Р Е Ш Е
Н И Е
№…............/26.07.2024
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
50 състав, в открито съдебно
заседание, проведено на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА М.
при участието на секретаря Мариана
Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10161/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна, 50 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по повод предявени
от Н.М.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, Р.К.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, Л.Б.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, и А.Д.К., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу А.Х.Ч., ЕГН **********,
с адрес: *** и М.К.Ч., ЕГН **********,
с адрес: ***, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108
ЗС, както следва:
1. за признаване за установено по отношение на ответниците А.Х.Ч. и М.К.Ч., че ищците Н.М.Н. и Р.К.Н. са
собственици при условията на съпружеска имуществена общност на 2/9 ид.ч. от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *,
одобрени със Заповед */23.06.2008 г. на ИД
на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. *,
п.к. 9000, ул. „Вилите“ № 32, с площ от 311 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10
до 15 m), с номер по предходен план 2054, при съседи: *
*, на основание
Договор за замяна, обективиран в Нотариален акт за замяна на недвижими
имоти № * г. по описа на Нотариус *
на НК, с район на действие Pайонен съд - Елена,
вписан в Служба по вписванията - гр. * с вх.рег. № 3/07.07.2009 г., дв.вх.рег. № */07.07.2009
г., акт. № 34, том 38, книга прехвърляния; както и за осъждане на ответниците А.Х.Ч. и М.К.Ч. да предадат на ищците Н.М.Н. и Р.К.Н. * на придобитите от
последните в режим на съпружеска имуществена общност 2/9 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор *, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *,
одобрени със Заповед */23.06.2008 г. на ИД
на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. *
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: средно застрояване (от 10 до 15 m),
с номер по предходен план 2054, при съседи: *
2. за признаване за установено по отношение на ответниците А.Х.Ч. и М.К.Ч., че ищците Л.Б.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, и А.Д.К. са собственици
при условията на съпружеска имуществена общност на 2/9 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *,
одобрени със Заповед */23.06.2008 г. на ИД
на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. *2,
с площ от 311 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 m),
с номер по предходен план 2054, при съседи: *,
на основание Договор за замяна, обективиран
в Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 141/29.06.2009 г., том ІІ, peг.
№ *, дело № 316 от 2009 г. по описа на Нотариус Йордан
Цончев, peг. № 321 на НК, с район на действие Pайонен
съд - *, вписан в Служба по вписванията - гр. *
с вх.рег. № 3/07.07.2009 г., дв.вх.рег. №
*/07.07.2009 г., акт. № 34, том 38, книга прехвърляния;
както и за осъждане на ответниците А.Х.Ч.
и М.К.Ч. да предадат на ищците Л.Б.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, и А.Д.К.
владението на придобитите от последните в режим на съпружеска имуществена
общност 2/9 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. *, одобрени със
Заповед */23.06.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот:
гр. *, п.к. 9000, ул. „*
с площ от 311 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, *
на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 m),
с номер по предходен план 2054, при съседи: *
Ищците основават
исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди
се, че с Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № * г. по описа на Нотариус
*, peг. № 321 на НК, с район на действие Pайонен съд - *, вписан в Служба по
вписванията - гр. Варна с вх.рег. № 3/07.07.2009 г., дв.вх.рег. № */07.07.2009 г., акт.
№ 34, том 38, книга прехвърляния, ищците са придобили собствеността върху 4/9
ид.ч. от поземлен имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Вилите“ № 32, с
идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед */23.06.2008 г. на ИД
на АГКК, целият с площ от 311 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м./, при граници и
съседи на имота: имот № *, с номер по предходен план 2054.
Собствеността
е придобита, както от съпрузите Н.М.Н. и Р.К.Н., така и от съпрузите Л.Б.К. и А.Д.К.,
в условията на съпружеска имуществена общност, както следва: Н.М.Н. и Р.К.Н. са станали собственици
при условията на СИО на 2/9 ид.ч. от процесния имот; Л.Б.К. и А.Д.К. са станали
собственици при условията на СИО на 2/9 ид.ч. от процесния имот.
Заявява
се, че при едно от посещенията си в имота ищецът Н.М.Н. открил, че в същия се
намира ответникът А.Х.Ч., който заявил, че е собственик на целия поземлен имот
и изцяло е отрекъл правото на собственост на ищците, както и е препятствал
достъпа на Н.М.Н. до имота.
Сочи
се, че при справка в Службата по вписванията - Варна ищците установили, че
ответникът А.Х.Ч. се легитимира като собственик на имота по силата на
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № */ 28.12.2015 г., том
II, peг. № 3400, дело 203 от 2016 г. по описа на нотариус *, peг. № 332 на НК, с
който е закупил целия поземлен имот с идентификатор *, ведно със сградите,
построени в него, от И.М.Т., като сделката била сключена по време на брака му с
М.К.Ч..
Ищците
считат, че ответниците А.Х.Ч. и М.К.Ч. не са придобили 4/9 ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор 10135.5506.410 от действителните им собственици, поради
което те не са станали собственици на същите, с оглед на вписаните актове по
партидата на недвижимия имот при Служба по вписванията – Варна, от които се
установявало следното: че на 29.06.2009 г. с договор за замяна четиримата ищци са
придобили 4/9 ид.ч. от процесния имот от *; на 05.05.2015 г. в
полза на * бил издаден Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давностно владение, по отношение на останалите 5/9 ид.ч. от
имота; на 27.05.2015 г. * и * прехвърлили чрез замяна 5/9 ид.ч. от имота на И.М.Т.
срещу движима вещ - конвектомат за десет тави; на 28.12.2015 г. в полза на И.М.Т.
бил издаден нотариален акт за удостоверяване на право на собственост върху
недвижим имот, придобит по давност, за 4/9 ид.ч. от процесния поземлен имот /собствените
на ищците ид.ч./; на 29.12.2015 г. И.М.Т. продала целия имот на ответника А.Х.Ч..
Твърди
се в исковата молба, че ответниците се легитимират като собственици на целия
имот с Нотариалния акт от 29.12.2015 г., като понастоящем владеят и собствените
на ищците 4/9 ид.ч. от имота без годно правно основание, както и препятстват
достъпа им до имота, което поражда правен интерес за същите от предявяване на
исковете в настоящото производство.
В срока по
чл. 131 ГПК ответницата М.К.Ч. е депозирала отговор
на исковата молба, в който излага
становище за неоснователност на предявените искове.
Твърди се, че ищците не са собственици
на процесните 4/9 ид.ч. от процесния недвижим имот, доколкото същите не са били
собственици на нива с площ 1,400 дка, пета категория, в местността Джевезлика,
представляваща имот № * по плана за земеразделяне, при граници: № *, поради което сделката по
нотариалния акт за замяна не е произвела целения вещноправен ефект. Заявява се,
че ищците не са получили и владението върху 4/9 ид.ч. от имота от прехвърлителите
- заменители *, тъй като не са се
считали за собственици и за владелци на процесните идеални части. Сочи се, че
ищците не са декларирали имота по реда на чл. 14 ЗМДТ, нито са предприели
необходимото по ЗКИР да бъдат вписани в кадастралните регистри към
кадастралната карта на гр. Варна, одобрена със Заповед № *3.06.2008г. на ИД на АГКК.
Твърди се от ответницата М.К.Ч., че целият ПИ с идентификатор
*, в т.ч. и процесните
4/9 ид.ч. от него, е собствен на ответницата и съпруга й А.Х.Ч. при условията
на СИО, доколкото същият е придобит чрез възмездна сделка - покупко-продажба, обективирана
в Нотариален акт № 94, том II, рег.№ 3400, дело № 203/29.12.2015г. на Нотариус * - рег.№ * в НК-*, вписан като Акт № *8/2015г., вх.регистър № */30.12.2015г., дв.вх.регистър №
30992 на СВ-Варна, по време на брака им от собственика-продавач - И.М.Т., която
го е притежавала в индивидуална собственост. Заявява се, че ответниците са упражнявали
фактическа власт върху имота на посоченото правно основание, като при
сключването на сделката продавачът им е предал владението на имота.
При условията на евентуалност се
твърди, че ответниците притежават целия ПИ с идентификатор 10135.5506.410, в
т.ч. и процесните 4/9 ид.ч. от него, по силата на изтекла в тяхна полза
придобивна давност, като към спокойното и непрекъснато владение и ползване на
имота, осъществявано от праводателката им И.М.Т. през периода от смъртта на
Иван Ненчев Радков на 03.03.2000 г. до 29.12.2015 г., със съзнанието, че е нейн,
присъединили тяхното владение и ползване от датата, на която същата им предала
владението и ползването на имота - 29.12.2015 г. и владеят и ползват
непрекъснато имота със съзнанието, че е техен, до 18.11.2019 г. – датата на
получаване на исковата молба по настоящото дело. Заявява се, че от праводателката
им И.М. Тородова знаят, че след смъртта на бившия собственик * неговата съпруга не е
осъществявала реална фактическа власт върху имота и не е имала съзнанието, че
притежава каквато и да било собственост, тъй като е била болна и с тежка форма
на деменция.
Посочено е в отговора на искова молба,
че настоящият адрес на ответницата е именно адресът на процесния имот, а в
дружествата - доставчици на електричество и на вода именно нейният съпруг А.Ч.
е титуляр на партидите за ток и вода, като ответниците редовно заплащат и
дължимия местен данък и такса „Битови отпадъци" за имота към Община *.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът А.Х.Ч. е депозирал
отговор на исковата молба, в който се излага,
че предявените искове са неоснователни.
Твърди се, че е налице пълна
нееквивалетност на престациите по отношение на посоченото от ищците придобивно
основание на процесния недвижим имот, поради което сключената с Нотариален акт
№ № * от 29.06.2009 г. на Нотариус
*, с рег.№ * в Нотариалната камара и район на
действие Районен съд - * сделка за замяна била нищожна, поради
нарушение на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Последното
било обусловено от факта, че само 5 дни преди сключването на сделката, с която ищците
се легитимират като собственици на основание замяна, същите са закупили с Нотариален
акт № * от 24.06.2009 г. на
нотариус Йордан Цонев, имота, предмет на замяна, за сумата от 100 лева.
Заявява се, че от 29.06.2009 г. до
28.06.2019 г. ищците не са декларирали имота в Община *, не са заплащали данъци за него,
не са го регистрирали в регистъра към кадастралната карта в Служба по кадастър
– Варна.
Твърди се, че ответниците А. и М. * са собственици на целия недвижим
имот, придобит чрез покупка от собственика И.М.Т., с договор за
покупко-продажба, като последната е придобила същия на основание изтекла в
нейна полза придобивна давност, упражнявана за периода от 2003 г. до 2015 г. за
4/9 ид.ч. и замяна за 5/9 ид.ч., в условия на евентуалност И.Т. е придобила
имота на основание давностно владение за целия период от 2003 г. до месец май
2015 г., присъединявайки владението си към това на праводателите.
С Определение № */06.03.2020 г. в производството е
конституирано като трето лице – помагач на страната на ответниците И.М.Т.,
което в писмено становище оспорва изцяло предявените искове.
Оспорва се правото на собственост на
ищците, като е направено възражение за нищожност на процесния договор за
замяна, с оглед наличието на пълна нееквивалентност на насрещните престации,
предвид цената на имота, несъответстваща на данъчната оценка. Оспорва се
правото на собственост на ищците и с оглед обстоятелството, че праводателите им
не са били собственици на процесния имот и не са им предали владението по
отношение на същия. Твърди се, че И.М.Т. е придобила правото на собственост по
отношение на процесния имот на основание давностно владение в периода от 2000
г. до месец май 2015 г.
С влязло в сила Определение №
263435/18.11.2020 г. производството по делото е било спряно до приключване на
гр.д. № 10772/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 7 състав, с влязъл в
сила съдебен акт.
Производството по гр.д. № 10772/2020
г. по описа на Районен съд – *, 7 състав, е приключило с Решение № 2707/20.07.2023 г., влязло в сила на
24.10.2023 г., с оглед на което с окончателно Определение № 260311/28.11.2023
г. производството по настоящото дело е възобновено и насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание за продължаване на съдопроизводствените действия по
провеждане на устни състезания.
В
открито съдебно заседание ищците, редовно уведомени, не се явяват, не се
представляват и не изразяват становище.
В
открито съдебно заседание ответникът А.Х.Ч. не се
явява, представлява се от адвокат Г.Я., която излага становище за
неоснователност на предявените искове, с оглед на влязлото в сила решение по
преюдициалното за настоящото производство, в рамките на което е прогласен за
нищожен процесният договор за замяна, обективиран в Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № * от 2009 г. по описа
на Нотариус *, peг. № 321 на НК, с район на действие Pайонен съд – *. Претендират се
сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В
открито съдебно заседание ответницата М.К.Ч. не се явява, не се представлява. В
писмено становище от процесуалния представител на същата – адвокат Сийка
Христова се сочи, че с оглед предмета на влязлото в сила решение по гр.д. № */2020 г. по описа на Районен съд
– *, 7 състав, ищците не
могат да се легитимират като собственици на процесния недвижим имот, поради
което и с оглед недоказване на първата изискуема материалноправна предпоставка
за уважаване на предявените искове, последните следва да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски за производството.
В открито съдебно
заседание третото лице - помагач
И.М.Т. не се явява, представлява се от адвокат Н.И., която моли за отхвърляне
на предявените искове, при съобразяване на влязлото в сила решение, постановено
в производството по гр.д. № 10772/2020 г. по описа на Районен съд – *, 7 състав.
Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявени са обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 108 ЗС.
По иска по чл. 108 ЗС в тежест на ищците е да установят, че са носители на
право на собственост на твърдяното от тях правно основание по отношение на
заявените ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Варна, одобрени със Заповед */23.06.2008 г. на ИД
на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. *
с площ от 311 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 m),
с номер по предходен план *, при съседи: *;
че техните праводатели са били
собственици на имота; че ответниците държат или владеят процесния недвижим имот
/което обстоятелство е прието като безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството/.
В тежест на ответниците е да установят,
в случай на доказване на визираните предпоставки от страна на ищците, наведените от тях положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпят благоприятни за
себе си правни последици, а именно: валидно придобито от тях право на
собственост върху процесния имот на твърдяното придобивно основание.
Искът за собственост по чл. 108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца.
Организирайки защитата си по предявения срещу него иск ответникът следва да
изчерпи всички свои правопогасяващи и правоизключващи възражения. От друга
страна, исковата защита на правото на собственост предполага посочване на
основанието, на което се твърди, че то е придобито, защото това очертава
предмета на спора и на доказване и е израз на диспозитивното начало в
гражданския процес. Само в рамките на посоченото придобивно основание може да
се произнесе съдът, защото това е предмет на иска и само по него се създава
сила на присъдено нещо с диспозитива на решението /в този смисъл Решение № 528
от 11.06.2010 г. по гр.д. № 1218/2009 г. по описа на ВКС, I г. о., ГК./
В конкретния случай, ищците са навели
деривативен способ – договор за замяна, обективиран
в Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № */29.06.2009 г., том * от 2009 г. по описа
на Нотариус *, peг. № * на НК, с район на действие Pайонен съд – Елена, представен
по делото, касаещ прехвърлянето на правото на собственост върху процесния
недвижим имот.
Действителността на посочения договор
за замяна е била предмет на изследване в рамките на преюдициалното за
настоящото производство гр.д. № 10772/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 7 състав, приключило
с Решение № 2707/20.07.2023 г., влязло в сила на 24.10.2023 г., съгласно което процесният договор за замяна, обективиран в Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № * от 2009 г. по описа
на Нотариус *, peг. № 321 на НК, с район на действие Pайонен съд – Елена, е прогласен за
нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради накърняване на
добрите нрави.
Съгласно чл. 297 ГПК, влязлото
в сила съдебно решение е задължително за
съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в
Република България. Наред с това, по силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК съдебното решение
установява със сила на присъдено нещо отношенията между страните и техните
правоприемници, като по силата на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК разрешеният с
него спор не може да бъде пререшаван. Моментът, към който настъпват тези
действия на решението, е приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество
/в този смисъл Решение № 21 от
17.08.2022 г. по гр.д. № 2493/2021 г. по описа на ВКС, 4 Г.О./.
Лице, получило
собствеността на недвижим имот по силата на нищожна разпоредителна сделка, не
придобива вещното право поради липсата на основание за транслиране на същото от
патримониума на праводателя в патримониума на приобретателя /в този смисъл Решение № 132 от
06.02.2019 г. по гр.д. № 5049/2017 г. по описа на ВКС, 2 Г.О./.
С
оглед на посоченото и при съобразяване на установената със сила на присъдено
нещо, съгласно влязлото в сила Решение № 2707/20.07.2023 г. по гр.д. № 10772/2020 г. по описа на Районен
съд – Варна, 7 състав, нищожност на твърдяното от ищците придобивно основание
на правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот, настоящият
съдебен състав приема, че договор за замяна, обективиран
в Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № */29.06.2009 г., том * от 2009 г. по описа
на Нотариус *, peг. № 321 на НК, с район на действие Pайонен съд – *, не е породил
вещноправно действие, съответно правото на собственост върху ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. *, одобрени със
Заповед */23.06.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот:
гр. *, п.к. 9000, ул. „*
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: средно застрояване (от 10 до 15 m),
с номер по предходен план *, при съседи: *
не е преминало в патримониума на приобретателите – ищци в настоящото
производство.
С оглед недоказване в производството
на първата изискуема материално-правна предпоставка за уважаване на исковете по
чл. 108 ЗС, а именно: че ищците са собственици на процесния имот на твърдяното
от тях придобивно основание, съдът не дължи анализ на приобщения в
производството доказателствен материал, събран с оглед разпределената на
ответниците доказателствена тежест.
По изложените съображения, предявените
искове с правно основание чл. 108 ЗС следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответниците следва да бъдат присъдени сторените
от тях разноски за настоящото производство.
Ответникът А.Ч. претендира разноски за
производството в размер на 1 800 лева – заплатено от него адвокатско
възнаграждение, съгласно представен в открито съдебно заседание от 05.07.2024
г. Договор за правна защита и съдействие, а ответницата М.К.Ч. - в размер на 600 лева – заплатено от нея адвокатско
възнаграждение, съгласно представен в открито съдебно заседание от 29.10.2020
г. Договор за правна защита и съдействие от 01.09.2020 г., които следва да им
бъдат присъдени в цялост.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Н.М.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, Р.К.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, Л.Б.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, и А.Д.К., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу А.Х.Ч., ЕГН **********,
с адрес: *** и М.К.Ч., ЕГН **********,
с адрес: ***, обективно и субективно съединени искове, както следва:
1. за признаване за установено по отношение на ответниците А.Х.Ч. и М.К.Ч., че ищците Н.М.Н. и Р.К.Н. са
собственици при условията на съпружеска имуществена общност на 2/9 ид.ч. от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед
*23.06.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот:
гр. *, п.к. 9000, ул. „*
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: средно застрояване (от 10 до 15 m),
с номер по предходен план *, при съседи: *,
на основание Договор за замяна, обективиран
в Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № *
2009 г. по описа на Нотариус *, peг.
№ 321 на НК, с район на действие Pайонен съд - *,
вписан в Служба по вписванията - гр. Варна с вх.рег. № 3/07.07.2009 г., дв.вх.рег. №
13347/07.07.2009 г., акт. № 34, том 38, книга прехвърляния; както и за осъждане
на ответниците А.Х.Ч. и М.К.Ч. да предадат на ищците Н.М.Н. и Р.К.Н.
владението на придобитите от последните в режим на съпружеска имуществена
общност 2/9 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед */23.06.2008
г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. *,
п.к. 9000, ул. „*2, с площ от 311 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно
застрояване (от 10 до 15 m), с номер по
предходен план *, при съседи: *,
на основание чл. 108 ЗС;
2. за признаване за установено по отношение на ответниците А.Х.Ч. и М.К.Ч., че ищците Л.Б.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, и А.Д.К. са собственици
при условията на съпружеска имуществена общност на 2/9 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *,
одобрени със Заповед */23.06.2008 г. на ИД
на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. *,
с площ от 311 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 m),
с номер по предходен план *, при съседи: *,
на основание Договор за замяна, обективиран
в Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № */29.06.2009
г., * от 2009 г. по описа на Нотариус *,
peг. № * на НК, с район на
действие Pайонен съд - *, вписан в Служба по
вписванията - гр. * с вх.рег. № 3/07.07.2009 г., дв.вх.рег. № */07.07.2009
г., акт. № * книга прехвърляния; както и за осъждане на ответниците А.Х.Ч. и М.К.Ч. да предадат на ищците Л.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
и А.Д.К. владението на придобитите от
последните в режим на съпружеска имуществена общност 2/9 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор *, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *,
одобрени със Заповед */23.06.2008 г. на ИД
на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. *,
с площ от 311 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 m),
с номер по предходен план 2054, при съседи: *,
*5, на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА Н.М.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.К.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, Л.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, и А.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на А.Х.Ч., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 1 800 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.М.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.К.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, Л.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, и А.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.К.Ч., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено
при участието на трето лице – помагач на страната на ответниците –
И.М.Т., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.