РЕШЕНИЕ
№ 526
гр. гр. Хасково, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20245640103439 по описа за 2024 година
Предявен е при условията на пасивно субективно съединение
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, от М. К. К.,
ЕГН **********, с адрес: **************, против Г. Т. Т., ЕГН ********** и
М. Г. Т., ЕГН **********, двамата с адрес: **************
Ищцата твърди в исковата си молба и в уточнителна молба с вх. рег. №
2524/11.02.2025 г., че ответниците в режим на СИО не са придобили следните
недвижими имоти, намиращи се в землището на с. ************** община
Х., област Х., както следва:
1. Поземлен имот - нива, с площ по документ за собственост от 4.401 дка
/четири декара и четиристотин и един кв.м./, VI /шеста/ категория, находящ се
в местността „Сювенлика", съставляващ имот № 110001, с кадастрален
идентификатор № 37383.110.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-1557/04.09.2018 г. на изпълнителен
директор на АГКК, с площ по скица от 4401 кв.м., при граници и съседи:
имоти с кадастрални номера 37383.110.274, 37383.110.2, 37383.110.5 и
37383.110.289.
2. Поземлен имот - нива, с площ по документ за собственост от 5.500 дка
1
/пет декара и петстотин кв.м./, V/пета/ категория, находящ се в местността
„Боаза", съставляващ имот № 065026, с кадастрален идентификатор №
37383.65.26 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-1557/04.09.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ
по скица от 5499 кв.м., при граници и съседи: имоти с кадастрални номера
37383.65.27, 37383.71.59, 37383.65.25, 37383.65.13 и 37383.65.12 и
3. Поземлен имот - нива, с площ по документ за собственост от 3.000 дка
/три декара/, IV /четвърта/ категория, находящ се в местността „Герен чеир",
съставляващ имот № 056062, с кадастрален идентификатор № 37383.56.62 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
1557/04.09.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ по скица от
3000 кв.м., при граници и съседи: имоти с кадастрални номера 37383.56.223,
37383.56.32, 37383.56.17 и 37383.56.61.
Поддържа се в исковата молба, че ищцата е придобила гореописаните
недвижими имоти посредством възмездна сделка, покупко-продажба,
обективирана в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имоти №
159, том II, рег. № 3685, нотариално дело № 344 от 2007 г. на нотариус В.С. с
№ ************** по регистъра на Нотариалната камара на Република
България, с район на действие Районен съд Хасково, вписан в Служба по
вписванията Хасково под Акт № 51, том XIII, дело № 3008/2007 г., вх. рег. №
4465/09.07.2007 г. като всички законови изисквания за осъществяване на
прехвърлителния ефект на сделката били налице. От момента на
придобиването на собствеността до настоящият момент, тя упражнявала
безпрепятствено владение върху гореописаните недвижими имоти. Същите
отдавала под наем непрекъснато от 2009 г. до сега, за което били сключени
съответните договори с едно и също лице - земеделски производител Ж.Д.Д.,
на която било предоставяно правото да ги ползва съобразно предназначението
им, а именно за селскостопански цели, срещу заплащането на възнаграждение.
Договорите били сключвани с нотариална заверка на подписите и вписвани в
Служба по вписванията Хасково. През всичките тези години ищцата нямала
съмнение, че е собственик на имотите и собствеността й не била оспорвана от
никого. Отдаването под наем на имотите от нейна страна бил неоспорим факт,
но също така и израз на правомощието на собственика да решава по какъв
начин да ползва имотите.
2
При опит за снабдяване на ищцата със скица от Служба по геодезия,
картография и кадастър - Хасково, се установило обаче, че по отношение на
гореописаните имоти, като собственик било записано името на едно друго
непознато за нея лице - Г. Т. Т.. Оказало се, че процесните недвижими имоти,
са били продадени втори път от същият продавач Ю.Г.С. на Г. Т. Т. на
22.11.2007 г., повече от 4 месеца след придобиването им от страна на ищцата.
Тази втора продажба на имотите била осъществена чрез Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот с № 1563, том VIII, рег. № 10573,
нотариално дело № 1340 от 2007 г., на нотариус Х.К., с № ** по регистъра на
Нотариалната камара на Република България, с район на действие Районен
съд Хасково, вписан в Служба по вписванията Хасково под Акт № 3, том
XXIII, дело № 5442, вх. рег. № 7855 от 22.11.2007 г. Процесните имоти били
посочени под номер 1, 2 и 3 от нотариалният акт, тъй като с него се
прехвърляли и други недвижими имоти, които не били предмет на настоящия
иск. При прочит на нотариалния акт, правело впечатление, че сделката е
извършена чрез пълномощник на продавача Ю.Г.С., който пълномощник в
конкретния случай бил купувачът Г. Т. Т.. Тоест, той извършил покупко-
продажбата чрез договаряне сам със себе си. Това от правна гледна точка било
възможно само по изключение и само ако представляваният е дал съгласието
си за това. По - важното в случая било, че втората продажба на процесните
недвижими имоти, извършена с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот вписан в Служба по вписванията Хасково под Акт № 3, том
XXIII, дело № 5442, вх. рег. № 7855 от 22.11.2007 г. не породила своя
транслативен ефект по отношение на тях. Към момента на извършването й,
продавачът Ю.Г.С. вече не била собственик на трите процесни имота и не е
можела да прехвърли собствеността. Тук приложение намирал един от
основните принципа в правото, според който „никой не може да прехвърли
повече права, отколкото сам притежава /nemo plus juris ad alium transfere
potest, quam ipse habet/".
Освен това, извършената сделка, чрез която ищцата придобила
собствеността върху имотите, и която била извършена повече от четири
месеца преди втората такава сделка, била вписана в Служба по вписванията
под Акт № 51, том XIII, дело № 3008/2007 г., вх. рег. № 4465 от 09.07.2007 г.
Поради това втората продажба, както и всички последващи разпоредителни
сделки й били непротивопоставими. Действието на вписването в Имотния
3
регистър към Служба по вписванията се изразявало в даване на гласност на
подлежащия на вписване акт и защита на приобретателя на един недвижим
имот или ограничено вещно право. Вписването имало оповестително,
оповестително-защитно действие и конститутивно действие в предвидените от
закона случаи. С вписването се целяло да се даде възможност на третите лица
да узнаят за извършеното разпореждане с недвижим имот и да се информират
за собствеността. Само когато е предвидено изрично в закона, вписването
имало и защитно действие. Съгласно чл. 113 от Закона за собствеността,
актовете, които подлежат на вписване до вписването им не могат да се
противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия
собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот. Следователно
това защитно действие влизало в сила само при конкуренция на
приобретатели, които черпят права от един праводател за същия недвижим
имот като последиците били, че вписването на първия акт може да бъде
противопоставено на последващите приобретатели. Поради това, правото на
собственост на ищеца върху имотите било противопоставимо на
собственическите претенции на ответниците.
Сочи се още от ищцата, че към момента на изповядване на втората
сделка от 22.11.2007 г., продавачът вече не бил собственик на процесните
имоти. Тази сделка не породила вещнотранслативния си ефект по отношение
на имотите, предмет на спора, тъй като никой не можел да прехвърля повече
права, отколкото притежава. При извършване на втората сделка, купувачът
имал възможност и е бил длъжен да извърши проверка на собствеността върху
процесните имоти, предмет на покупко- продажбата, дали трети лица нямат
противопоставими права върху тях. Като не извършил такава проверка, без
значение от всички други обстоятелства, свързани с извършването на
сделката, купувачът следвало да търпи неблагоприятните последици от това.
В случая, като се имало предвид, че сделката не е породила своя транслативен
ефект, неблагоприятните последици се изразявали в това, че купувачът не е
станал собственик на имотите. Единствен законен собственик на имотите била
ищцата. И поради това следва да бъде изрично установено, че ответникът Г. Т.
Т., респ. неговата съпруга, не е собственик и извършената от него покупко-
продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот вписан в Служба по вписванията Хасково под Акт № 3, том XXIII, дело
№ 5442, вх. рег. № 7855 от 22.11.2007 г. не е породила своя транслативен
4
ефект.
Правният интерес за ищцата произтичал от наличието на едно друго
самостоятелно право на собственост, обективирано в посочения нотариален
акт от 22.11.2007 г. Макар след извършването на сделката, ответникът да не
упражнява владение върху имотите, да не извършва сделки на управление или
разпореждане с тях, той все пак притежавал нотариален акт, по силата на
който пред третите лица бил собственик. Този нотариален акт и като цяло
извършеното придобиване не можело да бъдат противопоставени на ищцата,
която по-рано вписала своя договор за покупко-продажба. Съществуването му
обосновавало наличието на ограничена възможност за ищцата да упражнява в
пълна степен правото си на собственост. Пример за това било, че към момента
в Службата по геодезия, картография и кадастър, по партидата на имотите,
като собственик било записано името на ответника Г. Т. Т.. Това правело
невъзможно снабдяването със скици от страна на ищцата, въпреки че тя също
разполагала с документ за собственост. Нейните права като собственик били
засегнати от втората извършена продажба на същите имоти. В правният мир
съществували две еднакви по обем права върху едни и същи недвижими
имоти. И докато едното от тях не бъде отречено със сила на пресъдено нещо,
то щяла да продължи да съществува определена неяснота и трудности за
ищцата да упражнява безпрепятствено от практическа гледна точка своите
права. Подобна неяснота относно собствеността не следвало да се допуска да
съществува и поради това правото на собственост на ответниците трябвало да
бъде отречено.
Предвид изложеното, се иска от съда да бъде постановено решение, с
което да се приеме за установено в отношенията между страните, че
ответниците Г. Т. Т. и М. Г. Т. не са собственици на описаните по-горе
недвижими имоти, както и да й бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от надлежно
овластен процесуален представител в лицето на адв. А. А. от АК – Хасково,
който поддържа предявения иск и прави искане за постановяване на
неприсъствено решение, на основание чл. 238 ГПК. Претендира присъждане
на направените разноски по делото.
Ответниците, редовно уведомени, не са депозирали в срок писмен
5
отговор, не са се явили и не са изпратили представител в първото по делото
съдебно заседание, не са взели становище по иска, като не са направил искане
за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.238 ал.1 ГПК, а именно -
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявеният иск
да бъде уважен. Налице са и общите законово установени предпоставки за
постановяване на такова решение по чл. 239, ал. 1 ГПК, а именно - на страните
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предвид изложеното, следва да се постанови неприсъствено решение, с което
предявените искове се уважат изцяло, без решението да се мотивира по
същество.
Предвид изцяло уважения иск (чл. 78, ал. 1 ГПК), ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца и деловодни разноски от 160,00 лева за
платена държавна такса за завеждане на делото и за издаване на съдебни
удостоверения и 650,00 лева за адвокатско възнаграждение или общо сумата в
размер на 810,00 лева, съобразно ангажираните доказателства за реалното им
извършване и представения списък по чл.80 ГПК. По отношение на
останалите, претендирани от ищеца разноски за вписване на исковата молба,
за снабдяване с 3 бр. скици и удостоверения за характеристика на процесните
имоти и за снабдяване с 3 бр. данъчни оценки не са представени по делото
доказателства, че такива са били реално извършени, респ. същите не следва да
се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.1, вр. чл.238 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК, по
отношение на М. К. К., ЕГН **********, с адрес: **************, ЧЕ Г. Т. Т.,
ЕГН ********** и М. Г. Т., ЕГН **********, двамата с адрес: **************
6
НЕ СА собственици в режима на СИО на следните недвижими имоти,
находящи се в землището на село ************** община Х., област Х., а
именно: 1.Поземлен имот - нива, с площ по документ за собственост от 4.401
дка /четири декара и четиристотин и един кв.м./, VI /шеста/ категория,
находящ се в местността „Сювенлика", съставляващ имот № 110001, с
кадастрален идентификатор № 37383.110.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1557/04.09.2018 г. на
изпълнителен директор на АГКК, с площ по скица от 4401 кв.м., при граници
и съседи: имоти с кадастрални номера 37383.110.274, 37383.110.2, 37383.110.5
и 37383.110.289; 2. Поземлен имот - нива, с площ по документ за собственост
от 5.500 дка /пет декара и петстотин кв.м./, V/пета/ категория, находящ се в
местността „Боаза", съставляващ имот № 065026, с кадастрален
идентификатор № 37383.65.26 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-1557/04.09.2018 г. на изпълнителен
директор на АГКК, с площ по скица от 5499 кв.м., при граници и съседи:
имоти с кадастрални номера 37383.65.27, 37383.71.59, 37383.65.25,
37383.65.13 и 37383.65.12 и 3. Поземлен имот - нива, с площ по документ за
собственост от 3.000 дка /три декара/, IV /четвърта/ категория, находящ се в
местността „Герен чеир", съставляващ имот № 056062, с кадастрален
идентификатор № 37383.56.62 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-1557/04.09.2018 г. на изпълнителен
директор на АГКК, с площ по скица от 3000 кв.м., при граници и съседи:
имоти с кадастрални номера 37383.56.223, 37383.56.32, 37383.56.17 и
37383.56.61 и извършената сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 1563, том VIII, рег. № 10573, нотариално дело
№ 1340 от 2007 г., на нотариус Х.К., с № ** по регистъра на Нотариалната
камара на Република България, с район на действие Районен съд Хасково,
вписан в Служба по вписванията Хасково под Акт № 3, том XXIII, дело №
5442, вх. рег. № 7855 от 22.11.2007 г. не е породила своя транслативен ефект
по отношение на описаните недвижими имоти.
ОСЪЖДА Г. Т. Т., ЕГН ********** и М. Г. Т., ЕГН **********, двамата
с адрес: ************** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на М. К.
К., ЕГН **********, с адрес: **************, сумата от 810,00 лева,
представляваща направени разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 ГПК.
7
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от решението на страните.
ДА СЕ УКАЖАТ на ответника възможностите по чл. 240, ал. 1 ГПК.
Съдия при Районен съд –
Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.Г.
8