РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. Монтана, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20221600500335 по описа за 2022 година
Настоящото дело е образувано по въззивната жалба на В. И. срещу
Постановление от 28.06.22г. по изп.дело № 2-397/2018г. на ДСИ при РС Монтана,с което
са върнати на длъжника Р. Г. преведените суми в размер на 12 996 лв.
Жалбоподателят твърди ,че атакуваното Постановление е незаконосъобразно ,като
излага доводи в тази насока . Моли съда да отмени същото .
В законовия срок ответницата по жалбата Р. Г. чрез процесуалния си представител
е представила становище по жалбата ,в което твърди,че същата е неоснователна .Излагат се
доводи в насока,че сумата, получена като обезщетение по КЗ , е несеквестируема и не
подлежи на принудително изпълнение . Искането й е съдът да остави същата без
уважение, а атакуваното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
ДСИ излага мотиви в насока,че процесната сума е несеквестируема и не подлежи
на принудително изпълнение .
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, за да се произнесе, приема за установено от фактическа
страна:
Жалбата е ДОПУСТИМА ,а по същество е ОСНОВАТЕЛНА,като съображенията
за това са следните:
Настоящото изпълнително дело е образувано по молба на В.И. в качеството му на
баща и законен представител на И.К. и Г.А срещу Р. Г. на основание изпълнителен лист по
1
гр.дело № 914/2018 г.Длъжникът е осъден да заплаща на взискателя присъдена издръжка за
двете деца в размер на 260лв. общо/ по 130 лв. за двете деца/.
Безспорно е установено,че задължението на длъжника е в размер на 18 575 ,22
лв./към 22.06.22г./ .
Не се спори също така,че вследствие наложен запор на 22.02.22 г. в сметките на
длъжника в ОББ е постъпила сума в размер на 13640 ,41 лв.,която сума е изплатена като
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди за настъпило ПТП /сумите
са постъпили на 29.04.22 г. и на 03.05.22 г. / .
По молба на длъжника с атакуваното постановление ДСИ е приел,че следва да се
върнат преведените суми на длъжника поради тяхната несеквестируемост ,тъй като
представлявали обезщетение за претърпени вреди.
Настоящата инстанция не споделя този правен извод,като съображенията за това са
следните:
Приложимата правна норма в настоящата хитотеза е чл.446а ГПК .Касае се не за
вещи,поради което и не следва да се обсъжда забраната ,въведена в нормата на чл.444 ГПК/в
каквато насока е твърдението в отговора/,нито пък за парични вземания ,произхождащи от
възнаграждение за положен труд и за пенсия. /чл.446 ГПК/ .С тази разпоредба законодателят
е разширил кръга на несеквестируемите вземания, в който наред с трудовите
възнаграждения и пенсиите, са включени помощите и обезщетенията, предвидени в
различни закони. За последните, обаче, е въведено допълнителната предпоставка–същите да
са били постъпили по банковата сметка на длъжника и това да е станало не по-рано от един
месец преди налагането на запора.В случая това изискване е налице, но в разпоредбата на
ал.2 е въведено изрично,че несеквестируемостта не се отнася до задължения за издръжка.
Както бе изложено по-горе, настоящото изпълнително производство е образувано
именно за принудително изпълнение за вземане на издръжка. А след като това е така,то
сумата, получена като обезщетение, не е несеквестируема и подлежи на принудително
изпълнение ,поради което и неправилно ДСИ е постановил процесната сума да бъде
върната на длъжника .
С оглед изложеното по-горе съдът намира атакуваното постановление за
незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 28.06.22г. по изп.дело № 2-397/2018г. на ДСИ при
РС Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3