№ 10326
гр. С, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С. Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от С. Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело
*0251110105452 по описа за 2025 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
31714/30.01.2025 г., предявена от А, ЕИК *** против Д. Ж. Д., ЕГН
**********, с която ищецът е предявил срещу ответника установителен иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 535 от ТЗ за суми, както следва: 1/
сумата от 9779,15 лева, представляваща вземане по запис на заповед от
16.01.2023 г., с издател Д. Ж. Д. и поемател А, който запис на заповед е
предявен за плащане на 30.11.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 06.11.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която суми е издадена заповед по реда на чл. 417 ГПК от
11.11.2024 г. по ч.гр.д. № 66881/2024 по описа на СРС, 160 състав.
Със заявление вх. № 354833/06.11.2024 г. А, ЕИК *** е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Ж. Д., ЕГН
********** за сумата от 9779,15 лева, представляваща вземане по запис на
заповед от 16.01.2023 г., с издател Д. Ж. Д. и поемател А, който запис на
заповед е предявен за плащане на 30.11.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 06.11.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
На 11.11.2024 г. е издадена заповед по чл. 417 ГПК. Препис от
издадената в производството по ч.гр.д. № 66881/2024 г. по описа на Софийски
1
районен съд, II ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК, е връчен на длъжника, като в законоустановения срок от
името на същия е депозирано възражение срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. В тази връзка ищецът е
уведомен за възможността да предяви иск за сумите, предмет на издадената
заповед за изпълнение на 07.01.2025 г. Исковата молба е подадена на
30.01.2025 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че със запис на заповед от 16.01.2023 г., ответникът се
задължил в качеството на издател да заплати на предявяване сумата от 5000
евро /с левова равностойност 9779,15 лева/,
Твърди, че записът на заповед е предявен за плащане на издателя на
30.11.2023 г., но плащане не последвало.
Моли, за уважаване на предявения иск и съдът да признае за установено,
че ответникът дължи в полза на ищцовото дружество сумата от 9779,15 лева,
представляваща вземане по запис на заповед от 16.01.2023 г., с издател Д. Ж.
Д. и поемател А, който запис на заповед е предявен за плащане на 30.11.2023
г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.11.2024
г. до окончателното изплащане на вземането, за която суми е издадена заповед
по реда на чл. 417 ГПК от 11.11.2024 г. по ч.гр.д. № 66881/2024 по описа на
СРС, 160 състав.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с
които се излагат съображения за неоснователност на предявения иск.
Поддържа се, че ищецът не е поемател по процесния запис на заповед и не е
легитимиран да търси плащане на сумата, предмет на същия. В условията на
евентуалност се релевира възражение за прихващане на сумата, предмет на
предявения за разглеждане в производството иск с вземане на ответника
спрямо ищеца за сумата от общо 23 141,38 лева, представляваща последно
плащане по договор */01.07.2022 г., сключен между А, ЕИК *** и Д. Ж. Д.,
ЕГН ********** за извършена от последния работа по изграждане и
въвеждане в експлоатация на обектите в жилищни сгради а в гр. С.
Моли, за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
2
Предявен е установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415
ГПК, с правно основание чл. 535 от ТЗ.
От името на ответника е релевирано възражение за прихващане, с
правно основание чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, на сумата, предмет на
предявения за разглеждане в производството иск с вземане на ответника
спрямо ищеца за сумата от общо 23 141,38 лева, представляваща
последно плащане по договор */01.07.2022 г., сключен между А, ЕИК ***
и Д. Ж. Д., ЕГН ********** за извършена от последния работа по
изграждане и въвеждане в експлоатация на обектите в жилищни сгради а
в гр. С.
По отношение на иска с правно основание чл. 535 от ТЗ:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, че в негова полза е издаден валиден и редовен от външна страна
запис на заповед, подлежащ на изпълнение.
В тежест на ответника е да установи погасяване на паричното си
задължение, както и релевираните от негова страна възражения срещу
предявения иск.
В настоящия случай ищецът основава вземането си срещу ответника на
основание менителничен ефект – процесния запис на заповед от 16.01.2023 г.,
с издател Д. Ж. Д. и поемател А, чрез представляващия и управляващ
дружеството – В И.а М,който запис на заповед е предявен за плащане на
30.11.2023 г.
Записът на заповед е едностранна, абстрактна правна сделка, при която
издателят безусловно обещава на поемателя да заплати определена сума пари.
Записът на заповед е ценна книга, материализираща права и доказателство за
вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на
която основанието е извън съдържанието на документа. Съдът приема, че
основанието за издаване на запис на заповед не е елемент от съдържанието на
волеизявлението за плащане. Документ, който съдържа посочените в
разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити представлява запис на заповед и е
годен да породи задължението по него. И обратно - съгласно разпоредбата на
чл. 536, ал. 1 от ТЗ не е "запис на заповед" документ, който не съдържа всички
реквизити изрично посочени в чл. 535 от ТЗ. Допустимите изключения от
правилото на чл. 536, ал. 1 от ТЗ са посочени изрично и изчерпателно в ал. 2-4
3
на същата законова разпоредба. Предвид естеството на предявения иск /по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК/ и посоченото от ищеца в заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК основание за
възникване на вземането му /менителнично задължение по процесния запис
на заповед/, съдът е длъжен служебно да прецени наличието на всички
задължителни съгласно закона реквизити на процесния запис на заповед.
Съдът приема, че процесните записи на заповед, на който ищецът основава
вземанията си са редовни от външна страна и удостоверяват подлежащо на
изпълнение вземане.
На следващо място, записът на заповед е разновидност на
менителницата, опростена форма на менителницата, при която участват две
лица - издател и поемател, липсва приемател, поради което чл. 537 ТЗ
препраща към уредбата на менителницата, доколкото разпоредбите, които я
регламентират, са съвместими с естеството на записа на заповед. При записа
на заповед издателят не нарежда на трето лице да заплати определена сума,
както е при менителницата, а поема сам задължението да плати сумата, като се
обвързва пряко за плащането в определен срок. От естеството на записа на
заповед - обещание за плащане от страна на издателя, се налага и
заключението, че той отговаря в същия размер и на същото основание, както
платецът /приемателят/ по една менителница.
Прекият менителничен иск принадлежи на легитимирания кредитор
срещу издателя по записа на заповед за изпълнение /плащане/ на
задължението по записа на заповед. Предявяването на пряк менителничен иск
не е обусловено от протест, тъй като ответник по него е прекият длъжник -
издател на записа на заповед. Чрез прекия иск кредиторът може да претендира
плащане на задължението по менителничния ефект, т.е. определената в
съдържанието на записа на заповед парична сума и евентуално законна лихва
за забава от датата на предявяване на записа на заповед за плащане. Записът
на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е
елемент на съдържанието, затова не е условие и за действителност на ефект.
Като формална сделка, записът на заповед трябва да има определено от закона
съдържание и е валиден само, ако са налице всички елементи, предписани от
закона - чл. 535 от ТЗ, с изключение на посоченото в чл. 536, ал. 2, ал. 3 и, ал. 4
от ТЗ.
4
Процесният запис на заповед, издаден от ответника Д. Ж. Д., ЕГН
**********, съдържа всички установени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ
задължителни реквизити, представляващи условие за действителност на
менителничното волеизявление. Когато записът на заповед съдържа падеж,
който е на определен ден - чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ, както е в настоящия случай, с
настъпването на конкретно определения падеж вземането става изискуемо
автоматично, а предявяването на ценната книга за плащане представлява
единствено съдействие на кредитора за изпълнение задължението на
длъжника и има за цел да постави същия в забава /в този смисъл решение №
162/12.12.2019 г., постановено по т.д. № 651/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II
т.о./.
На следващо място, съгласно задължителните разяснения дадени в т. 17
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.дело № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т.
9 от ГПК /сега т. 10/ е съществуване на вземането, основано на записа на
заповед. Предметът на делото по иска по чл. 422 ГПК се определя от правното
твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение на
основание запис на заповед. В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът -
кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект -
съществуване на редовен от външна страна и действителен запис на заповед,
подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани
на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което
ценната книга е издадена, всяка от страните доказва фактите, на които са
основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право за съществуването, съответно несъществуването
на вземането. Според мотивите на тълкувателното решение, тежестта се
разпределя по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК. Ако страните спорят
относно конкретното каузално правоотношение и връзката му със записа на
заповед, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или във
връзка, с които е издаден менителничния ефект, съдът е длъжен да ги обсъди в
мотивите си и при доказана връзка между него и конкретното каузалното
правоотношение, независимо коя от страните го е въвела, съдът е длъжен да
разгледа и заявените от длъжника релативни възражения, относими към
5
погасяване на вземането по издадения като гаранция запис на заповед. Според
приетото в т. 17 на цитираното тълкувателно решение, ищецът не е задължен
да разкрива съществуващо между страните каузално правоотношение за
обезпечение на което е издаден записът на заповед от ответника. При въведено
твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, че вземането му
по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално
правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис
на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът - кредитор сочи
обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното
правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния
ефект. При заявени релативни възражения от ответника се прилагат правилата
за разпределение на доказателствената тежест. С въвеждането на такова
твърдение от някоя от страните в производството по чл. 422 ГПК, то подлежи
на доказване, но по правилото на чл. 154 ГПК - всяка от страните доказва
фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи за
претендираното, съответно за отричаното право. Ищецът и в хипотеза, в която
сочи обезпечителна функция на записа на заповед, спрямо каузално
правоотношение, доказва вземането си основано на менителничния ефект.
Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо предмета на защита на
ответника. Ищецът носи доказателствената тежест да установи редовен от
външна страна запис на заповед.
След постановяване на тълкувателното решение е формирана съдебна
практика на ВКС. Така с решение *02/09.12.2014 г. по т.дело № 600/2012 г.
съставът на ВКС, ТК, І т.о. приема, позовавайки се на т. 17 на ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, че ищецът - поемател по запис на заповед, за съществуване
вземането, по която е предявил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане, както и да доказва
възникването и съществуване на вземане по каузално правоотношение между
него като поемател и длъжника като издател, по повод или във връзка, с които
е издаден записът на заповед.
В настоящия случай, ищецът в исковата молба не е въвел твърдения, че
записът на заповед е издаден за обезпечение на съществуващо каузално
правоотношение.
Такова не е наведеното и от страна на ответника.
6
Единственото възражение, наведено от името на ответника, е това, че
поемател по записа на заповед не е дружеството А, а физическото лице В И.а
М.
Това възражение, настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
Ясно е посочено в издадения запис на заповед, че Д. Ж. Д. се задължава
безусловно и неотменимо да заплати, при предявяване на записа на заповед,
на поемателя А, чрез физическото лице, представляващо и управляващо
дружеството – В И.а М, сумата от 5000 евро.
Следователно и предвид всички изложени по-горе съображения, се
налга извод, предявеният, по реда на чл. 422 ГПК, иск с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 535 от ТЗ, е основателен и доказан за пълния предявен от
ищеца размер.
С оглед формирания от настоящия съдебен състав извод за основателно
на предявения от ищеца иск, следва да бъде разгледано, релевираното в
условията на евентуалност възражение за прихващане, с правно основание чл.
79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, на сумата, предмет на предявения за разглеждане в
производството иск с вземане на ответника спрямо ищеца за сумата от общо
23 141,38 лева, представляваща последно плащане по договор */01.07.2022 г.,
сключен между А, ЕИК *** и Д. Ж. Д., ЕГН ********** за извършена от
последния работа по изграждане и въвеждане в експлоатация на обектите в
жилищни сгради а в гр. С.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производстовото, че по отношение на жилищна сграда секция А и Б, за което е
издадено разрешение за ползване № ***, находящи се на лист 21,22,23 и 24 от
делото, именно ответникът е бил упълномощен от ищцовото дружество да
сключва договори с лица и фирми подизпълнители на извършване на работа и
действия, във връзка с въвеждане на жилищна сграда в експлоатация.
По делото не е спорно и се установи от събрания в производството
доказателствен материал, че между А и Д. Ж. Д. е сключен Договор
*/01.07.2022 г., с предмет определяне на допълнително възнаграждение за
труда на Д. Ж. Д. от страна на А, което възнаграждение се определя от
работодателя А на база квадратен метър РЗП от обект: жилищни сгради в гр. С
– а, в зависимост от заетостта и приноса на служителя – Д. Д., за изграждането
7
и въвеждането в експлоатация качествено и в срок на същите обекти.
От събраните в производството писмени и гласни доказателства
безспорно се установи, че за процесната сграда, посочена в Договор
*/01.07.2022 г., сключен между А и Д. Ж. Д., е издадено Разрешение за
ползване № *** от ДНСК. Действително по делото е спорно, дали така
представеното Разрешение за ползване касае именно посочената в Договор
*/01.07.2022 г., сключен между А и Д. Ж. Д., жилищна сграда, но
същевременно това обстоятелство се установи от събрания по делото
доказателствена материал, включително от събраните гласни доказателства,
чрез разпита, както на свидетелите, доведени от ответника, така и от разпита
на свидетеля, доведен от ищеца.
Следователно установено е по делото, че жилищните сгради, посочени в
Договор */01.07.2022 г., сключен между А и Д. Ж. Д. са въведени в
експлоатация с Разрешение за ползване № ***, издадено от ДНСК.
Не е спорно в производството, че по отношение на жилищна сграда
секция А и Б, за което е издадено разрешение за ползване № ***, находящи се
на лист 21,22,23 и 24 от делото, именно ответникът е бил упълномощен от
ищцовото дружество да сключва договори с лица и фирми подизпълнители на
извършване на работа и действия, във връзка с въвеждане на жилищна сграда
в експлоатация. Горните обстоятелства се установяват и от събрания по
делото доказателствен материал.
Видно от документите по делото, че процесния договор е сключен
между страните в производството, след датата на въвеждане жилищната
сграда в експлоатация. При тълкуване волята на страните по договора,
обективирана в клаузите от същия, с процесния Договор */01.07.2022 г.,
сключен между А и Д. Ж. Д. се уреждат отношения между служителя и
работодателя по повод дължимо допълнително възнаграждение в полза на
служителя, за вече извършена от последния работа, свързана с изграждането и
въвеждането в експлоатация на процесната жилищна сграда а. Това
допълнително възнаграждение е определено в зависимост от няколко
положителни предпоставки, а именно на база квадратен метър РЗП, в
зависимост от заетостта и приноса на служителя за изграждане и въвеждането
в експлоатация, качествено и в срок, на същите обекти. При тълкуване волята
на страните по делото се налага извод, че това допълнително възнаграждение
8
се определя от работодателя за вече свършена от работника и одобрена от
работодателя работа, като размерът му е уговорен между страните, на база
критериите, очертани по-горе и по усмотрение на работодателя.
Видно от съдържанието на договора, възнаграждение е следвало да бъде
изплатено на 3 вноски /на 01.07.2022 г. – т.е. при подписване на договора; на
01.07.2023 г. и на 01.07.2024 г./, като получаването на възнаграждението от
страна на служителя е поставено в зависимост от една, предвидена в договора
отрицателна предпоставка, а именно към датата на настъпване изискуемостта
на съответната вноска, служителят все още да работи в дружеството и
трудовото му правоотношение да не е прекратено. В последния случай е
уговорено, че служителят не би имал право на последното възнаграждение.
Не е спорно по делото и се установява от събрания в производството
доказателствен материал, че работодателят е изплатил на служителя първите
две вноски с падеж 01.07.2022 г. – т.е. при подписване на договора; на
01.07.2023 г. По делото не се събраха доказателства за плащането на вноска с
падеж 01.07.2024 г. Същевременно от доказателствата по делото се
установява, че към тази дата ответникът все още е бил служител на ищцовото
дружество, т.е. не е била налице отрицателната предпоставка за изплащане на
уговореното вече допълнително възнаграждение. Налице са били и всички
положителни предпоставки за изплащане на допълнителното възнаграждение,
обсъдени по-горе.
От ответника не се доказа настъпването на обстоятелства, които да са го
освободили от задължението му по процесния договор за изплащане в полза
на ответника на уговореното с Договор */01.07.2022 г., сключен между А и Д.
Ж. Д., допълнително възнаграждение.
Възражението, направено от името на ищеца, чрез процесуалния му
представител, в проведеното по делото открито съдебно заседание на
28.04.2025 г., че допълнително възнаграждение не се дължи в полза на Д. Ж.
Д., доколкото последният не е изпълнил задълженията си по Договор
*/01.07.2022 г., сключен между А и Д. Ж. Д., съдът намира за неоснователно.
На първо място, това възражение не е относимо, доколкото по делото се
установи, че процесният договор е сключен между страните в производството,
след датата на въвеждане жилищната сграда в експлоатация. При тълкуване
волята на страните по договора, обективирана в клаузите от същия, с
9
процесния Договор */01.07.2022 г., сключен между А и Д. Ж. Д. се уреждат
отношения между служителя и работодателя по повод дължимо допълнително
възнаграждение в полза на служителя, за вече извършена от последния работа,
свързана с изграждането и въвеждането в експлоатация на процесната
жилищна сграда а. Изграждането и въвеждането на сградата в експлоатация се
установи в производството по безспорен и категоричен начин. Одобрение на
работодателя на свършената от служителя работа и определеното от
работодателя възнаграждение за това, също се установиха по делото.
Допълнителна индикация за последното е и обстоятелството, че от
работодателя са извършени две от трите уговорени по договора плащания,
второто от които е платено повече от година след сключване на договора и
въвеждане на сградата в експлоатация.
На второ място, възражението е бланкетно и не се сочи конкретно в
какво се състои неизпълнението на задълженията на ответника.
На трето място, възражението остана и недоказано в производството.
Единствените данни по делото за наличие на изпълнени от подизпълнители на
А работи по процесната сграда, се съдържат в показанията на свидетеля
Пламен Нейчев. Съдът цени показанията на този свидетеля по реда на чл. 172
ГПК, доколкото същият изрично заяви, че работи в дружеството Артекс
Инженеринг ООД, което макар и да е различно от ищцовото, има едни и същи
управители и съдружници, като ищцовото дружество /т.е. дружеството, в
което работи свидетелят е собственост на същите лица, които управляват и
ищцовото дружество/. Същевременно показанията на този свидетел са
изолирани и не се подкрепят от нито едно друго събрано в производството
доказателство. Сочи се за наличие на недостатъци на работата, извършена от
подизпълнители на А по процесната сграда,без конкретно да се сочи, кои са
тези подизпълнители, без да се представят доказателства, че именно ищецът е
договарял и следял за изпълнението на задълженията им, както и без да са
представени други доказателства, които да подкрепят казаното от свидетеля
пред съда /направени оплаквания от живущи; заведени преписки във връзка с
установяване и отстраняване на недостатъци; протоколи за установяване и
отстраняване на недостатъци и т.н./. Още повече, че свидетелят дава
показания за период от месец декември 2023 г. нататък, до който момент вече
сградата е била в експлоатация повече от година и половина. Доколкото други
доказателства не се ангажираха, то следва да се направи извод, че за този
10
период оплаквания от недостатъци не е имало и такива не са отстранявани, а
наличните такива след декември 2023 г. може да се дължат и на нормалното
използване на сградата, доколкото по делото не се събраха безспорни
доказателства какви са били точно тези недостатъци.
Възражението на ищеца, че при сключването на договор за доставка,
монтаж и обслужване на асансьори за процесната сграда, от страна на Д. Ж. Д.
не са положени необходимите грижи, като е подписал договор с
подизпълнител за важен и скъп елемент на сградата, като в договорът за този
доставчик, не е уговорен гаранционен срок, който да предоставя безплатна
гаранция за целия срок, за който самия строител се ангажира да предоставя
безплатна гаранция на сградата за неговите клиенти, съдът намира за
неоснователно и ирелевантно за спора.
На първо място, следва отново да се посочи, че процесният договор е
сключен между страните в производството, след датата на въвеждане
жилищната сграда в експлоатация. При тълкуване волята на страните по
договора, обективирана в клаузите от същия, с процесния Договор
*/01.07.2022 г., сключен между А и Д. Ж. Д. се уреждат отношения между
служителя и работодателя по повод дължимо допълнително възнаграждение в
полза на служителя, за вече извършена от последния работа, свързана с
изграждането и въвеждането в експлоатация на процесната жилищна сграда а.
Изграждането и въвеждането на сградата в експлоатация се установи в
производството по безспорен и категоричен начин. Одобрение на
работодателя на свършената от служителя работа и определеното от
работодателя възнаграждение за това, също се установиха по делото.
Допълнителна индикация за последното е и обстоятелството, че от
работодателя са извършени две от трите уговорени по договора плащания,
второто от които е платено повече от година след сключване на договора и
въвеждане на сградата в експлоатация. При сключването на договора и
определяне на възнаграждението са взети предвид всички посочени по-горе
критерии, като възнаграждението е определено от работодателя при
съобразяване, качественото и срочно изпълнение на работата, за което се
определя допълнителното възнаграждение. Следователно още към момента на
сключването на договора и определянето на възнаграждението, работодателят
се е съгласил и е одобрил работата на служителя и на база извършеното от
последния му е определил допълнителното възнаграждение.
11
На второ място, възражението остана напълно недоказано. Направеното
доказателствено искане за допускане събиране на писмени доказателства,
релевирано от процесуалния представител на ищеца в проведеното по делото
открито съдебно заседание на 19.05.2025 г., е категорично преклудирано по
изложените в заседанието мотиви от председателя на съдебния състав /най-
малкото договорът с дружеството, осигурило доставка и монтаж на асансьори
за процесната сграда е бил сключен още преди въвеждане на сградата в
експлоатация; възражението за некачествено изпълнение на работата на
служителя ответник е релевирано още в първо по делото открито съдебно
заседание, като не е имало пречка за ищеца да представи документа още
тогава, когато именно е релевирал и възражението си за некачествено
изпълнение/.
На последно място, следва да се посочи, че договорът, макар сключен
чрез ответника, е сключен от името и за сметка на ищецът – търговец, който
следва да е запознат със съдържанието му и да е направил съотвените
възражения срещу уговорения гаранционен срок, ако е считал, че същият не
го ползва в цялост. Такива данни по делото липсват.
С оглед гореизложеното се налага извод, че по силата на Договор
*/01.07.2022 г., сключен между А и Д. Ж. Д., за последния е възникнало право
на вземане за сумата от 11832 евро /с левова равностойност 23 141,38 лева/,
като по делото се установи, че е настъпила изискуемост на това вземане.
Същевременно по делото не се установиха факти и обстоятелства, от които да
се приеме, че е доказано по безспорен и категоричен начин, че ищцовото
дружество е погасило горепосочената сума, поради което и релевираното от
името на ответника възражение за прихващане се явява основателно.
С оглед достигането до извод за основателност на релевираното от
ответника възражение за прихващане, предявеният иск с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 535 от ТЗ за признаване за установено, че Д. Ж. Д., ЕГН
********** дължи в полза на А, ЕИК *** сумата от 9779,15 лева /левовата
равностойност на 5000 евро/, представляваща вземане по запис на заповед от
16.01.2023 г., с издател Д. Ж. Д. и поемател А, който запис на заповед е
предявен за плащане на 30.11.2023 г., за която суми е издадена заповед по реда
на чл. 417 ГПК от 11.11.2024 г. по ч.гр.д. № 66881/2024 по описа на СРС, 160
състав, следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане със сумата от
12
общо 23 141,38 лева, представляваща последно плащане по договор
*/01.07.2022 г., сключен между А, ЕИК *** и Д. Ж. Д., ЕГН ********** за
извършена от последния работа по изграждане и въвеждане в експлоатация на
обектите в жилищни сгради а в гр. С, до размер на по-малкото от двете
вземания
По отношение на разноските в производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
има ответникът.
От името на същия се претендират разноски в настоящото производство
пред СРС за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1533,50 лева с
ДДС, като са представени и доказателства за извършването на горепосочените
разноски.
Предвид горното, съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК А, ЕИК *** ,следва да бъде осъден да заплати в полза на Д. Ж. Д., ЕГН
**********, сумата от 1533,50 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 5452/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора право на разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № 66881/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав има ответникът.
От името на последния нито се претендират, нито доказват извършване на
разноски в заповедното производството, поради което и такива не следва да
му се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения, по реда на чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415,
ал. 1 ГПК, от А, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, *, *
против Д. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „К“ *, *, **, иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 535 от ТЗ за признаване за установено, че Д.
Ж. Д., ЕГН ********** дължи в полза на А, ЕИК *** сумата от 9779,15 лева
13
/левовата равностойност на 5000 евро/, представляваща вземане по запис на
заповед от 16.01.2023 г., с издател Д. Ж. Д. и поемател А, който запис на
заповед е предявен за плащане на 30.11.2023 г., за която суми е издадена
заповед по реда на чл. 417 ГПК от 11.11.2024 г. по ч.гр.д. № 66881/2024 по
описа на СРС, 160 състав, като погасен чрез прихващане със сумата от общо
23 141,38 лева, представляваща последно плащане по договор */01.07.2022 г.,
сключен между А, ЕИК *** и Д. Ж. Д., ЕГН ********** за извършена от
последния работа по изграждане и въвеждане в експлоатация на обектите в
жилищни сгради а в гр. С, до размер на по-малкото от двете вземания.
ОСЪЖДА А, ЕИК *** да заплати в полза на Д. Ж. Д., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1533,50 лева, представляваща
разноски в исковото производство по гр.д. № 5452/2025 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14