването на нещата от по висши инстанции. Парите са броени на К.Ц. като в 10 дневен срок ще оправи всичко".

Съдът намира, че е неоснователно направеното от адв. Н. възражение, че приемането на паричната сума от страна на тъжителката се потвърждава от приложените по делото разпечатки от мобилни оператори от които се установявало начилието на телефонни разговори между подсъдимата и тъжителката и св. Мараченска. На първо място тези разговори са проведени през 2012г., като липсват данни за провеждани такива пред 2011г., когато всъщност се твърди, че е дадена съответно получена паричната сума, а от друга страна наличието на тези разговори на които не може да се установи съдържанието, не може да се приеме, в подкрепа на тезата на подсъдимата, че е дала парична сума на тъжителката за да й се уреди въпроса с незаконния гараж, тъй като това би било предположение, а присъдата не може да почива на предположения.

При определяне вида и размера на наказанието за извършеното престъпление, съдът съобразява всички обстоятелства, обуславящи отговорността на подсъдимата, като се ръководи и от целите на наказанието по чл.36 от НК, формиращи т. нар. лична и генерална превенция, както и че за престъплението клевета по чл.148, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал.1, т.2, пр.2, във вр. с чл.147, ал.1 от НК се предвижда наказание “глоба” от 5000 лв. до 15000 лв. и обществено порицание; че от деянието няма нанесени имуществени вреди и подсъдимата е осъждана за тежко умишлено престъпление, за което не е реабилитирана. В този смисъл не са налице предпоставките за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление и налагане на административно наказание “глоба” на основание чл.78а от НК. Съдът като взе предвид обществената опасност на подсъдимата и деянието, наличието на предходно осъждане, като настоящето деяние се явява извършено в изпитателния срок на предходното, процесуалното й поведение, както и начина на извършване на деянието, и съобразявайки останалите обстоятелства, очертаващи спецификата на деянието, както и данните за личността на подсъдимата, й наложи на основание чл.148, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал.1, т.2, пр.2, във вр. с чл.147, ал.1 от НК, наказание глоба в размер на 5000.00 /пет хиляди/  лева и „Обществено порицание”, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по радиовъзела на гр. Ловеч, като я призна за невиновна и оправда по първаначално повдигнатото й обвинение по чл.148, ал.2, пр.2 от НК, а именно от престъплението да са настъпили тежки последици.

Съдът намира, че така наложеното наказание на подс. Н. е справедливо, и че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.

Съдът не намери многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление да се явява несъразмерно тежко, поради което и не приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Наличните смекчаващи обстоятелства мотивираха съдът да наложи на подс. Н. определеното по - горе наказание.

Тъжителката е предявила граждански иск в размер на 3000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.05.2012г. до окончателното й изплащане. Извършеното престъпление от подсъдимата нарушава въведеното с чл.45, ал.1 от ЗЗД правило за възстановяване на вредите причинени другиму и е правопораждащ юридически факт за гражданската й отговорност.  Доказаното престъпно деяние на подс. Н. обуславя извода на съда за уважаване частично на предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди. По правилата на чл.52 от ЗЗД съдът приема, че справедливо обезщетение за този вид щети е сумата от 1500 лв. Накърнената положителна оценка за тъжителката и мнението за нея от обществото и администрацията на Община Ловеч в резултат на оклеветяването й от подсъдимата, могат да бъдат репарирани с присъдения размер. Претендираното от тъжителката обезщетение е завишено. По тези съображения съдът присъди на тъжителката обезщетение в размер на 1500 лв. за причинени неимуществени вреди в резултат на оклеветяването й, ведно със законната лихва върху сумата, считано от  18.05.2012г. до окончателното й изплащане и за разликата до 3000 лв. отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

При този изход на процеса съдът осъди подсъдимата да заплати на тъжителката К.Ц.Ц. сумата от 529.00 лева представляваща съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

При този изход на процеса съдът осъди подсъдимата да заплати на ЛРС сумата от 50.00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: