Решение по дело №2084/2018 на Софийски градски съд

 

РЕШЕНИЕ

 

гр.София,   28.09.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XVII-ти въззивен състав в публичното заседание на  05.07.2018г.

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                                                      СВЕТЛАНА  АТАНАСОВА

 

 

при секретаря Елена Чаушева  и в присъствието на прокурора Любомир Мирчев, разгледа докладваното от съдия КОЛЕВА  ВНОХД № 2084/2018 г., и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

 

Производството е въззивно, по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.

С присъда от 25.10.2017г. по НОХД № 2352/2016г., СРС, НО, 23 състав, подсъдимият Т.С.К. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 21.02.2015г., около 04.30 часа в гр. София, по ул. „Стефан Младенов”, с посока на движение от бул. „Г.М.Димитров”, към бул. „8-ми Декември” е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксара” с peг. № ******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,3 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 119 от 23.02.2015г. на МБАЛ „Света Анна-София“ АД и на основание чл.343б, ал.1, вр. чл.54, ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ месеца, като на основание чл.66 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от 3 /три/ години.

На основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.7 НК подсъдимият К. е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година.

На основание чл.59, ал.4 от НК е зачетено и приспаднато времето, през което е бил лишен от право да управлява МПС със заповед № 15-4332-000227, считано от 21.02.2015г.

На основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият Т.С.К. е осъден да заплати направени разноски в размер на 2705 /две хиляди седемстотин и пет/ лева.

Срешу присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимия, с която се сочи, че не е автор на деянието, предмет на производството. Твърди се, че не били събрани доказателства, указващи по несъмнен начин, че е извършил инкриминираното деяние. Възразява се срещу завишения размер на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова, с която да бъде признат за невиновен и оправдан.

В закрито заседание на 11.06.2017г. въззивният съд по реда на чл.327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на доказателства.

Пред въззивния съд представителят на СГП оспорва жалбата, излага доводи, че обвинението е доказано чрез събраните доказателствени материали и моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Защитникът поддържа подадената жалба по изложените в нея доводи. Заявява, че подсъдимият К. не е управлявал МПС, а св. В., която сама заявява това. Счита, че показанията на св. Х.не са достатъчно категорични, а заключенията на вещите лица по експертизата касаят хипотези. Моли да се отмени присъдата и да се оправдае подсъдимият. Алтернативно пледира за наказание в минималните размери, като се позовава на чистото съдебно минало на подсъдимия.

Подсъдимият поддържа заявеното от защитника му. Заявява, че не е извършил деянието. С последната си дума изразява несъгласие с присъдата.

Въззивният съд намери, че проверяваният съдебен акт е бил постановен след като са събрани всички възможни и относими към разкриването на обективната истина доказателства. След оценка на събрания от първостепенния съд доказателствен материал и след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ съдът в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда и прецени, че тя е правилна и не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по общия ред. Районният съд правилно е изяснил фактическата обстановка по отношение на съставомерните признаци на деянието, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. От фактическа страна въззивният съд прие за установено следното:

Лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксара” с peг. № ******е собственост на св. Росица Николова – възходящ на подсъдимото лице. Подсъдимият К. заедно със своята приятелка св. В. и техни приятели били в дискотека „Джим Бим“ в Студентски град на 21.02.2015 година. Там подсъдимото лице консумирало алкохол в присъствието на своята компания. Подсъдимият заедно със св. В. решили след дискотеката да се прибират към кв. Дружба, но по пътя решили да се върнат към Студентски град, тъй като изпитвали глад. Около 04.30 часа автомобил „Ситроен”, модел „Ксара” с peг. № ******управляван от подсъдимия К. ***, с посока на движение от бул. „Г.М. Димитров”, към бул. „8-ми Декември”, като в района на блок № 30 реализирал ПТП – автомобилът се завъртял, напуснал платното за движение в дясно и самокатастрофирал в намиращо се на мястото дърво което е отстояло на 1,5 метра в дясно от пътното платно. Автомобилът се завъртял на дясно и спрял на 11,30 метра /предна лява гума/ от място на удара, 11,70 метра /задна лява гума/, ориентиран перпендикулярно на пътното платно в посока на движение. Пътното платно е било без неравности и наклон, а асфалтовата настилка била суха. Пътното платно в този участък е било по две ленти за движение в посока, разделени с непрекъсната хоризонтална пътна маркировка. Скоростта на автомобила преди удара е била около 81 км/ч.. В лекия автомобил, който бил управляван от подс. К., на предната дясна седалка, до него, се возела св. В. без поставен обезопасителен колан, която вследствие на реализираното от подс. К. ПТП изпаднала от лекия автомобил, паднала на земята откъм пасажерското място на автомобила. В резултата на ПТП се е отворила предна лява въздушна странична възглавница на автомобила. Свидетели на случилото се станали таксиметровият шофьор св. Х.Х.и пътника в таксиметровия автомобил – св. В.Х.. Управляваният от св. Х.автомобил се движел в обратна посока на движение на управлявания от подсъдимото лице автомобил. Свидетелят Х.се обадил на телефон 112, след което заедно със свидетеля Х.отишли до катастрофиралото МПС. На място на ПТП пристигнали свидетелите С.Д.и В.А./служители на 07 РУ - СДВР/, които установили подсъдимия К., като водач на лекия автомобил. Подсъдимият казал на св. Д., че именно той е управлявал МПС-то, а казаното от последния било възприето и от св. А.. На място на ПТП пристигнали служител на ТПТП-О „ПП“-СДВР – св. Ц.Г.. Подсъдимият К. заявил и пред св. Г., че е управлявал МПС-то, а св. В. e седяла до него. Екип на бърза помощ откарал св. Е.В. в УМБАЛСМ „Пирогов“, където била приета в противошокова зала в съзнание и контактна. В приложените медицински документи е отразено, че като пациент е съобщила, че е пострадала в ПТП като пасажер. В последствие е настанена в клиника по Неврохирургия за активно наблюдение. При изписването на лицето от лечебното заведение е издадена и Епикриза ИЗ № КП 202. В хода на досъдебно производство е изготвена СМЕ в която е посочено, че св. В. е получила травматични увреждания които покриват медико биологичния признак на временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

На подс. К. било предложено да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол, но същият отказал. Свидетелят Ц.Г. му съставил АУАН с бланков № 822637 от 21.02.2015г. След това, на подс. К. бил издаден и връчен талон за медицинско изследване и бил придружен от полицейските служители до МБАЛ „Света Анна-София“ АД, където му била взета кръвна проба. Извършеният химически анализ е отразен в протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 119 от 23.02.2015г. на МБАЛ „Света Анна-София“ АД, в който е отразено наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия в количество 1,3 на хиляда.

По случая е образувано досъдебно производство по реда на чл.212, ал.2 НПК срещу Т.С.К. за престъпление по чл.343б, ал.1 НК. В хода на разследването, като обвиняемо лице е привлечен и разпитван подсъдимият Т.С.К. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

За да приеме тази фактическа обстановка съдът е взел предвид показанията на св. В. /частично/, св. М./частично/, св. Г., и на св. Х., св. Д., св. А. депозирани в хода на съдебното следствие пред СРС и депозирани в досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК /съответно л.31, л.36 и л.37 от ДП/; писмените доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за химическа експертиза № 119 от 23.02.2015г. на МБАЛ „Света Анна-София“ АД., справка за съдимост, както и заключения на СМЕ, КСППЕ, автотехническа експертиза, медико-автотехническа експертиза и допълнителната комплексна автотехническа и медицинска експертиза.

 Въззивният съд споделя изцяло извършената детайлна и изчерпателна преценка на доказателствата и доказателствените средства по делото от  първия съд. В съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата подробно са посочени установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Изложени са обосновани съображения защо едни от доказателствените материали се приемат, а други се отхвърлят. Въззивната инстанция изцяло се солидаризира с проведения анализ на доказателствената съвкупност.

Спори се единствено относно обстоятелството кой е шофирал автомобила – подсъдимият или св. В.. 

От така приобщените показания на свидетелите В., М.и Г., се установяват обстоятелствата, че на процесната дата подсъдимият е консумирал алкохол и е бил на дискотека, преди да се качи в лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксара” с peг. № *******. Времето и мястото, на което управляващият л.а. марка „Ситроен”, модел „Ксара” с peг. № ******е самокатастрофирал, механизмът на катастрофата, обстоятелството, че св. В. е претърпяла травматични увреждания вследствие на катастрофата, както и какво е било местоположението и техническото състояние на автомобила след катастрофата, се установяват чрез свидетелските показания на свидетелите Х., Г., Д., А., от протокола за оглед на местопроизшествие, СМЕ, автотехническа експертиза, медико-автотехническа експертиза и допълнителната комплексна автотехническа и медицинска експертиза. Показанията на св. Г. и Д. относно това, че св. В.  е претърпяла травматични увреждания вследствие на катастрофата не отразяват преки възприятия, а отразяват съобщеното им от дежурния служител на МВР в „Пирогов“.

Въззивният съд намира за неоснователно възражението на защитата, че не се установява подсъдмият да е автор на инкриминираното деяние. В тази връзка следва да се отбележи, че правилно СРС не е кредитирал показанията на свидетелите В. и Маринов, сочещи, че св. В. е шофирала автомобила, а подсъдмият е бил на пасажерската седалка. Посочените свидетели са в приятелски отношения с подсъдимия, поради което са заинтересовани от изхода на делото. Техните показания противоречат на тези на св. Х., който е неутрален очевидец на случилото се. Освен това, неговите показания се подкрепят изцяло от останалия доказателствен материал по делото – автотехническа експертиза, медико-автотехническа експертиза и допълнителната комплексна автотехническа и медицинска експертиза, както и косвено от показанията на св. Г., Д. и А.. Свидетелят Х.посочва, че е станал очевидец на ПТП, като непосредствено след него е възприел как от шофьорското място на самокатастрофиралия автомобил е слязъл млад мъж, а в тревата в близост до автомобила лежала без да мърда жена, която скоро след това се разплакала, разпищяла. Посочва също, че младият мъж е казал на полицаите, че той е карал колата, като последното твърдение се подкрепя от показнията на свидетелите Г., Д. и А.. От посочените компетентно изготвени и обосновани експертизи се установява, че с оглед механизма на ПТП и обстоятелството, че св. В. е изпаднала от автомобила, то несъмнено тя се е намирала на пасажерското място без поставен предпазен колан, а подсъдимият е управлявал автомобила. Отделно от това вещите лица са посочили, че уврежданията, които е получила св. В.  са при изпадане от автомобила и удар в терена в областта  на главата и външностраничните повърхности на левия крак, а не от интериора на автомобила. Тоест, източниците сочат, че св. В. в момента на катастрофата е била пасажер, което опровергава защитната теза.

В съвкупност, кредитираните свидетелски показания, подкрепени от останалия доказателствен материал, по логичен и идентичен начин очертават събитията. От тях се установява, че на инкриминираната дата именно подсъдимият К. е управлявал лек автомобил „Ситроен”, модел „Ксара” с peг. № ******и е причинил ПТП.

Настоящата съдебна инстанция намира, че е бил спазен редът за установяване употребата на алкохол съгласно действалата към момента на извършване на деянието и понастоящем отменена Наредба № 30 от 27.06.2001г.. В съответствие с чл.2, ал.2 от наредбата, тъй като водачът е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, употребата на алкохол е била установена с лабораторно изследване. От лабораторното изследване по несъмнен начин установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия К. е била 1,3 на хиляда.

Въз основа на описаната правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал и до законосъобразни правни изводи, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна деянието, за което му е повдигнато обвинение. Въззивният съд не намира основания за приемане на различни изводи от правна страна.

От обективна страна – на 21.02.2015г., около 04.30 часа в гр. София, по ул. „Стефан Младенов”, с посока на движение от бул. „Г.М. Димитров”, към бул. „8-ми Декември”, подсъдимият Т.К. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксара” с peг. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,3 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 119 от 23.02.2015г. на МБАЛ „Света Анна-София“ АД.

От субективна страна – подсъдимият К. е извършил деянието при пряк умисъл, като е знаел, че управлява моторно превозно средство след употребата на алкохол, съзнавал е, че деянието му е неправомерно, но въпреки това го е извършил.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приложил закона и правилно с оглед на обстоятелствата по делото е индивидуализирал наказанието на подсъдимия. Следва да бъде отбелязано, че към момента на извършване на деянието – 21.02.2015г. е действала предишната редакция на чл.343б, ал.1 НК до изменението с ДВ, бр.74 от 2015г., която е предвиждала наказание „лишаване от свобода“ до една година, явяваща се по-благоприятен за дееца закон по смисъла на чл.2, ал.2 от НК. Като смекчаващо вината обстоятелство, правилно първостепенният съд е отчел липсата на предишни осъждания. Районният съд правилно е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство, че подсъдимият е наказван многократно по административен ред за различни нарушения на ЗДвП. Неправилно СРС е отчел за отегчаващо вината обстоятелство висока концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, която със сравнително голяма стойност превишавала съставомерния праг от 1,2 на хиляда – установената стойност е 1,3 на хиляда, което не може да се приеме за значително превишаваща прага от 1,2 на хиляда. Първоинстанционният съд обаче, при определяне размера на наказанието „лишаване от свобода“, е пропуснал да отчете като отегчаващо вината обстоятелство, че подсъдимият е причинил ПТП, с което е застрашил живота на своя спътник – св. В., която вследствие на ПТП тя е получила травматични увреждания. Поради наличието на тези отегчаващи вината обстоятелства, не следва да се уважава  искането на подсъдимия и защитата за намаляване размера на наказанието.

Първостепенният съд правилно е преценил, като краен резултат, че следва да бъде определено наказание около средния предвиден размер „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 3 /три/ години. Въззивният съд намира, че тази преценка е правилна и е в съответствие с установената обществена опасност на дееца и на конкретно извършеното деяние. Наложеното наказание ще допринесе за постигане целите на наказанието, посочени в чл.36 НК. Налице са предпоставките за прилагане на чл.66, ал.1 НК, с оглед размера на наложеното наказание, липсата на предишна съдимост и възможността за поправяне на подсъдимия, които не налагат ефективно изтърпяване на наказанието.

Правилно съдът е определил и кумулативно предвиденото в чл.343г от НК наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година, като този размер също е съобразен с конкретните особености на случая и целите на наказанието. Доколкото подсъдимият не следва да търпи два пъти наказание за едно и също деяние, правилно СРС е определил, че при изпълнение на наказанието „лишаване от правоуправление на моторно превозно средство“ следва да се приспадне на основание чл.59, ал.4 от НК времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-4332-000227/26.02.2015г. на началник ОПП-СДВР.

При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на каквито и да било основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и предвид на посочените съображения, постанови своето решение.

Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6, вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 25.10.2017г., постановена по НОХД № 2352/2016г. по описа на СРС, НО, 23 състав.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

                          

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: