Решение по дело №424/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано по искова молба на П. К. Р., с която на основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС се иска осъждане на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (унизително и нечовешко отношение) при престоя в Затвора гр. Пловдив, за периода от 01.03.2019 г. до 26.02.2024 г., причинени от нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се поддържа, че са допуснати нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, изразяващи се в следното: 1. Наличие на хлебарки и дървеници; 2. Лоши хигиенни условия в спални помещения – наличие на влага, скъсани дюшеци, олюпени стени и липса на течаща топла вода; 3. Непредоставяне на почистващи и перилни препарати, както и пособия за почистване; 4. Липса на адекватни медицински грижи, свързани с непредоставянето на предписани лекарства, липса на навременна медицинска помощ и непредписването на диета за заболяванията на ищеца. Акцентира, че страда от тежко съдово заболяване - „Емболия и тромбоза на артерии на долните крайници“, налагащо приемането на лекарства, които не са осигурявани от администрацията в Затвора – Пловдив. Пояснява за наличието на силни болки в десния крак.

Подаден е отговор на исковата молба от Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, с който се оспорва исковата претенция.

Представител на прокуратурата изразява становище за неоснователност на исковата претенция и предлага да се отхвърли.

Съдът, след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложената справка и становище, изготвени от инспектори СДВР (л. 121 – л. 123 и л. 125 – 130 и л. 197 по делото) се установява, че ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив през различни периода: от 27.08.2019 г. до 21.12.2020 г., от 20.07.2021 г. до 18.02.2022 г., когато е преместен в друг затвор и от 11.01.2023 г. до момента на подаване на исковата молба - 26.02.2024 г. Посочените документи, представени от ответника, не са оспорени от ищеца, поради което ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив така както е посочено в обсъжданите документи.

В посочените справки е отразено, че всички обитавани от ищеца спални помещения разполагат с отваряеми прозорци, както и с със санитарен възел с течаща студена вода. Съдържа се информация за предоставен достъп до течаща топла вода в баните съгласно утвърден график.

От приложената справка, изготвена от ИФЗ НС „ФЛКР“ (л. 136), както и от справка на ИЗДВР (л.129 – л. 130) се установява, че на лишените от свобода са предоставяни прибори и препарати с цел поддържане хигиената в стаите. Също така са предоставяни перилни и миещи препрати (сапуни и прах за пране). Това се установява от приложените протоколи за изписани материали (препарати и пособия за почистване, миене, пране и др.) и таблица за предоставяне на количество и вид перилни, миещи, дезинфекциращи, почистващ препрати и хигиенни консумативи. От справките се установява извършването на редовна дезинсекция на територията на затвора, което се подкрепят от приложените по делото протоколи за извършени ДДД услуги

Представен е график на работно време на Медицински център към Затвора гр. Пловдив (л. 23), като амбулаторните прегледите се извършват съобразно графика за съответния пост.

По делото са приложени епикриза от 12.10.2023 г., издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ АД, от която се установява, че ищецът се е намирал в лечебно заведение от 10.10.2023 г. до 12.10.2023 г. по повод поставена диагноза „Емболия и тромбоза на артерии на долните крайници (Ендартериитис облитеранс, състояние след автовенозен фем – попл. байпас и тромбектомии). В анамнезата е отразено за извършени многократни операции през 2020 г. по повод критична исхемия на десния крак и това, че ищецът от години не приема никакви лекарства. В епикризата е отразено, че ищецът е бил в незадоволително общо състояние. Посочено е, че поради обширността и естеството на промените на съдовете на десния крак, при болния е налице много висок риск за оперативно лечение на фона на заплаха за крайника в обозримо бъдеще.

По делото са приложени епикриза от 12.10.2023 г., издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ АД, от която се установява, че ищецът се е намирал в лечебно заведение от 24.10.2023 г. до 03.11.2023 г. по повод поставена диагноза „Облитериращ тромбангиит (болест на Buerger) – състояние след оперативна намеса на съдовете на десния крак. В анамнезата е отразено за извършени многократни операции през 2020 г. по повод критична исхемия на десния крак и това, че ищецът от години не приема никакви лекарства. В епикризата е отразено, че ищецът е бил в незадоволително общо състояние и са извършени съответните оперативни интервенции.

По делото е приложен медицинският картон, към който са приложени епикризи, амбулаторни листове, фишове за спешна медицинска помощ, резултати от извършени изследвания. Следва да се посочи, че част от документите (епикризи от 31.12.2020 г., 05.01.2021 г.) се отнасят за период на лечения, за които няма данни ищецът да е пребивавал в Затвора Пловдив, но въпреки това щом са част от документацията към медицинския картон, то ищецът е търпял наказание лишаване от свобода в Затвора през това време на лечение. Други документи (съставени през 2017 г. и 2028 г.) се отнасят за периоди, които не се обхващат от исковия период.

По делото са приложени медицинските документи към ИЗ № 71907/2023 г. на ищеца, които са по повод лечение за периода от 24.10.2023 г. до 03.11.2023 г. в Клиника по съдова хирургия към УМБАЛ „Св. Георги“.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебномедицинска експертиза, което съдът напълно кредитира, тъй като обосновано, логично, непротиворечиво и намиращо опора в медицинската документация по делото.

От същото и дадените в съдебно заседание разяснения от вещото лице, се се установява, че ищецът страда от следните заболявания: облитериращ тромбангиит (болест на Buerger) – състояние след оперативна намеса на съдовете на десния крак. Облитерация на А. илиака екст., АФК и АФС вдясно. Хан 3-4 вдясно. Състояние след ОМИ. Хронична исхемична болест на сърцето.

Според вещото лице ищецът трябва ежедневно да приема следните лекарства: „Ацетизал кардио 75 мг х 1 m на ден, „Цилостазал 2х 100 мг“ и „Росвера 5 мг х 1 m на ден. Посочва се, че ищецът трябва ежедневно да има активен двигателен режим от поне 50- 60 минути на ден, както и да се извършват контролни прегледи с кардиолог на 12 месеца.

В съдебно заседание се разяснява, че ищецът не е приемал редовно горепосочените медикаменти, което е довело до обостряне на здравословното му състояние, налагащо спешно лечение. Пояснява, че обострянето на здравословното състояние е свързано с появата на тромбове, които запушват артериите на долните крайници, налагащо оперативното им отстраняване, тъй като има риск от гангрена и ампутация на крайника. Дава информация, че тези наличието на тези тромби, съчетано с проблемите със сърцето, налага винаги спешна медицинска помощ, доколкото тези тромби могат да запушат съдове в сърцето, белия дроб и краката. Ищецът е посещавал болнично заведение на 27.12.2020 г. (приключило на 31.12.2020 г.), 01.01.2021 г. (приключило на 06.01.2021 г.), 10.10.2023 г.(приключило на 12.10.2023 г.) и 24.10.2023 г. (приключило на 03.11.2023 г.), което е повод обостряне на здравословното му състояние. Според вещото лице е оказвана навременна и адекватна медицинска помощ, но проблемът е с липсата на редовен прием на медикаменти.

По делото е разпитана свидетелят В. К. А., който заявява, че се познава с ищеца от 2014 г. по повод престоите им в Затвора Пловдив. Посочва, че битовите условия са лоши в стаите, обитавани от ищеца (мръсни тоалетни, мръсно спално бельо). Твърди за наличието на хлебарки, дървеници и гризачи. Уточнява, че се осигурява ползването на баня, но не се осигурявало достатъчно количество сапун. Дава информация за състоянието в столовата. Твърди, че е нанасян побой над ищеца. Посочва, че ищецът се е разболял, докато се е намирал в затвора, за което е посещавал болница. Дава информация, че ищецът е искал лекарства по повод неговите заболявания, но са му отказвали от администрацията на затвора.

Не се кредитират и показанията за наличието на неприемливо количество насекоми и гризачи в килиите, доколкото това противоречи на писмените доказателства по делото, отнасящи се за извършени ДДД услуги. По отношение на състоянието на стаите, съдът намира, че това представлява лично мнение (оценка на условията). Неотносими са показанията за нанесен побой и лошо състояние на столовата, тъй като такива оплаквания липсват в исковата молба. Не се споделят показанията за неосигуряване на достатъчно количество сапун, тъй като същите противоречат на писмените доказателства по делото, свързани с предоставеното количество сапун.

Кредитират се показанията в частта, с която се посочва, че ищецът се е разболял и посещавал лечебно заведение. Дава се вяра и на това, че ищецът е искал лекарства, но същите не са му предоставяни от администрацията в затвора. В обсъжданата част показанията не противоречат на писмените доказателства и са житейски логични (напр. нормално е при болестно състояние да се поиска предоставянето на лекарства за лечение).

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

Важно е да се отбележи, че наличието на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС е в тежест на ищеца (главно доказване), а за останалите два елемента (настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението) съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение (решение № 532 от 14.01.2019 г. по адм. д. № 10270/2018 г. на ВАС). Разместената доказателствена тежест е свързана единствено и само с настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка, тъй като в чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въведена презумпция. Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС не включва презумпция за нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, т. е. ответната страна няма задължение да оборва такава презумпция. Обстоятелството, че ответникът се опитва да докаже създаването на благоприятни условия на лишените от свобода (липса на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС), е свързано с насрещното доказване, а не с обратно доказване (при опровергаване на презумпция), т.е. цели се да се опровергаят доказателствата и твърденията от страната, която носи доказателствената тежест за установяване на определени факти.

В случая се установи, че ищецът не се е намирал в Затвора гр. Пловдив за части от исковия период на предявена претенция, а именно от 01.03.2019 г. до 27.08.2019 г., от 21.12.2020 г. до 20.07.2021 г. и от 18.02.2022 г. до 11.01.2023 г. Това от своя страна е самостоятелно основание искът за този период да се отхвърли, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите-за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Според чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона.

В чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно чл. 21, ал. 1 ППЗИНЗС спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. В чл. 21, ал. 6 ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо.

Не се установи нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, вр. чл. 20, ал. 3 и чл. 21, ал. 1 и ал. 6 ППЗИНЗС. В спалните помещения е осигурена възможност за естествено проветряване и достъп до дневна слънчева светлина, доколкото всичките помещения, в които е пребивавал ищецът, са снадени с отваряеми прозореца с подходящи размери за достъп до дневна светлина (изцяло по преценка на лишените от свобода е да избират периодичността на проветряване на помещенията). Всяко обитавано от ищеца помещение е разполагало със санитарен възел с постоянен достъп до течаща студена вода. Следва да се отбележи, че липсва нормативно изискване за осигуряване на течаща топла вода в спалните помещение (такова изискване има само по отношение на баните). Осигурен е достъп два пъти седмично до баня с топла вода (по график), а на работещите – всеки ден. Наред с това са създадени условия за изпиране и сушени на дрехи, доколкото са обособени перални помещения.

Според чл. 21, ал. 2 ППЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват реда и хигиената в спалните помещения, а на същите им са осигурявани ежемесечно перилни, миещи и дезинфекциращи препарати. Следва да се отбележи, че поддържането на хигиената в стаята (в случая премахването на мухъл и плесен) е задължение на настанените в нея, за което им са осигурявани почистващи препарати и пособия.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ППЗИНЗС местата за лишаване от свобода следва да отговарят съответните санитарни изисквания, сред които са необходимостта от извършване на дейности по дезинсекция и дератизация, както и осигуряване на хигиенни условия. Не се установи нарушение, отнасящо се за оплакването за наличието на дървеници и хлебарки, доколкото от делото се установи, че редовно са извършвани дейности по дезинсекция, а ответната страна не представи доказателства, че тези дейности са недостатъчни (в тази връзка не се кредитират показанията за неприемливо количество насекоми в килиите).

Съгласно чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗИНЗС лишените от свобода, респ. задържаните, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа. Посоченото изискване е конкретизирано в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, според която лишените от свобода и задъжаните, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява от медицинския специалист в срок до 24 часа от вписването.

По делото се установи, че на ищеца е оказвана своевременна медицинска помощ във връзка със заболяването на кръвоносните съдове на крайниците на ищеца, тъй като са били извършвани множество консултации със съответните специалисти в пълен обем и съобразени с правилата на добрата медицинска практика. Посоченото се установява от медицинската документация, приложена към медицинския картон и документацията, представена от УМБАЛ „Св. Георги“ АД, както и от заключението по СМЕ и показанията на свидетеля, който твърди, че ищецът е посещавал лечебно заведение във връзка с неговите заболявания.

Неоснователни са оплакванията, че не е предписана диета за заболяванията на ищеца. В тежест на ищеца е да установи необходимостта от конкретна диета, а същият не е ангажирал никакви доказателства за това.

Съгласно чл. 149, ал. 1 ЗИНЗС цялостната дейност по снабдяването с лекарства се ръководи и контролира от директорите на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода.

Снабдяването с лекарства е цялостна дейност, контролирана от директорите на лечебните заведения – глава V „Лекарство снабдяване“ от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. В тази връзка в чл. 65, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2010 г. е изрично регламентирано, че на лишените от свобода се осигуряват необходимите лекарства. Тяхното получаване се удостоверява чрез подпис на лишения от свобода в амбулаторната книга.

От приетото по делото заключение на СМЕ се установи, че по повод заболяването на ищеца са предписани следните лекарства: „Ацетизал кардио 75 мг х 1 m на ден, „Цилостазал 2х 100 мг“ и „Росвера 5 мг х 1 m на ден. Следва да се отбележи, че е необходимо тяхното ежедневно приемане. По делото се установи, че на ищеца не са представяни посочените медикаменти, доколкото не се представи амбулаторната книга, в която срещу подпис да е отбелязано тяхното получаване. Това означава, че правото на ищеца, свързано с получаването на лекарства, е нарушено, тъй като не е спазена нормата на чл. 65, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2010 г., вр. чл. чл. 149, ал. 1 ЗИНЗС, т. е. налице е нарушение на чл. 3 ЗИНЗС.

От изслушването на вещото лице се установява, че ищецът не е приемал редовно обсъжданите медикаменти, което е довело до обостряне на здравословното му състояние (появата на тромбове в кръвоносните съдове на долните крайниците), налагащо спешно лечение в болнично заведение на 27.12.2020 г., 01.01.2021 г., 10.10.2023 г. и 24.10.2023 г. По тези съображения съдът намира, че е налице причинно – следствена връзка между фактическото бездействие на ответника по осигуряване на лекарства и влошаване на здравословното състояние на ищеца на 27.12.2020 г., 01.01.2021 г., 10.10.2023 г. и 24.10.2023 г.

Вярно, че ищецът се е намирал в болнично лечение на 27.12.2020 г. и 01.01.2021 г., когато не е търпял наказание лишаване от свобода, тъй като е бил освободен от затвора на 21.12.2020 г. Въпреки това не е прекъсната причинно – следствената връзка между бездействието на ответника и лечението на ищеца на 27.12.2020 г. (приключило на 31.12.2020 г.) и 01.01.2021 г. (приключило на 06.01.2021 г.) Това е така, тъй като болничното лечението е извършено в много кратък период след освобождаване на ищеца от затвора (около 1 седмица). Бездействието на ответника представлява един системен и продължителен процес (около 1 година и 4 месеца - постъпване в затвора на 27.08.2019 г. и излизане на 21.12.2020 г. ), при който резултатът е настъпил малко след като ищецът е бил освободен от затвора. По тези съображения е налице причинно – следствената връзка между бездействието на ответника и и здравословното състояние на ищеца по повод лечението му на 27.12.2020 г. и 01.01.2021 г.

По отношение на лечението, извършено на 10.10.2023 г. и 24.10.2023 г., следва да се посочи, че е налице също продължителен период на бездействие от страна на ответника от около 9 месеца, доколкото ищецът впоследствие е влезнал в затвора на 11.01.2023 г. По тези съображения е налице причинно – следствената връзка между бездействието на ответника и здравословното състояние на ищеца по повод лечението му на 10.10.2023 г. и 24.10.2023 г.

Наличието на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, вр. чл. 65, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2010 г., вр. чл. чл. 149, ал. 1 ЗИНЗС (неосигуряване на предписани лекарства) води до извод, че са настъпили презюмираните неимуществени вреди (унизително и нечовешко отношение) и е налице причинно – следствена връзка между вредите и бездействието на ответника, т. е. нарушението съставлява самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

В настоящия случай ищецът е получил тромбове в кръвоносните съдове на единия долен крайниците, което довело до четири пъти болнично лечение за период около 2 - 7 дни. Видно от медицинските документи ищецът е бил в незадоволително общо състояние, съпроведено с болки в крака. При две от постъпванията са извършени оперативни интервенции, което е свързано с неудобства за немалък период след извършването им. Важно е да се отбележи, че е съществувала сериозна опасност за здравето и живота на ищеца, доколкото е съществувал риск тромбите да причинят гангрена на крайника или да попаднат в кръвоносните съдове на белия дроб и сърцето. В тази връзка се е наложило спешно лечение, а при такава опасност негативните преживявания са с по – виско интензитет. Отчита се нормалната продължителност за възстановяване от обостреното здравословно състояние. Отчитат се още придружаващите заболявания на ищеца, които не са причинени от условията в затвора, но ускоряват обостроянето на други заболявания при неприемане на медикаменти за последните. Посоченото естество на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е било обострено здравословното му състояние, следва да се вземат предвид при определяне на обезщетението, което съдът определя в размер на 2 500 лева. Именно такъв размер би репарирал преживяните от ищеца негативни емоции от обсъжданото нарушение.

Въз основа на горното исковата претенция е основателна за сумата от 2 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (унизително и нечовешко отношение) при престоя в Затвора гр. Пловдив, вследствие нарушаване на чл. 3 ЗИНЗС, вр. чл. 65, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2010 г., вр. чл. чл. 149, ал. 1 ЗИНЗС (неосигуряване на предписани лекарства), за периодите от 27.08.2019 г. до 21.12.2020 г., от 20.07.2021 г. до 18.02.2022 г. и от 11.01.2023 г. до 26.02.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като разликата от този размер до предявения размер от 20 000 лева (за останалите нарушения, посочени в исковата молба) следва да се отхвърли.

По разноските:

С оглед изхода на делото ищецът има право да му се възстановяват направени разноски, които са в размер на 10 лева за държавна такса.

По делото е приложен договор за представяне на правни услуги, от който се установява, че на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. На основание чл. 38, ал. 2 АПК възнаграждението се изплаща на адвоката, предоставил правната помощ. Същото се определя по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения (при материален интерес от 20 000 лева), т. е. 1750 лева за адвокатски хонорар. Посоченият размер следва да се намали, като се съобрази уважената част (2 500лева) от исковата претенция спрямо общия размер, при което следва да се присъди сумата от 218,75 лева.

С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 286, ал. 3, изр. първо ЗИНЗС ответната страна следва да заплати на съда заплатеното възнаграждение за вещо лице, което е в размер на 500 лева.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати на П. К. Р., [ЕГН] сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (унизително и нечовешко отношение) при престоя в Затвора гр. Пловдив, вследствие нарушаване на чл. 3 ЗИНЗС, вр. чл. 65, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2010 г., вр. чл. чл. 149, ал. 1 ЗИНЗС (неосигуряване на предписани лекарства), за периодите от 27.08.2019 г. до 21.12.2020 г., от 20.07.2021 г. до 18.02.2022 г. и от 11.01.2023 г. до 26.02.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата от уважения размер на 2 500 лева до предявения размер от 20 000 лева за периода от 01.03.2019 г. до 26.02.2024 г. (за нарушения на чл. 3 ЗИНЗС – 1. Наличие на хлебарки и дървеници; 2. Лоши хигиенни условия в спални помещения – наличие на влага, скъсани дюшеци, олюпени стени и липса на течаща топла вода; 3. Непредоставяне на почистващи и перилни препарати, както и пособия за почистване; 4. Липса на адекватни медицински грижи, свързани с липса на навременна медицинска помощ и непредписването на диета за заболяванията на ищеца).

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати на П. К. Р., [ЕГН] сумата от 10 лева – направени разноски за държавна такса по делото.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати на адв. С. Г. Х. сумата от 218,75 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца, съответно на уважената част от исковете спрямо общия им предявен размер.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати на Административен съд – Пловдив сумата в размер на 500 лева, представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.