№ 13606
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20231110163163 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от И. Г. Х., ЕГН: **********
против, Е, ЕИК ....., със седалище и адрес: Област София , Община: Столична, гр. С,
представлявано от своите управители заедно и поотделно ...........
Ищцата твърди, че на 09.05.2011г. от Софийски районен съд е издаден Изпълнителен
лист на основание влязло в сила решение по гр. д. № 17167/2011г. по описа на СРС, 38
състав, по силата на което се твърди, че И. Г. Х., ЕГН: ********** е осъдена да плати на
„Ю“ АД, ЕИК: ....... сумата от 6186, 09 лв., представляваща главница по непогасен договор за
потребителски кредит, договорна лихва в размер на 548,02 лв. начислена върху главницата
от 6186, 09 лв. за периода от 02.08.2007г. до 11.04.2011г., наказателна лихва в размер на 67,
47 лв. начислена върху главницата от 6186, 09 лв. за периода от 02.09.20 10г. до 11.04.2011,
ведно със законна лихва от 26.04.2011г. до окончателното изплащане начислена върху
главницата от 6186, 09 лв., както и разноски в размер на 136, 03 за държавна такса и 344,05
лв. за адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че за събиране на тези суми по молба от 18.08.2011г. на взискателя „Ю“ АД
е образувано изпълнително дело № 2406/2011 по описа на ЧСИ С, с район на действие СГС.
Сочи се, че на 25.08.2023г. съдебният изпълнител е връчил покана за доброволно изпълнение
на длъжника. 1 Твърди се, че по силата на договор за цесия от 18.01.201бг. „Ю“ АД, ЕИК:
...... прехвърля своето вземане на Е, ЕИК ......
Сочи се, че длъжникът по изпълнителното дело е уведомен за извършената цесия на
19.09.2016г. Твърди се, че последното изпълнително действие, което е прекъснало давността
е било осъществено на 24.04.2014г., а именно запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. Сочат се доводи, че на 18.10.2019г. съдебният изпълнител е прекратил №
2406/2011 по описа на Ч, поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и
се посочва, че на 30.08.2023г. въз основа на същия изпълнителен лист Е образува
изпълнително дело № 2622/2023г. по описа на Ч. Твърди се, че с молба вх. №
66042/10.10.2023г., ищцата е поискала прекратяване на изпълнителното дело, поради
1
настъпила погасителна давност. В свое съобщение изх. № 46098/11.10.2023г., частният
съдебен изпълнител е оставил молбата без уважение, поради съображението, че няма
законова компетентност да се произнася по въпросите, касаещи давността.
Сочи се, че на 19.10.2023г. е подадено възражение до взискателя по изпълнителното
дело „Е” ЕООД, че на основание чл. 110 от ЗЗД за изтекла погасителна давност, поради
което е отправил искане за прекратяване на изпълнителното дело. Твърди се, че писмо изх.
№ 01840/30.10.2023г., взискателят е отказал да прекрати делото. Твърди се, че относно
преценката дали погасителната давност е изтекла, от значение е не само изтичането на
предвидения срок, но и бездействието на кредитора през този период.
Твърди се, че съгласно изпълнително дело № 2606/2011 по описа на ....... по молба на
кредитора, последното изпълнително действие, което е прекъснало давността е осъществено
на 24.04.2014г.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между И. Г. Х., ЕГН: ********** и „Е“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и
адрес: Област София , Община: Столична, гр. С, представлявано от своите управители
заедно и поотделно .........., че И. Г. Х., ЕГН: ********** не дължи на „Е“ ЕООД, ЕИК .....
сумите по Изпълнителен лист, издаден на 09.05.2011 г. от Софийски районен съд, 38 с-в, по
гр. дело № 17167/2011г. по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 6186, 09 лв.,
представляваща главница по непогасен договор за потребителски кредит, договорна лихва в
размер на 548,02 лв. начислена върху главницата от 6186, 09 лв. за периода от 02.08.2007г. до
11.04.2011г., наказателна лихва в размер на 67, 47 лв. начислена върху главницата от 6186, 09
лв. за периода от 02.09.2010г. до 11.04.2011г., ведно със законна лихва от 26.04.2011г. до
окончателното изплащане начислена върху главницата от 6186, 09 лв., както и разноски в
размер на 136, 03 лв. за държавна такса и 344,05 лв. за адвокатско възнаграждение.
Прави се искане за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.
С отговора на исковата молба ответникът прави изрично изявление за признание на
иска, както по отношение на фактите, така и по отношение на изложените твърдения.
Прави се искане за присъждане на разноски, съобразно признанието на иска.
С молба с вх. № 21698/23.01.2024 година, ищцата изразява становище, че искането на
ответника относно присъждане на разноските по делото е неоснователно и необосновано.
Ищцата твърди, че с действията си ответникът е дал повод за завеждане на иска, което не
съответства на кумулативното условие за присъждането на разноските на ищцовата страна,
заедно с признанието на иска от страна на ответника. 2 Ищцата прави искане до съда да
постанови решение при условията на чл. 237 ГПК, при признание на иска, с което да се
признае между страните, че тя не дължи сумите по изпълнителния лист от 09.05.2011
година.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени, като ответникът е депозирал в
законоустановения срок отговор на исковата молба. С отговора на исковата молба е заявено
признание на иска.
В съдебно заседание за ищцата, редовно призована не се е явила лично и не се явил
неин представител.
За ответникът, редовно призован не се е явил процесуален представител в съдебно
заседание.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 от ГПК, съдът приема за доказана
следната фактическа обстановка:
Не се спори и се доказва, че срещу ищцата е бил издаден Изпълнителен лист на
2
9.5.2011 година, издаден по гр.дело № 17167/2011 година по описа на Софийски районен съд
за следните суми: сумата от 6186, 09 лв., представляваща главница по непогасен договор за
потребителски кредит, договорна лихва в размер на 548,02 лв. начислена върху главницата
от 6186, 09 лв. за периода от 02.08.2007г. до 11.04.2011г., наказателна лихва в размер на 67,
47 лв. начислена върху главницата от 6186, 09 лв. за периода от 02.09.2010г. до 11.04.2011г.,
ведно със законна лихва от 26.04.2011г. до окончателното изплащане начислена върху
главницата от 6186, 09 лв., както и разноски в размер на 136, 03 лв. за държавна такса и
344,05 лв. за адвокатско възнаграждение.
Доказва се, че на ищцата е било съобщено извършването на цесия, по силата на което
кредитора – „Ю“ АД е прехвърлил вземането по Договор за потребителски кредит от
2.7.2007 година.
Установява се, че при съдебния изпълнител – Ч е било образувано изп.дело №
20118440402406, което е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Не се установява от доказателствата по делото давността за вземането по
изпълнителното дело да е била спирана или прекъсвана.
Не се установява изпълнителния лист да е бил унищожен или предаден в държане на
длъжника по него – ищцата.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, на които кореспондира стореното от ответника признание на иска.
При установеното от фактическа страна съдът е мотивиран да стори следните правни
изводи:
В настоящето производство е заявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация – чл. 439 ГПК, във връзка с чл.124,ал.1 от ГПК, с който се иска със сила на
пресъдено нещо ищецът да отрече претендирани и спорни вземания спрямо ответника.
Ответникът заявява признание на иска, като не провежда пълно главно доказване по
смисъла на чл.154 от ГПК относно наличието на факти и обстоятелства относно спирането
и/или прекъсване на погасителната давност.
Разгледана по същество тази заявената искова претенция е основателна при следните
аргументи:
Ищецът има качеството на кредитор с вземане срещу ищцата – длъжник.
Доказва се, че е било образувано изпълнително производство за вземането по
изпълнителния лист, което е било перимирано.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска. Признанието на иска също е акт на
разпореждане с правото на иск, но то не десезира съда, тъй като нуждата от защита на
ищеца може да бъде удовлетворена само от съдебно решение, което признава
претендираното или не признава отричаното от него право.
Признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 ГПК (нов), или да
остави съда да постанови решение по чл. 235 ГПК (нов) – в този смисъл и Решение № 141 от
14.07.2016 г. по гр. д. № 7446 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Пак
по смисъла на съдебната практика – „Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е
основателен. Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако
след проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим.“ – в този смисъл и
Решение № 20 от 07.04.2014 г. по гр. д. № 5289 / 2013 г. на Върховен касационен съд.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С нарочна молба ответникът, чрез процесуалния си
представител е направил категорично изявление за признание на факти и съответното на
това признание на иска, като ищецът е поискал постановяване на решение по реда на чл.237
от ГПК.
С оглед представените, като доказателство по делото и приобщени писмени
3
доказателства от една страна, а на следващо място и изявлението на ответника по признание
на иска – заявеният в настоящето производство установетелен иск е допустим и
основателен, както по основание така и по размер.
Съдът счита, че в казуса са спазени и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова,
с което страната – ответниците, може да се разпорежда. С оглед направеното признание на
иска, съдът намира предявената осъдителна претенция за основателни като доказана.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сторените разноски в производството в следния размер: 292,00 лева
заплатена държавна такса за образуване на делото, 5,00 лева държавна такса за издаване на
обезпечителна заповед, адвокатско възнаграждение в размер на 1100,00 лева, претендирано
по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Съдът приема за основателно и следва да уважи възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, като счита, че същото – претендираното – не
отговаря на положения труд, отделено време за подготовка на делото и неговата фактическа
и правна сложност. Отговорността за разноски е обективна, и според някоя автори в
доктрината представлява продължение на принципа на чл.45 от Закона за задълженията и
договорите.
Съдът приема, че дължимото адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
адвокатска помощ е в размер на 400 лв., което следва да бъде присъдено в полза на
процесуалния представител по делото, т.е. ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на адвокат Е. К. сумата от 400,00 лева – възнаграждение за оказана безплатна равна
помощ на ищеца.
Съдът не съобразява и не прилага и не определя на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размера на дължимото се такова, с оглед на Решение на СЕС (втори състав) от 25 януари
2024 година по дело C‑438/22. Определения от съда размер е съобразен с фактическата и
правна сложност на делото, положения труд, процесуалното поведение и участие на
страните в процеса и броя на проведените съдебни заседания. За съда това е справедливия
размер с оглед на изброените критерии, като се има предвид, че процесуалния представител
и депозирал само писмени становища по делото и не е взел участие в открито съдебно
заседание, делото е приключило в едно съдебно заседание.
С оглед изхода на спора на ответника не се дължат разноски. Искането за присъждане
на разноски следва да се отхвърли, доколкото не са налице кумулативно предпоставките за
присъждане на такова – по аргумент от чл.78, ал.2 от ГПК. Въпреки признанието на иска,
ответникът държи и не е предал в държане на ищцата изпълнителния лист, с което става
повод за завеждане на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.439, ал.1 от ГПК, и на основание чл.78, ал.1
от ГПК и чл.237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между И. Г. Х., ЕГН:
********** и „Е“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес: Област София , Община:
Столична, гр. С, представлявано от своите управители заедно и поотделно .........., че И. Г. Х.,
ЕГН: ********** не дължи на „Е“ ЕООД, ЕИК ..... сумите по Изпълнителен лист, издаден на
09.05.2011 г. от Софийски районен съд, 38 с-в, по гр. дело № 17167/2011г. по описа на
Софийски районен съд, а именно: сумата от 6186, 09 лв., представляваща главница по
непогасен договор за потребителски кредит, договорна лихва в размер на 548,02 лв.
начислена върху главницата от 6186, 09 лв. за периода от 02.08.2007г. до 11.04.2011г.,
наказателна лихва в размер на 67, 47 лв. начислена върху главницата от 6186, 09 лв. за
4
периода от 02.09.2010г. до 11.04.2011г., ведно със законна лихва от 26.04.2011г. до
окончателното изплащане начислена върху главницата от 6186, 09 лв., както и разноски в
размер на 136, 03 лв. за държавна такса и 344,05 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Е“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес: Област София , Община:
Столична, гр. С, представлявано от своите управители заедно и поотделно .......... да заплати
на И. Г. Х., ЕГН: ********** сторените по гр.дело № 63163/2023 година по описа на
Софийски районен съд разноски, както следва: 292,00 лева заплатена държавна такса за
образуване на делото и 5,00 лева държавна такса за издаване на обезпечителна заповед.
ОСЪЖДА „Е“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес: Област София , Община:
Столична, гр. С, представлявано от своите управители заедно и поотделно .......... да заплати
на адвокат Е. К., за оказаната безплатна правна помощ на ищцата И. Г. Х., ЕГН: **********
по гр.дело № 63163/2023 година по описа на Софийски районен съд възнаграждение в
размер на 400,00 лева, като над този размер до претендирания от 1100,00 лева – отхвърля
искането като неоснователно и при уважено възражение за прекомерност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5