№ 10118
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110148714 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал.1
ГПК във връзка с чл.79,ал.1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че срещу него е
образувано изп. д. № 4341 при ЧСИ Я.. Това изп. дело било образувано по издаден в полза
на ответника изпълнителен лист от дата 11.03.2016 г. по гр. д. №78601/2015 по описа на
СРС, 81 с-в, за следните суми 378.21 лв. главница, 298.55 лв. лихва, 78.79 лв. договорна
лихва, законна лихва от 161.12.2015 г. и разноски в размер на 325 лв. Ищецът поддържа, че
вземането по изпълнителния лист е било погасено по давност, което обуславя интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск досежно сумата за главница.
Ответникът оспорва предявения иск. Навежда твърдения за прекъсване на давността по
отношение на вземанията по процесния изпилнителен лист.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна и
правна страна:
1
Предявените искове се основават на твърдението на ищеца, че процесните вземания са
погасени по давност. Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна
практика погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като
естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е
ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД. В този смисъл следва да се
разбира и търсената с процесните отрицателни установителни искове съдебна защита –
установяване недължимост на вземане поради давност като правен резултат означава
установяване, че същото е погасено по давност, т.е., че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение, а не че вземането не съществува.
Що се отнася до основателността на исковете съдът намира следното:
Спорният между страните въпрос е свързан с това дали в случая давността е била била
прекъсвана в хода на изпълнителния процес. В Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК - т. 10 се казва, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал.
1, б. "д" ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като
обявява Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд за изгубило сила.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предвижда хипотеза на прекратяване на
изпълнителното производство, при чието наличие то настъпва ex lege. Предпоставка за
прекратяването на изпълнителното производство на това основание е в двугодишен срок
взискателят да не е поискал извършването на изпълнително действие, като тук следва да
имат предвид същинските изпълнителни действия, насочени към удовлетворяване на
вземането му, изтичането на който срок осъществява основанието за прекратяване на
изпълнителното дело, посочено в цитираната разпоредба. Основанията, осуетяващи
реализацията на правото на взискателя, са изрично уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1
от ГПК. Както е разяснено в мотивите на тълкувателното решение, при прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция", прекратяването на
производството настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител
ще постанови, или не, акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това. Съгласно дадените от ВКС разяснения прекъсват давността само действия,
(независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по
инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя), които представляват:
насочване на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
2
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
такива изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ.
Страните не спорят, че въз основа на изпълнителен лист от дата 11.03.2016 г. по гр. д.
№78601/2015 по описа на СРС, 81 с-в, е било образувано, по молба на ответника, изп. Д №
4341 при ЧСИ Я.. В случая се установява, че изпълнителното дело е образувано през 2016 г.
Съдът намира обаче за доказани и основателни доводите на ответника, че след тази
дата са извършвани действия, с който се прекъсва давността. От представеното по делото
копие на изп. дело № 4341 /2016 г. на ЧСИ Я. е видно, че на дата 11.07.2019 г. г. от частния
съдебен изпълнител е предприето действие в горепосочения смисъл, а именно наложена
запор върху пенсия на длъжника, а на 13.04.2021 г. е наложен запор върху сметка на
длъжника в „Юробанк“ АД, а на 10.08.2017 и 30.11 2020 г. взискателят е депозирал молба за
предприемане на изпълнителни действия с посочени конкретно способи. В този смисъл
предприемани са регулярни действия от категорията на прекъсващите давността и такава
към момента на подаване на исковата молба не е изтекла.
При това положение исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
В полза на ответника следва да се присъдят 100 лв. разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявен от Н. А. Ф., ЕГН ********** срещу „фирма“ ЕАД, ЕИК
****** иск с правно основание чл. чл. 439 вр.124, ал.1 ГПК за установяване недължимост на
следните суми: 378.21 лв. главница, 298.55 лв. лихва, 78.79 лв. договорна лихва, законна
лихва от 161.12.2015 г. и разноски в размер на 325 лв., за които е издаден изпълнителен лист
от дата 11.03.2016 г. по гр. д. №78601/2015 по описа на СРС, 81 с-в.
ОСЪЖДА Н. А. Ф., ЕГН **********, да заплати на фирма“ ЕАД, ЕИК ****** на
основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 100 лв. разноски в производството,
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3