Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 12.01.2018
г.
град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На четиринадесети
декември година две
хиляди и седемнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател:
Стела Георгиева
Секретар: М.
М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Стела Георгиева гражданско дело №1402 по описа
за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е
иск за прекратяване на граждански брак с правно основание чл.49,
ал.1 от Семейния кодекс /СК/.
В исковата си молба ищцата Г.И.Й., чрез процесуалния
си представител адв. Цв. Й. твърди, че доверителката й и ответника сключили
граждански брак, втори по ред за нея и пети по ред за него на г. в гр. В. От
бракът си нямали родени деца. Първоначално съпрузите заживели в град В.Т. в
жилището на ищцата и всичко между тях вървяло добре. Сочи, че семейният им
живот протичал нормално и отношенията между тях се развивали в дух на
разбирателство, взаимно уважение и доверие. Впоследствие решили да продадат
жилището, собственост на доверителката му и с получената сума да закупят друго
в град К., където да се установят да живеят. След преместването си в град К.
отношенията им се влошили и те започнали да се отчуждават един от друг, появили
се различия в разбиранията и действията им. Ответникът започнал да тормози
психически доверителката му. Започнал да я подлага на унижения и да я обижда
наричайки я „боклук" и „саката". Дори посягал и да я удря. Твърди, че
през година вследствие на преживения
тормоз доверителката му претърпяла сърдечна криза и се наложило да й бъде
извършена хирургическа интервенция, като от този момент здравето и било силно
разклатено и тя се нуждаела от постоянни грижи.
Ето защо изложените обстоятелства давали основание на
доверителката му да счита, че в брачните им отношения с ответника е настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати
брака между страните поради дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на
съпруга И.К.Й.. Сочи, че доверителката й не претендира издръжка. Желае след
прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име Х.. Моли ползването
на семейното жилище, находящо се в град К., булевард да бъде предоставено за
ползване на нея. Претендира присъждането на разноските по делото – деловодни и
адвокатски хонорар. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат
Ц. Й.. Излага съображения в писмена защита по делото.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника И.К.Й., чрез пълномощника
му адвокат В. А.. В отговора си ответникът заявява, че предявения иск е допустим. Вярно било, че на г. в гр. В.Т. с ищцата
сключили граждански брак. За ответника този брак бил четвърти, а за ищцата
втори.сочи, че не възразява срещу
искането на ищцата Г.Й. гражданският им брак да бъде прекратен. Той също желаел
прекратяване на сключения между тях граждански брак, тъй като считал, че същият
е дълбоко и непоправимо разстроен.
Категорично възразява срещу твърдението, че вина за
разстройството на брачните им отношения нося той, поради което не бил съгласен
бракът им да бъде прекратен по негова вина.
Твърди, че в действителност, отношенията между него и
ищцата до преди няколко месеца били сравнително добри. Тъй като и двамата били
на голяма възраст, смятал, че сключвайки брак, следвало да полагат взаимно
грижи един за друг, да си помагат в старостта и воден от тези съображения, се
стараел да създава благоприятна обстановка у дома. Заявява, че той имал
сериозни здравословни проблеми - страдал от исхемична болест на сърцето,
нестабилна ангина пекторис, неинсулинозависим захарен диабет, загуба на слуха,
катаракта.
Разчитал, че
ищцата, като по-млада от него, ще полага грижи за него.
Сочи, че първоначално двамата заживели в гр. В.Т. в
жилище, собственост на ищцата. Същата имала син от предишен брак, с когото били
в лоши отношения и тя не поддържала никакви контакти с него. По нейно
настояване решили да се преместят да живеят в гр. К., където живеело
семейството на неговия син, като тя продаде жилището си във В.Т.. Той се
съгласил да се преместим в града, тъй като с оглед на възрастта им и
здравословното състояние щяло да бъде добре за двамата да имат наблизо по-млади
хора, които да им помагат при нужда. Твърди, че закупили през есента на г.
жилището на посочения по-горе адрес, като вложили пари от продажбата на
жилището на ищцата в гр. В.Т., както и той доплатил част от стойността му, за
което му били дарени средства от семейството на сина му.
Твърди, че заживявайки в гр.К., отношенията им били
нормални, но с течение на времето ищцата започнала да избягва контактите си с
него. От г. тя се отделила от спалнята и
се преместила да спи в хола, тъй като в спалнята, където спял той й миришело на
лекарства. От есента на г. се изнесла да
спи на остъклената тераса, тъй като там щяла да се отоплява по-лесно, с оглед
по-малката площ. Сочи, че възразявал срещу това, защото смятал, че това не било
нормално съжителство, както и че било вредно за здравето й. Ищцата започнала да
се кара с него, за най-малкото недоразумение започвала да вика. Говорела му
лоши неща за сина му и снаха му, че не се грижели за децата си, не ги
възпитавали правилно. Това много го дразнело и възмущавало, тъй като той имал
лични впечатления и знаел, че това не отговаряло на истината. Ответникът
заявява, че ищцата създавала интриги между него и роднините му, като говорела и
против сестра му, че била мръсна жена. Наричала го „мошеник",
„използвач". Натяквала му много пъти, че употребявал много лекарства и
парите му отивали повече за лекарства, а не за разходите вкъщи. От близо една
година ищцата отказала да поеме каквато и да е част от консумативните разходи
за жилището - ток, вода, таксата за входа и др., поради което отново възниквали
разправии и той поемал всички разходи.
Твърди, че в началото на г. ищцата се оплакала от болки в сърдечната
област. Той поискал да потърси лекар, но тя заявила, че не желае да вика бърза помощ.
Потърсил връзка със сина й, когото уведомил за състоянието на майка му. Синът
ѝ дошъл в гр. К.. Той им предложил да я закарат в гр. С., тъй като е
по-близо до града, но те двамата решили да заминат в гр. В.Т.. Там тя постъпила
в болница, тъй като междувременно състоянието й се влошило. След престоя й в гр. В.Т., който бил
около 3 месеца, съпругата му се завърна в гр. К., но отношението й към него
било коренно променено и то към по-лошо. След като тя се върнала, синът и
снахата дошли а да я видят, и попитали какво могат да помогнат. След като те си
тръгнали, тя започнала да му вика, че не иска те да идват, кракът им да не
стъпел в апартамента, че щели да й разместват мебелите, да й спят в чаршафите.
Тези нейни думи и отношение изключително много го разстроили и огорчили.
Сочи, че от повече от месец, след връщането на ищцата
от В.Т., тя въобще не полагала никакви грижи за него и за домакинството.
Готвела само за себе си, отказвала да
пере дрехите му, не почиствала стаята му. Въобще за себе си той полагал всички
грижи по домакинството му.
С оглед на изложеното заявява, че той също желаел
прекратяване на гражданския му брак с ищцата Г.Й., тъй като отношенията между
тях се влошили, това довело до разрив в брачните им отношения. Макар да
обитавали едно жилище, двамата се отчуждили до степен да съжителстват като
чужди хора. Счита, че вина за настъпилото разстройство на брака носи ищцата Г.Й..
Същата с поведението си и отношението си към него и близките му провокирала
настъпването на разстройството на отношенията им, което разстройство считала,
че било окончателно, дълбоко и безвъзвратно. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати
сключения на г. в гр. В.Т. между него и ищцата граждански брак като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ищцата. Моли, с оглед на влошеното му
здравословно състояние съдът да
предостави на него ползването на семейното им жилище, находящо се в гр. К..
Не възразява за в бъдеще ищцата да носи предбрачното си фамилно име Х..
Претендира присъждането на направените по делото разноски. В съдебно
заседание възраженията срещу
основателността на исковата молба се поддържат от адвокат В. А.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка :
Видно от
представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак от, страните са сключили граждански брак на г.
в град В.Т., за което е съставен акт за граждански брак № от същата дата. От
брака си съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца.
От
представената по делото декларация за семейно и имуществено състояние на ищцата Г.И.Й. се установява, че същата е
пенсионер и получава пенсия в размер на 380 лева. Същата притежава недвижим
имот апартамент, находящ се в град К.
По делото е
представена и декларация за материално положение, имотно състояние и семейно
положение на И.К.Й.. От същата се установява, че същия е пенсионер и притежава
недвижим имот апартамент, находящ се в град К.,
По делото е
представена и справка по лице, Служба по вписванията при Районен съд – К., от
която е видно, че И.К.Й. запазва пожизнено право на ползване върху апартамент
находящ се в град К.,
По
делото са представени и абдоминална ехография от г. на И.К.Й., епикриза на И.К.Й. от. по ИЗ 2461/10.03.2005
г. , етапна епикриза на И.К.Й. от., абдоминална ехография, амбулаторен лист №.;
амб. лист №; абдоминална ехография №. на ДКЦ-Поликлиника К.; амб. лист №.; амб. лист № г. катетеризационен протокол № на Г.И.Й.
от МОБАЛ .Д-р Ст. Ч.“ АД – В.Т.;
интервенционален протокол № на Г.И.Й.
от МОБАЛ .Д-р Ст. Ч. АД – В.Т.; амбулаторен лист № г. и № г. на Г.И.Й.; удостоверение на Г.И.Й. от МОБАЛ
.Д-р Ст. Ч. АД – В.Т. от г.; кардиограма на Г.И.Й. – 3 бр., епикриза
на Г.И.Й. от.
По делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Й. Т. Р., Д.С. Д., К.
И. К. и С. Р. Б.
От показанията
на свидетелката Р.се установява, че познава страните от г тъй като са съседи
живеят в един и същи блок. За отношенията между страните знаела само от Г.,
която й споделяла за отношението на съпруга й към нея. „ Това е неуважение, че
й е посягал да я удря, парите им стоят отделно“. Знаела, че имали финансови
проблеми . Сочи, че И. не го е виждала
от „средата на август или началото на септември“. Заявява, че не е виждала
заедно страните, тъй като И. си стоял в неговата стая, а Г. стояла в хола и на терасата.
От
показанията на свидетеля Д. Д. /син на ищцата/ се установява че отношенията
между страните се влошили преди около 4 – 5 години. „Някакво неуважение към
майка ми се получи от страна на И.“. Коридорът на жилището им бил тесен „и той
като мине побутва Г. и я натиска, не и даваше достъп до спалнята“. Сочи, че И.
се мажел с някакви „кремчета“, които миришели и Г. спяла в хола. Знаел, че Г.,
предната есен и цяла зима изкарала на терасата, „че много ток харчела“. Сочи, че Г. била с „инсулт от няколко години,
от март е с инфаркт. На . ми се обади да я видя, че е много зле“. Закарали я
във В.Т. и там я приели в Бърда помощ, като се наложило да и направят операция,
стенд на кръвоносните съдове. След операцията била в болницата 10 дни, като за
това време И. не се обадил нито веднъж, за да се поинтересува за здравето й.
Около май месец я върнали в К. „и той
тогава каза Защо ми я водите тази жена, тя
е болна, аз не мога да се грижа а нея“. Заявява, че след няколко дни
майка му се обадила по телефона и завила, че не може да живее там “спирал й
тока и водата в банята, нямала топла вода“. Знаел, че на са имали някакво
сериозно спречкване,“ дърпали са се, били са се, той я ударил “ и тя отишла в полицията де се жалва от И..
Сочи, че Г. живеела в отделна стая, „явно И. я е принудил. Той умирисва стаята,
пуска телевизора силно“. Сочи, че Г. сама се изнесла и отишла да живее в хола,
„не съм чувал И. да й казва да напусне спалнята “. Свидетелят твърди, че до месец. докато се
разболяла Г. готвела, шетала, „а той си купува само плодове и това което го
интересува само него“.
Свидетелят К.
/син на ответника/ твърди, че отношенията между страните отначало били нормални.
Знаел, че от около 2 – 3 години живеят
отделно „единият в хола, баща ми в спалнята“. Имали конфликти за подялбата на
тока и водата. От баща си знаел, че Г. говорела против него и семейството му.
Конфликтите помежду им били най - вече
за битовите сметки. Сочи, че първоначално Г. се грижела за баща му, „ но
последните месеци по повод конфликтите, тя не му е разрешила да пуска пералня,
пъха килимите вътре, криела тенджери, тигани, отоплителни уреди“. Сочи, че когато
Г. получила здравословен проблем „той я
е попитал как е, но тя отказала помощ“. И тогава баща му се е обадил на сина й.
Заявява, че баща му живеел в момента при него, тъй като Г. го изгонила от жилището
и нямало къде да отиде. Сочи, че жилището им било 64 кв.м., в което живеели 5 човека
с баща му.
От
показанията на свидетелката Б.се установява, че в началото на връзката страните
били в добри отношения, но през последните 4- 5 години отношенията им се влошили. Сочи, че преди 4 – 5 години Г. си
оправила отношенията със сина си „ и оттогава започнали проблемите със свекъра
ми. Уважаваше ни, но след като се подобри със сина си започнахме да ставаме
лоши“. Твърди, че Г. започнала да ги обижда, като и казва, че не била добра
майка, не си възпитавала децата. Заявява, че през последната година, „тя не
полагаше никакви грижи за него, оставяше го сам да си готви, пере, въобще
цялата домакинска работа. И. живеел в момента при тях, защото му бил отказан
достъп от Г. до семейното жилище.
С оглед
родствената им връзка със страните показанията на свидетелите Д. Д.и К. К.
съдът прецени с оглед на всички останали доказателства по делото, съгласно
разпоредбата на чл.172 от ГПК. След тази
преценка съдът намери, че показанията им са безпротиворечиви в частта им
относно влошените отношения между страните. В тази им част показанията се
подкрепят и от останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът не кредитира показанията им в частта им относно причините довели до тези
отношения между съпрузите. В тази им част показанията им не са непосредствени.
Свидетелят Димитров живее в град В.Т., като е посещавал дома на майка си в град
К. периодично за по няколко дни в годината. Свидетелят К. свидетелства за факти
свързани със семейния живот на съпрузите, които знаел от баща си - “от баща ми
съм чувал“.
По делото
безспорно е установено, че неразбирателството между страните е започнало преди около
4- 5 години. Същото е прераснало до степен при която съпрузите не споделят общо
домакинство въпреки, че обитават заедно семейното жилище. За крайно влошените
отношения между съпрузите свидетелства и заповед № 28/04.10.2017г., постановена
по гр.дело №2131/2017г. по описа на Районен съд – К. издадена на основание
чл.15 от Закона за защита срещу домашното
насилие. Със заповедта И.К.Й. е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие – физическо, психическо, емоционално или икономическо насилие,
опитът за насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода
и личните права над Г.И.Й., като е отстранен ответникът от съвместно обитаваното с ищцата жилище,
находящо се в град К., за срок от 30 дни, считано от 04.10.2017г.
Преценени
съвкупно фактите, които установяват разпитаните по делото свидетели и писмените
доказателства дават възможност на съда да приеме за установено, че бракът между
страните в съществуващия му вид е изпразнен от необходимото според закона и добрите
нрави съдържание.
С оглед на
така събраните доказателства, съдът намира, че бракът между страните е дълбоко
и непоправимо разстроен. Съгласно чл. 14 от СК, отношенията между съпрузите се
изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Съпрузите не са могли да
адаптират характерите си и вижданията си за брака, което е довело до
неразбирателство. Различията в приоритетите и във виждането за задълженията на
семейството, които различия се дължат на възпитанието, нравите, личностновите
особености са довели до разногласия между страните, до конфликти, прерастващи в
скандали и упражняване на физическо и психическо насилие. Непроявяването на
взаимно разбиране, непроявяването на компромиси, незачитане мнението на другия
партньор, неосъзнаването на грешките в поведението към другия партньор, липсата
на подход от съпрузите в споровете, проявяването на грубост, липсата на
самокритичност и честите скандали наранявали достойнството и на двамата
партньори, а това довело до отчужденост, недоверие и срив на брака. От този
момент съпрузите са във фактическа раздяла. Между тях няма любов, доверие,
взаимно уважение и загриженост един към друг. Създадената семейна атмосфера не
е случайно или временно явление, продиктувано от обикновени, временни и
преходни недоразумения. Тя е проявление на установилото се между съпрузите
отчуждение и непоносимост. Съпрузите не са в състояние чрез взаимно
разбирателство и общи усилия да осигурят благополучието на семейството си. Нещо
повече, те не желаят да постигнат това, защото поведението и на двамата е
трайно установено, което ясно проличава и от становищата им и от поведението им
пред съда. Двамата отдавна са престанали да полагат усилия за запазването на
брака, при което може да се направи извод, че той съществува само формално,
което не е в ничий интерес. Такъв брак с такива отношения може да бъде само
дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за това носят и двамата съпрузи. В
тази връзка съдът намира за необходимо да подчертае, че бракът създава
определени задължения за всеки един от двамата съпрузи и докато той не е
прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Ако ги наруши, бракът
следва да бъде прекратен по вина на двамата. Причината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е свързана изцяло с нежеланието на двамата да
положат усилия и възникналите между тях недоразумения и разправии да бъдат
преодолени. Ето защо, макар в може би различна степен, всеки от съпрузите,
съзнателно или не, е допринесъл за изчерпването на брака, за което са
спомогнали и обективни фактори. Предвид на тези съображения съдът счита, че
следва да прекрати брака между страните по вина и на двамата съпрузи.
При
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема, че не са
налице извършени брачни провинения от страна само на единият съпруг, които
могат и следва да му се вменят само в негова вина, която е довела до дълбокото
и непоправимо разстройство на брака. Следва
да се отбележи, че липсват нормални отношения между съпрузите - те са отчуждени
един от друг, налице е безразличие относно емоционалното, физическото и
духовното състояние на партньора. Тези обстоятелства се потвърждават, както от
изразеното от страните становище и свидетелските показания, така и от безспорно
установеното състояние на фактическа раздяла, която в конкретния случай е
довела до окончателното задълбочаване на брачното разстройство. От събраните по
делото гласни доказателства безспорно се установи, че съпрузите не споделят
общо домакинство въпреки факта, че са обитавали заедно семейното жилище, всеки
от съпрузите е обитавал отделна стая и е поддържал отделно домакинство. Освен
това не винаги е задължително фактическата раздяла да бъде проявена само в
териториален аспект, т.е. в напускане на семейното жилище, а може да намери
израз и чрез пълното физиологическо и интелектуално отчуждение, за което в
конкретния случай са налице достатъчно доказателства (в този смисъл е
Р-3794-81-ІІ ГО, сб.81г.). Това поведение е трайно установено между страните. В
този вид бракът между тях не би бил в интерес за съпрузите, тъй като не създава
нормална семейна среда.
По
отношение на семейното жилище:
Съгласно
чл. 56, ал. 1 от СК при допускане на развода, когато от брака има ненавършили
пълнолетие деца съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.
Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца съдът се произнася по въпроса
за ползването на семейното жилище само по искане на страната. В настоящия
случай и двете страни са поискали предоставяне ползването на семейното жилище,
като процесуалният представител на ответника моли съда при условията на
евентуалност, в случай, че съда не уважи тази му претенция на основание чл. 57,
ал. 1 от СК да бъде осъдена другата страна да заплаща месечен наем.
По
правната си същност производството по претенцията за предоставяне ползването на
семейното жилище не е исково, а спорна съдебна администрация – форма на съдебна
намеса в гражданските правоотношения, осъществявана по реда на двустранно
спорно производство, решението, по което няма сила на пресъдено нещо и може да
бъде променяно при промяна на обстоятелствата.
Безспорно
по делото е обстоятелството, че закупеният по време на брака на страните имот,
представляващ апартамент, находящ се в град К., е семейна имуществена общност,
видно от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот ***
г., при равни права между съпрузите.
По делото се
установи и обстоятелството, че страните са живеели в семейното жилище до г.,
когато с решение, постановено по гр. д. № 2131/2017 г. по описа на Районен съд
- К., въз основа на което е издадена заповед за защита, съгласно чл. 15 от ЗЗДН, И.К.Й. е отстранен от съвместно обитаваното с Г.И.Й. жилище, за срок от
30 дни, считано от 04.10.2017 г.
От събраните
по делото доказателства съдът приема, че отношенията между страните са
нетърпими, което не предполага съвместното ползване на семейното жилище.
Съгласно
разпоредбата на чл. 56, ал.5 от СК, когато от брака няма ненавършили пълнолетие
деца съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите,
като взема предвид вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
Видно от
представената по делото епикриза на Г.И.Й., същата е с диагноза ***.
По делото е
представена и епикриза на И.К.Й., от която се установява, че същият е постъпил
в лечебно заведение на г. и е изписан на г. Представена е и етапна епикриза на
ответника от г., от която се установява, че същият е с диагноза: ***
По делото е
назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която е депозирала
заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема като компетентно
и добросъвестно изготвено. От заключението на същата се установява, че
процесният апартамент се състои от: антре, дневна (хол) с остъклена тераса,
кухня, спалня на север и баня с тоалетна. Посочено е, че жилището е обитаемо,
като състоянието на апартамента е добро. От заключението се установява още, че
предвид сравнително доброто местоположение на блока, квартала и състоянието на
жилището наема е в размер на 155 лева.
В т. 10 от Постановление
№ 12 от 28.11.1971 г. ППВС се е произнесъл в кои случаи семейното жилище може да се ползва по отделно от
двамата съпрузи: ако жилищните и сервизните помещения могат да са обособят в
отделни жилище в зависимост от броя на жилищните и сервизните помещения към
момента на развода, без преустройства, изменения и промяна на предназначението
им, т.е. в зависимост от възможността да
се обособят самостоятелни жилищни и сервизни помещения за всяка от обособените
за живеене части, като разпределянето на жилищните помещения при общо ползване
на сервизните е допустимо по изключение, само ако отношенията са търпими.
В настоящия
случай безспорно по делото се установи от събраните писмени и гласни
доказателства, че отношенията между съпрузите са нетърпими и силно
конфликтни, което прави общото обитаване
на жилището неподходящо. Установи се и, че семейното жилище представлява
апартамент, който не позволява обособяването на самостоятелни жилищни и
сервизни помещения. Относно здравословното състояние на съпрузите е установено
от представената медицинска документация, че съпругата Г.И.Й. е с диагноза
„остър миокарден инфаркт с персистираща СТ елевация на ДСЛК – първична с
имплантация на ДЕС в среден сегмент на
ДКА; хипертонична сърдечна болест“. Действително по делото има и доказателства
за влошено здравословно състояние и на ответника И.К.Й.. Както бе посочено
по-горе, съгласно разпоредбата чл. 56, ал. 5 когато от брака няма ненавършили
пълнолетие деца от значение са вината, здравословното състояние други обстоятелства.
Мястото на критерия в реда на изброяването не сочи на по-голямата му или
по-малка значимост – ППВС № 12/71 г.
Няма спор на
следващо място, че съпругата няма никаква друга индивидуална собственост върху
недвижими имоти, за разлика от съпруга,
който притежава запазено право на ползване, пожизнено, върху апартамент,
находящ се в град К. Следователно съпоставени помежду си, жилищната нужда на
ищцата е по – интензивна от тази на ответника.
Предвид на
така събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че
семейното жилище, което не може да се ползва съвместно от съпрузите предвид
конфликтните им отношения, следва да се предостави за ползване на съпругата Г.И.Й..
На основание
чл. 57, ал. 2 от СК всяка от страните
може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Установи
се, че семейното жилище е съсобствено между двамата съпрузи при равни права,
поради което следва да се разгледа претенцията за дължимия наем от съпруга, на
когато е предоставено семейното жилище,
на другия съпруг, който е лишен от ползването на жилището. Видно от
представеното и неоспорено заключение на съдебно-техническата експертиза
месечния наем за семейното жилище представляващо апартамент е в размер на 155
лева. Тъй като съдът предоставя семейното жилище за ползване на единия съпруг,
то следва да бъде осъден, ползващият жилището съпруг да заплаща наем на
неползващия жилището съпруг в размер на 77,50 лева ежемесечно. Определеният размер на
наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата, съгласно чл.57,
ал.2, изр. Трето.
По
отношение на фамилното име
След
прекратяването на барака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име Х., за което страните не спорят.
Съгласно
разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат
върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или
недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са виновни или
недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги
направили. По изложените по – горе съображения разноските остават за страните така като са ги
направили.
Следва да бъде определена държавна такса при
решаване на делото в размер на 40,00 лева, платима поравно от страните.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Г.И.Й.,
ЕГН **********,*** и И.К.Й., ЕГН **********
***, сключен с акт за граждански брак № г в град В.Т., като дълбоко и непоправимо
разстроен.
ОБЯВЯВА че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище,
находящо се в град К., на съпругата Г.И.Й.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА Г.И.Й., ЕГН **********,*** да заплаща на И.К.Й., ЕГН **********
месечен наем в размер на 77.50 лева за ползване на семейното жилище находящо се
в град К., считано от датата на влизане
в сила на решението за предоставяне ползването на жилището, до настъпване на
основание за изменение или прекратяването му, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
ПОСТАНОВЯВА съпругата Г.И.Й.
след прекратяване на брака да носи
предбрачното си фамилно име Х..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер
на 40,00 лева.
ОСЪЖДА Г.И.Й., ЕГН **********,*** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – К., сумата от 20 лева, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА И.К.Й., ЕГН ********** *** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – К., сумата от 20 лева, представляваща държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Стара Загора.
Районен
съдия: