РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Исперих, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елица Д. Бояджиева Георгиева
при участието на секретаря Детелина В. Янкова
като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско
дело № 20213310100661 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба вх.№ 1634/ 01.09.2021г. от „Топлофикация -
Разград“ АД, ЕИК – ******** със седалище град Разград, ул.“******“ ,
представлявано от изпълнителния директор М. Н. К. против Д. С. Х., ЕГН –
********** от село Ж., област Разград, ул.“****“ № 3, с която моли съда да
приеме за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на
дружеството сумата 1038.70лв. – главница за потребена топлинна енергия за
периода от 30.11.2019г. до 24.08.2020г., ведно със законната лихва от
05.03.2021г. до окончателното и изплащане, сума в размер на 81.14лв.
представляваща обезщетение по чл.86 от ЗЗД, начислено върху дължимите
суми за периода от 04.02.2020г. до 04.03.2021г., както и сумата 25.00лв.
разноски по делото. Ищецът разказва, че е продавал топлинна енергия за
битови нужди на ответницата, по цени определени от КЕВР в жилище –
етажна собственост с централно топлоснабдяване. Ищецът бил лицензиант за
дейностите производство и пренос на топлинна енергия за територията на
Община Разград. Съгласно чл.32, ал.6 от Общите условия на ищеца и чл.86
от ЗЗД клиентът на топлинната енергия следвало да заплаща потребената
енергия по утвърдената от КЕВР цена, като при неплащане дължал
обезщетение в размер на законната лихва /ОЛП + 10 процента/ за всеки ден
забава, считано от изтичане на 10-дневен гратисен период до окончателното
плащане. Ответницата не е изпълнила задължението си да заплаща
дължимата цена в определените срокове. За времето от 30.11.2019г. до
24.08.2020г. тя била потребила топлинна енергия на стойност 1038.70лв. за
адрес : град Разград, жк „*******“ бл.5 ап.**, която не е заплатила.
1
Кредиторът е завел заповедно производство. Било образувано чгрдело №
233/ 2021г. по описа на РС – Исперих, в което била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 01.04.2021г. за сумата 1 038.70 (хиляда
тридесет и осем лева и 70 ст) лева – главница за доставена топлинна енергия
за периода от 30.11.2019г. до 24.08.2020г., 81.14 (осемдесет и един лева и 14
ст) лева – лихва за забава за периода от 04.02.2020г. до 04.03.2021г.,
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 05.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените по делото разноски в размер на 25.00 (двадесет и пет)
лева – платена ДТ. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, поради което на кредиторът е указано предявяване на иск за
установяване на вземането, което той сторил в настоящото исково
производство.
По доказателствата ищецът моли да се приемат представените писмени
доказателства, да се приобщи чгрдело № 233/ 2021г. по описа на РС –
Исперих, да се назначи съдебно-счетоводна експертиза с конкретно посочени
в исковата молба въпроси.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначеният по
отношение на ответницата Д. С. Х. особен представител адвокат А. М..
Същият счита искът за допустим, а по основателността му сочи, че ще вземе
становище след събиране на доказателствата. Не възразява по
доказателствените искания на ищцовата страна.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото
дружество поддържа иска от фактическа и правна страна и моли същият да
бъде уважен в цялост.
Назначеният особен представител по отношение на ответницата Д. С. Х.
поддържа депозираният писмен отговор. Счита, че крайният съдебен акт
следва да се основава на приетото по делото експертно заключение, което
установява действително дължимите от ответницата на ищцовото дружество
суми за ползвана топлинна енергия.
Съдът, след като се запозна с представените по делото писмени
доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка :
Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна
енергия. В тази връзка същото е доставчик на топлинна енергия и в етажната
собственост, в която е апартамент № **, находящ се в блок 5, етаж * на жк
«********» град Разград собственост на ответницата Д. С. Х..
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ № 233/ 2021г. по описа на РС –
Исперих, в което била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 01.04.2021г. за сумата 1 038.70 (хиляда тридесет и осем лева и
70 ст) лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от
30.11.2019г. до 24.08.2020г., 81.14 (осемдесет и един лева и 14 ст) лева –
лихва за забава за периода от 04.02.2020г. до 04.03.2021г., законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
05.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
по делото разноски в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева – платена ДТ, като
вземането произтича от ползвана и незаплатена доставена топлинна енергия в
периода 30.11.2019г. до 24.08.2020г. Заповедта е връчена на длъжника при
2
условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на основание чл.415, ал.1 т.2 от ГПК на
ищеца е дадено указание да предяви иск за установяване на вземането си.
Представените по делото фактури за доставена топлинна енергия не са
оспорени от страните по делото. Същите се отнасят за периода 30.11.2019г.
до 24.08.2020г. и са за сумата 1 038.70 лв. главница и 81.14 (осемдесет и един
лева и 14 ст) лева – лихва за забава за периода от 04.02.2020г. до 04.03.2021г.
По делото са представени общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД гр.Разград на потребители
за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите
са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може
да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен
да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-
дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при
неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6.
В чл.62, ал.6 от същите Общи условия е посочено, че ако новият и
предишният собственик или ползвател не уредят помежду си отношенията по
заплащане на топлинната енергия, новият собственик заплаща всички сметки
за имота след датата на промяна на собствеността.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която дава
следното заключение : 1. За периода 30.11.2019г. до 24.08.2020г. и са за
сумата 1 038.70 лв. главница и 81.14 (осемдесет и един лева и 14 ст) лева –
лихва за забава за периода от 04.02.2020г. до 04.03.2021г.; 2. Имотът на
ответника е присъединен чрез сградна инсталация към топлопреносната
мрежа още преди закупуването на апартамента от ответницата – 04.06.2014г.;
3. В имота няма горещо водоснабдяване. Отоплителните тела са уреди –
радиатори тип RMK със размери на отоплителното тяло в мм. както следва :
Детска Ю – 140/ 108/ 590-11; Хол З – 140/ 108/ 590-14; Спалня З – 140/ 108/
590-7. В банята и тоалетната има вертикален щранг с размери : баня – 1 брой
х 2,4 м х 2; тоалетна – 1 брой х 2,5м х 1.; 4. В сградата е въведено дялово
разпределение; 5. Има уреди за дялово разпределение – индивидуални
топломери, монтирани на всички отоплителни тела.; 6. Спазени са правилата
за дялово разпределение, съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за
топлоснабдяване и Методиката за делово разпределение към Наредбата.
Топлинната енергия измерена с топломер в абонатна станция на сградата –
етажна собстевност за отчетен период, е сбор от енергията за отопление,
енергията за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, ако има такова и
технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция.
Технологичните разходи не влизат в ценообразуването те са за сметка на
фирмата преносител. Когато допълването на сгредните инсталации за
отопление се извършва с топлоносител гореща вода от топлопреносната
мрежа, към количеството топлинна енергия измерена с топломера, се добавя
количеството на топлинната енергия за подгряване на водата за допълване.
Определя се като произведение от количеството й и разликата на
температурите йна водата във връщащия топлопровод и на водата от
водоизточника на производителя.; 7. Съгласно справката по партидата на Д.
С. Х. задълженията са отразени в счетоводството на дружеството.; 8.
3
Договорените отношения между ищеца и ответницата са от месец 9.20014г.
/закупуването на апартамента/ и продължават и сега. От услугата могат да се
откажат жителите , присъединени към една абонтна станция само ако всички
собственици ползватели на имоти са съгласни, чрез писмено заявлание до
продавача. Потрребителите на топлинна енергия в сграда етажна обственост
нямат право да прекратяват подаването на на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сграданата
инсталация. Когато се спира топлоподаването към отоплителните тела в
имотите чрез монтиране на термостатни радиаторни винтили, остават
потребители на топлинна енергия отдадена от сграданата инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи : Предявеният установителен иск е допустим, а по същество се
явява основателен и доказан и като такъв, следва да бъде изцяло уважен.
Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №2 за топлоподаването от
28.05.2004 г. , Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба
на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД на потребители за
битови нужди. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката
предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. В случая общите условия
са публикувани във в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата
дата и в 30-дневен срок от публикуването влизат в сила без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите.
По отношение на обезщетението за забава, същото се дължи на
основание Общите условия и чл.86 от Закона за задълженията и договорите,
който изрично предвижда задължение за заплащане на обезщетение при
неизпълнение на парично задължение.
Като собственик на недвижимия имот, находящ се в град Разград, жк
«******», блок 5, етаж 7 в режим на етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация Разград“ ЕАД за процесния
период ответницата е била абонат на „Топлофикация-Разград“ ЕАД и дължи
заплащане на доставената в обекта топлоенергия, респ. съответната част от
сумата, начислена за отопление на сградната инсталация.
Прегледа на фактурите установява по безспорен начин, че стойността на
главницата за процесният период възлиза на сумата 1 038.70 лв. – така както
същата е заявена в заповедната процедура. Ответницата дължи и сумата 81.14
(осемдесет и един лева и 14 ст) лева – лихва за забава за периода от
04.02.2020г. до 04.03.2021г., така както същата е претендирана по
Заявлението в заповедната процедура и е изчислена от вещото лице по
назначената експертиза. За тези суми установителният иск следва да бъде
уважен.
В съответствие с разпоредбата на чл.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска по чл.422 следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
4
заповедното производство. С оглед изхода на делото и уважаване на исковите
претенции изцяло, ответникът Д. С. Х. следва да заплати сумата на 25.00
(двадесет и пет) лева –представляваща заплатена държавна такса - разноски
по ч.гр.д.№ 233/ 2021г. по описа на РС – Исперих и 100.00 лв. разноски по
настоящото дело – довнесена държавна такса, както и 100.00лв.
юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство,
200.00лв. – депозит за възнаграждение на вещо лица и 308.00 лв. заплатено
възнаграждение за особен представител.
По отношение на предявения иск за установяване дължимостта на
разноските по ч.гр.д.№ 233/ 2021г. по описа на РС – Исперих, съдът следва да
прекрати производството поради липсата на правен интерес от водене на
същия.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д. С. Х. от
село Ж., община Самуил, област Разградска, ул.”******” № 1, че същият
дължи на ищцовото дружество „Топлофикация - Разград” ЕАД
представлявано от М. Н. К. – изпълнителен директор сумата 1038.70 /хиляда
тридесет и осем лева и седемдесет стотинки/– главница за потребена
топлинна енергия за периода от 30.11.2019г. до 24.08.2020г., ведно със
законната лихва от 05.03.2021г. до окончателното и изплащане, както и сума
в размер на 81.14 /осемдесет и един лева и четиринадесет стотинки/
представляваща обезщетение по чл.86 от ЗЗД, начислено върху дължимите
суми за периода от 04.02.2020г. до 04.03.2021г.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от
„Топлофикация - Разград” АД представлявано от М. Н. К. – изпълнителен
директор срещу Д. С. Х. от село Ж., община Самуил, област Разградска,
ул.”*****” № 1 за установяване на задължението за заплащане на сумата
25.00 (двадесет и пет лева) представляваща заплатена държавна такса -
разноски по ч.гр.д.№ 233/ 2021г. по описа на РС – Исперих.
ОСЪЖДА Д. С. Х., ЕГН – ********** от село Ж., община Самуил,
област Разградска, ул.“*****“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация -
Разград” АД представлявано от М. Н. К. – изпълнителен директор и адрес на
управление град Разград, ул.“Черна“ Западна промишлена зона сумата 25.00
(двадесет и пет) лева представляваща заплатена държавна такса - разноски по
ч.гр.д.№ 233/ 2021г. по описа на РС – Исперих.
ОСЪЖДА Д. С. Х., ЕГН – ********** от село Ж., община Самуил,
област Разградска, ул.“*****“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация -
Разград” АД представлявано от М. Н. К. – изпълнителен директор и адрес на
управление град Разград, ул.“*****“ Западна промишлена зона сумата 100.00
/сто лева/. – довнесена държавна такса, 100.00 /сто лева/ юрисконсултско
възнаграждение, 200.00 /двеста лева/ – депозит за възнаграждение на вещо
лица и 308.00 /триста и осем лева/ заплатено възнаграждение за особен
представител, всички представляващи разноски по настоящото исково дело.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
5
му на страните пред въззивна инстанция Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
6