Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 23.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Цвета
Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 637 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-1253-001213
от 26.09.2020 година на Оперативен дежурен в ОДМВР - Хасково, с което на Е.Ч. (Ercan Cetin), роден на *** ***, Република Турция от *******,
със съдебен адрес:***, чрез адвокат П.К., за нарушение на чл. 150 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 100 лв.
Жалбоподателят Е.Ч.
моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен, неправилен и
издаден в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения, защото в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП не се
съдържали задължителните реквизити, посочени в ЗАНН, изложените в АУАН и в НП
обстоятелства били неверни и не бил извършил процесното нарушение.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Е.Ч., не се явява. За него се явява адвокат П.К.,
която пледира за отмяна на обжалвания акт поради допуснати процесуални
нарушения при издаването му.
В
съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият
орган АНО (въззиваемата страна) - Оперативен дежурен в ОДМВР – Хасково,
редовно призовани,
не изпращат представител. От
Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
За времето от 20.30 часа на 25.09.2020 година до 08.30
часа на 26.09.2020 година свидетелят Б.Г.Б. и колегата му Ж.В.(служители на Сектор
„Пътна полиция” (ПП) при ОДМВР – Хасково) изпълняват служебните си задължения.
Около 01.00 часа на 26.09.2020 година са извикани за съдействие на служител на
Главна дирекция „Гранична полиция”, работещ на ГКПП „Капитан Андреево”, област
Хасково – свидетеля Л.Т.Д., който е установил лице, което управлява моторно
превозно средство (МПС) без да е правоспособен водач. На место, вече около
01.18 часа, установяват, че при проверка от страна на свидетеля Л.Т.Д. ***), работещ на ГКПП „Капитан Андреево” на трасе
„Входящи леки автомобили и автобуси”, движещият се в посока от Република
Турция за Република България лек автомобил марка „Ауди”, модел А 8 с немски
регистрационен номер ННСЕ 310 – собственост на Д.Г., се управлява от
жалбоподателя Е.Ч., който е неправоспособен водач. До извод относно липсата на
правоспособност на водача достигат и след справка чрез служител на ФРОНТЕКС.
На посочената
дата и предвид констатираното нарушение и в
кръга на службата си, свидетелят Б.Г.Б. –
Младши автоконтрольор, ІІ степен в Група „Контрол на пътното движение по
главни пътища и автомагистрали” („КПДГПА”) към
Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, която длъжност е идентична с Младши инспектор (длъжностно лице от службите за контрол по
ЗДвП), съставя против жалбоподателя Е.Ч. и в негово присъствие АУАН серия АА с бланков № 066794. Това процесуално действие извършва и с участието на
свидетеля Л.Т.Д.. В изготвения АУАН
актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с
управлението на МПС без водачът да е правоспособен, както и на обстоятелствата по извършването и
откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбите на чл. 150 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно
предявен на жалбоподателя - нарушителя Е.Ч., който сочи че няма възражение против констатациите в Акта и това обстоятелство
е вписано в съответната графа в Акт. АУАН е връчен срещу подпис на жалбоподателя Ч.. Описани действия са извършени с участието на преводач –
свидетеля А.З.Г., който превежда от български на турски език на нарушителя Ч..
За случая е изготвена Докладна записка от свидетеля Б..
Срещу
Акта не постъпва Възражение, нито се представят
Писмени обяснения от страна на нарушителя Ч..
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след
получаване на образуваната с него преписка, Оперативният дежурен при ОДМВР -
Хасково, издава процесното НП № 20-1253-001213
на 26.09.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 150
от ЗДвП и налага на жалбоподателя Ч.
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 26.09.2020
година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена
– датирана и подписана. Извършен е и превод от свидетеля А.З.Г.. Възражения
относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя
и на Оперативния дежурен в ОДМВР – Хасково
да издават съответно АУАН и НП
за нарушения по ЗДвП, се
доказва от приетата по делото Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Б.Г.Б. заема длъжността Младши
автоконтрольор, ІІ степен в
Група „КПДГПА” към
Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково и Заповед № 272з-348 от 16.02.2016 година на Директора
на ОДМВР - Хасково, Служебна бележка с рег.№ 272000-18836/29.10.2020 година и График
на дежурствата на Оперативен дежурен в Група ОДЧ при ОДМВР – Хасково за месец септември
2020 година, т.е. Борислав Петков Б. се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностно качество от наказващия орган по
закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра
на МВР
по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Извършен е превод на документа, приложен в Административнонаказателната
преписка (АНП) и изготвен от служител ФРОНТЕКС,
от който става ясно, че жалбоподателят е неправоспособен водач, считано от края
на 2019 година. В същия смисъл са и документите, изпратени от Главна дирекция
„Гранична полиция”, сектор ФРОНТЕКС, отдел „Международно гранично – полицейско
сътрудничество”.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО
в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 16.11.2020 година
свидетели – Б.Г.Б., Л.Т.Д. и А.З.Г.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание
не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Б.Г.Б., Л.Т.Д.
и А.З.Г., които са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост
на свидетелите. Не се установява първите двама от посочените свидетели да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските
показания не се намериха, а единствено поради служебното качество на първия от
посочените свидетели – служител на ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната
зависимост и отношенията на подчиненост спрямо ОДМВР - Хасково, не е достатъчно
за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. Съдът кредитира
показанията на всички свидетели предвид липсата на противоречия – вътрешни и
помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и
при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива,
нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация
и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП. В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че актосъставителят
е в служебно правоотношение с ОДМВР - Хасково - следва да се има предвид, че в
ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници
при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД
№ 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според
Съда показанията на тези трима свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на управление
на МПС без да е правоспособен водач. Поради това
Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност,
Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е
от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО
ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата
на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице
(срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично
нарушителят, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на
НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното
НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна
проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.
Не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и
да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. За пълнота следва да се
посочи следното: в ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в
административнонаказателното производство - във фазата на установяване на
нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно чл. 84
от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване
на Призовки и Съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне
разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове,
както и за производството пред Съда по разглеждане на Жалби срещу НП, на Касационни
жалби пред Административния съд и Предложения за възобновяване, се прилагат
разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в
частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на
основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване
на НП пред Съда. Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето
на АУАН, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят
български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно
с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже
преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на
преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН
представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и
да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава
засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита
следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл. 6
от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ)
и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните права на Европейския съюз
(ЕС), доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото
на свободно движение на чужди граждани. При преценката на нарушението, описано
в НП, действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността
на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на
наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив
баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността.
Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за
обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част
е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на
защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред Районния
съд. В Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и
Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното
производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки
нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени след
пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред Съд. Разгледани в своята цялост, цитираните Директиви установяват безусловно
задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното
производство, като за извършените административни нарушения такова задължение
липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и
връчването на АУАН, респ. на НП, не може да обуслови съществено процесуално
нарушение в административнонаказателното производство.
В конкретния случай с
оглед установените по делото факти Съдът намира, че е бил извършен надлежен
превод. Дори и да не се възприеме изложеното в
предходното изречение и дори да не е имало надлежно назначен преводач при
съставяне на АУАН и при връчване на НП, то от АУАН и от НП се установява, че жалбоподателят
се е запознал с АУАН и НП, което е удостоверено с подписа му. По повод на
Жалбата на Е.Ч. е образувано настоящото дело. Т.е. лицето е организирало
адекватно защитата си срещу процесното НП с факта на депозиране на Жалбата.
Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до
друг резултат.
Липсата на формален
писмен и изричен акт за назначаването на преводач в конкретното производство,
не представлява съществено процесуално нарушение. ЗАНН не изисква и не
задължава административния орган да издаде такъв акт, освен това, след като е
доказано, включително потвърдено от показанията на разпитаните свидетели, че
фактически е бил осигурен на жалбоподателя преводач от български на турски език
и преводачът реално е участвал, то спазено е изискването на процесуалния закон.
Поради това Съдът приема, че в случая е извършено валидно и редовно предявяване
на АУАН по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, респ. връчване на НП по смисъла на
чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Иначе казано, съобразно реквизитите и съдържанието на
приложените в АНП – АУАН, с който е бил сезиран АНО и НП, предвид наличните
материализирани изрични бележки за превеждането им, е спазено правилото на чл. 21,
ал. 2, вр.чл. 395а от НПК - за участие на преводач. В този смисъл е и Решение №
39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова.
От съдържанието на АУАН и на НП става ясно, че
посочените документи са преведени на жалбоподателя на разбираем за него език, в който смисъл е и отметката (изричното отбелязване в тази насока), направена във всеки от тях, но липсва подписа на
лицето, превело документите. Липсата на подписа на преводача не ограничава правото на защита на чуждия гражданин, тъй като
документите са му били надлежно преведени в който смисъл са показанията на
всички разпитани по делото свидетели, т.е. налице са убедителни доказателства
за извършен превод. Т.е. жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на АУАН
и на НП, разбрал е какво нарушение е
извършил, съответно се е защитил с всички дадени му от закона способи – упражнил
е правото си на защита. Поради това, допуснатото процесуално нарушение не е от
категорията на съществените такива. Т.е. допуснатото нарушение по
никакъв начин не се е отразило на правото на защита на жалбоподателя и не може
да се квалифицира като съществено процесуално нарушение.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. на
чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното
деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по начин,
даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото
и да организира адекватно правото си на защита. Т.е. налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата
разпоредба, която е била нарушена. Действително в АУАН и в НП не е посочен адреса на жалбоподателя
и в АУАН не са посочени възрастта на жалбоподателя и местоработата му, но тези
реквизити следва да са налични в съответния Акт с оглед идентификацията и
конкретизацията на лицето. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно
имената и датата на раждане на нарушителя в НП е налице пълно индивидуализиране
на последния и не е наличен проблем с неговата индивидуализация. От друга
страна констатираните пропуски не представляват съществени процесуални
нарушения, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е
това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или
е могло да повлияе върху съдържанието на Акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело
да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос,
което в настоящия случай не е налице. Със същите правни аргументи Съдът приема, че не
представлява съществено процесуално нарушение факта, че в АУАН на едно место не
е изписано в цялост името на жалбоподателя, но то е изписано правилно и точно
на няколко други места в АУАН, както и в НП.
Действително не е
посочена конкретната хипотеза на санкционната норма - чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
отнасяща се до настоящия случай, но както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно ясно описание
на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено,
поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го
санкционират, съответно не е нарушено по никакъв
начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Действително е налице несъответствие в
АУАН, тъй като от една страна е посочено,
че деянието е извършено на път Стара Загора – Хасково – ГКПП „Капитан Андреево”,
а от друга – на ГКПП „Капитан Андреево”, но в случая
Съдът счита, че мястото е точно и конкретно посочено, а именно:
ГКПП „Капитан Андреево”, община Свиленград, област Хасково, платно за входящи моторни превозни средства (МПС), което
е достатъчно, за да изпълни изискването на чл. 42, т. 3 от ЗАНН - Съдът счита,
че посоченото не може на самостоятелно основание да доведе до отмяна на
обжалвания акт, тъй като ГКПП „Капитн
Андреево” е територия със специален статут, на която
територия важат правилата на ЗДвП, но тя не представлява път.
НП е издадено на същия ден, в който е съставен АУАН,
което не е нарушение на процесуалните правила. С вече тринадесетгодишните
изменения на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН и чл. 52, ал. 1, изречение второ от ЗАНН,
направени с ДВ брой 51/2007 година, в сила от 30.06.2007 година е предвидена
законова възможност за нарушители, които нямат постоянен адрес в Република
България, както е в процесния случай (видно от
Справката от НБД „Население”), съставеният
АУАН да се предоставя незабавно на АНО, който се произнася в деня на получаване
на АНП. В случая е процедирано по указания начин, с което е спазен закона. В
случая няма нарушение на нормата на чл. 44, ал. 4, изречение второ от ЗАНН,
която предвижда, че към АУАН се прилагат писмени обяснения или възражения на
водача, тъй като в конкретния случай водачът не е представил обяснения, които
да се приложат към преписката. От друга страна, даването на обяснения или
възражения срещу съставения АУАН е право на нарушителя в
административнонаказателното производство, поради което липсата на такива не
означава нарушаване на правото на защита на наказаното лице, които изводи са в
съответствие с практиката на Административен съд – Хасково по аналогични казуси.
В Решение № 108 от 24.02.2014 година, постановено по КАНД № 53/2014 година на
Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Петя Желева е посочено, че след
като АУАН е предявен на нарушителя и същият е получил препис от него,
нарушителят може да направи възражения срещу Акта, в обичайния случай в
тридневен срок от подписването му, а в изключението, когато нарушителя няма
постоянен адрес в Република България - само при подписването на Акта. В
конкретния случая е разяснено право на възражение срещу АУАН, последният с
помощта на преводач е предявен за подпис на нарушителя и му е връчен препис от
същия, с което му е осигурено правото да направи писмени възражения срещу
съставения Акт, което е сторил като е заявил, че няма такива и това е отразено
в АУАН. Неупражненото право на даване на обяснения или възражение срещу Акта от
нарушителя не нарушава никое от административнопроизводствените правила. Само в
случай, че нарушителят даде писмени обяснения или възражения, същите на
основание чл. 44, ал. 4, изречение второ от ЗАНН следва да се приложат към Акта
и незабавно, ведно с Акта да се предоставят на АНО. До ограничаване правото на
защита на наказаното лице се стига само, ако в нарушение на предписаната
процедура лицето не може да упражни предвидени в закона права, но в никакъв
случай, ако упражняването на тези права зависи от волята на лицето. В този
смисъл е и Решение № 101 от 05.03.2014 година, постановено по КАНД № 1/2014
година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Василка Желева и др.
Спазена е изцяло
административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.
Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност
и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като
разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото
ведомство. В конкретния случай поради липсата на възражения проверката на АНО
се е ограничила само до проверка съдържанието на Акта и поради липса на
констатирани недостатъци е издадено обжалваното НП.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно
чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3
от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване
в полза на полицейски органи от посочената категория.
В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 26.09.2020
година актосъставителят Б.Г.Б. е заемал
длъжността Младши автоконтрольор, ІІ степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП”
при ОДМВР – Хасково (в този смисъл са изявленията му, направени в открито
съдебно заседание, проведено на 16.11.2020 година), т.е. бил е
полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, а Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” е
структурно звено и част от състава на МВР. Предвид изложеното актосъставителят актосъставителят Б.Б.
безспорно се явява длъжностно лице от службите
за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по
ЗДвП. Лицето, подписало НП е работело към момента на издаването като
Оперативен дежурен в ОДМВР – Хасково и
деянието е извършено в зоната на отговорност на ОДМВР – Хасково.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34
от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА
МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО
материалноправна квалификация на извършеното нарушение.
Безспорно установено е че към момента на
съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по
смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗДвП. В § 6, т.
25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва
да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС.
Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по
упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В
случая свидетелят – полицейски служител Д. е
категоричен, че именно Е.Ч. е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като той е
спрян за проверка и той е бил на шофьорското място и на него е съставен АУАН,
при което той не е възразил. В случая жалбоподателят
не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е бил
определен субектът на административнонаказателната отговорност.
По отношение на
материалноправната законосъобразност на НП - същото (както вече се посочи), Съдът намира за правилно и обосновано, издадено в съответствие с
приложимия материален закон и при правилно изведена правна
квалификация. Вменено на жалбоподателя е нарушение по чл. 150 от ЗДвП,
консумиращо административно наказателен състав, с квалификация по чл. 177, ал. 1, т. 2,
предложение първо от
ЗДвП, а именно хипотезата – управление на
МПС без да притежава Свидетелство за управление (СУ) на
МПС, като АНО е приел, че лицето - водач
е неправоспособен. Така направеният
извод, според решаващия Съдебен състав е правилен и
законосъобразен. Разрешаването на настоящия правен спор, се свежда до
преценката правоспособен ли е бил водачът Е.Ч. или не, към релевантната дата на
проверката, или се касае само до фактическо, обективното отсъствие на СУ на МПС
у него, в този момент.
С
разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП се установява императивно изискване,
предвиждащо участващите в движението пътни превозни средства да се управляват
единствено от правоспособни водачи.
В съответствие с изложеното и
предвид доказаният – безспорно по делото, факт, че при проверка на
дата 26.09.2020 година, жалбоподателят не е представил СУ, Съдът приема че
същият е бил неправоспособен водач. Обратни доказателства, опровергаващи този
извод, не се ангажирани от жалбоподателя.
Събраните по делото доказателства –
писмени и гласни, обсъдени в цялост и взаимна връзка – в съотнасяне помежду си,
установяват по несъмнен начин отрицателния факт на неговата
неправоспособност като водач и липсата на СУ на МПС към календарната дата,
посочена в АУАН и НП (26.09.2020 година), на която доказа се и жалбоподателят Е.Ч.
е управлявал лек автомобил. В тази насока са и показанията на свидетелите Б.Г.Б.
и Л.Т.Д., които потвърждават обективната липса на СУ на МПС. Предвид така установените фактически обстоятелства,
безспорно, с действията си по управление на МПС, без да е притежавал
СУ на МПС, същият е проявил противоправно поведение, което се явява в
пряк разрез с императивното изискване на чл. 150 от ЗДвП. С това
свое деяние жалбоподателят е консумирал състава на
административното нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в
първата хипотеза от предвидените: „без да е правоспособен водач,”, т.е. предложение първо на цифрово цитираната
административнонаказателна и санкционна норма. На това правно основание,
следователно и правилно е бил наказан. Тази
именно правна квалификация е възприел и АНО и последната е вярна, съответства
на фактите, визирани в обстоятелствената част на НП, същите и са доказани
категорично в хода на настоящото производство. Поради това,
решаващият Съдебен състав формира категоричен правен извод, че управлявайки МПС
без да притежава СУ в нарушение на изискванията на чл. 150 от ЗДвП
жалбоподателят е осъществил признаците от обективната страна на състава на
нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Налице
е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл, съзнавайки естеството на забраната, както
и обективния факт на отсъствието на СУ за МПС, което му е било „безапелационно”
отнето от властите в град Хамбург, Федерална
Република Германия, поради неспособност за управление
на МПС. Т.е. жалбоподателят Ч. е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си.
От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на
общественоопасните последици – управление на МПС без СУ. Интелектуалният и
волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия.
Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия режим, касаещ придобиване
на СУ предвид факта, че това е ноторно известно. Поради това изводите на АНО в тази насока, както и изведената
правна квалификация, са правилни и Съдът ги споделя изцяло. Поради
изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен
извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Ч..
Досежно приложението на
чл. 28 от ЗАНН - преценката за
липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на
издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по
аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки
признаците на осъществения
фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не разкрива
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък
изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е
така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден
и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не
само на смекчаващи (липсата на други наложени административни наказания и
факта, че не е възпрепятствал или направил опит да осуети проверката), но и на
отегчаващо
(деянието е извършено на ГКПП „Капитан Андреево”, явяващо се външна граница
за ЕС) обстоятелства.
В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство
възрастта на подсъдимия, доколкото възрастта от 44 години
предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи
оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва противоправно такова. Т.е. тази
възраст не може да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове
наличието на смекчаващо вината обстоятелство. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
ПО РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
Който управлява МПС без
да е правоспособен водач се санкционира от разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2
от ЗДвП, която предвижда Глоба от 100 лв.
до 300 лв.
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал
нарушението, което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е приложил съответната
административнонаказателна разпоредба на ЗДвП, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Административното
наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от
100 лв. Така
проведената индивидуализация е правилна и
законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
указаните в нея критерии при отмерване на наказанието.
Правна възможност за намаляне размера на наказанието няма. Така наложеното
с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно с оглед постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание - да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да
се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Съдът
е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното
обвинение и делото, на които жалбоподателят не се е противопоставил и не е
посочил доказателства за тяхното оборване.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 20-1253-001213
от 26.09.2020 година на Оперативен дежурен в ОДМВР - Хасково, с което на Е.Ч. (Ercan Cetin), роден на *** ***, Република Турция от *******,
за нарушение на чл. 150 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 100 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)