Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 207
гр. Б., 16.10.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Б., ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на шести юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Т.Б., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр.
дело № 2189 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от Л.П.И., чрез адв. А.Т. от САК, срещу
И.Г.А., Д. В.Н. и Ц.И.Ф. е предявен конститутивен иск за делба с правно
основание чл. 34, ал. 1 от ЗС.
За същите два имота, чието допускане до делба се
претендира, са предявени и насрещни положителни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС: 1.) от И.Г.А. и Д.
В.Н. срещу Л.П.И. за ½ ид. ч. от имот с идентификатор ***и 2.) от Ц.И.Ф.
срещу Л.П.И. за ½ ид. ч. от имот с идентификатор ***.
Ищцата Л.И. твърди, че с ответника И.А. са
съсобственици по наследство на следните имоти: 1.) поземлен имот с
идентификатор ***, находящ се в обл. София, гр. Б., общ. Б., в. з. „З.“, ул. „***“,
с площ от 620 кв. м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на ползване – ниско застрояване до 10 м., с номер по предходен план ***,
кв. **, парцел ***; 2.) поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в обл.
София, гр. Б., общ. Б., в. з. „З.“, ул. „***“, с площ от 706 кв. м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – незастроен
имот за жилищни нужди, номер по предходен план ***, кв. **, парцел ***I,
представляващ по документ за собственост (решение на ПК от ***г.) нива от 2,101
дка, шеста категория, находящ се в строителните граници на гр. Б. в м. „З.“ Л.,
имот № ***, кв. ** и ** п-л № ***I в кв. ** и п-ли № ***I, ***, X*** в кв. ** и
в улица от кадастрален план от 1990 г., при съседи: Ц.Г., Г.К., наследници на С.Р.и
път. Иска се посочените имоти да бъдат допуснати до делба при равни квоти и
съсобствеността да бъде ликвидирана чрез изнасяне на имуществото на публична
продан. Претендират се и сторените в производството разноски.
Ответниците И.А., Д. Н. и Ц.Ф. са получили препис от
исковата молба, като в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК са
депозирали отговори. Оспорват иска за делба на двата имота като недопустим, тъй
като същите се владеели изцяло от ответниците повече от 25 години. На ***г. бил
сключен договор за отстъпено право на строеж с ОНС – гр. Б., като цената за
земята, а именно 1665 лв., била заплатена от Стефана Найденова – майка на
ответника И.А.. На 15.05.1990 г. бил подписан друг договор с ОНС – гр. Б.,
съгласно който се отстъпвало право на строеж върху ПИ с идентификатор ***,
съответстващ на парцел ***-*** от кв. **, като цента на имота била изцяло
заплатена от Ц.И. Г. (понастоящем Ф.) – дъщеря на ответника. Сочи се, че
идентичността на процесните имоти с парцелите, описани по двата договора за
право на строеж, била удостоверена в Решение № ***г. на ПК – Б.. След
реституирането на имотите на наследниците на И.Г. Й., считано от влизане в сила
на Решение № ***г. на ПК – Б. на 29.09.1999 г., ответниците започнали да
демонстрират пред ищцата Л.И. намерението си да своят имотите в цялост, като
владението им съвсем съзнателно и целенасочено се разпростирало и по отношение
на идеалната част (1/2) на ищцата. Владението било упражнявано от ответниците
със знанието и съгласието на ищцата. Твърди се, че ищцата не е посещавала
имотите, не е ползвала плодовете от тях, не ги е поддържала и дори не знае
местонахождението им. През последните 20 години ищцата живеела в Гърция, не
проявявала интерес към наследствените имоти и не предявявала никакви претенции
относно тях. Отделно от това се твърди, че след възстановяването на имотите
ищцата и отв. И.А. се договорили ищцата да не претендира своите идеални части
от процесните два имота, а в замяна да получи изцяло продажната цена за друг
съсобствен имот – УПИ X***I-*** от кв. ** по плана на в.з. „З.“, гр. Б..
Купувачите на УПИ X***I-*** Й.И.Ц.и Х.И.Ц.платили изцяло уговорената цена на
ищцата Л.И.. Ответникът И.А. намира предявения делбен иск за неоснователен, тъй
като ищцата се домогвала да придобие повече от това, което й се полага по
наследство, понеже вече била получила парични суми и недвижими имоти от
наследодателя. Изрично се твърди изтекла в полза на ответниците придобивна
давност по отношение идеалната част (1/2), претендирана от ищцата от двата
процесни имота. Твърди се, че ответникът И.А., заедно със съпругата си Д. Н. и
дъщеря си Ц.Ф., са платили имотите след тяхното възстановяване, владели са ги
явно, непрекъснато и необезпокоявано, демонстрирайки намерението си за своене,
включително по отношение на частта на ищцата. Останалата ½ и.ч. от всеки
от двата имота била лична собственост на ответника И.А., като наследник на
починалия И.Г. Й.. По същество искането към съда е да остави иска без
разглеждане по същество като недопустим. В евентуалност се иска отхвърляне на
предявения иск, недопускане до делба на двата имота и признаване, че И.Г.А. и Д.
В.Н. са собственици на ½ ид. ч. от имот с идентификатор ***и че Ц.И.Ф. е
собственик на ½ ид. ч. от имот с идентификатор ***, като по отношение и
на двата имота се твърди придобивна давност при недобросъвестно владение – 10
годишна. Претендират се и сторените в производството разноски.
В откритото съдебно заседание страните поддържат
доводите и исканията си. Подробни аргументи излагат в писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
От Решение № ***г. на ПК – гр. Б., влязло в сила на
29.09.1999 г., се установява, че на наследниците на И.Г. Й. е признато правото
на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот -
нива от 2.101 дка, шеста категория, находяща се в строителните граници на гр. Б.,
в местността „З. – Л.“, имот № ***, кв. ** и ** п-л № ***II в кв. ** и п-ли № ***I,
***, X*** в кв. ** и в улици от кадастралния план, изработен през 1990 г., при
граници съседните имоти на Ц.Г., Г.К., наследниците на С.Р.и път. Със същото
решение на наследниците на И.Г. Й. са възстановени 1,781 дка от така описаната
нива, а за останалите 0,320 дка е отказано възстановяване, тъй като са
послужили за улица.
Съвкупно бяха разгледани Удостоверение за наследници
изх. № ****г., Удостоверение за наследници изх. № ****г., Препис – извлечение
от акт за смърт № ****г., Удостоверение за раждане въз основа на акт за раждане
№ ****г., Удостоверение за раждане въз основа на акт за раждане № ****г.,
Удостоверение за наследници № ****г., Удостоверение за наследници № ****г.,
Удостоверение за наследници № ****г. От изброените се установява, че след
смъртта си през 1987 г. И.Г. Й. е оставил като наследници сина си П.И.Г. и
дъщеря си С.И.Й.. П.И.Г. от своя страна е наследен от дъщеря си Л.П.И. (ищца по
иска за делба и ответница по насрещните установителни искове за собственост). С.И.Й.
пък е наследена от сина си И.Г.А. (ответник по иска за делба и ищец по
насрещните искове).
За процесните два имота с идентификатори *** и ***са
представени онагледяващи ги скици, съответно с № ***г. и № ***г. Представени са
и удостоверения за данъчна оценка от м. септември 2017 г.
Съгласно Обяснителна записка към проекта за изменение
ПР на УПИ ***II – 1448, *** от кв. ** по плана на в.з. „З.“ – гр. Б., Софийска
област, се предлага изменение в регулационния план на УПИ ***II – ***, 1448 в
кв. ** по плана на в. з. „З. - разширение“, а именно същият да се раздели на
два самостоятелни имота - ***II-1448 и
XXIX-***.
Според Договор за право на строеж върху държавна земя
от ***г., Общински народен съвет – гр. Б. е отстъпил право на строеж на С.И.Й.
върху цялото държавно място, находящо се във вилна зона „З.“, представляващо
парцел ***-*** в кв. **, целият от 655 кв. м., срещу заплащане на сумата от
1665 лв.
Съгласно друг Договор за право на строеж върху
държавна земя от 15.05.1990 г., Общински народен съвет – гр. Б. е отстъпил
право на строеж на Ц.И. Г. върху цялото държавно място, находящо се във вилна
зона „З.“, представляващо парцел ***I-*** в кв. **, целият от 835 кв. м., срещу
заплащане на сумата от 2505 лв.
Видно от Скица № ***г., изд. от Община Б., на база на
решението на ПК на наследниците на И.Г. Й. е възстановено правото на
собственост върху части от имот № *** в кв. ** и ** с обща площ 1781 кв. м., от
които: 445 кв. м. в УПИ ***II-1448,***, кв. **; 693 кв. м. в УПИ ***I-***, кв. **;
643 кв. м. в УПИ ***-***, кв. **. В скицата е отразено, че УПИ ***II-1448,***,
кв. ** е урегулиран от 967 кв.м.; УПИ ***I-***, кв. ** е урегулиран от 888
кв.м., а УПИ ***-***, кв. ** е урегулиран от 667 кв.м.
От представените декларации по чл. 14 ЗМДТ и приходни
квитанции, се установява, че ищцата и ответница по насрещните искове Л.И. е
заплащала данък върху процесните недвижими имоти.
Св. П.П., съсед на процесните имоти, заявява, че
познава ответниците по делбения иск от 50 - 60 години. Познава и имота, като го
описва в подробности. Пояснява, че процесните имоти първо са били едно цяло,
впоследствие били разделени от прокаран път и понастоящем отново съставлявали
едно цяло. Знае, че бащата и дядото на отв. И.А. са строили къщата в имота приблизително
около 1960 г. Сочи, че къщата се ползвала от семейството на И.А.. Имотът бил
наследствен, внасян бил в ТКЗС и около 2000 г. бил реституиран. Св. П. не
познава ищцата Л.И., виждал я е отдавна в младежките години и трудно би я
разпознал. Знае, че съседите му имали уговорка с нея да й дадат пари за част от
мястото, по – конкретно да продадат част от мястото и сумата да остане за нея,
а за тях – останалата част от мястото (около декар), ведно с къщата. Така и
станало – мястото било продаден, новите собственици го заели, даже построили
къща. Свидетелят споделя непосредствените си и регулярни впечатления, че
семейството на отв. И.А. целогодишно се грижело за имота си, същият бил ограден
с плетена мрежа и обработен. Имотът имал два входа – порта към къщата, която се
заключвала с катинар, както и вход към градината, през който можело да се
влезе, като се откачи мрежата.
В същата насока са и показанията на свидетеля И. Д..
Последният познава имота от детските си години, а семейството на ответника – от
53 години. Описва имота в детайли. Сочи, че първоначално е бил много голям
имот, но около 2000 г. го разделили. Останала площ от около 1 дка, която се
обработвала от ответниците. Свидетелят знаел, че имотът е на И.А. и на братовчедка
му, но двамата си били уредили отношенията, като част от имота се продал, а
парите останали за отв. Л.И.. Имотът, който останал за ответниците, бил ограден
с метална мрежа и се заключвал, но по начин, който не изключвал възможността за
влизане на трети лица.
Свидетелката Й.Ц.дава показания, които потвърждават
изложеното от предходните двама свидетели. Отделно от това същата сочи, че тя и
съпругът й през 2005 г. са закупили въпросния имот от страните по делото И.А. и
Л.И.. Сделката била изповядана пред нотариус, като присъствали и И.А., и Л.И..
Те и двамата се подписали, но цялата продажна цена получила ищцата Л.И..
Свидетелката й предала парите на ръка при сключването на сделката, ищцата ги
преброила, прибрала ги и никога повече не се видели. Свидетелката заявява, че
предварителната уговорка била, че Л.И. ще получи цялата продажна цена, а
останалата част от мястото с къщата ще останат за И.А.. Св. Ц.категорично
заявява, че процесният имот, откакто го познава (2005г.) се обитава и обработва
от семейството на отв. И.А.. Категорично отрича да е виждала или да знае ищцата
да е посещавала имота след 2005 г.
Съдът даде вяра на обсъдените дотук гласни доказателства,
тъй като същите са депозирани от безпристрастни лица, нямащи заинтересованост
от делото, показанията им са подробни, взаимно подкрепящи се и допълващи се.
Според показанията на св. М. Г., същата познава ищцата
Л.И. от около 6 години и половина. Твърди, че за това време е посещавала
процесния имот няколко пъти, заедно с ищцата. За последно ходили в имота преди
около година. Направило й впечатление, че имотът е занемарен и неподдържан. По
време на посещението си, което траело около час, св. Г. и ищцата не видели
никого, включително и в съседните имоти. Свидетелката твърди, че ищцата И. си
набрала череши от овощно дърво, намиращо се в процесния имот. Сочи още, че
ищцата плащала данъци за имота, че й е споделяла, че съсобственик в имота е и
братовчед й, който и предложил да закупи нейната част, но впоследствие бил се
отказал. Свидетелката имала бегла представа, че ищцата е продала друг свой имот
в местността „З.“, но не знаела подробности.
Съдът не кредитира като истинни показанията на св. М. Г.,
тъй като същите остават изолирани, опровергават се останалите гласни
доказателствени средства и най – вече от заключението на вещото лице, което е
посетило имота на място и впечатленията му са, че мястото е добре поддържано,
обработено, заето от зеленчукова градина в по – голямата си част и от няколко
броя малки овощни дръвчета. Конкретно за черешово дърво - вещото лице не си
спомня в имота да е видял такова.
Заключението на съдебно – техническата експертиза е изготвено
обективно, задълбочено и аргументирано, поради което съдът изцяло му се
доверява. Цялостно е проследен регулационният статут на имота. С Решение № ***г.
на ПК – гр. Б. се възстановявала нива от 2,101 дка, нанесена в картата на възстановената
собственост (КВС). Тази нива попадала в кв. ** и кв. ** и получила кадастрален
№ ***. До възстановяването си, процесната нива била извън регулация и се
включвала в блок на ТКЗС. След 1990 г. имотът попаднал в регулация. При
утвърждаване на кадастралната карта на Б. през 2011 г. нивата била отразена
като два имота с отделни идентификатори – ***и ***. Експертният извод на вещото
лице е, че двата имота са частично идентични с възстановената нива от 2,101
дка. По – конкретно същите представляват значителната част от тази нива, като
се има предвид, че 320 кв. м. от нивата не са възстановени и са послужили за
улица, а наличната разлика от 10 кв. м. се дължи на неточности при изчисленията
по регулационния план. Относно договорите за строеж върху държавна земя,
строителството по тях не било реализирано. Изградените в имота вилна сграда и
сграда за съхранение на инвентар били построени преди 1990 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
В производството са съединение за съвместно
разглеждане конститутивен иск за делба с правна квалификация чл.
34, ал. 1 от ЗС и два насрещни положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС.
За да бъде уважен искът за делба, е необходимо да са
кумулативно налични следните материално-правни предпоставки: 1.) съсобственост по отношение на двата процесни имота;
2.) основание, на база на което е възникнала съсобствеността; 3.) между кои
лица съществува съсобствеността; 4.) какви са квотите (идеалните части) на
всеки от съсобствениците; 5.) съществуване на съсобственото имущество, чиято
подялба се иска, към момента на приключване на устните състезания; 6.)
идентичност на ПИ ***и ПИ *** и имота по
титул за собственост (Решение № ***г. на ПК – Б.).
За да се уважат насрещните установителни искове, е
необходимо ищците по тях да са доказали, че са владели съответните идеални
части от процесните имоти, т.е. упражнявали са фактическата власт в продължение
на 10 години явно, непрекъснато и с намерение за своене.
Обстоятелството, че в производството са съединени за
общо разглеждане насрещни искови претенции, обуславящи основателността, респ.
неоснователността на иска за делба, налага съдът да се произнесе първо по
насрещните искове.
По
насрещните искове
Обстоятелството, че двата процесни имота с
идентификатори ***и *** са съсобственост по наследство на страните Л.П.И. и И.Г.А.,
не се спори от страните, а и се установява от представения титул за собственост
- Решение № ***г. на ПК – гр. Б., влязло в сила на 29.09.1999 г., съвкупно
разгледан с удостоверенията за наследници.
Ищците по насрещните искове и ответници по иска за
делба (И.А., Д. Н. и Ц.Ф.) са владели целите процесни имоти заедно, самостоятелно
(без други лица) и с намерение да ги своят, в продължение на повече от 10
години – считано от 2005 г. (когато са продали друг общ наследствен имот с
идеята, че по този начин уреждат имуществените си отношения с ищцата Л.И.) до
депозиране на исковата молба, по която е образувано настоящото дело. Този факт
се установява от събраните гласни доказателствени средства. Свидетелските
показания са категорични, че ищците по насрещните искове И.А., Д. Н. и Ц.Ф. са
владеели имотите още преди 2005 г., но от 2005 г. нататък с намерението да ги своят.
От свидетелските показания е изводимо, че субективната увереност на ищците, че
ще станат изключителни собственици на процесните имоти, включително върху
идеалните части на ищцата и ответница по насрещните искове Л.И., произтича от
факта, че през 2005 г. е продаден друг общ наследствен имот, равностоен с
процесните, като продажната цена била изплатена изцяло и единствено на Л.И..
Такава била предварителната уговорка между страните и съсобственици И.А. и Л.И.,
че половината от наследството ще се „осребри“ чрез продажба и от цената ще се
удовлетвори Л.И., а останалата половина от наследственото недвижимо имущество
(процесните два имота) ще останат изключителна собственост на И.А. и неговото
семейство. Тук е мястото да се отбележи, че доколкото се касае за устна
уговорка между роднини по съребрена линия, законът допуска установяването на
подобна устна уговорка чрез свидетелски показания по арг. от чл. 164, ал. 1, т.
3 от ГПК, независимо от стойността на договора. Ищците по насрещните искове са
съзнавали, че формално, от гледна точка на закона (“de jure”) през 2005 г. не е било налице правно основание, годно
да ги направи изключителни собственици на спорните части. Съзнавали са обаче и
обстоятелството, че фактически са били уредили имуществените си отношения с
насрещната страна Л.И. и в този смисъл са разчитали, че същата няма да предявява
повече претенции към процесните имоти. Именно затова ищците се позовават на т.
нар. „недобросъвестно“ владение, при което са знаели, че “de jure” съсобствеността съществува, но въпреки това са имали
намерението да придобият за себе си процесните идеални части и по време на
владението си са ги третирали като свои собствени.
Владението на И.А., Д. Н. и Ц.Ф. е било явно,
непрекъснато и необезпокоявано. В продължение на повече от 10 години те са считали
имотите за свои и са демонстрирали това чрез фактически действия – оградили са
ги, обработвали са ги, направили са насаждения – зеленчукова градина и овощни
дървета, посещавали са редовно мястото, а понякога и са преспивали в
изградената вилна сграда. Тези техни действия са станали достояние на съседите им,
а и не са били тайна за насрещната страна Л.И.. Последната не е предявявала
претенции към имотите, не се интересувала от тях, така че да се налага
владението й да бъде „отблъснато“. Същата в продължение на повече от десет
години не е проявила каквато и да е активност, за да прекъсне владението на
ищците по насрещните искове върху собствените й идеални части. Десетгодишният период по чл. 79, ал. 1 от ЗС
(от 2005 г. до 2015 г.) е изтекъл без владението на И.А.,
Д. Н. и Ц.Ф. да
е смущавано. Доктрината приема, че едно владение е спокойно, когато не е
установено с насилие и не се поддържа с насилие. Владението може да бъде
смутено от невладеещия собственик с извършване на определени действия на
противопоставяне. Тези действия са изчерпателно изброени в чл. 116 ЗЗД,
приложим при института на придобивната давност. Последната се прекъсва
единствено с предявяване на иск или възражение. Други действия, като сезиране
на прокуратура, извънсъдебни претенции, фактическо препятстване на владението,
изпращане на покани и т.н., не са от естество да смутят владението и прекъснат
давността (в този смисъл е Решение № 376 от 12.03.2013 г. по гр. д. № 260/2012
г. на ВКС, ГК, I г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Всякакви други
извънсъдебни оспорвания, не са годни да смутят владението и да прекъснат
давността. От значение са единствено съдебните производства между страните
относно процесния имот, а такива в конкретния случай не са водени.
Обстоятелството, че ищцата Л.И. е плащала данъци за имота е ирелевантно за
спора и не е годно да смути владението и да прекъсне придобивната давност.
Заплащането на данъци е преди всичко публично – правно задължение, чието
неизпълнение влече съответните санкции за задълженото лице, но не и действие,
годно да прекъсне придобивната давност в полза на владеещия съсобственик.
Намерението на ищците по насрещните искове да своят
идеалните части на ответницата също е налице. Наличието на „animus” е изводимо от фактическите им действия – ползването на
целите процесни имоти, ограждането им, облагородяването и обработването им. Изводимо
е и от факта на извършената през 2005 г. продажба на другия наследствен имот,
от чиято продажна цена се е удовлетворила само съсобственичката Л.И., но не й
другият правоимащ сънаследник И.А.. При тези обстоятелства (които не се отричат
изрично от страната Л.И.) и предвид устната договорка между двамата, И.А. и
семейството му са считали, че имуществените им отношения с родственицата им Л.И.
са уредени и процесното останало недвижимо имущество е тяхно.
Колкото до възражението, че в процеса не е установено
кой точно ищец по насрещните искове каква точно идеална част е владял, същото е
неоснователно. Доколкото ищците по насрещните искове са семейство и помежду си
нямат спор относно идеалната част на всеки, то всеки един от тях е упражнявал
владението върху своята идеална част както лично, така и чрез останалите двама
членове на семейството. По – конкретно ищците И.Г.А. и Д. В.Н. са владели като
своя ½ ид. ч. от имот с идентификатор
***– лично и чрез Ц.И.Ф. като държател. По отношение на другия имот с
идентификатор ***, процесната ½ ид. ч. от същия е владяна като своя от Ц.И.Ф.
– лично и чрез родителите й И.Г.А. и Д. В.Н. като държатели.
По иска
за делба
Предвид основателността на насрещните установителни
искове, съсобственост между насрещните страни в процеса по отношение на
спорните имоти не съществува. Наличието на съсобственост от своя страна е
първата от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска за делба.
При условие, че такава съсобственост не съществува, искът за делба по същество
е неоснователен и следва да се отхвърли.
По
разноските
С оглед изхода на спора, в полза на ищците по
насрещните искове следва да се присъди сумата от 700 лв., представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 77 от ГПК ищцата Л.И. и ответница по
насрещните искове следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Б.
сумата от общо 200 лв., представляваща държавни такси – 100 лв. върху
отхвърления иск за делба (на основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК) и по 50 лв. д. т. върху всеки един от
уважените насрещни установителни искове.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС от И.Г.А. с ЕГН: **********
и Д. В.Н. с ЕГН: ********** срещу Л.П.И. с ЕГН: **********, че И.Г.А. с ЕГН: **********
и Д. В.Н. с ЕГН: ********** са собственици по давност на припадащата се по
наследство на Л.П.И. с ЕГН: ********** ½ (една втора) ид. ч. от поземлен
имот с идентификатор ***, находящ се в обл. София, гр. Б., общ. Б., в. з. „З.“,
ул. „***“, с площ от 620 кв. м, с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване до 10 м., с номер по
предходен план ***, кв. **, парцел ***, представляващ по документ за
собственост (решение на ПК от ***г.) част от нива от 2,101 дка, шеста
категория, находяща се в строителните граници на гр. Б. в м. „З.“ Л., имот № ***,
кв. ** и ** п-л № ***I в кв. ** и п-ли № ***I, ***, X*** в кв. ** и в улица от
кадастрален план от 1990 г., при съседи: Ц.Г., Г.К., наследници на С.Р.и път.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС от Ц.И.Ф. с ЕГН: **********
срещу Л.П.И. с ЕГН: **********, че Ц.И.Ф. с ЕГН: ********** е собственик по
давност на припадащата се по наследство на Л.П.И. с ЕГН: ********** ½
(една втора) ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в обл.
София, гр. Б., общ. Б., в. з. „З.“, ул. „***“, с площ от 706 кв. м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – незастроен
имот за жилищни нужди, номер по предходен план ***, кв. **, парцел ***I,
представляващ по документ за собственост (решение на ПК от ***г.) част от нива
от 2,101 дка, шеста категория, находяща се в строителните граници на гр. Б. в
м. „З.“ Л., имот № ***, кв. ** и ** п-л № ***I в кв. ** и п-ли № ***I, ***, X***
в кв. ** и в улица от кадастрален план от 1990 г., при съседи: Ц.Г., Г.К.,
наследници на С.Р.и път.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС от Л.П.И.
с ЕГН: ********** срещу И.Г.А. с ЕГН: **********, Д. В.Н. с ЕГН: ********** и Ц.И.Ф.
с ЕГН: ********** за делба на ПИ с идентификатор ***, находящ се в обл. София,
гр. Б., общ. Б., в. з. „З.“, ул. „***“, с площ от 620 кв. м, с трайно предназначение
на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване до 10 м.,
с номер по предходен план ***, кв. **, парцел ***, представляващ по документ за
собственост (решение на ПК от ***г.) част от нива от 2,101 дка, шеста
категория, находяща се в строителните граници на гр. Б. в м. „З.“ Л., имот № ***,
кв. ** и ** п-л № ***I в кв. ** и п-ли № ***I, ***, X*** в кв. ** и в улица от
кадастрален план от 1990 г., при съседи: Ц.Г., Г.К., наследници на С.Р.и път; и
ПИ с идентификатор ***, находящ се в обл. София, гр. Б., общ. Б., в. з. „З.“,
ул. „***“, с площ от 706 кв. м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на ползване – незастроен имот за жилищни нужди, номер по
предходен план ***, кв. **, парцел ***I, представляващ по документ за собственост
(решение на ПК от ***г.) част от нива от 2,101 дка, шеста категория, находяща
се в строителните граници на гр. Б. в м. „З.“ Л., имот № ***, кв. ** и ** п-л №
***I в кв. ** и п-ли № ***I, ***, X*** в кв. ** и в улица от кадастрален план
от 1990 г., при съседи: Ц.Г., Г.К., наследници на С.Р.и път.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК Л.П.И. с
ЕГН: ********** да заплати на И.Г.А. с ЕГН: **********, Д. В.Н. с ЕГН: **********
и Ц.И.Ф. с ЕГН: ********** сумата от 700
(седемстотин) лв., представляващи сторени в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК Л.П.И. с ЕГН: ********** да
заплати по сметка на Районен съд – Б. дължимите държавни такси по делото в
размер на 200 лв. (двеста лева),
както и 5 (пет) лв. за служебно издаване на изпълнителен лист в случай на
принудително изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :