Решение по дело №1265/2017 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 62
Дата: 18 май 2018 г. (в сила от 14 ноември 2018 г.)
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20171840101265
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Ихтиман, 18.05.2018 година

 

В      И  М  Е  Т  О   Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ,  в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

при участието на секретаря Маргарита Минчева, като разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. дело № 1265 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е исково с правно основание чл. 372 ТЗ

Производството по делото е образувано по повод подаден иск от „БОВА.Анд.НАНЧИ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Мездра, ул. „Христо Ботев“ № 96Б, ет. 1, ап. 3 срещу „РСБ ТРАНС“ ЕЕОД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Костенец, ул. „Мургаш“ № 18 за заплащане на сумата 3520,19 лева, представляваща стойността на извършен автомобилен превоз на товари, сумата от 191,05 лева законната лихва за забава върху главницата за периода от 23.03.2017 г. до 03.10.2017 г.

Ищецът твърди, че на 18.03.2017 г. ответникът направил заявка-договор № 014/18.03.2017 г. за извършване на автомобилен превоз на товари. Датата на товарене била на 20.03.2017 г. – 11,00 часа в Римини и с адрес на доставка - гр. София. Превозът бил осъществен, като била издадена фактура № **********/23.03.2017 г. На 11.05.2017 г. ищецът поканил ответника за заплащане на сумата по фактурата, която не била изплатена

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК представя писмен отговор, в който оспорва иска. Твърди, че при превоза са допуснати повреди и липси на товара, поради което не дължи уговореното възнаграждение за превоза.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2  ГПК, приема следното от фактическа страна:

От представената заявка-договор за транспорт № 014/18.03.2017 г. се установява, че ответникът е възложил на ищеца извършване на автомобилен транспорт с товарен автомобил ВР1271СА/ВР8242ЕА от гр. Римини, Италия до гр. София с дата на товарене 20.03.2017 г. и дата на доставка 23.03.2017 г. Страните са договорили навло в размер на 1500 евро, платимо 15 дни след представяне на документи.

Във връзка с извършване на превоза от изпращача е издадена международна товарителница CMR. В товарителницата е отразено, ме стоката е получена от „Крис Комерс“ ЕООД. Като забележка е посочено, че в товара има 194 липсващи елементи, 19 повредени рамки и е посочено, че товарът е пристигнал разопакован и неукрепен, а шофьорът е напуснал адреса на доставка преди преброяване на стоката.

Видно от представената фактура № *********/23.03.2017 г. превозвачът е начислил сумата от 3520,49 лева с включен ДДС за извършена транспортна услуга с маршрут Италия – България с камион ВР 1271 СА/ВР8242ЕА, която съгласно представената разписка от „Еконт Еспрес“ е получена от „РСБ Транс“ гр. Костенец на 27.03.2017 г.

От показанията на св. Даниел Бойчев, който е шофьорът, извършил превоза, се установява, че стоката е представлявала елементи от товарително скеле. Според свидетеля товарът е бил на палета, но е имало и допълнителни стойки, които били обезопасени с колани. Товарът бил доставен в склад на в с. Горни Лозен край гр. София. При отварянето на камиона не било констатирано скъсване на коланите. При разтоварването на насипната част от стоката част от нея изпаднала от ремаркето и затиснала един от работниците. Пострадалият работник бил откаран до болница с лек автомобил, а останалите работници продължили да разтоварват стоката. На място дошъл мъж, който се представил за шефът и на него Бойчев предоставил товарителницата, който му казал, че ще я даде на работодателя на Бойчев като се видят в болницата. След разтоварването на стоката Бойчев си тръгнал с камиона. На следващия ден свидетелят получил указания от работодателя си да се върне до склада на фирмата, за да получи товарителницата, като при получаването й Бойчев видял, че в нея са описани липси и повреди.

В показанията си св. Миросва Кирилов твърди, че през месец март 2017 г. е бил повикан от управителя на фирмата, в която работи, за да отидат до София. Двамата пристигнали пред „Пирогов“, където дошъл един мъж и казал, че има пострадал работник при разтоварване на товара. Мъжът поискал 1000 лева обезщетение за работника и 1000 лева обезщетение за фирмата, тъй като имало повредени рамки и след като управителят на „БОВА.Анд.НАНЧИ“ отказал да плати сумата мъжът отказал да му предаде документите за товара. На следващия ден Кирилов отишъл с Бойчев до склада на получателя, като в товарителницата били отбелязано, че има липси.

В показанията си св. Бони Бончев, който работи в „РСБ Транс“, твърди, че преводът е бил възложен от „Крис Комерс“. Тъй като „РСБ Транс“ нямало възможност да извършил товара, дружеството го възложило на  „БОВА.Анд.НАНЧИ“. При доставката на товара в с. Лозен представител на получателя се обадил на Бончев и му казал, че има  проблем с товара. Когато Бончев пристигнал в склада, видял че има разпилян товар, като получателят му казал, че има липси и повредени рамки. Шофьорът си бил тръгнал, като Бончев участвал в преброяването на стоката, при което се установило, че има липсващи около 200 елемента от скелето и около 20 били повредени. Според свидетеля рамките били паднали от камиона преди  разтоварването да почне. „Крис Комерс“ не платил на „РСБ Транс“, затова и от дружеството не платили на  „БОВА.Анд.НАНЧИ“.

От показанията на управителя на „Крис Комерс“ се установява, че в действителност товарът на фасадните скелета от Италия бил възложен на „РСБ Транс“, а самият превоз е осъществен от „БОВА.Анд.НАНЧИ“. При пристигането на камиона в базата на фирмата в с. Горни Лозен и при отварянето на ремаркето било констатирано, че част от стоката не е била на палета, а вързана с колани. Шофьорът на камиона отвързал коланите и част от стоката се изсипала на земята, като затиснали и един от работниците. В резултат на падането част от елементите се изкривили. Шофьорът си тръгнал, а при преброяване било установено, че около 200 пътеки липсвали.

От правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 372 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От фактическа страна бе установено, че направената от ответника и потвърдени от ищеца заявка за транспорт съдържат съвпадащи насрещни волеизявления на двете договарящи страни по съществените елементи на превозния договор - описание на товара, място на приемане и предаване и превозна цена (навло).

Договорът за автомобилен превоз на товари е неформален и консенсуален, като въз основа на посочените в него адрес на товарене и разтоварване, съдът намира, че се касае за международен автомобилен превоз на товари, поради което приложение следва да намери Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), по която България е страна. От съдържанието на представената товарителница и показанията на св. Бони Бончев и Димитър Димитров, съдът приема за установено обстоятелството, че ответникът, който е възложител по договора за превоз, е действал като спедитор по отношение на товародателя, превозвача и получателя на стоката. В случая в съответствие с чл. 361, ал. 23 ТЗ, вр чл. чл. 349 ал. 1 ТЗ, /съгласно която по сделката, сключена с трето лице в изпълнение на поръчката, правата и задълженията възникват за комисионера и когато той е съобщил на третото лице името на доверител/,  процесният договор за превоз обвързва директно сключилите го страни - спедитор и превозвач, които отговарят за поетите задължения по него. Последиците от него ще рефлектират в правната сфера на доверителя - трето за настоящото производство лице, едва след прехвърлянето им от спедитора с т.нар. "отчетна сделка" по спедиционния договор, който обаче не е предмет на изследване в настоящото производство.

В случая отбелязването в товарителницата на липси е осъществено от получателя на стоката, а не от спедитора /ответник в производството/. В този смисъл съдът приема, че ответникът не е направил надлежна рекламация за липса или повреда на стоката, така че да претендира свое вземане срещу превозвача и да иска прихващане с вземането на ищеца. Дори да се приеме, че спедиторът може да се ползва от направеното от получателя отбелязване за констатирани липси и повреди, в хода на настоящото производство от негова страна не бяха представени каквито и да е доказателства, които да  установят техния вид и размер. Съобразно разпределената доказателствена тежест в производството именно възложителят следва да установи, ако твърди, че е налице некачествено или лошо изпълнение на превоза, че то са дължи на причина за която превозвача отговаря и от там, че не му се дължи заплащане на уговореното възнаграждение за превоза.

Освен това, съдът приема, че констатираните в товарителницата повреди са не са в резултат от необезопасяването на товара, а от разтоварването му, като в този случай превозвачът не отговаря, съобразно чл. 17, т. 4, б. „в“ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), съгласно която  превозвачът се освобождава от отговорност, когато липсата или повредата произтичат от особените рискове, дължащи се на разтоварване на стоката.

Съгласно чл. 372, ал. 1 от ТЗ товародателят плаща превозното възнаграждение (навлото) при сключването на договора, освен ако е уговорено друго. В случая видно от представената заявка-договор за автомобилен превоз на товари страните са уговорили плащането да бъде осъществено от възложителя „РСБ Транс“ ЕООД в 15 дневен срок след представяне на документите.

Представената по делото фактура за извършения превоз е издадена и надлежно осчетоводена от превозвача /установено от неоспорената съдебно-счетоводна експертиза/, след което е предадена на ответника, като по делото няма данни същата да е платена на падежа, уговорен в договора между страните. Ето защо съдът приема, че така предявеният иск за главницата е основателен и следва да бъде уважен.

След като съдът прие, че е основателен искът за заплащане на дължимото възнаграждение за извършен превоз и ответникът е в забава за неговото плащане, е основателен и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД за заплащането на обезщетение за забава. Както бе посочено по-горе чл. 372, ал. 1 ТЗ предвижда, че превозното възнаграждение се плаща от товародателя на датата на сключване на договора, освен ако не е уговорено друго. В случая е уговорен срок за плащане 15 дни след представяне на документи. Ответникът е получил фактурата за извършения превод на 27.03.2017 г. като петнадесетдневният срок е изтекъл на 11.04.2017 г., от която дата е изпаднал в забава. Ищецът претендира заплащане на обезщетение за забава до 03.10.2017 г. При изчисляване на законната лихва чрез интернет калкулатор: www.calculator.bg се установи, че размерът на това обезщетение възлиза на 172,46 лева. Това е и размерът, който следва да бъде уважен като за разликата до пълния предявен размер от 191,05 лева искът подлежи на отхвърляне.

Съдът счете, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да възложи на ответника и сторените от страна на ищеца разноски в съобразно представения списък на разноските в размер на размер на 788,00 лева включващи заплатената държавна такса, адвокатско и депозит за вещо лице.

 

Воден от горното С Ъ Д Ъ Т

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА РСБ ТРАНС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Костенец, ул. „Мургаш“ № 18 да заплати на „БОВА.Анд.НАНЧИ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Мездра, ул. „Христо Ботев“ № 96Б, ет. 1, ап. 3, сумата от 3520,49 лв. (три хиляди петстотин и двадесет лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща неизплатено възнаграждение по договор за превоз на товари, ведно със сумата от 172,46 лв. (сто седемдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки) законна лихва за забава за периода от 11.04.2017 г. до 03.10.2017 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за законната лихва за забава до пълния предявен размер от 191,05 лева.

ОСЪЖДА РСБ ТРАНС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Костенец, ул. „Мургаш“ № 18 да заплати на „БОВА.Анд.НАНЧИ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Мездра, ул. „Христо Ботев“ № 96Б, ет. 1, ап. 3,  сторените разноски в производството размер на 788,00 лв. (седемстотин осемдесет и осем лева).

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

                                                                                              /Р. Йорданова/