РЕШЕНИЕ

 

гр. ВРАЦА,30.06.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд шести граждански състав в публичното заседание на двадесет и пети май през две хиляди и единадесета год.   в състав:

 

                                                             Районен съдия: НАДЯ ПЕЛОВСКА

 

При секретаря Г.Ц.                и в присъствието

на прокурора:                като разгледа докладваното

от  СЪДИЯТА гр. дело N23                      по описа

за  2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:

В.Ц. *** и Е.Ц.Н. ***, са предявили иск против Държавата, представлявана от М. на р. р. и б., с който се иска да се признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на общо ½ идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда, построена на 76,14 кв.м. в парцел VІ, дв.пл.№185 в кв.26 по плана на с.Лиляче, обл.Враца, а ответника е собственик на останалата ½ ид.ч.

В исковата молба се развиват подробни съображения, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от сградата по силата на констативен нотариален акт за собственост №22, том ІІІ, дело №1535/95г. на нотариус при ВРС, а ответника е собственик на останалата ½ ид.ч. по силата на акт за държавна собственост №2589/24.11.2008г. Ответникът оспорва така съществуващите отношения на съсобственост върху недвижимия имот-сградата, като посредством писмо изх.№90-04-420/03.05.2010г на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, е приел, че е налице етажна собственост, при което Държавата е собственик на втория етаж от сградата, а ищците са собственици на първия етаж. Според твърденията в исковата молба, налице е само разпределение на ползването между съсобствениците, но не и режим на етажна собственост, тъй като двата етажа на сградата не са самостоятелно обособени обекти. Твърди се също, че правният интерес от предявяването на иска произтича от отказа на ответника да разреши изкупуване на дела му при посочените от ищците права.

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е бил връчен на ответника, от който, чрез упълномощения му представител Областен управител на Област Враца, е постъпил писмен отговор. В отговора се излагат съображения за неоснователност на иска, като се твърди, че е налице етажна собственост, възникнала на основание чл.37 от Закона за собствеността, съобразно което на 23.12.2010г. е бил издаден нов акт за държавна собственост с №2846.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначени са и са изслушани първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната пълнота, намира следното:

Между страните не се спори, а това се установява и от представените по делото писмени доказателства-АДС №616/20.09.1962г. и експертни заключения, че процесният недвижим имот е построен през 1937г. като еднофамилна двуетажна жилищна сграда, двата етажа на която са били свързани и са свързани и в момента с вътрешно стълбище. Първоначално сградата е била собственост на Д.Х.Л., който е дядо на ищците. Последното обстоятелство не се оспорва от ответника и се потвърждава от разпита на св.Й.Г. и И.Г.. Не се оспорва и обстоятелството, че част от имота е държавна собственост, а останалата част е съсобствена между ищците, в качеството им на наследници на М.И.Л., която от своя страна е придобила собствеността от Д.Х.Л.. Спорен между страните е останал единствено въпроса дали те притежават самостоятелни обекти в етажна собственост или са съсобственици при равни права върху процесната жилищна сграда.

Видно от приетите по делото и неоспорени от страните експертни заключения и по-конкретно от допълнителното заключение по назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза, до 1984г.първият етаж от жилищната сграда се е състоял от две дюкянски помещения /стаи/, намиращи се от към улицата, а зад тях се е намирало стълбището за втория етаж, както и още две стаи-обособена стая без прозорци /маза/от лявата страна на стълбището и друга стая с прозорец от дясната страна на стълбището. Този извод на вещото лице се потвърждава както от приложеното на л.307 от делото писмо на кмета на с.Лиляче, така и от показанията на св.И. и Й. Г.. От 1962г. до настоящия момент първият етаж е претърпял няколко преустройства, които не засягат броя и съществуването на помещенията, а се изразяват в поствянето на врати на дюкянските помещения, които да осигуряват директен достъп до тях от към улицата, преграждане на непосредствения достъп от дюкяните към вътрешното стълбище чрез поставяне на стена с врата, обособяване на коридор между двата дюкяна. На стр.342 от делото, вещото лице е представило схема, от която е видно какво е било състоянието на първия етаж преди започване на преустройствата. Вещото лице е пояснило, че архитектурни или други официални строителни книжа и документи, относно построяването на сградата и извършваните в нея преустройства, не се съхраняват в съответната община и не се предоставят от страните. От друга страна обаче, при изследване на конструкцията на сградата и начина на строителство, вещото лице е заключило категорично, че сградата има еднофамилен характер и нейните етажи не са представлявали и не представляват самостоятелни обекти по смисъла на Закона за устройство на територията, тъй като нямат самостоятелен достъп до общите части на сградата, вторият етаж няма изградени инсталации-водопровод и канал и няма изградени складови помещения, а също така липсва отстъпено право на строеж от собствениците на парцела. По отношение на преустройствата в сградата, вещото лице е съобразило също както събраните по делото гласни доказателства, така и представените от ответника заверени копия от административни преписки №94 00-961 от 27.11.2008г., №94 00-257 от 18.04.2008г., №94 00-302 от 12.05.2008г. и №1946 /л.140-317 от делото/. С оглед на тези проучвания на вещото лице и предвид неоспоримите фактически констатации за състоянието на сградата, съдът намира, че първоначалното и допълнителното заключения на вещото лице са компетентни и обосновани.

Видно от представения по делото АДС №616/20.09.1962г., по силата на същия акт и на основание съдебно решение по гр.дело №1392/1952г., част от жилищната сграда, а именно две дюкянски помещения, били одържавени. По силата на одържавяването собствеността върху останалата част от къщата не била променена. По делото няма наведени твърдения и представени доказателства, одържавените дюкяни да са представлявали самостоятелни обекти. Видно от поставената върху АДС №616/1962г. отметка, както и от приложеното на л.307 от делото писмо №605/83г. на кмета на с.Лиляче, одържавената част от къщата била върната на наследниците на Д.Х.Л. с протокол №9/24.03.1967г., поради изплащане на задълженията към Държавата.

Видно от приложените на л.12-16 от делото писмени доказателства-решение за определяне на купувач, писмо на Министерство на финансите от 16.03.1984г., договор за покупко-продажба от 17.05.1984г., на основание чл.26 от Закона за собствеността на гражданите, Министерство на финансите дало съгласие АПК Запад-Враца да закупи от ищците, като наследници на М.И.Л./фамилията погрешно е изписана Л. вместо Л./, втория етаж от процесната жилищна сграда, заедно с 67,35% ид.ч. от общите части на сградата, избено складово помещение и ½ ид.ч.от дворното място. Дадено било съгласие също така първия етаж от сградата, а именно магазинните помещения, да бъдат изкупени по реда на ПМС №60/1975г. Видно от приложеното решение за определяне на купувач по реда на ПМС №60/75г., което е взето в изпълнение на писмото на Министерство на финансите, за купувач на обявените за продажба магазини, а именно две помещения с общи части, подобрения и трайни насаждания, застроени на 38-80 кв.м. от 110,01 куб.м., е определен АПК”Х. Б.”-гр.Враца. Независимо, че в тази връзка по делото не са събирани нарочни доказателства, то от представените на л.15 и 16 от делото платежни нареждания, от договор от 23.11.1992г. и от АДС №6039/84г., може да се направи категоричния извод, че АПК”Х. Б.”-гр.Враца и АПК Запад-Враца са един и същи правен субект.

С оглед извършеното прехвърляне на собственост, на 18.07.1984г. бил издаден акт за държавна собственост №6039 /л.19 от делото/, в който държавата била отразена като единствен собственик на цялата къща и било отбелязано, че ½ ид.ч. от дворното място е собственост на И. К. И..

По делото са представени решение от 01.06.1994г., на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №1988/93г., протокол от 23.11.1992г., сключен между ищците и ТКЗС-с.Лиляче, като правоприемник на АПК Запад-Враца и заповед №310/17.04.1995г. на Кмета на Община Враца, от които се установява по безспорен начин, че на основание чл.1 от Закона за възстановяване на собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета, ищците възстановили стойността на изкупения от ответника по реда на ПМС №/75г. имот, при което реституирали собствеността си върху същия.

На 25.07.1995г. ищците се сдобили с констативен нотариален акт за собственост №22, том ІІІ, дело №1535/95г.на нотариус при РС-Враца, по отношение на първия етаж от жилищната сграда. Съобразно така възстановената собственост, на 24.11.2008г. бил издаден нов АДС №2589, съгласно който държавата била определена за собственик на ½ идеална част от цялата жилищна сграда, при което било уточнено, че това е втория надземен етаж с площ 79,62 кв.м., състоящ се от четири стаи и коридор, без сервизно помещение и мазе и с общо стълбище към първия етаж и тавана на сградата. По молба на ищцата Е.Н. от 27.11.2008г., областния управител на Област-Враца започнал процедура по прекратяване на съсобствеността чрез изкупуване, за което била образувана преписка №94 00-961/27.11.2008г. От страна на Областна администрация-Враца било извършено съответното проучване и била изготвена оценка на имота, в резултат на което било прието, че имотът действително е съсобствен между страните при равни права. От Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в съответствие с тогава действащия чл.45а от ЗДС вр.с чл.34-36 от ЗС и чл.66 от ППЗДС било поискано съгласие на прекратяване на съсобствеността. С писмо изх.№90-04-420/03.05.2010г. обаче, зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството уведомил областния управител на Област-Враца, че счита, че е налице етажна собственост, а не съсобственост, поради което редът за изкупуване по чл.45а от ЗДС и чл.36 от ЗС не е приложим. Със същото писмо било наредено АДС №2589/24.11.2008г. да бъде коригиран. В резултат на това становище на МРРБ, на 23.12.2010г. бил съставен нов АДС под №2846, съгласно който държавата била призната за собственик на застроен поземлен имот №VІ с пл.№185, кв.26 по плана на с.Лиляче, с площ от 680 кв.м., заедно с втори надземен етаж от жилищната сграда в имота, състоящ се от четири стаи и коридор, без сервизно помещение и мазе и с общо стълбище към първия етаж и тавана на сградата. Според изслушаното по делото вещо лице, действия за превръщане на самостоятелните дялове в самостоятелни обекти, не са предприемани от страните през периода от построяването на сградата до момента. От първоначалното заключение е видно също така, че обособяването на самостоятелни обекти ще бъде свързано със значителни преустройства и с осъществяването на значителни условия.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният иск за основателен и доказан. Още от създаването си през 1951г. Законът за собствеността урежда съсобствеността и етажната собственост като две самостоятелни форми на придобиване на собственост от страна на две или повече лица върху определена вещ. От гледна точка на правната им същност и на предпоставките за възникване на съсобственост и на етажна собственост законодателната уредба е останала непроменена през годините, при което се придържа към принципа, че се касае до правни институти, при втория от които винаги е налице индивидуална собственост върху самостоятелен обект в сграда и едновременно с това съсобственост върху общите части на сградата. И обратното-уреждана като правен институт, съсобствеността не допуска съществуването нито на обособени обекти, нито на индивидуална собственост върху такива обекти, а винаги предполага участие на две или повече лица в общата вещ, всяко от които разполага с идеален дял от общото.

Независимо, че за да възникне етажна собственост, поначало е достатъчно само да е налице разпоредителна сделка, то следва да се има предвид, че предмета на тази сделка следва да отговаря на определени изисквания. На този извод налага самата разпоредба на чл.39 от Закона за собствеността, според която съсобствениците могат да си поделят общата сграда по етажи или части от етажи, но само ако отделните етажи или части от етажи могат да се използуват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените. Цитираната норма налага няколко съществени изисквания, които следва да се налице, за да възникне етажна собственост-да е налице разпоредителна сделка, да е налице обща сграда, в която да съществуват самостоятелни обекти и да са налице такива части от сградата, които да служат за общо ползване било поради тяхното предназначение, било поради естеството си. Впрочем последното изискване-това за наличието на общи части, произтича от императивната разпоредба на чл.38, ал.1 от ЗС. Независимо, че Законът за собствеността не урежда понятието самостоятелен обект, то неговата правна уредба е съществувала последователно в Закона за териториалното и селищното устройство/отм./, Наредба №5 за правила и норми по ТСУ, Закона за устройство на територията, Закона за кадастъра. Най-общо казано, самостоятелен обект е само онази даденост, която е обособена като такава и отговаря на съответните правно-технически изисквания, действащи в момента на одобряване на архитектурния проект на изграждането или на преустройството.

Отнесени към разглеждания случай посочените правила показват, че за да се приеме, че процесната сграда е етажна собственост, то трябва или още при изграждането й, или при последващите прехвърляния на собствеността, съответно при извършването на преустройства, в сградата да са били обособени самостоятелни обекти /отговарящи на съответните правно-технически изисквания/ и съществуващи едновременно с тях общи части. Събраните по делото доказателства категорично сочат, че към момента на построяването й, сградата не само е била проектирана и изградена като еднофамилна къща, но и е била собственост на едно лице-общия наследодател на ищците. Двата етажа на къщата не са съществували като самостоятелни обекти, а са били свързани с общо вътрешно стълбище. Установеното съществуване на два входа на сградата не променя извода, че етажите й не са били проектирани и изградени като самостоятелни обекти, тъй като в заключенията си вещото лице е посочило категорично, че задния вход е изграден с единствената цел да осигури достъп до дворното място. Същевременно с това нито един от етажите не е бил обособен самостоятелно така, че да отговаря на съответните правно-технически норми за самостоятелен обект. Съдът намира, че самостоятелни обекти не са били обособени и при извършената през 1984г. промяна на собствеността. Действително, налице е акт на разпореждане с имота по етажи, но това не означава, че с този акт е учредена етажна собственост, тъй като липсват основни характеристики на последната-обособяване на етажите в самостоятелни обекти чрез съответно проектиране и преустройство, определяне на общите части и дяловете в тях, в това число е върху земята, върху която е построена сградата. Тук следва изрично да се подчертае, че при етажната собственост земята, върху която е построена сградата императивно е обща част, което задължително предполага или съсобственост на етажните собственици върху земята или учредено от собственика право на строеж. Наличието на тези предпоставки категорично не е доказа от ответника, в тежест на когото е било да ги установи. При липсата на доказателства за такъв съществен белег на етажната собственост, то не може да се направи извод, че при разделянето на сградата по етажи през 1984г. такава етажна собственост е била надлежно учредена. В този смисъл обстоятелството, че отчуждаването е предприето по етажи само по себе си от правна гледна точка не е нищо повече от едно разпределение на ползването, но не е акт, по силата на който да се създава етажна собственост. Налице е също така едно особено съществено обстоятелство, а именно това, че макар и изкупени по различен ред, и двата етажа на сградата са станали собственост на едно и също лице- АПК-Враца.

Що се отнася до последващата промяна на собствеността, а именно възстановяването по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета, тази промяна е реституционна, при което на бившия собственик се възстановява точно този обем на собственост, който е бил прехвърлен при одържавяването. Т.е. в този случай реституцията не може да се разглежда като разпоредителен акт, съставляващ елемент от комплексните основания за учредяване на етажна собственост. Ето защо основния момент, в който е могла да възникне етажната собственост е или извършеното през 1984г. прехвърляне на собствеността или е момента на извършване на преустройства в сградата. А както бе установено, предприетите преустройства не са извършени в съответствие със закона и въз основа на тях не се е създала етажна собственост.  

В заключение следва да се отбележи също така, че дори да бъдат предприети преустройства, които да позволят обособяването на двата етажа като самостоятелни обекти, то с оглед установения от вещото лице техен характер, видове и същност, съдът намира, че същите ще бъдат значителни и ще създадат неудобства по-големи от обикновените, по смисъла на чл.39, ал.2 от ЗС.

Изхождайки от изложените правни доводи и направените изводи, съдът намира, че страните са съсобственици на процесната сграда, а не са етажни собственици. С оглед приетото експертно заключение, реституираният на ищците първи етаж от сградата съставлява ½ идеална част от същата, поради което предявеният иск ще следва да се уважи изцяло, като се приеме, че между страните  налице съсобственост при равни права-1/2 ид.ч. общо за двете ищци и ½ ид.ч.за Държавата.

При този изход на делото в полза на ищците ще следва да бъдат присъдени направените от тях деловодни разноски, в размер на 655 лв.

Водим от горното, съдът

 

 

                   Р   Е   Ш   И   :

 

 

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Държавата Република България, представлявана от М. на р. развитие и б., че В.Ц. ***, с ЕГН ********** и Е.Ц.Н. ***, с ЕГН *********, са собственици на общо ½ идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда, построена на 76,14 кв.м. в парцел VІ, дв.пл.№185 в кв.26 по плана на с.Лиляче, обл.Враца, а ответника- Държавата Република България, е собственик на останалата ½ ид.ч. от същата сграда.

ОСЪЖДА Д. Р. Б., представлявана от М. на регионалното развитие и благоустройството да заплати на В.Ц. ***, с ЕГН ********** и Е.Ц.Н. ***, с ЕГН *********, сумата от общо 655 лв.деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: