№ 8453
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря М.А П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110163362 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.411 от КЗ от „Д“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от Н И С и Р Ц Д.,против ЗК „Л“АД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано В М и В И,с
искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 580,19 лева –
главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по щета № *********,вследствие настъпило ПТП на
01.12.2023 г. в гр.П.
В исковата молба се твърди,че на 01.12.2023 г. е настъпило ПТП в гр.П
на ул.“****“ като автомобил ***** с рег. № **** при отваряне на задна дясна
врата причинява вреди на спрелия автомобил ****** с рег. № *****. Ищецът
сочи,че е застраховател по договор за застраховка каско на автомобил *****
пасат,докато автомобил ***** е застрахован по застраховка гражданска
отговорност при ответника. Ищецът поддържа,че вследствие настъпилото
ПТП за автомобил ***** пасат са настъпили вреди – по заден ляв калник и ляв
външен стоп,размерът на обезщетението възлиза на 565,19 лева,а
ликвидационните разноски са 15 лева. В исковата молба се твърди,че до
ответника е отправена покана за плащане,но такова не е последвало. Исковата
претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на
заповедното производство,но с оглед подадено възражение срещу заповедта за
изпълнение е налице правен интерес от предявяване на установителната
искова претенция. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи
исковата претенция.
В срока за подаване на писмен отговор ответникът „Л“АД намира иска
за недопустим,защото към регресната покана не са били изпратени
1
документите в оригинал. По съществото на спора е изразено становище за
неоснователност на иска – оспорен е механизмът на настъпване на
ПТП,формулирано е възражение,че претенцията е завишена по размер.
Ответникът моли съда да отхвърли иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление от 18.07.2024 г. „Д“АД претендира от „Л“АД сумата от
580,19 лева – изплатено застрахователно обезщетение. Искането е уважено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 43869/2024 г. по описа
на СРС,42 състав.
Представена е полица № 0312235903017755 по застраховка каско –
клауза пълно каско,издадена от „Д“АД,валидна за периода 03.06.2023 г. до
02.06.2024 г. за товарен автомобил ***** с рег. № *****.
Приет е двустранен констативен протокол за ПТП,съставен на
01.12.2023 г.,от който се установява,че автомобил ***** е бил в спряно
състояние,докато за автомобил ***** ПТП настъпва при отваряне на врата.
Според свидетелство за регистрация на МПС автомобил ***** пасат с
рег. № ***** е собственост на К. Г. Ч..
С преводно нареждане от 12.12.2023 г. „Д“АД е наредило в полза на
„Дор нед“ООД сумата от 565,19 лева.
Установява се,че с регресна покана „Д“АД претендира от „Л“АД сумата
от 580,19 лева. В отговор на поканата „Л“АД уведомява,че след представяне
на оригиналните документи ще разгледа предявената претенция.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза се установява,че възможният и вероятен механизъм за настъпване
на ПТП е при преминаване на автомобил ***** покрай паркирал автомобил
*****,при което се отваря дясна задна врата и удря в задна габаритна част
автомобил *****. От техническа гледна точка причина за настъпването на
ПТП е неподсигуряване от страна на водача на ***** на вратите преди
потегляне. Описаните за автомобил ***** вреди са в причинна връзка с
настъпилото ПТП,стойността на вредите по средни пазарни цени възлиза на
636,25 лева,а с включени ликвидационни разноски – 651,25 лева,обичайният
размер на ликвидационните разноски варира между 10 и 25 лева. Според
заключението при влагане на оригинален стоп размерът на вредите би бил
998,54 лева,а по средни пазарни цени един човекочас труд към 2023 г. е 16
лева.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетеля Ч. се установява,че е управлявал към 2023 г. автомобил *****
пасат и си спомня инцидент,при който автомобилът на свидетеля бил
паркиран и свидетелят се намирал в автомобила,когато бус преминал покрай
автомобила,бусът бил хладилен и една от вратите се отворила и ударила
автомобила на свидетеля,при което се счупил стоп,а имало и издраскана боя.
Свидетелят е казал,че инцидентът е настъпил в П на ул.“****“.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
2
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение. Този иск има предмет,идентичен с предмета на
заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на
соченото основание и в претендирания размер,за което е издадена заповед за
изпълнение. В конкретния случай ищецът следва да докаже,че е застраховател
по договор за застраховка каско,да установи,че е настъпило застрахователно
събитие,да докаже,че са настъпили вреди и да установи размерът им,да
докаже факта на изплащане на обезщетение,с което встъпва в правата на
увредения спрямо застрахователя по договор за застраховка гражданска
отговорност,а ответникът следва да докаже,че са налице
обстоятелства,изключващи отговорността му. Законът регламентира
фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от
съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на
18.07.2024 г.
Страните не спорят,а и от доказателствата по делото се установява,че
ищецът е застраховател по договор за застраховка каско на автомобил *****,за
което по делото е представена застрахователна полица. Договорът за
застраховка каско е формален договор – сключва се във формата на
застрахователна полица и поражда задължението за застрахователя да
осигурява обезпечение по време на действие на договора,а при настъпване на
застрахователно събитие – да определи и изплати обезщетение,докато за
застрахования възниква задължението да заплати застрахователната премия.
Съдът намира,че при съобразяване постъпилото искане за определяне на
обезщетение ищецът в изпълнение на своите договорни задължения е
образувал преписка по щета и е изплатил застрахователно обезщетение.
Договорът за застраховка каско поражда задължението за застрахователя да
определи обезщетение за всички вреди,които са настъпили вследствие
застрахователното събитие. Пътнотранспортното произшествие представлява
покрит риск,съответно настъпването на пътнотранспортно произшествие е
застрахователно събитие. Софийският районен съд приема,че е доказано
настъпването на застрахователно събитие при отчитане представения към
исковата молба двустранен констативен протокол за ПТП,както и с оглед
събраните свидетелски показания. Не може да бъде споделен доводът на
ответното дружество,че не е доказан механизмът на ПТП,в която насока
следва да бъде отчетено,че двустранният констативен протокол,подписан от
двамата водачи,описва при какво състояние на всеки автомобил е настъпило
събитието,а и съдържа описание на вредите за автомобил *****. Събраните
свидетелски показания от разпита на свидетеля Ч. кореспондират с
представения двустранен констативен протокол и позволяват да бъде
възприето,че произшествието е предизвикано поради това,че врата на буса
***** не е била затворена и при преминаване покрай автомобил ***** тази
врата причинява щети за спрелия автомобил *****. Следва да бъде
отчетено,че този механизъм се възприема и от заключението по съдебно-
3
автотехническата експертиза,според което щетите са пряка и непосредствена
последица от описания механизъм на ПТП. Съдът намира,че се явява доказана
и друга изискуема от закона предпоставка – дружеството ищец с преводно
нареждане заплаща стойността за ремонта на автомобила *****. При това
положение съдът счита,че са доказани предпоставките за реализиране правото
на регресно вземане на ищеца спрямо ответника. Страните не спорят,а и от
доказателствата по делото се установява,че ответникът „Л“АД е застраховател
по договор за застраховка гражданска отговорност за автомобил мердецес
спринтер. Договорът за застраховка гражданска отговорност поражда за
застрахователя задължението да определи и изплати обезщетение за
възникнали за трети лица вреди вследствие действия или бездействия на
водача,чиято отговорност е застрахована. Това означава,че застрахователят по
договор за застраховка гражданска отговорност отговаря като прекия
причинител,но в рамките на застрахователния лимит. Съдът намира,че са
налице предпоставки отговорността на ответника да бъде ангажирана –
водачът на автомобил мердецес спринтер е допуснал движение на
автомобила,без да се е уверил дали всички врати са затворени и вследствие
наличието на отворена врата са причинени вреди за паркирания автомобил
*****. Съдът счита,че исковата претенция е доказана и по размер –
изплатеното обезщетение от дружеството ищец е в размер,по-нисък спрямо
размера на обезщетението по средни пазарни цени,поради което исковата
претенция подлежи изцяло на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 275 лева за исковото производство,както и
сумата от 360 лева с включен ДДС – адвокатско възнаграждение като съдът
приема за основателно възражението на дружеството ответник за
прекомерност на адвокатското възнаграждение при съобразяване цената на
иска,фактическата и правна сложност на делото,разглеждането на делото в
едно съдебно заседание,както и предвид решение на СЕС по дело 438/2022
г.,според което съдът не би могъл да бъде обвързан от минимален размер на
възнаграждение,определен в наредба.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.411 от КЗ по отношение на ЗК „Л“АД,ЕИК *****,със седалище
и адрес на управление гр.С,представлявано В М и В И,че съществува вземане
на „Д“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Н И С и Р Ц Д.,в размер от 580,19 лева ( петстотин и
осемдесет лева и деветнадесет стотинки ) – главница за регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета
№ *********,вследствие настъпило ПТП на 01.12.2023 г. в гр.П,за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 43869/2024 г. по
описа на СРС,42 състав.
ОСЪЖДА ЗК „Л“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
4
гр.С,представлявано В М и В И да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Д“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от Н И С и Р Ц Д. сумата от 635 ( шестстотин
тридесет и пет ) лева сторени съдебноделоводни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5