Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Казанлък, 25.10.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 25.10.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1889 по описа за 2011 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с 245 вр. с чл. 270 от КТ вр. с чл. 221 ал.1 от КТ за сумата от 1 354.69лв.
В исковата си молба ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че на г. сключила на основание чл. 68 ал.1 т.1 от КТ трудов договор № г. за заемане на длъжността “ работник, формироване на хранителни продукти”. При сключване на същия имала 3 г., 5м. и 29 дни придобит трудов стаж. Твърди, че изпълнявала съвестно трудовите си задължения и установената трудова дисциплина. Сочи, че работодателят забавял изплащането на трудовите й възнаграждения, поради което депозирала молба за прекратяване на трудовото правоотношение. На 02.05.2011г. на ищцата била връчена Заповед № г., с която и на осн. чл. 327 ал.1 т.2 от КТ трудовото правоотношение било прекратено, като работодателят останал да й дължи обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ в размер на 358.40лв. и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 333.07лв., от които за 2010г.- 221.71лв. и за 2011г.- 111.36лв. Ищцата твърди, че поискала от ответника на осн. чл. 128 т.3 от КТ да й бъде издаден документ за неизплатените й възнаграждения, видно от която е, че последния й дължи трудови възнаграждения общо в размер на 1 354.69лв. Във връзка с неизплащането на тези суми подала заявление за издаване на заповед за парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д. г. по описа на РС- Казанлък съдът издал заповед № г. за изпълнение на парично задължение за следните суми: 1354.69 лв. неизплатени заплати, 331.44 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2010г., 119.42 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2011г. и 358.40 лв. обезщетение по чл.221 ал.1 КТ В законоустановения срок ответникът подал възражение по чл. 414 от ГПК, което поражда правния й интерес от водене на настоящото дело.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че съществува вземането й по Заповед № г. за следните суми: 1354.69 лв неизплатени заплати, 331.44 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2010г., 119.42 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2011г. и 358.40 лв. обезщетение по чл.221 ал.1 КТ, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2011г. до окончателното изплащане на вземането, произтичащи от трудов договор № г. и 490 лв. деловодни разноски.
Претендира за направените съдебни и деловодни разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. На същият е редовно връчен препис от съдебните книжа. В съдебно заседание редовно призован, не се явява и не взема становище по иска.
В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че това искане следва да бъде уважено по следните съображения:
За да се уважи искането на ищеца за неприсъствено решение е необходимо да са налице три кумулативно дадени предпоставки – ответникът да не се е явил в първото по делото съдебно заседание, да не представил писмен отговор на исковата молба, да не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие и у съда, на база на представените от двете страни доказателства в кориците на делото да се е формирало вътрешно убеждение, че предявеният иск е вероятно основателен. Така д-р Маргарита Златарева , „Нови видове съдебни решения по ГПК” , сп.Търговско право бр.1/2008 год., стр.14 и сл.
Налице е и последната предпоставка, а именно – ответникът да е предупреден надлежно за възможното постановяване на неприсъствено решение при наличието на горните три предпоставки – видно от приложените по делото призовка за първото по делото съдебно заседание, същата е връчени надлежно на ответника и в нея изрично се съдържа това предупреждение, т.е. ответникът е надлежно предупреден за последиците по чл.238 ГПК.
Освен наличието на гореизложените предпоставки, налице са и достатъчно доказателства, които да формират у съда вътрешното убеждение, че претендираните суми се дължат.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответното дружество/ трудов договор № г., като заемала длъжността “ работник, формироване на хранителни продукти” с основно месечно трудово възнаграждение- 350лв. и допълнително по 0.6% допълнително възнаграждение за всяка година трудов стаж и професионален опит. Страните се договорили ищцата да има право на 20 работни дни основен платен годишен отпуск. Към датата на сключване на трудовото правоотношение ищцата е имала 3 г., 5м. и 29 дни придобит трудов стаж/ заверен препис от трудова книжка на името на ищцата, приложен по делото/.
На г. на ищцата била връчена Заповед № г. на управителя на „ Вия Снежанка” ООД, гр. Казанлък, с която и на осн. чл. 327 ал.1 т.2 от КТ- поради забавяне на трудовото възнаграждение, трудовото правоотношение било прекратено.
С молба вх. № г. и на основание чл. 128 т.3 от КТ ищцата поискала от ответното дружество да й бъде издадено извлечение за трудовите й възнаграждения.
Ответникът е издал опис № г. на неизплатените заплати на ищцата Е.Т.Т., в която е отразено, че й дължи общо 1354.69лв., разпределени помесечно, както следва: м. декември 2010г.- 248.41лв.; м. януари 2011г.- 268.89лв.; м. февруари 2011г.- 279.13лв.; м. март 2011г.- 279.13лв. и м.април 2011г.- 279.13лв.
Във връзка с неизплащането на процесните суми ищцата подала заявление за издаване на заповед за парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК. Към делото е приложено образуваното във връзка със заявлението по чл. 410 ГПК ч.гр.д. г. по описа на РС- Казанлък. Съдът е издал заповед № г. за изпълнение на парично задължение за следните суми: 1354.69 лв. неизплатени заплати, 331.44 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2010г., 119.42 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2011г. и 358.40 лв. обезщетение по чл.221 ал.1 КТ. В законоустановения срок ответникът подал възражение по чл. 414 от ГПК, което поражда правния интерес на ищцата от водене на настоящото дело.
Към датата на предявяване на иска ответното дружество е действащо, видно от представеното извлечение от Търг.регистър.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с депозирано писмено заключение, неоспорено, което съдът възприема като мотивирано. Видно от заключението на експертизата е, че размерът на обезщетението за неползван платен годишен отпуск е както следва: за 2010г.- за 9 дни- 169.74лв.; за 2011г.- за 7 дни- 132.02лв. Вещото лице дава заключение, че брутния размер на обезщетението по чл. 224 ал.1 от КТ е 301.76лв. Нетният размер на обезщетението е както следва: за 2010г.- 152.77лв., а за 2011г.- 118.82лв., или общия нетен размер на обезщетението по чл. 224 ал.1 от КТ е в размер на 271.59лв. Вещото лице Н. дава заключение, че брутното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 358.40лв.
В съдебно заседание съдът допусна събиране на гласни доказателства. От показанията на свид. Н. В. Д.- Н. се установява, че същата е работила с ищцата в ответното дружество. Ищцата е работила до м. май, когато е подала молба за напускане, тъй като е имало неизплатени заплати. Сочи, че на ищцата не са били изплащани заплати от м. декември 2010г. до напускането й.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание в чл.415 и чл.422 ГПК – иск за установяване на вземането на ищеца срещу ответника.
От така събраните доказателства по делото съдът счита предявения иск за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Между ищцата и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение от г. до г.
Съгласно чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.А съгласно чл. 245 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по- малко от минималната работна заплата за страната. Добросъвестното изпълнение на задълженията се предполага до доказване на противното. Ответникът по настоящото гражданско дело не доказа обстоятелства за недобросъвестно и некомпетентно изпълнение на възложените задължения. Ищцата от своя страна доказа наличието на трудово правоотношение между нея и ответника за периода, за който претендира, че има право на възнаграждение- период, посочен в исковата молба.Доказа и наличието на отработване на това възнаграждение. Доказа се и съгласно назначената съдебно- счетоводна експертиза и размера на възнаграждението.Последният се явява съществен елемент от съдържанието на трудовото правоотношение и ако той липсва договорът се явява относително недействителен. Недействителността в случая не настъпва поради това, че съществуват императивни правни норми, които заместват отсъстващото съдържание. Съществува нормативно установен за страната минимален размер на трудово възнаграждение за работа, извършвана при пълно работно време и петдневна работна седмица и този размер се гарантира на лицето, ако не е уговорено друго.
Правната природа на трудовото възнаграждение е месечно, периодично плащане за престиран труд по трудово правоотношение, който е възмезден /арг.чл.242 от КТ/. Основно задължение на работодателят е да заплаща в установените срокове на работника уговореното трудово възнаграждение /арг.чл.128 от КТ/. Разпоредбата на чл.245 от КТ гарантира изплащане на трудовото възнаграждение, а чл.270 ал.2 от КТ регламентира начина на плащане- авансово или окончателно всеки месец. По аргумент на чл.270 ал.2 от КТ следва, че трудовото възнаграждение е изискуемо от първо число на месеца, следващ отработения. Установи се, че работодателят не е изплатил на ищцата трудови възнаграждения в размер на 1 354.69лв. Тъй като ответникът- работодател не е възразил по изложените в исковата молба фактически твърдения и не е представил доказателства, то следва да се приеме, че той не е изплатил трудово възнаграждение на Е.Т.Т. за претендираната сума. Видно от приложения по делото опис, изходящ от ответника е, че същият признава обстоятелството, че не е изплатил и дължи на ищцата трудови възнаграждения в размер на 1 354.69лв.
Правото да се претендира заплащане на обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ и по чл. 224,ал.1 от КТ се поражда при прекратяване на трудовото правоотношение, т.е прекратеното трудово правоотношение е правопораждащ факт на правото на обезщетение. Обезщетението е еднократно парично вземане, чието плащане няма определен ден. По делото безспорно се доказа, че работодателят дължи на ищцата обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ в размер на 358.40 лв., както и обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ в общ размер на 301.76лв.
Предявеният иск за обезщетения е основателен и доказан както следва: обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ в размер на 358.40 лв., обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ в общ размер на 301.76лв., като в частта до претендираните 333.07лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По отношение на направените в заповедното производство разноски поради липса на обжалване на разпореждането в тази му част по реда на чл. 413 ГПК то е влязло в законна сила и те не следва да се присъждат отново в настоящото производство.
На осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 520.00 лв. за един адвокат.
Ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд-Казанлък 40.30 лв. държавна такса за уважените искови претенции/ сумата се явява 2% държ. такса върху уважените претенции, като по частното гражданско дело съдът е присъдил „ Вия Снежанка” ООД да заплати по сметка на РС- Казанлък държ. такса в размер на 43.28лв./, както и 120.00лв. разноски за експертиза.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ ВИЯ СНЕЖАНКА” ООД, гр. Казанлък, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, бул. „ Княз Ал. Батенберг” № 220, представлявано от управителя Енчо Димитров Йорданов, че дължи на Е.Т.Т., ЕГН ********** *** по Заповед за изпълнение № г. по ч.гр.д. № г. по описа на РС- Казанлък следните суми: 1354.69 лв. неизплатени трудови възнаграждения, 358.40 лв. обезщетение по чл.221 ал.1 КТ и 301.76 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2010г. и 2011г. по чл. 224 ал1 от КТ по вземане, произтичащо от трудов договор № г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ до размера от 333.07лв., като недоказана.
ОСЪЖДА „ ВИЯ СНЕЖАНКА” ООД, гр. Казанлък, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, бул. „ Княз Ал. Батенберг” № 220, представлявано от управителя Енчо Димитров Йорданов да заплати на Е.Т.Т., ЕГН ********** *** направените по делото съдебни разноски в размер на 520.00лв.
ОСЪЖДА „ ВИЯ СНЕЖАНКА” ООД, гр. Казанлък, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, бул. „ Княз Ал. Батенберг” № 220, представлявано от управителя Енчо Димитров Йорданов да заплати по сметка на РАЙОНЕН СЪД- КАЗАНЛЪК сумата от 40.30 лв. държавна такса за уважените искови претенции, както и 120.00лв. разноски за експертиза.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ г. по описа на РС-Казанлък.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: