Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                           № 47     

                    Б., 28.02.2019г.

 

              В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА

при секретаря-Т.Б.,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА  ЦВЕТКОВА

гражданско дело № 1507 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл.227, ал. 1, б.”в” от ЗЗД.

            Б.В.Н. ***, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адвокат Н.Б. от САК, със съдебен адрес:***, офис 101, е предявила иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД срещу Г.С.А. ***, с ЕГН:**********,  за отмяна на договор за дарение, отразен в нотариален акт № 168, том І, рег.№ ****, дело № 148 от 14.08.2013г. на Нотариус № 418-Т.Р., с район на действие РС-Б., с който на 14.08.2013г. ищцата Б.В.Н. е дарила на ответника Г.С.А., нейн син,  недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.3.23 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-49/14.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в Б., община Б., С.област, с адрес на имота: Б., п.к.2140, ул.П.№**, вх.*, ет.*, ап.**, като самостоятелният обект се намира в сграда №3, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.*** и има предназначение-жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 с площ от 79.90кв.м., заедно с принадлежащите му избено помещение № 13, както и 4.189% идеални части от общите части на сградата и същите части от правото на строеж, при  съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:*****.***.***.3.22, *****.***.***.3.24, под обекта: *****.***.***.3.18, над обекта: няма,  тъй като ответникът-надарен отказва да даде издръжка на ищцата-дарител, от която тя се нуждае, както и да се присъдят направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.63/. 

     В съдебно заседание ищцата Б.В.Н. лично и чрез пълномощник адв.Н.И.Б. от САК/пълномощно на л.5/ поддържа така предявения иск и моли да се уважи като основателен и доказан. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника.  

     Ответникът-Г.С.А. ***, чрез пълномощник адвокат Б.Б. от САК /пълномощно от 29.08.2018г.-л.35/, е представил писмен отговор в предвидения в закона срок с вх.№ 6155 от 21.09.2018г. и молба с вх.№ 6184 от 25.09.2018г.

     В писмения отговор ответникът оспорва иска като заявява, че ищцата няма нужда от издръжка, тъй като 20 години е работила в Г. и наред с пенсията си в България, получава такава от по 200 евро месечно и от Г.. Същата никога не е гонена от ответника от жилището в Б.. Ищцата е живяла при него в Г. от края на месец юли 2017г. до 11.11.2017г. и по нейно желание се е прибрала да живее в България със сумата от 5000 евро, дадена й от ответника за издръжка в България. След като се установила да живее при дъщеря си в село Трудовец, където не плаща наем, а приложеният договор за наем, сключен със зет й е фиктивен, тъй като не заплаща такъв, се обадила по телефона на ответника и му поискала сумата от 20000 евро като му заявила, че при неплащане ще заведе съдебно дело и ще си върне апартамента, който му дарила. Не е вярна описаната в исковата молба фактическа обстановка. Ответникът до момента не е канен от ищцата да й заплаща издръжка, както и същата не е изпадала в нужда от такава. Влошените отношения между страните имат друг произход, които нямат връзка с искане и даване на издръжка на ищцата.

     В съдебно заседание ответникът Г.С.А., чрез пълномощник адв.Б.Б. от САК/ пълномощно от 29.08.2018г.-л.35/ оспорва иска и поддържа направените възражения в писмения отговор. Моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан и се присъдят направените от ответника разноски.  

                От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

      ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

      Страните не спорят, че ищцата през 2013г. е дарила на ответника, нейн син недвижим имот-апартамент, находящ се в Б..

      Горното се установява от приложените писмени докаазтелства- копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот №168, том I, рег. №****, дело №148 от 2013 г. на нотариус Т.Р. с рег. №418 в РНК, с район на действие Районен съд Б., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. №1482 от 14.08.2013 г., акт №173, том V, дело №706, копие от удостоверение за данъчна оценка изх. №**********/21.06.2018г.,  копие от Схема №*********-24.07.2018г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.3.23, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър-С.област.

       Ищцата Б.В.Н. е на 70 години, живее в къщата на зет й в село Трудовец, където е наемател на стая от жилищната сграда с площ от 20кв.м., за което  от 10.05.2018г. плаща наем от 150лв. месечно. Тя е пенсионер и получава към настоящия момент месечна пенсия от 210.46лв. от ТД на НОИ-София област и месечна  пенсия от 130 евро от Г. или общо сумата от 464.71лв. от пенсии.  Работи на 4 часа като общ работник по чистота в магазин К., временно, за три месеца и през месец декември ще бъде освободена, получава заплата от 320 лева месечно или нетно получава 300 лева. Ищцата през месец януари на 2018г. е пострадала от ПТП, причинено й като пътник в лек автомобил, управляван от дъщеря й. Към този момент ищцата имала спестени суми по сметката си, които предоставила на дъщеря й във връзка с ПТП-то. Тези факти се установяват от приложените писмени доказателства-копие от Разпореждане №**********/01.07.2017г. от НОИ, копие от Удостоверение № 20375/02.11.2018г. на Директора на ОББ АД-клон Б., копие от договор за наем на недвижим имот от 10.05.2018г., копия от разписки за получена сума от 10.06.2018г., от 08.07.2018г. и от 10.08.2018 година, копие от констативен нотариален акт №53, том III, дело №1406 от 15.12.1993г. на нотариус при Б.ски районен съд, копие от Протокол за ПТП № 1711931 от 30.01.2018г., съставен от младши автоконтрольор при ОД на МВР,  както и от обясненията, дадени по реда на чл.176 от ГПК в открито съдебно заседание на 12.11.2018г. от ищцата Б.В.Н..

           От показанията на разпитаните по делото свидетели В.С.А., дъщеря на ищцата и сестра на ответника, С.Л.С., се установява, че ищцата Б.Н. дълги години е работила в Г., над 20 години, като там е работила на две работи. Окончателно се прибрала в България в края на 2016г., началото на 2017г. и по това време ответникът Г.А. е работил и живял в Г.. Юли месец на 2017г. ищцата имала нужда от пари и заминала при ответника в Г.. Там според св.В.А. ищцата е била подложена на психически тормоз, тъй като ответникът не й позволявал да премества вещи, заключвал хладилника. Това наложило св.В.А. да й изпрати по лице, пътуващо за Г. 300 евро, като на предаване на сумата присъствала и св.Светла Стайкова. Ищцата започнала работа в Г. за няколко дни като разнасяла вестници през нощта, но се отказала, тъй като не знаела език и й било трудно. През ноември 2017г. ищцата се върнала в България като самолетният билет е закупен от дъщеря й-св.В.А.. На 30.01.2018г. ищцата претърпяла ПТП, тъй като пътувала в лек автомобил, управляван от дъщеря й, свидетел по делото, при което ищцата била с фрактура/ счупване/ на дясна ключица. Според св.Стайкова при престоя си в болницата ищцата се обадила по телефона на ответника, за да му каже да й изпрати пари, тъй като е със счупена ключица, има нужда от рехабилитация и ответникът се държал грубо по телефона.

   Според показанията на св.В.А., ищцата, която е нейна майка, живее заедно с нея в едно домакинство в село Т.в наследствена къща на съпруга й, за което му плаща месечен наем от 150лв. и ползва една стая. Ответникът след като се прибрал от Г. през месец май или юни на 2018г., заключил апартамента и ищцата нямала достъп, като там били дрехите и документите й, за което подали сигнал в полицията. Септември месец на 2018г., когато ответникът отново се прибрал в България се обадил, за да може ищцата да прибере вещите си от апартамента в Б., като дрехите били поставени в чанти и изнесени на площадката пред блока, като  й казал, че продал апартамента и тя не може да влиза. През месец септември на 2018г. ищцата започнала работа като хигиенистка в магазин К. в Б., на 4 часа, като споделила, че ще напуска, тъй като работи с тежка машина за почистване.

     От показанията на св.Ц.Ц.Г., която е снаха на ищцата и съпруга на ответника, се установява, че  от януари 2017г. е омъжена за ответника. От разговорите проведени между нея и ищцата, последната споделила, че е добре финансово, тъй като получава пенсии от България и от Г., където работела дълги години, има сметка в ОББ със спестявания, за което оставила пълномощно на дъщеря й да се разпорежда със сметката й. Не е посочила точния размер, но заявила, че се е подсигурила финансово. Св.Г. и ответникът живеят в Г., където работят и получават по 2000 евро на човек месечно. Ищцата отишла при тях да живее през 2017г. като била за около три месеца и половина, като е живяла в дома, в който те живеят, за който те плащали наем, консумативи и осигурявали храна за ищцата като хладилникът не се заключвал, тъй като същият се ползвал от още един наемател, който живеел в една стая от същия имот. Заявява, че докато ищцата била при тях в Г. не е имало конфликти между тях и нея. Ищцата си тръгнала за България на 11.11.2017г. и ответникът й дал 5000 евро да си има. Според св.Г. ищцата отишла при тях в Г., за да види как живеят и какви доходи имат, тъй като се върнала в България и заживяла при дъщеря й. Св.Г. чула телефонен разговор между ищцата и ответника, че същата иска 40000лв. от ответника, тъй като на дъщеря й трябват пари, че има ученик в София, а той се е уредил в Г. и е добре финансово иначе ще му заведе дело да си върне апартамента.  Разбрали за случилата се катастрофа. Не са изпращали пари по сметка на ищцата. Работата, която е започнала в Г. била, за да праща пари на дъщеря си, която има студент в София. Св.Ц.Г. заявява, че процесният апартамент в Б. е продаден на трети лица преди да се заведе настоящето дело, в което тези лица сега живеят.

      Видно от приложената Справка по лице от Службата по вписванията-Б. за периода от 01.01.1992г. до 12.11.2018г. /л.59-60/, се установява, че на 11.07.2018г.,  т.е. преди подаване на настоящата искова молба на 31.07.2018г.,   процесният апартамент е продаден на В.Т. Г., която го продава отново на ответника Г.С.А. на 12.07.2018г., който заедно със св.Ц.Ц.Г. го продават на 24.08.2018г. на  Кирил Тодоров Кирков.

          От направените признания от ищцата, отразени в исковата молба, се установява, че през месец януари на 2018г. тя е помолила ответника за издръжка, която да й помогне да посреща елементарните си битови нужди, който имал възможност за това, тъй като живеел в Г. и получавал значителни доходи.

          Видно от приложените писмени доказателства- копия от Протокол за ПТП № 1711931 от 30.01.2018г., съставен от младши автоконтрольор при ОД на МВР и от Епикриза, издадена на името на ищцата на 31.01.2018г. от Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Ц.Й.-И.“ЕАД, се установява, че при настъпилото ПТП на 30.01.2018г. ищцата е била пътник в лекия автомобил, управляван от дъщеря й-св.В.А., при което на ищцата й е причинено телесно увреждане, изразяващо се във фрактура на дясна ключица.

         Други доказателства относно влошено здравословно състояние на ищцата извън причиненото телесно увреждане при претърпяното ПТП не са представени и не са конкретно посочени.

         ОТ ПРАВНА СТРАНА:

         От изнесените обстоятелства от ищцата в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявеният иск е с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД-дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае, който е допустим, тъй като е предявен между надлежни страни-дарител и надарен.

         Разгледан по същество искът за отмяна на дарението, обективирано в нотариален акт № 168, том І, рег.№ ****, дело № 148 от 14.08.2013г. на Нотариус № 418-Т.Р., с район на действие РС-Б., с който на 14.08.2013г. ищцата Б.В.Н. е дарила на ответника Г.С.А., нейн син,  недвижим имот-апартамент в Б., е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло като недоказан, по следните правни съображения:

        За уважаването на предявен иск по чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД е необходимо установяването на наличието на три кумулативно дадени предпоставки, а именно дарителят да се нуждае от издръжка, тя да е поискана от надарения и последният да е отказал дължимата престация. Преценявайки основателността  на иска, следва да се изхожда от особения характер на дарението, което се различава от останалите безвъзмездни сделки, тъй като личностите, които го сключват са в близки родствени или приятелски отношения и неговата цел е материално облагодетелстване на надарения и морално възнаграждение за дарителя за изпълнение на един нравствен дълг. Като се изхожда от този характер на дарението и субектите в сделката/ в случая майка и син/ при иска за отменяването му, съдът е длъжен съобразно събраните по делото доказателства да установи по безспорен начин, че дарителят се нуждае от издръжка, която той е поискал от надарения и последният му е отказал такава. За да възникне това задължение, за надареният е необходимо да са настъпили нови факти сочещи, че дарителят е изпаднал в нужда и единственият начин да излезе от нея е издръжката на надарения, която при отказ го мотивира да иска отмяна на дарението и връщане на дареното имущество в неговия патримониум, за да може да се издържа.

           Неоснователността на иска произтича от това, че при съвкупна преценка на всички доказателства по делото-свидетелските показания на В.С.А., дъщеря на ищцата и сестра на ответника, св.С.Л.С. и св.Ц.Ц.Г., снаха на ищцата и съпруга на ответника, които съдът кредитира като конкретни и непосредствени, обясненията на ищцата Б.В.Н. от 12.11.2018г., дадени по реда на чл.176 от ГПК и приложените писмени доказателства, може да се направи извод, че не е налице една от предпоставките за уважаване на иска, а именно, че ищцата-дарител се нуждае трайно от издръжка към момента на поканата  или към месец януари на 2018г. и към настоящи момент, тъй като се установи от описаните по-горе доказателства, че ищцата има достатъчно финансови средства, с които да осигури своята издръжка, тъй като получава месечно доходи от пенсии в размер на 464.71лв., заплата от 300лв. при 4-часова работа като хигиенист, при данни по Постановление № 280 от 08.12.2017г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2018г./Обн. ДВ. Бр.99 от 12.12.2017г./ в размер на 321 лева. Освен това се установи, че ищцата инцидентно е имала здравословен проблем в резултат на причинено от дъщеря й св. В.С.А. ПТП, при което ищцата е била пътник в автомобила, при което е получила счупване на дясна ключица, за което е била в болнично заведение за 1 ден, лечението се е изразило в носене на ортеза за ключицата за 1 месец и приемане на обезболяващи лекарства съгласно приложеното писмено доказателство-Епикриза на името на ищцата, издадено от УМБАЛ“Ц.Й.-И.“ЕАД.  Ищцата се е възстановила след като е започнала през месец септември на 2018г. работа като хигиенист в К., където работила с тежка машина за почистване. Други данни за влошено здравословно състояние на ищцата в исковия период от време и към настоящия момент не са установени от така представените пред настоящата съдебна инстанция доказателства. С оглед на здравословното състояние на ищцата и нейната възраст/70 години/ не се установиха някакви специфични нужди, които има и не може да покрива с месечните си доходи, които получава. Установи се, че ищцата, въпреки, че е пенсионер, същата е жизнена, физическото и здравословното й състояние позволяват да работи и получава доходи от положен от нея труд наред с получаваните от нея месечни доходи от пенсии в размер на 464.72лв., които са постоянни.

         В закона липсва легална дефиниция на понятието „нужда от издръжка”, при наличие на която и при отказ на надарения да дава издръжка за дарителя, за дарителят възниква субективното потестативно право да иска отмяна на дарението чрез иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. В теорията и трайната съдебна практика по приложението на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД се приема, че нуждата от издръжка следва да се преценява с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай, като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и условията на икономическия живот в страната.

         В случая ищцата е поискала по телефона или устно издръжка от ответника, нейн син, след претърпяното от нея ПТП на 30.01.2018г./показанията на св.С.Л.С./, което само по себе си не е променило начина й на живот, същата се е възстановила от претърпяното счупване на дясна ключица, живяла е в едно домакинство с дъщеря й св. В.А. в с.Т.и не е налице трайна нужда от издръжка с оглед променени фактически обстоятелства в нейния живот. Напротив от отговорите по реда на чл.176 от ГПК ищцата признава, че към този момент/януари 2018г./ е имала „малко пари, но направихме катастрофата с дъщерята и аз й помогнах“.

        По начало дарението не създава за дарения задължение да издържа или помага на дарителя си, като то възниква само, ако дарителят изпадне в нужда и доколкото поиска от дарения издръжка.

        От показанията на св.Ц.Г., снаха на ищцата и съпруга на ответника, се установява, че ищцата е поискала в телефонен разговор сумата от 40 000лв. от сина си, за да я даде на дъщеря си, която има нужда, тъй като има ученик в гр.София, а той е добре в Г., като в противен случай, ще заведе дело и ще си върне жилището.

        От останалите събрани по делото доказателства не се установиха други по размер суми да са търсени при разговорите й с ответника. Писмени доказателства за размера на нужните й суми не са представени.

        Установи се по делото от събраните гласни доказателства, че отношенията между страните се влошили и се стигнало до това, че през месец юни на 2018г. ответникът сменил бравата на апартамента и ищцата не могла да влезе в него и да вземе лични вещи, които й били предадени от ответника през месец септември на 2018г.

        Видно от приложената Справка по лице от Службата по вписванията-Б. за периода от 01.01.1992г. до 12.11.2018г., се установява, че от своя страна на 11.07.2018г. ответникът е продал процесния апартамент на Венера Тодорова Г., която на следващия ден-12.07.2018г. отново му го продава, след което  на 24.08.2018г. ответникът и св.Ц.Г. продават апартамента на Кирил Тодоров Марков.

       Отношенията между ищцата и ответника във връзка с ползването на процесния апартамент, неговото отчуждаване и самите отношения между тях/ нецензурни изрази, изхвърляне на багаж пред блока/, изразяват неуважение от син към родител, но те сами по себе си не водят до основателност на иска за отмяна на дарението, което родителят преди това е направил в полза на сина си.

       В случая не се установи за ищцата да е налице недостиг на парични средства за покриване на нейни  потребности – например за прехрана, дрехи, покриване на консумативни разходи, медицинско лечение, квартира и пр.  с оглед получаваните от нея месечни доходи от пенсия и работа, както и с оглед на здравословното й състояние. Искането на дарителя към надарения за помощ при покриване на всички или част от потребностите, за които не разполага с финансови средства или има нужда от гледане, по съществото си е искане за даване на издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД.

      От всичко казано по-горе се налага извода, че ответникът-надарен не е длъжен да издържа дарителя/ищца/, ако тя има достатъчно средства за това. От така събраните писмени и гласни доказателства настоящият съдебен състав намира, че ищцата-дарител не е имала нужда от издръжка. Ищцата има доходи в размер, които й позволяват да покрива нуждите си от храна, облекло, лекарства, плащане на наем на зет си. За да бъде отменено дарението, трябва надареният да не се притече на помощ на дарителя си, когато той трайно е изпаднал в нужда, каквито факти не са установени по делото.

       На горното основание искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

       За пълнота на изложението съдът намира, че възражението на ответника, че ищцата не е поискала парична издръжка през месец януари на 2018г. е неоснователно, тъй като за това се събраха гласни доказателства/показанията на св.С.Л.С., присъствала на телефонен разговор между страните, показанията на св.Ц.Г., която съобщава също за телефонен разговор между страните, при който ищцата поискала от ответника сумата от 40000лв./, както и отразеното в обстоятелствената част на исковата молба, по която е образувано настоящето дело, която искова молба сама по себе си е покана за издръжка към ответника, който я е получил.

       С оглед липсата на една от кумулативно дадените предпоставки за уважаване на иска по чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД, а именно, че ищцата се нуждае от издръжка, същият следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.

       ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

       С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да заплати на ответника сумата от 600лв. за направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, което съдът на основание чл.78, ал.5 от ГПК намали по искане на другата страна с оглед фактическата и правна сложност на делото, имайки предвид минималният размер предвиден в чл.7, ал.6 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения и заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, отразено в приложения договор за правна защита.       

                 Водим от горното съдът

                          Р   Е   Ш   И:

                 ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД от Б.В.Н. ***, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адвокат Н.Б. от САК, със съдебен адрес:***, офис 101 срещу Г.С.А. ***, с ЕГН:**********  за отмяна на договор за дарение, отразен в нотариален акт № 168, том І, рег.№ ****, дело № 148 от 14.08.2013г. на Нотариус № 418-Т.Р., с район на действие РС-Б., с който на 14.08.2013г. ищцата Б.В.Н. е дарила на ответника Г.С.А., нейн син,  недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.3.23 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-49/14.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в Б., община Б., С.област, с адрес на имота: Б., п.к.2140, ул.П.№**, вх.*, ет.*, ап.**, като самостоятелният обект се намира в сграда №3, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.*** и има предназначение-жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 с площ от 79.90кв.м., заедно с принадлежащите му избено помещение № 13, както и 4.189% идеални части от общите части на сградата и същите части от правото на строеж, при  съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:*****.***.***.3.22, *****.***.***.3.24, под обекта: *****.***.***.3.18, над обекта: няма,  тъй като ответникът-надарен отказва да даде издръжка на ищцата-дарител, от която тя се нуждае, като неоснователен и недоказан.

                  ОСЪЖДА Б.В.Н. ***, с ЕГН: ********** да заплати на Г.С.А. ***, с ЕГН:**********  сумата от 600лв./шестстотин лева/ за направени разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.

                  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:           

                                            /ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/