Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.Добрич, 27.12. 2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият
административен съд,в публично съдебно
заседание на двадесет и седми ноември
две хиляди и деветнадесета година Втори състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
МАРКОВА-ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 438 по описа
на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба с деловоден
индекс на АдмС Добрич-вх.№ 1013/09.07.2019г.,уточнена писмено на
22.10.2019г.,от адв. А. А. и адв. И.А.и
двамата от АК-Варна, като пълномощници на С.М.Т. с ЕГН ********** ***,срещу отказ
на Кмета на община град Добрич,обективиран в писмо изх.№ 94С-00-441/04.06.2019 г.,за
пристъпване към действия по припознаване на детето М.Д.,роден на ***г. в Полша.
В жалбата са
изложени оплаквания за незаконосъобразност на отказа като немотивиран и противоречащ на материалния
закон. Жалбоподателят излага много подробно факти относно раждането на
детето,пристигането му в България и последващи административни и съдебни
производства.Настоява,че детето М.е
родено на ***г., в гр.Вроцлав, Полша и е плод на съжителство на Т. с Д.М.- майка на детето.Компетентният
орган на Полша издал акт за раждане на детето,въз основа на който в община град
Добрич на детето бил съставен акт за раждане,където за баща на детето било
посочено лице с имена С. Д.,роден на ***г. На 05.09.2013г. майката на детето
починала,а детето пристигнало в България.Органът по попечителство и
настойничество в община град Добрич определил за настойник на детето неговата
баба и за заместник настойник неговия вуйчо. Именно към този момент,
жалбоподателят научава, че в акта за раждане на детето той не е вписан като
негов баща предвид което,на 07.05.2014г. подал нотариално заверена декларация за
припознаване на детето М., но получил отказ.Това мотивирало жалбоподателя да
заведе иск за отмяна на съставения акт
за раждане в частта, относно произхода от баща. РС-Добрич уважил иска,като отменил акт за раждане №**/*********.
в частта, относно вписания като баща на детето и разпоредил в акта да се
извърши поправка, като се заличи името и вместо него се запише „баща
неизвестен“. Междувременно детето било осиновено от неговата баба А.Д.с влязло
в сила съдебно решение и бил съставен нов акт за раждане.Последвало оспорване
на осиновяването, като с определение от 21.06.2018г.,по гр.д.515/2015г.
РС-Добрич предоставил на жалбоподателя възможност в 3-седмичен срок да
удостовери с акт за раждане качеството си на баща на детето М.А.Д., като
условие за допустимост на заявения от него иск за унищожаване на осиновяването.
В тази връзка жалбоподателят Т., отправил искане да бъде вписан като баща в
първоначалния акт за раждане на детето М.,като бъде взета предвид представената
декларация за припознаване, съдържаща се в оригинал, в преписка от 2014г. Във
връзка с искането бил уведомен,че следва да представи нова декларация с
посочване на актуална информация по отношение на Детето М.Д.. Последвало
съдебно оспорване,което АдмС-Добрич приел за недопустимо и оставил жалбата на Т.
без разглеждане. Това наложило депозиране на нова молба до Кмета на община
гр.Добрич жалбоподателят да бъде вписан като баща на Детето М.в Акт за раждане
№**/*********., като същевременно било поискано длъжностното лице по
гражданското състояние да предприеме действия по уведомяване на съответните
лица и органи за осъщественото припознаване, за да може да започне да тече
3-месечният срок, в който припознаването може да бъде оспорено или
жалбоподателят да бъде вписан като баща на детето М.Д.. Във връзка с последната
молба, Т. получил писмо,в което е обективиран отказ. В жалбата се настоява,че
отказът е незаконосъобразен,тъй като произходът на детето е неустановуен. Припознаването
се счита за извършено и неговият фактически състав завършен, когато
волеизявлението в съответната форма достигне до адресата-длъжностното лице,което
в случая е сторено.Излагат се и други съображения за незаконосъобразност на
отказа.Иска се от съда да отмени отказа на Кмета на община град Добрич,като
преписката се върне с указания за предприемане на съответните действия.Алтернативно
се иска съдът да задължи Кмета да прекрати преписката на основание
чл.56,ал.2,във връзка с чл.30 от АПК.Претендира се присъждане на направените по
делото разноски в размер на заплатената държавна такса. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят не се явява и представлява. Депозира
молба,чрез процесуалния си представител, за даване ход на делото в която поддържа
жалбата.
Ответникът,чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Г., в
съдебно заседание и в писмена защита, изразява становище,че не е налице
отказ.Писмото уведомява жалбоподателя за предприетите по неговата молба
действия.Алтернативно оспорва жалбата.
От събраните по делото доказателства,съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Отказът на Кмета на община град
Добрич който се оспорва,е направен в писмен вид с писмо изх.№
94С-00-441/04.06.2019 г. и съдържа в себе си всички елементи, характеризиращи
го като индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК. В него
ясно е изразена волята на административния орган за отказ, който е мотивиран,предвид което е
приравнен на индивидуален административен акт,съгласно чл.21, ал.1 АПК.
Неоснователни в тази връзка са възраженията на ответника,че писмото не е
индивидуален административен акт. Жалбата
е подадена в срока по чл.149,ал.1 АПК, предвид което,съдът преценява
жалбата за процесуално допустима.
По основателността на жалбата:
Административното производство започва
по молба вх.№94Ц-00-441 от 08.05.2019г. до Кмета на община град Добрич,подадена от С.М.Т.
- жалбоподател по делото.В молбата е изложена фактическа обстановка, идентична с тази в жалбата до съда-л.75.Предвид
тези обстоятелства, Т. иска за пореден път да бъде вписан като баща на детето М.в
акт за раждане №**/ *********.,като за целта моли да се предприемат действия по
уведомяване на съответните лица и органи за осъщественото припознаване, за да
може да тече 3-месечния срок, в който припознаването може да бъде оспорено или
да бъде вписан като баща в акта за раждане.В случай на преценка на органа по
гражданското състояние,че следва да му се дадат указания за отстраняване на
някакви нередности заявява,че трябва точно да му се посочи какви действия да
извърши и на какви правни и фактически основания,като бъде предупреден,че при
неизпълнението им,административното производство ще бъде прекратено.В отговор Т.
получава оспорвания отказ-л.105. В него се казва,че искането е за вписване в
обезсилен акт за раждане, поради което е направено запитване до Главна дирекция
„ГРАО“ и Дирекция „Правна“ към МРРБ по допустимостта на искането.На основание получения отговор, Кметът
на Общината отказва на Т. поради това,че “по силата на пълното осиновяване,към
08.05.2019г. няма валидно действащ акт за раждане на дете М.Д.,роден от майка Д.М..Актът
за раждане №**,съставен на *********г. в община гр. Добрич е загубил
доказателствената си сила за отразените в него данни,т.е. няма документ за дете
М.Д.,родено от Д.Д.М. и припознаване не може да се извърши”. Отговорът от
запитването , получен на 22.05.2019г., е приложен като доказателство по делото
и безспорно се установява,че част от него се цитира в оспорваното писмо и именно
в този цитат се съдържа отказа за припознаване.Независимо,че Кметът не е
изложил собствени мотиви, а се е ползвал от “готови” такива, то неговата воля
за отказ е ясна и недвусмислена, както правилно твърди и жалбоподателя.
От доказателствата по делото
безспорно се установява,че детето М.Д. е родено на ***г***,Република Полша.В
акта за раждане като майка на детето е записана Д.Д.,а като баща – С. Д.. След
смъртта на майката,по заявление на неговата баба по майчина линия, от
посолството на РБ в РП,на детето М.е издаден временен паспорт и то е
транспортирано в България,където е съставен Акт за раждане,в който като майка е
вписана Д.Д.М.,а като баща-С. Д..
Съгласно чл.34,ал.2 от Закона за
гражданската регистрация /ЗГР/, актовете за гражданско състояние,съставени по
установен в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях
данни,до доказване на противното. В случая обаче противното е доказано. С
решение №120/23.12.2015г. ,постановено по гр.д.№ 2231/21.01.2015г., РС-Добрич
отменил акт за раждане №**/21.01. 2011г. в частта, относно вписания като баща
на детето и разпоредил в акта да се извърши поправка, като се заличи името и
вместо него се запише „баща неизвестен“/л.29-л.32/. Решение е влязло в сила-14.06.2018г.
и е изпълнено,като в Акт за раждане №**/*********. е нанесена поправка и е
записано “баща неизвестен”.
Междувременно, детето М.Д. е осиновено
при
условията на пълно осиновяване от майката на майката на детето А.Д.Д., видно от
Решение № 130/2014 г. по гр. д. № 392/2014 г. по описа на Апелативен съд Варна
/л.24-л.27./В изпълнение на съдебното решение е издаден нов Акт за раждане на
детето в който осиновителката е вписана като родител "майка", а в
графа "баща" е вписано "неизвестен". Новият акт не е
представен по делото, но между страните не се спори по това, а и установимо от
другите, приети по делото доказателства е,че детето е с неустановен произход от
баща.
Произходът представлява биологичната
връзка между две лица, от които едното е баща или майка на другото, поради
което представлява връзката на детето с родителите му, създадена с факта на
раждането на майката и факта на зачеване от бащата. Способите за установяване
на бащинство са предположения за бащинство, иск за установяване на бащинство и припознаване.Последното,
като извънсъдебен способ за установяване на произход и от двамата родители по
смисъла на чл.64,ал.1 от Семейния кадекс СК/,представлява едностранно и
формално изявление на едно лице, че дадено дете произхожда от него.
Волеизявлението не подлежи на контрол за вярност от административния орган,
чието единствено задължение е да го приеме. Припознаването не зависи от
произхода на детето спрямо другия родител, т.е. то може да се извърши както в
случай на установен произход от другия родител, така и при неизвестен произход.
В контекста на изложеното следва да
се приеме, че при неустановен произход от бащата е допустимо да бъде извършено пипознаване
и то трябва да бъде зачетено от административния орган. В конкретния случай с
извършеното пълно осиновяване на детето М.от неговата баба е установен
произходът му само от майката, а по отношение на бащата е вписано
"неизвестен", следователно няма титул за този произход, което е
равнозначно на неустановен произход. В този смисъл липсват пречки по чл.71 от СК, които да съставляват основание припознаването да не може да се извърши,
т.е. не се налага да бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с
акта за раждане, с предположението по чл.61 от СК/презумпция за бащинство/ или
с припознаване. Освен това С.М.Т. е спазил изискванията на чл.64,ал.2 –навършил
е шестнадесет години и чл.65,ал.2-представил е нотариално заверена декларация
за припознаване по образец. При наличието на тези данни и документи, ответникът
е бил длъжен да извърши исканата административна услуга по реда на чл.49 ,пр.второ
от Закона гражданската регистрация, когато припознаването
се извършва след съставяне на акта за раждане, данните за припознаващия и
основанието се вписват в графа "Бележки" на акта за раждане в
съответствие със Семейния кодекс и по-конкретно във връзка с чл.65, ал. 2, от СК
като съобщи припознаването в 7-дневен срок
от извършванетому на другия родител,ако той е известен,на детето, ако то е навършило четиринадесет години,
както и на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето,
след което, ако приознавенето не се оспори,да впише припознаващия заявител в
акта за раждане на припознаваното лице,като извърши и съответната промяна в
имената.
Предвид изложеното, постановеният
изричен отказ освен материално незаконосъобразен е и в противоречие с целта на
закона, защото както презумпцията за бащинство, така и правният институт на
припознаването са създадени в защита интереса на детето /да има установен
произход от двама родители/, който е с предимство пред действителното
положение.
С оглед пълнота на изложеното съдът
счита за необходимо да отбележи,че изложените в жалбата факти,идентичени с
изложените в молбата от 08.05.2019г., по която е постановен процесния отказ,
съответстват напълно с представените по делото писмени доказателства. В настоящото производство с предмет отказ на Кмета на община град Добрич, за
пристъпване към действия по припознаване на детето М., от С.М.Т. обаче,съдът е
задължен да прецени единствено, дали
отказът е постановен при наличието или не, на предпоставките за припознаване на
детето. В случая не е налице установен произход от баща, предвид което са
налице условията да се пристъпи към припознаване по реда на чл.64 СК.Следователно, отказът на
административния орган да пристъпи към действия по припознаване на детето М.от
жалбоподателя е неправилен и е постановен при
неправилно приложение на материалния закон. Визираните в жалбата
основания за неговата отмяна се
доказаха, поради което същата следва да бъде уважена.По тези
съображения обжалваният отказ следва да бъде отменен и на основание чл.173,ал.3
и чл.174 от АПК, административният орган ледва да бъде задължен да извърши действия по припознаване на детето М., от С.М.Т.,като
съобщи припознаванетов на другия родител,в случая на
осиновителката,както и на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия
адрес на детето.
С оглед изхода на спора,направеното
искане от жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски в размер
на заплатената държавна такса,следва да се уважи, като Община град Добрич
заплати на С.М.Т. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 10 лева, платена държавна такса.
Така мотивиран,както и на основание чл.172,ал.2,
предложение второ от АПК,във връзка с чл.173,ал.2,чл.174 и чл.143, ал.1 от АПК,
АдмС-Добрч, Втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба от С.М.Т. с ЕГН ********** ***, отказ на Кмета на община град
Добрич,обективиран в писмо изх.№ 94С-00-441/04.06.2019 г.,за пристъпване към
действия по припознаване на детето М.Д.,роден на ***г. в Полша.
ВРЪЩА делото като преписка на Кмета на
община град Добрич за пристъпване към
действия по припознаване на детето М.Д.,роден на ***г. в Полша.
ОПРЕДЕЛЯ
7-дневен срок за изпълнение, считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Община Град Добрич,да заплати
на С.М.Т. с ЕГН ********** ***,сумата 10 /десет/лева, представляваща заплатена държавна
такса за образуване на делото.
Решението подлежи на касационно
оспорване пред Върховен административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по чл.138,ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: