№ 67
гр. Плевен, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
ИВАН Н. РАДКОВСКИ
при участието на секретаря А. Г. П.
в присъствието на прокурора Д. К. М.
като разгледа докладваното от ИВАН Н. РАДКОВСКИ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20224400600499 по описа за 2022
година
Като разгледа докладваното от съдия Иван Радковски ВНОХД №
499/2022 г., по описа на Плевенски окръжен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от П. В.,
против присъда по НОХД № 1995/2020г. по описа на Районен съд –
гр. Плевен, с която В. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 325 ал. ІІ във вр. с ал. І от НК и по чл. 131 ал. ІІ т.
4 във вр. с чл. 130 ал. ІІ от НК като му е било наложенона основание
чл. 23 от НК едно общо наказание, в размер на 2 години и 10 месеца
лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е било
отложено за срок от 4 години.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
първоинстанционната присъда, както и че тя е постановена в
нарушение на материалния и процесуалния закон, при съществени
процесуални нарушения и при липса на обективна, всестранна и пълна
оценка на доказателствения материал, с искане – присъдата да бъде
отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да
бъде оправдан.
1
В допълнителни писмени изложения, във връзка с
първоначално подадената жалба подсъдимият П. В. е изложил
следните съображения:
При разглеждане на делото от първоинстанционния съд са
били допуснати следните процесуални нарушения:
Мотивите на първоинстанционния съд не са били връчени на
страните и това, според подсъдимия е основание въззивното
производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на първата
инстанция.
Неоснователно, според подсъдимия, не е било уважено от
първоинстанционния съд искането му за отвод на представителя на
Районна прокуратура – гр. Плевен, поради предубеденост.
В досъдебното производство по настоящото дело е приложен
лист за преглед на пациент №018977, от 02.06.2019г. на К.К., един от
полицейските служители, посетили дома на подсъдимия по време на
инцидента, който според жалбоподателя няма удостоверителна
стойност, тъй като не е подписан от лекаря, посочен в него и
следователно вписаната в листа за преглед диагноза не може да се
приеме за безспорна, но изложените от подсъдимия доводи в тази
насока пред първоинстанционния съд са останали необсъдени в
мотивите към първоинстанционния съдебен акт.
Неоправдано първоинстанционният съд е оставил без отговор
направените от подсъдимия няколко искания за поправки и
допълнения на протоколите от съдебните заседания при разглеждане
на делото.
Първоинстанционният съд не е обсъдил в мотивите към
постановената присъда нито едно посочено в негова полза
доказателство, нито едно негово разсъждение, направено под формата
на възражение или логически извод, опровергаващ обвинителната
теза.
В мотивите на първоинстанционния съд не са взети предвид и
обсъдени останалите хипотези за евентуална контузия на полицейския
служител К., сочени от жалбоподателя.
Мотивите към първоинстанционната присъда не са посочени
конкретните действия и не са изложени съображения, които
квалифицират деянието като такова, по чл. 325, ал.2 от НК.
На следващо място в първоинстанционните мотиви не е
обсъдено възражението на подсъдимия В., че неговите действия при
2
задържането му от полицейските служители са били осъществени в
хипотезата на чл. 12, ал.1 от НК.
Заключението на съдебномедицинската експертиза,
представено от д-р Т. не е достатъчно пълно и ясно, тъй като не е дало
отговор на поставените му въпроси, относно причинените увреждания
на полицейския служител К.К., както и какъв е бил механизмът на
причиняването им, като в тази връзка жалбоподателят сочи, че
заключението на тази експертиза е било прието от съда, без да му е
дадена възможност да изрази своето становище относно експертизата,
видно от протокола за проведеното на 11.12.2020г съдебно заседание.
В допълнителните писмени изложения, във връзка с
първоначално подадената жалба, подсъдимият П. В. е изложил
съображения, относно липсата на материално правните предпоставки
в случая, за да бъдат квалифицирани действията му като извършени
престъпления по чл. 325 ал. ІІ във вр. с ал. І от НК и по чл. 131 ал. ІІ т.
4 във вр. с чл. 130 ал. ІІ от НК.
В съдебно заседание, при разглеждане на настоящото дело от
въззивната инстанция, защитникът на подсъдимия – адвокат М. Б., от
АК – гр. Плевен изрази становище в същия смисъл, като отразеното в
жалбата и допълнителните писмени изложения към нея, считайки че
първоинстанционната присъда е неправилна, незаконосъобразна и
необоснована, с искане тя да бъде отменена и вместо нея да бъде
постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан.
Алтернативно адвокат Б. пледира за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, в първоинстанционното
съдебно производство, подробно изложени в жалбата на П. В. срещу
първоинстанционната присъда, които са довели до нарушаване
правото му на защита, с искане делото да бъде върнато за ново
разглеждане на първоинстанционния съд.
Въззивният жалбоподател П. В. пред настоящата инстанция
заяви, че поддържа първоначалната си жалба и допълнителните
писмени изложения към нея и изложи съображения в същия смисъл, с
искане да бъде оправдан по двете му обвинения.
Според представителя на Окръжна прокуратура – гр. Плевен
първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна и
мотивирана в достатъчна степен, поради което следва да бъде
потвърдена.
Въззивната инстанция, като се запозна със съдържанието на
жалбата и допълнителните писмени изложения към нея, както и
3
съобразявайки становищата на страните, изложени в съдебното
заседание, при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК,
прие за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в заК.ия срок , от
правоимаща страна. Разгледана по същество тя е и основателна по
следните съображения:
С обжалваната присъда, постановена по НОХД №
1995/2020 г., по описа на Районен съд-гр. Плевен,
първоинстанционният съд е признал подсъдимия П. К. В. за виновен в
това, че на 01.06.2019 година, в град Плевен, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се
отличава с изключителен цинизъм, поради което и на основание чл.
325 ал. ІІ във вр. с ал. І от НК във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на две
години и десет месеца лишаване от свобода.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия П. К. В. за
виновен и в това, че на 01.06.2019 година, в град Плевен, причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия-натъртване в областта
на дясна ръка, довела до болки и страдания, без разстройство на
здравето на К.П. К., полицейски орган, младши инспектор във Второ
РУ МВР-Плевен, при изпълнение на службата му, поради което и на
основание чл. 131 ал. ІІ т. 4 във вр. с чл. 130 ал. ІІ от НК във вр. с чл.
54 от НК го е осъдил на две години и десет месеца лишаване от
свобода.
На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е определил на
подсъдимия П. В. едно общо най-тежка наказание, измежду
наложените му в размер на две години и десет месеца лишаване от
свобода, изтърпяването на което съдът е отложил, на основание чл.
66, ал.1 от НК, с четиригодишен изпитателен срок.
На основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът се е произнесъл за
разноските по делото.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Към месец юни на 2019 година подсъдимият В. и свидетелката Е.
К. живеели на съпружески начала. Двамата обитавали
жилище, находящо се в гр. Плевен, ул.“Г.И.В.“, ***. Подсъдимият и
свидетелката К. имат две деца.
Подсъдимият В. и свидетелката К. не били в добри отношения.
Същите се дължали на агресивното поведение на подсъдимия спрямо
4
близките му, което се проявявало след употребата на алкохол. Именно
агресивното и тоталитарно отношение на подсъдимия били причината
за чести конфликти в семейството им, в това число и с децата им.
На 01.06.2019 година в семейството на подсъдимия възникнал
конфликт между него и по – големият му син, който отказал да остане
вкъщи и да се подготвя за предстоящ изпит, а искал да излезе навън с
приятели. Напрежението между баща и син ескалирало в обедните
часове на деня когато взаимната вербална агресия помежду им
прераснала във физическа такава. Големият син на подсъдимия
изпаднал в неконтролируема агресия – започнал да обръща шкафове,
да събаря обувки наредени върху тях, да удря по вратите, нанесъл
удари с крак по тялото на баща си. Това поведение на непълнолетния
П. наложило родителите му да търсят помощ от органите на
полицията. На подаден от тях сигнал на 112 се отзовал полицейски
автопатрул, след посещението на който обстановката се успокоила.
Непълнолетният П. останал вкъщи да решава задачи за предстоящата
матура и по –късно вечерта излязъл навън с приятели. В семейното
жилище останали свидетелката К., подсъдимият В. и по – малкият им
син.
Свидетелката К. се почувствала изморена от наситения с емоции
ден и решила да си почине в спалнята на жилището. Около 20:00 часа
вечерта малкият и син я подканил да се присъедини към него и баща
му в кухнята, за да хапната поръчана от В. пица и да гледат футболен
мач заедно.
Когато К. отишла в кухнята на жилището вечерята вече била
приключила, а подсъдимият вече бил злоупотребил с алкохол. В този
момент, на телефона на свидетелката К. се обадила майката на
подсъдимия и попитала какво се е случило, тъй като П. бил при нея и
заявил, че не желае да се прибира вкъщи. Свидетелката К.
предоставила на подсъдимия телефона, за да разговаря лично с майка
си по конкретния въпрос. Когато разбрал за какво става дума
подсъдимият се ядосал допълнително. Хвърлил телефона по съпругата
си, обърнал масата и започнал да крещи. Тогава свидетелката К. го
предупредила, че ще се обади на 112 за помощ, както и направила по –
късно, тъй като В. не преустановил заплашителното си поведение. На
дежурния, който приел сигнала и К. споделила, че се чувства
застрашена за живота си, тъй като съпругът и бил употребил алкохол
и бил много агресивен.
На подадения от свидетелката К. сигнал на 112 се отзовал
полицейски автопатрул, в състав свидетелите К.К. и К. М., и двамата
5
служители на Второ РУ, при ОД на МВР Плевен.
Около 21:00 часа двамата полицейски служители посетили
адреса на подсъдимия в град Плевен, подаден им от дежурната част.
На входната врата на жилището си ги посрещнала свидетелката К.,
която била видимо разтревожена и помолила за съдействие, тъй като
мъжът и бил агресивен към нея и децата и се страхувала за живота си.
К. сама им посочила стаята, в която в този момент се намирал
подсъдимият В.. Когато влезли в помещението двамата двамата
полицейски служители се представили и съобщили повода за
посещението си, а именно подаден от свидетелката К. сигнал
на телефон 112 за домашно насилие. Поискали от подсъдимия да им
представи личната си карта. Появата на полицейските служители
афектирала допълнително подсъдимия В.. Агресията му се
пренасочила към тях. Подсъдимият категорично отказал да представи
документите си, започнал да пита кой ги е пуснал в дома му и че
нямат такова право да влизат в него, че бил юрист и знаел повече от
тях и не е нужно да представя документите си, че нищо не бил
направил. Подсъдимият крещял и ръкомахал. В този момент двамата
полицейски служители подходили, за да го задържат и да укротят
агресията му. Подсъдимият започнал да обижда, да псува на висок
глас, да се върти , да рита, нанесъл удар с крак в ръката на свидетеля
К.. След известна схватка между В. и двамата полицейски служители,
последните успели да го повалят по лице на диван, разположен в
стаята, за да му поставят белезници. Преди да успеят да го направят
подсъдимият се обърнал и се изплюл в лицето на свидетеля К..
Свидетелите К. и М. потърсили съдействие от свои колеги. На
място се отзовал втори патрул. Подсъдимият бил изведен от
жилището си, качен в асансьора, оттам в патрулния автомобил и
отведен в сградата на Второ РУ на МВР Плевен където бил задържан
за 24 часа, впоследствие и освободен.
През нощта на 01.06.2019 година свидетелят К.К. усетил
подуване и болка в ритната с крак от подсъдимия ръка. Посетил
кабинет на ЦСМ - Плевен, където бил прегледан. По време на
прегледа било установено травматично увреждане на дясната ръка на
свидетеля К. – натъртване или контузия.
След датата на инкриминираното деяние – 01.06.2019 година
свидетелката К. и подсъдимият прекратили съвместното си
съжителство и се разделили.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е
6
приел за установена и доказана въз основа на показанията на
свидетелите К.К., К. М., Ц.К. и Е. К., които е оценил като
еднопосочни, логични, последователни, взаимосвързани, вътрешно
непротиворечиви, кореспондиращи с всички останали по делото
доказателства, поради което ги кредитира с доверие.
В подкрепа на възприетата и изложена по горе фактическа
обстановка съдът е възприел и заключението на експерта по
изготвената съдебно – медицинска експертиза, съгласно което на
свидетеля К.К. е причинено натъртване или контузия на дясната ръка,
което увреждане е довело до болки и страдания, вероятния механизъм
на причиняване на увреждането, експертът е определил като ритане с
крак. В тази връзка първоинстанционният съд е приел, че съгласно
установените медицински критерии установеното увреждане
представлява лека телесна повреда, като е дал вяра на заключението
на експерта и го е възприел като обективно и безпристрастно,
основаващо се на специалните знания на вещото лице в областта на
медицината и преценката на всички факти, обективирани в
представените по делото писмени документи, удостоверяващи
находките по тялото на свидетеля К. към датата на инкриминираното
деяние.
Същевременно като неотносими към предмета на доказване
съдът е оценил показанията на останалите, разпитани в хода на
делото свидетели, а именно К. В. – баща на подсъдимия, д – р С.К. и
д- р Г., тъй като свидетелят К. В. установява факти, последвали
инкриминираното деяние и не е очевидец на станалото вечерта на
01.06.2019 година в дома на сина му, а съобщава обстоятелства за
деня след задържането на сина му когато възприел състоянието му
след задържането, което е предмет на друго висящо производство
пред компетентните органи и е ирелевантно за преценката на съда в
конкретния случай. Като неотносими към предмета на доказване в
настоящото производство съдът възприел и показанията на
свидетелите Г. и К., тъй като установяват факти – предмет на друго
висящо наказателно производство, инициирано от страна на
подсъдимия до компетентните органи/ досъдебно производство №
2449/2019 година по описа на ПлРП/.
В подкрепа на приетата за установена и изложена по-горе
фактическа обстановка първоинстанционният съд е съобразил
приложените по делото писмени доказателства, а именно: копие от
длъжностна характеристика на К.К., заемал към 01 и 02.06.2019
година длъжността „старши полицай ВПА“ във Второ РУ при ОД на
7
МВР-Плевен, както и заповед за нейното утвърждаване и саморъчно
попълнен от служителя на 22.03.2017 година протокол за запознаване
с нея, длъжностна характеристика рег. № 3286 р – 19660/12.11.2015
година – четири листа, Правилник рег. № 1772 р – 2302/29.02.2016
година – 4 листа, Правилник рег. № 1772р-5011/23.04.2013 година – 3
листа; заверени копия от Заповед за задържане на лице рег. №
130/01.06.2019 година, протокол за личен обиск на лице рег. № 3391р-
4732/01.06.2019 година, декларация от името на П. В., от 01.06.2019
година, разписка от 01.06.2019 година, извлечение от книга
за задържане на лица – Второ РУ МВР Плевен.
Въз основа съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства първоинстанционният съд в своите мотиви е приел, че
на 01.06.2019 година, в град Плевен подсъдимия П. В. имал
непристойно поведение, намерило израз във викане на висок глас,
крещене обиждане, отправяне на псувни и обидни думи и изрази,
заплюване в лицето на полицейски служител, с което демонстрирал
грубо потъпкване на установените и общоприети норми и правила за
нормално човешко поведение и благоприличие, демонстративно
неглижирал установения ред на държавно управление, като
препятствал органите на полицията да изпълнят задълженията си,
произтичащи от служебното им положение по опазване на
обществения ред, които се отзовали на сигнал, подаден от съпругата
му, която заявила че животът и е застрашен, с което осъществил от
обективна страна признаците на престъпление по чл. 325 ал.2 във вр.
ал. 1 НК.
Първоинстанционният съд също така е приел, че подсъдимият
В. осъществил от обективна страна и признаците от състава на
престъпление по чл. 131 ал. ІІ т. 4 във вр. с чл. 130 ал. ІІ от НК, а
именно: на 01.06.2019 година, в град Плевен, причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия-натъртване в областта на дясна
ръка, довела до болки и страдания, без разстройство на здравето на
К.К., полицейски орган, младши инспектор във Второ РУ МВР-
Плевен, при изпълнение на службата му. В подкрепа на този си извод
съдът е посочил доказателствата по делото, събрани посредством
разпита на свидетелите К.К., К. М. и косвено тези на Ц.К. и свидетеля
Г., които съдът е възприел като достоверни и безпристрастни, както и
заключението по изслушаната съдебно – медицинска експертиза.
Съгласно установените медицински и юридически критерии,
първоинстанционният съд е приел, че причиненото на свидетеля К.К.,
при и по повод изпълнението на службата му увреждане,
8
представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 2 НК.
От субективна страна първоинстанционният съд е приел, че
подсъдимия В. извършил и двете деяния при наличието на ясни
представи в съзнанието му за обществената опасност и
противоправността на извършваното и на неговият резултат ,като е
искал настъпването на последния., т. е при наличието на пряк умисъл
по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК, като е изложил подробни
съображения за този си извод.
Поради изложените по - горе правни и фактически съображения
основният съд е признал подсъдимия П. В. за виновен в извършване
на престъпление по чл. 325 ал.2 във вр. ал.1 НК и в извършване на
престъпление по чл. 131 ал. ІІ т. 4 във вр. с чл. 130 ал. ІІ от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което е наложил
на подсъдимия за всяко от извършените престъпления
първоинстанционният съд е взел предвид като оттегчаващи
обстоятелства - конкретната висока степен на обществена опасност на
деянието, цялото конкретно своеобразие на обстоятелствата, при
които е извършено престъплението, а като смекчаващи обстоятелства
- личността на дееца, чистото му съдебно минало, трудовата му
ангажираност и висок социален статус.
При равнопоставеност на смекчаващите и оттегчаващите
обстоятелства първоинстанционният съд е определил и наложил на
подсъдимият П. В. наказание за всяко от извършените престъпления
както следва: по пункт първи на повдигнатото му обвинение - на
основание чл. 325 ал. II във вр. с ал. I във вр. с чл. 54 от НК лишаване
от свобода за срок две години и десет месеца, и по пункт втори на
повдигнатото му обвинение - на основание чл. 131 ал. 2 т. 4 във вр. чл.
130 ал. 2, във вр. с чл. 54 от НК - лишаване от свобода за срок две
години и десет месеца, като е отложил ефективното изтърпяване на
всяко от тях с изпитателен срок от четири години.
По правилата на съвкупността и на основание чл. 23 НК съдът е
определил на подсъдимия В. едно общо най – тежко наказание,
измежду наложените му по – горе, а именно лишаване от свобода за
срок от две години и десет месеца, чието изтърпяване, на основание
чл. 66 ал. I от НК е отложил с четиригодишен изпитателен срок.
При така изложеното настоящият съдебен състав счете, че са
основателни доводите във въззивната жалба и допълнителните
писмени изложения във връзка с нея на подсъдимият П. В., че при
разглеждане на делото от първоинстанционния съд са били допуснати
9
процесуални нарушения, по следните съображения:
Съобразно изложеното по-горе, първоинстанционният съд в
своите мотиви, за да приеме за установена и доказана фактическата
обстановка, касаеща обвинението по пункт втори от обвинителния
акт, се е позовал на показанията на свидетелите К.К., К. М., Ц.К. и Е.
К. и е възприел заключението на експерта д-р П.Т., по изготвената
съдебно – медицинска експертиза, съгласно което на свидетеля К.К. е
причинено натъртване или контузия на дясната ръка, което увреждане
е довело до болки и страдания, като вероятния механизъм на
причиняване на увреждането, експертът е определил като ритане с
крак. В тази връзка първоинстанционният съд е приел, че съгласно
установените медицински критерии установеното увреждане
представлява лека телесна повреда, като е дал вяра на заключението
на експерта и го е възприел като обективно и безпристрастно,
основаващо се на специалните знания на вещото лице в областта на
медицината и преценката на всички факти, обективирани в
представените по делото писмени документи, удостоверяващи
находките по тялото на свидетеля К., към датата на инкриминираното
деяние.
Заключението на съдебно-медицинската експертиза / на л. 46-
47 от досъдебното производство/ е от съществено значение за
квалификацията на обвинението по пункт втори от обвинителния акт,
за престъпление по чл. 131 ал. 2 т. 4 във вр. чл. 130 ал. 2 от НК, в
извършването на което подсъдимият В. е обвинен, тъй като
установява вида на причиненото на полицейския служител К.К.
увреждане и вероятния механизъм на неговото причиняване.
В заключението на съдебно-медицинската експертиза по
писмени данни вещото лице д-р П.Т. е посочил, че е изготвил същото
въз основа на свидетелските показания на Е. К., К.К. и К. М., както и
въз основа на лист за преглед на пациент в спешното отделение, на
името на К.П. К., на дата 02.06.2019г. в 02,11 часа. В заключението е
посочено, че според данните в показанията на посочените свидетели и
листа за преглед на пациент, на К.К. е било причинено контузия-
натъртване в областта на дясната ръка.
Вещото лице д-р Т., в съдебното заседание на
първоинстанционния съд, проведено на 11.12.2020г., / на л. 52-54 от
НОХД №1995/2020г. на Плевенски районен съд/, е заявил, че е
изготвил своето заключение по писмени данни, въз основа на
свидетелските показания на Е. К., К.К. и К. М., както и въз основа на
лист за преглед на пациент в спешното отделение, на името на К.П. К.,
10
на 02.06.2019г. в 02,11 часа, които са в материалите по делото, но не
се е ангажирал с отговори на множеството въпроси, които са му били
зададени от подсъдимия, във връзка с попълненото съдържание в
листа за преглед на пациент, попълнени ли са всички атрибути, които
този документ трябва да съдържа, спазени ли са били редът и формата
за неговото издаване и може ли този документ, във видът, в който е,
да служи за удостоверяване на отразените в него обстоятелства.
На л. 50 от досъдебното производство, както и на л. 112 от
НОХД №1995/г. на Плевенски районен съд, е приложено копие на
лист за преглед на пациент в спешното отделение, №018977, на
името на К.П. К., на дата 02.06.2019г., въз основа на който, заедно с
показанията на посочените по-горе свидетели, е било изготвено
заключението на съдебно-медицинската експертиза от вещото лице д-
р Т.. В този лист за преглед на пациент в спешното отделение,
№018977, е попълнена графата „Основна диагноза“ и в графата
„Изследвания“ е отбелязан „Амб. № - 3991, но останалите графи не са
запълнени с необходимото съдържание и липсва подпис в съответната
графа на посочения за издал документа д-р Г..
Във връзка с множеството въпроси, касаещи начина на издаване,
съдържанието и годността на посочения медицински документ за
удостоверяване на отразените в него обстоятелства, повдигнати от
подсъдимия в хода на първоинстанционното съдебно производство,
по искане на П. В. са били допуснати и разпитани като свидетели д- И.
Г. и д-р С.К.. Въпреки че са били подробно разпитани в
първоинстанционното съдебно производство, техните показания не са
били анализирани от първоинстанционния съд, който в своите мотиви
ги е счел за „неотносими към предмета на доказване в настоящото
производство, тъй като установяват факти – предмет на друго висящо
наказателно производство, иницирано от страна на подсъдимия до
компетентните органи /досъдебно производство №2449/2019г., по
описа на Плевенска районна прокуратура./
Настоящият съдебен състав счете този извод на основния съд
за неправилен. Независимо че свидетелите д- И. Г. и д-р С.К. са били
разпитвани в друго висящо наказателно производство, иницирано от
страна на подсъдимия, дадените от тях показания по настоящото
първоинстанционно дело касаят изясняване на обстоятелства,
свързани с начина на издаване на лист за преглед на пациент в
спешното отделение, №018977, на името на К.П. К., на дата
02.06.2019г., чието съдържание пък е послужило като основание за
изготвяне на заключение на съдебно-медицинската екпертиза от
11
вещото лице д-р Т., установяващо вида на причиненото на
полицейския служител К.К. увреждане и вероятния механизъм на
неговото причиняване.
Листът за преглед на пациент в спешното отделение, №018977,
на името на К.П. К. не е посочен в мотивите към обжалваната присъда
и сред писмените доказателства, които според първоинстанцонния съд
подкрепят приетата за установена фактическа обстановка.
Освен това, независимо че, както бе посочено по-горе,
показанията на свидетелите д-р И. Г. и д-р С.К. са били счетени от
първоинстанционния съд за неотносими към предмета на доказване в
настоящото производство, след това в мотивите е записано, че в
подкрепа на извода , че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 131 ал. 2 т. 4 във вр.
чл. 130 ал. 2 от НК, „са категоричните доказателства по делото,
събрани посредством разпита на свидетелите К.К., К. М.и, косвено
тези на Ц.К. и свидетеля Г., които съдът възприе като достоверни и
безпристрастни, както и заключението по изслушаната съдебно-
медицинска експертиза.“ В случая не става ясно дали
първоинстанционният съд се е позовал на показанията на свидетеля д-
р И. Г. или не ги е съобразил при постановяване на своята присъда,
поради изложените по-горе съображения.
Във връзка с изложеното по-горе следва да се отбележи, че в
мотивите си първоинстанционният съд не е изразил становище по
доводите, които подсъдимият е изложил в съдебното производство, че
приложеният в досъдебното производство лист за преглед на пациент
в спешното отделение, №018977, на името на К.П. К., на дата
02.06.2019г. няма удостоверителна стойност, тъй като не е подписан
от лекаря, посочен в него и следователно вписаната в листа за преглед
диагноза не може да се приеме за безспорна.
Основателни са и съображенията, изложени в във въззивната
жалба и допълнителните писмени изложения във връзка с нея на П.
В., че първоинстанционният съд не е обсъдил в мотивите към своята
присъда сочените от него доказателства, опровергаващи
обвинителната теза, както и останалите хипотези за възможно
причиняване на контузията на полицейския служител К., някои от
които не са били изключени като възможни от вещото лице д-р Т.,
представяйки своето заключение в съдебно заседание, а също така и
възражението на подсъдимия, че неговите действия, при задържането
му от полицейските служители са били извършени при условията на
чл. 12, ал.1 от НК.
12
При така изложеното настоящият съдебен състав счете, че
обжалваният съдебен акт е постановен при неизяснена в пълнота
фактическа обстановка, касаеща попълненото съдържание в лист за
преглед на пациент в спешното отделение, №018977, на името на
К.П. К., на дата 02.06.2019г, а именно - попълнени ли са всички
атрибути, които този документ трябва да съдържа, спазени ли са били
редът и формата за неговото издаване и може ли този документ, във
видът, в който е, да служи за удостоверяване на отразените в него
обстоятелства, което е довело до липса на мотиви за взетото решение,
тъй като съдържанието на този документ е послужило като основание
за изготвяне на заключението на съдебно-медицинската екпертиза,
установяващо вида на причиненото на полицейския служител К.К.
увреждане и вероятния механизъм на неговото причиняване.
Първоинстанционният съд е следвало да изложи становище по всички
въпроси, поставени от подсъдимия В., относно начина на изготвяне на
посочения документ, неговата валидност и съдържание, тъй като от
изясняването им пряко зависи юридическата квалификация на
обвинението по пункт втори от обвинителния акт, за извършено
престъпление от подсъдимия по чл. 131 ал. 2 т. 4 във вр. чл. 130 ал. 2
от НК, а също така и доказаността на това обвинение.
Според въззивната инстанция липсата на мотиви към
обжалваната присъда, относно изложените по-горе обстоятелства,
касаещи доказателства и доказателствени средства, събрани на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, както и
относно доводите на подсъдимия, касаещи доказаността на
обвиненията, са довели до съществено нарушение на процесуалните
правила, изразила се в нарушаване правото на защита на подсъдимия
и съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.3, т.2, предл.1,
във вр. с ал.1, т.2 от НПК, налагащо присъдата да бъде отменена, на
основание чл.335, ал.2, във вр. с чл.334, т.1 от НПК и делото да бъде
върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
От друга страна въззивната инстанция счете останалите
доводи, изложени във въззивната жалба и допълнителните писмени
изложения във връзка с нея на П. В. за неоснователни, по следните
съображения:
Обстоятелството, че мотивите към обжалваната присъда на
първоинстанционния съд не са били връчени на страните би било
основание за прекратяване на въззивното производство само ако това
е довело до невъзможност на страните в процеса да се запознаят с тях
и да изложат подробни съображения, относно обжалвания,
13
респективно протестирания съдебен акт, каквото в конкретния случай
не е налице, тъй като подсъдимият, освен първоначално внесената
бланкетна жалба, в последствие е представил и подробни
допълнителните писмени изложения във връзка с нея, преди даване
ход на делото във въззивния съд.
По направеното искане от подсъдимия за отвод на
представителя на Районна прокуратура – гр. Плевен
първоинстанционният съд се е произнесъл с мотивирано определение,
в което е изложил убедителни съображения за своето решение, с което
го е оставил без уважение.
По направените искания на подсъдимия за поправки в
протокола първоинстанционният съд се е произнесъл
законосъобразно, оставяйки ги без уважение, защото са били
просрочени или неоснователни, за което е изложил убедителни
съображения.
С оглед изложените по горе съображения обосноваващи
отмяната на първоинстанционната присъда и връщане на делото на
първоинстанционния съд, на основание чл. 348, ал.3, т.2, предл.1, във
вр. с ал.1, т.2, вр. чл. чл.335, ал.2, във вр. с чл.334, т.1 от НПК
настоящият съдебен състав счете за безпредметно да се произнася по
доводите, изложени от П. В. в допълнителните писмени изложения,
във връзка с първоначално подадената жалба, относно липсата на
материалноправните предпоставки в случая, за да бъдат
квалифицирани действията му като извършени престъпления по чл.
325 ал. ІІ във вр. с ал. І от НК и по чл. 131 ал. ІІ т. 4 във вр. с чл. 130
ал. ІІ от НК.
По изложените съображения и на основание 348, ал.3, т.2,
предл.1, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл.335, ал.2, във вр. с чл.334, т.1 от
НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260003, постановена по НОХД
№1995/2020 г., по описа на Районен съд-гр.Плевен и връща делото за
ново разглеждане на първоинстанционния съд, с оглед изясняване на
посочените по-горе обстоятелства и отстраняване на допуснатото
нарушение на процесуалните правила.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15