РЕШЕНИЕ
№ 17967
гр. С., 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20241110124779 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. С. М., ЕГН: **********, с която
срещу *********, ЕИК ***********, са предявени кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗПУПС вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 9 759,59 лева, представляваща стойността на
неразрешени платежни операции от банковата сметка на ищцата, осъществени на 16.01.2023
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.04.2024г. /датата на депозиране на
ИМ/ до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 1 599,60 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 18.01.2023 год., до
26.04.2024г., съединени при условията на обективно кумулативно съединяване на искове с
иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 500 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди под формата на преживян стрес и тревожност във
връзка с така неразрешените платежни операции, предмет на спора, вследствие извършени
противоправни деяния от страна на банката и нейни служители, изразяващи се в трудна и
бавна връзка между ищцата и контактния център на банката и поведението, и указанията на
служителя на банката, дадени на следващия ден след процесната информация, съединен при
условията на обективно алтернативно съединяване с осъдителен иск с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД за сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за
вреди от неизпълнението на договорно задължение на ответника съгласно процесния
договор. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че между страните по делото са сключени договори, както следва:
Договор за откриване на сметка на клиент от 14.06.2026г. и Договор за електронно
банкиране от 17.07.2018г. Твърди се че към откритата разплащателна сметка ищцата нямала
дебитна платежна карта, а такава имала издадена за извършване на плащания в интернет
магазини, като същата била захранвана със съответната сума, като съгласно договора
ищцата разполагала с възможност за извършване на операции в специализирано приложение
на ************* за мобилни устройства, наречено мобилно банкиране за операционни
системи iOS и Android. Твърди, че разплащателната и сметка, така и платежната дебитна
карта били регистрирани в приложението. Твърди, че към дата 16.01.2023г. текущото салдо
по разплащателната и сметка било около 10 000 лева, а по дебитната 100,00 лева. Поддържа,
че малко след 18:00 часа на същия ден ищцата отворила имейл, на който бил придаден вид,
1
че е изпратен от ****, с дадени инструкции за въвеждане на данни от дебитната и карта.
След като въвела данните ищцата получила няколко SMS от *************. Съобщенията
били получени от номер *********, в периода от 18:43 часа до 19:01 часа, като съгласно
хронологията им: е получен код за верификация при смяна на парола; извършена е успешна
промяна на паролата за вход в **** Online; получени са два последователни кода за
активиране на **** Mobile и е получена информация за успешно активиране на **** Online.
Последвало съобщение, че с карта на ищцата XX-0961 е извършена покупка на стойност от
3000 евро, а следващите две съобщения съдържали информация, че с друга карта, с каквато
ищцата не разполагала – XX-6988 e направена покупка за 1000 евро и още една за 990 евро.
Твърди, че ищцата въпреки, че знаела, че няма такива налични средства в дебитната си
карта, както и че не притежава карта XX-6988, незабавно направила опит за достъп в
приложението за мобилно банкиране, което не отваряла през целия ден и след като не
успяла направила опит да се свърже със служител на ************* на посочения телефон –
*********. След като успяла да се свърже със служител едва в 20:45 минути на същия ден,
същият уверил ищцата, че няма проблем, като картата и мобилното банкиране били
блокирани в 20:55 часа. Поддържа, че на следващия ден е посетила Централния клон на
************* в гр.С., където първоначално служител и дал информация, че всички суми са
налични по сметките й, като в същия момент друг служител при нова проверка и съобщил,
че действително са извършени три броя транзакции за посочените суми, като никой от
служителите в клона не дал логично обяснение на ищцата как точно са извършени
операциите. Ищцата заявила че не е извършвала и не желае да извършва транзакциите и не
извършвала покупки, като получател на транзакциите онлайн търговеца Binance Internet LT.
Оспорила трансакциите и настояла средствата да не напускат сметката/дебитната й карта.
Поддържа, че на следващия ден, след осчетоводяване и било съобщено, че може да извърши
рекламация, като тя завела такава под № 9154-2023г. Въпреки всичко и трите транзакции
били одобрени от банката, в каквато връзка на 23.01.2023г. ищцата получила и писмо от
„Екипът на ****“ с изх. № ИД-1926-2023. По изложените твърдения ищцата посочва, че не е
давала съгласие и операциите са неразрешени, като подробно в исковата молба се излага от
правна гледна точка, че банката не изпълнила задълженията си по чл. 78, ал.1 и чл. 79 от
ЗПУПС. По изложеното счита, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
исковете, като претендира и обезщетение за неимуществени вреди вследствие
неравноправното поведение на ответника по неизпълнение на договорните му задължения.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника с който
оспорва иска. Не оспорва, че между страните са били налице договорни правоотношения, а
именно, че ищцата е притежател на дебитна карта с номер 411653….0961 и титуляр на
разплащателна сметка IBAN BG15****S800************ и BG24****S83811************,
водени от Банката. Излага подробно възраженията си срещу исковете, както и обосновката
им от правна страна, като възразява срещу тях с твърдения, че процесните картови
операции, представляват разрешени такива, извършени от ищцата с нейни персонализирани
средства за сигурност по начин, договор с Банката и ОУ, като обажданията до Банката
следват и третата последно извършена транзакция. Поддържа, че ищцата е проявила груба
небрежност, като при извършване на транзакциите не е спазила изричните указания на
Банката, публикувани на официалната страница в Интернет и че същите биха били
предотвратени, ако ищцата е предприела своевременни действия за свързване с Банката
преди получаване на съобщенията за тяхното извършване и съзнателно е предоставила
данни и разрешение на трето лице. По този начин не е изпълнила задълженията си по чл. 75,
т.3 от ЗПУПС. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и страна следното:
Като писмено доказателство по делото е представен договор за откриване сметка на
клиент от 26.06.2014г., сключен между М. С. М. и ******************** /л. 18/, по силата
на който на името на ищцата е открита разплащателна сметка в евро с IBAN:
BG15****S800************. В неговото съдържание е отбелязано, че отношенията между
страните се уреждат от общи условия, които клиентът е получил предварително и е изразил
съгласие с тях. По делото е приобщен и договор за електронно банкиране от 17.07.2018г. /л.
2
19/, съгласно който кредитната институция се е задължила да осигури на ищеца ползването
на всички услуги на електронно банкиране, посочени в общите условия за платежни услуги
на физически лица, и заявени от ползвателя в регистрационна карта, срещу насрещните
задължения на ищеца да заплаща съответните такси и комисионни и да ползва услугите
съгласно условията на съглашението и общите условия и при спазване на всички изисквания
за сигурност. От съдържанието на сделката е видно, че в регистрационната карта са вписани
банкова сметка в лева с IBAN BG24****S83811************ и банкова сметка в евро с
IBAN: BG15****S800************. Така представеното писмено доказателство не е
подписано от страните. От събраните в хода на производството писмени доказателства – в
частност от Формуляр за рекламация с вх. № 9154-2023 /л. 22/, се установява, че на
18.01.2023г. М. М. е оспорила три транзакции от 16.01.2023г., извършени в полза на
търговец “Binance Internet” LT, регистриран в Л., които са както следва: 1/ транзакция в 18:56
часа на стойност от 3 000 евро, 2/ транзакция в 18:57 часа в размер на 1 000 евро и 3/
транзакция в 18:59 часа на стойност от 990 евро. Във връзка с така депозираната рекламация
и след осъществена проверка от страна на кредитната институция до ищеца е отправен
отговор с изх. № ИД-1926-2023 от 23.01.2023г. /л. 23-24/, с който кредитната институция е
отказала да възстанови стойността на извършените транзакции с доводи, че оспорените
платежни операции са автентични и разрешени по начина, уговорен между банката и
клиента, чрез въвеждането на всички персонализирани защитни характеристики на
платежния инструмент.
По делото е представен и анкетен лист от 18.01.2023г., подписан от М. М., в който е
посочила, че е извършено превалутиране от банковата сметка в евро към банковата
сметка в лева, което установила на 16.01.2023г. в 19:02 часа. Отбелязани са данни, че в деня
на събитието ищцата не е забелязала необичайно поведение и/или съобщение на страницата
на онлайн банкирането и мобилното приложение, че дигиталните услуги се ползват
единствено от нейното мобилно устройство, както и че не използва дигиталните услуги чрез
компютър. Предоставени са сведения за получен имейл, в който се е изискало
актуализирането на данни, свързани с достъпа до онлайн банкирането, за ползваната от
нея антивирусна програма. Ищцата е заявила, че не използва незащитени Wi-fi мрежи, че в
деня на събитието не е ползвала мобилното банкиране и че не е имала успешен достъп до
него, че не е имала проблем със SIM картата на мобилното си устройство, както и че в
интернет browser-a не са запаметени потребителското име и паролата за вход в онлайн
банкирането. Упоменала е, че е запозната с препоръките, публикувани в секция „Сигурност“
в онлайн банкирането, но не е обмислила ситуацията, както и че да на датата на събитието
се е намирала на домашния си адрес в гр. С..
Като веществени доказателства по делото са приобщени и екранни снимки от
мобилен телефон /л.25/, от които се установяват пет позвънявания към телефонен номер
***********, осъществени на 16 януари /без отбелязана година/, както следва: в 19:02 часа,
в 19:12 часа, в 20:04 часа, и два пъти в 20:38 часа. Представени са и екранни снимки /л. 26/ за
получени две на брой текстови съобщения /SMS/ от номер *********, както следва: в 19:02
часа е получено съобщение със следното съдържание: „****: S vasha karta XX-6988 e
napravena pokupka za 990 EUR ot Binance Internet LT na 16.01.2023 18:59:18. Za info tel:
************ 4/5“, а в 20:55 часа – „****: Dostapat do Vashite profili v **** Online I Mobile e
blokiran na 16/01/2023 20:55:05. Za dopulnitelna informacia tel. ************“. На
фотоснимката е видно и съобщение, получено в 19:01 часа, чието съдържание е непълно и
не позволява възпроизвеждането му.
Като писмени доказателства по делото са приобщени и екранни снимки от мобилно
приложение „Вайбър“ /л. 176-179/. От съдържанието на първия скрийншот е видно
съобщение от 11.01.2023г. с подател “****” до адресат „С.“, в което е упоменато, че с цел
подобряване на услугите, достъпът до **** ******** ще бъде временно ограничен от
13.01.2023г. 20:00 часа до 15.01.2023г. 19:00 часа. Указано е, че през този период няма да е
налице възможност за потвърждаване на интернет плащания през „**** ********:, а
потвърждаването ще се осъществява посредством 3D статичен секретен код и динамична
парола от СМС чрез натискане на бутон „Допълнителни методи“ по време на пазаруването.
Втората екранна снимка предоставя данни за съобщение с подател “****” от 19.01.2023г., в
което се съдържа уведомление, че от 20:00 часа на 20.01 ще бъде подновена работата по
3
техническо обновяване на системи, поради което се налага временно преустановяване на
достъпа до „**** ********“ с очакване услугата да бъде възобновена най-рано около 22:00
часа на 22.01. Отново е указано, че онлайн плащанията с карти на **** ще могат да бъдат
потвърждавани чрез статична парола /посочена при регистриране на картата за плащания в
Интернет/ и динамична парола /получава се за всяко онлайн плащане чрез СМС/ отново чрез
опцията „допълнителни методи“. В крайната част на съобщението е отбелязан следният
текст: „Важно! Обръщаме ви специално внимание, че **** НЯМА да изисква от Вас да
извършвате никакви действия във връзка с обновяването на системата – нито преди старта,
нито след приключването му“.
По делото са представени писмени доказателства, представляващи указания на
кредитната институция във връзка с отправени зловредни съобщения, с посочени дати
16.06.2022г. и 23.12.2022г. В тях се съдържа уверение, че банката не изисква от клиентите да
актуализират данните си чрез имейли, както и препоръка да не натискат бутоните за
отваряне на изпратените линкове, както и да не предоставят чувствителна информация за
банковите си сметки.
Поради необходимостта от специални знания в областта на техниката по делото е
допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза за установяване на обстоятелствата
относно разрешаването и извършването на процесните транзакции, тяхната автентичност и
дали последните са засегнати от техническа повреда, или друг недостатък на услугата.
Според експертното заключение на 16.01.2023г. с дебитната картата на ищцата (VISA) с
номер *******************, свързана с разплащателна сметка с IBAN
BG24****S83811************ в периода между 18:56 и 18:59 са извършени три транзакции
от устройство с операционна система „Android“ 13 и с IP адрес 94.46.13.221, разпределен за
доставчик на платежни услуги в П., в полза на търговец “Binance”, които са както следва: в
18:56:47 транзакция на стойност от 3 000 евро, в 18:57:52 транзакция в размер на 1 000 евро
и в 18:59:17 транзакция на стойност от 990 евро. И трите платежни операции са
осъществени чрез мобилното приложение „**** ********“ с потвърждение посредством
биометрична идентификация и ПИН код, като е използван механизмът за „3D Secure“
удостоверяване, който е част от стандартната услуга на банката /и VISA/ за сигурност при
онлайн плащания. По данни на експерта начинът на извършване и потвърждаване на
трансакцията е стандартен и съответства на уговорения между страните ред за нареждане и
потвърждение на подобен тип операции. Дадено нареждане за изпълнение на картова
операция не може да бъде отменено, след като е потвърдено от платеца и прието за
изпълнение от банката, тъй като подава към процес на сетълмент (осчетоводяване), който е
автоматизиран и необратим, освен в изключителни случаи като техническа грешка или
анулиране по инициатива на търговеца.
Според вещото лице на 16.01.2023г. в 18:51:35 часа приложението „**** ********“ е
активирано за потребителския идентификатор на М. М. /IB1831832842/ на мобилно
устройство с операционна система „Android“ 13 чрез въвеждане на потребителското име и
паролата за онлайн банкирането на ищцата, както и чрез въвеждането на активационен код
/“780-266-240“/, изпратен като СМС на номер +359 **************.
По данни на експертизата за установяване идентичността на платеца банката прилага
механизъм за силно удостоверяване на клиента (SCA) съгласно изискванията на ЗПУПС и
Директива (ЕС) 2015/2366 чрез комбинация от два независими елемента: притежание
(мобилно устройство с активирано приложение „**** ********“) и характерна особеност
или знание (биометричен отпечатък или ПИН код), а при активирането на приложението
„**** ********“ – притежание (мобилен номер за получаване на еднократен СМС код) и
знание (потребителско име и парола за онлайн банкиране). Установено е, че в разглеждания
случай процесните операции са потвърдени чрез активираното приложение „**** ********“
към профила на ищцата, направено по надлежния ред – СМС код и потребителско име и
парола за онлайн банкирането на ищцата, и с удостоверяване посредством пръстов
отпечатък на устройството с активираното приложение, използвано за потвърждение на
процесните трансакции. Не е установена повреда или друг вид намеса при потвърждаване на
транзакциите. От своя страна, вещото лице излага, че потвърждаването на преводите и
трансакциите не може да бъде успешно осъществено без знание за потребителско име,
парола и еднократен СМС код и без достъп до мобилния номер, регистриран в системите на
4
банката, поради което извършването на трансакции от трето лице при липса на тези данни
или достъп е невъзможно.
По делото е допусната и изслушана и допълнителна съдебно-техническа експертиза,
според която паролата за достъп до онлайн и мобилното банкиране на ищцата е сменена на
16.01.2023г. в 18:44:48 часа – преди активиране на приложението „**** ********“, чиято
активация е извършена в 18:51:35 часа. Вещото лице е достигнал до извод, че паролата за
достъп до профила на ищцата е променена чрез онлайн банкирането „**** Онлайн“ чрез
функцията „Забравена парола“, а не през мобилното приложение. Установено е, че към
16.01.2023г. клиентите на кредитната институция е можело да сменят паролата си
дистанционно чрез линка „Забравена парола“ в онлайн банкирането „**** Онлайн“ с
въвеждане на СМС код, изпратен до телефонния им номер, и без въвеждане на старата
парола, като към настоящия момент тази процедура по смяна също може да се осъществи
без посещение в офис и без необходимост от знание на старата парола, но само след
телефонен контакт с Контактния център на **** и електронно подписване на декларация за
генериране на нова парола чрез „*************“. Според експертното заключение самата
дигитализация на дебитната карта /или т.нар. активиране на “3D Secure”/ е стартирана на
16.01.2023г. в 18:54:06 часа през вече активираното приложение „**** ********“ и е
приключила в 18:54:52 часа. Процедурата включва изпращане и въвеждане на еднократен
СМС код, биометрично потвърждение на устройството и финално въвеждане на ПИД код,
което реализира силно клиентско удостоверяване чрез комбинация на 2 фактора притежание
+ знание/биометрия. Установява се, че кредитната институция не е предоставила на вещото
лице СМС съобщението, което е послужило за потвърждение на дигитализацията на картата,
нито доказателства за изпращането на такова съобщение, като същевременно според
логовете от системите на ответника такъв код, изпратен до номера на ищцата, е бил
използван за дигитализацията на картата. По данни от банката никой от изпратените на
мобилния номер на ищцата кодове в периода от 18:43:46 до 18:48:49 часа не е използван за
дигитализацията.
По данни от експертизата преди процесното активиране от 16.01.2023г. е имало
активиране на мобилното приложение „**** ********“ на 22.07.2021г. в 11:31 часа от
устройство с операционна система „Андроид“, версия 11, от IP адрес 95.42.229.121, който е
разпределен на доставчик на далекосъобщителни услуги ****************** за гр. С. с
предназначение „ISP“ (доставка на интернет).
За установяване на обстоятелствата относно претърпените неимуществени вреди са
събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на С. М. – дъщеря на ищеца /л. 100/.
Свидетелят описва, че една вечер през средата на месец януари М. М. започнала да получава
съобщения на мобилния си телефон, при което видимо се притеснила, тъй като от
съобщенията се разбирало, че с платежната карта са извършени няколко транзакции на
обща стойност около 10 000 лева, които суми били почти всичките спестявания. Излага, че
ищцата му споделила, че по-рано получила имейл от ответника, в който се изискало да
предостави данни за актуализация и същата ги предоставила. Според гласните доказателства
след тези съобщения достъпът до мобилното приложение за онлайн банкиране бил
преустановен, поради което последната веднага потърсила телефон за контакт с банката и
последвали около 2-часови опити да се свърже с кредитната институция. Свидетелят
посочва, че след като опитът за контакт с банката се осъществил успешно служител ги
уверил, че няма проблем, че най-вероятно се касае до вирус в устройството и следва да си
„изчисти телефона“, като ищцата все пак настояла да бъде блокирана картата , за което
получила потвърждение след 10 минути. Свидетелят уточнява, че не е придружил М. при
посещението в банката на идния ден, но по пътя им към районното управление, същата
споделила, че служителите в клона първоначално я уверили, че всичко е наред и че парите са
налични по сметката , но впоследствие друг служител забелязал извършените транзакции,
като обяснили, че не може да подаде писмен отказ или каквито и да било документи,
докато не се извърши осчетоводяването и докато не посети Районното управление. Според
свидетелските показания към този момент ищцата била притеснена, тъй като от едно място
я изпращат на друго, като тревожността ескалирала, след като от Районното управление я
изпратили обратно в банката за подаване на жалба, тъй като отвсякъде получавала различни
указания. При повторното посещение на офиса служителите и директорът на банката отново
5
уверили М., че сумата няма да бъде преведена към трети лица и че формуляр може да бъде
депозиран едва след осчетоводяването. По данни от гласните доказателства след
депозирането на формуляра, вероятно през същата седмица, ищцата се прибрала разстроена
от работа, държейки съобщението на ответника, с което е отказано възстановяването на
сумите. Свидетелят уточнява, че ищцата плакала много, самообвинявала се, тъй като в
банката казали, че вината е изцяло нейна, с което било създадено чувство за
малоценност и неспособност да се самозащити. Описва, че през следващите месеци ищцата
може би изживявала емоционален срив, била угрижена, тревожна, изгубила цялото си
самочувствие в личен и професионален план, затворила се в себе си, станала мълчалива и
пасивна. Допълва, че към днешна дата въпреки изминалия период от време същата страдала
от безсъние, изпитвала и мъка, тъй като въпросните парични средства имали сантиментална
стойност.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният главен осъдителен иск за заплащане стойността на неразрешените
транзакции намира правната си квалификация в чл. 79, ал. 1 ЗПУПС. Основателността на
исковата претенция е обусловена от установяването в условията на пълно и главно
доказване от ищеца на следните обстоятелства: сключен между страните по спора договор
за платежни услуги, изпълнение от страна на банката на конкретна платежна операция на
16.01.2023г. в диапазона между 18:43 часа до 19:01 часа, стойността на извършените
операции, както и уведомяване на ответника за констатираните от ищцата неразрешени
платежни операции. В доказателствената тежест на ответника при установяване на горните
факти е да докаже, че извършените платежни услуги са били разрешени, съответно
автентични, точно регистрирани и не са засегнати от техническа повреда или друг
недостатък в услугата, предоставяна от доставчика на платежните услуги. По възражението
за проявена груба небрежност от ищцата при процесните транзакции следва да докаже
проявена от нейна страна груба небрежност поради неизпълнение на задълженията по
договора.
От изявленията на страните в хода на производството, а и от събраните писмени
доказателства се установява, че към 16.01.2023г. М. С. М. и ******************** са били
обвързани от договор за откриване на сметка, по силата на който на името на ищцата е
разкрита банкова сметка в евро с IBAN: BG15****S800************. Безспорен е и фактът,
че между страните е бил действащ и договор за електронно банкиране с откритите на името
на клиента на банкови сметки с IBAN: BG15****S800************ и IBAN
BG24****S83811************. От съдържанието на тези съглашения може да се направи
обоснован извод, че услугите, за осигуряването на които ответникът е поел задължение и
получава такси и комисиони, представляват платежни услуги по смисъла на чл. 4 ЗПУПС.
Следователно, първият елемент от фактическия състав, пораждащ паричното притезание по
чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, се е проявил в обективната действителност.
Настоящият състав приема, че фактическото извършване на транзакциите, техният
брой, единичната и общата им стойност и моментът на тяхното осъществяване се
установява със степен на категоричност от приетата и неоспорена от страните съдебно-
техническа експертиза. Съдът, ръководейки се от правилото на чл. 202 ГПК, цени
експертното заключение като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е
предоставило пълни и обосновани отговори на формулираните задачи, като за прецизно и
визуално възприемане на правнорелевантните факти са поставени и екранни снимки от
системите на ответника, в които са илюстрирани фактите, послужили за формиране
крайните изводи на експерта. Изготвената експертиза кореспондира както с останалия
доказателствен материал – с писмените и гласните доказателства, така и с научните правила.
Отделно от това, по делото не са ангажирани данни, които да поставят под съмнение
добросъвестността и безпристрастността на вещото лице. Следователно, и вторият елемент
от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е налице.
Един от основните спорни въпроси между страните се концентрира относно това
какъв е характерът на процесните платежни операции - разрешени или неразрешени.
Легална дефиниция на понятието „разрешена платежна операция“ се съдържа в
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС, съгласно която платежната операция е разрешена, ако
6
платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението , респективно - при липса на
съгласие същата е неразрешена. Съгласието за осъществяване на дадена платежна операция
следва да бъде предоставено от ползвателя на услугата по уговорения между страните
начин. В разглежданата хипотеза, с чл. 7.14 от общите условия за платежни услуги /л. 47/ е
предвидено, че клиентът се идентифицира със зададените за мобилното приложение при
активирането ПИН код или пръстов отпечатък и вграден софтуерен токън, като съобразно
чл. 7.15 подписването на изявленията на клиента до банката включително и при
извършването на операции чрез мобилно приложение чрез ПИН код или пръстов отпечатък,
както и в комбинация с избор /маркиране на полета/ и/или бутони, и/или менюта за
изявления и/или потвърждение от клиента в мобилното приложение представляват
електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ, като страните са договорили, че ще считат в
отношенията помежду си този подпис за саморъчен.
Според чл. 78, ал. 1 ЗПУПС при твърдения на ползвателя на платежната услуга, че не
е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнение,
доказателствената тежест за установяване автентичността на платежната операция, нейното
точно регистриране, осчетоводяване и незасягането от техническа повреда или друг
недостатък на услугата, е върху доставчика на платежни услуги. Следва да се държи сметка,
че при подобни твърдения от ищеца идентифицирането на ползвателя чрез електронното му
устройство и автентифицирането му чрез другите електронни средства като ПИН код, м-
токън и др. не е достатъчно, за да изключи отговорността на доставчика, освен ако не се
докаже измама на клиента или неизпълнение на задълженията му по чл. 75 ЗПУПС /в този
смисъл Определение № 1957 от 11.07.2024г. по т.д. № 2456/2022г. на ВКС, I т.о./.
От събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че
извършените на 16.01.2023г. три броя транзакции от дебитната карта на ищцата не са
наредени от нея и същата не е предоставила съгласие за тяхното осъществяване. В хода на
настоящото производство не се установи в условията на пълно и главно автентичността на
платежните операции, доказването на което обстоятелство е разпределено в
доказателствената тежест на ответното дружество. Нещо повече, по данните от експертното
заключение се установява, че извършването на транзакциите финализира един бързо
протекъл процес, започнал с действията на трето недобросъвестно лице по придобиване на
данните за достъп до интернет банкирането и банковата карта на ползвателя, преминава през
промяна на потребителската парола /част от елемента знание/, разрешаване на т.нар. “3D
Secure” начин на автентикация с надлежно прилагане на избраната от третото лице
идентификация – пръстов отпечатък, с който се потвърждават плащанията в интернет и
завършва с извършването на 3 броя плащания към търговеца “Binance”. Така описаните
действия са осъществени от мобилно устройство с операционна система “Anroid” 13 и от IP
адрес 94.46.13.221, разпределен на хостинг компания в П., Л., които са различни от
синхронизираното до 16.01.2023г. мобилно устройство с операционна система “Anroid” 11 и
от IP адрес 95.42.229.121, разпределен на доставчик на далекосъобщителни услуги
******************, като по делото не са ангажирани доказателства именно ищцата да е
синхронизирала новото мобилно устройство. В това отношение, съдът намира за
основателни доводите на ищеца, че при извършване на проверката кредитната институция
не е приложила общите изисквания за задълбочено изследване идентичността на
потребителя. Аргумент в тази насока може да бъде изведен не само от цитираната практика
на върховната съдебна инстанция, но и от разпоредбата на чл. 2 Регламент (ЕС) 2018/389,
съгласно която механизмите за мониторинг на операциите се основават на анализ на
платежните операции, като се вземат по внимание елементите, които са типични за
ползвателя на платежни услуги в условията на обичайно ползване на персонализираните
средства за сигурност, като се отчитат и следните фактори: списъци на компроментирани
или откраднати елементи за установяване идентичността, стойността на всяка платежна
операция, известни сценарии на измама при предоставянето на платежни услуги, признаци
на заразяване с опасен софтуер при предаването на информация, ако устройството за достъп
или софтуерът се предоставят от доставчика – запис в дневника за използването на
устройството за достъп или софтуера и на необичайно използване на устройството. Видно
от материалите по делото, ползвателят е предоставил данни за тези обстоятелства с анкетния
лист, но същите не са съобразени при извършването на проверката.
7
С разпоредбата на чл. 75, т. 2 ЗПУПС е регламентирано задължението на ползвателя
да уведомява доставчика на платежната услуга при загубване, кражба, присвояване или
неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването, като по
аргумент от чл. 77, ал. 1 ЗПУПС е предвиден и краен срок за уведомяване – 13 месеца от
датата на задължаване на сметката. Съобразно чл. 77, ал. 2 ЗПУПС ползвателят се счита за
узнал за неразрешената платежна операция най-късно с получаването на информация за
платежното нареждане, респективно с получаването на информация за регистрационния
номер на платежната операция, а при необходимост и получателя, нейната стойност. От
съдебно-техническата експертиза се установи, че първото съобщение, указващо за
извършено плащане в интернет пространството е изпратено към ищцата в 18:58 часа, а
първият опит да се свърже с Контактния център за клиенти – в 19:08 часа. Този период от
време с продължителност от 10 минути не може да се счете като забава при изпълнението на
задължението по чл. 75, т. 2 ЗПУПС, доколкото представлява своевременна реакция от
страна на потребителя, тъй като е необходимо и техническо време да бъде открит, въведен и
набран телефонния номер на Контактния център. В тази връзка, съдът намира за
несъстоятелни доводите на ответника, че задължението на ползвателя да уведоми
кредитната институция е възникнало още с получаването на съобщението, в което е
потвърдена промяната на паролата. Както ще бъде посочено, предвид конкретните
фактически обстоятелства – блокиран достъп до мобилното приложение, последващия
имейл за необходимостта от актуализация на данните, както и от съдържанието на самия
SMS, не може да се приеме, че е била налице каквато и да било индиция, че се касае за
неправомерна употреба на платежния инструмент от трето лице, за да се породи
задължението по чл. 75, т. 2 ЗПУПС.
За прецизност на изложението, следва да бъдат обсъдени и доводите на ищеца, че
въпреки извършената рекламация паричните му средства все пак били преведени на
въпросния търговец. По същество същите са неоснователни, тъй като не намират
нормативна опора. Съобразно чл. 70, ал. 4 ЗПУПС нареждането или съгласието на платеца
за изпълнение на платежна операция може да се оттегли от платеца по всяко време, но не по-
късно от момента, в който платежната операция е станала неотменима съгласно чл. 85. В
разглеждания случай приложима се явява първата хипотеза по ал. 1 – едностранна отмяна е
невъзможна, след като платежното нареждане е получено от доставчика на платежни услуги.
Това разрешение е обусловено от обстоятелството, че картовите операции преминават през
два етапа – авторизация и осчетоводяване, който процес е автоматизиран и без възможност
за произволно спиране на вече одобрена транзакция. Следователно, това „бездействие“ на
ответника е в унисон с националните и наднационалните правила за поведение и стандарти.
При това положение, съдът счита, че всички елементи на фактическия състав по чл.
79, ал. 1 ЗПУПС са се проявили в обективната действителност, поради което следва да бъде
изследвано дали е налице основание, освобождаващо ответното дружество от отговорност.
С отговора на исковата молба е въведено възражение за проявена от ищцата груба
небрежност, изразяваща се в предоставянето на чувствителните данни за нейното онлайн
банкиране. Небрежността като форма на вина в гражданското право се свързва с
несъзнавано неполагане на онази грижа, която дължи добрият стопанин при изпълнението
на едно свое задължение с оглед конкретните обстоятелства. От своя страна, грубата
небрежност се диференцира от обикновената единствено по степен и представлява по-
засилена форма на небрежност – неполагане на грижата, която би положил и най-
небрежният човек при подобни обстоятелства /в този смисъл Решение № 184 от 24.02.2016г.
по т.д. № 3092/2014г. на ВКС, II т.о./. Задълженията на ползвателя са очертани с
разпоредбата на чл. 75 ЗПУПС, която възлага в негова тежест да използва платежния
инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и ползване, да уведомява
доставчика на платежни услуги за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба
на платежния инструмент незабавно след узнаването, както и след получаване на платежния
инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите
персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е
информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява
такава информация заедно с платежния инструмент.
Действително, от изявленията в исковата молба, писмените доказателства и от
8
съдебно-техническата експертиза, възпроизвеждаща разговора със служител от Контактния
център, е видно, че при получаване на имейла, на който е бил придаден вид да изхожда от
кредитната институция, ищцата е предоставила част от данните за дебитната си карта и
потребителското име, които са част от компонента знание при задълбоченото установяване
идентичността на клиента. От анализа на целия доказателствен материал не само не се
установява ползвателят да е предоставял сведения за паролата си, а напълно се опровергава
подобен извод, доколкото според експертното заключение достъпът до потребителския
профил за онлайн банкиране е осъществен посредством линка „Забравена парола“. При
преценката за положената грижа следва да се държи сметка за съобщенията, изпратени до
потребители на кредитната институция, за временно ограничаване на достъпа до мобилното
приложение с цел подобряване на услугите за периода от 20:00 часа 13.01.2023г. до 19:00
часа на 15.01.2023г. Макар и възражението на ответника, че не са ясни адресатите на
съобщението, да е основателно, така приобщените писмени доказателства са индиция, че в
периода непосредствено преди извършването на процесните транзакции, потвърждаването
на интернет плащания е било невъзможно поради ограничен достъп. В тази насока е и
изявлението на ищеца още в началото на разговора със служителя на банката – „нали тука
бяха блокирани мобилните приложения уж за известно време и някаква актуализация
искаше“. От използваните словесни изрази по косвен път може да се направи обоснован
извод, че подобно съобщение е било изпратено и до М. М.. При това положение, не може да
се приеме, че действията на ползвателя по попълване на част от данните за платежния
инструмент са проява на груба небрежност. Вън от съмнение е, че това поведение не
изпълва съдържанието за разумно действие по смисъла на чл. 75, т. 3 ЗПУПС, но при
съобразяване на фактическата обстановка, при която е действал - временно ограничен
достъп до мобилното приложение и последващо съобщение за актуализация на данните на
посочения в договорите имейл адрес за кореспонденция, без да е предоставена парола за
достъп, се налага извод, че все пак ползвателят на платежната услуга е проявил грижа към
своите работи в по-висока степен от най-небрежния човек при подобни обстоятелства. Още
повече, в подкрепа на възражението си ответникът не е ангажирал доказателства, от които
да се установява, че въпросното електронно писмо е изхождало от подател, чийто домейн
видимо да се различава от домейните на кредитната институция.
Аргумент в подкрепа на гореизложеното може да бъде изведен и от съдържанието на
изпратените впоследствие до ищцата съобщения /л. 127/. На първо място, от определящо
значение е, че същите действително са изпратени от системата на кредитната институция,
което при тези обстоятелства потвърждава в съзнанието на ползвателя реалната
необходимост от актуализация на данните. При блокиран достъп до мобилното приложение
до деня, предхождащ датата на транзакциите, и последващо искане за актуализация на
данните е житейски нормално потребителят да придаде автентичен вид на имейла и да се
заблуди, че за последващото ползване на платежните услуги е необходима действителна
промяна в данните по електронен път. Тези изводи не се опровергават и от текста на второто
съобщение, с което е потвърдена успешната промяна на паролата за достъп, като е указано
на потребителя да се свърже незабавно с контактния център в случай, че действието не е
извършено от него. Формулирано по този начин, последното по никакъв начин не
представлява индиция, че нещо нередно е на път да се случи в системата за банкиране на
клиента, че е налице опит ново мобилно устройство да се синхронизира с мобилното
приложение „**** ********“, респективно че достъпът на досегашното мобилно устройство
ще бъде деактивиран предвид така създадения софтуерен токън. Нещо повече, от съдебно-
техническата експертиза се установи, че изпращането на съобщения по електронна поща до
ищцата е практика, към която ответното дружество се придържа. При това положение,
следва да се приеме, че на указанията за актуализация на данните е бил придаден автентичен
вид, тъй като са предоставени по начин, отговарящ на досегашната практика в отношенията
между страните. На потребителя не може да бъде вменено задължение да прави за всеки
конкретен случай изрично запитване до банката за достоверността и верността на всяка
постъпила между тях писмена кореспонденция, тъй като подобно изискване не е уговорено в
договора, а и би възпрепятствало постигането на оперативност и бързина в отношенията
между кредитната институция и клиента.
Съгласно чл. 4, т. 1 30 от Директива (ЕС) 2015/2366 задълбоченото установяване на
идентичността на клиента включва използването на два или повече елемента,
9
категоризирани като знание (нещо, което само ползвателят знае), притежание (нещо, което
само ползвателят притежава) и характерна особеност (нещо, което характеризира
ползвателят), които са независими, така че нарушаването на един елемент не влияе на
надеждността на останалите, а процедурата е разработена по начин, който защитава
поверителността на данните за установяване на идентичността. По данни от експертното
заключение за активирането на мобилното приложение „**** ********“ са приложими
първите два елемента – за знание – /потребителското име и паролата за онлайн банкиране/ и
за притежание – /мобилният телефонен номер на клиента, на който се получава
еднократният код за верификация/. Същевременно обаче се установява, че в системата за
онлайн банкиране „**** Онлайн“ е възможен и е осъществен достъп на трето
недобросъвестно лице и то без последното да разполага с всички чувствителни данни от
компонента знание поради дистанционната възможност за промяна на паролата чрез линка
„Забравена парола“, без възпроизвеждане на старата парола. Настоящият състав намира, че
този пропуск в сигурността на банката, е в разрез с разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 1
ЗПУПС, която регламентира задължение в тежест на доставчика да осигури недостъпност на
персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент на лица, различни от
ползвателя на платежни услуги. От своя страна, тази възможност за промяна на паролата без
въвеждане на старата такава, създава предпоставки за регистрация на дебитната карта в
мобилното приложение за банкиране, за активиране на услугата “3D Secure”, чрез която
начинът за потвърждаване на плащанията бива променен от потвърждение чрез еднократен
код на съответния телефонен номер с биометрична идентификация. Този пропуск поставя
под сериозно съмнение независимия характер на отделните компоненти, съставляващи
прилаганото от банката двуфаторно удостоверяване на идентичността, тъй като допускат
чрез елемента знание да се променя другия елемент притежание. При това положение,
противоречи на фундаменталния принцип на справедливостта отговорността за
неразрешените транзакции да бъде възлагана за клиента, още повече, че персоналните
характеристики на платежния инструмент са ползвани в резултат на неправомерна дейност,
на която ползвателят е станал жертва и за защита срещу която той не разполага със
специални знания и умения, за да ги предвиди и съответно да се защити или предпази. Както
националното право, така и правото на ЕС дават приоритет на защитата на потребителя,
като поставят в по-неблагоприятно положение доставчикът на платежни услуги, който обаче
е икономически по-силната страна в правоотношението, и като се държи сметка, че
дейността по издаването на платежни инструменти е също толкова рискова, колкото и
кредитирането /в този смисъл Определение № 1085 от 25.04.2024г. по т. д. № 1043/2023г. на
ВКС, I т.о./.
Оказва се, че по делото не се установи и кой е конкретният код, послужил за
дигитализиране на дебитната карта в мобилното приложение. Според данните от
първоначално приетата по делото съдебно-техническа експертиза регистрацията на
дебитната карта в мобилното приложение „**** ********“ се е осъществило в 18:54 часа
посредством въвеждането на еднократен код, изпратен по-рано чрез SMS на телефонния
номер, посочен от ищцата за кореспонденция. В допълнителното експертно заключение е
отбелязано, че по сведения на банката нито един от установените в настоящото
производство еднократни динамични кодове не е използван за регистрацията на картата. В
откритото съдебно заседание от 10.07.2025г. вещото лице е обяснило, че според логовете на
кредитната институция такъв SMS код е изпратен и използван. При така констатираното
противоречие в решаващия състав се поражда обосновано съмнение дали системата на
банката е генерирала нов код, дали той е изпратен и на кой телефонен номер е изпратен.
Сведения за такъв изпратен код в интервала от време между 18:51 и 18:59 часа не се
съдържат и в представените с отговора на исковата молба писмени доказателства. При това
положение, следва да се приложат последиците по чл. 154, ал. 1 ГПК, като недоказаният
факт се приеме за неосъществил се. Този пропуск от своя страна е в разрез в чл. 4, § 2
Регламент (ЕС) 2018/389, с която разпоредба се очертават мерките за сигурност при
установяване идентичността на клиента посредством генерирането на уникален код при
опит за достъп до платежната сметка, за иницииране на платежна операция или каквото и да
било дистанционно действие. Ето защо се налага заключение за още един пропуск в
системата на банката, засягащ елемент при задълбоченото изследване на автентичността на
клиента – за притежанието.
10
Несъстоятелно е и възражението на ответника, че с изрични съобщения на
официалната си интернет страница и чрез мобилното приложение „Вайбър“ е предоставил
препоръки за сигурност при ползването на онлайн банкиране на ползвателя. С чл. 10.15.1 от
общите условия за платежни услуги на физически лица е предвидено задължение в тежест
на клиента да се информира периодично за изменения и допълнения в препоръките за
сигурност и да ги спазва. Дължимата грижа на банката за осигуряване на сигурна среда за
ползване на платежните услуги е завишена, тъй като същата е търговец, който по занятие
предоставя банкови услуги, поради което и разполага с експертен състав от служители –
специалисти в банковата сигурност, както и със средства за осигуряване на защита на всеки
отделен банков продукт. Кредитната институция кумулира печалба от предоставяните
услуги, поради което задължението за тяхната сигурност е възложено в нейна тежест – арг.
чл. 76 ЗПУПС. Следва да се държи сметка, че предвиденото в общите условия задължение за
периодично информиране не дерогира задължението на ответното дружество да осигури
техническа обезпеченост на платежните операции. При констатирано ненадлежно
изпълнение от страна на доставчика противоречи на принципите на добросъвестността и
справедливостта рискът от тази дейност да се прехвърли върху ползвателя на платежната
услуга.
Поради изложените съображения, съдът приема, че всички елементи от фактическия
състав по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, пораждащи паричното притезание за възстановяване
стойността на неразрешените платежни операции, са се проявили в обективната
действителност, поради което предявеният осъдителен иск се явява основателен в пълния
предявен размер от 9 759,59 лв.
След като се установи съществуването на главен дълг, то за основателността на
исковата претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се провери и дали е
налице забава на кредитната институция при изпълнение на задължението да възстанови
стойността на неразрешените транзакции. Съобразно чл. 79, ал. 1 ЗПУПС в случай на
неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги възстановява незабавно
стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на
следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен
когато има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи. В
настоящата хипотеза не се твърди, нито са ангажирани доказателства у банката да се е
породило подобно съмнение. Рекламацията за оспорените транзакции е депозирана от
ищцата на 18.01.2023г., поради което следва да се приеме, че ответното дружество е
изпаднало в забава от 20.01.2023г., а не на посочената в исковата молба дата – 18.01.2023г.
Размерът на законната лихва за забава за периода от 20.01.2023г. до 25.04.2024г., изчислен
посредством лихвения калкулатор за просрочени задължения към НАП, възлиза в размер на
1 589,60 лв., която сума следва да присъдена в полза на ползвателя.
Във връзка с кумулативно съединените искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45
ЗЗД, алтернативно съединен с чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД, настоящият състав
намира следното:
Първият осъдителен иск за репариране на претърпените неимуществени вреди
намира правната си квалификация в чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД. Основателността на исковата
претенция е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване от
ищеца на следните предпоставки: възлагане на работа, елементите на фактическия състав по
чл. 45 ЗЗД, обосноваващи деликтната отговорност на прекия причинител на вредата, а
именно – деяние, противоправност, вреди, техния вид и характер, причинно-следствена
връзка между деянието и вредите. Съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в
доказателствената тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава своите
възражения, както и да обори законоустановената презумпция за вина на прекия причинител
на вредоносните последици.
С разпоредбата на чл. 49 ЗЗД е регламентирана отговорността на лицата, които са
възложили другиму някаква работа, за вредите, причинени при или по повод изпълнението
на работата. Тази отговорност е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия, има обективен характер, изпълнява гаранционно-обезпечителна функция и
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица /в този смисъл
Постановление № 7 от 1959г. на Пленума на ВС/. Единодушно се възприема както от
11
теорията, така и от съдебната практика, че тази отговорност за чужди действия е обусловена
от нарушаване на регламентирания с чл. 45, ал. 1 ЗЗД общ запрет да не се вреди другиму,
при който облигационното правоотношение между страните възниква едва с причиняването
на вредата, т.е. има първичен характер. Чрез деликтната отговорност се защитава интереса
на кредитора от отсъствие на промени в действителността – т.нар. негативен интерес.
Именно основанието, от което възниква задължението, и интересът, който е предмет на
защита, стоят в основата на разграничението между договорна и деликтна отговорност.
Както вече беше отбелязано, в настоящата хипотеза ответникът и ищецът са
обвързани от две отделни съглашения за предоставяне на платежни услуги, като поради
синалагматичния характер на договорите за всяка от страните са се породили определени
права и задължения. В чл. 9.1 от Общите условия за платежни услуги за физически лица е
предвидено, че кредитната институция предоставя по телефон изброените в т. 1-11 видове
услуги чрез Контактния център за клиенти. По аргумент за по-силното основание, тези
услуги могат да бъдат изпълнявани и в отделните клонове на банката. Според чл. 10.22.1
доставчикът осигурява възможност клиентът да го уведомява безплатно за неразрешени
транзакции по всяко време на денонощието, в това число и в неработни дни. Описаните в
исковата молба противоправни действия на служителите касаят именно неизпълнението на
тези задължения, поети от ответното дружество в качеството му на доставчик на платежни
услуги. Следователно, накърнен от това неизпълнение се явява позитивният интерес на
клиент да получи полезните и желани изменения в действителността, за осъществяването на
които в крайна сметка е сключил даден договор. При това положение и при липсата на
твърдения за неизпълнението на задължения, които не произтичат от процесните
съглашения между страните и приложимите към тях общи условия, няма нарушение на
общия запрет да не се вреди другиму, а оттам не съществува и основание да бъде
ангажирана деликтната отговорност на банката. Фактът, че изпълнението на отделните
задължения по сключените договори е възложено на служители на банката, не може да
обоснове приложимост на чл. 49 ЗЗД, тъй като ответникът е юридическо лице и
единственият механизъм да изпълнява поетите задължения е посредством неговите
служители. Меродавно за определяне видът отговорност е основанието, на което възниква, а
в настоящия случай източникът на облигационното отношение е договорен – за откриване
на сметка и за онлайн банкиране, независимо че отношенията между съдоговарящите се
уреждат от общи условия. Поради тези съображения, исковата претенция с правно
основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД следва да бъде оставена без уважение.
Вторият иск, предявен в условията на обективно алтернативно съединяване, за
репариране на претърпените неимуществени вреди намира правната си квалификация в чл.
79, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД. С ТР № 4 от 29.01.2013г. по т.д. № 4/2012г. на ОСГТК на
ВКС е възприета възможността за обезщетяване на неимуществени вреди не само при
нарушаване на общия запрет да не се вреди другиму, но и при неизпълнение на договорни
задължения при спазване правилото на чл. 82 ЗЗД, очертаващо границите на отговорността в
зависимост от това дали длъжникът е добросъвестен, или не. Основателността на исковата
претенция е обусловена от пълно и главно доказване от ищеца на следните предпоставки:
съществуването на описаното в исковата молба договорно правоотношение, че е изправна
сделка по сделката, вреди и причинно-следствена връзка между неизпълнението и вредите.
За установяването на тези обстоятелства са събрани гласни доказателства.
Ръководейки се от разпоредбата на чл. 172 ГПК и отчитайки евентуалната заинересованост
на свидетеля, съдът кредитира като обективни и достоверни свидетелските показания в
частта, описващи емоционалното състояние на ищцата след узнаване съдържанието на
съобщенията и нейните опити да осъществи контакт с кредитната институция. В тази си част
последните са последователни, логични и вътрешно хармонични. Изложените данни
почиват на лични и непосредствени възприятия на свидетеля и в тях не се открива стремеж
за преувеличаване на възприятията. Отделно от това, досежно опитите за свързване с
Контактния център, свидетелските показания напълно кореспондират и с експертното
заключение.
В частта, възпроизвеждаща разговора със служителя от Контактния център обаче,
предоставените сведения се опровергават от приетата и неоспорена от страните съдебно-
техническа експертиза, една от задачите на които е установяване съдържанието на
12
процесния разговор. Всъщност от създадения аудио запис се установява, че служителят е
споделил, че банката не актуализира данни за клиентите си чрез SMS и че най-вероятно
ищцата е субект на „фишинг“ имейл. Изискана е информация от М. дали е предоставила
номера на картата си, респективно какви данни е споделила, като след отговор, че са
предоставени сведения за номера на карта 0961, служителят я е уверил, че от страна на
банката ще бъдат предприети действия по блокиране на банковата сметка, банковата карта и
мобилното приложение. Установява се, че до ищцата са отправени указания да посети офис
на банката, да почисти мобилното си устройство, да му инсталира антивирусна програма,
както и да промени потребителското си име и парола. При така констатираното
противоречие следва да се даде вяра на експертното заключение, доколкото последното е
изготвено на основата на приобщеното по делото веществено доказателствено средство
/флаш памет/. Отделно от това, съдът държи сметка и за особената обстановка, в която
свидетелят е възприел правнорелевантните факти – неговата майка е притеснена от
съобщения за извършени транзакции с нейни парични средства и двучасови опити да се
осъществи контакт с банката, за да бъде получена информация за въпросните съобщения.
Предвид тясната родствена връзка между ищеца и свидетеля и така описаната ситуация е
нормално от житейска гледна точка последният да не е в състояние правилно да възприеме и
запамети правнорелевантните факти.
Що се касае до данните относно действията и думите на служителите в клона на
банката, изразяващи се в уверение, че паричните средства няма да бъдат преведени на
търговеца, настоящият състав намира, че свидетелските показания следва да бъдат ценени
като достоверни и обективни, макар същите да представляват косвени гласни доказателства,
тъй като възпроизвеждат разказ на ищцата. Тук от определящо значение е обстоятелството,
че доказателствената тежест за изпълнението на договорните задължения е върху банката.
По делото не са ангажирани доказателства, които да послужат като индиция, че ответникът е
изпълнил точно и добросъвестно задълженията си с грижата на добрия търговец по смисъла
на чл. 302 ТЗ. Същевременно, по пътя на непълно и насрещно доказване ищецът е съумял да
установи договорно неизпълнение от страна на банката. При това положение, следва да
бъдат приложени последиците по чл. 154, ал. 1 ГПК, съгласно които недоказаният факт е
неосъществил се.
На последно място, съдът счита за обективни и достоверни и изложените данни
относно емоционалното състояние на ищеца за периода след получаването на съобщението,
постановяващо отказ да се възстановят паричните средства. В тази част гласните
доказателства са непротиворечиви, последователни и изградени на базата на непосредствени
впечатления за правнорелевантните факти. От тяхното съдържание не се открива стремеж за
хиперболизиране на възприятията и тяхната доказателствена стойност не е разколебана от
останалия доказателствен материал, поради което следва да се приеме, че ищецът
действително е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди.
Отговорността на длъжника за неимуществени вреди от договорно неизпълнение би
могла да бъде ангажирана единствено при наличието на пряка причинно-следствена връзка
между неизпълнението и вредоносните последици. Пределите при договорна отговорност са
определени с разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, според която длъжникът отговаря за
неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при
недобросъвестност задължението за обезвреда обхваща всички преки и непосредствени
вреди. В настоящата хипотеза, съдът счита, че така описаните в исковата молба
неимуществени вреди, изразяващи се в морални страдания и тревожност, се явяват пряко и
непосредствено следствие от договорно неизпълнение на задължението по чл. VI.1.5. от
общите условия /за издаване и използване на платежни и дебитни карти/ да съдейства за
решаване на оспорени платежни операции. Тези вредоносни последици обективно,
необходимо и закономерно произтичат от неизпълнението и са били предвидими от
длъжника към момента на сключването на съглашенията, поради което следва да бъдат
репарирани. В това отношение, предявената искова претенция се явява установена по
основание.
Съобразно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като се държи сметка за Постановление № 4 от 23.12.1968г. на ПВС и за
13
всички обстоятелства от значение за конкретния случай, без да се допуска така присъденото
обезщетение да се превърне в източник за обогатяване. От определящо значение за
справедливия размер на обезщетението се явява видът на неизпълненото задължение на
банката – да осигури възможност за своите клиенти по всяко време на денонощието да
сигнализират за неразрешени транзакции. От една страна, дейността по предоставяне на
платежни услуги е рискова дейност и своевременното установяване на контакт и
уведомяване на доставчика е от естество да предотврати по-големи имуществени последици
за ползвателите. От друга страна, в самите общите условия е предвидено задължение за
клиента незабавно да уведоми банката при неразрешена транзакция, което предполага, че
последната следва да осигури такава организация и система, че своевременно да възприеме
сигнала за неразрешена транзакция и да бъдат предоставени съответните указания за по-
нататъшни действия от страна на клиента. При определяне на справедливия размер следва
да се съобрази и моментът на настъпване на разглежданото събитие през 2023г., социално-
икономическата обстановка в страната към същия момент, обуславяща обществения
критерий за справедливост на този етап от нейното развитие, начина на настъпване на
вредите, вида, характера и интензитета на преживените страдания, емоции, притеснения,
установената продължителност на вредите, за която са налице данни да са дългосрочни,
неблагоприятното отражение на събитието върху психо-емоционалното състояние на
увредената съгласно показанията на свидетеля, в това число и наследствения и
сантиментален характер на част от паричните средства, обект на процесните транзакции,
както и тяхната обратимост, доколкото се касае за заместими вещи – пари. Когато
пострадалият твърди, че е претърпял вреди в определен размер и посочва паричния им
еквивалент, съдът не е длъжен да възприеме неговата оценка, тъй като законодателят е
възложил именно на него задължението да определи размера на справедливото обезщетение
/в този смисъл ТР № 1 от 01.08.2022г. по т.д. № 1/2021г. на ОСГТК на ВКС/. Макар и
цитираната тълкувателна практика да касае хипотезите на претърпени неимуществени вреди
вследствие на непозволено увреждане, то тези съждения следва да се приемат за приложими
и при договорната отговорност, доколкото неимуществените вреди и при договорно
неизпълнение се определят съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД. Съобразявайки установените
по делото фактически обстоятелства, настоящият състав намира, че сумата от 700 лв. се
явява справедлив размер на обезщетението, който е в състояние да компенсира в най-пълна
степен причинените вреди на пострадалото лице от процесното събитие. Предвид принципа
на диспозитивното начало обаче, съобразно който обемът на дължимата защита се определя
от страните, и забраната за плюс петитум, съдът следва да присъди обезщетение до
претендирания с исковата претенция размер – а именно 500 лв.
При този изход на спора съобразно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски
възниква в полза и на двете страни. В законоустановения срок е представен списък с
разноски по чл. 80 ГПК, с който се претендира заплащането на: сумата от 1 450 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, сумата от
474,37 лв. – държавна такса за разглеждане на исковите претенции, сумата от 5 лв. –
държавна такса за издаване на удостоверение, сумата от 200 лв. – депозит за изготвяне на
съдебно-техническа експертиза, както и сумата от 300 лв. – депозит за изготвяне на
допълнителна САТЕ. От материалите по делото се установява, че претендираните разноски
са действително извършени. Предвид уважената част от исковата претенция в полза на
ищеца следва да се присъди сумата от 2 427,43 лв. Ответникът също е представил в срок
списък по чл. 80 ГПК за заплащане на следните разноски: 550 лв. – депозит за изготвяне на
САТЕ и 540 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С оглед отхвърлената част от иска, на
ответната страна следва да се присъдят 0,11 лв.
Мотивиран от гореизложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*************************“ , ЕИК: ***********, със седалище и адрес
14
на управление: гр. С., **************, ДА ЗАПЛАТИ на М. С. М., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. С., *************************, на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС
сумата от 9 759,59 лева, представляваща стойността на неразрешени три платежни операции
с дебитната картата на ищцата с номер *******************, свързана с разплащателна
сметка с IBAN BG24****S83811************, осъществени в периода от 18:56 часа до 18:59
часа на 16.01.2023г. в полза на търговец „Binance Internet LT”, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 26.04.2024г., до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „*************************“ , ЕИК: ***********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., **************, ДА ЗАПЛАТИ на М. С. М., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. С., *************************, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 1 589,60 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.01.2023г. до 25.04.2024г.,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за мораторна лихва за разликата над сумата от 1 589,60 лв.
до пълния предявен размер от 1 599,60 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С.,
*************************, осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за
осъждане на „*************************“ , ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., **************, да заплати на ищеца сумата от 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в морални
болки и страдания, вследствие противоправни и виновни действия на служители на
ответника при или по повод изпълнението на възложената им работа за оказване на
съдействие при неразрешени платежни операции.
ОСЪЖДА „*************************“ , ЕИК: ***********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., **************, ДА ЗАПЛАТИ на М. С. М., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. С., *************************, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2,
вр. с чл. 82 ЗЗД сумата от 500,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие неизпълнение на
задължението по VI.1.5. от Общите условия за издаване и използване на платежни и
дебитни карти да съдейства за решаване на оспорени платежни операции, приложими към
Договор за откриване на сметка на клиенти от 26.06.2014г. и Договор за електронно
банкиране от 17.07.2018г.
ОСЪЖДА „*************************“ , ЕИК: ***********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., **************, ДА ЗАПЛАТИ на М. С. М., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. С., *************************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 2 427,43 лева, представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С.,
*************************, ДА ЗАПЛАТИ на „*************************“ , ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., **************, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 0,11 лева, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15