Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.01.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Александрина
Пашова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 2
921 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Субективно активно съединени искове с правно основание чл.
432 ал.1 от КЗ.
В исковата молба на К.Г.С. и М.А.К. се твърди, че на 18.08.2019 г., около
08.50 часа, в гр. София било осъществено тежко ПТП на бул. „Цар Борис III“ в района на спирка на МГТ № 9583
„ж.к. Бъкстон“ между две трамвайни мотриси и пешеходец. Твърди се, че водачът
на трамвайна мотриса модел Т6М-700 – ватман Д.З.Д. нарушил правилата за
движение, като по невнимание извършил маневра „заден ход“ по обособеното
трамвайно трасе на бул. „Цар Борис III“ с посока на движение към бул. „Овча купел“ и в района на спирката на СГТ
затиснал пешеходеца Г.С. С.. В резултат на пътния
инцидент, пострадалият получил тежки травматични увреди и бил транспортиран по
спешност в централната реанимация на
УМБАЛСМ „Пирогов“. Твърди се, че с оглед получените увреди, същият починал на
31.08.2019 г. , поради тежките и несъвместими с живота и здравето травми.
Твърди се, че първият ищец е син на починалия, а втората ищца е негова бивша
съпруга, която след кратка раздяла с починалия отново заживяла с него на
съпружески семейни начала, считано от 2011 г. В исковата молба са изложени
твърдения, че смъртта наГ.С. причинил на ищците болки
и страдания. Фактът на смъртта им се отразил крайно неблагоприятно върху
психиката. За сина му, С. бил силна морална и материална опора, а ищцата
загубила нейния постоянен спътник в живота. Твърди се, че приживе на С. тримата
живели в общо домакинство, в условията на взаимност, изключителна близост,
доверие и разбирателство. Шокът от случилото се бил непреодолим и за двамата
ищци. Този шок бил подсилен от факта, че
ищцата работила в шокова зала на УМБАЛСМ „Пирогов“, където видяла любимия си
непосредствено след ПТП-то, което значително утежнило нейните страдания.
Предвид тези фактически твърдения ищците са мотивирали правен интерес от
предявяване на исковете и искат от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на трамвайната
мотриса, да им заплати сумата от по 220 000 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторените разноски,
съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Б.В.И.Г.“ АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК с релевирани в същия възражения. Претендира разноски,
съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Страните са депозирали писмени бележки
в определения от съда срок.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
Г..
Възраженията на ответното дружество се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. Е..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник като към датата на заявяване на иска в съда срокът, посочен в чл. 496
ал.1 от КЗ е изтекъл, поради което същите са процесуално допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявените искове са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали
спор относно наличието на застрахователно правоотношение, покриващо
риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент. В писмения си отговор, ответникът е
противопоставил възражение, че процесното
ПТП не попада в покритите рискове по задължителна застраховка «ГО» на автомобилистите.
Така наведеното възражение се възприема като неоснователно от настоящия съдебен състав. На първо място, с оглед разпоредбата на чл. 481 ал.1 изр.
1 от КЗ «трамваите» са включени като МПС с оглед целите на задължителната застраховка «ГО». На следващо място, процесният деликт съставлява ПТП по смисъла на дефинитивната разпоредба на §6
т.30 от ДРЗДвП т.е. събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети. Трамваят е „пътно превозно средство“, съобразно
легалната дефиниция, дадена в §6 т.10 изр.2 от ДРЗДвП.
Не могат да бъдат споделени, от настоящия
съдебен състав, и възраженията на ответната страна, касаещи изключение от
покритието на застраховката, обосновано с нормата на чл. 494 т.1 от КЗ,
установяваща че застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не заплаща обезщетение за вредите, претърпени от виновния водач на моторното превозно
средство. Съобразно нормата на §6 т. 25 от ДРЗДвП като "водач " се определя лице, което управлява
пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара
впрегатни, товарни или ездитни животни
или стада по пътищата. С оглед очертания в исковата молба механизъм на ПТП към
момента на неговото осъществяване починалият в ПТП не е притежавал качеството
„водач на МПС“.
Страните не са формирали спор относно факта
на осъществяване на ПТП-то и неговите участници.
Налице е формиран спор между страните по делото досежно вината като
субективен елемент от фактическия състав на деликта. По делото
е представена присъда от
16.12.2021 г. по нохд 3917/2021 г. на СГС, НО, 24 състав, влязла в законна сила с оглед извършена служебна справка от настоящия съдебен състав. Със същата Д.З.Д. е признат за виновен в това, че на
18.08.2019 г. в гр. София, ж.к.»Бъкстон», бул. «Цар Борис III“ на трамвайно трасе в района на спиркова табела
на СМГТ № 0583 при управление на МПС – трамвайна мотриса модел „Т6М-700“ с извентарен № TR701, извършил маневра „потегляне“ в нарушение правилата за движение по
пътищата, съдържащи се в разпоредбата на чл. 77 ал.1 от ППЗДвП
без да се убеди, че няма да застраши останалите участници в движението и
причинил ПТП сГ.С. С., като при потегляне
управляваната от него трамвайна мотриса с предната си част притиснала намиращия
се на релсовия път С. към аварирала трамвайна мотриса модел „Т8М-700 IТ, при което последният получил
тежка гръдна травма, в следствие на което по непредпазливост причинил смъртта наГ.С. С., настъпила на 31.08.2019 г. Присъдата на
наказателния съд е задължителна за гражданския такъв, разглеждащ гражданските
последици от деянието относно факта на неговото извършване, противоправността
му и вината на извършителя по арг. на чл. 300 от ГПК,
поради което настоящият съдебен състав следва да я зачете.
При проведено насрещно доказване ответникът е
противопоставил възражение за съпричиняване с оглед поведението
на пострадалия, който с поведението си нарушил разпоредбите на чл. 126 т.5 и
т.6 от КТ, чл. 33 ЗЗБУТ, инструкциите, проведени от работодателя му и тези за
прикачване на трамвайните мотриси в парка на „Столичен електротранспорт“ ЕАД. Сочените
нормативни разпоредби установяват спазване на техническите, технологическите
правила и тези за безопасни и здравословни условия на труд. С оглед очертания
механизъм на ПТП при прикачване на аварирала трамвайна мотриса с прикачни щанги следва да се има предвид, че редът за
извършване на такова прикачване е очертан в Правилата за работа на ватмана в
„Столичен електротранспорт“ ЕАД, представен по делото /стр. 67 и следващи/. В
раздел V на тези правила са очертани
общите правила за безопасност при извършване на прикачване на трамваен подвижен
състав в т.1.11 е посочено, че минимално необходимия брой хора за извършване на
прикачване на трамваен ПС е двама души. В т.3.5 от правилата е посочено, че при
извършване на маневра за прикачване и сближаване на мотрисите хората, заети с
дейностите стоят извън габарита на мотрисите респ. в т.4.6 от правилата е
посочено, че не се допуска присъствие в габарита на персонал по време на
извършване на маневрите по сближаване на прикачваните трамвайни мотриси. Видно
от данните по делото е проведен опреснителен инструктаж при работодателя в
периода 11-13.05.2017 г. относно механизма при прикачване на трамвайни мотриси,
на който е присъствал пострадалия /със служебен номер 2128, стр. 77 в делото/. Обстоятелството,
че пострадалият при пътния инцидент към момента на неговото осъществяване се е
намирал между двете мотриси т.е. в периметъра на техните габарити се установява
от показанията на свидетеля Д.Д. в съдебно заседание
от 01.03.2021 г., които настоящия съдебен състав кредитира като такива, дадени
от очевидец респ. същите се потвърждават и от присъдата на наказателния съд,
съгласно която пострадалият се е намирал на релсовия път. Това поведение
съставлява нарушение от страна на пострадалия на установените правила за
безопасност при извършване на техническата дейност по прикачване на трамвайни
мотриси, което като краен правен извод мотивира настоящия съдебен състав да
приеме, че с поведението си същият е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. Идентичен извод в тази насока дава и заключението на КСМАТЕ, в която
вещите лица са посочили, че причина за ПТП-то са субективните действия и на
двамата участници в същото /на водача на авариралата мотриса и на пострадалия/.
Предвид тези съображения, настоящият съдебен състав намира заявеното възражение
за съпричиняване от страна на ответника за
основателно като приноса му възлиза на 1/3.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите се установяват от присъдата на наказателния съд и изслушаната
по делото КСМАТЕ.
Ищците са син и преживяла фактическа съжителка на починал в ПТП.
Обстоятелството, че ищецът С. е низходящ от първа степен на починалия се
установява от представеното по делото удостоверение за наследници КМР19-ГР13-147/09.09.2019
г. на СО – с. Мърчаево. Същият е от кръга на близки родственици,
посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, което настоящият
съдебен състав следва да съобрази.
Ищцата К. твърди, че е бивша съпруга на пострадалия и настояща преживяла
фактическа съжителка на съпружески начала. Фактът на съществувала брачна връзка
между нея и починалия приживе, която е прекратена по съдебен ред се установява
от представеното съдебно решение от 18.01.2010 г. на СРС, 87 състав по гр.д.
13 637/09 г. В съдебно заседание от 01.03.2021 г. са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Д.В.М.и Д.А.К., които настоящият
съдебен състав кредитира като лични наблюдения на свидетелите, а тези на
свидетеля К. при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК с оглед близката му
родствена връзка с ищцата К.. Същите дават идентични показания, установяващи че
ищцата и пострадалия са живели заедно в общо домакинство, с общото им дете и за
продължителен период от време като семейство, а след кратна раздяла след
развода им са продължили да поддържат
нормални семейни отношения, основани на разбирателство и подкрепа. Свидетелката
М. установява, че самият развод е провокиран от „запор на двете заплати и се
разведоха, за да може в семейството да влиза поне една заплата“ респ. „Ж. беше
теглил някакъв кредит и затова се бяха развели“ от показанията на свидетеля К.
т.е. прекратяването на брачната им връзка не е основана на разрив в отношения
между тях, а по причина на други външни фактори. При тези ангажирани от страните доказателства
настоящият съдебен състав намира, че ищцата е била фактически съжител на
пострадалия при ПТП и като такава притежава активна легитимация по повод на
иска с оглед задължителните указания, дадени с ППВС 5/ 24.11.1969 г. като
наведеното възражение в писмения отговор на ответника се възприема като
неоснователно от съда в решаващия му състав.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на фактически съпружески съжител и баща представляват
пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968 г. на ВС, при определяне
на размера на обезщетението съдът следва да
има предвид възрастта на ищците, отношенията им с починалото лице и други обстоятелства. Под други обстоятелства
следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от ищците. Настоящият съдебен състав счита, че предвид интензитета на страданието,
вследствие загуба на фактически съпружески съжител и баща, с който ищците са живели
дълги години, в условията на взаимна подкрепа и разбирателство, справедливият
размер на обезщетение е по 180 000 лв. С оглед определения процент на съпричиняване и по вече изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира, че се следват обезщетения в размер на по 120 000
лв. за всеки от двамата ищци.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Нормата на чл. 497 ал.
1 от КЗ предвиди, че лихвата за
забава върху застрахователно обезщетение се следва от
по-ранната от двете дати – изтичането
на 15 работни дни от представянето
на всички изискуеми по чл.
106 ал.3 от КЗ доказателства
или изтичането на срока по
чл. 496 ал.1 от ГПК. Следва да си
има предвид обаче, че в хипотезата
на пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя
по застраховка „ГО“ в застрахователната сума по чл. 429 от
КЗ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лица обезщетение за забава за
периода от момента на уведомяване
на застрахователя респ. предявяване на претенцията от увреденото лице
пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело
2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение 167/30.01.2020 г.
по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на
ВКС/ т.е. обезщетението за забава се
следва от 04.11.2019
г., но с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес същата следва да се присъди от 04.02.2020 г., както
е заявена в исковата молба.
По разноските: В съдебно заседание на 12.12.2022
г. процесуалният представител на ищците е заявил искане да му се заплати
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Направеното искане е заявено в
преклузивния по ГПК срок. В представения по делото договор за правна помощ и
съдействие е отбелязано, че процесуалното представителство е на основание чл.
38 ал.1 т.2 от ЗА /между стр. 5 и стр. 6/. С оглед заявения размер на исковете и
при съблюдаване Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищците изчислено на база припадащата се част,
съобразно уважената част от исковете възлиза на възлиза на 12 087, 27 лв.,
която се следва на процесуалния представите на ищците.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сума в размер на 5 823,
18 лв. - припадащи се, съобразно отхвърлената част от исковете. Заявеното
възражение от ищеца по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК с оглед фактическата и
правна сложност на делото, извършените процесуални действия по него респ.
цената на заявените искове се възприема като неоснователно от настоящия съдебен
състав.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати в полза на СГС сумата от 9 790, 91 лв. – дължима ДТ и разноски,
платени от бюджета на съда, с оглед уважената част от исковете.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл.
„********на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на К.Г.С., ЕГН ********** и
М.А.К., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв.
Л.Г. сумата от по 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лв. за всеки един от двамата,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в смъртта наГ.С. С. в резултат на ПТП, реализирано на 18.08.2019 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 04.02.2020 год. до
окончателното й изплащане, като отхвърля исковете за горниците до пълните им
предявени размери от по 220 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл.
„********да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв.
Л.Г. сумата 12 087, 27 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.Г.С., ЕГН ********** и М.А.К., ЕГН **********, и двамата със съдебен
адрес: *** – адв. Л.Г. да заплатят на основание чл.
78 ал.3 от ГПК на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, пл. „********сумата от 5 828, 18 лв. – разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл.
„********да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от
9 790, 91 лв. – ДТ и разноски, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: