Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София,
23.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ:
Силвана Гълъбова
Ивелина
Симеонова
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№4952 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение №301851/16.12.2019г., постановено по гр.дело №52372/2018г. по описа на
СРС, ГО, 43 с-в, Д.А.П. с ЕГН********** е осъдена да заплати на К.И.З. с ЕГН**********
и Д.А.З. с ЕГН**********, на основание чл.74 от ЗЗД, сумата от общо 6032,09
лева, или по 3016,04 лева на всеки от ищците, представляваща платени от последните
вместо ответника задължения към Национална агенция за приходите и Столична
община, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба 08.08.2018г. до окончателното плащане, както и 241,28 лева разноски
по производството..
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Д.А.П.. Жалбоподателят поддържа, че ищците
не са имали правен интерес от изпълнението на нейното задължение. Твърди, че не
е установено категорично погасяването на нейни публични задължения поради
липсата на специфичния код за плащане в платежните нареждания и изрично
изявление в този смисъл от кредитора. Твърди също така, че разпоредбата на
чл.74 от ЗЗД е неприложима при публични задължения, които са непрехвърлими
съгласно чл.190 от ДОПК. Ето защо моли
решението на СРС да бъде отменено, а предявеният иск– отхвърлен. Претендира
направените по делото разноски.
В представения в срок отговор на въззивната жалба ищците по
делото и ответници по жалбата твърдят, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Не претендират разноски във
въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявен
е за разглеждане иск с правно основание чл.74 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:
С
представеното по делото решение от 05.02.2015г. по гр.д.№74/1999г. на СГС,
влязло в сила на 15.02.2018г. на ищците е указано във връзка с обявения с това
решение за окончателен на основание чл.19, ал.З ЗЗД, предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, да извършат отбелязване на решението в
Службата по вписванията в 6-месечен срок от влизането му в сила, като заверен
препис от решението да се издаде след представяне на доказателства за внесени
от ищеца разноски по прехвърлянето на имота (местен данък, държавна такса и
такса за вписване), както и удостоврение
за липса на публични задължения на прехвърлителите, включително за имота.
Именно оттук произтича и правният интерес по смисъла на чл.74 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл.190 от ДОПК е неприложима, тъй като не се касае за цесия на
публично вземане, а за погасяването му от трето лице при установен правен
интерес от това. Действителното погасяване на задълженията на ответника от
страна на ищците е безспорно установено то представените по делото писмени
доказателства.
По
така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното решение- потвърдено като правилно.
При
този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответниците по
жалбата не претендират разноски, такива не следва да се присъждат.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№301851/16.12.2019г., постановено по гр.дело №52372/2018г. по описа на СРС, ГО,
43 с-в.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/