Р Е Ш Е Н И Е
№ 264
гр.Плевен, 18.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №171 по описа на Административен съд-Плевен за
2021год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл. АПК.
Делото е образувано по жалба от „Индъстри груп“
ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Червен бряг, ул
„Панайот Волов“ №25, вх.В, ет.4, ап.36, представлявано от Ц.Т., против Заповед №10990/26.01.2021 г. на
началник отдел "Оперативни дейности" Велико Търново, дирекция
"Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП. Със заповедта е наложена принудителна административна
мярка: запечатване на търговски обект- газостанция, находяща се в гр.Койнаре,
общ.Червен бряг, ул „Милчо Симеонов“ №2
и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни от влизане
в сила на заповедта, на осн. чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "г".
В жалбата се сочи, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Като мотив за ПАМ
административният орган е посочил разпоредбата на чл.186, ал.1,т.1, б.“г“,
съгласно която принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите. Счита, че в посочената по-горе
разпоредба законодателят визира изобщо
неподаване на информация за доставката на течни горива към WEB базираното
приложение на интернет страницата на НАП, а не забавено подаване, както е в
конкретния случай и то със закъснение от два дни. Прави извод, че не се касае
изобщо за неподаване на информация, а за подаване на такава след установения
затова срок, и то не поради констатирано неподаване от контролните органи, а по
собствена инициатива на задълженото лице. Счита, че този факт обективно сочи,
че дружеството не е имало за цел да укрие прихода от продажби и да ощети фиска
и вследствие на това-да избегне плащането на данъци, защото в противен случай
изобщо не би подавало информация за получаваните доставки на горива. Поради
което счита, че в конкретния случай оспорената заповед не съответства на целта
на закона и е постановена в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. В конкретния случай според жалбоподателя не е налице значително съществено
нарушение на охраняваните обществени интереси, поради което и целта на
издадената Заповед за налагане на ПАМ е явно несъразмерна с оглед на
целта, за която следва да бъде издаден ПАМ. Тази преценка се явява обективна с
оглед характеристиката на нарушението и подаване на данни със закъснение от два
дни, а не изобщо неподаване на такива, без да е налице стремеж да бъде
избегнато данъчно облагане и укриване на приходи. Липсват други не само
съществени, но каквито и да било разминавания, които да определят, че се касае
за дейност, насочена към укриване на приходи с цел избягване на данъчното
облагане. В подкрепа на това си становище се позовава още на постановеното Тълкувателно решение № 2 от 22.03.2011 г. по
тълкувателно дело № 6/2010 г. на Върховния административен съд, в което по т. 12 е посочено, че при налагането
на принудителна административна мярка трябва да се прави преценка на
конкретните относими факти спрямо конкретното лице, тоест "личното
поведение на лицето трябва да представлява истинска, реална и достатъчно
сериозна заплаха", засягаща основен обществен интерес. По т.9 от
горепосоченото тълкувателно решение на ВАС е отбелязано, че налаганите
ограничителни мерки (принудителни административни мерки) по съображения за
защита на държавен или обществен интерес трябва да са съответни на степента на
опасност, която конкретните обстоятелства от личното поведение на лицето
разкриват. Т.е. засягането на субективното право трябва да е само в
необходимата и достатъчна степен, за да преодолее осъществяваната реална,
актуална и достатъчно сериозна заплаха за обществения интерес. Мерките трябва
да бъдат такива, че защитавайки императивния обществен интерес, да засягат в
най-малка степен правата на частното лице. Счита, че наличието на изрядност на отчетността на търговеца, подаването
на данните, макар и със закъснение по
собствена инициатива, а не по указание и след проверка от контролните органи,
сочещо на липса на умисъл за ощетяване на фиска, прави неправилна и
необоснована преценката на административния орган за наличието на достатъчно
сериозна и актуална заплаха, която съответното дружество представлява за някой
от фундаменталните интереси на обществото. Това прави заповедта несъответна на
преследваната от закона цел. Счита, че в оспорената заповед бланкетно е
преписана разпоредбата на чл.22 от ЗАНН без каквато и да е било конкретика, мотивираща
налагането на принудителни административни мерки. Липсата на мотиви за налагане
на принудителни административни мерки води до ограничаване на правото на защита
на лицата, адресати на процесната заповед, както и възможността да организират
защитата си.В заключение моли съда да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
представлява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът- началник отдел "Оперативни
дейности" Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности" към
Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, в съдебно заседание
се представлява от юрисконсулт М. с пълномощно на л.173 от делото, която
оспорва жалбата, моли същата да бъде отхвърлена. Представя писмени бележки, в
които развива подробни съображения за неоснователност на подадената жалба.
Административен съд-Плевен, като прецени
събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 10.01.2021 год. е извършена проверка в
обект - газостанция, находяща се в гр.
Койнаре, Община Червен бряг, ул.“Милчо Симеонов“№2, стопанисван и експлоатиран
от жалбоподателя, във връзка с правилното прилагане и спазване на данъчното и
осигурително законодателство. Проверен е търговски обект- газостанция, в който
се извършва продажба на антифриз на цени от 2,60лв/л и 4,00лв/л, течност за
чистачки на цена 2,60лв и пропан-бутан на цена 0,92лв/л. Установено е, че в обекта има разположен един брой резервоар с
вместимост от 4863 литра за съхранение на пропан-бутан. В обекта е разположена
и един брой бензиноколонка тип DFS-Q7S-KL с БК тип LPG 4545, съгласно представено свидетелство за регистрация
на фискално устройство от 10.10.2019г.
Обектът разполага и с един брой нискодебитен пистолет за зареждане с
пропан-бутан. В обекта няма съоръжения за съхранение на Add Blue. В търговският обект няма ПОС-терминално устройство.
В хода на проверката е установено и е
представено подадено заявление , придружено е блок- схема към БИМ, на което е
изписана дата 29.02.2020г. В хода на проверката е установено, че жалбоподателят, като лице по чл.З от Наредба №
Н-18 от 13 декември 2006 г., не е изпълнило задължението си да подаде, преди
регистрацията на ЕСФП заявление за проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден
от неговия председател и публикуван на интернет страницата на института, за
извършване на проверка на място в обекта.
Установено е още, че в обекта - газостанция е инсталирана и работеща
електронна система с фискална памет /ЕСФП/ „DFS Q7S-KL“, с ЦРУ: „Datecs“
FP-2000, регистрирана в НАП с №4349172 на 10.10.2020 г., с индивидуален номер
/ИН/ DT796020, ИН на фискална памет /ФП/ № 02796020. Заявлението за
първоначална проверка на ЕСФП е подадено към БИМ на 29.02.2020 г., със
закъснение, а не в законоустановеният срок, а именно преди или на 10.10.2019г.
/датата на регистрацията на ЕСФП/.
В хода на проверката е установено още,
че въвеждането на данни за доставените количества горива по документ, въведени
чрез ЕСФП, не се извършва на датата на данъчното събитие, а със закъснение. На
29.12.2020г. е получено гориво пропан-бутан от 1855кг по АДЦ№********* от
29.12.2020г. На 09.01.2021г. е получено гориво пропан-бутан от 1893кг по АДЦ
№**********/08.01.2021г., които са въведени документално на 10.01.2021г. Установено
е, че това съставлява нарушение на разпоредбата на чл.59а, ал. 1 от Наредба
Н-18/2006 на МФ, съгласно която лицата по чл. 118, ал.9 и 10 от ЗДЦС подават в
НАП данни чрез електронен документ за доставка /ЕДД/ или електронен документ за
получаване /ЕДП/ за доставката и движението на доставените /получени/количества
течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество
гориво или до част от него.
За установените факти и обстоятелства е
съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0292938/10.01.2021 г. на
основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК,
Съставен е и АУАН серия AN № F595098/26.02.2021 год. затова,
че дружеството в качеството си на данъчнозадължено лице за периода 1.11.2020
год.-10.01.2021 год. не е подало данни за доставки на получени количества течни
горива, постъпили и отразени в нивомерната
система на датата на възникване на данъчното събитие, като в АУАН са
посочени и конкретните доставки.
В хода на извършената проверка са
констатирани и други нарушения, за които са съставените приложените по делото
актове за нарушения.
Издадена е и оспорената в настоящото
производство Заповед
№10990/26.01.2021 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Велико
Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП. Със заповедта е наложена принудителна
административна мярка: запечатване на търговски обект- газостанция, находяща се
в гр.Койнаре, общ.Червен бряг, ул „Милчо Симеонов“ №2 и забрана за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни от влизане в сила на заповедта, на осн. чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "г", с оглед констатираното нарушение на чл.59а, ал. 1 от
Наредба Н-18/2006 на МФ-неподаване на данни от ЕСФП по чл.118 от ЗДДС в НАП.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 25.02.2021 год., видно от разписката на
гърба на л.14 от делото, а жалбата против тази заповед е подадена направо в
съда на 5.03.2021 год. и е заведена с вх.№1142.
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице,
което има правен интерес от оспорването, тъй като със заповедта се запечатва
обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, в законоустановения срок по чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.149,
ал.1 от АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. С приложената
на л.148 от делото Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 год.. изпълнителният директор
на НАП е оправомощил началниците на отдели "Оперативни дейности" в
териториалните дирекции на НАП към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП да издават заповеди за запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС.
Именно Началникът на отдел „Оперативни дейности“ в ТД на НАП-Велико Търново е
издал оспорената в настоящото производство заповед.Същата изпълнява съответната
длъжност, видно от приложената на л.149 от делото заповед.
Оспореният административен акт е издаден в
установената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Подробно в заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното при
проверката от контролните органи нарушение, което именно е мотивирало
фактически прилагането на процесната ПАМ. Освен неподаването на данни за
доставки на получени количества течни горива, постъпили и отразени в
нивомерната система на датата на
възникване на данъчното събитие, проверяващите органи са констатирали и описали
наличие на още три вида административни нарушения: наличие на касова разлика
между наличните парични средства в касата и тези, отчетени във ФУ; неподаване
преди регистрацията на ЕСФП на заявление
за проверка на ЕСФП в БИМ; неотпечатване на пълен дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в ЕСФП са
регистрирани продажби/сторно операции и/или зареждания на течни горива. Едно от
тези нарушения- неподаване преди регистрацията
на ЕСФП на заявление за проверка на ЕСФП в БИМ, органът е извел като допълнителен
фактически мотив за прилагане на ПАМ. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1,т.1, б. "г", законодателят е предвидил налагането на ПАМ с
мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона
предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "г" са
формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в
Националната агенция за приходите. " В нормата на чл.59а,
ал. 1 от Наредба Н-18/2006 на МФ e разписано задължението на лицата по чл. 118,
ал.9 и 10 от ЗДДС да подават в НАП данни чрез електронен документ за
доставка /ЕДД/ или електронен документ за получаване /ЕДП/ за доставката и
движението на доставените /получени/количества течни горива, както и за
промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него.
Електронният документ за доставка/ ЕДД/ или електронен документ за получаване
/ЕДП/ се подават по електронен път с квалифициран електронен подпис в WEB
базирано приложение на интернет страницата на НАП на датата на данъчното
събитие или на датата на промяната в обстоятелствата предвид разпоредбата на
чл.59б, ал.1 от Наредба Н-18/2006 на МФ. Тези задължения са разписани и в
разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС, съгласно която данъчно задължено лице -
доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в
Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване
на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен
подпис.
Възприемайки
извършеното нарушение на 59а, ал.1 от
Наредба №Н-18/2006 год. във връзка с чл.118, ал.10 от ЗДДС като източник на
правомощието си по чл. 186, ал. 3
във вр. с ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС, в случая ответният административен орган, е издал процесната
заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския
обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение.
Самият акт на ответника е мотивиран в достатъчна степен, както вече беше
посочено, освен чрез подробно описание на констатираното нарушение на реда и
начина за подаване на данни за ЕСФП в НАП, така и допълнително чрез посочване и
на други констатирани при проверката обстоятелства- неподаване преди
регистрацията на ЕСФП на заявление за
проверка на ЕСФП в БИМ. А и чрез
препращането в оспорената заповед към протокола за извършена проверка от
10.01.2021 год., в който са отразени и други извършени нарушения. Изложени са и
допълнителни мотиви относно факта, че с констатираното нарушение се засягат
обществените отношения, свързани с отчетността, с факта на правилно определяне
на реализираните доходи с оглед възможността за нанасяне пряка щета на
държавния бюджет. Това прави акта
мотивиран, поради което възражението за липса на мотиви е неоснователно.
Заповедта е мотивиран и от гледна точка
конкретната продължителност на наложената мярка. В разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната
административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец.
След като законодателят е предвидил срок до един месец, то административният
орган е длъжен да обоснове защо е определил срок от 14 дни, който е под средния
срок, определен в закона. В случая са изложени мотиви по отношение на
продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган се е
позовал на вида и обема на упражняваната
в съответния обект дейност. Органът
е посочил и целите, които иска да бъдат постигнати с налагането на
мярката, а именно-защита интереса на държавния бюджет за законосъобразно
регистриране и отчитане на продажбите чрез ФУ в проверения търговски обект,
правилно отчитане на реализираните обороти и стриктно спазване на изискванията
за съхранение на документи от/във връзка с фискалното устройство в обекта,
както и осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното
противоправно поведение в трайна практика. Тези мотиви в достатъчна степен
обосновават правилното определяне на продължителността на наложената мярка и се
споделят от настоящия съдебен състав.
Не съставлява нарушение на формата и факта,
че не е посочена конкретна дата на запечатване на търговския обект. Посочената
такава в заповедта е определяема, а именно -14 дни след влизане в сила на оспорената
заповед. Именно защото органът не е допуснал предварително изпълнение на
заповедта , както и поради факта, че няма как да се определи с точност
конкретната дата на влизане в сила на заповедта поради правото за оспорване на
същата, което в случая е упражнено, е фактически невъзможно да се посочи
конкретна дата на запечатване на търговския обект.
В производството пред административния орган
не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Не съставлява изискване на
закона заповедта за ПАМ да се издава едва след като е издаден акт за
установяване на констатираното административно нарушение, обосновало
прилагането на мярката, но въпреки това акт за нарушение е издаден. Фактите,
изпълващи хипотезата на чл.59а, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 год. във връзка с чл.118,
ал.10 и чл.186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС, са описани в съставения при проверката в търговския
обект протокол №0292938/10.01.2021 год., който е описан в оспорената заповед.
Оспорената заповед съответства и на
материалния закон.
Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от Закона за
данък върху добавената стойност
предвижда, че принудителна административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в
Националната агенция за приходите.
В конкретната хипотеза се установява, че
търговецът не е изпълнил вмененото му от чл.59а, ал.1 от Наредба №Н-18/2006
год. във връзка с чл.118, ал.10 задължение в качеството си на данъчнозадължено
лице да подава данни за доставки на
получени количества течни горива, постъпили и отразени в нивомерната система на датата на възникване на данъчното
събитие. Неподаване на такива данни от
дружеството е констатирано от приходните органи за периода 1.11.2020
год.-10.01.2021 год., за което е съставен приложеният на л.157-158 от делото
АУАН, в който са описани и конкретните доставки по дати и количества.Касае се
за доставки на пет дати в общо количество над 8700 кг. гориво. Неизпълнението
на задължението за подаване на данни в изискуемото от закона време-на датата на
възникване на данъчното събитие, е основание за прилагане на принудителна мярка
по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС. Съдът намира тълкуването на жалбоподателя, че
мярката се прилага само при неподаване на данни, а не при подаване на такива в
НАП със закъснение, какъвто е настоящият случай, за стеснително. Според съда
законодателят е предвидил прилагане на мярка във всички случаи на
неизпълнение-пълно, частично, след срока, (освен ако мярката е абсолютно несъразмерна и нецелесъобразна), защото в противен случай би се обезсмислило
подаването на дължимите данни в срок. Конкретните обстоятелства обаче във
връзка с извършеното нарушение, в т.ч. дали е налице пълно неизпълнение или
изпълнение след установения срок и конкретното закъснение, според съда следва да се преценяват при определяне
на продължителността на мярката и
възможността за допускане на нейното предварително изпълнение
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до
обекта.
Оспореният административен акт е издаден в
съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Чл. 22 ЗАНН
изрично предвижда, че за предотвратяване на административни нарушения могат да
се прилагат принудителни административни мерки. Неоснователно е основното
оплакване в жалбата, че оспорената
заповед не съответства на целта на закона и е постановена в нарушение на
принципа на съразмерност. В конкретния случай не се касае за инцидентно
неподаване на информация в срок за една отделна доставка на гориво.
Констатирано е такова на пет отделни дати-13.11.2020 год., 2.12.2020 год.,
16.12.2020 год., 22.12.2020 год., 9.01.2020 год., т.е. в период около два
месеца, като количеството получено гориво по акцизните данъчни документи, общо
е в размер над 8700 кг.(8,7 тона). Освен това процесно нарушение, станало основание за
прилагане на мярката, при същата проверка са констатирани още три вида
нарушения: наличие на касова разлика между наличните парични средства в касата
и тези, отчетени във ФУ, като установената разлика е в размер на 440,48 лева, която
не е отразена чрез наличното и въведено в експлоатация в обекта фискално
устройство чрез операциите „служебно въведени“суми, като ФУ притежава
необходимите функции за тази цел; неподаване преди регистрацията на ЕСФП на заявление за проверка на ЕСФП в
БИМ; неотпечатване на пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет за всеки ден, през който в ЕСФП са регистрирани
продажби/сторно операции и/или зареждания на течни горива, в осем
последователни дни-от 1 до 9 януари 2021 год. Всички тези констатирани
нарушения при стойностните и количествени параметри, при които са извършени, макар
и да не са свързани с пълно неизпълнение , а със срочно неизпълнение на
установени задължения, сочат на системност при неспазване на установените от
закона срокове и в този смисъл значително съществено нарушават охраняваните
обществени интереси, поради което и
целта на издадената Заповед за налагане на ПАМ се явява съразмерна с оглед на
целта, за която следва да бъде издаден ПАМ. Тази преценка се явява обективна с
оглед характеристиката и многобройността като количество и видове на обективно извършените
деяния, констатирани в съставения протокол за проверка и съответно- в
издадените на това основание 4 броя актове за нарушения.
Именно Тълкувателно решение № 2 от
22.03.2011 г. по тълкувателно дело № 6/2010 г. на Върховния административен
съд, на което се съдържа позоваване в жалбата, предвижда по т.12, че при налагането на принудителна
административна мярка трябва да се прави преценка на конкретните относими факти
спрямо конкретното лице, тоест "личното поведение на лицето трябва да
представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха", засягаща
основен обществен интерес. По т.9 от горепосоченото тълкувателно решение на ВАС
е отбелязано, че налаганите ограничителни мерки (принудителни административни
мерки) по съображения за защита на държавен или обществен интерес трябва да са
съответни на степента на опасност, която конкретните обстоятелства от личното
поведение на лицето разкриват. Т.е. засягането на субективното право трябва да
е само в необходимата и достатъчна степен, за да преодолее осъществяваната
реална, актуална и достатъчно сериозна заплаха за обществения интерес. Мерките
трябва да бъдат такива, че защитавайки императивния обществен интерес, да
засягат в най-малка степен правата на частното лице. В случая
констатираното неправомерно поведение на
дружеството в определен продължителен период от време под формата на
осъществяване на различни административни простъпки, свързани с несвоевременно
изпълнение на задължения към държавата, както и с установено неотчитане във ФУ
на цялото количество парични средства, находящи се в касата, несвоевременно
отпечатване на финансови отчети, сочи на
системност на неизпълнение на задължения във връзка с отчетността и накърнява реда и правната сигурност на
данъчното документиране и отчитане
движението на паричните средства, затруднява дейността на органите по
приходите и създава усложнения в отношенията на данъчните субекти от една страна,
и между тях и данъчните органи, от друга. Затова и приложената ПАМ се явява
съразмерна, справедлива и целесъобразна
в конкретния случай.
Определеният срок за прилагане на мярката е
под средния размер, съответства на тежестта на извършеното нарушение и не
ограничава правата на търговеца в степен, надхвърляща необходимото за
осъществяване на преследваната от закона цел.
На тези основания жалбата против заповедта
следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд-Плевен
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Индъстри груп“ ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Червен бряг, ул „Панайот Волов“ №25, вх.В,
ет.4, ап.36, представлявано от Ц.Т.,
против Заповед №10990/26.01.2021 г. на началник отдел "Оперативни
дейности" Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности" към
Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ: /п/