Р Е Ш Е Н И Е
№ 340
гр. Плевен, 05.07.2022година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, втори касационен състав, на двадесет и осми юни две
хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Цветелина
Кънева
Венелин Николаев
при секретаря Милена Кръстева и с
участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ
касационно административно-наказателно дело № 472 по описа за 2022 г. на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН вр. с чл.208 от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), Национално
тол управление, подадена чрез юрисконсулти
- Д.Н. М.и И.М.И., против Решение № 258 от 04.05.2022 г., постановено а.н.д. № 536/2022 г. на Районен
съд – Плевен, с което е отменен Електронен фиш № **********, с който
на Д.Е. Ц. *** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 лв., на основание
чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП). С решението АПИ е осъдена да заплати на Д.Е. Ц. сумата от 300 лв.,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
С
касационната жалба се поддържа, че постановеното решение е неправилно, поради
нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от АПК. Сочи се, че атакуваният
електронен фиш е издаден от орган със санкционни правомощия, в кръга на
материалната му компетентност, при спазена процедура за дирене на
административно- наказателна отговорност и в съответствие с правилата на
материалния закон. Твърди се, че жалбоподателят
е санкциониран за деяние, съставляващо административно нарушение по чл. 139,
ал. 6 от ЗДвП, за което на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300
лв.
Твърди се, че решаващият съд неправилно е
квалифицирал деянието като маловажен случай и неправилно приложил разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. Според касатора
неправилно Районен съд – Плевен е
приложил в случая чл. 28 ЗАНН, като се сочат следните доводи: В конкретната ситуация не може да се приеме, че случаят е
маловажен, доколкото за посоченото ППС са регистрирани няколко нарушения в
Електронната система за събиране на пътни такси. Повече от едно нарушение от един
и същи вид не би могло да се определи като маловажен случай. Самото деяние не
разкрива смекчаващи обстоятелства, които да са с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение на обикновените случаи на нарушение от същия вид. Деянието
не може да бъде квалифицирано като маловажно, тъй като то засяга обществените
отношения, свързани с поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа. Във
всички случаи то има една и съща обществена опасност и по един същ начин
нарушава установения ред на държавно управление. Задължението за заплащане на
винетна такса важи еднакво спрямо всички водачи на МПС, движещи се по
републиканските пътища и е императивно, поради което неспазването му не може да
бъде подведено под хипотезата на маловажен случай. Да се приеме обратното би
означавало да се толерират водачите, които управляват МПС без наличие на
електронна винетка, което е недопустимо за този вид обществени отношения и
обезсмисляне на електронната система като цяло. По силата на изричната законова
разпоредба на чл. 189з от ЗДвП нарушението на Закона за движението по пътищата
не може да представлява маловажен случай, по тази причина съдът не разполага с
възможност да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН, когато
извънсъдебната фаза на производството е приключила с издаване на наказателно
постановление или с електронен фиш за нарушение на ЗДвП.
Искането
е да се отмени обжалваният съдебен акт на
РС- Плевен и да се потвърди електронният фиш. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора.
В
съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата и
направените с нея искания.
Ответникът
по касационната жалба се представлява от
адв. П.В. ***, който счита жалбата за
неоснователна и в хода по същество на делото прави искане за оставяне в сила на
въззивното решение като правилно, законосъобразно и добре мотивирано.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен
счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното
съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Административният
съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от РС - Плевен от събраните по делото доказателства, както и
мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на
чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Производството
пред РС – Плевен е образувано по жалба на Д. Е.Ц., против Електронен фиш № **********
на АПИ, с който на Ц. на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 ЗДвП, е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 139, ал. 6
от ЗДвП.
Въззивният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
На 21.04.2021
година, в 17:09 часа, на Път I - 3 км. 100+471, община град Долни Дъбник,
област Плевен, с устройство № 40222, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата било
заснето следното нарушение: движение по републиканската пътна мрежа на пътно
превозно средство лек автомобил ***** с рег. № *****, без да е заплатена
дължимата пътна таса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗДП за същото превозно средство.
Въз
основа на данните от устройство № 40222, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата/ разположено на
Път 1-3 км. 100+471, община град Долни Дъбник, област Плевен/, и направена
справка в Управление на информационната система и инфраструктура“ при Агенцията
бил издаден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система
за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** от 21.04.2021
година на собственика на моторното превозно средство Д. Е.Ц. ***, комуто и бил
изпратен за връчване.
На
26.07.2021 година от името на Д. Ц. било изпратено заявление за промяна на
допусната техническа грешка при деклариране на данни относно регистрационния
номер на ППС за регистрацията на лек автомобил с рег. № *****, в което било
посочено, че е допусната техническа грешка при деклариране на данни относно
пропусната цифра в регистрационния номер
Въззивният съд приема, че от представеното по делото платежно нареждане от 26.03.2021
г. безспорно се установява, че Д. Ц. в качеството си на собственик на
управлявания от него лек автомобил, е заплатил сумата от 97лв., представляваща
плащане за електронна винетка за МПС ЕН 9767 ВР. Приел е, че при заплащането на
винетната такса собственикът е изпълнил задължението си по чл10а, ал.3 от ЗП
като коректно е декларирал изискуемите от закона обстоятелства, в т.ч. и
правилния регистрационен номер на лекия автомобил. Направил е извод, че непълното отразяване на
подадените от задълженото лице данни в информационните масиви на АПИ и съответно
генерирането на електронен документ /електронна винетка/, удостоверяващ
заплатена винетна такса за автомобил, за който не е било заявено плащане, няма
как да бъде вменено във вина на лицето, извършило плащането.
На следващо
място, РС - Плевен е приел, че деянието по всички свои обективни характеристики
може да бъде съотнесено към хипотезата на чл. 28 ЗАНН.
Направен е извод, че деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
такива нарушения от този вид. При преценката тежестта на нарушението и
съответно степента на обществената му
опасност е съобразил следните обстоятелства: сумата представляваща винетна такса е била
платена за управлявания автомобил и действително е постъпила в бюджета, поради
което и от деянието не са настъпили никакви вредни последици. Изложил е мотиви, че нарушението не се отличава със значителна обществена
опасност и налагането на глоба в размер на 300 лева, се явява несъразмерно
тежка санкция спрямо тежестта на нарушението и степента на обществената му
опасност.
Така постановеното решение е правилно по
своя резултат.
При
постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, извършил е цялостна проверка на обжалвания електронен
фиш, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила
относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно
е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства.
По приложението на материалния закон,
съдът намира следното:
Отговорността на Ц. е ангажирана за
извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП, съгласно които движението на ППС по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 ЗП. В ал. 6 на същия член е посочено, че водачът на ППС,
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, следва да
заплати такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП в случаите, когато такава е дължима според
категорията на превозното средство. Нормата на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП предвижда такса за ползване на пътната
инфраструктура, която се заплаща за преминаването по републиканските пътища,
включени в трансевропейската пътна мрежа, както и за такива извън нея или по
техни участъци. Тази такса дава право на ППС да ползва за определен срок
изброената категория пътища, като размерът й се определя от МС.
С разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП
се предвижда наказание "глоба" в размер на 300 лв. за водач, който
управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП.
Според касационната инстанция извършеното нарушение е установено по
безспорен начин.При преценка на събраните по делото доказателства, от които се
налага извод, че Ц. е заплатил винетна
такса в размер на 97 лв. за МПС с рег. №
*****, но при въвеждане на данните за регистрационния номер на МПС, е
пропусната една цифра в регистрационния номер. Неправилното въвеждане на данни
относно регистрационния номер на ППС се
приравнява на липса на винетка за лекия автомобил. Ето защо, неправилно РС-
Плевен е преценил, че Ц. не е осъществил с деянието си признаците на състава на
административно нарушение на нормата на чл.139, ал.6 от ЗДП.
Правилно
РС- Плевен е преценил, че извършеното нарушение е маловажно. С основание
касаторът изтъква, че извършеното нарушение е формално по своя характер.
Липсата на вредоносен резултат обаче не съставлява пречка да се извърши
преценка за маловажност на нарушението. Правилно РС – Плевен е извършил анализ
на обществената опасност на нарушението на база на конкретните обективни
обстоятелства и предвид субективното отношение на нарушителя. Безспорно по
делото е установено, че са налице данни за заплатена винетна такса за МПС със същия
регистрационен номер, но при неправилно въведен регистрационен номер на МПС.
Предвид безспорното обстоятелство, че
сумата от 97 лева за годишна винетна такса е била надлежно заплатена от Ц. и е
постъпила в бюджета на АПИ, степента на обществената опасност на деянието е
много по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид - при
управление на МПС без въобще собственикът или ползвателят да са заплатили
дължимата сума за винетна такса. Следва да се отчете, че не е налице ощетяване
на държавния бюджет, в частност на бюджета на АПИ.
Винетната такса по своята същност е
такса за услуга – ползването на републиканската пътна инфраструктура, което
предполага държавата да е осигурила вече поддържана пътна мрежа, за ползването
на която водачите и собствениците заплащат такса. В случая, както се посочи, все
пак в бюджета на АПИ е постъпил дължимият размер на винетната такса от Ц., макар и за автомобил, с пропусната една цифра в
регистрационния номер. Не е ясно по каква причина АПИ счита, че
отмяната или потвърждаването на конкретно наложената глоба, респ.
санкционирането на Ц. понастоящем повлиява в случая на поддържането към 2020 г.
на републиканска пътна мрежа.
Изложеното
обосновава извод за неоснователност на доводите на касатора за неправилност на
извода на РС – Плевен за маловажност на конкретното деяние поради по-ниска
степен на обществена опасност на нарушението, в сравнение с обичайните случаи
от този вид.
Обжалваното решение не страда от
посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни
основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба
служебна проверка на обжалваното решение, не се установяват пороци във връзка с
неговите валидност, допустимост и правилност, поради което същото следва да се
остави в сила. Относно възражението на касационния жалбоподател, че след
влизането в сила на 23.12.2021 г. на новата разпоредба на чл. 189з от ЗДвП, прилагането на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушения по ЗДвП, е недопустимо,
следва да се отбележи следното: Без съмнение, към датата на извършване на
санкционираното нарушение /21.04.2021 г./, не е съществувало нормативно
предвидено ограничение за прилагането на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по Закона за движението по пътищата. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, като в ал. 2
на чл. 3 е предвидено, че ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. С оглед на посочените разпоредби на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, абсолютно несъстоятелно е възражението на касатора,
че предвид настъпилата законодателна промяна след издаването на наказателното
постановление, изключваща прилагането на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по ЗДвП /съгласно новата разпоредба на чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г./, съдът е бил длъжен да
съобрази решението си с нововъведената със специалния закон забрана и респ. че
не е имал право да прилага чл. 28 от ЗАНН. Тъкмо обратното – в съответствие с принципа по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН /за прилагане на по-благоприятния за нарушителя
закон/, правилно е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд Плевен, втори състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 258 от 04.05.2022 г. по а.н.д. № 536/2022
г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:
1.
/п/
2.
/п/