РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Търговище, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
при участието на секретаря ЛЕНА П. Д.А
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Гражданско дело
№ 20223500100115 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „НЕФТ ОЙЛ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Т., бул. “М. Ан.“ № .., ет. ..,
представлявано от управителя Н. Др. Н. и адвокат Т. Н. Р., от гр. В., бул.“Вл.
В.“ № ...-..., етаж .., офис ..., тел. 089 799...., срещу Д. Б. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Т., ул. „Ст. пл.“..., за сумата от 28 527,75 лв. главница и
523,01 лв. – изтекла законна лихва върху главницата, за периода от 04.03.2022
г. до датата на предявяване на настоящата искова молба.
Ищецът твърди, че ответникът е работил при него по трудово
правоотношение, като през месец януари 2020 г. е сключено споразумение, по
силата на което ответникът се задължил, след прекратяването на трудовото
му правоотношение на длъжност „Отговорник митническа обработка“ в офис
Т. да не изпълнява същата и/или подобна или сходна длъжност в друга
компания, по трудово или гражданско правоотношение, или по какъвто и да
било друг конкурентен начин, на територията на област Търговище, за срок
от една година, считано от датата на прекратяването на правоотношението му.
Трудовото правоотношение между „Нефт Ойл“ ЕООД и Д. Б. Д. е прекратено
1
на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 01.12.2021 г.
Скоро след прекратяване на трудовите отношения между страните, до
знанието на служители на „Нефт Ойл“ ЕООД достигнала информация, че
ответникът Д. Д. е започнал да извършва дейност по митническо агентиране –
представителство на физически и юридически лица пред митническите
органи в град Търговище, чрез еднолично притежаваното от него дружество
„Експортим“ ЕООД, ЕИК *********. Регистрираният предмет на дейност на
дружеството включва множество дейности, сред които и '"митническо
агентиране и представителство пред митническите органи“. Нещо повече, от
края на 2021 г. ответникът е започнал да влиза във връзка, да предлага
услугите си и да договаря с част от дългогодишните клиенти на „Нефт Ойл“
ЕООД, като в резултат на това е поел изцяло митническото им обслужване.
Освен това, клиенти на ищеца „Нефт Ойл“ ЕООД са сигнализирали, че от
страна на ответника Д. до тях е подавана информация, че „Нефт Ойл“ ЕООД е
преустановило дейността си по митническо агентиране и тази дейност щяла
да бъде продължена от него – Д., на нов адрес. Очевидно било, че преди
прекратяване на трудовия си договор „Нефт Ойл“ ЕООД ответникът се е
възползвал от достъпа си до базата данни на клиентите на ищеца, като е
съхранил за себе си протИ.правно тази информация и е започнал да си служи
с нея за личните си икономически цели. Изреждат се имена на фирми, за
които ищецът твърди, че са негови клиенти и са посочени митнически
документи, оформени от фирмата на ответника.
Като е договарял и е изпълнявал идентични търговски дейности и
услуги с дългогодишни клиенти на “Нефт Ойл" ЕООД, чрез собственото му
търговско дружество “Експортим” ЕООД, ответникът Д. е извършвал
конкурентна дейност на “Нефт Ойл” ЕООД в гр. Търговище. Тези негови
действия представляват недобросъвестно поведение и чрез тях той е нарушил
условията на сключеното между страните споразумение от 28.01. 2020 г. След
прекратяване на трудовото му правоотношение с „Нефт Ойл“ ЕООД,
изброените по-горе клиенти са преустановили да ползват услугите на
дружеството ищец.
В конкретния случай ответникът не само нарушил поетите от него
задължения, но е използвал и знанията, и информацията относно клиентелата
на работодателя си, като след започването на самостоятелната си дейност
2
умишлено и целенасочено е влизал в контакт, предлагал е оферти и е
договорил изключително с лица, дългогодишни клиенти на „Нефт Ойл“
ЕООД. Така ответникът е злоупотребил с доверието на предходния си
работодател за постигане на икономическите си цели по нелоялен и
недобросъвестен начин.
Съгласно чл. 2 от Споразумение от 28.01.2020 г., за неспазването на
поетите ответника задължения същият дължи на дружеството заплащане на
неустойка в размер на дванадесет брутни месечни възнаграждения, които
същият е получил през последните дванадесет месеца преди прекратяване на
трудовия му договор. До ответника било отправено както официално писмо,
така и нотариална покана да преустанови дейността си и да заплати
обезщетение, но той продължавал да привлича дългогодишни клиенти на
„Нефт Ойл“ ЕООД с оферти и заблуждаваща информация. Затова и ищецът
иска ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума. В съд.зас. искът
беше поддържан от ищеца чрез адвокат Р..
В срока по чл. 131 от ГПК постъпи отговор на исковата молба от
ответника, представляван от адвокат И. И. от гр. Т.. Той счита, че искът е
допустим, но неоснователен. Не се оспорва фактът, че ответникът е работил
по трудов договор при ищеца и че този трудов договор е прекратен. Не се
оспорва и това, че подписът под споразумението е негов. Действително е
имал регистрирано еднолично дружество с ограничена отговорност
„Ескпортим, ЕИК *********. До 31.12.2021 година дружеството не е
извършвало дейност. След това извършва и дейност по митническо
представителство. В него няма назначен персонал, а дейността се извършва
лично от ответника. Прави се възражение за недействителност на
споразумението, от което ищецът черпи права. То било сключено при
условията на натиск и недобросъвестно поведение от страна на работодателя.
Преди неговото сключване служителите на ищеца са били извикани и са
мотивирани да подпишат споразумението от една страна под формата на
заблуждение, а от друга под натиск, под заплахата, че който не подпише
споразумението, ще бъде незабавно уволнен. Ищцовото дружество е
обработвало основно митнически документи на „Тракия Глас България“ ЕАД.
Работодателят е извикал служителите си и им е съобщил, че този клиент на
дружеството изисква сключването на такива споразумения, за да ги представи
в централата си в Турция. Работодателят е заявил и това, че споразуменията
3
се подписват чисто формално, че той няма да ги използва, освен за
посочената цел – представяне пред централата на посочения клиент. Заявил е,
че ако не бъдат представени такива споразумения ще загубят клиента и
затова, който не подпише споразумението, незабавно ще получи предизвестие
за прекратяване на трудовия си договор. При това положение от една страна
служителите на практика са подписали споразумението без да имат
намерението да се задължат под него /което е равносилно на липсата на
съгласие/, от друга страна под заплахата за прекратяване на трудовите си
правоотношения, което е очевидно недобросъвестно поведение от страна на
работодателя в нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ.
Споразумението е недействително, като протИ.речащо на редица
императивни правни норми. Отделно от това е недействително и като
протИ.речащо на добрите нрави и морала. Споразумението е част от трудовия
договор. То е подписано при действието на трудовия договор и предметът му
е свързан с този договор. Споразумението ограничава правото на труд на
работника и в частност протИ.речи на чл. 48, ал. 1 и 3 от Конституцията на
Република България, на чл. 8, ал. 4 от КТ. Клаузите на споразумението
протИ.речат и на императивно уредените в Кодекса на труда /глава десета,
раздел втори/ предпоставки за търсене и размерите на имуществената
отговорност на работника или служителя, като въвеждат санкции, които не са
предвидени в КТ.
Ако се приеме, че споразумението не е свързано с трудовия договор, то
същото протИ.речи на добрите нрави и морала, защото представлява
едностранно поемане на задължения от едната /и то икономически по-слабата
страна/ по него. На практика задължения за другата страна няма.
Прави се и възражение за недействителност на уговорената неустойка
поради протИ.речие с морала. Това се обосновава от нейния размер.
Алтернативно се прави възражение и за прекомерност на уговорената
неустойка. Затова искът във всичките му части следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. В съд.зас. ответникът лично и чрез адвокат И. оспорва иска и
поддържа отговора си.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното:
От съвпадащите изявления на страните и от представените писмени
4
доказателства по делото се установява, че ответникът е работил по трудов
договор при ищеца, като длъжността му е била свързана с обработването на
митнически документи, в офиса на фирмата в гр. Търговище. Клиентите са
търговци, от района на гр. Търговище. Един от най-големите клиенти на
фирмата е дружеството“Тракия глас“ АД, голям производител на стъкло,
известна с името „Шише джам“.
От разпита на свидетелите по делото се установи, че в началото на 2020
г., всички служители в офиса в гр. Т. били събрани и им било разяснено, че
предстои подписване на ново споразумение с този клиент. За да стане това
обаче, от дружеството имали изискване, служителите на „Нефт ойл“ да
подпишат споразумения, че няма да извършват конкурентна дейност.
Управителят уверил всички, че това не е нищо страшно и е абсолютно
формално, няма да се ползва от фирмата, а се иска, само за да бъде изпълнено
условието на този голям клиент. Много от работещите изразили
категоричното си несъгласие да подпишат това споразумение, като то щяло
да включва и въвеждането на по-дълъг срок за предизвестие при
прекратяване на трудовия договор. От цялостното поведение на управителя,
на работниците е дадено да се разбере, че ако не подпишат това
споразумение, няма как да продължат да работят във фирмата. Това било
заявено от него и в личен разговор със свид. В. Ил.. Тя била категорично
против подписването на това споразумение и в личния й разговор била
подложена на голям натиск от управителя. В този разговор също било
изрично посочено, че подписването на споразумението е само формалност и
ако тя реши да си отвори митническа агенция, управителят първи щял да й
подаде ръка. Така, с уверенията на ръководството и под натиск да не загубят
работата си в конкретния момент, много от служителите подписали
споразумението. Копие от него не е било предоставено на нито един от тях.
Ответникът го е подписал на 28.01. 2020 г., въпреки че не бил съгласен.
В чл. 1 от това споразумение е посочено, че Д. се задължава, след
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, да не изпълнява същата
или подобна работа в друга компания, по трудово или гражданско
правоотношение или под какъвто и да било друг конкурентен начин, на
територията на област Търговище, за срок от една година, считано от датата
на прекратяване. При нарушаване на това задължение служителят се
5
задължава да заплати на работодателя си неустойка, в размер на 12 месечни
брутни заплати, които е получил преди прекратяването на договора.
Ответникът напуснал работа, считано от 01.12. 2021 г. Същата година
нещата в тази фирма не били много добре и имало напуснали и други
служители. Докато е работил при ищеца е вършил добре своята работа
Към момента ответникът има регистрирано ЕООД “Експортим“, с
ЕИК206189780. Дейността му започва през 2021 г. и е в същата сфера, в
която е работил при ищеца – митническо агентиране. През периода на работа
не е обслужвал дружеството „Тракия глас България“ ЕАД, но е работил с
търговци, които са били клиенти и на ищеца.
Тези факти съдът приема на основание съвпадащите изявления на
страните, писмените доказателства и свидетелските показания, като дава вяра
най-вече на свидетелите, водени от ответника. Те и двамата са работили в
същия период при ищеца, в момента нямат отношения с него и са
незаинтересувани от изхода на делото.
При така установените факти, съдът прави следните изводи: искът е
изцяло неоснователен, във всички му части.
Сключеното между страните споразумение, не е нищо друго, освен
допълнително споразумение към трудовия договор, който е съществувал
между тях, независимо от това, че не е споменато изрично в текста. Това е
споразумение, което касае поемане на задължения, свързани именно с
трудовото правоотношение и действия след прекратяването му. Това не са
други отношения, извън контекста на трудовия договор.
На първо място, не се установиха твърденията на ищеца в исковата
молба, че ответникът е бил нелоялен към бившия си работодател и е
осъществил действия, с които да уронва престижа му, както и това да
използва базата му данни за клиентите. Тяхната преценка относно
осъществяването на дейността по митническо агентиране и избора на агент е
напълно свободна и няма доказателства ответникът целенасочено да е
убеждавал тези клиенти да работят с него.
Освен това, съдът приема като абсолютно валидни направените
възражения за протИ.речие на това споразумение със закона – както с
Конституцията на Република България, така и с КТ.
6
В чл. 48, ал. 1, т. 3 от КРБ е предвидено, че се гарантира правото на
всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа.
Всякакви ограничения от подобен характер влизат в директно протИ.речие с
тази норма и са недействителни.
След като ответникът е напуснал ищцовото дружество, е било нормално
да си потърси друга работа или да започна сам да осъществява търговска
дейност. Той не е следвало да се съобразява с подписаното допълнително
споразумение.
То протИ.речи и на чл. 8, ал. 4 от КТ. Работодателят разполага с други и
то законни средства, за да избегне масовото напускане на работа от
служители, които са работили при него и на които държи, но не и да налага
забрани и предвижда неустойки от подобен характер. Несъразмерна е освен
това една такава клауза за работника, който години наред се е квалифицирал в
определена област и след това да бъде лишаван от правото на труд именно в
тази област, като бъде поставен в изключително неизгодни икономически
условия в продължение на една година. Какво по-голямо ограничение на
правото на труд?
Освен това, начинът по който е било подписано споразумението, под
принуда и заплаха от незабавно напускане на работа, протИ.речи на морала.
Налице е и въвеждане в заблуждение от страна на работодателя, че тази
клауза е абсолютна формална и никога няма да бъде задействана. Заплахата
за загуба на работа е била абсолютна действителна, както се установи от
показанията на свидетелите. Всичко това води и до унищожаемост на
споразумението, но с оглед въведените основания за протИ.речие със закона
и морала, подобни правни възражения не са правени и няма искания в този
смисъл.
При формиране на крайния извод за неоснователност на иска, съдът се
позовава и на съдебна практика, част от която е цитирана и от ответника в
отговора му и която е актуалната и към настоящия момент:
Решение № 740 от 18.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 322/2010 г., IV г. о.,
ГК: „Уговорката, с която се ограничава извършването на конкурентна
дейност от страна служители за определен срок след прекратяване на
трудовия им договор, е в нарушение на конституционно признатото право на
труд, по-специално нормата на чл. 48, ал. 3 КРБ, където се прогласява
7
свободата на избор на професия и място на работа на всеки гражданин. При
това работодателят няма право да налага забрана на служителите си, които са
се специализирали в дадена област, да не упражняват своята професия, след
прекратяването на трудовите си отношения, тъй като това би означавало да се
ограничи правото им на бъдещото престиране на труд, а подобна клауза по
своята същност е нищожна. Същата, макар и да не е свързана със съдържание
на трудовия договор, възлага задължение на работника или служителя в
определен период от време да не встъпва в трудови или граждански
отношения с конкурентна фирма, която уговорка протИ.речи на норми и
принципи на трудовото право - чл. 8, ал. 4 КТ.“
Решение № 417 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1228/2009 г., III г. о.,
ГК: „Клауза, по силата на която се възлага гражданска отговорност на
работника или служителя, в случай че след прекратяване на трудовите
правоотношения с работодателя същият не спази поето задължение да не
встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма, е
нищожна поради протИ.речие със закона.
Правото по чл. 48, ал. 3 от Конституция на РБ, всеки гражданин
свободно да избира своята професия и място на работа, не може да бъде
предмет на действителен отказ или ограничение, изразени в частноправно
съглашение, включително като клауза на трудов договор при постъпване на
работа, предвид недопустимостта за отказ от личното право на труд, скрепено
с императивната норма на чл. 8, ал. 4 от КТ, в доразвитие на изведения в
цитираната конституционна норма принцип.“
В този смисъл са и решение № 561 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1717/ 2009 г., IV г. о., О № 906 от 24.07. 2012 г., по гр.д. 1720/ 2011 г. на
четвърто ГО на ВКС, О № 982 от 07.10. 2010 г., по гр.д. № 552/ 2010 г. на
трето ГО на ВКС.
След като ищецът се позовава в иска си на недействителна клауза, то
претенцията му е неоснователна.
С оглед на така изложените съображения, искът следва да се отхвърли
изцяло като неоснователен, както за главницата, така и за лихвата.
По разноските. Предвид изхода от делото, разноски се полагат в пълен
размер на ответника. Според представените писмени доказателства сумата е
1680 лв., която да се присъди с ДДС.
8
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „НЕФТ ОЙЛ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Т., бул. “М. Ан.“ № ..., ет. ..,
представлявано от управителя Н. Др. Н.и адвокат Т. Н. Р., от гр. В., бул.“Вл.
В.“ № ..-..., етаж .., офис .., тел. 089 799 ..., срещу Д. Б. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Т., ул. „Ст. п.“ .., представляван от адвокат И. И. от гр. Т,
за заплащане на сумата от 28 527,75 лв. главница и 523,01 лв. – изтекла
законна лихва върху главницата, за периода от 04.03.2022 г. до датата на
предявяване на настоящата искова молба, представляваща неустойка по
споразумение от 28.01. 2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „НЕФТ ОЙЛ” ЕООД, ЕИК *********, с посочените по-горе
данни, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. Д., ЕГН **********, с посочените по-горе
лични данни, сумата от 1680 лв., с ДДС, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
9