Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 261233 18.04.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 12262 по
описа за 2020 година.
Предявен е иск с правно осн. чл.422 ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД твърди, че ответницата е
имала задължения по Договор за предоставяне на мобилни услуги, за която сума е
била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу което е постъпило
възражение. Иска се да бъде установено съществуването на вземането по заповедта
за изпълнение.
Ответницата М.М.К. не е представила отговор на
исковата молба. В съдебно заседание твърди, че е заплатила сумите.
Съдът намери за
установено следното:
На 18.12.2013г. дружеството ищец е
сключило с ответницата М. договор за мобилни услуги № **********/12.10.2016г. с
предпочетен номер ********* по който ответникът следвало да заплаща абонаментна
такса в размер на 30,99 лв. с ДДС месечно /лист
9/.
Установява се от представените
писмени доказателства, че за периода от 15.08.2018г. до 14.10.2018г. на името
на ответницата са издадени две фактури на обща стойност 170,96 лв. / лист 11-12/.
Установява се от приложеното дело №8459/2020г.
на Пловдивския районен съд, че ищецът подал заявление по чл.410 ГПК с което
претендирал ответника да му заплати сумата 170,96лв., законната лихва върху
нея, считано от 15.07.2020г. както и разноски от 360 лв. за адвокатско
възнаграждение и 25 лв. държавна такса. В срок постъпило възражение от
ответницата.
Установява се, че след завеждане на
настоящото дело на 19.01.2021г. ответницата е превела по сметка на дружеството
ищец сумата 170 лв. Във връзка с това дружеството ищец взема становище, че
признава плащане на главницата, като претендира разноските за заповедното и
настоящото производство.
При така установените факти се налагат следните
изводи:
Безспорно е, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги. Задължение на
мобилния оператор е да предостави на ответника достъп до мрежата си, както и да
активира предпочетения телефонен номер. По договора за лизинг, задължение на
ищеца е да предостави устройството. Тези задължения са изпълнени. Насрещното
задължение на ползвателя на мобилните услуги е да заплаща абонаментната такса и
лизинговите вноски. Следователно е възникнало задължение на ответника да
заплати цената на предоставената услуга.
Съдът намира, че размерът на
задълженията е установен по основание и размер в самите договори. Това е така,
защото за ползването на мрежовите услуги абонатът дължи заплащане на месечна
абонамента такса, а размерът на лизинговите вноски е също първоначално определен
в договора. Поради това съдът счита, че задълженията са определени по размер.
Направеното плащане на сумата 170
лв. е новонастъпил факт, който има погасяващо действия е следва да бъде взет
предвид от съда. Поради това искът следва да бъде отхвърлен като погасен поради
плащане за сумата 170 лв., а в останалата част – да бъде уважен. Последното се
налага, тъй като липсва изрично изявление на ищеца, с което той да оттегля
претенцията за разликата до претендираните 170,96 ст.
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да понесе отговорността за разноските, сторени в заповедното и
настоящото производство, тъй като плащането е осъществено след образуване на
заповедното и настоящото производство. За заповедното производство се дължи
сумата 385 лева, а за настоящото исково – 385 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено, на
осн чл. 422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, Район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 против М.М.К. ЕГН **********
*** за сумата: 0,96 лв./деветдесет и шест стотинки/ незпалатена част от цена на
далекосъобщителни услуги по договор № *******/12.10.2016г. за моб. номер *********,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.07.2020г. до
окончателното заплащане относно което вземане е издадена заповед за изпълнение №3748
от 16.07.2020г. по ч.гр.д.№8459/2020г. на Пловдивския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
размера на предявените 170,96 лв., като погасен поради плащане.
ОСЪЖДА М.М.К. да заплати на „Теленор България” ЕАД, на осн.
чл.78, ал.1 и 8 ГПК, сумата 385 лв./триста осемдесет и пет лева/,
представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и 385 лв./триста
осемдесет и пет лева/ - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 8459/2020г. на Пловдивския районен съд.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД