Р Е Ш Е Н И Е
№ 295
гр. Пловдив, 11 февруари 2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Първо
отделение, XVIII състав,
в публично съдебно заседание на четиридесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 397 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ във
връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по
жалба от М.Д.Т., ЕГН **********, Р.Д.Н., ЕГН **********, К.С.К., ЕГН **********,
К.И.А., ЕГН ********** и ЗАД“Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК *** всички
чрез адв. Р.П., срещу Заповед № 20РД09-28 от
16.01.2020г. на кмета на община-Пловдив, район „Северен“, с която е наредено да
се премахне „Сградно канализационно отклонение,
включено в канализационна ревизионна шахта в отклонение на одобрени планове“ в
ПИ с идентификатор № 56784.506.9613 по КККР на гр.Пловдив, представляващ
публична общинска собственост с адрес ул. „Ибър“ № 23.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за
постановяването му при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателят поддържа, че е налице разминаване между установеното в
констативния акт, послужил като основание за издаването на заповедта и
отразеното в оспорената заповед. Нито в Заповедта, нито в констативния акт е
отразена годината на строителство, не е уточнено неговото местоположение, нито
е подробно описан с технически параметри, които да дадат възможност за
еднозначното му идентифициране. Не са изложени и мотиви относно търпимостта на
строежа. С оглед на така изложените съображения е направено искане за отмяна на
оспорения административен акт като незаконосъобразен и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Кмет на
район „Северен“, Община Пловдив, чрез процесуален представител по пълномощие,
изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като разпореденият
за премахване строеж е незаконен. Счита, че в административното производство е
проведено законосъобразно. Иска отхвърляне на жалбата. Подробни съображения са
изложени в представени по делото писмени бележки.
От заинтересованите страни,
редовно призовани, становище вземат К.Ж. и Ж.Ж., чрез
адв. Д.-пълномощник, с което оспорват жалбата и молят
да се отхвърли.Претендират разноски.
Въз основа на съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Въз основа на представени НА №
35, том 48, дело 12702/93г., НА № 87, том 52, дело 15323/94г., НА № 130, том
32, дело 10403/96г., НА № 37, том 48, дело 12704/93г. и НА № 95, том 56, дело
16581/94г., съдът намира, че жалбоподателите са собственици на обекти в жилищна
сграда, находяща се на ул. „Кутловица“ № 2,
гр.Пловдив, чиито нужди се задоволяват с изграденото канализационно отклонение
и същите имат правен интерес от оспорването на заповедта.
На 11.11.2019г.
е извършена проверка от работна група от служители в район „Северен“, Община
Пловдив на строеж „Сградно канализационно
отклонение, включено в канализационна ревизионна шахта в отклонение на одобрени
планове“ в ПИ с идентификатор № 56784.506.9613 по КККР на гр.Пловдив,
представляващ публична общинска собственост с адрес ул. „Ибър“ № 23. Резултатите от извършената
проверка са обективирани в Констативен акт № 49 от
11.11.2019г. /лист 56-58/. В акта е отразено, че имотът
е собственост на община-Пловдив-второстепенна улица. Строежът е изпълнен от
неизвестни възложител, строител и строителен надзор. Представени били одобрен
проект с отделни част от 15.11.1993г. на ЖК“Мелодия“ и от 11.05.1994г. на
ЖК“Ибър“ № 23, разрешение за строеж, съответно № 55/03.12.1993г. и №
55/15.06.1994г. и документ за въвеждане в експлоатация. В описанието, направено
в КА, става ясно, че обектът е възприет като „Сградно
канализационно отклонение, включено в канализационна ревизионна шахта в
отклонение на одобрени планове“ в ПИ с идентификатор № 56784.506.9613 по КККР
на гр.Пловдив, представляващ публична общинска собственост с адрес ул. „Ибър“ №
23. Съгласно одобрени проекти по част „ВиК“ за обект
ЖК“Мелодия“, съгласуван от „ВиК“ ООД, Пловдив с писмо
изх. № ПО-2406/21.10.1993г.канализацията на сградата на ул. „Кутловица“ 2 е
решена като смесена за дъждовни и битови води и се заустват
в улична канализация БФ250 по улица „Кутловица“. Съгласно одобрени проекти по
част „ВиК“ за обект ЖК“Ибър“ № 23, съгласуван с „ВиК“ ООД, гр.Пловдив с писмо изх. № ПО-917/09.05.1994г.
отпадните битови и дъждовни води от сградата на ул. „Ибър“ № 23 е предвидено да
се заустват в уличната канализация БФ400 на ул.
„Ибър“. На място и по документи работната група е установила, че сградните канализационни отклонения и на двете сгради, са
изпълнени в отклонение на одобрените строителни книжа, като са заустени в канализационна ревизионна шахта, изградена пред
сградата на ул. „Кутловица“ № 2 и разположена на границата на собственост между
сградите на ул. „Кутловица“ № 2 и ул. „Ибър“ № 23. Шахтата е с размери около
0,5 м. х 0,6м. в дълбочина. Година на извършване на строителството е
неизвестна. Приложени са снимка и схема на обекта. Констатираното било отнесено
като извършено при съществени отклонения от одобрен проект/чл. 154, ал. 2 ЗУТ/
и прието като основание за започване на административно производство по реда на
чл. 223, ал.1, т. 8 ЗУТ за премахване на шахта и за изпълнение на укрепителни
възстановителни мерки. С този Констативен акт се удостоверява извършване от длъжностни лица от
Община Пловдив, район „Северен“ /ст. експерт "ВиК"
и главен специалист "КС"/ на проверка на строеж „Сградно канализационно отклонение, включено в
канализационна ревизионна шахта в отклонение на одобрени планове“ в ПИ с
идентификатор № 56784.506.9613 по КККР на гр.Пловдив, представляващ публична
общинска собственост с адрес ул. „Ибър“ № 23. По повод на констативния акт, е депозирано възражение
от страна на жалбоподателите вх.№ 3-9400-22411/18.11.2019 г.
Последвало е издаване на
оспорената по делото Заповед № 20РД09-28 от 16.01.2020г. на кмета на
община-Пловдив, район „Северен“, с която е наредено да се премахне „Сградно канализационно отклонение, включено в
канализационна ревизионна шахта в отклонение на одобрени планове“ в ПИ с
идентификатор № 56784.506.9613 по КККР на гр.Пловдив, представляващ публична
общинска собственост с адрес ул. „Ибър“ № 23. Органът се е позовал на установеното в КА № 49 от
11.11.2019г. и счел, че строежът е незаконен като
изпълнен в нарушение на чл. 154, ал. 2, т. 8 ЗУТ и на основание чл. 223, ал.1,
т.8 от ЗУТ е издал акта.
По делото беше прието заключение
по СТЕ, неоспорено от страните. В него вещото лице е констатирало едно сградно канализационно отклонение към ул. „Ибър“ както от
ЖК“Мелодия“, ул. „Кутловица“, така и от СК“Ибър“, ул. „Ибър“ № 23. Вертикалният
канализационен клон от PVC тръби и фисонни
части, ф110мм., К1 по част ВиК на сградата на ул.
„Кутловица“ № 2, е разположен в предвиденото по проект местоположение- в
североизточния ъгъл на стълбищната клетка в обема на
„Студио за красота“. В т. 3 от заключението вещото лице сочи, че е установило
отклонение от одобрените проекти при изграждане на сградното
канализационно отклонение на сградата на ул. „Кутловица“ № 2 като- изпълнена
окачена хоризонтална сградна канализация в сутеренния
етаж, различна от заложената в одобрения проект, в отклонение от проекта са и
вида и диаметрите на тръбите и фасонните части, изграждащи хоризонталните
канализационни клонове в сутеренния етаж, а също и разположението им и начин на
изграждането им. На следващо място се сочи, че в отклонение от проекта липсват
или не са изпълнени по време на строителството ревизионни шахти, подови сифони
в шахтите тип „английски двор“, ПС 17/17 в абонатната
станция, както и липсващи или допълнително изградени водосточни клонове.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.
146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в законовоустановения срок, от легитимирано лице с правен
интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Заповед № 20РД09-28
от 16.01.2020г., с която е наредено да се премахне „Сградно
канализационно отклонение, включено в канализационна ревизионна шахта в
отклонение на одобрени планове“ в ПИ с идентификатор № 56784.506.9613 по КККР
на гр.Пловдив, представляващ публична общинска собственост с адрес ул. „Ибър“ №
23 попада в хипотезата
на чл. 137, ал.1, т.5, б."в" от ЗУТ, е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган - Кмет на район „Северен“,
Община Пловдив, съобразно законово делегираните му правомощия по чл. 225а, ал.1
във вр. с чл. 225, ал.2 ЗУТ и чл. 223, ал.1, т.8 ЗУТ
от кмета на община-Пловдив със заповед № 13ОА561/05.03.2013г.
Оспореният административен акт е
постановен в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити
по чл. 59, ал.2 от АПК. Издаден е при неправилно приложение на материалния
закон.
В случая при издаването на
обжалваната заповед в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, не са били
установени всички факти и обстоятелства от значение за случая, а именно - времеизвършването на строежа, както и относимите
към изпълнението му от техническа страна правила, с каквито не е съпоставен.
Административното производство по премахване на незаконен строеж се развива
между административния орган и извършителя на незаконния строеж /чл. 225а, ал.
5 и ал.6 от ЗУТ/. Не е установена точната дата на извършване на строежа, която
от своя страна е от съществено значение за търпимостта на установения незаконен
строеж. Датата на извършването е от съществено значение за обстоятелството, за
кого е било задължението за изготвянето на съответния проект. В конкретния
случай, с възражението си срещу изготвения констативен акт, жалбоподателите са
представили Протокол на държавна приемателна комисия от 18.03.1998г., с
участието на техн.Свобода Касабова-технолог при „ВиК“ ЕООД-Пловдив, с който се предлага да се издаде
удостоверение за ползване на строеж „жилищна сграда на ул.“Ибър“ № 23а-Iетап, офис № 2 на „Булстрад“
ЗПАД и магазин за промишлени стоки. Прието е писмо от „ВиК“
ЕООД-Пловдив изх. № ПО-2406/21.10.1993г., с което е одобрено проектирането на
ЖСК на ул.“Кутловица“ 2 и разрешено ползването на вода за питейно-битови нужди
и заустване на отпадните води в градската канализация
и да се ползват съществуващите ВиК отклонения на
парцела. Прието е и Разрешение за ползване № 81 от 26.03.1998г. на ръководител
РИТСК-Пловдив, в което е установено, че строежът е изпълнен в съответствие с РС
№ 55/06.12.1993г., протокол за дадена строителна линия и ниво № 47/20.12.1993г.
и с одобрените проекти. Или строителството на жилищната сграда на ул.
„Кутловица“ 2 /ул. „Ибър № 23а/, гр.Пловдив е разрешено, започнало и прието
когато е действал ЗТСУ (отм.). Административният орган не е изложил никакви
съображения относно допустимостта на строежа и дали същият съответства на
техническите норми и правила, действали към момента на изграждане или по сега
действащите такива.
Установяването на това обстоятелство
е от съществено значение за развилото се административно производство по
премахването на сградното канализационно отклонение,
доколкото установянето на годината на построяване, би
могло да обоснове и допустимостта или не на строежа. Това нарушение е дотолкова
съществено, че обуславя отмяна на акта само на това основание /чл. 146, т.3/.
Каза се, изграденото канализационно
отклонение е планирано, изградено и прието през период, когато е действал ЗТСУ
(отм.); и ППЗТСУ (отм.). Съгласно чл. 48 от ЗТСУ (отм.) работите по
благоустрояване на населените места /водоснабдяване, канализация и т.н./, се
осъществяват по правило от общините или от техни стопански предприятия.
Съгласно чл. 158, ал.1 от ППЗТСУ (отм.) канализациите в населените места се
изграждат цялостно или частично с водопроводите или след тяхното построяване. В
този смисъл, строител се явява общината и в нея следва да се съхраняват
плановете на изградените канализационни отклонения, респективно техните
параметри. Именно от тези планове, би могло да се уточни датата на изграждане
на процесното отклонение, съответно дали същото съответства на техническите
правила и норми при неговото изграждане. Такива обстоятелства обаче не са
изложени от административния орган, поради което и не могат да се проверят от
съдебния състав, изводите му за допустимост или не на констатирания незаконен
строеж.
Изискването за изследване в
рамките на това производство търпимостта на строежа, респ.неговата узаконимост не е изпълнено, относими в тази насока факти и
обстоятелства не са посочени. Обстоятелството дали строежът е търпим не е било
изследвано в хода на развилото се административно производство, въпреки относимостта му към разпоредените
със заповедта последици, доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване.
Административният орган е следвало да изложи мотиви относно нетърпимостта на
установения незаконен строеж. Оспореният акт е издаден и при неправилно
приложение на материалния закон. Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират
в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се
следват разпоредените правни последици. В случая разпоредените последици не се следват, с оглед
приложимостта към случая на §16, ал.1 и ал. 2 от ПЗР на ЗУТ.
При издаването на заповеди за
премахване като незаконни на строежи, извършени преди влизане в сила на ЗИД ЗУТ
(ДВ, бр. 65/22.07.2003 г.) както административният орган, така и съдът са
задължени да преценят дали тези строежи не попадат под закрилата на § 16 ПР
ЗУТ, като предпоставките на §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ следва да са налице
кумулативно.
Съдът намира, че за пълнота
следва да се подчертае следното.
Като правно основание за издаване
на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 223, ал.1, т. 8 от ЗУТ,
съгласно която норма кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповеди за премахване на незаконни строежи.Всъщност изложената в
обстоятелствената част на обжалваната заповед фактическа обстановка
представлява буквално възпроизвеждане на фактическите констатации, съдържащи се
в съставения Констативен акт № 49 от 11.11.2019г.Действително,
съгласно разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК, няма пречка
мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта.
Очевидно изложеното не съдържа посочване на фактически обстоятелства, запълващи
състава на което и да е било от материалноправните
основания по чл. 223, ал.1, т. 8 от ЗУТ. На следващо място посочването като
правно основание за издаване на оспорената заповед на разпоредбата на 223,
ал.1, т. 8 от ЗУТ вместо на чл.225а,
ал.1 на ЗУТ, представлява неточно, а не неправилно правно квалифициране на
основанието за упражнената от Кмета на район „Северен“, община Пловдив
компетентност и разпореденото премахване на обекта.
Анализът на нормативната регламентация по ЗУТ води до извода, че
осъществяването на правомощието от кмета на общината за "премахване на
строежи", може да се извърши при прилагането на различни материалноправни основания, всяко от които се свързва с
различни релевантни фактически обстоятелства. В чл. 225а, ал.1 от ЗУТ -
премахването на незаконни строежи по см. на чл. 225, ал.2 от ЗУТ, а в чл. 223,
ал.1, т. 8 на ЗУТ е посочен редът по който се премахват незаконни строежи. По
силата на изричното нормативно предписание, препращането към чл. 223, ал.1, т.
8 от ЗУТ е само относно реда за издаването на заповеди за премахване на незаконни
строежи, т.е относно процедурните изисквания за образуването и провеждането на
административното производство. В този смисъл твърдяното "действително
правно основание по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ" за издаването на обжалваната
заповед, може да бъде извлечено от посочените като "фактически
основания" мотиви за нейното постановяване, за да се приеме, че
неправилното посочване на правното основание на административния акт не
представлява съществено формално нарушение.
С оглед на изложеното, жалбата се
явява основателна, оспорената заповед, като издадена при неправилно приложение
на материалния закон, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото, на
жалбоподателите се следват направените по делото разноски. Те се констатираха в
общ размер на 693,90лева, представляващи 90 лева държавни такси и 603,90лв.
заплатено възнаграждание на експерта по СТЕ. За претендираното
адвокатското възнараждение в размер на 700 лева
липсват данни за реалното му плащане, по делото е прието единствено
пълномощно(л.8).
Водим от горното,
Административен съд – Пловдив, XVIII състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 20РД09-28
от 16.01.2020г. на кмета на община-Пловдив, район „Северен“, с която е наредено
да се премахне „Сградно канализационно отклонение,
включено в канализационна ревизионна шахта в отклонение на одобрени планове“ в
ПИ с идентификатор № 56784.506.9613 по КККР на гр.Пловдив, представляващ
публична общинска собственост с адрес ул. „Ибър“ № 23.
ОСЪЖДА Община- Пловдив да заплати на М.Д.Т., ЕГН **********,
Р.Д.Н., ЕГН **********, К.С.К., ЕГН **********, К.И.А., ЕГН ********** и ЗАД“Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК ***, сумата от 693,90 (шестстонин деветдесет и
три лева и деветдесет ст.) лева, разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд на Р България в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: