Решение по дело №5703/2017 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 487
Дата: 13 юни 2018 г. (в сила от 18 юли 2020 г.)
Съдия: Емил Кръстев
Дело: 20171420105703
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.ВРАЦА,13.06.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 17.05.2018 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря С.Р.,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №5703 по описа за 2017 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба вх. №17379/ 18.12.2017 г. от Б.К.М. с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес Кралство Великобритания,чрез адв.П.Н. *** офис 6,против А.С.Г. с ЕГН **********,чрез представител по чл.8 от ЗЛС Н.Н.Г. с ЕГН ********** ***.

    Ищцата твърди,че с решение №1373/18.07.2013 г. по гр. дело №4081/2013 г. на РС Русе било утвърдено споразумение,по силата на което упражняването на родителските права по отношение на детето на страните В.А.Г. с ЕГН ********** било предоставено на ответника.

    С решение №207/21.04.2017 г. по гр. дело №1374/2017 г. на ВРС,майката на ответника Н.Н.Г. била назначена за негов представител на основание чл.8 от ЗЛС/която да го представлява,да извършва всякакви действия на управление и да взема мерки за запазване на неговите интереси/.С решение №376/14.07.2017 г. по гр. дело №2234/2017 г. на ВРС,ответникът бил обявен за отсъстващо лице по смисъла на чл.9 от ЗЛС.

    Грижите по детето понастоящем се полагали именно от майката на ответника.

    Ищцата живеела и работела във Великобритания,където се била установила трайно от 2 г..Получавала добри доходи и имала желание да се грижи за детето и да му даде добри възможности за образование и развитие,след като ответникът бил в неизвестност от 2014 г..

    Иска са Съдът да постанови решение,с което да замести съгласието на ответника детето многократно да напуска пределите на Република България до навършване на 18 г. възраст,придружавано от ищцата или с нейно предварително съгласие,като разреши на МВР Русе да бъде издаден задграничен паспорт.Иска се и родителските права да бъдат предоставени на ищцата.

Исканията са с правни основания чл.127а ал.2 във връзка с чл.123 ал.2 и чл.127 ал.2 във връзка с чл.59 ал.9 от СК.

    В исковата молба се открива и искане за постановяване предварително изпълнение на решението за пътуването на детето в чужбина.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустими искове и е постановил връчването й на ответника.В срока по чл.131 от ГПК,от представителя на ответника и негова майка е постъпил отговор,чрез адв.М.Г. *** офис 5.Оспорва исканията на ищцата.След утвърждаване на споразумението,през м.07.2013 г. ответникът заживял на квартира с детето в гр.Русе,а в началото на м.06.2014 г. решил и се преместил за постоянно в гр.Враца при нея.След като в края на м.07.2014 г. изчезнал,тя решила,че е редно детето да се върне при ищцата,която тогава живеела в гр.Русе.Детето заминало в края на м.07.2014 г..Останало и започнало да учи там.Обаждало се постоянно и споделяло,че постоянно било гладно и не се чувствало добре.Била търсена по телефона от класната му ръководителка,която казвала,че ищцата не вдигала телефона.Детето се учело много лошо, заспивало на чина,ходело с мръсни дрехи.От него знаела,че ищцата живеела на квартира с друг мъж,който се държал лошо с него.Споделяло,че майката се прибирала късно и било постоянно само.В края на втория срок разбрала,че детето и ищцата нямало къде да живеят.Наела стая в хотел и прибрала детето при себе си за да завърши класа.След завършването се прибрали в гр.Враца и оттогава детето живеело и учело в града.Ищцата била дала декларация-съгласие да се грижи за него.Завършило трети клас с отличен успех.От 2017 г. било записано в средно училище, където също имало отличен успех и грамоти от ученически състезания.Било записано на спортна секция за обучение по тенис,която посещавало редовно и с удоволствие.

След като детето се преместило в гр.Враца,ищцата заминала за Великобритания,като от време-на време му се обаждала по телефона.В началното му училище била непозната.

Бабата не пречела детето да контактува с роднините на ищцата,за последно през лятото на 2017 г. било на гости при другата си баба/но не се чувствало добре там/.Бабата му осигурявала всичко необходимо.Ищцата не участвала в издръжката му.Детето било привързано към нея силно и не искало да заминава никъде.

Бабата намира,че ищцата няма условия да се грижи за детето.Видно от представените от нея/ищцата/ писмени доказателства,доходите й били от майчинство/явно била родила друго дете/.Не била представила доказателства за жилище,условия за посещение на училище и възможности да поеме разходите на детето.Правело впечатление,че ищцата била обект на домашно насилие,доколкото била пребивавала в убежище от такова.Изниквал въпросът дали нямало и детето да бъде поставено в риск,както и дали нямало да бъде използвано като ресурс за получаване на социални помощи и помощник в отглеждане на малкото дете.

В заключение намира,че е в интерес на детето да остане да живее при нея,докато ответникът бъде открит или само не пожелае да живее с ищцата.

След обсъждане на наведените от страните доводи и предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,съдебният състав намира за безспорно от фактическа и от правна страна следното:

От фактическа страна,Съдът приема следното:

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане/стр.6 от делото/,страните са родители на малолетния В.А.Г. с ЕГН **********.

Видно от представеното решение №1373/18.07.2013 г. по гр. дело №4081/2013 г. на РС Русе/стр.стр.43-44/,по делото е било утвърдено споразумение,по силата на което упражняването на родителските права по отношение на детето е било предоставено на ответника.

    Видно от представеното решение №207/21.04.2017 г. по гр. дело №1374/2017 г. на ВРС,майката на ответника Н.Н.Г. е била назначена за негов представител на основание чл.8 от ЗЛС/която да го представлява,да извършва всякакви действия на управление и да взема мерки за запазване на неговите интереси/.

Съдът служебно констатира и наличие на решение №376/ 14.07.2017 г. по гр. дело №2234/2017 г. на ВРС,с което ответникът е бил обявен за отсъстващо лице по смисъла на чл.9 от ЗЛС,като отсъствието датира от 2014 г..

Представените от ищцата/в оригинал и в превод/ данъчни изчисления за 2015-2016 г./до 05.04.2016 г./ и за 2016-2017 г./до 05.04.2017 г./,съобщение за издаден национален осигурителен номер,регистрация като едноличен търговец,удостоверение за пребиваване в убежище за жени и деца,подложени на домашно насилие,и съобщение за промяна на помощ за майчинство/стр.стр.7-29/,позволяват изводите, че същата живее и работи във Великобритания от 2015 г.. Има издаден национален осигурителен номер и регистрация като едноличен търговец.За първия данъчен период е получила доходи 3 000 паунда от самостоятелна заетост и 10 600 паунда като лична помощ,за втория-6 217 паунда като самонаето лице и 11 000 паунда като лична издръжка. Живее в защитено жилище и има и друго дете,като в периода 20.06.2017 г.-30.01.2018 г. е получавала седмична помощ за майчинство от 140.98 лири.

Представените от представителя на ответника нот. акт /стр.53/,удостоверение да завършен начален етап на основно образование/стр.54/,грамота от участие в олимпиади по руски език/стр.55/,служебна бележка от Тенис клуб”Ботев 92” гр.Враца/стр.58/,удостоверение от Средно училище ”Козма Тричков” гр.Враца/стр.59/,позволяват изводите,че детето се отглежда в гр.Враца,че е активен и отличен ученик и че участва в извънкласни занимания и спорт.

По делото е бил изискан и социален доклад/стр.стр.83-86/,видно от който детето е клинично здраво.Детето е ученик в пети клас в СУ”Козма Тричков” гр.Враца.Има изграден приятелски кръг.Основни грижи за него полага бабата по бащина линия.Живеят в двустаен апартамент, обзаведен с всичко необходимо,жилищно-битовите условия са много добри.Детето контактува с майка си по телефона. Желае да продължи да живее с баба си.

По делото са разпитани и свидетели/в с.з. на 05.04.2018 г. и на 17.05.2018 г.-стр.стр.92-95 и 104-109/:

Доведената от ответната страна св.В./директор на училището на детето/ твърди,че същото било възпитано, интелигентно и ученолюбиво.Имало отличен успех.Участвало в олимпиади по шахмат и руски език.Знаела,че детето се отглежда от бабата,същата съдействала редовно.

Доведената от ответната страна св.В./приятелка на бабата/ твърди,че същата се грижела изключително добре за детето.Помагала му и за училище.Детето било добре в училището,спортувало,за което заслугата била на бабата. Били привързани един към друг.

Доведеният от ответната страна св.Вълчев/приятел на бащата/ твърди,че след раздялата,когато детето било при майката,същата не се грижела добре за него.Отглеждала го в запуснато жилище,налагало се да му носят храна.Бабата дошла да му донесе пари,купила му и дрехи.Майката оставила детето на бабата,защото щяла да заминава за Англия.

Доведената от ищцата св.Д./баба по майчина линия/ твърди,че след раздялата между родителите,детето било гледано нормално от майката,не било лишено от нищо, имало добър успех в училище.Детето дошло във Враца,защото майката заминала да работи в чужбина.Идвало в Русе за летните ваканции.Майката изпращала пари и подаръци,бабата по бащина линия отказвала да ги приема,детето нямало нужда.Знае,че детето ходи на тенис и на футбол и че има отличен успех.

Доведената от ищцата св.И./нейна приятелка/ твърди,че детето не било оставяно гладно,майката му давала пари да си купи храна,защото работела повече. Детето било заминало с бащата във Враца,защото майката заминала да работи в чужбина.Изпращала пари и подаръци.

Свидетелските показания Съдът кредитира като убедително поднесени и като цяло непротиворечиви.Същите обуславят изводите,че след раздялата между родителите през 2013 г.,детето е било отглеждано известно време от майката в гр.Русе,после-от бащата,после пак от майката и именно поради намерението й да замине да работи в чужбина,през 2014 г. детето с бащата са дошли в гр.Враца. Бащата е изчезнал през същата година и от този момент грижите за детето се полагат от бабата по бащина линия и могат да се определят като много добри-детето се учи с отличен успех,спортува,със запазена психика е.Евентуално може да се приеме,че полаганите от майката грижи преди това не са били на същото ниво.

Изслушани са и детето/в първото с.з./ и майката/във второто/:

Детето е заявило,че е във Враца от 3 г..Поддържа връзка с майка си/обаждала се два пъти седмично/,но не желае да ходи в Лондон,защото пак щяло да бъде гладно и само да си учи уроците.Чувства се добре във Враца.

Майката е признала,че живее в защитено жилище по нейно желание.Била жертва на домашно насилие-вербален тормоз от бащата на второто й дете.Имала възможност да ползва жилището още една година.Било и безплатно.Помагали й социални работници.Жилището представлявало стая, ползвала обща с други три жени кухня,банята била отделна за нея.Имала еднолична фирма за почистване по домовете, агенция й намирала работа.Малкото дете вече било на детегледачка,пак била започнала работа.Не било вярно,че иска да вземе детето заради помощи,такива се давали заради малкото дете.Заради В. щяла да взема само детски,които били само 27 паунда на месец.Живеела в хубав скъп квартал.Училищата били елитни и безплатни.Била говорила с детето,то нормално изпитвало смесени чувства. Вярва,че било доста манипулирано от баба си.

От правна страна:

Изменение на постановени мерки относно упражняване на родителските права и родителска отговорност:

По делото е следвало да се установи,че страните са родители,както и наличието на основания за промяна във вече установения режим на лични отношения,отговарящи на интересите на детето/правилното му развитие,предполагащо адекватни контакти с всеки от родителите,демонстрирал родителски капацитет,вкл. качества,доходи,битови условия и среда/.

В тази връзка,Съдът е указал,че всяка страна следва да докаже твърденията си/за изгодните за нея факти - ищцата-че има капацитет,възможности и условия да отглежда детето,ответната страна-че ищцата не е гледала детето добре,че сега се гледа добре и че съответно запазването на съществуващото положение е от висш интерес на детето/.

Съдът е отделил като безспорни между страните факти, че са родители,че не живеят заедно,че ответникът упражнява родителските права и че от края на м.07.2014 г. същият е в неизвестност,а детето се отглежда от неговата майка,междувременно назначена за негов представител на основание чл.8 от ЗЛС.Представени са и писмени доказателства за фактите.

За да определи по-пригодния родител,Съдът съобразява вкл. разпоредбите на Постановление №1/12.11.1974 г. по гр. дело №3/1974 г. на Пленума на ВС,чиито постановки и принципи не са загубили сила.В посоченото постановление са приети и насоки относно обстоятелствата,които имат правно значение и които следва да се взимат предвид от съдилищата,съобразно спецификата на всеки конкретен случай и в съвкупност.Като по-съществени са изведени:

1.Възпитателски качества на родителите/става дума за личностни качества,така също и за образование,култура и др./;

2.Морални качества на родителите/от гледна точка на добрия пример/;

3.Грижи и отношение на родителите към децата;

4.Желание на родителите;

5.Привързаност на децата към родителите/но не и при търсено отчуждаване на детето от страна на единия родител спрямо другия/;

6.Пол на децата/в постановлението е прието,че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата/;

7.Възраст на децата/в постановлението е прието,че възрастта на децата е от значение,когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи.Децата в ниска възраст/пеленачета,в първите години/,децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа/;

8.Помощ на трети лица;

9.Социална среда;

10.Жилищно-битови и други материални условия на живот;

11.Вина за разстройството на брака е без правно значение за упражняването на родителските права,но когато поведението,от което е направен извод за вината,се е отразило или може да се отрази върху отглеждането и възпитанието на децата,то може да се включи в съвкупността от обстоятелствата,които са от значение за мерките.

В случая всъщност няма конкуренция между родители. Запазването на съществуващото положение означава детето да продължи да се отглежда от прародител,при наличие на жив родител.Виждането на Съда е,че подобно разрешение следва да се допусне само ако отглеждането на детето от родителя би го поставило в сериозен риск.Естественото и нормално състояние е детето да живее заедно с родителите си.

В случая,ищцата не се е доказала като безукорен родител в миналото.Представените от нея писмени доказателства не установяват и наличие на добри доходи и битови условия.Съдът обаче няма основание да приеме,че при нея детето ще бъде в риск,а единствено че ще се отглежда при по-лоши жилищно-битови условия.Промяната несъмнено е от естество да причини стрес у детето,който обаче следва да се разгледа като допустим.Връзката родител-дете във възможна пълнота е която следва да бъде правоохранена.

В заключение,Съдът приема,че е в интерес на детето мерките да бъдат изменени,като упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на ищцата, като съответно следва да бъде постановено и детето да живее при нея.

Независимо от отсъствието му,на ответника следва да бъде определен режим на лични отношения с детето. Съобразявайки,че детето евентуално ще живее с ищцата във Великобритания,Съдът намира за удачен режим,при който да има право да го взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. на съботата до 18 ч. на неделята/с преспиване/,Коледните почивни дни през четни години, Новогодишните почивни дни през нечетни години,първата половина на пролетната ваканция и половината от лятната ваканция,несъвпадаща с платения годишен отпуск на майката.

Доколкото следва да бъде определена и издръжка,с оглед обстоятелствата по делото ответникът следва да бъде осъден да заплаща такава в минимален размер-130 лв. месечно,считано от влизане в сила на решението до настъпването на обстоятелства за изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Издаване на паспорт на детето и пътуване на детето извън границите на Република България:

Исканията са допустими и разгледани по същество са основателни.

Съдът следва да изследва интереса на детето да пътува в чужбина.Намира,че интерес поначало е налице,доколкото натрупаните впечатления от други народи и култури развиват мирогледа и обогатяват общата култура.Не следва да са налице пречки поради възраст и здравословно състояние на детето или финансова обезпеченост на пътуванията/по делото такива не се констатират/.

Съдът приема,че доколкото майката ще упражнява родителските права и същата понастоящем живее и работи във Великобритания и бащата не може да даде съгласие детето да пътува в чужбина,като преди това се снабди с паспорт,исканите разрешения-заместващи съгласия следва да бъдат дадени.

При произнасянето си,Съдът съобразява ТР №1/2016 от 03.07.2017 г. по тълк. дело №1/2016 г. на ОСГК,което в т.1 гласи,че Съдът може да разреши по реда на чл.127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави,чийто кръг е определяем.

Съдът приема,че разрешението за пътуване следва да бъде обвързано с разумен срок,с оглед възможността за нова преценка на интереса на детето.Такъв срок е 3 г..

Съдът съобразява,че следва да бъдат охранени и правата на бащата,като пътуванията не следва да засягат определения му режим на лични отношения/евентуално ако ищцата се установи трайно във Великобритания,бащата да има възможност да осъществява свижданията в България/.

По гореизложените съображения,исканията с правно основание чл.127а от СК следва да бъдат уважени,като бъде дадено разрешение-заместващо съгласие вместо бащата на майката за издаване на паспорт на детето и детето да пътува извън границите на Република България-в Кралство Великобритания,страните от Европейския съюз,Швейцария и Сърбия,придружавано от родител,за срок от 3 г.,считано от влизане в сила на решението,по начин,че да не се засяга определения на бащата режим на лични отношения.

Предварително изпълнение на решението,касателно пътуването на детето извън границите на Република България:

Искането на ищцата може да бъде свързано единствено с хипотезата на чл.242 ал.2 предл.3 от ГПК,съгласно която Съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението когато от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно,или значително би се затруднило.

В случая,основанията безспорно не са налице.Съдът не вижда евентуалните вреди за ищцата.Още повече,че пътуването на детето в чужбина е обусловено от упражняването на родителските права.

По гореизложените съображения,това искане на ищцата следва да бъде отхвърлено.

Държавни такси и разноски:

При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС 187.20 лв. държавна такса върху присъдената издръжка.

От страните разноски по делото не са претендирани.

Водим от горното,Съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ИЗМЕНЯ постановените по гр. дело №4081/2013 г. на РС Русе мерки относно упражняването на родителските права и родителската отговорност по отношение на детето В.А.Г. с ЕГН **********,като:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето В.А.Г. с ЕГН ********** на майката Б.К.М. с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес Кралство Великобритания.

 

ПОСТАНОВЯВА детето В.А.Г. с ЕГН ********** да живее при майката Б.К.М. с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес Кралство Великобритания.

 

ОПРЕДЕЛЯ на бащата А.С.Г. с ЕГН ********** *** режим на лични отношения с детето В.А.Г. с ЕГН **********,включващ правото да го взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. на съботата до 18 ч. на неделята/с преспиване/,Коледните почивни дни през четни години, Новогодишните почивни дни през нечетни години,първата половина на пролетната ваканция и половината от лятната ваканция,несъвпадаща с платения годишен отпуск на майката Б.К.М. с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес Кралство Великобритания.

 

    ОСЪЖДА А.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплаща на Б.К.М. с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес Кралство Великобритания за детето В.А.Г. с ЕГН ********** месечна издръжка от 130 лв.,считано от влизане в сила на решението до настъпването на обстоятелства за изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

 

 

ДАВА разрешение-заместващо съгласие вместо бащата А.С.Г. с ЕГН ********** *** на майката Б.К.М. с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес Кралство Великобритания за издаване на паспорт на детето В.А.Г. с ЕГН **********.

ДАВА разрешение-заместващо съгласие вместо бащата А.С.Г. с ЕГН ********** *** на майката Б.К.М. с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес Кралство Великобритания детето В.А.Г. с ЕГН ********** да пътува извън границите на Република България-в Кралство Великобритания,страните от Европейския съюз,Швейцария и Сърбия,придружавано от родител,за срок от 3 г.,считано от влизане в сила на решението,по начин,че да не се засяга определения на бащата режим на лични отношения.

 

 

ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата за допускане предварително изпълнение на решението,касателно пътуването на детето извън границите на Република България.

 

 

    ОСЪЖДА А.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ВРС 187.20 лв. държавна такса върху присъдената издръжка.

 

 

Решението може да се обжалва от страните пред Врачанския окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.В частта,касателно произнасянето по искането на ищцата за допускане на предварително изпълнение,решението има характер на определение и като такова може да се обжалва от ищцата с частна жалба пред ВОС в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :