Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
28.05.2021
година,гр.Велинград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на двадесет
и осми май ,две хиляди и двадесет и първа година,в публично заседание в следния
с ъ с т а в :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:НАТАША ДАСКАЛОВА
СЕКРЕТАР:ВИОЛЕТА ШАРКОВА
като
разгледа докладваното от районния съдия
НАТАША ДАСКАЛОВА а.н.х.дело № 22 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
„КС-ГРУП-1981” ЕООД, с ЕИК205829640,със седалище и
управление гр.Велинград,ул.“Цанко Церковски“ № 13, представлявано от управителя
К.Д.С. с ЕГН **********,чрез адв. Чавдар Пенчев АК София ,е обжалвало
наказателно постановление № 13-002287 от
15.12.2020 година на Директора на
Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” София с молба, същото да бъде отменено ,като
незаконосъобразно,неоснователно и
необосновано,издадено в противоречие с материалноправните и процесуални
разпоредби – АУАн не съдържа изискуемите реквизити по чл.
42 от ЗАНН; нарушен е чл. 40,ал.1 от ЗАНН и чл. 40,ал.3 от ЗАНН; наказателното
постановление не отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН; АНО не е изпълнил
процедурата за връчване на наказателното постановление – връчено е на Елена
Сеизова,която не е лице ,натоварено да приема книжа; лицето,заверено на обекта
никога не е било работник или служител на дружеството и не е извършвало трудова
дейност на обекта; АНО не е изпълнил задължението си,регламентирано в чл. 52 от ЗАНН;и в АУАН и в наказателното постановление липсва пълно описание на
нарушението и обстоятелствата,при които е извършено; извършеното не е адм.
нарушение и за това недопустимо е наложена имуществена санкция.Поискано е
присъждане на съдебно деловодни разноски и заплатен адв. хонорар.
Представителят
на ответника счита,че оспорва жалбата
,но не са изложени съображения в тази насока.
От събраните по делото доказателства, съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
На 28.08.2020 год. е съставен акт за установяване на
административно нарушение / АУАН / № 13-002287 на КС-ГРУП-1981” ЕООД, с ЕИК205829640,със седалище и
управление гр.Велинград,ул.“Цанко Церковски“ № 13, представлявано от управителя
К.Д.С. с ЕГН **********, за това,че дружеството
, в
качеството си на работодател по смисъла на пар.1,т.1 от ДР на
КТ, на 06.08.2020г. ,около 15:00
часа на обект „Монтиране на стенни
термо-панели на хале“,намиращ се в с.Драгиново,общ.Велинград,е допуснал до
работа като „работник“ А.К.С. с ЕГН**********,без
да е уредил със същия отношенията при
предоставяне на работна сила,а именно сключване на писмен трудов договор между двете
страни.В АУАН е посочено,че при извършена проверка на 06.08.2020 г. е установено посоченото лице,в
посочения обект ; собственоръчно е
подписало декларация на осн. чл. 402 от КТ /описано е съдържанието на декларацията/;че нарушението е извършено на 06.08.2020година- лицето е заварено да
престира труд в обекта на контрол,облечен с работни дрехи,нефирмени,като
извършва монтиране на стенни термо-панели на хале; констатирано е на 17.08.2020 година в Д”ИТ” град Пазарджик при преглед на фирмената документация,както и от справка в ИС на ИАГИТ,по време на която е не
е представен трудов договор със същото лице,както и че е нарушен чл.62 ал.1 от КТ във вр. с чл.1,ал.2 от КТ . АУАН е съставен в присъствие на представителя на ЕООД ,който не е вписал възражение. Към акта са
приложени :Декларация, Протокол № ПР2023285 Граждански договор,Договор от от 20.07.2020 г. и Справка за регистрирани
трудови договори. В приложената декларация са попълнени имената на А.К.С. ,адрес ***,ЕГН ***********, работещ в КС-груп,находящ
се на „Ц.Церковски“№13, от 23.07.2020 г, като работник,с работно време от 9 .00 до 18.00
часа, ,почивни дни – неделя,почивки в работни дни – обедна 1 час,възнаграждение
– надник 20 лв. ,отговор да за връчени
копия от трудов договор и уведомление,с подпис на работник/служител и дата
06.08.2020 г.,15:00 ч.Граждански договор № 4/2020 г. от 01.08.2020 година,подписан в гр.Велинград от дружеството – жалбоподател,като възложител
и от А.К.С. - изпълнител,като с него възложителят е възложил,а изпълнителят е
приел да извърши следното – монтаж на стенни термо-панели в хале,намиращо се в
индустриалната част на с.Драгиново, със срок 08.08.2020 г. след приемане на извършената
работа,за сумата 200 лева На 20.07.2020
година дружеството – жалбоподател,е сключило Договор за изработка са Али
Мустафа Есея,като предмет на договора е монтиране на стенни термо панели на
халеу,намиращо се в землището на с.Драгиново,със срок на изпълнение 20.08.2020
г.,за сумата 1200 лева.
В
обжалваното наказателно постановление № 13-002287 от 15.12.2020 година на Директора на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” София деянието е описано по
идентичен начин с описанието в АУАН,посочени са като нарушени същите текстове
от КТ и е наложено на Дружеството – работодател,
имуществена санкция в размер на 1500 лева,
на основание чл.416 ал.5 от КТ,във връзка с чл.414 ал.3 от КТ. Освен това е отбелязано,че нарушението не представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
От
показанията на актосъставителя Д. и на свид. по акта Т. и Г. ,инспектори към Дирекция “ИТ”гр.Пазарджик,
се установява,че са извършили проверка
на 06.08.2020 г. на обект в землището на с.Драгиново – метално хале,на
което се монтирали термопанели – няколко
лица са извършвали тази дейност,като две от тях са били качени на вишка; по
време на проверката на място е бил собственика на халето Есев и представителя на фирмата- жалбоподател,който
не е отрекъл че заварените лица,вкл. и А.С.
са негови работници,всички лица са
попълнили декларации и проверяващите са връчили призовка на управителя на
фирмата,в която е определен ден и час за явяване в Д“ИТ“Пазарджик. При явяване
на управителя на фирмата същият не е представил трудови договори на лицата и за
това му е съставен АУАН за четири работника,като е прието че лицата изпълняват
трудови функции въз основа на установеното при проверката на място и данните в
попълнените декларации.Свид. Т. също е присъствал по време на проверката ,като
потвърждава установеното от останалите свидетели и освен това твърди,че срещу
съставения акт не е постъпило писмено възражение..
Към
административно-наказателната преписка са приложени:
- Декларация,подписана отАнтон К.С.– посочена
по-горе;
- Граждански договор № 4 от 01.08.2020
г.,описан по-горе;
- Договор за поръчка от 20.07.2020 г.;
- Справка от Инф. с-ма на ИА“ГИТ“;
- Заповед № З-0058 от 11.02.2014 година на изп.
директор на ИА”Главна инспекиця по труда”,с която са определени правомощията на директорите на
Д”ИТ”,вкл. и издават наказателни постановления
по АУАН,съставени от инспекторите – т. 4;
- Протокол №
ПР2023285 от 28.08.2020 година за извършена проверка на от 06.08.2020 г. до 28.08.2020 г.,в който в т. 8 е описано
процесното нарушение;
С оглед на горното
съдът счита,че ж а л б а т а е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде о с т а в
е н а б е з у в а
ж е н и е,като се ПОТВЪРДИ наказателно№ 13-002287 от
15.12.2020 година на Директора на
Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” София,с което„КС-ГРУП-1981” ЕООД, сЕИК205829640,със седалище и управление гр.Велинград,ул.“Цанко
Церковски“ № 13, представлявано от управителя К.Д.С. с ЕГН ********** – в качеството на работодател,на основание чл. 414,ал.3 от КТ, за нарушение на чл. 62,ал.1 от КТ във вр. с чл. 1,ал.2 от КТ
,е наложената имуществена санкция в размер на 1500 лева.
По делото се установи по един
несъмнен и безспорен начин ,че на 06.08.2020 год. при извършена проверка в обект „Монтиране на стенни термо-панели в хале“,находящ се в землището на с.Драгиново,общ.Велинград, е заварено лицето А.К.С. да
работи , като „работник“ , без сключен писмен трудов
договор,поради което законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган е наложил на работодателя имуществена санкция в размер на 1500
лева, на основание чл.414 ал.3 от КТ. Съдебната практика е категорична,че в случаите на
несключване на трудов договор при съществуващо трудово правоотношение и
полагане на труд по него,е налице неизпълнение на задължението по чл. 62,ал.1
от КТ и приложимата административно-наказателна норма е тази на чл. 414,ал.3 от КТ / в този смисъл Решение № 163 от
20.05.2009 година на АС Кюстендил по а.н.х.дело № 143 от 2009 година/. Съдът счита че наложената имуществена санкция - в минималния размер на санкцията , е съобразен с тежестта
на нарушението.Следва да се приеме,че дружеството жалбоподател
е санкционирано
в качеството му на юридическо лице и с оглед
вида на санкцията правилно наказващият орган
не е изследвал въпросите за вина и поведение на дееца към настъпилия резултат,а
е отчел единствено неизпълнение на задължение на ЮЛ,вменено
му с определен нормативен акт,във връзка с упражняваната от него търговска
дейност. При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на
производствата по установяване на нарушението и в това по налагане на санкцията да са
допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените
правила и които да са самостоятелни основания за цялостната отмяна на наказателното постановление – при съставяне на АУАН,предявяване и връчване
на същия и при издаване на наказателното
постановление са спазени разпоредбите на ЗАНН.
За да приеме описаното до тук съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели Т.,Г.,Д.,Т. ,тъй като същите са достоверни, последователни и
непротиворечиви,подкрепени са от писмените доказателства,събрани по
делото и освен това се касае за показания на лица, незаинтересовани
от изхода на делото и са пряка последица от изпълнението на служебните им
задължения.С показанията на посочените свидетели и писмените
доказателства са установени фактите,
включени в предмета на доказване,а именно - извършване
на трудови функции от лицето А.К.С. ,без
последния да има сключен трудов договор в писмена
форма, в обект - изпълняван от фирмата жалбоподател.Относно
обстоятелството,че С. в момента на
проверката е осъществявал трудова дейност – монтиране на панели ,с уговорено
място на осъществяване на дейността ,работно време и възнаграждение, е подписана декларация от лицето по време на проверката,в която изрично са
посочени тези обстоятелства,вкл. и че работи от 23.07.2021 г.
В
ъ з р а ж е н и я т а на
жалбоподателя,че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати
процесуални нарушения ,са н е о с н о в
а т е л н и :
- от събраните по делото
доказателства,се установиха безспорни обстоятелства за извършеното нарушение на трудовото
законодателство,така както е посочено и в АУАН, и в наказателното
постановление.
Поддържаната в жалбата защитна теза на жалбоподателя,с която се
отрича извършеното нарушение по КТ е изцяло неоснователна,същата не може да
бъде споделена и е изолирана от събраната по делото доказателствена
съвокупност.
- освен това съдът приема,че се установи по един безспорен начин,че в случая се касае
за трудови правоотношения ,а не за граждански правоотношения,въпреки представения след проверката граждански
договор.Според принципа, уреден в
Кодекса на труда, при предоставянето на работна сила,
отношенията се оформят само като трудови правоотношения - чл. 1, ал.2 от КТ, а
съобразно разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в
писмена форма.Изключение от този принцип са случаите, при които страните са се
договорили за извършване на определена работа и постигането на определен
резултат, при който изпълнителят да получи определено и предварително
договорено възнаграждение за същия този резултат. В тези случаи се касае за
граждански правоотношения, а не за трудови такива, оформяни и като граждански
договори за изработка, за поръчка, за услуга и пр.,но в процесния
случай съдът счита,че описания по-горе граждански договор е сключен с
оглед извършената проверка от компетентните органи.В тази насока е отбелязаното
в попълнената декларация от свид. С.,че работи
на този обект от 23.07.2020 г.,като представения граждански договор е от 01.08.2020 г.Нещо повече – в тази
декларация е отбелязано работно време,почивен ден,почивка по време на работа и
дневно възнаграждение.Следователно в случая
действителната воля на страните е била да уговорят престиране на работна
сила,а не постигане на конкретен резултат.В подкрепа на изложеното Решение № 402 от 09.07.2014 год. на АдмС
Пазарджик по к.а.н.х.дело № 409/2014 година и
Решение № 239 от 16.05.2011 год. на АдмС Пазарджик по к.а.н.х.дело №
222/2011 год. ;
- не е налице нарушение на чл.
40 от ЗАНН,чл. 42от ЗАНН и чл. 57,ал.1от ЗААН при съставяне на АУАН и при
издаване на наказателното постановление,тъй като в тях е налице описание на
нарушението,обстоятелствата,при които е осъществено и доказателствата,които го
подкрепят.Освен това е налице идентичност между словесното описание на
административното нарушение с неговата правна квалификация т.е.
привлеченото към административно наказателна отговорност лице е било във
фактическа и правна възможност да научи
рамките на повдигнатото с акта обвинение и да се запознае с него
,правейки в законоустановения срок своите възражения. Дори и да се възприеме
твърдението в жалбата,че наказателното постановление не е връчено надлежно,то
това не е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя,тъй като
същият е получил наказателното постановление и е обжалвал същото в предвидения
в закона срок.
- правилно
наказващия орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН ,тъй като случая
не е маловажен.В случая с оглед на обстоятелството,че е наложена имуществена
санкция е от значение преди всичко обществената опасност на деянието - касае се за привеждане на нормативни изисквания
съобразно които работника следва да е с уредени трудово правни отношения,предмет
на сключен трудов договор и работодателят следва да изпълни своите нормативно
регламентирани задължения .Следователно се касае за опасност на нарушението, която в никакъв
случай не е ниска,още повече,че и самия законодател с определения за това
нормативен режим е придал изключителна тежест и обществена значимост на този
род обществени отношения – в разпоредбата на чл. 415в,ал.2 от КТ изрично е
предвидено,че не са маловажни нарушенията
по чл. 62,ал.1 и ал.3 от КТ.Поради
тези обстоятелства,съдът счита,че правилно и обосновано АНО не е приложил
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,а съдът няма основание за приложението на чл.9
ал.2 от НК,във връзка с чл.11 от ЗАНН.
Поради
обстоятелството,че жалбата е неоснователна ,на
основание чл. 63,ал3 от ЗАНН , на жалбаподателя не следва да бъдат присъдени разноски по делото.
Водим от изложеното до тук съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление№ 13-002287 от 15.12.2020 година на Директора на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” София, с което на „КС-ГРУП-1981” ЕООД, сЕИК205829640,със седалище и управление гр.Велинград,ул.“Цанко
Церковски“ № 13, представлявано от управителя К.Д.С. с ЕГН **********,чрез адв.
Чавдар Пенчев АК София, е наложена и м у щ е с т в е н а с а н к ц и я в размер на
1500 / хиляда и петстотин / лева,на основание чл. 414,ал.3 от КТ,за
нарушение на чл. 62,ал.1,във вр. с чл.
1,ал.2 от Кодекса на труда .
О т х в ъ р л я искането на „КС-ГРУП-1981” ЕООД, сЕИК *********,със седалище и
управление гр.Велинград,ул.“Цанко Церковски“ № 13, представлявано от управителя
К.Д.С. с ЕГН **********,чрез адв. Чавдар Пенчев АК София, за осъждане на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” София,д заплати разноски по делото в размер на 885 / осемстотин осемдесет и пет / лева,като неоснователно.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на Глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен
срок от съобщението на страните по делото,че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: