Присъда по дело №419/2022 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 2
Дата: 12 януари 2023 г.
Съдия: Васил Анастасов
Дело: 20224300200419
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Ловеч, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на дванадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
СъдебниРУМЯНА Б. ТОПЧИЕВА

заседатели:КАТЯ Г. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
и прокурора С. Ив. И.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Наказателно дело от
общ характер № 20224300200419 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА А. Е. В., роден на 25.06.1969 г. в гр. ***********, ***********,
ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че
+200
На 08.07.2017 год. около 16:57 часа на път ЛОВ 1064 при км. 1, в близост до
с. Александрово, общ. Ловеч, при управление на МПС - собствения си лек автомобил
марка „Крайслер", модел „Вояджер" с peг. № ******* в посока на движение от
с.Чавдарци към с. Александрово, Ловешка област, нарушил правилата за движение по
пътищата: чл. 20, ал. 2, изр. 1-во, пр. 2-ро от ЗДвП, съгласно който: „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват .... с релефа на местността за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие", като се е движил с несъобразена с релефа на местността
(предстоящия остър десен завой) скорост от 79,06 км/ч, при критична скорост за загуба
на напречна устойчивост в завоя -71,35 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта
на М. С. Б.а, ЕГН **********, бивш жител на гр. *****, както и средна телесна
повреда на Т. Х. Х., ЕГН ********** от гр. *****, изразяваща се в травматично
счупване на лявата бедрена кост на множество фрагменти с разместване на същите и
разкъсване на сухожилието на лявата капачка с последващо оперативно лечение,
поради което и на основание чл. 343, ал.4, във вр. с ал.З, б.„б", пр.1, във вр. с ал.1, б.„в",
1
пр.1, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК го ОСЪЖДА на 3 /три/ години лишаване от
свобода, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯВА така определеното
наказание с 1/3 или А. Е. В., следва да изтърпи наказание лишаване от свобода в
размер на 2 /две/ години.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното
наказание на А. Е. В. в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода за срок от 3
/три/ години от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343 г от НК НАЛАГА на А. Е. В., с гореснетата самоличност,
наказание по чл. 37, т. 7 от НК, лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /две/
години от влизане на присъдата в сила и отнемане на свидетелството за
правоуправление.
ОСЪЖДА А. Е. В., с гореснетата самоличност ДА ЗАПЛАТИ на С. М. К. от гр.
******* сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, представляващи разноски за
повереник за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА А. Е. В., с гореснетата самоличност ДА ЗАПЛАТИ на Ч. Г. К. от гр.
******* сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, представляващи разноски за
повереник за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА А. Е. В., с гореснетата самоличност ДА ЗАПЛАТИ на Т. Х. Х. от гр.
*****, ул. ******* сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляващи разноски за
повереник за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА А. Е. В., с гореснетата самоличност ДА ЗАПЛАТИ по сметката на
ОД на МВР – Ловеч сумата от 8 276.87 /осем хиляда двеста седемдесет и шест лева и
осемдесет и седем стотинки/ лева разноски за експертизи, както и сумата от 5-пет лева
за издаване на изпълнителен лист.
Вещественото доказателство – 1 бр. компакт диск, с надпис CD-R 700МВ, ДА
СЕ УНИЩОЖИ след влизане на присъдата в сила.
Вещественото доказателство – 1 бр. л.а. „Крайслер Вояджер" с peг. № *******
на съхранение в база при ОД МВР – Ловеч, съгласно приемо-предавателен протокол от
08.07.2017 г. ДА СЕ ВЪРНЕ на А. Е. В., ЕГН **********, с адрес гр. *****,
ж*******, след влизане на присъдата в сила.
Вещественото доказателство – 1 бр. л.а. „Фиат Мултипла" с peг. № ******* -
на съхранение в база при ОД МВР – Ловеч, съгласно приемо-предавателен протокол от
08.07.2017 г. ДА СЕ ВЪРНЕ на Т. Х. Х., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул.
*******, след влизане на присъдата в сила.
Присъдата може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд – Велико
Търново в 15-дневен срок от днес.

2
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ : Срещу подсъдимия А. Е. В., ЕГН **********, от гр.*****,
било повдигнато обвинение за престъпление по чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, б.
„б“, пр.1, във вр. с ал.1, б.„в“, пр.1, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за това,
+200
че на 08.07.2017 год. около 16:57 часа на път ЛОВ 1064 при км. 1 , в
близост до с.А., общ.Ловеч, при управление на МПС - собствения си лек
автомобил марка „Крайслер“, модел „Вояджер“ с peг. № ******* в посока на
движение от с.Ч. към с.А., Ловешка област, нарушил правилата за движение
по пътищата : чл. 20, ал.2, изр. 1-во, пр.2-ро от ЗДвП, съгласно който:
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват .... с релефа на местността за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.“, като се е движил с
несъобразена с релефа на местността (предстоящия остър десен завой)
скорост от 79,06 км/ч, при критична скорост за загуба на напречна
устойчивост в завоя - 71,35 км/ч, и по непредпазливост причинил смъртта на
М. С. Б.а, ЕГН **********, бивш жител на гр.*****, както и средна телесна
повреда на Т. Х. Х., ЕГН ********** от гр.*****, изразяваща се в
травматично счупване на лявата бедрена кост на множество фрагменти с
разместване на същите и разкъсване на сухожилието на лявата капачка с
последващо оперативно лечение.
В съдебно заседание делото бе разгледано по реда на глава 27 от НПК,
по реда на чл.371, т.2 НПК, като подсъдимият призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти.
На основание чл.76 от НПК пострадалите Е. К. Б. и И. А. Петрова, бяха
конституирани като частни обвинители в процеса, представлявани от
повереника си - адв. Е. Б. от САК.
На основание чл.76 от НПК пострадалите С. М. К. и Ч. Г. К., бяха
конституирани като частни обвинители в процеса, представлявани от
повереника си - адв. Т. Н. от АК – Хасково.
На основание чл.76 от НПК пострадалият Т. Х. Х. беше конституиран
като частен обвинител в процеса, представляван от повереника си адв. Р. Г. от
САК.
Представителят на ОП – Ловеч, прокурор С. И. в съдебно заседание
заявява, че поддържа обвинението на ОП – Ловеч по отношение на
подсъдимия В., така както е предявено в хода на ДП и с обвинителния акт.
Сочи, че с оглед реда на разглеждане на настоящото дело – съгласно глава 27
от НПК, по реда на чл.371, т.2 НПК, фактическата обстановка е изяснена в
цялост. Счита, че от събраните доказателства е изяснена фактическата
обстановка по делото, както и механизма на настъпване на ПТП, като същите
са изяснени по начина, по който са отразени в обвинителния акт. Счита, че от
така събраните доказателства по делото безспорно е установено виновното
поведение на подсъдимия А. Е. В., който е нарушил правилата за движение по
пътищата визирани в чл.20, ал. 2, изр. 1-во, пр. 2-ро от ЗДвП, тъй като се е
движил със скорост несъобразена с релефа на местността и по-конкретно
релефа с предстоящия остър десен завой, като тази скорост е била 79,06 км/ч,
1
а критичната скорост за загуба на напречна устойчивост в завоя е била 71,35
км/ч. Сочи, че от субективна страна държавното обвинение приема, че
деянието е извършено по непредпазливост при условията на небрежност, тъй
като В. не е предвиждал настъпване на обществено опасните последици, но е
могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Счита, че той е подценил изискванията
за безопасно движение и това е причината за настъпването на ПТП. Изтъква,
че подсъдимият не е осъждан, има издадени две наказателни постановления
за нарушения по ЗДвП, като не са му съставяни фишове и по отношение на
него не са издавани заповеди за налагане на принудителни административни
мерки. Приема, че подсъдимият е водач с ниска степен на обществена
опасност.
С оглед изложеното, моли съда да признае В. за виновен по
повдигнатото му обвинение и да му наложи наказание лишаване от свобода в
размер на 3 години, изпълнението на което да отложи на основание чл.66, ал.1
от НК след редукцията, която се предвижда по чл.58а от НК, като предлага
наказанието да бъде намалено на 2 години лишаване от свобода с изпитателен
срок от 3 години. Предлага на основание чл.343 г от НК, съдът да постанови
по отношение на подсъдимия лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 години.
Повереникът адв. Б., процесуален представител на Е. К. Б. и И. А.
Петрова, изразява съгласие с представителя на ОП - Ловеч по отношение на
изложената фактическа обстановка, допуснатото нарушение от подсъдимия,
причинения резултат и формата на вина.
Моли при определяне размера на наказанието, съдът да отчете като
отегчаващи вината обстоятелства и леките телесни повреди на част от
пътуващите в автомобилите, макар същите да не са сътавомерни. Предлага
съдът да наложи на В. наказание от 4 години и половина лишаване от
свобода, което след редукцията да бъде намалено на 3 години, като с оглед
изключително грубите нарушения и изключително многото ПТП, с оглед
обществения ефект, който би следвало да имат присъдите, да се определи
ефективно изтърпяване на така наложеното наказание. Предлага
алтернативно, ако в случай, че съдът реши да приложи разпоредбата на чл.66
от НК да определи максимално предвидения от закона изпитателен срок в
рамките на 5 години. Счита, че наказанието по чл.343 г от НК следва да бъде
минимум в размер на 4 години и половина, а максимум в размер на 7 години
и половина.
Повереникът адв. Н., процесуален представител на С. М. К. и Ч. Г. К.
заявява, че изцяло поддържат внесения обвинителен акт от държавното
обвинение спрямо подсъдимия. Счита, че от фактическа страна деянието е
доказано и се подкрепя от събраните доказателства, още повече, че фактите и
обстоятелствата отразени в обв. акт се признават от подсъдимия.
Относно наказанието счита, че предложеното такова от страна на
държавното обвинение е адекватно и предвид диференцираната процедура,
която се провежда по желание на подсъдимия, моли съда да го уважи по вид и
2
размер.
Моли съда да признае подсъдимия за виновен с всички произтичащи от
това обстоятелства, както и да им бъдат присъдени разноските за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Частният обвинител С. М. К. заявява, че поддържа казаното от адвоката
си и няма какво да добави.
Повереникът адв. Г., процесуален представител на Т. Х. Х. заявява, че
се придържа изяло към казаното от прежде говорещите и няма да повтаря
казаното от тях. Счита, че действително фактическата обстановка е правилно
установена и се признава от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Счита, че квалификацията на деянието, с оглед на закона е точна, както е
възприета и от ОП - Ловеч и моли на това основание подсъдимият да бъде
признат за виновен и му се определи наказанието.
Относно наказанието счита, че същото трябва да бъде редуцирано
съгласно изискването на закона при провеждане на това съкратено съдебно
производство с 1/3, като първоначалният размер следва да бъде под средния
размер на предвиденото в закона, съобразявайки се с наличните смекчаващи
вината обстоятелства, от една страна и самата квалификация на деянието, от
друга. Присъединява се към искането наказанието да бъде около минимума,
след редукцията при по-голям размер на изпитателния срок. Претендира да
им бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция и дневни.
Частният обвинител Т. Х. Х. заявява, че поддържа казаното от своя
повереник.
Адв. К. Г. от САК, процесуален представител на подсъдимия А. В.
изтъква, че на досъдебното производство е била дадена възможност на
страните в производството да упражнят всичките си права и правомощия, и
да съберат доказателства, с цел установяване на обективна истина. Излага, че
всички процесуални действия са законосъобразни и когато подзащитният му
признава фактите по делото, съдът проверява признанието на подсъдимия,
като защитата счита, че всички доказателства са събрани в рамките на закона
и допустими от закона.
Счита, че обвинителният акт е съобразен с тълкувателното решение на
ВКС, че са спазени всички правомощия, възможности и т.н., с оглед
виждането на прокурора извършено ли е престъпление, кой го е извършил,
как го е извършил и т. н.
Моли съда да има предвид процесуалното поведение на подсъдимия по
време на досъдебното производство и в съдебно заседание. Счита, че
обвинението е доказано както от фактическа, така и от правна страна, но
моли съда да има предвид, тъй като прокуратурата се позовава основно на
заключенията на вещите лица при наличието на една тройна и две
допълнителни експертизи тройни и допълнителна петорна експертиза, моли
да се има предвид общоприетата практика, че по самата си същност
експертизите не са доказателство, а средства за събиране доказателствени
3
средства, доказателствени факти и при тълкуване на текст ползват
специалните познания, които са необходими за това.
Моли съда да има предвид и поведението на втория участник в ПТП -
пострадалият Т. Х., за когото се установява, че в момента на извършване
катастрофата, не е имал валидно свидетелство за правоуправление, кактои, че
неговото досие е с множество нарушения на ЗДвП.
На следващо място моли съда да прочете внимателно показанията на
свидетелите пътували в колата на пострадалата, така и лицата разпитани като
свидетели обадили се на тел.112, които са видели движението на МПС преди
катастрофата.
По отношение на наказанието което трябва да се наложи на
подзащитния му предлага на съда да прецени чистото му съдебно минало,
това, че същият е неопасен водач и да приеме, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства Предлага на настоящата инстанция да не
прилага чл. 55 от НК, а само да се има предвид когато се съобразява размера
на наказанието по предвидения член на съкратено производство.
Относно вида и размера на наказанието, моля съда да го определи около
минимума и след това да приложи разпоредбата за неговото намаляване.
По отношение наказанието лишаване от правоуправление, моли съда да
съобрази, че В. е транспортен работник, управител на сервиз, шофьор и в тази
връзка отнемането на свидетелството му за правоуправление за по-
продължителен период няма да съответства на неговото превъзпитание.
Твърди, че по независещи причини за участниците в този процес
същият е продължил доста дълго, което според разпоредбата на чл.6 от
ЕКПЧОС следва да се квалифицира като неразумен дълъг срок и съответно да
се има предвид, като смекчаващо вината обстоятелство.
В заключение моли за наказание около минимума и приложение на
чл.66 от НК, тъй като счита, че са налице условията за това.
Адв. К. Г. от САК, процесуален представител на подсъдимия А. В.
счита, че по делото са установени фактите, относно настъпилото ПТП по
безспорен начин и това е мотивирало подсъдимия да признае тези факти.
Тълкува обстоятелствата, които са довели до настъпване на ПТП. В тази
връзка твърди, че на мястото на пътния участък има оставени следи от гуми,
които са причинени от аварийното спиране на автомобила на подсъдимия,
като за тези следи от гуми е безспорно, че към момента на сблъсъка
автомобила управляван от него е навлязъл на около 30 см. в платното за
насрещното движение. Излага, че същевременно са налични други обективни
доказателства, които сочат, че деформацията в предна част на автомобила
„Крайслер“ е на около 40 см., което води до извода, че насрещно движещият
се л.а. „Фиат Мултипла“ също частично е навлязъл в лентата за насрещно
движение, макар и с 10 см., което е към момента на сблъсъка.
Счита, че внимателния прочит на свидетелските показания може да
доведе до извода, че подсъдимият не е виновен за ПТП или не може да му
бъде търсена наказателна отговорност. В тази връзка изтъква, че на първо
4
място А. В. разпитван в качеството на свидетел на 11.07.2017 г. заявява :
„тъкмо влизах в завоя, който за мен се падаше десен и видях как от завоя идва
насрещно движещ се автомобил. Направи ми впечатление, че автомобилът се
движи бързо и аз намалих още в началото на завоя. Автомобилът беше
навлязъл изцяло в моето платно. В момента, в който аз влязох в завоя
автомобилът се движеше е в моето платно“. Твърди, че в показанията си от
17.07.2017 г. св. Ели В.а казва : „усетих леко намаляване на скоростта и
изведнъж видях как една кола с бясна скорост ни връхлита и се удари челно в
нас. Всичко стана за една секунда. Мисля, че в момента, когато възприех
другия автомобил, той беше срещу нашата кола, срещу нас в нашето платно“.
Сочи, че идентични са показанията и на свидетелката Лилия В.а от
11.07.2017 г., която излага : „излизайки от един завой срещу нас се зададе
друг лек автомобил, който излизайки от завоя връхлетя срещу нас, върху
нашата кола и последва силен сблъсък". Твърди, че същата свидетелка
заявява, как подсъдимият казал : „виж го тоя къде кара“. Счита, че това сочи,
че подзащитният му е възприел движещия се в неговото пътно платно лек
автомобил. Заявява, че това са показанията на една група свидетели, които са
пътували в л. а. „Крайслер Вояджер“. Заявява, че тези показания се подкрепят
и от показанията на втората група свидетели, пътували в насрещно движещия
се автомобил „Фиат Мултипла“. В тази връзка твърди, че водачът на
последния - св. Т. Х. казва, че от 50-60 м разстояние е възприел насрещно
движещия се автомобил, като по негови показания този автомобил навлязъл в
неговата лента за движение. Твърди, че в показанията си св. Х. заявява още,
че е тръгнал да се отклонява на дясно към банкета, което обстоятелство е
заявено и в показанията на Цв.Ст. : „аз видях, че зет ми нави волана на дясно
към банкета да се опита да избегне удара с този автомобил, но не успя и
последва силен удар“.
Твърди, че в тази насока са показанията на св. Е. Б. който казва : „Т.
реагира мигновено и направи лек завой на дясно, явно да се разминем с
другия автомобил. Непосредствено след този опит на Т. да свие максимално в
дясно, зеленият автомобил се вряза в нас“. Твърди, че този свидетел казва
още, че „Т. се движеше с не повече от 90 км/ч.“, като по нататък в
показанията си казва : „не съм усетил Т. да е натискал спирачки, видях само,
че зави с кормилото рязко на дясно, в опит да избегне удара. Аз видях колата,
видях как Т. мигновено завъртя на дясно кормилото и аз тъкмо да кажа нещо
и последва удара. Всичко стана много бързо, за 1-2 секунди“.
Счита, че ако към момента на удара има съвсем обективни
доказателства, че л.а. „Фиат“ е навлязъл с около 10 см. в платното за
насрещно движение, то би следвало да се запитаме къде се е намирал той в
момента, в който двамата водачи са имали възможност да се възприемат един
друг като потенциална опасност за движението. Счита, че изводът, предвид
всички цитирани свидетелски показания, е този, че Т. Х., в момента, в който
двамата водачи са се възприели един друг, е карал в насрещното платно.
Твърди, че Т. Х. напълно вероятно се е движил в насрещното платно, защото
5
по думите на свидетелите, които са се намирали в неговия автомобил,
отклонявайки се в дясно, той все пак е останал с 10 см. в платното в посока с.
Ч.. Счита, че именно възприемането от страна на подсъдимия А. В. на
автомобила, който е в неговото платно е довело до аварийното спиране и тук
много са показателни следите от гумите, оставени върху пътното платно.
Сочи, че в момента, в който е започнало аварийното спиране е безспорно, че
подсъдимият се е движил в платното на движение в неговата посока. Счита,
че вече в резултат на аварийното спиране автомобилът, плъзгайки се по
пътното платно, е навлязъл в насрещното платно. Твърди, че в обвинителния
акт е посочено, че дължината на спирачните следи оставени от л.а.
„Крайслер“ от десните колела е 15,66 м, а от левите колела 10 м. Сочи, че от
СТЕ е ясно разстоянието, от което е могло двамата водачи да се възприемат
един друг и счита, че тук абсолютно следва да се даде вяра на свидетелите,
които са се возили в л.а. „Крайслер“, които казват, че при навлизане в завоя
А. В. първоначално е намалил леко плавно скоростта и едва впоследствие е
предприел аварийно спиране. Счита, че аварийната маневра извършена от Т.
Х. е довела до това ПТП да не настъпи изцяло в платното в посока с. А..
Не на последно място счита, че причина за настъпилото ПТП е
състоянието на пътя. От една страна, липсата на пътни знаци - такива по
отношение на предстоящия остър завой и по отношение на ограничението на
скоростта, а от друга страна наличие на гъста растителност, която е
затруднила видимостта. Твърди, че това също е допринесло за настъпване на
въпросното ПТП. В крайна сметка счита, че може обосновано да се направи
извод за липса на вина на А. В. за настъпването на ПТП. Сочи, че се твърди,
че подзащитният му виновно е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2, изр. 1-во,
пр. 2-ро от ЗДвП, според която водачите са длъжни да се движат с такава
скорост, че да бъдат в състояния да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Счита, че никой не би могъл да предвиди, навлизайки в един
завой, че ще се отзове пред насрещно движещ се автомобил, който е в
неговата лента за движение, тъй като най-малко чувството за самосъхранение
на всеки водач, налага при навлизане в завой без видимост да се придържа в
собственото платно за движение, а не да прави опит да реже завоя.
Не на последно място счита, че следва съдът да обсъди ПТП според
чл.15 от НК, или при наличие на случайно деяние изключващо вината. В тази
връзка твърди, че движейки се по пътя и навлизайки в завоя А. В. е намалил
скоростта на движение, което е доказано от свидетелските показания. Твърди,
че внезапно, възприемайки отсреща другия автомобил той е предприел
аварийно спиране, което в случая е причината за настъпване на ПТП. Счита,
че автомобилът управляван от Т. Х. към момента, когато двамата водачи са се
възприели се е движил в лентата на А. В., излага аргументи в тази връзка.
По изложените съображения моли съда да постанови оправдателна
присъда по отношение на подсъдимия. Алтернативно предлага, ако
настоящият състав прецени, че В. е виновен за ПТП, да приеме, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства и да определи наложено
6
наказание при условията на чл. 55 от НК. В тази връзка твърди, че
изключително коректно е поведението на подзащитния му като водач на
МПС, тъй като за дългогодишния си стаж като шофьор има едва две
нарушения, излага доводи в тази насока.
Подсъдимият А. Е. В. в съдебно заседание призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразява съжаление
и критично отношение към извършеното. По отношение на наказанието
заявява, че предоставя на съда.
Предвид обстоятелството, че по делото е проведено съкратено съдебно
следствие по смисъла на чл.370 и сл. от НПК и съдът установява, че
направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК се
подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни, писмени и
веществени доказателства, от заключениията на вещото лице д-р Г. по
изготвените съдебно – медицински експертизи (т.2, л.193-195, л.204-205,
л.239-240), заключението на вещите лица по повторната петорна
автотехническа експертиза (т.2, л.358-387), фоноскопната експертиза (т.2,
л.400-416) и след като съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК съдът
приема за установени обстоятелствата изложени в Обвинителния акт :
Подсъдимият А. Е. В. (т.1, л.21-22, л.33) живее в гр.*****. Работи като
техник във фирма „ДВ Елевейтър“ - гр.*****. Същият е правоспособен водач
от 1987 г. с категория В (т.3, л.41). Собственик е на лек автомобил марка
„Крайслер“, модел „Вояджер“с peг. № ******* (т.3, л.7).
На 08.07.2017 г. подсъдимият, заедно с неговите родители, съпругата
му, дъщеря им и внучката им, тръгнали от гр.***** за Крушунските
водопади, намиращи се в близост до с.К., общ. Летница, обл.Ловешка, и по
обяд пристигнали там. Пътували с неговия личен лек автомобил марка
„Крайслер“, модел „Вояджер“ с peг. № *******. След като се разходили, към
16,30 часа решили да се прибират към гр.*****, където живеели всички. На
връщане отново В. шофирал колата, която била 7-местна. В нея пътниците
били седнали по следния начин : отпред до подсъдимия бил баща му - св. Е.Н.
В. (т.1, л.46), зад тях седели съпругата му -св. Е.С. В.а (т.1, л.39 и л.99) и
малолетната му внучка -А.П.Г., а най-отзад били дъщеря му - св. А.ия А.ова
В.а (т.1, л.44) и майка му - св. Л.Д. В.а (т.1, л.41-42).
По същото време в посока от с.А. към с.Ч., обл.Ловешка пътувал св.Т.
Х. Х. (т.1, л.56-59), който управлявал собственият си лек автомобил марка
„Фиат“, модел „Мултипла“ с регистрационен номер *******. Заедно е него в
автомобила пътували съпругата му - св. Н. Х.а Х.а (т.1, л.60-63), която седяла
на предната дясна седалка до него, а на задната седалка в колата били тъщата
му Цв.Ст. К. (т.1, л.64-66), която била седнала зад предната дясна седалка. В
средата на задната седалка се возела пострадалата М. С. Б.а, а до нея - зад
шофьора, се возел нейният съпруг св. Е. К. Б. (т.1, л.34-35). Пътували към
Крушунските водопади и тъкмо били подминали село А..
+200
На 08.07.2017 г. около 16,57 часа на път ЛОВ 1064, при км 1, в
землището на с. А., общ.Ловеч, лекият автомобил „Крайслер Вояджер“ с peг.
7
№ ******* се движел със скорост около 79 км/ч, по посока с. А.. В същия
момент, в обратна посока, към с. Ч., л.а. „Фиат Мултипла“ с peг. № *******,
се движел със скорост от около 41-42 км/ч.
200
Приближавайки километър 1+ и навлизайки в дясна за него крива с
радиус 51,51 м при средата на платното за движение, водачът на л. а.
„Крайслер“, установявайки, че се движи със скорост по-висока от критичната
за съответния пътен участък, задействал аварийно спирачната система, при
което загубил управление над автомобила и не успял да се впише в идеалната
дъга, за да вземе безопасно завоя, а продължил да се движи по допирателната
на завоя. Автомобилът му навлязъл частично в половината на платното за
движение, предназначено за насрещно движещите се автомобили, и при така
създалата се ситуация настъпил удар между двете превозни средства - между
предната предимно лява част на л. а. „Крайслер“ и лявата странична предна
част на л. а. „Фиат“. Ударът бил в дясната половина на платното за движение
- в мислената лента за движение по посока с. Ч., обл.Ловеч.
След удара л. а. „Фиат“ се върнал назад спрямо първоначалната си
посока и се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка и се
установил на около 1,5 м, вдясно от мястото на удара, върху десния банкет и
в дясната част на платно за движение по посока с. Ч..
След удара, л. а. „Крайслер“ продължил движението си към с. А. и
завъртайки се обратно на часовниковата стрелка, се установил вляво от
мястото на удара върху левия банкет и в лявата част на платното за движение,
гледано в посока с. Ч..
След като автомобила, управляван от св. Х. се спрял, последният бил в
съзнание, но изпитвал болки в левия крак и останал да седи на шофьорското
място заради това, че неговата врата не можела да се отвори, тъй като била
деформирана от удара. Пътниците, които той возел били слезли от колата, а
М. Б.а била легнала до самата кола на банкета, като свидетелят разбрал, че тя
е пострадала най-сериозно при удара. Другите пътници от този автомобил
били с по-леки наранявания и не били сериозно пострадали.
Първата пристигнала линейка откарала пострадалата М. Б.а към
болницата в гр.Ловеч. На мястото на инцидента пристигнали пожарна,
полиция и още линейки.
След като пожарникарите отворили вратата на водача Х., същият бил
сложен на носилка и откаран с втората пристигнала линейка също в болница в
гр.Ловеч. В болницата след преглед се установило, че левия му крак е супен
на две места, поради което бил настанен за лечение.
От своя страна подсъдимият В., който не бил губил съзнание, веднага
след удара излязъл от автомобила и започнал да помага на спътниците си да
излязат от колата. Освен съпругата му, която била по-сериозно пострадала,
останалите пътници били с по-леки наранявания.
Пристигналите по-късно линейки откарали за преглед и лечение в
болницата в гр.Ловеч, както другите пътници от автомобила, управляван от
св.Х., така и жените и детето, пътували в автомобила на подсъдимия, а него и
баща му закарали последни до болницата в гр.Ловеч с кола на пожарната, тъй
като не били в такова тежко състояние, а и за да не чакат линейка.
8
На мястото на инцидента започнали действия по разследването.
Водачите на катастрофиралите МПС - подс. В. и св. Х., били
изпробвани в болницата в гр.Ловеч от служители на ОД МВР - Ловеч, сектор
„Пътна полиция“, с Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARBB 0039, като
пробите и на двамата (съотв. № 315 и № 316) били отрицателни за наличие на
алкохол в кръвта (т.3, л.36-38).
Въпреки проведено й лечение, на 08.07.2017 г. в 20,30 ч. М. С. Б.а, ЕГН:
********** починала по време на операцията в Хирургичното отделение на
МБАЛ - Ловеч (т.2, л.197).
За установяване причините за настъпване на ПТП по ДП са изготвени
редица експертизи.
Видно от заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза
62/2017 г. за изследване на труп, изготвена от д-р М. Г. (т.2, л.193-195), при
огледа и аутопсията върху тялото на М. С. Б.а е установено следното:
отстраняване на слезката по оперативен път, поради разкъсване на същата по
време на ПТП-то, зашиване на черния дроб по оперативен път поради
разкъсване на същия, наличие на кръв в гръдната кухина двустранно,
разкъсване на белия дроб двустранно в областта на хилосите, счупване на
ребра двустранно, счупване на гръдната кост, силно изразена анемия на
вътрешните органи, петна на Минаков в сърдечния мускул, кръвонасядане на
предната гръдна стена от колана.
Според заключението непосредствена причина за смъртта на Б.а е
острата кръвозагуба вследствие на травматичното разкъсване на белия дроб,
излива на кръв в гръдната кухина, разкъсването на черния дроб и слезката -
повреди несъвместими с живота. Поради това смъртта е била неизбежна.
Трупните изменения отговаряли за смърт от първо денонощие.
Видно от заключението на изготвената от д-р М. Г. съдебно‐
медицинска експертиза № 218/2017 г. (т.2, л.204-205), при ПТП на Т. Х. Х. са
причинени травматично счупване на лявата бедрена кост на множество
фрагменти с разместване на същите, разкъсване на сухожилието на лява
капачка с последващо оперативно лечение, повреда обуславяща затруднение
на левия крак за около 1 година, с оглед тежестта на увредата, при правилен
оздравителен процес.
В наличната документация не са установени данни за разстройство на
здравето, временно опасно за живота или постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота. За остатъчни явления от тази повреда
експертизата може да се произнесе след приключване на лечението. Тази
повреда не може да се самопричини.
На Е.С. В.а са били причинени счупване на 3 ребра, травматично
разкъсване на тънко черво и остър перитонит (т.2, л.239-240), но същата е
пожелала по отношение на тези телесни повреди наказателното производство
срещу съпруга й да се прекрати (т. 1, л.99).
На останалите пострадали лица са били причинени леки телесни
повреди.
По досъдебното производство са били назначени : тройна и две
допълнителни тройни автотехнически експертизи, изготвени от вещите лица инж.
9
Веселин И., инж. А.П. и П.Д., както и повторна петорна автотехническа
експертиза, изготвена от вещите лица инж. Д.Д., инж. Б.В., инж. В.Б., инж.
К.В. и гл.ас. д-р инж. М..
От констатациите и заключението на тройната автотехническа експертиза
(т.2, л.267-290) се установява следното:
Скоростта на движение на автомобил „Крайслер Вояджер“ с peг. №
******* към момента на предприето спиране от страна на водача с
последващо отлагане на следи върху настилката е VK = 24,35 м/сек = 87,66
км/ч.
Скоростта на движение на автомобил „Крайслер Вояджер“ с peг. №
******* към момента на първоначален контакт при удара с „Фиат Мултипла“
с peг. № ******* е 71,64 км/час.
Скоростта на лек автомобил „Фиат Мултипла“ към момента на първоначален
контакт при удара е 51,41 км/час. Липсват следи от отлагане на гуми от този
автомобил преди мястото на удара. Предвид тези обстоятелства е технически
възможно към момента на предприето спиране от водача на л.а. „Крайслер“,
скоростта на л.а. „Фиат“ да е по-висока. Т.е. водача на л.а. „Фиат“ да е
реализирал ефективно спиране 0,65 сек преди мястото на удара със
закъснение 3,9 м/сек , а скоростта да е 16,82 м/сек = 60,55 км/час.
Мястото на удара, отразено като вертикална проекция на контактното петно
между предните леви части на двата автомобила върху пътното платно е в
областта на мислената осева линия. Към момента на първоначален контакт
при удара, предната лява ъглова част от автомобил „Крайслер Вояджер“ е с
около 30 см. в мислената насрещна пътна лента. Предвид широчината на
челната деформация на двете МПС (около 40 см, мерено отляво надясно за
всяко едно от двете МПС), то страничната лява част на „Фиат Мултипла“ към
момента на първоначален контакт при удара е в областта на осевата линия и
около 10 см в мислената насрещна пътна лента. Местоположението на двата
автомобила към момента на удара е отразено с позиция № 9 в приложение №
2.
В надлъжно направление, мястото на първоначален контакт при удара е
на 13,3 м от Ор. № 1 в посока с. Ч.. В напречно направление, мястото на
първоначален контакт при удара е на 2,3-2,7 м от десния контур на
асфалтовата настилка по посока на движение на лекия автомобил „Фиат
Мултипла" с per. № ******* .
Произшествието е станало в дъга на десен завой по посока на движение
на л.а. „Крайслер Вояджер“. Съобразно наличните данни от протокола за
оглед на ПТП, радиуса (на масовия център в полагащата се пътна лента на
„Крайслер“) е R- 47,61 м, а при измерване чрез сателитна снимка около R ~
58 м. Предвид тези С.сти, критичната скорост на странично плъзгане в завоя е
V = 76,57 км/час - 84,49 км/час.
пл]
Според вещите лица произшествието се състои в сблъскване на двете
процесии МПС, което е станало по следния механизъм: движение на
автомобил „Крайслер Вояджер“ със странична лява част (приблизително 30
см в насрещната пътна лента), движение на насрещно движещия се
автомобил „Фиат Мултипла“ със страничната си лява част (приблизително 10
10
см) в насрещната пътна лента, челен - кос удар между двете МПС и
закъснително движение на двата автомобила след удара до установяване в
покой.
До сблъскването на 08.07.2017 г., около 17:00 часа л.а. „Крайслер
Вояджер“ се е движил в посока с. А. със скорост 87,66 км/ч. В
противоположната посока (към с. Ч.) със скорост 60,55 км/час при
реализирано спиране преди удара без отлагане на следи, и скорост от 51,41
км/час без реализирано спиране, се е движил л.а. „Фиат Мултипла“.
Когато двата автомобила са се намирали на разстояние най-малко един
от друг 69,97 м, водачът на л.а. „Крайслер“ е предприел спиране. Към този
момент всеки един от двата автомобила са се намирали на различно
разстояние до мястото на удара, като л.а. „Крайслер Вояджер“ на разстояние
43,55 м от мястото на удара, а „Фиат Мултипла“ - на 26,42 м от това място.
Така движейки се един към друг (л.а. „Крайслер“ закъснително с
отлагане на следи върху настилката), двете МПС са достигнали в определен
момент до мястото на сблъскване, с което е започнал ударът между тях.
Получил се челно-кос удар, който в напречно направление е на 13,3 м от Ор.
№ 1 в посока с.Ч.. В напречно направление, мястото на първоначален контакт
при удара е на 2,3-2,7 м от десния контур на асфалтовата настилка по посока
на движение на лекия автомобил „Фиат Мултипла“.
В първата фаза на удара двете МПС взаимно са проникнали едно в
друго и са се деформирали масивно в челните си леви части, предни брони и
калници. С нарастване на силата на удара между тях, деформациите са се
предали и на други части, първоначално контактуващи, като подкалници,
престилки, греди и др. Телата на возещите се и двамата водачи в процеса на
деформиране на МПС, съобразно действащите сили, рязко са се отклонили в
посока обратна на действащия ударен импулс. С изчерпване на кинетичната
енергия, силата на удара е намаляла, като при нейната най-голяма С.ст се е
получило странично изместване и съществена ротация в посока обратна на
часовниковата стрелка за двата автомобила. С достигане на максималните
деформации-пластични и еластични е завършила първата фаза на удара.
Втората фаза съдържа транслационно - ротационното движение на
двете МПС, при което върху асфалтовата настилка са отложени следи и
паднали части от деформирани елементи. Следствие на триенето между
ходовите гуми и настилката, двете МПС закъснително се установяват в покой
на мястото, на което са намерени, с което ПТП е приключило.
Експертите разглеждат в аспекта на наличието на техническа
възможност за предотвратяване на произшествието, а не изобщо
възможността за това. В този смисъл в случая трябва да се разбира и следното
изложение.
Една от възможностите за предотвратяване на ПТП е в правилното от
техническа гледна точка изпълнение на маневрата разминаване от двамата
водачи на МПС. В случая широчината на пътното платно е 5,2 м, а двете
МПС са с широчина 1,95 и 1,87м. Метеорологичната видимост е била без
ограничение. Всички тези данни показват, че от професионално-техническа
гледна точка разминаването е било без затруднения от техническо естество и
11
няма причини от технически характер, които да са причинили сблъскването.
До това сблъскване се е стигнало поради неправилни технически
действия от водачите на двете МПС, отнасящи се до съответно манипулиране
с волана, скоростния лост и педалите на газта и спирачната система, в
резултат на което те са се поставили сами един друг в положение на
неизбежен удар.
Експертите изразяват категоричното становище, че произшествието е
било предотвратимо от техническа гледна точка.
Според тях, водачът на л.а. „Крайслер Вояджер“ непосредствено преди
навлизане в завоя е шофирал със скорост 87,66 км/ч, която е значително по-
висока от скоростта върху наличната вертикална маркировка на пътя
(наличие на знак В27 - снимка № 11 констативно съобразителна част). От
друга страна, този водач в процеса на реализирано спиране с максимална
ефективност и отлагане на следи върху настилката е навлязъл с около 30 см
със страничната лява част от МПС в мислената насрещна пътна лента.
При сравнение на отстоянието, на което се е намирал процесния
автомобил „Крайслер“ към момента на предприето спиране от водача до
мястото на удара с дължината на „опасната зона“ при скорост 30 км/час се
получава следното неравенство:
30
S, =43,55 m> S k = 15,05 м
21
От горното неравенство е технически възможно да се направи извода,
че водачът на л.а „Крайслер“ е имал техническа възможност при движение
със скорост 30 км/час, която е максимално разрешена за съответния пътен
участък, да предприеме спиране и спре до мястото на удара, с което да
предотврати ПТП.
В материалите по делото липсват данни за наличие на вертикална
маркировка по посока на движение на л.а. „Фиат Мултипла“ с peг. № *******
непосредствено преди завоя.
Съобразно механизма на ПТП, страничната лява част от купето на л.а.
„Фиат Мултипла“ към момента на първоначален контакт при удара е била
около 10 см. в мислената насрещна пътна лента, т.е. водачът на този
автомобил непосредствено преди ПТП е бил с част от масата на МПС в
насрещната пътна лента, а от друга страна не е осигурил необходимото
минимално странично разстояние при разминаване с насрещно движещите се
МПС.
Експертите са изготвили мащабна динамична скица на ПТП, на която са
позиционирани налични находки върху пътната настилка, съобразно
протокола за оглед и приетия ориентир, местонахождението на двата
автомобила към момента на удара и отстоянието им до това място към
момента на предприето спиране от страна на водача на автомобил
„Крайслер“, съобразно направените аналитични изчисления, представляваща
приложение № 2.
От констатациите и заключението на допълнителната тройна
автотехническа експертиза (т.2, л.303-3012) се установява, че към момента на
взаимното възприемане на насрещно движещото се МПС от страна на
двамата водачи, всеки един от двата процесии автомобила е бил на различно
12
надлъжно разстояние до мястото на удара. Автомобил „Крайслер Вояджер“ с
peг. № СА 8701 TH - на разстояние 43,55 м до мястото на удара в полагащата
му се пътна лента, а „Фиат Мултипла“ с per. № ******* - на разстояние 26,42
м, като лявата странична част на това МПС е с около 10 см в мислената
насрещна пътна лента. Положението на двата автомобила в този момент е
отразено с позиция № 11 в приложение № 3.
Навлизането на л.а. „Крайслер Вояджер“ с предна лява ъглова част в
мислената насрещна пътна лента от техническа гледна точка се дължи на
блокиране на ходовите колела, вследствие на предприети действия от водача
за спиране чрез натиск върху спирачния педал с максимална ефективност в
процес на движение в дъга от дясна крива.
При движение на л.а. „Крайслер Вояджер“ със скорост 30 км/час и
предприето ефективно спиране от водача с максимална ефективност към
момента, в който го е реализирал при реалната скорост, то челната част на
това МПС ще се позиционира в покой на разстояние 28,5 м от мястото на
удара в полагащата му се мислена пътна лента (преди началния момент на
отложени следи на МПС върху пътната настилка от ходовите колела при
реалната му скорост на движение).
Предвид обстоятелството, че времето за реализиране на спиране от
водача на л.а. „Крайслер“ при скорост 30 км/час - 2,41 сек, е по-голямо от
реалното време за достигане на това МПС до мястото на удара, то към
момента, в който автомобилът се позиционира в покой, насрещно движещия
се л.а. „Фиат“ с челната си част ще бъде на разстояние 8 м след мястото на
удара в полагащата му се пътна лента. Положението на двата автомобила към
момента, в който л.а. „Крайслер“ се позиционира в покой след спиране при 30
км/час е отразено с позиция № 12 в приложение № 3.
При движение на процесния л.а. „Фиат Мултипла“ в полагащата му се
пътна лента преди удара (на 30 см от мислената осова линия), съобразно
траекторията на отложени следи върху настилката от л.а. „Крайслер“
вследствие движение със скорост 87,77 км/час и задействана ефективно
спирачна система, удар между двете МПС ще настъпи. Този евентуален удар
ще се реализира между страничната лява част на „Фиат" в областта на задна
част от преден ляв калник, предна лява врата и предната лява част на
„Крайслер“ в областта на облицовка и основа предна броня. Положението на
л.а „Фиат“ към този момент е отразено с позиция № 13 в приложение № 3.
От констатациите и заключението на втората допълнителна тройна
автотехническа експертиза (т.2, л.314-321, л.335) се установява, че експертите са
построили мащабна динамична схема на мястото на ПТП, на която са
позиционирали двете МПС спрямо мястото на удара към момента на
реализирани действия за спиране от страна на водача на л.а. „Крайслер“
(позиция № 11 в приложение № 4).
При построяване на права спрямо местонахождението на двете МПС
към съответния момент (А-В) се вижда, че към момента на реализирано
действие от водача на л.а. „Крайслер“ за спиране, купето на л.а. „Фиат“ не е
било в полезрението на водача на л.а. „Крайслер“, съобразно геометричните
размери на пътното платно, широчината на десния банкет по посока на МПС
13
и радиуса на завой, при плътна растителност в дясно от банкета.
Пряка видимост към купето на л.а. „Фиат“ за водача на л.а. „Крайслер“
възниква, към момента, в който челната част от това МПС се е намирала на
разстояние 25,6 м от мястото на реалния удар, като към този момент, челната
част на л.а. „Фиат“ е на 19,6 м от мястото на удара (отсечка В-D), позиция №
12 в приложение № 4.
От графичното построяване на мащабна схема (Приложение № 4) на
местонахожденията на двете МПС спрямо реалното място на удара и спрямо
възможността за възприятие между двамата водачи, може да се направят
следните изводи:
Водачът на л.а. „Крайслер“ е реализирал действия за намаляване на
скоростта на движение преди момента, в който е възприел л.а. „Фиат“.
Водачът на л.а. „Фиат“ от момента на възможното възприятие на
насрещно движещия се автомобил се е движил до мястото на удара
приблизително със скорост равна на скоростта към момента на първоначален
контакт при удара.
Водачът на л.а. „Крайслер“, съобразно характеристиките на пътя,
характера и механизма на ПТП не е имал техническата възможност да
възприеме, че другия автомобил е бил навлязъл в насрещната пътна лента на
установеното разстояние от 0,1 м към момента на предприети действия от
негова страна за спиране с последващо отлагане на следи върху настилката.
При движение от страна на водача на л.а. „Фиат“ в полагащата му се
пътна лента, удар между двете МПС ще настъпи в позиция № 13 в
приложение № 4, но при този удар, загубата на енергия и за двата автомобила
ще бъде по-малка, ударният импулс ще бъде с по-малка числена С.ст, като
контакта ще се реализира между предна лява ъглова част на л.а. „Крайслер“
със странична задна лява част от купето на л.а. „Фиат“.
Неразделна част от заключението е приложение № 4.
С оглед установяване по безспорен начин какви са били пътните знаци,
регулиращи движението на мястото на катастрофата е била изискана
информация от община Ловеч, от която е видно - в писмо с изх. № 6600-178-
1/19.07.2017 год. (т.3, л.33, л.284), че максимално допустимата скорост в
участъка е 30 км/ч., сигнализирана с ПЗ В 26, при влизане откъм с.Ч.. В свое
последващо писмо обаче - с изх. № 6600-356-1/03.01.2019 год. (т.3, л.296),
кметът на община Ловеч посочва, че „относно пътен знак В 26, няма налична
информация дали е премахнат/повреден/откраднат/заменен за периода от
08:00 часа на 08.07.2017 г. до 19.07.2018 година.“.
Снимката от Гугъл Мапс (използвана в заключението на вещите лица по
тройната ATE инж.И., инж. П. и П. Д. (т.2, л.283) категорично не може да
служи като годно доказателство, удостоверяващо какво е било
действителното фактическо положение на път ЛОВ 1064 в близост до км.
1+200 в посока с.А., общ.Ловеч на 08.07.2017 год. около 16,57 часа.
Съобразявайки гореизложеното, представителят на държавното
обвинение е приел, че липсват категорични и безспорни доказателства, че в
момента на ПТП пътен знак В 26 ограничаващ максимално допустимата
скорост в участъка до 30 км/ч., е бил наличен на пътя. Именно това е
14
наложило повдигането на ново обвинение на А. В. - за извършено нарушение
на чл.20, ал.2, изр 1-во, пр. 2-ро от ЗДвП.
Изложените обстоятелства са наложили назначаването на повторна
петорна ATE, тъй като заключенията на вещите лица по тройната и двете
допълнителни тройни автотехнически експертизи не са били достатъчно
обосновани (включ. и с оглед на гореизложените констатации досежно
наличието на пътен знак В 26, ограничаващ скоростта на л.а. „Крайслер“ до
30 км/ч), което е поставило под въпрос правилността им.
Съобразявайки изложеното, настоящата инстанция приема, че
заключенията на вещите лица по горецитираните тройна и двете
допълнителни тройни автотехнически експертизи не са достатъчно
обосновани, предвид което възникват съмнения за тяхната правилност. Ето
защо, решаващият съд не кредитира посочените експертни заключения.
От констатациите и заключението на повторната петорна
автотехническа експертиза (т.2, л.358-387) се установява следното:
ПТП е настъпило на 08.07.2017 г. около 17,00 часа в С.та част на
денонощието, времето е било слънчево, с добра видимост. Съгласно
Астрономически справочник на Министерство на отбраната на тази дата
залезът настъпва в 21:07 часа.
Място на настъпване на ПТП е на път ЛОВ 1064, при км 1+200, в
землището на с. А., обл. Ловеч.
Път ЛОВ 1064, при км. 1+200, в района на ПТП е предназначен за
движение на ППС в двете посоки. Платното за движение е с широчина 5,20 м,
без хоризонтална маркировка. Пътната настилка е сух асфалт, без повреди. От
двете страни на платното за движение са разположени затревени банкети,
като спрямо посоката на огледа (към с. Ч.), левият банкет е с широчина 2,40
м, след който следват високи храсти и трева, а десният банкет е с широчина
2,00 м, след който следват високи храсти и трева. При върха на завоя и хорда
20,00 м е измерена стрела - 0,98 м. и напречен наклон на завоя в съотношение
2,5 см/40 см.
Участници в ПТП са:
Участник 1: Лек автомобил марка „Фиат“, модел „ Мултипла“ с peг. №
*******, рама № ZFA18600002096099, двигател № 0369496, сив, дата на
първа регистрация 14.11.2000 г., управляван от Т. Х. Х. и пътници: Н. Х.а Х.а,
Е. К. Б., М. Стоянова Б.а и Цв.Ст. К.. Технически характеристики на
автомобила: габаритни размери 1 х b = 3 994 х 1 871 мм; надлъжна база L = 2
666 мм; тегло с водач и четирима пътника – 1 810 кг; Щети по автомобила :
Автомобилът е намерен със следи от челен ляв удар, като деформацията в
лявата част назад достига до средната лява колона. Увредени и деформирани
са предна броня, основа предна броня, преден капак, ляв фар и мигач, преден
ляв калник и подкалник, предно стъкло, предни колони, предна лява врата,
двигател изместен назад, разрушено предно ляво окачване, предна лява
джанта начупена и разхерметизирана гума. Деформирано табло с
прибори. Задействани въздушни възглавници пред водача и пред дясно
стоящия. Деформирано купе в лявата страна - под и таван. Основните
системи са намерени блокирани.
15
Предни гуми марка „Зиекс“ с размер 195/60/15. Задни гуми марка
„Фалкен“ с размер 195/60/15. Дълбочина на грайфера 5 мм.
Участник 2: Лек автомобил марка „Крайслер“, модел „Вояджер“ с peг.
№ *******, рама № 1C4GYN2C7VU122706, масленозелен металик, дата на
първа регистрация 14.07.1998 г., управляван от А. Е. В. и пътници : Е.Н. В.,
Л.Д. В.а, Е.С. В.а, А.ия А.ова В.а, А.П.Г..
Технически характеристики на автомобила:
габаритни размери 1 х b — 4 733 х 1 950 мм;
надлъжна база L = 2 878 мм;
тегло с водач и петима пътника – 2 180 кг;
Щети по автомобила: Автомобилът е намерен със следи от деформации
от челен ляв удар. Увредени и деформирани са предна броня, основа предна
броня, фарове и мигачи, предни калници и подкалници, преден капак,
двигател изместен назад, предна колона, предно стъкло, предна лява врата и
подкупе в лява страна. Деформациите в лявата страна достигат до средна лява
колона. Задействани са въздушните възглавници пред водача и пред дясно
стоящия. Основните системи са открити блокирани. Предна лява гума е
намерена разхерметизирана и деформирана джанта. Задна дясна гума е
разхерметизирана. Всички гуми са марка „Дженерали“ с размер 215/65/15.
При извършения оглед на местопроизшествието от 08.07.2017 г. с
начало 18,25 ч. са приети:
посока на огледа - по път ЛОВ 1064 към с. Ч. (посоката на движение на
л. а. „Фиат“);
постоянен ориентир (ОР) - сТ.нен ел. стълб за високо напрежение, който
е намерен на разстояние 25,00 м в дясно извън пътното платно, гледано
спрямо посоката на огледа;
Местопроизшествието е намерено в ляв завой с ограничена видимост в
завоя - 60 м. Видимостта е ограничена от високи храсти и дървета, след левия
край на платното за движение.
Разположение на МПС в района на местопроизшествието:
Лек автомобил „Фиат Мултипла“ с peг. № ******* -автомобилът е
намерен разположен със задната част извън платното за движение, а с предна
част върху платното под малък ъгъл в посока с. К.. Предно ляво колело е
намерено на разстояние 10,55 м след ОР и на 0,60 м в ляво от десния край на
платното. Задно ляво колело е намерено на разстояние 9,50 м след ОР и на
1,85 м в дясно от десния край на платното;
Лек автомобил „Крайслер Вояджер“ с peг. № ******* -автомобилът е
намерен разположен със задна част в ляво извън платното за движение, а с
предната си част перпендикулярно на платното. Предно дясно колело е
намерено на разстояние 11,00 м след ОР и на 3,20 м в ляво от десния край на
платното. Задно дясно колело е намерено на разстояние 10,60 м след ОР и на
=,00 м в ляво от десния край на платното.
След извършен оглед на местопроизшествието и на процесиите
автомобили, както и след запознаване с предоставените им материали от ДП
№ 460/2017 г. на РУП - Ловеч, вещите лица са изготвили мащабни скици - 2
бр. в мащаб 1:200, приложени към експертиза (поради големите отстояния
16
между обектите М 1:100 е трудно приложим в конкретния случай).
Експертите посочват, че процесът на удар между МПС се състои от
няколко фази, първата от които е фазата на еластична деформация (начална
фаза). Следва фазата на пластична деформация, в края на която се формира
максималната ударна сила (респ. ударен импулс). Тук деформациите достигат
максималната си С.ст и към края на тази фаза и началото на следващата трета
фаза на възстановяване се наблюдава движение на автомобилите под
действие на ударния импулс и неговия момент, при което подовите елементи
на автомобилите или на единия от тях, оставят следи от задиране по асфалта.
При третата фаза на възстановяване, автомобилите започват да се
отделят един от друг, като частично деформациите им намаляват
незабележимо малко, поради еластичността на конструкцията.
Видът на удара между двете превозни средства е челен, леко кос, като
първоначалният контакт е между предната лява странична част на л.а. „Фиат“
и предната лява част на л.а. „Крайслер“. Първите следи от задиране по
асфалта са оставени в края на фазата на пластична деформация или в
началото на фазата на възстановяване, при което ниските елементи вляво на
окачването и пода на автомобилите оставят следи от задиране. В приложеният
снимков материал, направлението на следите показва движението на
автомобилите под въздействие на ударния импулс.
Мястото на първоначалния контакт между процесиите автомобили е
малко преди описаните и документирани в снимковия материал задирания по
асфалтовата настилка, а именно:
по дължина на платното за движение е на 12 м след ОР, спрямо
избраната посока при огледа;
по широчина на платното за движение е в коридор от 1,7 м до 2,5 м,
вляво от десен край на платното за движение, спрямо избраната посока
при огледа.
Ударът е в лента за движение в посока към с. Ч., съответстваща на
посоката на движение на л.а. „Фиат“, като автомобилите са се движили един
срещу друг.
Положенията на процесиите автомобили към момента на удара и след
ПТП са посочени на скица 2.
Няма данни за промяна на скоростта на л. а. „Фиат“ преди удара, като
при проведения оглед на местопроизшествието не са описани следи от
аварийно спиране на автомобила, следователно скоростта на л.а. „Фиат“
преди удара е равна на тази към момента на удара, а скоростта на л.а. „Фиат“
преди ПТП и в момента на удара е 41,71 км/ч.
Лекият автомобил „Крайслер“, непосредствено преди удара се е движил
равнозакъснително, след аварийно задействане на спирачната система до
достигане мястото на удара. Скоростта му към момента на удара, определена
от приложените от вещите лица методи е 52,49 км/ч.
Скоростта на л. а. „Крайслер“ в началния момент на ефективното му
спиране е 79,06 км/ч.
След удара, участниците се движат равнозакъснително и се установяват
в покой на местата, описани в протокола за оглед.
17
Вещите лица са изчислили каква е критичната скорост за загуба на
напречна устойчивост за конкретните условия към мястото и момента на
ПТП за л.а. „Крайслер“. Според заключението им, максималната скорост с
която л.а. „Крайслер" е можело да премине през кривата без да загуби
устойчивост е 71,35 км/ч.
Максималната скорост с която л.а. „Фиат“ е можело да премине през
кривата без да загуби устойчивост е 73,19 км/ч.
Относно механизма и непосредствената причина за настъпилото
автопроизшествие на 08.07.2017 г. на път ЛОВ 1064, при км 1+200, в
землището на с.А. между, л.а. „Крайслер Вояджер“ с peг. № ******* и л.а.
„Фиат Мултипла“ с peг. № СА 40 66 ТВ, вещите лица дават следното
заключение:
Произшествието настъпва при следните условия на движение: С. част от
денонощието, положителни температури; Суха асфалтова
настилка;
Крива с радиус при средата на платното за движение 51,51 м;
Нормален наклон на виража 2,5 см / 40см;
Равен участък;
Видимост в кривата - 60 м.
Условията за движение към момента и мястото на ПТП не са в пряка
връзка с неговото настъпване.
На 08.07.2017 г. около 17,00 часа на път ЛОВ 1064, при км 1+200, в
землището на с. А. л.а. „Крайслер Вояджер“ с peг. № ******* се движи със
скорост около 79 км/ч, (изчислена в експертизата), по посока с. А.. В същия
момент, в обратна посока, към с. Ч., л.а. „Фиат Мултипла“ с per. № *******,
се движи със скоростта, изчислена в експертизата. Приближавайки километър
1+200 и навлизайки в дясна за него крива с радиус 51,51 м при средата на
платното за движение, водачът на л.а. „Крайслер“ установявайки, че се движи
със скорост по-висока от критичната за съответния пътен участък, задейства
аварийно спирачната система, при което губи управление и не успява да се
впише в идеалната дъга, продължавайки по допирателната на завоя.
Автомобилът му навлиза частично в половината на платното за движение,
предназначена за насрещно движещите се автомобили и при така създалата се
ситуация настъпва удар между двете превозни средства, между предната
предимно лява част на л.а. „Крайслер“ и лявата странична предна част на л.а.
„Фиат“. Ударът е в дясната половина на платното за движение, по посока с.
Ч., приета и за посока на огледа, като мястото на първоначалното
съприкосновение е отбелязано на мащабната скица и е описано в
експертизата.
След удара, вследствие на действието на момента на ударния импулс,
л.а. „Фиат“ се връща назад спрямо първоначалната си посока и придобива
ротация с посока обратна на часовниковата стрелка гледано отгоре, като се
установява на около 1,5 м, вдясно от мястото на удара, върху десен банкет и
дясна част на платно за движение. Мястото е описано в протокола за оглед и
изобразено на мащабната скица.
След удара, л.а. „Крайслер“ продължава движението си към с. А. и
18
придобивайки ротация обратно на часовниковата стрелка гледано отгоре, се
установява вляво от мястото на удара върху левия банкет и лявата част на
платното за движение. Мястото е описано в протокол за оглед и е изобразено
на мащабната скица.
Направленията и големините на векторите на скоростите преди и след
удара са в пряка връзка със следите, описани и заснети при огледа,
деформациите, положението на процесиите МПС след удара и свидетелските
показания.
Опасната зона за спиране на л.а. „Крайслер“ при определената скорост
79,06 км/ч и конкретните пътни условия е 65,19 метра.
Опасната зона за спиране на л. а. „Фиат“ при определената скорост
41,71 км/ч и конкретните пътни условия е 25,82 метра.
Относно причините за настъпване на произшествието вещите лица
посочват следното:
Скоростта на л.а. „Крайслер“ е по-висока от определената критична
скорост за съответния пътен участък. Водачът на л.а. „Крайслер“ предприема
спиране (реагира) на разстояние 50 м от мястото на удара.
В този момент л.а. „Фиат“ се е намирал на разстояние 28,40 м от
мястото на удара.
От Скица 3 ясно се вижда, че 2,45 секунди преди ПТП или моментът, в
който л. а. „Крайслер“ е бил на 50 метра от мястото на удара (момента на
реакция от водача му за аварийно спиране), а л.а. „Фиат“ е бил на 28,4 метра
от мястото на удара, водачите им не са разполагали с физическата
възможност да се възприемат - отразено на фигурата с червена линия.
Горното налага извода, че водачът на л.а. „Крайслер“ не е реагирал и
задействал аварийно спирачната система заради насрещно движещия се
автомобил, тъй като към този момент той не е разполагал с физическата
възможност да забележи приближаващия срещу него л.а. „Фиат“.
Скоростта на л. а. „Крайслер“ е била по-висока от критичната за
безопасно преминаване през кривата, което е извело автомобила от идеалната
траектория за кривата, накарало е водача да предприеме аварийно спиране и е
довело до навлизане в половината на платното за движение, предназначена за
насрещно движение, в следствие на което е последвал удар между превозните
средства.
Скоростта на л.а. „Фиат“ е била технически съобразена с пътните
условия и по-ниска от критичната за безопасно преминаване през кривата.
Няма данни л.а. „Фиат“ да е навлязъл в половината, отредена за
движение на л.а. „Крайслер“.
При движение със скорост от 30 км/час, л.а. „Крайслер Вояджер“ е
могъл да премине безаварийно през кривата, без да навлиза в половината за
насрещно движение.
Предвид дължината, формата и положението на отложените преди
удара следи от л а. „Крайслер“, вещите лица са установили, че последният е
навлязъл в половината на л.а. „Фиат“ на около 4 м преди мястото на удара
(отчетено от мащабната схема).
Предвид скоростите на участниците, видимостта, мястото на удара и
19
изчислените опасни зони (пълни спирачни пътища) на процесиите МПС,
вещите лица правят извод, че след възникване на ситуацията -навлизане на
л.а. „Крайслер“ в половината за насрещно движение, ПТП е било
непредотвратимо и за двамата водачи.
Скоростта на л.а. „Крайслер“ е била по-висока от критичната за
безопасно преминаване през кривата, което е извело л.а. от идеалната
траектория за кривата, накарало е водача да започне аварийно спиране и е
довело до навлизане в половината за насрещно движение, вследствие на
което е последвал удар между превозните средства.
Лекият автомобил „Фиат“ се е движил в половината, отредена за
движещите се в посока с. Ч. и няма данни да е навлизал в половината на
платното за движение към с. А..
Пазарната С.ст на л. а. „Фиат Мултипла“ е била 2 000 лева, а на л.а.
„Крайслер Вояджер“ - 4 500 лева.
На въпросите, изложени от защитата при предявяване на разследването,
вещите лица са дали следните отговори :
Следите от колелата на л.а. „Крайслер“ до удара (видно от фотоалбума
в делото) са с леко дъговидна форма, насочени наляво спрямо посоката му на
движение. Това потвърждава извода, че скоростта на л.а. „Крайслер“ е била
по-висока от критичната за безопасно преминаване през кривата, което е
извело л.а. от идеалната траектория за кривата, накарало е водача да започне
аварийно спиране и е довело до навлизане в половината за насрещно
движение, при което е последвал удар.
Дължината на спирачните следи оставени от л.а. „Крайслер“ е следната:
От десни колела - 15,86 м
От леви колела - 10 м
В приложените материали (протокол за оглед и фотоалбума) няма
данни за наличие на знак за ограничение на скоростта от двете посоки.
В протоколът за оглед е записано: „...От двете страни в района на
местопроизшествието няма пътни знаци ...“.
Няма данни за промяна на скоростта на л.а. „Фиат“ преди удара, а и не
се наблюдават следи от аварийно спиране при огледа. Това означава, че
скоростта на л. а. „Фиат“ преди удара е равна на тази към момента на удара -
41,71 км/ч.
Л.а. „Фиат“ се е движил в половината на платното за движение отредена
за с. Ч. и няма данни да е навлизал в половината на платното за движение към
с. А..
По ДП е била изготвена и фоноскопна експертиза (т.2, л.400-416) от
Николай Стоянов - експерт в сектор „НТЛ“ при ОД МВР - Ловеч, с обект
един брой компакт диск с надпис „Office 1 Superstore“, предоставен с писмо
от Дирекция НС-112 - МВР, в който се съдържат аудиофайловете от
обаждания на граждани до тел. 112 за настъпилото на 08.07.2017 г. ПТП. От
експертизата е видно, че първото обаждане на настъпилото ПТП е било в
16:57 ч. и е направено от св. В.Т. (т.1, л.166), а второто - в 16:58 ч. от св. Ц.С.
(т.1, л. 177-178).
Нито посочените свидетели, нито спътниците им в автомобилите, в
20
които са пътували, са били преки очевидци на настъпилото ПТП, а са
пристигнали на мястото на произшествието непосредствено след
настъпването му.
По ДП е установено, че към инкриминираната дата 08.07.2017 г. св. Т.
Х. не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, поради
изтичане срока на валидност на издаденото му такова на 02.05.2017 год. (т.3,
л.314). Това обстоятелство, макар и да представлява нарушение на ЗДвП, не е
в пряка причино-следствена връзка с настъпилото произшествие и не следва
да води до ангажиране на наказателната отговорност на лицето.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че подсъдимият А. Е. В. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците от състава на престъплението по чл.343, ал.4, във вр. с
ал.3, б.„б“, пр.1, във вр. с ал.1, б.„в“, пр.1, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК,
+200
като на 08.07.2017 год. около 16:57 часа на път ЛОВ 1064 при км. 1 , в
близост до с.А., общ.Ловеч, при управление на МПС - собствения си лек
автомобил марка „Крайслер“, модел „Вояджер“ с peг. № ******* в посока на
движение от с.Ч. към с.А., Ловешка област, нарушил правилата за движение
по пътищата : чл. 20, ал.2, изр. 1-во, пр.2-ро от ЗДвП, съгласно който:
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват .... с релефа на местността за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.“, като се е движил с
несъобразена с релефа на местността (предстоящия остър десен завой)
скорост от 79,06 км/ч, при критична скорост за загуба на напречна
устойчивост в завоя - 71,35 км/ч, и по непредпазливост причинил смъртта на
М. С. Б.а, ЕГН **********, бивш жител на гр.*****, както и средна телесна
повреда на Т. Х. Х., ЕГН ********** от гр.*****, изразяваща се в
травматично счупване на лявата бедрена кост на множество фрагменти с
разместване на същите и разкъсване на сухожилието на лявата капачка с
последващо оперативно лечение.
От обективна страна деянието е извършено от подсъдимия чрез
действие, като на посочените дата и място, при управление на МПС, визирано
по-горе, е нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2, изр. 1-во, пр.2-ро от
ЗДвП, съгласно който : „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват .... с релефа на
местността за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие.“, като се е движил с несъобразена с релефа на местността
(предстоящия остър десен завой) скорост от 79,06 км/ч, при критична скорост
за загуба на напречна устойчивост в завоя - 71,35 км/ч, и по непредпазливост
причинил смъртта на М. С. Б.а, ЕГН **********, бивш жител на гр.*****,
както и средна телесна повреда на Т. Х. Х., ЕГН ********** от гр.*****,
изразяваща се в травматично счупване на лявата бедрена кост на множество
фрагменти с разместване на същите и разкъсване на сухожилието на лявата
капачка с последващо оперативно лечение.
От заключението на вещите лица по повторната петорна автотехническа
експертиза (т.2, л.358-387) се установява механизма на причиняване на ПТП,
скоростта на процесните автомобили и мястото на ПТП. Скоростта на л.а.
21
„Крайслер“ е била по-висока от критичната за безопасно преминаване през
кривата, което е извело автомобила от идеалната траектория за кривата,
накарало е водача да предприеме аварийно спиране и е довело до навлизане в
половината на платното за движение, предназначена за насрещно движение,
вследствие на което е последвал удар между двете превозни средства.
Подсъдимият е допуснал нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.2,
изр. 1-во, пр.2-ро от ЗДвП, съгласно който: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
.... с релефа на местността за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие.“, като се е движил с несъобразена с релефа на
местността (предстоящия остър десен завой) скорост от 79,06 км/ч, при
критична скорост за загуба на напречна устойчивост в завоя - 71,35 км/ч.
Причината за настъпването на ПТП от техническа гледна точка, като се има в
предвид релефа на местността (предстоящия остър десен завой), е че
подсъдимият е управлявал л.а. „Крайслер“ със скорост, която е била по -
висока – 79,06 км/ч, при критична скорост за загуба на напречна устойчивост
в завоя - 71,35 км/ч. .
Допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по
чл.20, ал.2, изр. 1-во, пр.2-ро от ЗДвП е в пряка причинна връзка с
настъпилия съставомерен резултат - смъртта на М. С. Б.а и причинената
средна телесна повреда на Т. Х. Х..
Съдът кредитира заключението на вещите лица инж. Д.Д., инж. Б.В.,
инж. В.Б., доц. д-р инж. К.В. и гл. ас. д-р М. М. по повторната петорна
автотехническа експертиза, като компетентно, обосновано и съответстващо
на гласните, писмените и веществени доказателства по делото.
От заключението на вещото лице д-р Г. по съдебно - медицинската
експертиза на трупа (л.193-195) се установява непосредствената причина за
смъртта на М. С. Б.а.
От заключението на вещото лице д-р Г. по съдебно - медицинската
експертиза (л.204-205) се установява, че на Т. Х. Х., е било причинено
травматично счупване на лявата бедрена кост на множество фрагменти с
разместване на същите и разкъсване на сухожилието на лявата капачка с
последващо оперативно лечение, което увреждане представлява средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Настоящият състав кредитира горецитираните заключения на вещото
лице д-р Г. по съдебно медицинските експертизи, тъй като същите са
компетентни, обосновани и кореспондират с приложените по делото гласни и
писмени доказателства.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, като във вина
следва да му се вмени престъпна небрежност по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 -
во от НК, тъй като В. не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици при движението си, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
Причините за извършване на престъплението се установяват в
подценяването на изискванията за безопасно движение, определени от ЗДвП.
Тези изводи на съда се подкрепят изцяло от самопризнанията на А. В.,
които от своя страна на основание чл.372, ал.4 от НПК се подкрепят от
22
събраните на досъдебното производство доказателства – показанията на
разпитаните свидетели, от заключенията на вещите лица по назначените на
ДП съдебно-медицински и автотехническа експертизи, от останалите
писмени и веществени доказателства.
Настоящият състав не приема възраженията на защитника адв. Я., че
причината за възникване на ПТП е поведението на другия водач – св. Т. Х.,
който бил навлязъл в лентата за движение на подзащитния му, което е дало
повод на В. да предприеме аварийно спиране, вследствие на което
автомобилът на подсъдимия частично е навлязъл в половината на платното за
движение, предназначена за насрещно движещите се автомобили, където e
настъпило произшествието.
На първо място, с оглед обстоятелството, че по делото е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, при което
подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти и
след като съдът установи, че така направеното от подсъдимия самопризнание
се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, то
съгласно разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК съдът в мотивите на присъдата
е длъжен да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния
акт, т.е. да приеме фактическата обстановка изложена в обстоятелствената
част на обвинителния акт. В тази връзка е и постановеното в т.8 от ТР №
1/06.04. 2009 г. по тълк. дело № 1/2008 г. на ВКС, ОСНК, че при процедура по
чл.372, ал.4 и чл.373, ал.3 от НПК, първоинстанционният и въззивният съд не
могат да допускат и събират доказателства, които са несъвместими с
признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт.
Никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт при изясняване
механизма на конкретното ПТП не се споменава, че л.а. „Фиат Мултипла“ с
peг. № ******* – управляван от пострадалия Т. Х. е навлязъл в насрещното за
него пътно платно, където се е движил подсъдимия. Точно обратното, в обв.
акт се приема, че л.а. „Фиат“ се е движил в половината на платното за
движение отредена за с. Ч. (т.е. в неговата половина) и няма данни да е
навлизал в половината на платното за движение към с. А. (в насрещната
половина). На следващо място, в обв. акт се сочи, че от скица 3 (т.2, л.381)
съставляваща неразделна част от заключението на повторната петорна
автотехническа експертиза (т.2, л.358-387) се установява, че 2,45 секунди
преди ПТП или моментът, в който л. а. „Крайслер“ е бил на 50 метра от
мястото на удара (моментът на реакция от водача му за аварийно спиране), а
л.а. „Фиат“ е бил на 28,4 метра от мястото на удара, водачите им не са
разполагали с физическата възможност да се възприемат, което е
отразено на фигурата с червена линия. Изложеното налага извода, че водачът
на л.а. „Крайслер“ не е реагирал и задействал аварийно спирачната система
заради насрещно движещия се автомобил, тъй като към този момент той не е
разполагал с физическата възможност да забележи приближаващия срещу
него л.а. „Фиат“, а това е станало, тъй като подсъдимият е установил, че се
движи със скорост по-висока от критичната за съответния пътен участък, от
23
което следва, че възражението на защитата в тази връзка се явява
неоснователно.
На следващо място, в т.4 от горецитираното ТР № 1/06.04.2009 г., е
постановено, че разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК не изисква всички
надлежно събрани и проверени в хода на ДП доказателства да подкрепят
самопризнанието, като е необходимо приобщените доказателства да са
достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия,
какъвто се явява и настоящия случай. Цитираните от защитата свидетелски
показания са субективни възприятия, те не се основават на констатираните по
делото обективни находки фиксирани в огледния протокол и изготвения към
него фотоалбум, както и на установените увреждания по процесните
автомобили - участнци в ПТП.
Настоящият състав намира за неоснователно становището на защитника
- адв. Я., че извършеното от подсъдимия следва да се квалифицира като
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. В тази връзка защитата сочи
доводи, че В. не би могъл да предвиди, навлизайки в завоя, че ще се отзове
пред насрещно движещ се автомобил, който е в неговата лента за движение и
възприемайки отсреща другия автомобил, той е предприел аварийно спиране,
което в случая е причината за настъпване на ПТП. Както беше изложено по-
горе, по делото не са налице обективни данни, че управлявания от св. Х. лек
автомобил „Фиат“ се е движил в половината отредена за движение на л.а.
„Крайслер“, както и, че скоростта на В. е била по-висока от критичната за
безопасно преминаване през кривата, което е извело автомобила от идеалната
траектория за кривата и е накарало подсъдимия да предприеме аварийно
спиране. Същото от своя страна е довело до навлизане на л.а. „Крайслер“ в
половината на платното за движение, предназначена за насрещно движение, в
следствие на което е последвал удар между процесните превозни средства.
Подсъдимият, движейки се по пътното платно е възприел, че предстои
преминаване на дясна пътна крива. С оглед характера на участъка от пътя в
завоя и наличието на гъста храстовидна растителност, В. не е имал
възможност да възприеме какъв е характера на завоя (дали е остър, колко е
остър), за да съобрази с каква скорост следва да го преодолее, както и има ли
други препятствия, което означава, че за него е била налице опасност за
движението, която предвид посочените обстоятелства е била предвидима, и
той е следвало да съобрази скоростта си с тази предвидима опасност, за да
може да преодолее завоя безпрепятствено. Ето защо, не може да бъде
споделено становището на защитата, че извършеното от подсъдимия е
случайно деяние.
Предвид изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянието,
призна подсъдимия за виновен и го осъди.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази, че
делото е разгледано при условията на чл.370 и сл. от НПК и приложи
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, като определи наказанието
на подсъдимия В. във връзка с чл.58 а, ал.1 от НК. За престъплението по
чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, б.„б“, пр.1, във вр. с ал.1, б.„в“, пр.1, във вр. с
24
чл.342, ал.1, пр.3 от НК, законодателят е предвидил наказание от 3 /три/ до 15
/петнадесет/ години лишаване от свобода. При определяне размера на
конкретното наказание, съдът прецени наличието на смекчаващи вината
обстоятелства, а именно : чистото съдебно минало на дееца, това, че той е
водач с ниска степен на обществена опасност (по отношение на него има
издадени само две НП по ЗДвП), критичното отношение към деянието, както
и добрите му характеристични данни – трудово ангажиран, семеен. Като
смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете и периода, който е
изминал от настъпване на ПТП до постъпване на делото в съда – повече от 5
(пет) години.
В конкретния случай настоящият състав приема за отегчаващи вината
обстоятелства причинените на част от пътуващите в двата автомобила леки
телесни повреди, макар същите да не са съставомерни по смисъла на закона.
От събраните по делото доказателства не може да се направи извода, че
в конкретния случай са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, както и, че най – лекото, предвидено в закона наказание, би се
оказало несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия, предвид което
настоящата инстанция при индивидуализиране на наказанието не приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, в каквато връзка беше предложението на
защитата.
Съобразявайки изложеното, решаващият съд прие, че на А. Е. В. следва
да бъде наложено наказание във връзка с чл.54 от НК, при преобладаващи
смекчаващи вината обстоятелства, в размер на 3 (три) години лишаване от
свобода – в минимално предвидения от закона размер за конкретното
престъпление. В съответствие с разпоредбата на чл.58 а, ал.1 от НК съдът
намали така определеното наказание от 3 (три) години лишаване от свобода с
1/3 (една трета) или подсъдимият следва да изтърпи наказание от 2 (две)
години лишаване от свобода.
Тъй като наложеното наказание на В. е две години лишаване от
свобода, последният не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер и с оглед данните по делото касаещи личността му, съдът
намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето
на осъдения не е наложително същият да изтърпи наказанието ефективно.
Действително, престъплението за което е осъден подсъдимия, с оглед
съставомерните му последици е такова с висока степен на обществена
опасност. Съдът прие, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на дееца не е наложително той да изтърпи наказанието
ефективно, като съобрази данните за личността на последния – касае се за
инцидентна проява в живота му, чисто съдебно минало, трудовата му
ангажираност, невисока степен на обществена опасност като водач. Ето защо,
решаващият съд не счита, че откъсването на подсъдимия от социалната му и
обществена среда ще допринесе за неговото поправяне. Предвид изложеното
и на основание чл.66, ал.1 от НК, настоящият състав отложи изпълнението на
определеното наказание лишаване от свобода, за срок от 3 (три) години от
25
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343 г от НК съдът наложи на подсъдимия В. наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 (две) години, считано от
влизане на присъдата в сила и отнемане на свидетелството му за
правоуправление по административен ред, като съображенията водили
настоящия състав при определяне размера на това конкретно наказание са
същите, мотивирали съда при индивидуализацията на наказанието лишаване
от свобода.
Настоящата инстанция намира, че така наложените наказания са
справедливи, съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца,
и чрез тях ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 от
НК.
При този изход на процеса, съдът осъди А. Е. В. да заплати на С. М. К.
от гр. Хасково сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, представляващи
разноски за повереник за настоящата инстанция; на Ч. Г. К. от гр. Хасково
сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, представляващи разноски за
повереник за настоящата инстанция и на Т. Х. Х. от гр. ***** сумата от 1 000
/хиляда/ лева, представляващи разноски за повереник за настоящата
инстанция.
При този изход на процеса, съдът осъди А. Е. В. да заплати по сметка на
ОД на МВР – Ловеч разноски по делото в размер на 8 276.87 /осем хиляда
двеста седемдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ лева разноски за
експертизи, както и сумата от 5-пет лева за издаване на изпълнителен лист.
Съдът постанови, след влизане на присъдата в сила, вещественото
доказателство : 1 бр. компакт диск, с надпис CD-R 700МВ, да се унищожи;
вещественото доказателство – 1 бр. л.а. „Крайслер Вояджер“ с peг. № *******
на съхранение в база при ОД МВР – Ловеч, съгласно приемо-предавателен
протокол от 08.07.2017 г. да се върне на А. Е. В., ЕГН **********, с адрес
гр.*****, ж.к. „Младост-1“, бл. 65, вх. 6, ет. 8, ап. 142, а вещественото
доказателство – 1 бр. л.а. „Фиат Мултипла“ с peг. № ******* - на съхранение
в база при ОД МВР – Ловеч, съгласно приемо-предавателен протокол от
08.07.2017 г. да се върне на Т. Х. Х., ЕГН **********, с адрес гр.*****, ул.
*******.
Съдът постанови присъдата си по изложените мотиви.


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :





26









27