Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 05.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично съдебно заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
при участието на секретаря Габриела Владова, като
разгледа докладваното от съдия Маджев търг. дело № 1608
по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от назначените от Фонда за
гарантиране на влоговете в банките синдици на „К.Т.Б.“ АД (н) и „К.Т.Б.“ АД
(н), срещу Сдружение на собствениците с наименование : гр. Смолян, ул. „**********,
бл. Синчец, Булстат ******, имащо адрес – гр. Смолян, ул. „**********, бл.
Синчец, представлявано от управителя – Е.Ц., Ю.К.Д., ЕГН **********, с адрес ***
и Т.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***, при условията на обективно евентуално и
пасивно субективно съединяване искове в поредност, както следва : иск с правна квалификация по
чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 ЗБН относно това 1./
изявление за прихващане реализирано в рамките на исково производство развило се
по гр.д. № 822/2015 г. по описа на РС-Смолян, което е предприето от ответника -
Сдружение на собствениците с наименование : гр. Смолян, ул. „**********, бл.
Синчец с негово активно вземане възлизащо в размер на сумата от 4 036,93 лв.,
произтичащо от сключен договор за доверителна сметка с IBAN ***, да бъде
прогласено за нищожно, поради противоречието му със специалните правила на ЗБН,
съединен при условията на евентуалност с искове по чл. 59, ал. 2 ЗБН във вр. с чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, а именно, че така
извършеното прихващане е нищожно, поради липса на предписаната от закона форма
– писмена, с нотариално удостоверен подпис, като при условията на евентуалност
по отношение на вече изброените установителни искове
за нищожност са съединени и конститутивни такива с
правна квалификация чл. 59, ал.5 и ал. 3 ЗБН за обявяването на извършеното
изявление за прихващане за недействително по отношение кредиторите на
несъстоятелността.
Ищците твърдят, че на 06.11.2014 г. било прието
решение № 138 на управителния съвет на БНБ, с което на основание чл.36, ал.2, т.2
ЗКИ е отнета лицензията за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД (н),
което решение е обявено в търговския регистър на 07.11.2014 г.. В резултат на
това решение, със съдебно решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014
г. на СГС, банката била обявена в несъстоятелност, дейността й била прекратена
и била определена начална дата на неплатежоспособността й – 06.11.2014 г., като
с решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г. на Софийски апелативен
съд, решението на СГС било частично отменено по отношение на началната дата на
неплатежоспособността, като и за такава била приета датата 20.06.2014 г..
Задължението на назначените синдици да издирват, уточняват и попълват
имуществото на банката, както и необходимостта от установяване принадлежността
към това имущество на вземане на банката - предмет на прихващане, обуславяло
правния интерес от провеждане на исковете.
Ищците твърдят, че ответната страна – Сдружение на
собствениците с наименование : гр. Смолян, ул. „**********, бл. Синчец е
встъпило в кредитно правоотношение с „КТБ“ АД въз основа на сключен помежду им
договор за отпускане на кредит „Жилищно обновяване“ от 19.11.2013 г. Според
това съглашение банката е предоставила в полза на Сдружението сума в размер от
4 400 лв. предназначена за повишаване енергийната ефективност на самостоятелен
обект, при условия за усвояване, ползване и погасяване на кредита, изчерпателно
описани в договора. Сочи се, че ответното Сдружение вместо да погаси отпуснатия
в негова полза кредит чрез плащането му на банката – кредитор е прибягнало към
погасяването му посредством упражнено съдебно възражение за прихващане в
пределите на образуван исков процес по гр.д. № 822/2015 г. по описа на
РС-Смолян, чиито предмет бил предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване
съществуването на вземане в размер на 4 219,90 лв. по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, която е
издадена по ч. гр.д. № 650/2015 г. водено отново по описа на РС- Смолян.
Предметът на въведеното в този исков процес съдебно възражение за прихващане
било насрещно вземане, с което Сдружението разполагало спрямо банката, чиито
размер възлизал на сумата от 4 036,93 лв. и съставлявало вземане по договор за доверителна сметка с IBAN ***. Твърденията
на ищците се обогатяват с това, че по силата на решение от 22.01.2016 г. на
РС-Смолян по гр.д. № 822/2015 г. въведеното от ответното Сдружение съдебно
възражение за прихващане е намерено за основателно, което е довело до
отхвърляне на предявения от „КТБ“ АД иск по чл. 422 ГПК в частта му отнасяща се
до сумата от 4 036,93 лв., като погасен чрез прихващане с насрещно вземане,
чиито титуляр е Сдружение на собствениците с наименование : гр. Смолян, ул. „**********,
бл. Синчец и съставляващо сумата в размер от 4 036,93 лв., произтичаща от
сключен договор за доверителна сметка с IBAN ***. Цитираното решение придобило
стабилитет, считано от 09.05.2016 г., от който момент извършеното с него
съдебно възражение за прихващане също произвело присъщия си погасителен
ефект.
От ищеца в условията на евентуалност са наведени
няколко основания за недействителност /нищожност/ на извършеното от Сдружение
на собствениците, гр. Смолян прихващане, като опорочаването на едностранната
сделка се основава на следното :
Най-напред се поддържа като допусната порочност в
едностранната сделка това, че прихващането не е могло да бъде извършено, тъй
като когато един от субектите по насрещните парични задължения, за които е
принципно възможно използването на способа на погасяване по реда на чл. 103-104 ЗЗД е стартирало производство по несъстоятелност, то пред същия трябва да са
налице ограничения, защото е необходимо постигането на справедливо удовлетворяване
на всички кредитори на маста на несъстоятелността /чл. 2 ЗБН/, като това
става при съблюдаване нормата на чл. 722 ТЗ, респ. чл. 94 ЗБН. Касае се за императивни правни норми и тяхното
пристъпване води до опорочаване на изявлението по прихващане.
На самостоятелно основание се навежда и друг порок
водещ до нищожност на предприетото съдебно изявление за прихващане, а именно че
отправеното такова от Сдружението-ответник не отговаряли на изискванията за
форма по чл. 59, ал. 2 ЗБН. Доколкото същото било манифестирано през 2015 г.,
то следва датата на отнемането на лицензията за извършване на банкова дейност
(06.11.2014 г.) и на общо основание упражняващия го е следвало да се придържа
към предписаната в чл.59, ал.2 ЗБН форма
за действителност.
При условията
на евентуалност, синдиците твърдят прихващането да е относително недействително
спрямо кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 59, ал. 5 и ал. 3 ЗБН.
Обосновава се тезата, че същото било извършено след началната дата на
неплатежоспособността на банката (20.06.2014 г.), независимо от обстоятелството
кога били възникнали насрещните вземания, предмет на прихващането, т. е. бил
изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията
й към момента на извършване на прихващането.
Освен това се изтъква, че кредиторът – Сдружение на
собствениците, Смолян е придобил вземанията си към е придобил вземанията си към
банката преди датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност (22.04.2015 г.), но към момента на придобиването му е знаел за
неплатежоспособността на банката, тъй като поставянето „К.Т.Б.“ АД (н) под
специален надзор с решение на УС на БНБ № 73 от 20.06.2014 г., допълнено с
решение № 74 от 22.06.2014 г., било общоизвестен факт, които бил огласен широко
в публичното пространство.
Ответникът - Сдружение на собствениците с наименование
: гр. Смолян, ул. „**********, бл. Синчец, както и ответникът – Т.Б.Д., чрез
общия им процесуален представител – адвокат Н. се възползват от правото си на
отговор по реда на чл. 367 ГПК, като с него преди всичко възразяват по липсата
на местна компетентност на СГС да разгледа депозираните от ищците искове. Това
било така, защото упражнените искове за обявяване на нищожност на извършеното
съдебно прихващане, категорично изключвал приложението на специалната
подсъдност разписана в чл. 62 ЗБН, тъй като тя обхващала само случаите на
защита по реда на чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, а последните искове били въведени
като част от предмета на делото, но в условията на евентуалност. Предвид това
приложение трябвало да намери правилото за общата подсъдност уредено в чл. 105 ГПК, а именно местно-компетентния съд в района, където е адреса или едалището на ответника. В тази връзка се иска на основание
чл. 119, ал. 3 ГПК производството пред СГС да бъде прекратено и изпратено по
подсъдност на РС-Смолян. На следващо място се противопоставя и възражение за
нередовност на ИМ, защото ищецът е задължен да заплати държавна такса по
упражнените искове за прогласяване нищожност на извършеното прихващане, тъй
като липсва основание за приложение текста на чл. 62 ЗБН. Отсъствието на
доказателство за изпълнение на това задължение налагало даване на указания за
отстраняване на тази нередовност. Отговорът съдържа и доводи за неоснователност
на предявените искове. Упражняващите го ответни страни потвърждават, че между
КТБ“ АД и Сдружението на собствениците, в гр. Смолян е възникнало кредитно
правоотношение с източник визирания в ИМ договор за кредит, по който предоставена сума от 4 400 лв. Детайлизира
се, че според клаузите на този договор, даваната като кредит сума подлежала на
превеждане по изрично упомената разплащателна сметка в „КТБ“ АД, а
разпореждането с тях е могло да се направи само в открита на името на
Сдружението доверителна сметка, съответно разпореждането със средствата
постъпили по последната могло да се прави единствено от МРР, но не й от
кредитополучателя. Междувременно се стигнало
до поставянето на „КТБ“ АД под специален надзор, отнемане лиценза на банката и
обявяването й в несъстоятелност. За да защити интересът и на кредитор при така
създалата се ситуация, ответното Сдружение предявило вземането си към банката в
размер на сумата от 4 036,93 лв. /именно сумата по доверителната сметка, която
е отпуснатата по кредита/. То било
включено в изготвения от синдиците списък на приетите вземания на кредиторите
на банката с визираното му вземане. Верни били твърденията на ищеца, че ответното
Сдружение в рамките на исковия процес иницииран спрямо него по реда на чл. 422 ГПК упражнило възражение за съдебно прихващане, което било прието и разгледано
от РС- Смолян респективно уважено, чрез отхвърляне на предявения иск. Застъпено
е виждането, че няма нарушение в нормата на чл. 59, ал. 2 ЗБН, тъй като
предприетото от ответното Сдружение прихващане е съдебно такова, а по отношение
на него намира приложение правилата уредени в процесуалната норма на чл. 298,
ал. 4 ГПК и чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. Извън това отправянето на извънсъдебно
изявление за прихващане до синдика на длъжника в производство по
несъстоятелност не представлява задължителна процесуална предпоставка,
обуславяща надлежно упражняване на правото на прихващане по чл. 645, ал. 1 от ТЗ от кредитора пред съда, разглеждащ иск за попълване на масата на
несъстоятелността. За неоснователен се квалифицира и другия иск за прогласяване
на нищожност, поради противоречие на атакуваното прихващане с императивна норма
на закона /чл. 3, ал. 2 ЗБН/. Акцентира се над това, че в случая е налице
придобило стабилитет съдебно решение, което не може да се смята нито за
действие, нито за сделка. От значение било и това, че с оглед характеристиката
му на способ за погасяване на парични вземания прихващането няма уреждащ
характер, като за него важат специалните разпоредби на чл. 59 ЗБН, а не общата
такава на чл. 3, ал. 2 ЗБН. Опонира се и по въведените в предмета на спора
евентуални искове по чл. 59, ал. 5 и ал. 3 ЗБН
за обявяване на относителна недействителност на упражненото съдебно
възражение за прихващане, като от първостепенно значение бил факта, че това
възражение е прието за основателно с постановен съдебен акт, като предявения по
чл. 422 ГПК иск на банката против ответното Сдружение е отхвърлен, именно
заради това. Предвид това към настоящия момент Сдружението и Т.Б.Д. не били длъжници на банката.
Третият ответник – Ю.К.Д., чрез назначения й особен
представител в производството – адвокат Л. също се възползва от правото си да
упражни отговор по депозираната ИМ. В него се съдържат идентични, като тези на
първите две страни възражения за липса на местна подсъдност по разглеждане на
делото в полза на сезирания с ИМ Софийски градски съд, както и за нередовност
на същата, поради липса на заплатена държавна такса във връзка с разглеждане на
предявените искове за прогласяване нищожност на извършеното съдебно възражение
за прихващане. Противопоставя се и възражение, че заявените за разглеждане
искове са недопустими, защото е налице постановено окончателно съдебно решение,
с което съдът е осъществил контрол по отношение на законосъобразността на
извършеното съдебно възражение за прихващане. Сочи се наличие на формирана
между същите страни СПН по този спор, което съставлява абсолютна процесуална
пречка за неговото повторно разглеждане, респективно основание за прекратяване
на производството. В отговорът се наблюдават и възражения ориентирани към
оспорване основателността на предявените искове. Подчертава се, че атакуваното
възражение за прихващане е направено пред съд при спазване на установените в
ГПК изисквания за форма, което го прави действително и неопорочено по смисъла
на чл. 59, ал. 2 ЗБН. Текстът на последната специална по правната си природа
разпоредба намирал приложение единствено, когато се касае до манифестирано
извънсъдебно възражение за прихващане. Отрича се и това обсъжданото прихващане
да попада в предметния обхват заложен в забраната на чл. 3, ал. 2 ЗБН,
респективно да е нищожно по смисъла на чл. 3,ал. 3 ЗБН. Развито е схващането,
че забраната по чл. 3, ал. 2 ЗБН има значение за действия и сделки с имущество
на банката, а доколкото прихващането не е осъществено от представители на
банката, то не може да се възприема като разпореждане на банката с нейно
имуществено благо. Прихващането не можело да се разглежда и като действие по
изпълнение на задължение на банката, защото не банката е манифестирала това
компенсационно изявление насочено към погасяване задължение на ответното
сдружение. Сред доводите на този ответник е и такъв, че искът с квалификация по
чл. 59, ал. 5 ЗБН се явява предявен преждевременно, тъй като за
недействителност на прихващането може да се говори само ако при изпълнение на
окончателната сметка останат неудовлетворени вземания. Прави се позоваване на
текста на чл. 59, ал. 6 ЗБН, че действието на прихващането се отлага до
изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104 ЗБН, което
означава, че преценката дали даденото прихващане е валидно или спрямо
кредиторите се прави едва след този момент. То обаче е напълно действително
спрямо банката, и когато се извършва окончателното разпределение ответното
Сдружение може да не получи удовлетворение на вземането си, но поне няма да
остане длъжник спрямо банката, което се отразява благоприятно и върху правното
положение на поръчителя.
В срока по чл. 372 ГПК от страна на ищците е упражнено
процесуалното им право на допълнителна искова молба, с което изтъкват, че
изцяло поддържат вече изказаните в ИМ фактически и правни твърдения, като и
направените искания по доказателствата.
На 28.03.2018 г. адвокат – Л. действаща в качеството й
на определен особен представител на ответната страна - Ю.К.Д. депозира
допълнителен отговор, където излага че напълно поддържа изказаните в
първоначалния отговор твърдения във връзка със спорното материално право,
респективно възражения за липсата му, съответно неоснователност на целия кръг
от заявени за разглеждане искове.
На 30.03.2018 г. по делото е осъществено процесуално
изявление по смисъла на чл. 373 ГПК и от другите две ответни страни, чрез
процесуалния им представител – адвокат Н.-С.. Тя поддържа изцяло изложените от
нейна страна съображения в отговора на първоначалната искова молба.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Видно от протокол № 27 от заседание на 06.11.2014 г.
на Управителния съвет на БНБ, е прието решение № 138, с което лицензът за
извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД е отнет, което решение, съгласно чл.
103, ал. 4 и чл. 151, ал. 2 ЗКИ подлежи на незабавно изпълнение. С решение №
73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, „КТБ“ АД е поставена под специален надзор за
срок от три месеца, което решение е породило незабавно последиците си,
независимо от възможността да бъде оспорвано пред ВАС.
С решение №
664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VІ-14 състав, „КТБ“
АД е обявена в несъстоятелност, като с решение № 1443/03.07.2015 г. по търг.
дело № 2216/2015 г. на САС, ТО, трети състав за начална дата на
неплатежоспособността е определена датата 20.06.2014 г. С Решение №
196/13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в
банките, предявилите исковете физически лица са назначени за синдици на
банката.
Ангажиран е договор за отпускане
на кредит „Жилищно обновяване“ на Сдружение на собственици по проект BG 161PO001-1.2.01-0001 ”Енергийно
обновяване на българските домове“ по ОПРР -2007-2013, въз основа на който „КТБ“
АД се е задължила да предостави в полза на кредитополучателя – Сдружение на
собствениците с наименование : гр. Смилян, ул. „****Смирненски“ №********банков
кредит „Жилищно обновяване“ с цел обновяването и постигане енергийна
ефективност на самостоятелен обект, като размерът на кредита е уговорен на
сумата от 4 400 лв., при условие на усвояване, обезпечение, управление и
погасяване определени в съдържанието на така сключвания договор. Изпълнението
на кредитното задължение за връщане на сумата по кредита е обезпечено и чрез
поемане на лични обезпечения – поръчителство от страна на физическите лица Ю.Д.
и Т.Д..
С решение от 22.01.2016 г. постановено от РС – Смолян
по гр.д. № 822/2015 г. е бил отхвърлен предявения от „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност, срещу ответните страни – Сдружение на собствениците по чл. 46а ЗУЕС имащо наименование : гр. Смолян, ул. „************вх. А, Ю.К.Д. и Т.Б.Д.,
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането предмет
на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК с № 361/04.08.2015 г. издадена
по ч.гр.д. № 650/2015 г. по описа на РС – Смолян, в частта му относно сумата от
4 036,93 лв., представляваща сбор от редовна главница в размер от
3 361,81 лв. и просрочена главница в размер на 675,12 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2015 г. до окончателното
изплащане на задължението, като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на
Сдружение на собствениците по чл. 46а ЗУЕС имащо наименование : гр. Смолян, ул.
„****Смирненски“ №********в размер на 4 036,93 лв. дължимо от „КТБ“ АД
/н./ въз основа на договор за доверителна сметка с IBAN : ***съка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на
банката-ищец под № 5944. Решението в
тази му част е добило стабилитет след потвърждаването му в рамките на проведен инстанционен контрол пред Окръжен съд – Смолян, доколкото последния
със свое решение от 09.05.2016 г. е потвърдил обжалваното решение на РС-Смолян,
вкл. и в частта, с която предявения иск по чл. 422 ГПК е бил частично
отхвърлен, поради извършено съдебно прихващане.
Съгласно договор за доверителна сметка сключен на
22.10.2013 г. дружение на собствениците по чл. 46а ЗУЕС имащо наименование : гр. Смолян, ул. „************вх. А, в качеството му
на титуляр и „К.т.б.“ АД, договаряща в качеството й на банка се констатира да е
постигнато съгласие между страните, че на името на сдружението-титуляр се
открива левова разплащателна сметка в „КТБ“ АД, която има специално
предназначение, а именно – получаване, съхраняване и плащане на паричните
средства, необходими за изпълнение на мерките за енергийна ефективност в
сградата на сдружението-титуляр, както и за извършване от банката от името и за
сметка на титуляра на плащания на суми, които са
дължими от титуляра по СФПИЕЕ, съфинансирано
по проект „Енергийно обновяване на българските домове“ до размера на
разполагаемата по сметката сума и при спазване на другите условия по него.
Сред събраните за целите на разрешаването на спора
писмени доказателства е налично и Писмо с № БНБ-98639/11.08.2014 г. изготвено и
изпратено от Министъра на финансите и Управителя на БНБ до Генералния директор
на ГД „Вътрешен пазар и услуги“ функционираща при Европейската комисия, като в
писмото присъства констатация, че при извършена проверка по отношение на „КТБ“
АД /н./ е било установено, че по отношение на определена категория
кредитополучатели липсва съществена информация за финансовото им състояние
и/или целевото усвояване на кредита. Освен това е упоменато, че са забелязани
съществени индикации за кредитен риск относно възстановимостта
на кредитни експозиции в тази категория, а това би могло да доведе до
съществено обезценяване на същите. Изтъкнато е, че поради недостатъчността на
информацията одитиращите лица не са могли да
коментират размера на необходимите допълнителни обезценки.
Добавено е и това, че ако изискванията за собствен капитал по Регламент /ЕС/ №
575/2013 г. не бъдат покрити, от лицензът на „КТБ“ АД /н./ ще бъде отнет на
основание чл. 36, ал. 1, т. 6 ЗКИ.
Представено е и прессъобщение
от 27.10.2014 г. изходящо от Българската народна банка, както и Доклад
изготвено отново от Българска народна банка с цел информация предназначена за
народните представители избрани в 43-тото Народно събрание на РБ. В тях също
присъстват констатации, че въз основа на данните от направения анализ от страна
на одитиращите дружества относно размера на
необходимите обезценки се очаква „КТБ“ АД да отчете
пред управление „Банков надзор“ на БНБ отрицателен собствен капитал, а това
създава предпоставка за изпълнение законовото задължение на БНБ да отнеме лиценза
на банката, като е разяснено, че това се случва в рамките на срок от 5 работни
дни, считано от установяването неплатежоспособността, т.е. от получаването на
надзорните отчети илюстриращи отрицателния собствен капитал на банката.
За целите на доказването в инициирания исков процес са
използвани и специални знания, събрани посредством назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза, по която е изготвено, представено и прието
експертно заключение от вещото лице – М. А., което не е оспорено от страните и
настоящата инстанция кредитира, като компетентно, всестранно и обективно,
почиващо на професионален и задълбочен анализ на ангажираните по делото
доказателства и счетоводните записи налични при несъстоятелната банка.
Съобразно отговорите формирани в упоменатото заключение става ясно, че на
25.11.2013 г. разплащателната сметка на Сдружението на собствениците, с адрес в
гр. Смилян е била кредитирана със сумата от 4 400 лв. с отразено основание
– „Усвояване на кредит“. Пак на датата – 25.11.2013 г. е извършена нова
операция, с която получената по разплащателната сметка усвоена сума по кредита
е била прехвърлена по доверителната сметка /Жилищно обновяване/ на Сдружението
ползваща се със специален режим. Дебитното
салдо на разплащателната сметка към 31.12.2014 г. е констатирано да възлиза на
сумата от 40,14 лв., а това по доверителната такава на сумата от 3 996,79
лв. Размерът на кредитното задължение, което е обременило ответните страни по
договор за банков кредит от 19.11.2013 г., считано към датата – 09.05.2016 г. е
установено да възлиза на сумата от общо 5 845,29 лв., от които :
4 036,93 лв. – присъдени вземания за главница; 182,97 лв. – присъдени
вземания за лихва; 6,29 лв. – просрочена лихва върху просрочена главница;
778,12 лв. – разноски по събиране на вземането; 525,39 лв. – разноски по делото
съгласно изпълнителен лист; 315, 59 лв. – законна лихва върху главниците
съгласно ИЛ, считано от 03.08.2015 г. до 09.05.2016 г. Съответно вземанията,
които има Сдружението на собствениците, с наименование : гр. Смолян, ул. „****Смирненски“ №********към
несъстоятелната банка възлизат на сумата от 4 036,93 лв., която е включена
под № 5961 в изготвения и обявен от синдиците на „КТБ“ АД /н./ списък по чл.
66, ал. 7, т. 1 ЗБН на приетите вземания, по които не са направени
възражения.
Във връзка с установената по делото фактическа
обстановка сезираният съд, приема следното от правна страна :
От ответните страни е налице позоваване за
недопустимост на предприетата от Синдиците на несъстоятелната банка искова
защита за прогласяване нищожност, респективно относителна недействителност на
извършеното съдебно възражение за прихващане, и това било така, защото в
рамките на вече провел се съдебен процес РС-Смолян е постановил стабилизирало
се съдебно решение, което е формирало сила на пресъдено
нещо по отношение на законосъобразността на извършеното съдебно възражение за
прихващане. Съдът не споделя тези доводи на ответните по исковете страни, като
намира, че предявените за разглеждане искове са допустими и трябва да се
разгледат по същество. Основна цел на производството по несъстоятелност е
постигане на справедливо удовлетворяване на всички кредитори на
неплатежоспособната банка, поради което и по необходимост основната част от
уредбата на производството по несъстоятелност се състои от разпоредби, които
регламентират колизията между интересите на кредиторите от своевременно и пълно
изпълнение на вземанията им срещу банката, а друга част регламентира способите
за запазване, но също и за възстановяване на имуществени права на банката,
загубени при обстоятелства, които законодателят е счел, че са довели до
изпадането й в неплатежоспособност, до неоснователно разместване на имуществени
блага или до привилегировано положение на едни кредитори на несъстоятелната
банка за сметка на други без легитимно основание за това. Заявеното и прието в
исков процес по чл. 422 ГПК съдебно възражение за прихващане е пример за хипотеза,
в която очертаните по-горе принципи са нарушени, защото ефекта от приетото
съдебно възражение за прихващане е еднакъв с този настъпващ от материалното
възражение за прихващания – погасяване на насрещните задължения на страните до
размера на по-малкото от тях. Обстоятелството, че съдебното възражение за
прихващане е процесуален способ за защита на ответника в предприет спрямо него
исков процес от кредитор за заплащане на парично вземане, респективно това, че
неговото уважаване става с постановяване на съдебно решение, което формира СПН
между страните, съвсем не означава, че назначените синдици на несъстоятелната
банка губят правото си да установят нищожността на осъществилия се погасителен
способ, респективно неговата относителна недействителност. В този контекст предприетата
в настоящото производство искова защита не е изключена от формираната СПН с
придобилото стабилитет решение на РС-Смолян, а напротив именно с настъпването
на този юридически факт завършва фактическия състав по предприетото от
ответното Сдружение прихващане.
От събраните по делото доказателства, и в частност
постановените две съдебни решения от Районен съд –Смолян и Окръжен съд – Смолян
еднозначно се установява, че първия ответник – Сдружението на собствениците от
гр. Смолян е упражнило съдебно възражение за прихващане със свое насрещно
вземане в размер на сумата от общо 4 036,93 лв. дължимо от „КТБ“ АД /н./ въз
основа на договор за доверителна сметка с IBAN : ***съка на приетите вземания в
производството по несъстоятелност на банката-ищец под № 5944. в реализирал се исков процес с
предмет предявен за разглеждане иск по чл. 422 ГПК, като с това възражение е
постигнат погасителен ефект по отношение на сумата от 4 036,93 лв.,
представляваща сбор от редовна главница в размер от 3 361,81 лв. и просрочена
главница в размер на 675,12 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.08.2015 г. до окончателното изплащане на задължението. Съдебното
възражение за прихващане е произвело своя погасителен ефект, считано от момента
на стабилизиране на съдебното решение, с което същото е било уважено, а именно
датата – 09.05.2016 г. На основание чл. 297 ГПК настоящият съдебен състав е
длъжен да зачете постановеното решение, като няма основание да пререшава
въпроса относно това, дали са съществували насрещните вземания на участниците в
производството, включително, дали са били налице предпоставките за уважаване на
приетото съдебно възражение за прихващане наведено от Сдружението на собствениците
в гр. Смолян. Ето защо за целите на настоящия процес съдебното възражение за
прихващане е осъществено, считано от 09.05.2016 г., като преценката на
сезираният съд трябва да се сведе до това, дали някой от специалните
фактическите състави по ЗБН касаещи
неговата нищожност или пък относителна недействителност е реализиран.
По отношение на предявения главен иск с правна
квалификация чл. 3, ал. 3, във връзка с ал. 2 ЗБН, съдът намира следното :
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице
твърдяната от ищеца хипотеза на чл. 3, ал. 3, вр. с,
ал. 2 от ЗБН тъй като цитираната норма визира единствено и само случаите на
нищожност на сделки и други имуществени разпореждания, по които страна е
банката и които са извършени след отнемането на лиценза й за извършване на
банкова дейност. Целта е чрез цитираната разпоредба да се препятства намиращата
се в несъстоятелност банка да увреди масата на несъстоятелността, поради което
и законодателят е предвидил и най-тежкият неблагоприятен ефект за такива
действия като е прогласил тяхната нищожност. Така, по напълно аналогичен начин
в разпоредбата на чл. 646, ал. 1 от ТЗ законодателят е предвидил абсолютна нищожност
на действията и/или сделките, извършени от длъжника след настъпването на
съответния юридически факт/ откриването на производство по несъстоятелност, а в
настоящия случай това е отнемането на лиценза за извършване на банкова
дейност/. Тези сделки/действия на имуществено разпореждане извършени от страна
на самия длъжник с имущество от масата на несъстоятелността след датата на
отнемането на лиценза за извършването на банкова дейност са неправомерни по
силата на самото им извършване, поради което и забраната за извършването им
законодателят изрично е закрепил със санкцията по чл. 3, ал. 3 от ЗБН като ги е
обявил за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Тази
санкционна последица обаче не важи по отношение на компенсациите, които се упражняват
чрез едностранно изявление на кредитора до банката/или съдебно възражение за
прихващане упражнено в пределите на иницииран от банката исков процес за
установяване на нейни вземания, която той счита за свой длъжник и при които
погасителния ефект не настъпва със съдействието на длъжника, а често дори и
против неговата воля. Ето защо и по отношение на способа на прихващането
/извънсъдебно или съдебно/, когато са извършени от кредитор законодателят е
установил специален ред за прогласяване на тяхната недействителност, а именно този
по чл. 59, ал. 3 от ЗБН, където са изрично посочени предпоставките при които
това прихващане може да бъде обявено за недействително, каквито допълнителни
предпоставки за сравнение чл. 3, ал. 3 във вр. с, ал.
2 ЗБН не предвижда.
С оглед на гореизложеното, доколкото е предвиден
специален ред за атакуване на прихващания, извършени от кредитор с вземанията
си към банката-длъжник, като са налице и специални предпоставки за обявяване на
недействителността на тези прихващания, следва да бъде направен извода, че
хипотезата на недействителност по чл. 3, ал. 3 във вр.
с, ал. 2 от ЗБН не се прилага като способ за погасяване на задължения. Поради
така изложените съображения предявения от ищеца в условията на предпочитане,
като главни иск по чл. 3, ал. 3 във вр. с, ал. 2 от
ЗБН за постановяване прогласяването за нищожно на реализирано съдебно
възражение за прихващане в рамките на исково производство развило се по гр.д. №
822/2015 г. по описа на РС-Смолян, което е предприето от ответника - Сдружение
на собствениците с наименование : гр. Смолян, ул. „**********, бл. Синчец с
негово активно вземане възлизащо в размер на сумата от 4 036,93 лв.,
произтичащо от сключен договор за доверителна сметка с IBAN ***, да бъде
прогласено за нищожно, поради противоречието му със специалните правила на ЗБН
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на предявените в условията на
предпочитани евентуални искове с правна квалификация чл. 59, ал. 2 ЗБН, съдът
намира следното :
За да се отговори на въпроса дали уваженото възражение
за съдебно прихващане от 09.05.2016 г. е произвело правни последици е
необходимо да бъде установено, дали Сдружението на собствениците в гр. Смолян е
упражнило надлежно възникналото в негова полза право да извърши съдебно прихващане.
Вече се отбеляза, че съдът е обвързан от решението на РС-Смолян, където подобна
преценка е била осъществена, с оглед на което трябва да се възприеме, че
съдебното възражение за прихващане е било предприето в съответствие с
установените в ГПК процесуални правила. В този смисъл с оглед това, че не се
касае до извънсъдебно прихващане за извършването на съдебното прихващане не
следва да се съблюдава изискването въведено в нормата на чл. 59, ал. 2 ЗБН
предвижда, че изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде
направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. В този смисъл
механичното пренасяне на изискванията за форма, приложими към изявления, които
следва да се приемат от синдика, към процесуални форми за защита, каквото е
съдебното възражение за прихващане, е недопустимо. По тази причина предявеният в
условията на втори предпочитан главен иск по чл. 59, ал. 2 ЗБН следва да се
отхвърли, поради недоказаност на основанието му, тъй като по отношение на
оспорваното съдебно възражение няма как да бъде осъществен очертания в него фактически състав.
По отношение на предявените втори евентуални искове с
правна квалификация по чл. 59, ал. 5 ЗБН, сезираният съд намира следното :
Конститутивният иск, уреден
в чл. 59, ал. 5 ЗБН предоставя на ищците, в качеството им на синдици
упражняването на преобразуващо право, възникнало в полза на кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ“ АД (н) да обявят за относително недействително по
отношение на тях прихващането, извършено от ответника, т.е. налице е фигурата
на процесуална субституция. Този фактически състав е приложим, както по
отношение на извънсъдебното прихващане, така и по отношение на уваженото
съдебно такова, като в тази връзка вече бяха изложени мотиви във връзка с
направения от ответните страни отвод за недопустимост. В частност за тази
защита допълнителен аргумент, че обект оспорване може да бъде и уважено съдебно
възражение за прихващане е употребения от законодателя израз „всяко прихващане“.
Основателността на предявения в тази процесуална
хипотеза иск изисква да е осъществен фактическият състав, пораждащ
упражняваното от ищците в настоящото производство преобразуващо право, което
създава необходимост да се изясни коя е приложимата спрямо това право редакция
на чл. 59, ал. 5 ЗБН, уреждаща
възникването му, тъй като разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в
сила от 28.11.2014 г., а с §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн.
ДВ, бр. 20/2018 г., изрично ѝ е придадено обратно действие, като същата
се прилага считано от 20.06.2014 г. Правото да се иска обявяването на
относителна недействителност на прихващане упражнено спрямо банка, която е
обявена в несъстоятелност по естеството си е преобразуващо право, с което
разполагат само една специална група правни субекти и това са кредиторите на
несъстоятелността. Ето защо преди всичко относно приложимостта на текста на чл.
59, ал. 5 ЗБН в новата му редакцията /уредена с изменението с ДВ, бр. 98 от
2014 г./ е от значение да се отговори на въпроса кога е възникнало
правоотношението, породило потестативното право на
процесуалните субституенти –синдиците.
Правото на кредиторите на несъстоятелността да искат
обявяването спрямо тях на недействителността на извършено прихващане, е
предвидено в закона с цел да не се допусне състояние, при което определен
кредитор на банката ще бъде поставен в привилигировано
спрямо останалите кредитори положение при удовлетворяването му от осребреното
имущество по реда на чл. 94 ЗБН. При упражняване на това право се стига до
ревизиране на такива правни действия, които по принцип са законосъобразно
извършени и са правомерни при липсата на открито производство по
несъстоятелност, но от момента на откриване на производство по несъстоятелност
спрямо банката, се превръщат в неправомерни (извършва се тяхна преоценка), тъй
като с осъществяването им се създава привилегировано положение на един
кредитор, чието вземане се удовлетворява изцяло, като се заобикаля реда,
предвиден в закона, целящ справедливото удовлетворяване на всички кредитори на
банката. С оглед на това следва да се приеме, че това преобразуващо материално
право, както и всички останалите права, предвидени в чл. 59 ЗБН, възникват едва
тогава, когато по отношение на банката е открито производство по
несъстоятелност и от този момент могат да бъдат надлежно упражнени. До
откриване на производството и обявяването на банката в несъстоятелност, такъв
тип право не би могло да възникне, съответно не е възникнало и основание за
преоценка на извършеното прихващане.
В случая се установява, че производството по
несъстоятелност по отношение на „КТБ“ АД (н) е открито с решение от 22.04.2015
г., постановено по т. д. № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-4
състав и именно от този момент следва да се приеме, че в полза на кредиторите
на несъстоятелността на банката се пораждат всички специални преобразуващи
права, предвидени в ЗБН, включително това по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Ето защо именно
към посочената дата – 22.04.2015 г., трябва да се извършва и преценката относно
приложимата материално-правна норма,
която урежда фактическия състав на правото на кредиторите да искат да бъдат
обявени по отношение на тях за относително недействителни извършените
прихващания. Няма съмнение, че това е разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в
редакцията ѝ след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г. Приложението на
тази редакция е основано на това, че субективното материално преобразуващо
право е възникнало за кредиторите на масата на несъстоятелността след влизането
в сила на изменението дадено с ДВ, бр. 98 от 2014 г. В този смисъл придаденото
от законодателя обратно действие с §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн.
ДВ, бр. 20/2018 г., на чл. 59, ал. 5 ЗБН, считано от 20.06.2014 г. не
рефлектира върху спорното материално преобразуващо право, защото то няма как да
се породи в правната сфера на носителя му преди относно даденото дружество
/банка/ спрямо, което е било предприето прихващането да е било открито от съда
производство по несъстоятелност, а това действие, както вече се спомена се е
реализирало на 22.04.2015 г. В посочения
смисъл аргументите на ответната страна, че новелата на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 20/2018 г. противоречи на конституционни норми
не следва да бъде обсъждано, защото при формиране на мотивите си по настоящото
решение, съдът не изхожда от приложимостта на посоченото законодателно
разрешение в темпоралното приложение разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Тълкуването на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН
налага извод, че предвиденото в нея преобразуващо право възниква при наличие на
следните елементи (фактически състав): извършване на прихващане от кредитор на
„К.Т.Б.“ АД (н) след началната дата на неплатежоспособността или след датата на
поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава
единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена
мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества
началната дата на неплатежоспособността, но не е спорно, че тези две дати
съвпадат.
В случая оспорваното съдебно възражение за прихващане
следва да се смята за произвело своя погасителен ефект, считано от момента на
уважаването му от съда с влязло в сила съдебно решение, който момент е датата -
09.05.2016 г. Посочената дата несъмнено следва възприетата дата на
неплатежоспособност на банката – 20.06.2014 г., нещо повече тя следва и момента
на изменение на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН с редакцията на ЗБН влязла в
сила, считано от 28.11.2014 г.
В обобщение, в полза на кредиторите на
несъстоятелността е възникнало предвиденото в чл. 59, ал. 5 ЗБН преобразуващо
право, което е основание атакуваното съдебно възражение за прихващане да бъде
обявено за относително недействително по
отношение на кредиторите на масата на неплатежоспособната банка.
Основателността и уважаването на предявения от ищеца
евентуален иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН, съставлява процесуална пречка за
разглеждането на съединения за разглеждане като последно предпочитание
евентуален иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН в рамките на настоящото исково производство.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на
извършените в производството разноски се поражда за синдиците-ищци, съгласно
чл. 78, ал.1 ГПК, които са формулирали своевременно искане с такъв характер до
съда. Доколкото от тяхна страна се доказва извършването на разноски, както
следва : за заплащане на депозит за
възнаграждение на вещо лице в размер на сумата от 500,00 лв.; за заплащане на
възнаграждение за особен представител за процесуалното представителство на една
от ответните страни в размер на сумата
от 512,59 лв. както и това, че защитата на ищеца е оказана от упълномощен
юрисконсулт, за когото също се следва възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал.
8 ГПК в размер на сумата от 300,00 лв., то в тежест на ответните страни, за
които изходът от развитието на производството е неблагоприятен е да платят
сумата от 1 312,59 лв., като по отношение на сумата от 512,59 лв.
отговорна за плащането е само ответната страна, за която е прието да са налице
предпоставките на чл. 47, ал. 6 ГПК, като за защита на интересите й в
производството е бил назначен особен представител.
На основание чл. 59, ал. 7 ЗБН ответните страни следва
да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СГС дължимата държавна такса за
разглеждане на предявения и уважен иск, от предварителното заплащане на която
ищците са освободени. Тя възлиза на сумата от 141,48 лв., изчислена като 4 % от
стойността на прихващането, което се атакува.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Н.Д. и К.Х.М.,
в качеството им на назначени Синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** срещу Сдружение на собствениците с
наименование : гр. Смолян, ул. „**********, бл. Синчец, Булстат ******, имащо
адрес – гр. Смолян, ул. „**********, бл. Синчец, представлявано от управителя –
Е.Ц., Ю.К.Д., ЕГН **********, с адрес *** и Т.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
иск с правна квалификация по чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2
ЗБН за признаване за установено, че изявление за прихващане реализирано в
рамките на исково производство развило се по гр.д. № 822/2015 г. по описа на
РС-Смолян, което е предприето от ответника - Сдружение на собствениците с
наименование : гр. Смолян, ул. „**********, бл. Синчец, и с което негово
активно вземане възлизащо в размер на сумата от 4 036,93 лв., произтичащо от
сключен договор за доверителна сметка с IBAN ***огасяване
на насрещно задължение възлизащо на сумата от общо 4 036,93 лв., представляваща
сбор от редовна главница в размер от 3 361,81 лв. и просрочена главница в
размер на 675,12 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2015
г. до окончателното изплащане на задължението, което съставлява част от предметът
на Заповед за изпълнение на парично задължение издадена въз основа на документ
по чл. 417 ГПК с № 361/04.08.2015 г. по ч.гр.д. № 650/2015 г. по описа на РС –
Смолян, е нищожно, поради противоречието му със специалните правила на Закона
за банковата несъстоятелност.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Н.Д. и
К.Х.М., в качеството им на назначени Синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу Сдружение на
собствениците с наименование : гр. Смолян, ул. „**********, бл. Синчец, Булстат
******, имащо адрес – гр. Смолян, ул. „**********, бл. Синчец, представлявано
от управителя – Е.Ц., Ю.К.Д., ЕГН **********, с адрес *** и Т.Б.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, иск с правна квалификация по чл. 59, ал. 2 ЗБН, във връзка с чл.
26, ал. 2, при. 3 ЗЗД за признаване за установено, че изявление за прихващане
реализирано в рамките на исково производство развило се по гр.д. № 822/2015 г.
по описа на РС-Смолян, което е предприето от ответника - Сдружение на
собствениците с наименование : гр. Смолян, ул. „**********, бл. Синчец, и с
което негово активно вземане възлизащо в размер на сумата от 4 036,93 лв.,
произтичащо от сключен договор за доверителна сметка с IBAN ***огасяване на насрещно задължение възлизащо на сумата от
общо 4 036,93 лв., представляваща сбор от редовна главница в размер от 3 361,81
лв. и просрочена главница в размер на 675,12 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 03.08.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението, което съставлява част от предметът на Заповед за изпълнение на
парично задължение издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК с №
361/04.08.2015 г. по ч.гр.д. № 650/2015 г. по описа на РС – Смолян, е нищожно,
поради липса на предписаната от закона форма – писмена.
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНО спрямо кредиторите на „К.Т.Б.“ АД /н./ по предявения от
А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на назначени Синдици на „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу
Сдружение на собствениците с наименование : гр. Смолян, ул. „**********, бл.
Синчец, Булстат ******, имащо адрес – гр. Смолян, ул. „**********, бл. Синчец,
представлявано от управителя – Е.Ц., Ю.К.Д., ЕГН **********, с адрес *** и Т.Б.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** иск с правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН извършеното
съдебно възражение за прихващане, което е реализирано в рамките на исково
производство развило се по гр.д. № 822/2015 г. по описа на РС-Смолян, което е
предприето от ответника - Сдружение на собствениците с наименование : гр.
Смолян, ул. „**********, бл. Синчец, и с което негово активно вземане възлизащо
в размер на сумата от 4 036,93 лв., произтичащо от сключен договор за
доверителна сметка с IBAN ***огасяване на насрещно
задължение възлизащо на сумата от общо 4 036,93 лв., представляваща сбор от
редовна главница в размер от 3 361,81 лв. и просрочена главница в размер на
675,12 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2015
г. до окончателното изплащане на задължението, което съставлява част от
предметът на Заповед за изпълнение на парично задължение издадена въз основа на
документ по чл. 417 ГПК с № 361/04.08.2015 г. по ч.гр.д. № 650/2015 г. по описа
на РС – Смолян, освен за сумите, които Сдружение на собствениците с
наименование : гр. Смолян, ул. „**********, бл. Синчец би получил при
разпределение на осребреното имущество.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във
връзка с ал. 8 ГПК Сдружение на собствениците с наименование : гр. Смолян, ул.
„**********, бл. Синчец, Булстат ******, имащо адрес – гр. Смолян, ул. „**********,
бл. Синчец, представлявано от управителя – Е.Ц., Ю.К.Д., ЕГН **********, с
адрес *** и Т.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят в полза на А.Н.Д.
и К.Х.М., в качеството им на назначени синдици на „К.т.б.“ АД (н.), ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** сумата в размер от 700,00 лв.,
представляваща направени от ищците разноски по делото пред настоящата съдебна
инстанция – за заплатено възнаграждение за вещо лице и следващо се
възнаграждение за юрисконсулт извършил процесуалното представителство на
синдиците.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, Ю.К.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят в полза на А.Н.Д. и
К.Х.М., в качеството им на назначени синдици на „К.т.б.“ АД (н.), ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** сумата в размер от 512,59 лв.,
представляваща направени от ищците разноски по делото пред настоящата съдебна
инстанция – за заплатено възнаграждение за назначаване на особен представител,
който да извърши процесуалното представителство на посочената ответна страна в
производството пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 59,
ал. 7 ЗБН Сдружение на собствениците с наименование : гр. Смолян, ул. „**********,
бл. Синчец, Булстат ******, имащо адрес – гр. Смолян, ул. „**********, бл.
Синчец, представлявано от управителя – Е.Ц., Ю.К.Д., ЕГН **********, с адрес ***
и Т.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят по сметка на Софийски
градски съд, сумата в размер от 141,48 лв., представляваща дължима държавна такса
за разглеждане на предявения и уважен в настоящото производство иск, от
предварителното заплащане на която ищците са освободени.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.