Решение по дело №14938/2019 на Районен съд - Пловдив

 

                                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  2505                               20.07.2020 година                         град Пловдив

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                                   

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14938 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „Сиад България“ ЕООД, ЕИК ********* против „Аса 2000 Реклама“ ООД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ.

 

Ищецът твърди, че между страните са налице трайни търговски отношения. В периода 23.06.2015 г. – 02.03.2017 г. доставил технически газове на обща стойност 4563,90 лева с ДДС, за които били издадени 17 фактури, с подписани приемо – предавателни протоколи. Останал неплатен остатък от общо 4027,54 лева, който не бил погасен въпреки настъпване на падежа. Моли се за присъждане на сумата, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда – 20.09.2019 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, макар съд. книжа да са редовно връчени.

Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание,  като в изпратената до същия призовка, ведно с Определението на съда по чл.140 ГПК № 2141/14.02.2020 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В проведеното съдебно заседание на 07.07.2020 г. ответникът не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният осъдителен иск да бъде уважен изцяло.

 

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.57/ и доказателства за сторени такива в размер на: 161,10 лева – ДТ; 1008,90 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС, като следва да се присъдят и разноските във връзка с допуснатото обезпечение на иска /т.5 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/ от: 40 лева – ДТ; 456,17 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС за обезп. производство, както и 102 лева - сторени в изп. производство за образуване на изп. дело и налагане на запори, ведно с адв. възнаграждение от 470 лева. Ответникът дължи общо 2238,17 лева.

Така мотивиран, съдът

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Аса 2000 Реклама“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „Иван Маринов Йончев“ № 14, да плати на „Сиад България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, ж.к. „Дружба“, ул. „Амстердам“ № 4, следните суми: общо 4027,54 лева /четири хиляди двадесет и седем лева и петдесет и четири стотинки/ - главница, представляваща остатъчно дължим сбор от цени на продадени стоки - технически газове, за които са издадени фактури в периода 23.06.2015 г. – 02.03.2017 г. на обща стойност 4563,90 лева с ДДС, както следва - № 41103/23.06.2015 г.; № 45036/22.02.2016 г.; № 48509/19.09.2016 г.; № 50276/12.01.2017 г.; № 50275/12.01.2017 г.; № 50369/23.01.2017 г.; № 50510/27.01.2017 г.; № 50527/30.01.2017 г.; № 50604/02.02.2017 г.; № 50656/07.02.2017 г.; № 50660/08.02.2017 г.; № 50728/14.02.2017 г.; № 50749/15.02.2017 г.; № 50786/17.02.2017 г.; № 50827/22.02.2017 г.; № 51023/01.03.2017 г.; № 51046/02.03.2017 г., ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 20.09.2019 г. до окончателното погасяване, както и общо 1170 лева /хиляда сто и седемдесет лева/ - разноски за настоящото производство; общо 496,17 лева /четиристотин деветдесет и шест лева и седемнадесет стотинки/ - разноски за обезпечителното производство по ч.гр.д. № 50453/2019 г. на СРС, 126 гр.с.; общо 572 лева /петстотин седемдесет и два лева/ - разноски във връзка с изпълнителното производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

 

Банкова сметка ***, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК:

IBAN: *** – “Уникредит Булбанк“ АД

                                   

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ МИХАЕЛА БОЕВА

 

Вярно с оригинала!

ММ