Мотиви по НОХД № 252
по описа на РАЙОНЕН СЪД - П. за 2018 година
Районна прокуратура- П. е внесла
обвинителен акт срещу лицето:
Н.Д.М., роден на
*** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, българско гражданство,
неженен, със средно образование, безработен, осъждан, ЕГН: **********, с който му е
повдигнато обвинение за това че:
на
25.09.2016г. около 07:30ч. в гр.П., на бензиностанция „***“, находяща се на бул. “***********“ №2, при условията на
опасен рецидив, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на дясната страна на
лицето, причинил на Г.С.Б. ЕГН: ********** *** тежка телесна повреда,
изразяваща се в разкъсна рана на дясното око с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани, което има за
последица постоянна практическа слепота на дясното око - престъпление по чл.131а,
предл.1, във вр. чл.128,
ал.2, предл.2-ро, хип. 1-ва
във вр. ал.1, във вр. чл.29
ал.1, б. „а“ и б. „б“ НК.
В
разпоредителното съдебно заседание пострадалото лице Г.С.Б. е поискал да бъде
конституиран като частен обвинител и граждански ищец в наказателния процес,
като съдът е счел, че искането за конституиране като частен обвинител е
своевременно отправено и отговаря на изискванията на закона по чл.76 НПК,
поради което е уважено и Г.Б. е конституиран като страна в процеса, а именно:
частен обвинител, който съвместно с прокурора да поддържа обвинението. Не е
приет за съвместно разглеждане заявеният граждански иск, тъй като същият не е
бил конкретизиран, а и съдът е преценил, че разглеждането на гражданския иск би
затруднило наказателния процес, доколкото би обусловило събирането на
доказателства за евентуални претърпени от пострадалия неимуществени вреди.
В
съдебно заседание на 13.02.2020г., на основание чл.68 НПК, съдебният състав е
наложил на подсъдимия Н.М., с оглед процесуалното му поведение, забрана за
напускане пределите на Република България, освен с изрично разрешение на съда.
В
съдебно заседание на 25.06.2020г. е даден ход по съществото на делото и са
изслушани пледоариите на явилите се страни.
Прокурор
Минчо М., осъществявал функцията на наблюдаващ прокурор по досъдебното производство,
инициирал съдебното производство и поддържал обвинителния акт в хода на делото,
по съществото му счита обвинението за доказано по безспорен начин, а именно: на 25.09.2016г., около 07.30ч.
в гр.П., на бензиностанция „***“, находяща се на бул.“***********“
№2, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, подсъдимият М. е
причинил на Г.С.Б. *** тежка телесна повреда изразяваща се в разкъсна рана на дясното око с пролабиране
или загуба на вътреочни тъкани, което има за последица постоянна практическа
слепота на дясното око. На база на доказателствата, прокурор М.
извежда фактическа обстановка, която намира за установена и която съвпада с
изложената в обвинителния акт. Сочи, че от обективна страна подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението „тежка телесна повреда“ при
опасен рецидив, а от субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 НК, съзнавайки общественоопасния
характер на своето деяние, предвиждайки общественоопасните
последици и искайки тяхното настъпване.
Представителят
на прокуратурата прави обстоен анализ на доказателствата, акцентирайки на
свидетелските показания, противоречията, които той откроява в показанията на
свидетелите, подкрепящи защитната теза на подсъдимия и еднопосочността на
останалите доказателства. Прокурорът разделя свидетелите на две групи, а
именно: свидетелите Б., М. и Ш., чиито показания дават информация за главния
факт на извършеното престъпление с участието на подсъдимия и свидетелите Т., С.
и М., чиито показания също дават информация за главния факт, макар и не толкова
пряка, но са категорични, че от конфликта на процесната
дата е пострадал Б.. Прокурорът заявява убеждение, че втората група свидетели
също са видели случилото се, но премълчават за момента на удара, за да си
спестят евентуални неприятности с подсъдимия, който има репутация на
отмъстителен и склонен към насилие човек. Показанията на свидетеля К. пък
прокурорът определя като противоречиви и лишени от житейска логика, за което
свое становище се мотивира и заявява, че не счита, че показанията на този
свидетел следва да бъдат кредитирани с доверие. Същото е становището на
прокурора и относно обясненията на подсъдимия М., тъй като те представлявали
изолирана защитна версия, противоречаща на всички събрани гласни и писмени
доказателства. Твърдението на подсъдимия, че бил в състояние на афект се
опровергавало от назначената по искане на защитата съдебно-психиатрична
експертиза. Прокурорът счита, че авторството на деянието се доказва от гласните
доказателства и най-вече от показанията на свидетелите-очевидци. Те налагали
единствено възможния извод, че подсъдимият М. е причинил със своите действия необратимото и констатирано
впоследствие телесно увреждане. Това увреждане се сочи, че е в пряка
причинно-следствена връзка с удара, който подсъдимият М. е нанесъл с юмрук в
областта на лицето на Б., като това се доказва, освен от показанията на свидетелите-очевидци
и пострадалия, така и от заключението на изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза. От заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза било видно, че на Б. е причинена разкъсна рана на дясното око с пролабиране
или загуба на вътреочни тъкани, което увреждане има за последица практическа
слепота на дясното око, т.е. това увреждане го прави инвалид за цял живот.
Според прокурора няма как да се приеме тезата, че се касае за самопричинена телесна повреда при падане на пострадалия, в
каквато насока са показанията само на свидетеля К. и обясненията на подсъдимия.
За това си становище прокурорът се позовава на заявеното от експерта медик в
съдебното заседание на 15.11.2019г., който заявява, че от медицинска гледна
точка при падане по лице ще бъдат засегнати издадени части на лицето, а това
са: нос, скули, чело, като травматичните увреждания ще са от рода на охлузвания
– било то повърхностни, по-дълбоки или евентуално разкъсно-контузни
рани, но такива в медицинската документация няма описани. Според показанията на
И. и Ч. – полицейски служители, отишли непосредствено след инцидента в
болницата – такива контузии липсвали. Именно затова, според прокурора, вещото
лице от медицинска гледна точка е заявило, че това увреждане на очната ябълка,
която е по-навътре от останалата плоскост на лицето, не могло да бъде получено
при падане и че е изключено механизмът на това увреждане да е от падане. Според
представителя на обвинението подсъдимият е нанесъл съвсем целенасочен удар по
лицето на пострадалия с юмрук, като при това е съзнавал, че тази агресия не е
оправдана и е подсъдна от закона, но е целял именно да нарани пострадалия и да
наруши неговия физически интегритет.
При
изложените от прокурора съображения, същият счита, че събраните по делото
доказателства установяват по един несъмнен начин всички елементи от обективна и
субективна страна на престъплението по чл.131а, предл.1,
във вр. чл.128, ал.2, предл.2,
хип.1, във вр. ал.1, във вр. чл.29 ал.1, б. „а“ и б. „б“ НК, поради което моли съда
да признае подсъдимия М. за виновен в извършеното престъпление. Счита, че съдът
следва да отмери наказанието в посочените от закона рамки, при условията на
чл.54 НК, тъй като в случая не са налице основания за прилагане на разпоредбата
на чл.55, ал.1, т.1 НК за определяне на наказание под законоустановения
размер, при отчитане на смекчаващите и отегчаващите отговорността му
обстоятелства. Като отегчаващи обстоятелства прокурорът счита, че следва да
бъдат посочени предишните осъждания на подсъдимия, без тези, с които настоящото
деяние се намира в отношение на рецидив и негативните данни за личността му,
които го отличават като избухлив, склонен към агресия, с трайно изградени
престъпни навици. Като смекчаващо обстоятелство прокурорът счита, че следва да
бъде отчетено, че телесната повреда е била нанесена с един единствен удар от
подсъдимия, т.е. не се касае за нанесен тежък побой, с проява на особена
жестокост от страна на подсъдимия. Според представителя на държавното обвинение
целите на личната и генералната превенция щели да бъдат постигнати ако на
подсъдимия бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ към неговия минимален
размер от 8 години.
Конституираният
като частен обвинител Г.Б. се явява само в първите съдебни заседания, като в
заседанията от 27.09.2019г. и 15.11.2019г., в които са събрани основни
доказателства, е представляван от упълномощения адв.М.Т.
***, който е взел участие в събирането на доказателствата, но не е взел участие
в съдебното заседание, в което са изслушани пледоариите на страните и делото е
приключено. Поради неучастието си в последното съдебно заседание, което участие
не се явява задължително, частният обвинител и неговият повереник
не са изразили становище по съществото на делото.
Защитникът
на подсъдимия в процеса- упълномощеният адв. С.С. от САК моли съда да постанови своя съдебен акт,
спазвайки принципа на равнопоставеност, на базата на
обективност, всестранност и пълнота при обсъждане на доказателствения
материал. Защитникът счита, че прокурорът гради обвинението си и анализира
доказателствата такива, каквито биха му помогнали да поддържа обвинителната
теза. Моли съда да вземе предвид някои факти, които не подкрепят обвинителната
теза. На първо място - че при постъпване в болничното заведение на 25.09.2016г.
Г.С.Б. не е съобщил да му е нанесен побой. Не е съобщил такова обстоятелство и
на полицейските служители, които са посетили болничното заведение и са го
попитали какво е станало. На второ място, жалбата на Б. била подадена на
28.11.2016г., в който период от два месеца след инцидента Б. многократно търсил
контакти с М., за да му иска пари. Адв.С. счита, че
обвинението се гради най-вече на показанията на Б., но той не е бил обективен
пред съда, като е заявил, че във въпросната вечер не е употребил алкохол, а
видно от доказателствения материал и обясненията,
които са му снети, самият Б. е заявил в тези свои обяснения, че е изпил 6
големи уискита. При такова количество алкохол-концентрат адвокатът е на мнение,
че Б. на дали има спомен какво се е случило, за да може обвинителният акт и
фактите, изложени в него, да почиват на показанията на един „мъртво пиян“
човек. На трето място, голяма част от свидетелите казвали, че не са видели
нанасяне на удар, което според адв.С. не може
автоматично да означава, че са били поставени под заплаха от подсъдимия.
Защитата счита, че в цялата си съвкупност гласните доказателства не са
категорични за авторството на деянието или поне то да е извършено с пряк
умисъл. На следващо място, защитата счита, че дори психиатричната експертиза да
е заявила, че подсъдимият не е бил в
състояние на афект, а само е бил ядосан, съдът следва да се произнесе по
вътрешна убеденост и не на база на предположения, а отхвърлянето на състоянието
на афект и позоваването на неясната експертиза би опорочило съдебния акт до
степен на неправилност. Адв.С. счита, че ако се
приеме за доказано, че М. е причинил увреждането на пострадалия, то това се е
случило при състояние на афект и обвинението не следвало да е по чл.131а НК.
Счита още, че от факта, че свидетелите са видели кръв по лицето на Б., не може
да се направи извод, че е причинен този резултат, който е описан в обвинителния
акт, а може само да се предполага, че е така. Категорично от болничното
заведение в гр.П. нямало доказателства за такова увреждане и адвокатът счита,
че на тази база обвинението не е доказано и съдът следва да оправдае
подсъдимия. Адв.С. призовава съда, ако приеме, че Н.М.
е виновен и обвинението е доказано, да не приема, че са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства в смисъла, посочен от прокурора, а именно: предишни
осъждания на подсъдимия. Сочи, че квалификацията на деянието е такава, че
включва „опасен рецидив“ именно заради предишните осъждания. Освен това, според
адвокат С. характеристиката на подсъдимия е изготвена именно от тези, които са
извършили разследването, поради това не следва да се приема за обективно
твърдението, че подсъдимият е отмъстителен. Защитата моли съда да вземе предвид,
че пред него е изправен млад човек, който макар и осъждан, е човек и има дете и
жена, с която живее на семейни начала и е безработна, като влизането на М.,
който се грижи за жена и дете, в затвора, би означавало детето му да се остави
на произвола на съдбата. Адв.С. заявява още, че не
счита, че би могъл да се постанови осъдителен акт само на основание селективно
избрани доказателства и присъдата да почива на предположения и именно затова
следвало да се постанови акт по смисъла на чл.304 НПК. Моли да бъде оправдан подзащитният му. Във връзка с искането на прокуратурата за
наказание от 8 години лишаване от свобода, защитникът моли съда да вземе
предвид, че деянието е извършено преди 4 години, като една от причините да
върви бавно производството е поведението на самия пострадал, който е подал
жалба два месеца след събитието. Сочи се, че целите на наказанието са да се
превъзпита деецът, както и останалите членове на обществото, като ако М. бъде
лишен от свобода за такъв дълъг период от време и остави детето си без баща,
който да полага грижи за него, а майката без помощ, не биха се постигнали тези
цели на наказанието.
При упражняване на правата си
на защитна реч и на последна дума по чл. 297 НПК подсъдимият Н.М. заявява, че поддържа
казаното от неговия адвокат и моли съда за оправдателна присъда.
Съдът,
като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и като взе предвид
доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Н.Д.М.
е роден на *** г. в гр. С., с адрес ***, българин,
български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, безработен, с
ЕГН: **********.
Установената фактическа обстановка
съвпада с описаната в обвинителния акт и накратко е следната:
На 25.09.2016г., около 05.00 часа,
след прекарана вечер в дискотеката в гр.П., Г.С.Б. отишъл на бензиностанция „***“
в гр.П., находяща се на бул. „***********“ №2, в
непосредствена близост до Главен път I-6, където бил и Н.М., също пристигнал след дискотека. От
страната на пътя имало тераса с поставени маси. Б. и служители на дискотеката,
които дошли с него, седнали на едната маса, а след като последните си тръгнали,
Б. и М. се озовали на една маса, на която били заедно с А.К. и Д.М.. Всички четири
лица били употребили алкохол по-рано в дискотеката, след което си поръчали бири
и на бензиностанцията, а Б. донесъл със себе си и бутилка уиски.
Г.Б. и Н.М. дошли на бензиностанцията
с личните си автомобили- Ауди А8 (на Б.) и БМВ 530 (на М.), като между тях
започнал разговор за автомобилите
относно тяхната мощност и бързина, който прераснал в словесен спор.
Двамата решили да се състезават и който победи да получи автомобила на другия.
Договорили се да стартират от пътя до бензиностанцията и да карат до изхода на
гр.П. в посока Бургас. Няколко пъти стартирали и спирали докато не тръгнали при
равен старт, но автомобилът на Б. взел преднина и изпреварил този на М., при
което последният се отказал, завил в обратна посока и се върнал на
бензиностанцията. Б. видял в огледалото за задно виждане, че М. се отказал,
поради което също обърнал своя автомобил и се върнал при останалите, като в
този момент часът бил около 07.30ч., а на масата, на която преди това стоял,
били М., М. и К.. На съседната маса, след започване
на новата работна смяна, стояли служителки на бензиностанцията – Р.Ш., Т.Т. и Н.М., а вътре на касата била К.С.. Г.Б. забелязал, че Н.М.
е видимо ядосан от развитието на „гонката“, при което двамата продължили да
спорят. По време на спора обаче М. станал и от стоящо положение ударил седящия Г.Б.
с юмрук в областта на дясното око, при което Б. паднал заедно със стола и се
подпрял на лакътя си. Поседял така няколко секунди и успял да се изправи, при
което от окото му усетил, че тече много кръв, която дори започнала да пълни
устата му. Кръвотечението било забелязано и от някои от присъстващите, като
част от тях се уплашили и си тръгнали, включително подсъдимият Н.М., а
пострадалият Б. отишъл бързо в тоалетната, за да се измие и да опита да спре
кръвта, следи от която обаче останали и се наложило след това да бъдат
почистени от служителките на бензиностанцията.
Г.Б. се прибрал у дома си, но поради
силните болки се наложило да посети ФСМП-П., където бил прегледан и от където
уведомили полицията – РУ-П., че са приели пациент с травма, за да могат
полицаите да вземат отношение по случая. Полицейските служители А.И. и И.Ч.
посетили бензиностанция „***“, където разбрали, че е станал инцидентът и
разбрали от служителките там, че Н.М. е ударил Г.Б. в лицето. След това
посетили болничното заведение, където заварили Г.Б. с лепенка и силно оточно дясно око. Той не пожелал да каже какво точно е
станало и заявил, че ще се оправи сам, а те му разяснили правото да подаде
жалба.
От
болницата в гр.П. заявили на Б., че случаят му е тежък и го насочили за
хоспитализация в гр.С., поради което той помолил свой приятел да го закара до
гр.С.. Там - в очната клиника към „Света
Анна“ АД – С., пациентът съобщил за внезапна загуба на зрение след нанесен му
удар и му били направени изследвания, които установили, че се налага оперативна
интервенция. На 27.09.2016г. била
извършена операция – „шев на лаперация на склера“ и е
проведено медикаментозно лечение. Изписан е на 03.10.2016г. с окончателна
диагноза „разкъсна рана на окото с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани на дясното око“,
която според впоследствие изготвената съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ има
за последица постоянна практическа слепота с дясното око.
На 28.11.2016г. Г.Б. подал жалба до Районната прокуратура в
гр.П., с която е инициирано досъдебното производство по случая.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът приема така изложената
фактическа обстановка за безспорно установена въз основа на събраните в хода на досъдебното производство № 21/2017
на РУ-П. (пр.пр. №1085/2016г. на РП-П.) и приобщени
от съда доказателствени средства: гласни - прочетените
по реда на чл.281 НПК показания на свидетелите Г.Б. /л.25-25а и л.80 ДП/, К.С. /л.26
ДП/, Р.Ш. /л.48, л.53 и л.66 ДП/, А.К. /л.27 ДП/, Д.М. /л.28 ДП/; писмени- докладна
записка до началника на РУ-П. /л.4 ДП/, медицинско становище на д-р Л. М./л.5
ДП/, отчет за работно време /л.7-8 ДП/, жалба от Г.Б. /л.19-20 ДП/, епикриза от Очна клиника към УМБАЛ „Света Анна“ АД-С.
/л.21-22 ДП/, амбулаторни листове- 2бр. /л.23-24 ДП/, характеристика на Н.М.,
изготвена от МлПИ Р. Д./л.77 ДП/, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на Н.М. /л.78 ДП/; експертни
– Съдебно-медицинска експертиза /л.30-31 ДП/, както и въз основа на събраните в съдебното производство доказателствени
средства: гласни – разпитите на свидетелите Г.Б. /л.69-75 от делото/, Т.Т. /л.76-78 от делото/, К.С. /л.78-82 от делото/, Н.М.
/л.82-85 от делото/, Р.Ш. /л.110-117 от делото/, Д.Д.
/л.117-119 от делото/, И.К. /л.119-120 от делото/, А.И. /л.120-122 от делото/, И.Ч.
/л.122-123 от делото/, А.К. /л.123-126 от делото/, Д.М. /л.126-127 от делото/, Г.К.
/л.127-133 от делото/, И.Б. /л.179-180 от делото/, Е.И. /л.180-182 от делото/,
обясненията на подсъдимия М. /л.183-186 от делото/; писмени- писмо изх. №34700-3257/10.10.2019г. от РУ-П., заедно с ежедневна ведомост за
25.09.2016г. /л.99-102 от делото/, писмо Ури №285300-3351/28.02.2020г. от
Дирекция „БДС“ към МВР /л.175 от делото/, писмо от „МЦ I-П.“ ЕООД, с приложено решение на ЛКК
/л.198-199 от делото/, справка за съдимост на Н.М. /л.202-206 от делото/,
удостоверение за раждане на Димитър Н.М. от 20.02.2015г. /л.209 от делото/;
експертни- изслушване на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза/л.134-135 от делото/.
Част от доказателствата не са ценени от съда като
достоверни, причината за което ще бъде обсъдено по-надолу в мотивите. Част от
доказателствата пък установяват обстоятелства от развитието на процеса – отмяна
на един от болничните листове, представен от подсъдимия като основание за
отлагане на делото и налагане спрямо подсъдимия на мярка „забрана за напускане
на пределите на Република България“.
От всички изслушани свидетелски
показания може да се придобие ясна представа за местопроизшествието- тераса на
бензиностанция „***“, находяща се откъм пътя, която
към момента на инцидента е била покрита с плочкова настилка и на нея са били
наредени маси и столове. Свидетелките- служителки на бензиностанцията, описват
местопроизшествието, като според свидетелката С. терасата има стъпала, които
извеждат към форкорта и към автомивката, имало
пропаднали плочки („климбуцащи“ според свидетелката М.),
а масите и столовете били тръбни и заоблени по вид. Според свидетелката Д.Д. – управител на бензиностанцията, и до ден днешен
плочките на терасата са грапави, асфалтови плочки, а не хлъзгави плочки за
баня. Отново според свидетелките- служители, в бензиностанцията, на която е
станал инцидентът, се пуска музика, която звучи и на терасата, където има
поставени говорители и вътре не се чува нищо, което се говори навън /така
свидетелките Д.Д., Р.Ш. и К.С./.
Датата на инцидента е безспорно установена
– 25.09.2016г., около 07.30 часа. Свидетелката Р.Ш. е категорична, че датата е
тази, тъй като на 24-ти е била на рожден ден и затова си спомня, че инцидентът
е станал на 25ти. В показанията си пред съда Г.Б. заявява, че събитията, които
излага пред съда, са от 24.09.2016г., като обаче в жалбата, подадена от него и
в показанията му на досъдебна фаза, е посочена правилната дата – 25.09.2016г.
От отчета за работа на служителите на
бензиностанция „***“ е видно, а и самите свидетели го потвърждават, че в
злополучната сутрин – на 25.09.2016г. Н.М. е приключвала смяната си, а Р.Ш., К.С.
и Т.Т. тъкмо дошли на смяна. Именно при предаване на
смяната, когато седнали да изпият по едно кафе, те станали свидетели и възприели
отделни моменти от събитията, случили се на работното им място.
Предисторията на инцидента не се
оспорва нито от подсъдимия, нито от пострадалия, като и двамата разказват, че
след пристигането си на бензиностанцията (след дискотека) са влезли в словесен
дебат чия кола е по-мощна и решили да направят състезание с личните си
автомобили, за да се установи кой от двата автомобила ще го спечели. И двамата
потвърждават, че колата на пострадалия Г.Б. е взела преднина и подсъдимият се
отказал от състезанието, като пръв се върнал на бензиностанцията, а след него
се върнал и пострадалият. Версиите на двамата се разминават що се касае до последващото им поведение, след връщане на
бензиностанцията. Г.Б. твърди, че макар уговорката между двамата да била, че
който победи взема колата на другия, той заявил на М., че не му иска колата и
пак си седнали на столовете, но продължили да спорят. Б. определя М. като
„видимо изнервен“ от случилото се. Според обясненията на подсъдимия М. пък инициатор
на „гонката“ бил Б., а той самият се съгласил на нея само, за да „млъкне“ Б.,
но последният започнал да го псува и да се заяжда с него още когато тръгвали
„да се бягат“. Според М.Б. изрекъл думите „Какво стана, да ти еба майката,
педераст!“, във връзка с това, че автомобилът му изостанал при първия старт,
които думи го ядосали. М. заявява, че когато и Б. се върнал на
бензиностанцията, решил да го „бъзикне“, като му казал, че „такъв батал, като неговото Ауди няма да си купи никога“, при
което Б. направо налетял да го удря. Тази предшестваща случка и настроението на
двамата участници в конфликта имат значение за евентуалния мотив за деянието и
състоянието, при което то е извършено. Съдът възприема като достоверно
заявеното от пострадалия, че М. е бил „видимо изнервен“, тъй като самият
подсъдим заявява, че е бил ядосан още от началото на „гонката“, когато е бил
обиден от Б., макар да няма свидетел, който може да потвърди нанасянето на
цитираната обида. Нормално житейски и с оглед характеристиката на подсъдимия
като „агресивен и избухлив“ /каквато му е изготвена от РУ-П./, е било да се
ядоса от неуспеха си в състезание, в което се е включил, независимо чия е била
инициативата за него. Затова съдът не може да приеме, че двамата са се
въздържали от по-нататъшни конфликти, връщайки се на бензиностанцията, а
напротив /както заявяват и част от свидетелите/ - влезли са в спор. Този спор е
възприет от част от намиращите се на терасата на бензиностанцията. Свидетелката
Н.М. твърди, че двамата се карали, но не е чула за какво точно. Според
свидетелката Ш. двамата говорели „на висок тон“, а според свидетеля К. те са се
„скарали“ и „дърпали“. Никой от свидетелите обаче не може да възпроизведе
репликите, които двамата са си разменили. Доказания между двамата спор навежда
съда на становището, че подсъдимият е имал мотив за извършване на деянието,
макар и възникнал внезапно. Същият е действал под въздействие на спонтанни
емоции, като именно тези емоции защитата цели да подведе под квалификацията
„афект“.
Основен спорен момент е има ли нанесен
удар от страна на М. върху Б., като подсъдимият отрича такъв удар и твърди, че Б.
пръв се е опитал да го удари, но е залитнал и паднал, при което падане
евентуално се е наранил. Версията на подсъдимия, която се представя на
вниманието на съда и от свидетеля Г.К., обаче се явява изолирана, преценена
съвкупно с останалите доказателства. Двама са свидетелите, които пряко са
възприели нанасянето на удар от страна на М.. Единият от тези свидетели е Р.Ш.,
която се установява, че е седяла на съседната маса, с лице към двамата спорещи
мъже. Тя заявява, че е видяла как двамата „се удрят“. Твърди, че не само М. е
нанесъл удар, но неговият удар е бил първи, след което Г. се хванал за окото.
Възприела е, че ударът е нанесен с ръка при окото на Б. и че на Г. му тръгнала
кръв, при което отишъл веднага да се мие. Вторият свидетел, според когото Г. и
„М.“ /прякор на Н.М., с който свидетелите го познават/ се скарали за личните си
автомобили и без да е проворкиран „М.“ ударил с ръка
в лицето Г., е Д.М., като тези си показания обаче той е дал на досъдебното
производство, а в съда твърди, че има смътни спомени за процесния
случай и удари не си спомня дали е имало. След като показанията му от
досъдебното производство са прочетени, свидетелят М. заявява, че това е помнил
тогава и това е било, което е видял. Свидетелят А.К. пък пред разследващите е
заявил, че разговорът за автомобилите на подсъдимия и пострадалия прераснал в
спор, като последвало сбиване между „М.“ и Г., от което сбиване видимо бил пострадал
Г., който имал кръв по лицето. Този свидетел пред съда също заявява, че не е
видял някой някого да удря, но запитан за разминаванията с показанията му от
досъдебното производство, поддържа казаното там. Самият пострадал Г.Б. е категоричен,
че Н.М. го е ударил по време на спора, след което е избягал, а той самият
паднал със стола на лакътя си. Макар Б. да има качеството и на свидетел и на
пострадало лице, конституирано като страна в процеса, следва да се отбележи, че
същият разказва за случая последователно и без разминавания, каквито се
наблюдават при почти всички останали свидетели, разпитвани и на съдебна и на
досъдебна фаза. Единственото, за което свидетелят Б. не бе категоричен е дали
ударът му е нанесен с юмрук или не, като след прочитане на показанията му,
заяви, че е сигурен, че е бил ударен с юмрук. Съдът кредитира показанията на
този свидетел, независимо от неговото процесуално качество, тъй като те се
подкрепят от по-голямата част от останалите доказателства. Пострадалото лице в
действителност е заинтересовано от изхода на делото, но неговите показания са
надлежно доказателство и следва да бъдат подложени на обективна оценка. В
конкретния случай бе установено, че разказът на Г.Б. съответства относно
фактическата обстановка, която той е заявил, с фактическата обстановка, описана
по-горе, която се формира от съвкупността на останалите доказателства-
свидетелски показания на служители на бензиностанцията, на седящи на същата
маса лица и на полицейски служители, както и медицински и експертни
доказателства. Опитът на защитата да дискредитира
показанията на пострдалия заради евентуалното
алкохолно опиянение, в което този свидетел се е поставил, е неуспешен,
доколкото останалите свидетели /с изключение на свидетелката Ш., според която
всички на масата са били „мъртво пияни“/, а и самият Б., твърдят, че е
употребил алкохол, но е бил адекватен. Полицейските служители Ч. и И. са
разговаряли с него в болничното заведение и са осъществили комуникация без
проблем. Дори свидетелят Г.К., чийто показания са най-спорни от гледна точна на
тяхната истинност, определя Б. като „леко пийнал“. Следва да се отбележи, че
макар Г.Б., при снемането на обяснение, да е заявил, че е изпил 6 уискита, това
не го прави автоматично „безпаметен“, тъй като човешкият организъм абсорбира
различно алкохола, а и не е ясно в кой момент от вечерта е бил консумиран
алкохолът. Другите свидетели, седяли на масата на Б.
и М., също потвърждават, че са консумирали алкохол, въпреки което на
досъдебното производство за изложили спомени за случилото се, подкрепящи
обвинението, макар пред съда да заявяват липсата на такива спомени. Тук следва
да се отбележи, че са изминали около 3 години между разпита на свидетелите на
досъдебното производство и разпита им пред съда, което несъмнено е един дълъг
период от време, което време е обусловило загубата на спомен за някои от
обстоятелствата. Именно на тази обективна загуба на спомени за детайлите съдът
отдава факта, че свидетелката Ш. твърди, че при удара Б. не е паднал, а самият Б.
заявява, че при удара е паднал, заедно със стола и се е подпрял на лакътя си.
Резонно е твърдението на Ш., че е запомнила самия първи удар, защото се е
изплашила от това. Други свидетели, които не са видели удар, са видели, че Б. е
паднал, тъй като са се обърнали след като са чули суматоха /свидетелките Т. и М./,
но са останали с убеждението, че именно М. е ударил Г.. Никой от свидетелите
обаче не е видял Г.Б. да се удря в някаква повърхност или ръб. От свидетелските
показания по делото е установено, че повърхността на пода на терасата не е
хлъзгава, макар някои от плочките да са пропаднали, а масите и столовете са
обли, което потвърждава, че пострадалият не се е подхлъзнал или ударил в ръб.
Нещо повече – този механизъм на получаване на увреждането е изключен от
експерта-медик, който е изготвил заключението по съдебно-медицинската
експертиза и който разяснява, че е невъзможно констатираната травма в очната
ябълка да е получена чрез друг механизъм, извън „директния удар“. Вещото лице
пояснява, че при падане върху равен терен не може да се получи наблюдаваният
резултат, а ще бъдат засегнати издадените части на лицето – нос, скули, чело и
травматичните увреждания ще са от рода на охлузванията. Според експерта дори да
е имало удар в ръб, то би се случило приплъзване и би
трябвало околните мекотъканни места, които са по
издадени от очната ябълка, също да бъдат засегнати, какъвто резултат няма в
случая. Липсата на други наранявания по лицето, освен тези в окото, се
потвърждава и от полицейските служители, които са видели пострадалия Б. в
болницата и не са възприели друго освен силна подутина /оток/ на окото му. Становището
на експерта категорично дискредитира показанията на свидетеля К., който
единствен твърди, че видял как Б. посяга на М., той се дръпва, за да се
предпази, а Б. залита и пада. Според този свидетел фактът на удара от страна на
М. липсва. Показанията му обаче съдът не намира за обективни по множество
причини. На първо място, този свидетел се е появил за пръв път през 2018г.,
т.е. повече от година след събитията, като на досъдебното производство той е
заявил, че М. се е свързал с него по телефона и го е помолил да свидетелства. До конкретния момент, когато е дал
показания този свидетел по искане на обвиняемия М. – 14.05.2018г., няма никакви
данни в кориците на делото, че това лице знае и може да даде информация, релевантна
за изхода на процеса. На второ място, наблюдават се
множество разминавания в показанията му – главно относно това чувал ли се е или
не в бензиностанцията шумът отвън /тъй като той твърди, че гласовете на М. и Б.,
говорещи „разпалено“, се чували дори вътре в бензиностанцията, а възможността
за това се отрича от свидетелките-служителки на бензиностанцията/ и относно
начина, по който свидетелят е дошъл и си е тръгнал от бензиностанцията в процесната вечер, което буди съмнение дали изобщо е бил на
мястото на събитията, предвид и че никой от останалите свидетели не го е видял
там. Въпреки това, с оглед показанията на свидетеля Е.И., който твърди, че Г.К. е бил в дискотеката, а след това го е
откарал от бензиностанцията, може да се приеме, че е присъствал около 5.00
часа, когато всички са отишли на бензиностанцията, и тогава е възприел кои лица
се намират там. Не може да се приеме за установено обаче, че този свидетел се е
върнал, като житейски неправдоподобно звучи в ранната утрин да се прибере до
с.Чавдар, където живее, без да може да обясни какво му е наложило да се
прибере, а след това с личния си автомобил да се върне отново на
бензиностанцията. Желанието му да се върне „при компанията“ /както той заявява/
не е намерило съответно проявление, тъй като никой от „компанията“ не го е
видял, освен подсъдимият, който в своите обяснения твърди, че го видял до
вратата когато си тръгвал. Тук следва да се отбележи, че съдът изцяло се
присъединява към начина, по който прокурорът е възприел свидетелските показания
на Г.К., а именно: „противоречиви“ и в голямата си част – „лишени от житейска
логика“. Това не е следствие от липсата на обективност, както счита защитата, а
е логичен извод от доказателствената стойност на
самите показания на Г.К.. Прав е адвокат С., че и прокуратурата и съдът дължат
всестранно и пълно обсъждане на доказателствата, преди да се позовават на тях.
Именно в този контекст, следва да се отбележи, че множество са доказателствата,
които подкрепят обвинителната теза, че Г.Б. е понесъл травма именно там – на
терасата на бензиностанция „***“ в сутрешните часове на 25.09.2016г. и няма нито
едно доказателство, което да разколебава тази теза в насока на това, което
защитата се опита да предложи – че травмата е получена някъде по път между
бензиностанцията и болничното заведение. Не без значение е фактът, че
служителка на бензиностанцията, която не е били навън в момента на инцидента- К.С.,
е видяла лично кръвта в тоалетната, където Б. твърди, че е влязъл да се мие.
Свидетелката Р.Ш. пък, освен че е възприела удар, е възприела и кръвта по
лицето на Б. /както и свидетелят К./, след което и кръвта в тоалетната на
бензиностанцията, което несъмнено навежда на извода, че кръвта е именно от
пострадалия Б., т.е. травмата му е получена именно на бензиностанцията.
Полицейските служители И. и Ч. ***, които са били на смяна, пък са получили
сигнал за инцидента, като пред тях служителите на бензиностанцията, които
тогава все още са имали ясни спомени за случая, са заявили, че Н.М. е ударил Г.Б..
Сигнализирането на полицията е безспорен показател за възникнал проблем на
бензиностанцията, който в хода на делото и с оглед събраните доказателства бе изяснено,
че се е изразил именно в нанасяне на удар от страна на Н.М. спрямо Г.Б., като
последният е претърпял, видимо за свидетелите, които са били там, травматично
увреждане в областта на окото. Установи се, че ударът е бил само един от страна
на М. и след като го е нанесъл той незабавно си е тръгнал. Според пострадалия М.
е „избягал“, а според свидетеля К., след като видели „сдърпването“ и че има
кръв по Б., си тръгнали, а М. си тръгнал дори преди тях.
Вземайки
предвид гореизложеното, съдът намира обстоятелствата за време, място и начин на
извършване на престъпното деяние, както и самия факт на извършването, за
доказани.
Свидетелските показания са основен
източник на информация за събитията от 25.09.2016г., доколкото записи от камери
не са съхранени, а и според свидетелката Д.Д. към
терасата на бензиностанцията към процесния момент не
е имало насочени камери. Въпреки изминалия дълъг времеви период от възприятие
на тези събития от страна на свидетелите, съдът намира, че са налице достатъчно
по обем и убедителност показания, обсъдени по-горе, от които да се изведе
несъмнен извод за авторството на деянието от страна на Н.М.. Тук следва да се обсъди
доводът, който защитата навежда за недобросъвестност на пострадалия, който е
подал жалба срещу Н.М. два месеца след инцидента и не е пожелал да каже пред
полицейските служители, посетили го в болницата, кой му е причинил травмата.
Според съда моментът на подаване на жалбата не може да е причина да се
възприеме, че пострадалият е решил да набеди невинно лице. Следва да се отчете,
че Г.Б. е бил с болезнена физическа травма и в психологически шок, за да се
зароди у него престъпната мисъл да набеди в престъпление някой, който не е
съпричастен с неговата увреда, а да прикрие
действителния извършител. Не се установи и пострадалият да е имал мотив за
подобен род омраза към подсъдимия, която да способства желанието му да обвини
невинно лице, още повече, че и двете страни заявяват, че не са влизали в
конфликт до този момент. Дори и при наличие на някакъв неустановен личен мотив
за негативни чувства на пострадалия спрямо подсъдимия, той би се проектирал емоционално
в показанията на пострадалия, тъй като следва да е до такава степен сериозен,
че да доведе до приоритетност за набеждаване на Н.М.
пред възможността за наказване на действителния виновник за доживотна травма.
Никъде в показанията на пострадалия не се забелязва такъв емоционален нюанс.
Няма противоречия в показанията на пострадалия, както и няма констатирано
обстоятелство, което да внася съмнение в обективността им, още повече, че биват
потвърдени от останалата доказателствена съвкупност,
с изключение на показанията на свидетеля К., които съдът вече обсъди защо не
кредитира, и обясненията на подсъдимия, които обслужват защитната му линия по
единствения възможен начин. Обясненията на подсъдимия имат двуяка функция- от една страна като доказателство в процеса
и от друга страна- като средство за защита. В настоящия случай заявеното в
обясненията на Н.М. съдът намира за изградена защитна версия, част от линията
на защита, която следва подсъдимият с оглед желанието му да бъде оправдан за
тежкото деяние. Именно с оглед на това му желание се установява, че подсъдимият
е молил свидетелката Ш., както самата тя заявява, да си оттегли показанията,
дадени пред разследващите органи.
Допусната
е по искане на защитата съдебно-психиатрична експертиза, която да даде
становище ако подсъдимият М. е извършил деянието, дали го е извършил в
състояние на афект. Вещото лице д-р Е.Г. е заключил, след като е осъществил
среща с подсъдимия, че не може да се твърди, че освидетелстваният Н.М. е бил в
състояние на афект когато и ако е извършил деянието, за което е обвинен. Според
експертизата към момента на деянието Н.М. е могъл да разбира свойството и
значението на постъпките си. В съдебно заседание, вещото лице е заявило, че в
случая се касае за обикновен яд, който не е равносилен на афект, като при
афекта гневът възниква внезапно и поведението е агресивно и разрушително и то
не само към обекта, предизвикал агресията. Заключението на съдебно-психиатричната
експертиза е оспорено, като съдът не е намерил основание да уважи искането на
защитата за назначаване на тройна съдебно-психиатрична експертиза.
Другата
група обстоятелства, които са важни за изясняване на обективната истина по
делото и дали е налице състав на престъпление, са тези, свързани с наличието
или липсата на телесна увреда и нейният вид, както и
причинно-следствената връзка между обсъденото по-горе деяние, нанесения удар и
състоянието на пострадалия. Тук решаващи се явяват медицинските документи,
приобщени по делото, както и съдебно-медицинската експертиза, приета и
изслушани в хода на делото. Според медицинската документация Г.Б. е приет на
25.09.2016г. в 16:45 часа в Очна клиника към УМБАЛ „Света Анна“ АД - С., където
на 27.09.2016г. му е била извършена операция, като в епикризата
е описано състоянието му при приемането и при изписването и е посочено, че при
изписването очният статус е какъвто е бил при приемането. Диагнозата, която са
поставили медиците, е разкъсна рана на окото с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани на дясно око.
Травмата, според съдебномедицинската експертиза, базирана на медицинската
документация и изготвена от вещо лице д-р З.К., е с последица постоянна
практическа слепота на дясното око. Констатираното травматично увреждане при
пострадалия Б. е посочено, че е в резултат на действието на твърд тъп предмет и
може да се получи при удар с юмрук, каквито са данните по делото. Нещо повече –
в съдебно заседание вещото лице изключи всякаква друга възможност за получаване
на травмата, както вече бе посочено по-горе. Травмата според вещото лице е с
необратим резултат „загуба на зрение“. Вещото лице е изключило възможността
оперативната интервенция да е причина за загубата на зрението, тъй като уврежданията
на очната ябълка са констатирани при макроскопския
оглед на окото и от компютърната томография, а оперативната интервенция е
обособена от характера на уврежданията: разкъсването на склерата и
необходимостта от нейното зашиване. Пострадалият Б. заявява при разпита си, че
докторите са му обяснили, че има прекъснат нерв и че е невъзможно да прогледне
отново, като след това е ходил и в други очни клиники, но всички му казват
същото. По делото е приложено и становище от друг лекар по очни болести в гр.П.
– д-р Мешкова,
която е посочила, че е извършила личен преглед на Г.Б. на 19.12.2016г. и
установила, че се касае за тежка очна травма с анатомични и функционални
дефицити, като дясното му око е със силно намалена до липсваща зрителна
функция. Пострадалият потвърждава, че не вижда нищо с дясното си око, каквото е
становището и на специалистите. При изложеното, съдът намира за доказана
причинно-следствената връзка между понесения от Г.Б. на 25.09.2016г. сутринта удар
в областта на окото и състоянието му, отразено в медицинската документация. Отразените
медицинските находки водят до категоричен извод за причина- „удар“ и следствие-
„травма“, изразяваща се в загуба на зрение с едното око.
От
свидетелството за съдимост на подсъдимия е видно, че същият е осъждан
многократно. Осъжданията му или по-точно наказанията по тях са кумулирани (определено е едно общо наказание) в рамките на
ЧНД №837/2010г. на РС-Казанлък. На основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК са кумулирани
наказанията, наложени с присъди и определения по НОХД №№ 41/06, 173/06, 57/06,
56/06 и 58/06 – всички на РС-П. и му е определено едно общо наказание в размер
на 2 години и 11 месеца „лишаване от свобода“, което да се изтърпи в затвор при
първоначален строг режим и към това наказание е присъединена „глоба“ в размер
на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца. Със
същото определение на РС-Казанлък са кумулирани
наказанията, наложени с присъди по НОХД №№310/06 и 347/06, двете на РС-П. и му
е определено едно общо наказание „пробация“ за срок
от 1 година и 6 месеца, към което е присъединено наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 1 година и 6 месеца. Кумулирани
са от РС-Казанлък и наказанията, наложени с присъда и определение по НОХД №№
320/09 и 381/09, двете на РС-П. и му е определено общо наказание „глоба“ в
размер на 300 лв. Кумулирани са и наказанията,
наложени с присъди и определения по НОХД №№107/10, 148/10, двете на РС-П. и
1106/09 на РС-Казанлък и е определено едно общо наказание в размер на 7 месеца
„лишаване от свобода“. Подсъдимият е изтърпял определените наказания лишаване
от свобода и видно от писмо от началника на Затвора в гр.С. е бил освободен на
30.04.2013г. Извършената от РС-Казанлък кумулация е
обхванала всички осъждания на подсъдимия М., по които не е бил реабилитиран,
поради това съдът не намира за необходимо да ги цитира по единично, доколкото кумулацията им придава характер на едно осъждане.
Осъжданията обхващат различни по вид деяния, сред които деяние по чл.129, ал.1 НК, множество деяния по чл.343в, ал.1 НК, две деяния по чл.216, ал.6 вр. ал.1 НК, деяние по чл.152, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.2, предл.2 НК, деяние
по чл.150 НК, деяние по чл.270, ал.1 НК, деяние по чл.194, ал.1 НК, деяния по
чл.343б, ал.1 НК.
От
характеристичната справка, изготвена от полицията пък се установява, че
подсъдимият Н.М. има множество криминалистични
регистрации, както и противообществени прояви. Посочено е, че в гр.П. не се
ползва с уважение и авторитет. Посочено е още, че употребява алкохол и по
характер е агресивен и избухлив. Съдът не намира причина да подложи на съмнение
посоченото в характеристиката, въпреки становището на защитата, че тя е
изготвена от органа, провеждал разследването, тъй като логично и закономерно е
именно МВР да има информация за криминалистичните
регистрации и противообществените прояви на подсъдимия. Разследващия орган,
макар и част от структурата на МВР, е орган с професионална насоченост, а
обективността на информацията, която МВР предоставя, се презюмира.
От
характеристичната справка, декларацията на семейно и имотно състояние и от
представено удостоверение за раждане, издадено на 20.02.2015г. от община
Столична, се установява, че подсъдимият Н.М. има 5-годишен син – Димитър Н.М. и
съжителства на съпружески начала с Р. Ц..
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
На
база на установените фактически положения и логичния анализ на доказателствения материал, РС-П. достига до извод, че подсъдимият
Н.Д.М. е осъществил престъпление по чл.131а, предл.1
във вр. чл.128, ал.2, предл.2,
хип. 1-ва вр. ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и „б“ НК, като са налице всички
обективни и субективни съставомерни признаци, изискуеми
от състава на престъплението, за което следва да понесе предвидената в закона
отговорност.
От обективна страна подсъдимият
Н.Д.М. е осъществил всички обективни признаци на състава на престъплението,
като: на 25.09.2016г. около
07:30ч. в гр.П., на бензиностанция „***“, находяща се
на бул. “***********“ №2, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на дясната
страна на лицето, причинил на Г.С.Б. ЕГН: ********** *** тежка телесна повреда,
изразяваща се в разкъсна рана на дясното око с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани, което има за
последица постоянна практическа слепота на дясното око.
Престъпленито, за което Н.М. е привлечен към
наказателна отговорност, представлява престъпление против здравето. Именно
„здравето“ като човешко благо е засегнато при пострадалия Г.Б., като е нарушена
функцията на сетивен орган от човешкия организъм. От обективна страна
изпълнителното деяние е формулирано от законодателя посредством резултата-
„увреждане на здравето“. В конкретния случай такова увреждане бе доказано, че
съществува, като то е нанесено чрез действие и по-конкретно механизмът на
причиняване на телесната увреда е чрез удар с тъп
твърд предмет, какъвто е човешкият юмрук, в областта на окото. Престъплението е
резултатно и е довършено при настъпилото реално увреждане, което в настоящия
случай е настъпило веднага след нанесения удар. Квалификацията на телесната увреда се основава на онова състояние, в което пострадалият
се е намирал непосредствено след извършване на нараняването, като в настоящия
случай още след нанасяне на удара резултатът е бил разкъсна
рана с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани,
като зрението си пострадалият е изгубил още в момента на травмата и същото не е
било възвърнато или повлияно от оперативната намеса, именно поради което
настъпилата слепота е постоянна. Макар лечението да не следва да се отчита като
фактор за вида на телесната повреда, в настоящия случай, то и не е успяло да
промени настъпилите за Г.Б. последици. Именно последиците – практическа слепота
с едното око, са предопределили вида на телесната повреда, а именно: тежка
такава (по
чл.128, ал.2, предл.2, хип.1
НК).
Налице
е причинна връзка между деянието и настъпилия престъпен резултат, която е установена
от съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания, коментирани
по-горе.
Освен това, деянието
представлява „опасен рецидив“ в двете му разновидности по чл.29, ал.1, б. „а“ и
„б“ НК, тъй като подсъдимият е извършил престъплението, след като е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК (релевантни в случая са
кумулираните осъждания по: НОХД №№41/2006, 173/2006,
57/2006, 56/2006 и 58/2006 на РС-П. с определено общо наказание „лишаване от
свобода“ за срок от „2 години и 11 месеца“ ефективно), а освен това е извършил
престъплението и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлено престъпление от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК (релевантни в случая са
пак кумулираните осъждания по: НОХД №№41/2006,
173/2006, 57/2006, 56/2006 и 58/2006 на РС-П. с определено общо наказание
„лишаване от свобода“ за срок от „2 години и 11 месеца“ ефективно и кумулираните осъждания по НОХД №№ 107/2010, 148/2010 –
двете на РС-П. и 1106/2009 на РС-Казанлък, за които е определено общо наказание
„лишаване от свобода“ в размер на „7 месеца“ ефективно). Другите кумулирани осъждания на подсъдимия М. не се отразяват на
правната квалификация на престъплението.
От субективна страна
престъплението, извършено от М., се характеризира с форма на вината неопределен
пряк умисъл. Съдът приема, че подсъдимият, нанасяйки силен удар с юмрук в
областта на главата на пострадалия, е целял именно да го нарани, като е
предвиждал, че ще му нанесе сериозно увреждане, без да може да прецени какво
точно и е желаел това. В тази връзка следва да се приеме, че подсъдимият е целял
нанасянето на такова или друго телесно увреждане от същия вид, тъй като е в
рамките на интелектуалните възможности на обикновен човек да предположи, че
силен удар в главата- една от най-чувствителните и животоопределящи
зони на човешкото тяло, може да доведе до такъв вид увреждане. М. е съзнавал,
че при нанасяне на такъв удар, с една значителна сила (довела до падане на
лицето), както е в случая, ще се обективират
констатираните телсни увреждания или подобни на тях,
т.е. съзнавал е общественоопасния характер на
деянието си и е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, като е целял пряко настъпването им. Възражението, наведено от
защитата, че не е доказано престъплението от субективна страна, е
неоснователно. В
правната теория няма спор, че деецът взема решение за извършването на умишлено
престъпление, воден от конкретни мотиви. В конкретния случай са установени и
обстоятелствата, свързани с формиране на решението на подсъдимия М. за
извършване престъплението – конкретните причини, които са го накарали да
нападне Г.Б., а именно яд, подхранен от възникнал между двамата спор относно
личните им автомобили. Според съда обаче, дори да не беше установен безспорно
мотивът за извършване на деянието, то при конкретното престъпление, мотивът
няма съществено значение, тъй като там, където
законодателят е искал да придаде съществено значение на мотивите/подбудите/,
той изрично го е вписал в текста на наказателния закон /напр. чл.116, ал.1,
т.11 НК /. Несъмнено за съда е обаче, че умисълът за извършване на деянието е афектен и е формиран у извършителя внезапно, т.е. внезапен
пряк умисъл, повлиян на момента от спор.
Адв.С. поддържа, че
ако се счете, че деянието е извършено от неговия доверител, то същото е
извършено в състояние на физиологичен афект и квалификацията не следва да е по
чл.131а НК. На първо място, следва да се отбележи, че независимо дали деянието
е извършено в състояние на физиологичен афект или не, квалификацията в случая
не би се променила, тъй като чл.132 НК предвижда отделен състав за телесна увреда, причинена другиму в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета
или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно
да настъпят тежки последици (т.нар. в правото „физиологичен афект“), но същата
разпоредба изключва приложимостта си за случаите по чл.131а НК, какъвто е
настоящият. Следователно, наличието на физиологичен афект у дееца не би
променило квалификацията на деянието, а би имало значението единствено като
смекчаващо отговорността обстоятелство.
При конкретиката на случая и при събраните доказателства според
съда следва да се приеме, че у подсъдимия е възникнал физиологичен афект, което
обаче може да обуслови единствено намален размер на наказанието, предвид
характеристиката му на смекчаващо отговорността обстоятелство в настоящия казус.
Вещото лице правилно е посочило, че афектът представлява внезапна силна
емоционална реакция. От гледна точка на наказателното право обаче афектът бива
физиологичен и патологичен, като в настоящия случай вещото лице според съда
визира липсата у М. на патологичен афект, при който липсва правилно осъзнаване
на случващото се и възможност за контрол на психическите процеси и който
изключва отговорността. Такъв патологичен афект безспорно не е наблюдаван у
подсъдимия. Физиологичният афект обаче е правна категория с други
характеристики /вж. статия „Physiological affect- medical, legal and applied aspects“ на Николай Н. и Н. Ангелова, 2018г./,
при която действията на лицето надхвърлят реакцията, която то би имало в
случай, че се намира в спокойно състояние, като напрежението у него ограничава
възможността му за правилна/адекватна реакция, но съзнанието му остава ясно, а
поведението се формира и подчинява на съзнанието. Именно в такова състояние
съдът приема, че се е намирал подсъдимият по време на извършване на
инкриминираното деяние. Доказа се, че той и пострадалият са спорили и са се
карали преди последният да понесе внезапен удар. Очевидно е, че спорът между
двамата е нарушил емоционалното равновесие у подсъдимия М. и същият е реагирал
не особено адекватно, предвид същността на спора - за мощността на автомобилите
им. Възможно е, макар и недоказано, подсъдимият да е бил предизвикан от
пострадалия с обида, както самият той твърди, като реакцията му обаче свидетелства
именно за възникнал у него физиологичен афект, тъй като същата не кореспондира
с незначителния предмет на спора. Както разяснява вещото лице, степента на
агресия у едно лице зависи от „границите на самия човек“. Има характеристични
доказателства, че подсъдимият е избухлив, следователно границите му на търпение
са по-снижени. Процесите, свързани с възприемане, оценка и вземане на решение,
са протекли твърде бързо в съзнанието на подсъдимия и той е реагирал спонтанно.
Същият обаче е могъл правилно да възприема случващото се, тъй като у него,
както потвърждава и вещото лице, не се наблюдават психични отклонения и е
всестранно ориентиран, а и поведението му след като е нанесъл удара показва, че
веднага е размислил относно извършеното, като вместо да нанесе следващ удар,
който да свидетелства за продължаваща агресия, той се е оттеглил. Този факт, а
именно: че деянието не се характеризира с жестокост и е извършено с един
единствен удар, както посочи и прокурора, също представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство. Наблюдават се и още няколко смекчаващи
отговорността обстоятелства в случая, които са мотивирали съда за определяне
конкретния размер на наказанието, наложено на подсъдимия. Такова смекчаващо
отговорността обстоятелство представлява дългият срок, при който е продължило
разследването преди делото да попадне в съдебната си фаза. Обвинителният акт е
внесен в РС-П. около 3 години след процесното деяние,
който срок на разследване е несъразмерно дълъг предвид не големия обем от
събраните доказателства – предимно гласни такива - на не повече от 10 свидетели
и едно единствено експертно заключение. Подсъдимият няма причастност
към забавянето в разследването, като изминалият период от време, отдалечаващ го
от събитията с правно значение, променя и ефекта на наказанието, поради което
се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство. На следващо място,
подсъдимият е родител и то на малолетно дете, за което осъществява грижа, като
не е без значение срокът на наказанието, което ще му бъде наложен, с оглед препоръчителността синът му да расте с бащина грижа и
любов. Не без значение е и обстоятелството, че подсъдимият полага труд /както
заяви самият той – вече работи на трудов договор, макар за това да не са
събрани конкретни доказателства/, т.е. макар и с престъпно минало, същият се
старае да се впише успешно в обществото и от раждането на сина му насетне
настоящото е единственото провинение, за което е бил осъден.
Всички гореописани
смекчаващи отговорността обстоятелства са преценени от съда като достатъчно на
брой, че да го мотивират, на основание чл.55, ал.1, т.1 НК, да наложи на
подсъдимия наказание под най-ниския предел, определен в закона. В действителност е налице и едно отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство, а именно: лошите му характеристични
данни, които се установяват от характеристичната справка, съдържаща информация
за криминалистични регистрации и противообществени
прояви. В понятието „лоши характеристични данни“ се включват и предходните
осъждания на подсъдимия, които са останали извън квалификацията за „опасен
рецидив“, както правилно отбеляза прокурорът, а такива са кумулираните
наказания по НОХД №№310/2006 и 347/2006г. на РС-П.,
за които е определено наказание „пробация“, както и кумулираните наказания по НОХД №№320/2009 и 381/2009г. на
РС-П., за които е определено общо наказание „глоба“. Извън това отегчаващо
отговорността обстоятелство обаче всички останали обстоятелства, които съдът е намерил
за необходимо да вземе предвид при преценка обществената опасност на деянието и
дееца, са смекчаващи отговорността и макар никое само по себе си да не е
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, в съвкупност са
многобройни и според съда обуславят наказание в намален размер.
Предвиденото в чл.131а НК
наказание за инкриминираното в тази разпоредба деяние е „лишаване от свобода“
от осем до петнадесет години при тежка телесна повреда, какъвто е настоящият
случай. Доколкото съдът прие наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, то при индивидуализацията на наказанието, снижи същото под
долната граница за състава на това престъпление - 8 години лишаване от свобода,
определяйки справедливия размер на 5 години и 3 месеца „лишаване от свобода“.
Определеното наказание от 5
години и 3 месеца „лишаване от свобода“ според съдебния състав би отговорило в
пълна степен на целите на индивидуалната и генерална превенция, заложени в
чл.36 НК. Съдът е категоричен, че в случай на определяне на по-високо наказание,
подсъдимият би се оказал лишен от възможността да се завърне към социалния и
трудовия живот, а видно от доказателствата той има семейство, за което се
грижи, което пък свидетелства за възможност да се интегрира отново в обществото
след изтърпяване на определеното му наказание. По-дългосрочно наказание
„лишаване от свобода“ ще допринесе единствено за превръщане на подсъдимия в
социопат, а в случай на вероятност от превъзпитание, то определеното наказание
от 5 години и 3 месеца лишаване от свобода, за което има реална възможност да
бъде намалено с работа, ще е достатъчно да му предостави време за размисъл над
стореното и за пренареждане на приоритетите. Съдът е категоричен, а и трайната
съдебна практика е такава (вж. напр. Решение № 700-2004-II НО
и Решение № 248-2011-III НО),
че значението на генералната превенция е съпътстващо индивидуалната превенция и
не бива да има приоритет над нея. В този смисъл наказание от 5 години и 3
месеца лишаване от свобода е адекватно и би реализирало целите на чл.36 НК.
Определеното от съда наказание лишаване от
свобода от 5 години и 3 месеца следва да бъде изтърпяно от подсъдимия М.
ефективно, тъй като е неприложим в случая институтът на условно осъждане по
чл.66 НК.
На основание чл.57, ал.1, т.2,
б. „а“ ЗИНЗС първоначалният режим на изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“ в размер повече от 5 години е „строг“, като впоследствие режимът може
да бъде изменян от администрацията на затворническото заведение, отговаряща за
изпълнение на наказанията.
Подсъдимият
не е бил задържан с мярка, изискваща приспадане на времето на задържане, а
именно: задържане под стража или домашен арест, поради което такова произнасяне
в диспозитива на присъдата не е обективирано.
В
хода на досъдебното производство са направени разноски в размер на 84.64 лв. за
изготвената и приобщена съдебно-медицинска експертиза, а в хода на съдебното
производство реализираните разноски са в размер на 250 лв.- за изслушване на
експерта по СМЕ и за новоназначената съдебно-психиатрична експертиза, които разноски
следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия, на основание чл.189, ал.3 НПК, за което той следва да бъде осъден да ги заплати в полза на бюджета на
държавата и по сметки на ОДМВР С. и РС-П..
По изложените съображения съдът
единодушно постанови присъдата си и изготви мотивите към нея.
Мотивите са изготвени на 20.07.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: