Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 28.09.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Русе, VІІ състав, в
публично заседание на двадесет и девети август, през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 409 по описа за 2017
год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК, чл. 4
и чл. 9б от
Закона за местните данъци такси (ЗМДТ).
Производството е образувано по жалба на „Керос
България“ ЕАД, със седалище гр. Русе, представлявано от изп.директор С.Ф.,
срещу Акт за установяване на общински публични вземания по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (АУОПВ) № СУД001372/17.07.2017г., издаден от главен експерт в отдел КСМДТ към Дирекция „МДТ”
при Община Русе, обжалван по административен ред с жалба вх. № 30-2860-4
от 02.08.2017г.
и мълчаливо потвърден от директор на Дирекция „МДТ“ при Община Русе
при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК .
Актът е оспорен само в частта, с която са определени задължения за ТБО, за
компонент чистота на териториите за обществено ползване, в размер на
11055.36лв., ведно с лихви за забава, за периода от 01.01.2017г. до
30.06.2017г., дължими за първото полугодие на 2017г.
Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на
оспорения акт поради противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди се, че таксата
за обществена хигиена – 2 промила е начислена върху данъчната оценка на имота.
Твърди се, че този начин на определяне на
данъчната основа е в противоречие с принципа „замърсителят плаща“, реглментиран
в чл.15, б.“а“ от Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
5 април 2006.
Релевира се оплакване, че таксата за услугата
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е дължима, само
ако дейността е извършвана и то в обема, посочен в план-сметката на общината,
като тази дейност не е извършена в рамките на решение № 44 на Общински съвет
Русе, прието с протокол № 4/29.12.2011г. и приложение № 2 към него и в
нарушение на чл.66, ал.1, т.4 от ЗМДТ.
Оспорващият претендира отмяна на АУОПВ №
СУД001372/17.07.2017г., издаден от главен експерт в отдел КСМДТ към Дирекция „МДТ”
при Община Русе, в обжалваната част, както и присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на дирекция
„МДТ“ при Община Русе, чрез процесуалния
си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, като обсъди оплакванията в жалбата, събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от
служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. Според чл.156, ал. 2 и ал. 3 ДОПК ревизионният
акт (в случая АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК) не може да се обжалва по съдебен
ред в частта, в която не е обжалван по административен ред или в която част
подадената по административен ред жалба е уважена. Според чл. 9б ЗМДТ установяването, обезпечаването и
събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1
– 5 ЗМДТ. Обжалването
на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В случая е проведено задължителното
оспорване по административен ред на първоначалния акт, актът е обжалван по
административен ред с жалба вх. № 30-2860-4 от 02.08.2017г. и мълчаливо
потвърден от директор на Дирекция „МДТ“ при Община Русе при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК .
Следователно
е налице годен предмет на оспорване. Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице – адресат на акта. Спазен е преклузивният 30-дневен срок за
оспорване по чл. 156, ал.5 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По делото не се
спори, че дружеството
е декларирало с данъчни декларации,
следните имоти и е създадена следната партида, както следва:
-
партида
с номер - № ********* 004,
открита въз основа на ДД с вх. № **********/16.12.2010 год., изменена с ДД с
вх. № ДК14001156/23.02.2016 год. за декларирана собственост върху НЕЖИЛИЩЕН НЕДВИЖИМ ИМОТ с
адрес: кв. Източна промишлена зона, ул."Св.Спиридон" №11. Имотът представлява:
- УПИ / парцел / в
строителни граници с площ - 115 202,00 кв.м.;
- други нежилищни
обекти - трафопост 1 - масивна
монолитна конструкция и с РЗП - 183,00 кв.м., РЗП на обект - 183,00 кв.м.;
- други нежилищни
обекти - трафопост 2 - масивна
монолитна конструкция и с РЗП - 95,00 кв.м., РЗП на обект - 95,00 кв.м.;
- производствен обект
- завод с М2 - масивна панел
конструкция и с РЗП - 30 744,00 кв.м., РЗП на обект - 30 744,00 кв.м.;
- производствен обект
- разширение с М2 - масивна
панел конструкция с РЗП - 3 550,00 кв.м., РЗП на обект - 3 550,00 кв.м.
С молба рег.инд.
30-2860-2/10.07.2017г. дружеството е подало искане до директор на Дирекция МДТ
при Община Русе, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, да бъде издаден АУОПВ за такса битови отпадъци за имот по
декларация ДК14001156/23.02.2016
година, партида ********* 004, адрес: кв.
Източна промишлена зона, ул."Св.Спиридон" №11, земя и сграда.
Въз основа на постъпилото
писмено искане от ДЗЛ с вх. № 30-2860-2/10.07.2017г., подадените декларация по
чл.14 от ЗМДТ и въз основа на база данни в информационния масив на Дирекция
„МДТ“ при Община Русе, в производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК, е издаден
оспореният административен акт, с който са определени публични задължения за
такса битови отпадъци до 30.06.17г., както и лихви за просрочие върху главницата
до 17.07.2017 за имота с адрес: кв. Източна
промишлена зона, ул."Св.Спиридон" №11, земя и сграда.
В обстоятелствената
част на АУОПВ са описани разпоредбите и конкретните размери на ТБО по
компоненти, като за компонент обществена хигиена е определен размер
11055.36лв., за процесния период.
От представената
Заповед № РД-01-1733/11.07.2017 г. на Кмета на община Русе (л. 22 от делото) е видно, че издателят на АУОПВ – гл. инспектор
С.И. Н.е включена в списъка на служителите от Дирекция „МДТ” с права на орган
по приходите.
По делото като писмено
доказателство е представена заповед за определяне границите на районите, в
които се извършват услугите сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на депо за
битови отпадъци и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места за имоти, собственост на физически и юридически лица за 2017 г.
– заповед № РД-01-3089/18.10.2016 г. (л.л.113-115). От съдържанието на заповедта
се установява, че процесния имот попада в район Източна промишлена зона, за
който община Русе е организирала услугите сметосъбиране, сметоизвозване,
обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на териториите за
обществено ползване.
По отношение предоставяне
на услугите по трите компонента на ТБО за процесната 2017 г. са събрани множество
писмени доказателства. От доказателствения материал се установява безспорно, че
за посочения период услугата поддържане на териториите за обществено ползване е
организирана от Община Русе. Община Русе е сключила договор № ЗОП-21/01.06.2016г.
с „РПС – Русе Пъблик Сервиз“ ЕООД, за срок от 5 години, считано от датата на
подписване на договора, с предмет: поддържане чистотата и проводимостта на
дъждоприемните шахти, снегопочистване и зимно поддържане на териториите за
обществено ползване на гр.Русе.
Представени са
актове за извършена работа по обществена хигиена, съгласно договор договор №
ЗОП-21/01.06.2016г. с „РПС – Русе Пъблик Сервиз“ ЕООД, както и актове за
извършена работа при зимни условия, за периода от 01.01.17г. до 10.06.17г. вкл.
Представен е договор за възлагане на поръчка за услуга ЗОП-64/08.12.2014г.,
сключен между Община Русе и „Берус“ ООД, за зимно поддържане на общинската пътна
мрежа в чертите на гр.Русе, включително кръгово Индустриален парк и от
кръговото на Индустриален парк до изхода на „Керос“ – площ 12600 кв.м., със срок
4 години.
Представени са
актове за извършена работа по зимно поддържане, съгласно договор за възлагане
на поръчка за услуга ЗОП-64/08.12.2014г., фактури, приемателни протоколи към
този договор.
Представени са
писмени доказателства – приемателни протоколи, актове за извършена работа и
фактури, за установяване на действителното извършване на услугата, включена като
компонент на ТБО, за процесния период.
По делото са приети
писмените доказателства Наредба № 16 за определянето и
администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на
Община Русе, в относимата за периода редакция, решение № 44, прието с протокол
№ 4/29.12.2011г., приложение 2 към това решение, с което се определя размер на промили за ТБО,
актуални и за 2017г., като по т.2.4 от решението, за имотите, за които е
подадена декларация по чл.16, ал.5 от Наредба № 16 на ОбС Русе, се събира такса
за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на
2.00 промила за имоти на предприятия върху по-високата от отчетната стойност и
данъчната оценка съгласно ЗМДТ.
Решение № 44, прието с протокол № 4/29.12.2011г.
на ОбС Русе, е прието на основание чл.66, ал.1 от ЗМДТ и е влязло в законна
сила.
Приета е по делото и план сметка за 2017г.,
утвърдена от кмета на Община Русе, в която по т.3 почистване на уличните
платна, площадите, алеите и други територии, предназначени за обществено
ползване са предвидени 5722200лв., от които за гр.Русе 5375000лв.
С писмо № ВП-621/12.04.2017г. Община Русе е
разпоредила на ОП „Парктрой-Русе“ да предприеме мерки по почистване на
замърсяване от смесени битови отпадъци, намиращи се в гр.Русе, на
ул.“Св.Спиридон“ /Индустриален парк/. С писмо с вх.№ ВП-621#1/29.05.17г.
ОП „Парктрой-Русе“ е уведомило Община Русе за извършени ръчно дейности по
събиране на отпадъци и почистване, при което са изнесени 3.65 тона смесени битови отпадъци, намиращи се в
гр.Русе, на ул.“Св.Спиридон“ /Индустриален парк/, съгласно разпореденото с
писмо № ВП-621/12.04.2017г. Община Русе. Приложен е и снимков материал на
участъка преди и след почистването /л.41 от делото/.
По делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза за дейностите по обществена хигиена преди и след
сторнирането на площи по констативните протоколи, както и за размера на площта
на обществените територии, предвидени за почистване, съгласно заповед №
РД-01-3089/18.10.2016 г. на кмет на Община Русе.
Прието е заключение на съдебно –икономическа
експертиза, от което се установяват сумите, платени от Община Русе, за
процесния период, за извършена работа по обществена хигиена на дружествата по
сключени договори, както и за размера на компонента поддържане на чистата на
териториите за обществено ползване в населените места, включен в размера на
ТБО, определен с оспорения акт.
Съдът възприема заключенията на вещите лица,
като дадени компетентно и в съответствие с поставените задачи.
В производството по делото, на
основание чл. 144 АПК, вр. чл. 193 ГПК, е
открито производство по
оспорване истинността на Констативен протокол на фирма „РПС - Русе пъблик
Сървисиз" ЕООД относно дейностите по обществена хигиена на територията на
гр. Русе №№ 1 от 23.01.2017 г.; Констативен протокол № 02 от 13.02.2017 г.;
Констативен протокол № 03 от 13.03.2017 г.; Констативен протокол № 4 от
21.03.2017 г.; Констативен протокол № 16 от 16.06.2017 г.; Констативен протокол
№ 05 от 03.04.2017 г.; Констативен протокол № 6 от 04.04.2017 г.; Констативен
протокол № 08 от 11.04.2017 г.; Констативен протокол № 09 от 18.04.2017 г.;
Констативен протокол № 10 от 20.04.2017 г.; Констативен протокол № 11 от
27.04.2017 г.; Констативен протокол № 12 от 09.05.2017 г.; Констативен протокол
№ 13 от 16.05.2017 г.; Констативен протокол № 14 от 29.05.2017 г.; Констативен
протокол № 15 от 07.06.2017 г.; Констативен протокол № 16 от 16.06.2017 г.; Констативен
протокол № 17 от 26.06.2017 г.; Констативен протокол № 18 от 05.07.2017 г.,
както и Отчет на
извършена работа по зимно поддържане на четвъртокласна пътна мрежа за периода
от 01.01.-31.01.2017 г. и за периода от 01.02.-28.02.2017 г.от фирма „Берус"
ООД.
По делото не са събрани доказателства, от които
да се установява, че фактите, удостоверени в оспорените констативни протоколи
факти са неистински, поради което приема, че оспорването не е доказано.
Съдът, при така
установената фактическа обстановка, прави следните правни изводи:
Предмет
на оспорване в настоящото производство е акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от орган
по приходите към Отдел „МДТ” на Община Русе,
с който се определят задължения за дружеството – жалбоподател за ТБО и лихви върху тях. Обжалваният
индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на
правомощията му по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ и по чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, видно от представената по делото заповед № РД-01-1733/11.07.2017 г. на Кмета на
община Русе (л. 22 от делото) е видно, че издателят на АУОПВ – гл.
инспектор С.И. Н.е включена в списъка на служителите от Дирекция „МДТ” с права
на орган по приходите.
За да се прецени спазването на останалите изисквания за законосъобразност
на административния акт – спазване на формата, липса на съществени процесуални
нарушения и съобразяване на материалноправните разпоредби и целта на закона, е
необходимо да се определи приложимата нормативна уредба, относима към предмета
на спора. С оспорения АУЗ са определени задължения за ТБО за 2017 г.
Оспореният АУОПВ № СУД001372/17.07.2017г., издаден от
главен експерт в отдел
КСМДТ към Дирекция „МДТ” при Община Русе, е издаден в писмена форма. Като правни основания са посочени чл. 107,
ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 9б, чл. 62, чл. 64 и чл. 66 от ЗМДТ, чл. 15 от Наредба
№ 16 за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и
права на територията на Община Русе.
Като фактически основания са посочени подадени в Дирекция МДТ при Община Русе декларации по чл. 14, ал.1 от ЗМДТ, като посочените данни в декларациита и данъчната оценка на имота са послужили като
основа за изчисляване на задължението за ТБО, съгласно промилите, посочени в
Решение на Общински съвет Русе № 44, прието с протокол № 4/29.12.2011г. на ОбС Русе, за определяне размера на ТБО за 2017 година, съгласно чл. 66, ал.1 от ЗМДТ.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалвания
АУЗТБО е издаден в изискуемата форма с посочване на фактически и правни
основания.
При проверка
за съответствие на АУЗТБО с административно производствените правила съдът
намира, че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила при издаването на процесния АУОПВ. Актът е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, с посочване на фактическите и правни основания,
обжалван е по административен ред пред по-горестоящия орган, като е мълчаливо
потвърден от директор на Дирекция „МДТ“ при Община Русе
при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК .
Обжалването по административен ред е задължителна предпоставка за
обжалване на акта по съдебен ред. Съдът не констатира съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при издаването на АУОПВ.
Настоящият състав намира, че оспореният АУОПВ е издаден и в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби. Не се спори между страните, че "Керос България" ЕАД притежава недвижим нежилищен имот, находящ се в
строителните граници на гр. Русе, в територията на Източна промишлена зона, подал е декларация по чл. 14 от ЗМДТ за него и
задълженията му за ТБО са определени с оспорения акт именно за този имот.
Данъчната оценка на процесния нежилищен имот като по-висока от
отчетната му стойност е послужила като база за изчисляване на задълженията за
ТБО за периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017г.
Съгласно разпоредбата на чл. 62
от ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса,
размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно -
сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
Таксата се определя в годишен размер за всяко
населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка
за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата
разпоредба дейности. С представеното решение № 44, прието с протокол №
4/29.12.2011г., приложение 2 към това решение, е определен размер на промили за
ТБО, актуални и за 2017г., като по т.2.4 от решението, за имотите, за които е
подадена декларация по чл.16, ал.5 от Наредба № 16 на ОбС Русе, се събира такса
за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на
2.00 промила за имоти на предприятия върху по-високата от отчетната стойност и
данъчната оценка съгласно ЗМДТ.
В оспорения акт задълженията за ТБО са изчислени на база данъчната
оценка на имота като по-висока от отчетната му стойност, именно въз основа на
приетата Наредба № 16 на ОбС Русе и промилите, приети от общинския съвет за 2017 г.
ЗМДТ в ал.2 на чл. 63 изисква границите на районите и видът на
предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на
сметоизвозване да се определят със заповед на кмета на общината и да се
обявяват публично до 31 октомври на
предходната година. От Заповед на Кмета на Община Русе №
РД-01-3089/18.10.2016 г., като този факт се признава и от оспорващия в жалбата,
се установява, че територията, където се намира
имотът, попада във втори район, в който се предоставят услугите по чл. 62 от ЗМДТ и в частност услугата по "Поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване".
Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите, са
посочени в чл. 71 от ЗМДТ за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване - когато услугата не се предоставя от общината.
В ЗМДТ законодателят е дал възможност на съответните общински съвети
сами да определят условията и реда за дължимост и събиране на ТБО за всяка
конкретна община с издаването на наредба по чл. 9, и в съответствие с горното
Общински съвет Русе е приел Наредба № 16 за определянето и администрирането
на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община Русе, с която е определил реда и условията за събиране на
ТБО, включително и реда за освобождаване от такса. При липса на предоставяне на
някоя от услугите, по аргумент от разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, такса за нея
не следва да бъде заплащана. Предвид изложеното и с оглед на горните разпоредби,
следва да бъде установено дали за процесния период Община Русе е престирала услугата по поддържане чистота на
обществените територии, за която претендира заплащане на такса за битови
отпадъци за обществената територия, в която се намира имотът на "Керос България" ЕАД. Това е и спорният въпрос по делото, по който
съдът дължи произнасяне.
За да е налице престиране на услугата поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване следва да са налице посочените вече три
предпоставки - кметът на общината да е включил услугата в заповедта си по чл.
63, ал. 2 ЗМДТ и да е определил границите на районите, в които услугата ще се
предоставя; недвижимият имот, за който се заплаща таксата, да бъде в рамките на
границите на района, определен от кмета на общината и общината фактически да е
извършвала дейността.
В конкретния
случай се твърди, че услугата реално не
се предоставя.
Настоящият състав намира, че за дължимостта на таксата за извършване на
услугата по "поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване" е необходимо услугата да е извършвана по отношение на
обществените територии в населеното място, в което се намира недвижимият имот,
а не конкретно по отношение на самия имот, тъй като самият характер на
въпросните територии предполага ползването им от всички лица, които са
собственици или ползватели на недвижими имоти в съответното населено място, поради което не зависи от това дали даден
имот генерира отпадъци или не.
Според законовото предписание на чл. 71, т. 2 ЗМДТ от съществено значение за
преценката относно дължимостта на този компонент от ТБО е дали услугата реално
се предоставя. Самото й естество е такова, че не зависи от това дали даден имот
генерира или не отпадъци. Недължимост на услугата, както вече бе отбелязано,
може да произтече единствено в хипотезата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, която в случая не е
налице.
За пълнота следва да се отбележи, че таксата
за услугата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено
ползване в населеното място, а не конкретно на територията на предприятието или
в непосредствена близост до него, именно защото се касае за територии за
обществено ползване, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от
всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не
само в определен район от него.
От представените договори, констативни
протоколи, актове за извършена работа, фактури за извършени плащания,
приемателни протоколи, е безспорно, че
общината е предоставяла тази услуга за гр.Русе, за процесния период.
От представените писмени доказателства се установява, че е извършвано
снегопочистване, работа по обществена хигиена, за процесния период, в района,
където се намира имотът на оспорващия, извършвано е почистване улични настилки и обществени площи от
отпадъци, натоварване на отпадъци и извозване, обработване със сол на пътната
настилка.
Поради това, че е безспорно установено предоставянето на услугата по
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, не е налице
условието по чл. 71, т.2 от ЗМДТ за освобождаване от задължението за таксата за
тази услуга и правилно за "Керос България" ЕАД е определено такова задължение с оспорения акт, в оспорената част.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че за да се приеме, че услугата
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е предоставяна не
е необходимо общината да докаже предоставянето на услугата точно на територия
за обществено ползване, която е разположена непосредствено около имота на
задълженото лице, то доказването на предоставянето на услугата на територията
на гр.Русе е достатъчно, за да се приеме, че услугата
е предоставяна.
Що се отнася до довода на оспорващия
за неправилен начин на определяне на размера на таксата за услугата следва да
се посочи, че начинът на определяне на таксата е приет с решение на общинския
съвет, което е влязъл в сила административен акт.
Решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, представлява общ
административен акт по смисъла на чл. 65 АПК.
Според чл. 66, ал. 5 ЗМДТ одобрената
план-сметка за определяне разходите на общините по ал. 1 подлежи на проверка от
Сметната палата. Съдебният контрол може да бъде осъществен само в отделно
производство по обжалване на решението по чл.66,
ал. 1 ЗМДТ за определяне размера на таксата за битови отпадъци.
В настоящото съдебно производство е
недопустим косвен съдебен контрол на решението на ОбС Русе по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ.
Съгласно чл. 67, ал. 4 ЗМДТ таксата за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване се определя в левове на
ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.
Разпоредбата е изключение от общото правило на чл.
67, ал. 1 ЗМДТ, поради което доводите на незаконосъобразност на нейния
размер, тъй като не се определя според количеството отпадъци, е неоснователен. Размерът
на таксата тя не е обвързана от количеството генерирани от лицето отпадъци.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че Независимо от вида
на отпадъка чл.
7, ал. 1 ЗУО задължава всяко лице, от чиято дейност се образуват отпадъци,
да ги третира самостоятелно или да ги предоставя за събиране, транспортиране и
третиране в съответствие със Закона
за управление на отпадъците. Тази разпоредба изразява основния принцип в
управлението на отпадъците - "замърсителят плаща", установен в чл.
191, § 2 от Договора за функциониране на европейския съюз и чл.
15 от Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
05.04.2006 г. относно отпадъците (Директива 2006/12).
За да гарантира спазването на този
основен принцип в управлението на отпадъците в областта на битовите отпадъци
законодателят, в чл.67,
ал. 1, 2
и 4
ЗМДТ, е регламентирал начините на определяне на размера на таксата.
Съгласно алинея 1 размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Разбира се,
това е най-точният начин за спазване на принципа "замърсителят
плаща", защото точно определя количеството
битови отпадъци, които се създават и предават за обезвреждане от всеки
притежател на битови отпадъци. Но този начин на определяне на количеството на създаваните и предавани битови
отпадъци не винаги е възможно да бъде прилаган. Самият законодател още в
алинея
4 на чл. 67 ЗМДТ е въвел изключение от принципа по отношение на един от
компонентните на таксата за битови отпадъци - таксата за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване. По отношение на тази такса
законодателят е въвел различен начин на определяне на размера на таксата -
таксата се определя на ползвател или пропорционално върху основа, определена от
общинския съвет.
Така възприетото законодателно
решение не е в противоречие с принципа "замърсителят плаща". Съдът на
Европейския съюз, в решението Futura Immobiliare, С-254/08, EU: C: 2009:479, т.
51, изрично сочи, че "национална правна уредба, която предвижда такса за
целите на финансирането на управлението и обезвреждането на битовите отпадъци,
която се изчислява въз основа на предполагаемия обем на създаваните отпадъци, а
не въз основа на количеството на действително произведените и предоставени за
събиране отпадъци, не може да се приеме - при действащото общностно право - за
противоречаща на чл.
15, буква а) от Директива 2006/12".
При така установените по делото данни, задължението за
ТБО на дружеството в частта на компонента "Поддържане чистотата на
обществените територии" и лихвата за просрочие са законосъобразно
определени и АУОПВ, в оспорената му част, е издаден при спазване на
административно-производствените правила, в съответствие с приложимите законови
разпоредби и с целта на закона, поради което жалбата срещу него е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения и на основание
чл.
160, ал. 1, предл. 3 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Керос България“ ЕАД, със седалище гр. Русе, представлявано
от изп.директор С.Ф., срещу Акт за установяване на общински публични вземания
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № СУД001372/17.07.2017г., издаден от главен експерт
в отдел
КСМДТ към Дирекция „МДТ” при Община Русе, в оспорената част, с
която за периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017г.
е установено задължение на "Керос България" ЕАД, за
такса битови отпадъци по чл.
66, ал.1, т.4 от ЗМДТ, за компонента "Поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване в населеното място" в размер на 13246.86
лева, както и лихва за просрочие към 17.07.2017г., в размер на 62.68 лева, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: