МОТИВИ
към присъда № от 30.11.2016г.
нохд № 3158/2016г. СГС
Делото е образувано по внесен
обвинителен акт срещу Т. Й.Н. за
деяние, съставляващо престъпление по чл.
115, ал. 1 във вр. с чл. 18 от НК - за това да е направил опит на 19.02.2016г.
в гр. С. Ю.К.Т. , като му нанесъл удар с
нож в корема .
Производството протече по общите
правила на глава ХХ от НПК.
В хода на съдебните прения представителят на СГП
поддържа внесеното обвинение; сочи, че е налице доказаност на фактите,
обосноваващи обвинението и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен и
наказан с лишаване от свобода в средния
размер, предвиден в закона .
Конституиран по делото като частен обвинител и
граждански ищец, пострадалият Ю.К.Т.
поддържа обвинението наред с прокурора, както и предявеният и приет за
съвместно разглеждане в производството граждански иск в размер на 70 000
лева, ведно със законната лихва, като се претендира и присъждане на сторените
разноски.
Защитникът на подс. Н. – адв. Л.К. оспорва фактите да
са се развили по начина, сочен от страна СГП в ОА; счита, че подсъдим и пострадал са били лице в лице при нанасяне на
удара, като именно св.Т. е бил този, който проявил раздразнение от поведението на подс. Н. през деня - скарал му се ; а след като подсъдимият
излязъл на двора – св. Т. размахал кърпа, за да го изгони, а също и счупил
метла в главата му. Предлага се, ако приеме, че е осъществено престъпление по
чл. 128 от НК - да се отчете, че деянието е извършено при
самоотбрана. Поддържа се, че предявеният
граждански иск е завишен по размер .
Подсъдимият Н.
в правото си на защита заявява, че не е нападал пострадалия, а всичко е
станало по случайност. В правото си на последна дума страната изразява
съжаление за случилото се .
Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът
прие следната фактическа обстановка :
Подсъдимият Т.Й.Н. е роден на ***г. в гр. В.Т. ,
българин, български гражданин със средно образование , неосъждан , неженен , безработен .
Подсъдимият Н.
и пострадалият Т. се познавали от години, като първият живеел в дома на св. Т. и св. А.,
и помагал на свидетеля в отглеждането на кучета.
Към м. февруари
2016г. св.Т. ***, като ползвал първият етаж от къщата, състоящ
се от две стаи . В едната стая живеел св. Т. и св. А., а в другата стая се
нанесъл да живее подс. Н. и св. М.Б..
В двора на къщата се намирали клетки с кучета за които
и подс. Н. следвало да се грижи. На
19.02.2016г., около 18.00 часа св.Т. се прибрал след разходка с кучетата изморен в къщата, на посочения адрес и помолил
подсъдимия да прибере едното от тях. Подсъдимият по това време бил стаята си и
спял, като преди това - следобеда
употребил около 150 грама ракия.
Подс.Н. излязъл на двора да изпълни молбата на св.Т.,
но последния чул как кучето изскимтява и това го подразнило, понеже означавало, че кучето е хвърлено от
високо в клетката и го е заболяло. Св.Т. имал впечатлението, че подс. Н. е започнал да прекалява с употребата
на алкохол и това му пречи да се грижи за кучетата добре, поради което, след
като подсъдимият се върнал в стаята си от двора, св. Т. му се скарал за кучето и за употребата на алкохол
. Същият предложил на подсъдимия или да промени
поведението или да напусне къщата .
Св.М.А. през това време била в другата стая на първия
етаж на къщата и чула препирнята между двамата .
Подс. Н. заявил,че действително ще напусне къщата и започнал да си прибира багажа, целия в една
раница; взел и джобното си, сгъваемо, ножче .
Подсъдимият изтрил личните си данни от ползвания в дома на св. Т. лаптоп; взел рутера на телевизора, т.к. договора с
оператора бил на негово име , на което св. Т. възразил, т.к. той плащал сумите
.
След като се приготвял около половин час, подс.Н. излизайки от къщата се заканил на св.Т. с думите ”Ти ще видиш, ще те
оправя аз тебе”, което не впечатлило свидетеля, т.к. не за първи път чувал посочените реплики; подсъдимият
бил пиян, а отделно от това в хода на общото им съжителство - многократно подсъдимият е напускал жилището
на пострадалия, а след това отново се връщал да живее при него.
Свидетелят Т. излязъл на двора и
отново подканил подсъдимия да си
заминава. В това време последният бил седнал
на масичка навън, а раницата му била
оставена на пейка, също отвън. Св. Т. се
приближил към подсъдимия и отново заявил,
че подсъдимия няма повече работа при него и следва да се тръгне, след
което Т. се обърнал с гръб, за да се прибере в къщата . Тогава подс.
Н. прегърнал през гърба и с лявата ръка нанесъл с джобното
си ножче един удар в корема на
пострадалия, чрез който острието проникнало в коремната кухина.
Към тази дата
подсъдимият бил със слабо телосложение около 65 кг. , а пострадалият – с едро и
здраво, тежащ около 110 кг.
Св. Т. , за да се защити, хванал ръката на подсъдимия,
започнал да го стиска, подсъдимият прехвърлил ножа в дясната си ръка. Свидетелят
се опитал да задържи по някакъв начин подсъдимия, като го
притиснал с гърба си към масата. Междувременно пострадалият извикал към
св. М.А., че е намушкан и да се обади на Бърза помощ.
Св. А. веднага излязла на двора, видяла как подсъдимият е затиснат с тялото – гърба от пострадалия,
а в дясната си ръката първия държал джобното си ножче; видяла и че тениската
на св. Т. е срязана и от нея се подават червата
му; опитала се да му помогне при което последният успял да се прибере
вътре в къщата .
Подс. Н. виждайки
св. А., а и разбирайки, че с удара си е
успял да засегне пострадалия избягал от
двора и отишъл в близкото 02 РУ СДВР, където направил
признание за извършеното.
Джобното ножчето на подсъдимия, с което е нанесен
удара, било с дължина на острието около
8 см., при ширина на последното около 1,5 см. и не е било намерено при извършените
впоследствие процесуални действия по оглед.
Подс. Н. към момента на деянието бил психично здрав;
намирал се
в
обикновено алкохолно опиване ; не е бил в състояние на физиологичен афект, а под влияние на алкохолно опиване и негативни
емоции, които му попречели за избор на най-рационалното
поведение.
В резултат на удара, на пострадалия Т. била
причинена тежка травма в коремната кухина, изразяваща се в проникващо
в прободно – порезно нараняване в лявата коремна област с дължина 3-4 см. с пролабиране на червата
извън кухината, увреждане на кръвоносни съдове на дебелочревния опорак,
увреждане на чревната стена на сигмоидното черво около 1 см. на дължина и излив на кръв в коремната кухина около 2000 мл.
Откаран веднага
след инцидента в Пирогов, на пострадалия му била направена животоспасяваща операция; с цел възстановяване на здравето бил
подложено на още хирургични интервенции, като 28 дни било
поддържано състояние на медикаментозна кома.
Ножевото
нараняване причинило при пострадалия постоянно разстройство на здравето, опасно
за живота .
Съдът възприе
тази фактическа обстановка
оценявайки събраните гласни
доказателствени средства, събраните писмени, респективно веществените.
Оценката на обясненията на подсъдимия и показанията на
св. Т. за събитията, породили скарването между тях двамата на 19.02.16г. са кореспондиращи по отношение на причината
за която са се скарали – изскимтяването на кучето, след като подсъдимият е
следвало да го прибере , както и за употребата на алкохол от последния,
макар двамата по различен начин да обясняват
причината, поради което кучето изскимтяло.
Еднопосочност в твърденията и на двамата има по обстоятелството, че св. Т. е направил
забележка за употребата на алкохол и действията на подс. Н., както и че е поставил условието – подсъдимият да
коригира своето поведение или да напусне
къщата.
За скарването на двете лица в къщата данни изнася и св. А..
Не съществуват противоречия в източниците и за взетото
решение от подсъдимия да напусне къщата, в резултат на което са били и следващите му
действия за подготвянето на раницата му, взимането на декодера за телевизията.
Относно
прибирането на джобното ножче подсъдимият твърди , че го е намерил и
прибрал от масата на двора, докато св. Т. показва, че то е било прибрано от масата в холната стая и
посоченото се кредитира от съда .
По факта за отправените подканяния
на св. Т. към подсъдимия да си
тръгва, както и за отправените реплики от подсъдимия към пострадалия, че „ще го оправи“ се кредитираха показанията на св. Т., които са
последователни и детайлни, като съдът приема, че макар същият да е засегнат от престъпното деяние, показанията му
са обективни спрямо действително развилите се
събития и собственото му участие
, а и липсват основания да се счете, че
същия не съобщава в пълнота факти
относно собственото си поведение, за
да се представи в положителна светлина и
да пресъздаде в по – негативен аспект поведението на подсъдимия.
По същите съображения се кредитираха показанията на
св. Т. по събитията, предхождащи
нанасянето на удара .
И подсъдим и
пострадал описвайки ситуацията непосредствено преди нанасянето на удара сочат,
че подсъдимият бил седнал на масичката в
двора.
И ако св. Т. показва, че е подканял подсъдимия да си ходи, а след това се е обърнал с гръб към първия и тогава е
последвало увреждащото го действие, то обясненията на подсъдимия съдържат
други твърдения . В съдебно заседание същият е заявил, че св.Ю.Т. излязъл след него и докато е седял на масата,
хванал го за рамото с едната ръка и
започнал да го налага в областта на гърба и главата - с другата, като ударите били около 5-6, при което подсъдимият започнал да се
съпротивлява и се опитал да го отблъсне; тогава чул гласа на св. А. „Ю. спри се“ , а
св. Т. го попитал „с какво ме удари“ , а подсъдимият отговорил, че с нищо не го
е ударил.
В даденото от подсъдимия описание на развилите се
събития, проличава абсолютното отсъствие на твърдения как е причинено увреждането, за сметка иначе на
конкретиката, с която са възпроизведени останалите събития. Това се тълкува от
съда като защитна позиция, поддържана от лицето от самото начало, вкл. и при
„снемането на сведения“ от същия от полицейския
служител - св. Д. . Чрез приобщените показания на св. Д. от д.п. от 20.04.16г., се установява, че подсъдимият е представил идентична
картина, а именно че пострадалият
започнал да го бие, а подсъдимият при „самоотбрана, без да разбере … го е наръгал“
.
В показанията
на св. М.Б. от д.п. от 19.02.16г., събрани от съда, се съдържат възприети извънпроцесуални
признания на подсъдимия, направени при извършването на огледа на
местопроизшествие на същата дата, когато заявил, с голяма определеност е заявил, че взел сгъваем нож и с него „… искал да сплаши Ю.. При скандала Ю. го бил нападнал , ударил
го два пъти – не знае с какво по главата, но каза че не го е наранил и нямал
рани по себе си . Тогава Т. го наръгал с ножа веднъж, не помни къде, след което
се е появила отвътре приятелката на Ю., развикала се и Ю. й казал, че е
наръган“.
Макар подсъдимият да е последователен в тезата си
първо за нанесени му удари от
пострадалия, които са довели до неговата реакция, съвкупната оценка на
поддържаното от последния, респективно на показанията на св. Т. – самостоятелно и
съпоставени с тези на св. А., мотивира съда
да възприеме, че фактите са се
осъществили по начина, сочен от св. Ю.Т..
Свидетелят признава, че раздразнен, е
настоявал подсъдимият да напусне къщата, като след това описва как се е
обърнал и тръгнал да се прибира в
къщата. В неговите показания липсват твърдения за нанесени удари на
подсъдимия, преди деянието на последния
.
Св. Т. допуска извършването на такива от своя страна, но вече при опита му да се
предпази и защити и след „наръгването“ с ножа. Отсъствието на категоричност в
заявеното по този въпрос е логично обяснено от него с преживения шок , но пък
проличава последователността в твърдяното от него как е затиснал с гърба си подсъдимия към
масичката.
Именно в такава
ситуация е възприела лицата св. А. ,
която е последователна по този въпрос и в двете фази на процеса, както и по твърдения
факт, че е излязла навън, след като чула как
Ю.Т. я извикал с думите , че е
намушкан .
В този аспект за изолирани и неверни се приемат твърденията
на подсъдимия, че свидетелката излизайки навън се обърнала към Ю. с думите
„престани“ , „спри се“ – т.е. за да възпре
нанасянето на удари от последния спрямо
подс. Н..
С оглед датата на която са събрани първите показания
на свидетелката в процеса – 19.02.16г., а и единствените в Д.П., както и
предвид обстоятелството, че след приема му в болницата св. Т. е бил в кома, не може да се поддържа, че
изявленията й са резултат на търсена „синхронизация“ с твърдения на св. Т., за
да се подкрепи неговата теза. А в
допълнение следва да се посочи, че показанията на тази свидетелка се възприеха за максимално обективни .
Не се възприе твърдението на подс. Н., че след като е нанесъл
удара с нож по пострадалия, то последния е започнал да го бие с пластмасова метла, която се е счупила. Такава вещ е установена при извършения оглед на място и
иззета като веществено доказателства по делото .
В разпита относно този факт св. М.Б. е заявил, че тази метла по принцип е
била счупена. А това и приетото то съда за достоверно
твърдение на св. Т., че в такава ситуация, когато се е борил с подс. Н. е
липсвала възможността да търси
метла или друг предмет, за да нанася удари.
Проверено е и твърдението на св. Т. за начина, по който му е нанесено увреждането,
като чрез СМЕ е потвърдено, че е възможно то да е сторено по описания от него
начин – чрез удар с нож от нападател отзад на пострадалия и с лява ръка към коремната област.
Въз основа на заключението по СМЕ се констатира, че в резултат на намушкването на св.Т. е
причинена тежка травма на коремната област, изразяваща се в едно проникващо в
коремната кухина прободно - порезно нараняване в лявата коремна област с
дължина 3-4 см., с пролабиране на червата извън кухината, увреждане на
кръвоносни съдове на дебелочревния опорак, увреждане на чревната стена на
сигмоидното черво около 1 см.на дължина, излив на кръв в коремната кухина около
2000 мл. Ножевото нараняване е причинило на пострадалия
постоянно разстройство на здравето, опасно за живота. Морфологията на нараняванията по раневия
канал, довели до отваряне на просвета на сигмоидното черво и лезия на кръвоносните съдове на опорока му
са дали основание да се приеме, че е съществувала реална опасност за живота на
пострадалия, който без вискоспециализирана
хирургична и реанимационна помощ
в пълен обем би загинал в кратък интервал от време след причиняване на ножевото
нараняване. Съгласно отговорите на д-р Н. в с.з. , следва
да се приеме, че самооздравяване в
конкретния случай не е могло да се осъществи
.
От същия източник се извежда и това, че прободно-прорезните наранявания, причинени от остър връх и режещи ръбове се причиняват твърде
лесно и с много по-малка енергия на удара, тъй като те пробиват и режат и не се налага да
има сила на налагане, а удара следва да е единствено толкова силен, за да преодолее
съпротивата на тъканта .
По въпроса за дълбочината на проникващото нараняване вещото лице
установява, че липсват данни за дължината на
раневия канал; приема се също, че с
оглед особеността, че предната коремна
стена е мека и позволява проникване в много по – голяма дълбочина отколкото е дължината
на острието.
Експерта е обосновал, че е възможно с острие на нож,
като описаното по делото да се причини такова нараняване; посочил е и това, че в никакъв случай от медицинска гледна точка не
може да се приеме, че нанасяне на удар в коремната област,
не
е застрашаващо във всеки един
случай, т.к. съществуват най- различни
възможни хипотези на получени увреждания от по – леки до по – тежки .
Писменото заключение на експерта и допълнително
заявеното от него при разпита, се
възприема от съда като компетентно и задълбочено, поради което не възникнаха
каквито и да е било съмнения в съда, а и страните, относно обосноваността и
правилността на експертизата, поради
което и същата и отговорите по нея и допълнителнителните разяснения, дадени в
с.з. се поставиха в основата на изводите
на съда.
При извършеното освидетелстване на подсъдимия на 19.02.2016г.
по него не са намерени никакви наранявания по тялото – като присъствалият на действието св. Г. е
възприел тези действия и това , че подсъдимият е бил пиян , но разказвал за
това което се е случило .
От КСППЕ, а и оценката на доказателствените източници, съдът заключи, че действията на
подсъдимия към момента на деянието са били извършени, след като е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, при
отсъствие на възможност да се счете, че е
налице някакъв вид действие, което е случайно, рефлекторно като
телодвижение и нежелано като резултат или пък да е извършено такова действие с ножа, без да е предвиждано
увреждането на Т. .
При така възприетата фактическа обстановка, Съдът
направи правния извод, че е подсъдимият виновно е извършил деяние, с което е осъществил
престъпление с правна квалификация по чл. 128, ал.2 вр. с ал.1 от НК, а не по чл. 115 във вр. с
чл. 18, ал.1 от НК, каквото е повдигнатото и предявено срещу подсъдимия
обвинение.
От обективна страна се установява, че подс. Н. на
19.02.2016г. около 18.30 часа, в гр. С., ул. „*********, като нанесъл удар с
нож в лявата част на корема на Ю.К.Т. причинил тежка травма на коремната
област, изразяваща се в проникващо в
коремната кухина прободно - порезно нараняване в лявата коремна област с
дължина 3-4 см.,с пролабиране на червата извън кухината,увреждане на кръвоносни
съдове на дебелочревния опорак,увреждане на чревната стена на сигмоидното черво
около 1 см.на дължина,излив на кръв в коремната кухина 2000 мл., довели
до постоянно разстройство на
здравето опасно за живота, съставляващо
тежка телесна повреда.
Фактите по делото, обосновават че нанесения от подс. Н.
удар по св. Т. е бил осъществен след поредното подканяне от страна на
свидетеля към подсъдимия да си
тръгва, че няма повече работа при него и когато
св. Т. се обърнал с гръб, за да си влезе
в къщата, тогава подс. Н. го прегърнал
през гърба и с лявата ръка
нанесъл един удар с джобното си ножче в
корема на пострадалия.
Въз основа на тези констатации извод, че деянието на
подсъдимия е резултат на осъществено действие по самоотбрана спрямо нападение
срещу него от св. Т., не може да се стори. Не съществуват обективни данни, сочещи, че
пострадалият му е нанесъл удари по главата и тялото и тогава, в опит да отблъсне
нападението подсъдимият да е нанесъл увреждащия удар. При тези обстоятелства до
извод за деяние, осъществено при условията на неизбежна отбрана и нейното превишаване,
не се стигна .
Действието на подс. Н. не е било и резултат на афектно
отреагиране - силно раздразнение, уплаха или смущение
. Подсъдимият е бил
под
влияние на алкохолно опиване и негативни емоции, попречили му за избор за най -
рационално поведение .
Не може да се приеме , че увреждането е последица на рефлекторно движение на
подсъдимия – с оглед твърденията му , че не разбрал как се е получило
увреждането, нито пък че е налице негово непредпазливо действие , последиците
от което не са били предвиждани .
При така изложените съображения
изводите, които съдът направи относно субективната страна на престъплението са
тези които доведоха до същественото различие по приетата от съда правна
квалификация на извършеното, вместо предложената от СГП.
Съдът не споделя изводите на СГП, че от данните по делото може да се стигне до несъмнен извод за
наличието на пряк умисъл на деянието на
подсъдимия Н. – да е съзнавал
общественоопасния му характер, да е предвиждал последици от същото естество и
да е искал настъпването им, а именно смъртта на св. Т.
В конкретната ситуация не може да се
приеме, че е налице пряк умисъл, включително неопределен, алтернативен –
доколкото „неопределеността“ , „алтернативността“ са обстоятелства, които е
прието, че се свързват с интелектуалната
страна на умисъла, а не с неговата волева част, при което в съзнанието на дееца
следва да е била поставена целта жертвата
да бъде засегната по начин, който да доведе до умъртвяването й или пък наред с
целения резултат – телесно увреждане на св. Т. да е налице съзнание, че
смъртта с безсъмнено ще настъпи, въпреки което се продължава с действието .
И
само ако с положителност се установи, че деецът е целял и / или настъпването на
смъртта на жертвата, освен телесна повреда ,
но тя по различни причини не е настъпила,
а са обективирани последици с по – ниска степен на обществена
опасност, то отговорността оправдано би
била за опит за по – тежкия резултат, в случая убийство, но ако наред с
причиняването на каквото и да телесна повреда се допуска, че смъртта може да
настъпи, то отговорността би следвало да е за реално настъпилия престъпен
резултат, в случая тежка телесна повреда.
Характеристиките на конкретната деятелност, които се
съобразиха от съда са следните : Безспорно е, че подс. Н. , лице с достатъчна житейска опитност, е нанесъл удар с нож с дължина на острието от около
8 см. в коремната кухина, в която има
жизненоважни органи, като причиненото увреждане е било такова, че без
високоспециализирана хирургична операция живота би бил несъвместим.
Същевременно ситуацията и
разположението на телата на пострадал и деец : първият , тогава около 110 кг, тръгвайки
с гръб, а вторият - около 65 кг зад него, обхващайки го с лява ръка през
кръста, индикира на търсено засягане
телесното здраве и цялост, т.к. е бил нанесен удар в средния етаж на корема в ляво,
а не в
безапелационно определими като
жизненоважни области – напр. сърдечна, областта на шията и артериите,
преминаващи през нея ( към които насочва стандартната житейска опитност) , още повече и при
използване на елемента на изненада.
Посочено е, че и от медицинска гледна точка не
във всеки случай на нанасяне на увреждане в коремната кухина е застрашаващо,
предвид различните възможни варианти в
които може да се прояви резултата - само
кожна рана , проникване в коремна кухина без увреждане , проникване с увреждане
само на малки кръвоносни съдове и т.н. – т.е. от възможно най- леки и до най-
тежки .
Очевидно, че в конкретната ситуация решаващ фактор е
оръдието на увреждането и силата на увреждане, а за тях се прие, че това е
малко джобно ножче с дължина на острието около 8 см. и с ширина около 1,5 см. при сила
на удара, която не може да се определи
по друг начин, освен като достатъчна, с оглед поддаването на коремната стена и
по същата причина улесненото от това
причиняване на увреждането.
Нанесен е единствен удар, като от произтеклата борба
между пострадал и подсъдим не може
еднозначно да се изведе, че същата е била именно с цел да се предотврати нов опит
за такъв .
От
значение за оценката на преследваната с деянието цел от подс. Н. са
предхождащите взаимоотношения му със св. Т., които могат да се окачествят като нормални,
при наличен взаимен интерес от
съжителството (за св. Т. оказвана му е помощ в отглеждането на животните, а за
подсъдимия осигурен подслон, грижи и храна), без физически стълкновения между
двамата, при прояви от подсъдимия на
злоупотреба с доверието (ощетявайки ги с
различни суми или пък не погасявайки
различни задължения ) на св. Т. и св. А., въпреки което подс. Н. е бил приеман. Репликите на
посочената дата от св. Т. към подсъдимия да напусне къщата и съчетанието с
алкохолното опиване са довели до негативни емоции у последния, включително и вербално изразени, че ще „оправи“ пострадалия,
които
са се реализирали по установения
начин.
Реакцията на подсъдимия след като е
разбрал, че е „наръгал“ св. Т. , тръгнал
да бяга – стресиран от причиненото .
При така обсъдените обстоятелства, съдът
прие, че не може да се приеме
еднозначно, че причиняването на смърт, че е било искано и целено от подсъдимия, поради което подс. Н.
бе признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 115 вр. с чл. 18, ал.1 от НК, като се счете, че от обективна и субективна
страна е осъществен състав на чл. 128, ал.2 вр. с ал.1 от НК, т.к. ножевото
нараняване е причинило постоянно разстройство на здравето, опасно за живота,
предвид увреждането на кръвоносни съдове на дебелочревния опорак и на
чревната стена на сигмоидното черво. Категорично установеното, че без
навременна медицинска интервенция, пострадалият би загинал, както и че
самооздравяване в случая е невъзможно
сочат на възникналата опасност за живота на св. Т..
От субективна страна престъплението
по чл. 128 НК е извършено с евентуален неопределен умисъл – предвиждал е
настъпването на общественоопасни последици и допускал настъпването на някакъв вид телесно
увреждане, в случая тежка телесна повреда .
По
определеното наказание : за извършеното престъпление предвидената в закона
наказуемост е от 3 до 10 години лишаване от свобода. Като се отчетоха като смекчаващи вината
обстоятелства – чистото съдебно минало и липсата на висящи производства, явяването
на подсъдимия в полицията веднага след деянието, изразеното от него съжаление
за извършеното, а като отегчаващи това,
че пострадало е лице, което в
продължение на години е осигурявало подслон и препитание на подсъдимия;
обстоятелството, че с деянието практически са причинени самостоятелно две тежки
телесни увреждания, съчетано с негативното рефлектиране върху здравето на св. Т.
– 28 дни в състояние на кома, претърпени сложни
хирургични операции за
възстановяване на неговото здраве, въпреки които този резултата не е постигнат,
т.к. към момента същия постановяване на присъдата същият е бил с противоестествения
анус , което затруднява значимо неговия живот, респективно необходимостта от
нова операция за да се отстрани и тази дисфункция.
Т.е. прие се относителен баланс на между отегчаващи и
смекчаващи вината обстоятелства, което
доведе до определяне на наказание близо до средния размер, като на подсъдимия
бе определено наказание от 5 години и 6 месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 60, ал.1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС се постанови първоначален
строг режим за изтърпяване в затвор.
На осн. чл. 59, ал.2 от НК се приспадна времето, през
което подсъдимият е задържан - от 19.02.2016 г. до влизане на присъдата в
сила.
По предявеният граждански иск от пострадалия Т. в
размер от 70 000 лв. Установи се
виновно извършено от подсъдимия противоправно – престъпно деяние, от което в пряка причнно-следствена връзка са
настъпили причинените на пострадалия неимуществени вреди, изразяващи се в :
преживян силен стрес от вида на нанесеното увреждане при пролабирането на червата навън; причинена е сериозна здравословна увреда - поддържаната
28 дни медикаментозна кома, за да се отсраняват, почистват и аспирират секрециите в корем; претърпяната повторна
операция за отстраняване на хематом в коремната кухина ; поставянето на „анус
претер“; очакваната нова операция с цел свързване на дебелото черво с ануса –
т.е налице е значимо засягане на здравето на лицето, както и на неговото социално функциониране - преживения период на адаптация след
проведените операции и затрудненията да
се обслужва сам – първоначално във всички действия е бил подпомаган от св. А.,
а и досега – в това по изчистването на торбичката на изкуствения анус ; а
отделно предстои и още една операция на св. Т..
При така изложеното, с оглед чл. 52 от ЗЗД и обществения критерий за справедливост, се счете че обезщетение в размер от 50 000 лева би репарирало
преживените болки и физически
страдания, както и емоционален стрес,
като посочената сума се присъди ведно
със законната лихва от дата на деянието – 19.02.16г. до окончателното изплащане
на сумата , а за разликата до пълния размер от 70 000 лева искът се
отхвърли .
На осн. чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Н. бе осъден
да заплати сторените по делото разноски както следва: на Ю.К.Т. - 1500 лв. за упълномощен повереник по делото; по
сметка на ІІ РУП – СДВР 183.88 лв. и по
сметка на СГС- 200 лв. – сторени
разноски за вещи лица .
По повод веществените доказателства се постанови на
подс. Н. да се върнат : 1 брой леген -
пластмасов, 1 брой раница, 1 брой пешкир, множество вещи за лична хигена; 1
брой сим карта на Виваком: вилица и лъжица; яке; дънки; чорапи; запечатани в
кафяв хартиен плик с картон серия А 0263407 и СП 042 НЕКД- СДВР и Дрехи на
Т.Й.Н., запечатани в кафяв хартиен чувал с картон серия А 0263402 и СП 042 НЕКД
– СДВР.
Счете се, че следва да се унищожат като вещи без
стойност след влизане на присъдата в сила : 1
брой стъклена бутилка е надпис карнобатска ракия, запечатана в полиетиленов
плик с картон серия А 0263405 и СП 042 НЕКД- СДВР; 1 брой метална дръжка с
покритие запечатани в кафяв хартиен плик с картон; 1 брой горна част от
дръжка от метла запечатани в прозрачен
полиетиленов плик с картон серия А 0263406 и СП 042 НЕКД- СДВР и 1 брой метла
с пластмасова горна част, запечатана в полиетиленов плик с картон серия
А 0263404 и СП 042 НЕКД- СДВР.
По тези съображения , съдът постанови акта си
.
Съдия
: