РЕШЕНИЕ
№ 21279
гр. София, 24.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110164717 по описа за 2023 година
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Ищецът твърди, че между „А. Б.“ ЕАД и Г. Б. В., ЕГН ********** е бил
сключен договор за електронни съобщителни услуги и устройство на
изплащане идентифициран с неговия уникален номер .....от 28.07.2020 г. със
системен партиден номер ..... Сочи, че към горепосочения договор са
сключени съответните Приложения № 1, с които били уговорени следните
услуги:
-Комплексна мобилна услуга на мобилен № ....с тарифен план A. ONE
Unlimited 35 с месечна абонаментна такса в размер на 35.99 лв. с ДДС;
-Комплексна мобилна услуга на мобилен № ...с тарифен план А. Без
Граници Специален с месечна абонаментна такса в размер на 11.99 лв. с ДДС.
Твърди, че към горепосочения договор е закупено устройство на
изплащане, а именно Апарат Samsung A21S - с договор от 28.07.2020 г. на
изплащане с първоначална вноска в размер на 18.50 лв. и 23 последващи
равни месечни вноски съгласно погасителен план.
Посочва, че за периода от 27.01.2021 г. до 10.04.2021 г. е било извършено
1
изпълнение от страна на ищцовото дружество, а ответникът не е заплатил
съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и
Общите условия на „А. Б.” ЕАД и е натрупал просрочени задължения за
неплатени електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, за
посочения период. Сочи, че в тази връзка на дата 25.02.2021 г., договор №
...със системен партиден номер М... е прекратен поради неплащане
продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и е начислена неустойка в размер
на 283.14 лв.
Заявява, че с оглед на гореизложеното за периода от 27.01.2021 г. до
10.04.2021 г. ответникът дължи на ищцовото дружество суми в размер 441.56
лв., от които 123.84 лв. неплатени суми за предоставени и неплатени
електронни съобщителни услуги, 34.58 лв. - неплатени суми за устройства по
договор за продажба на изплащане, 283.14 лв. общ размер неустойки.
Изтъква, че след завеждане на заповедното производство на 11.09.2023 г.
длъжникът е заплатил сума в размер на 17.58 лв. по отношение на неплатените
суми за електронни съобщителни услуги и 2.42 лв. по отношение на вноските
за закупените устройства. Посочва, че на дата 10.10.2023 г. длъжникът е
заплатил 20,00 лв. по отношение на неплатените суми за електронни
съобщителни услуги, а на дата 09.11.2023 г. длъжникът е заплатил 20,00 лв.
отново по отношение на неплатените суми за електронни съобщителни
услуги, поради което претендираната сума в настоящата искова молба се
различава от издадената заповед за изпълнение. Сочи, че върху сумата в
размер на 501.56 лв. представляваща главница по издадената заповед за
изпълнение е начислена мораторна лихва в размер на 125.12 лв.
Твърди, че в тази връзка и на основание чл. 415 от ГПК предявява иск за
установяване съществуването на парично вземане в общ размер на 441.56 лв.
по договор № ....със системен партиден номер ..., от които 123.84 лв.
неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни
услуги, 34.58 лв. - неплатени суми за устройства по договор за продажба на
изплащане, 283.14 лв. общ размер неустойки, 125.12 лв. - общ размер
мораторна лихва.
Сочи, че от страна на „А.Б.“ ЕАД е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.
гр. д. № ../2023 г. на СРС, 38 с-в., като срещу издадената заповед за
2
изпълнение е депозирано възражение.
Посочва, че на основание чл. 415 от ГПК предявява иск за дължимо
парично вземане в размер на 441,56 лева, като тази обща сума е сбор от
следните суми:
123.84 лв. - по договор № ...от 28.07.2020 г. със системен партиден номер
...- цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни
услуги за периода (период на фактуриране) 23.01.2021 г. до 22.03.2021 г.
съгласно условията на договора, приложенията към него и Общите условия, за
които са издадени следните фактури:
Партиден
Документ
номер наИздаден
договорNo.Вид документнаПадежЗадължение
месечна
фактура за
.....26.02.202118.03.2021103.10
предоставени
услуги
месечна
фактура за
.......26.03.202110.04.202120.74
предоставени
услуги
2. 34.58 лв. - неплатени суми за устройства на изплащане както следва:
Апарат Samsung А21S с договор от 28.07.2020 г. – 2 месечни вноски за
периода от 23.12.2020 г. до 22.02.2021 г., в размер на 34,58 лева, както следва:
Партиден
Документ
номер наВидИздаден
договорNo.документнаПадежЗадължение
месечна
вноска за
......устройство27.01.202116.02.202116.08
на
изплащане
месечна
вноска за
......устройство26.02.202118.03.202118.50
на
изплащане
3
3. 283,14 лева – общ размер на неустойка съставена както следва:
По отношениеСметка
на номер№Начин на формиранеСума
обезщетение за обработка на
555106784просрочени задължения2.00 лв.
неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси без
...555152640ДДС29.97 лв.
неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси без
...555152810ДДС84.97 лв.
неустойка за дадена отстъпка
...555152811от цената на услуги90.17 лв.
неустойка за дадена отстъпка
....555152641от цената на устройство15.70 лв.
неустойка за дадена отстъпка
....555152812от цената на устройство60.33 лв.
Сочи, че към горепосоченото задължение претендира и мораторна лихва
върху цялото вземане в общ размер от 125,12 лева за периода от 17.02.2021 г. –
21.08.2023 г.
Моли съда да постанови решение с което да приеме за установено по
отношение на ищеца „А. Б.“, че ответникът Г. Б. В. му дължи сумата в размер
на 441,56 за периода 27.01.2021 г. до 10.04.2021 г., по договор № ...със
системен партиден номер ..., от които 123.84 лв. неплатени суми за
предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги, 34.58 лв. -
неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане, 283.14
лв. общ размер неустойки, 125.12 лв. - общ размер мораторна лихва, както и
законната лихва върху сборната сума 441.56 лв. от датата на образуване на ч.
гр. д. № ../2023 г. на СРС, 38 с-в. до окончателното изплащане на
задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № .../2023 г. на СРС, 38 състав.
Моли съда да осъди ответника Г. Б. В. да заплати на ищцовото
4
дружество „А. Б.“ ЕАД направените деловодни разноски по настоящото и
заповедното производство, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Заявява, че в хода на производството лихвата в размер на 125.12 лв. може
да бъде заплатена само по банков път, по следната банкова сметка на “А. Б.”
ЕАД в О. б. б. АД, IBAN: ...., BIC: ..., а главницата и неустойките в размер на
441.56 лв. могат да се платят в магазин на „A.Б." ЕАД в брой, както и по
банков път по същата банкова сметка.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. Б. В. е подал отговор на
исковата молба, с който заявява, че предявения иск е неоснователен и
недоказан. Ответникът не оспорва сключването на договора, както и
дължимостта на сумите за незаплатени електронни съобщителни услуги и
двете месечни фактури за устройство на изплащане. Оспорва дължимостта на
претендираната сума за неустойка в размер на 283,14 лева.
Посочва, че от представените от ищцовото дружество документи не се
установява операторът да е отправял писмено предизвестие до ответника, с
което да го уведоми, че прекратява договора, респ. да му предостави подходящ
срок за изпълнение. Твърди, че ищецът не е изрично уведомил ответника, че
договорът е прекратен. Счита, че в неговата правна сфера не е възникнало
вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на
ответника. Сочи, че ако в рамките на срока на договора абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от договора или Общите условия, ако по
негово искане или вина бъде прекратен Договора, Операторът има право да
прекрати договора, както и/или да получи неустойка в размер на всички
месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на
прекратяване на договора до изтичане на определения в договора срок.
Посочва, че е налице споразумение между оператора и Комисия за защита на
потребителите, то когато абонатът е физическо лице, максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси по техния стандартен размер, без отстъпки. Твърди, че по
настоящото дело не са представени никакви доказателства изявлението на
ищеца за предсрочно прекратяване на договора да е достигнало до ответника.
Твърди се, че клаузата за неустойка е нищожна на осн. чл. 143, т. 5 ЗЗП,
действащ към момента на договора. Посочва, че процесната клауза за
неустойка не е индивидуално уговорена и към настоящия случай не се
5
прилага разпоредбата на чл. 146 ал. 1 ЗЗП, тъй като не може липсата на
договорените в договора основания, позволяващи на търговеца без съгласието
на потребителя да уговаря необосновано висок размер на неустойка да е
резултат от индивидуално договаряне, без да е налично изрично
волеизявление на страните по договора. Твърди, че тази клауза за неустойка
сключена във вреда на потребителя не отговаря на изискванията за
добросъвестност, тъй като търговецът не е положил грижата на добър
съконтрахент при сключване на договора, а е наложил едностранни клаузи,
водещи до неравновесие в правата на двете страни по договора.
Твърди, че неустойката е нищожна и на друго основание – чл. 143, т. 18 от
ЗЗП, тъй като не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
Счита неустойката за възстановяване на дадената отстъпка от цената на
устройството за недължима. Твърди, че ищецът не е отправил изрично
волеизявление за прекратяване или разваляне на договора до ответника.
Посочва, че ищецът не се е възползвал от правото си да прекрати договора,
респективно претенцията относно претендираните неустойки се явява
неоснователна. Счита, че претендираната неустойка се явява нищожна и на
основание чл. 26 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.
В случай, че съдът приеме неустойката за дължима, както и че не се явява
нищожна, счита че същата се явява прекомерна и моли същата да бъде
редуцирана на основание чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.
Посочва, че неустоечната клауза задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и противоречи на добрите
нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, като
постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя
цена на вещта.
Счита, че претенциите на ищеца за мораторна лихва за неоснователни.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски,
включително и адвокатско възнаграждение в размер, посочен в договора за
правна помощ и съдействие.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните доказателства,
намира следното:
6
По отношение задълженията за заплащане на доставени услуги – искът е
основателен. Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи,
защото не му било съобщено прекратяването на договора. Задължението за
заплащане на доставени услуги съществува, независимо дали договора, от
който е възникнало е действащ или прекратен. Същото се отнася и за
незаплатената цена на мобилното устройство, продадено от ищеца на
ответника във връзка с договора за мобилни услуги. Доколкото ответникът не
оспорва тези задължения по размер, то в тази част иска е доказан и по размер.
Относно претенцията за заплащане на неустойка не са събрани относими
и проверими доказателства. Размерите на неустойките за незаплатени услуги
и за незаплатената част от цената на устройството са посочени като „три
стандартни месечни такси“ и „за дадена отстъпка от цената на устройството“.
От приложените и ангажирани от ищцовата страна доказателства не може да
се направи ясен извод за цената на стандартния пакет от процесните услуги,
както и за размера и вида на отстъпката от цената на мобилното устройство.
Доколкото претенцията за заплащане на неустойка е изцяло оспорена, то
ищецът следваше да ангажира доказателства, както за основанието, така и за
размера на тази претенция, което не бе сторено. Тази претенция, както и
лихвата върху нея следва да бъде изцяло отхвърлена.
Искът следва да бъде уважен за сумата 123,84 лева незаплатени мобилни
услуги, 34.58 лв. - неплатени суми за мобилно устройство по договор за
продажба на изплащане ведно със законната лихва от 31.08.2023г.до
изплащане, 72,75 лева мораторна лихва върху тези главници за времето от
17.02.2021г. до 30.08.2023г. като претенциите за заплащане на неустойки по
договора за доставени и незаплатени мобилни услуги и по сделката за
продажба на мобилно устройство следва да се отхвърлят.
Съобразно уважената част от претенциите ищецът има право на общо
58лева разноски, в които е съобразено и юристконсултско възнаграждение в
размера, поискан от ищцовата страна. Ответникът не претендира разноски.
Съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че Г. Б. В., ЕГН ********** дължи на
„А. Б.“ ЕАД както следва
-/сумата 123,84 лева незаплатени мобилни услуги, 34.58 лв. - неплатени
суми за устройства по договор за продажба на изплащане ведно със законната
лихва от 31.08.2023г.до изплащане, 72,75 лева мораторна лихва върху тези
главници за времето от 17.02.2021г. до 30.08.2023г.
ОТХВЪРЛЯ претенциите за заплащане на неустойки по договора за
доставени и незаплатени мобилни услуги и по сделката за продажба на
мобилно устройство.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца общо 58лева разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8