№ 50
гр. гр. Лом, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20231620100036 по описа за 2023 година
Правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ.
Делото е образувано по предявени обективно съединени искове от „В.И“
ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„***“, кв. „***“, ул. „*****” № 24, представлявано от управителя А. В. В.,
чрез пълномощник адв. Ц. И. от САК, със съдебен адрес: гр. Русе, гр. София,
район „***“, кв. „***“, ул. „*****” № 24, против Д. Д. А. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Мокреш, обл. Монтана, ул. „** и ****” № 15А, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 710,00 лв. обезщетение
по чл. 221, ал. 2 от К'Т, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и
разноски по водене на делото.
В исковата молба се твърди, че ответникът е бивш работник в ищцовото
дружество, заемал длъжността „работник строителство“, трудовото
правоотношение с когото било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от
КТ чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ поради системно
неявяване на работа, като заповедта за прекратяване на трудовия договор е
връчена на ответника на 25.08.2022 г. Твърди се, че трудовият договор бил за
неопределено време с уговорено месечно брутно трудово възнаграждение от
710 лева. Счита, че ответникът му дължи обезщетение за неспазения срок на
1
предизвестието – за 30 дни, чийто размер следва да бъде определен въз основа
на брутното трудово възнаграждение за месец – 710 лева. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати тази сума.
Претендира и направените деловодни разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в изпратеното
до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен
отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане
делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноските.
Писмен отговор от ответника не е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В първото съдебно заседание, проведено на 06.02.2024 г., ответникът не се е
явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в
негово отсъствие. Преди първото заседание по делото ищецът с писмена
молба чрез пълномощника си е направил искане на основание чл. 238, ал. 1
от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и
искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства, и представени доказателства, или направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е
депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от
ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане
делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131 от ГПК,
изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани последствията
по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за
2
насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно
направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства
може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен. Представените
писмени доказателства сочат наличието на прекратено трудово
правоотношение между страните на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ чрез
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, вследствие на което
ответникът дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестие до
работодателя от 30 дни, чийто размер е определен въз основа на брутното
трудово възнаграждение за месец по силата на чл. 221, ал. 2 от КТ.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от
ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявеният иск следва
да се уважи изцяло.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото
производство разноски- за внесена държавна такса в размер на 50,00 лв.
съгласно представен списък на разноските от ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Д. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Мокреш, обл.
Монтана, ул. „** и ****” № 15А, да заплати на „В.И“ ООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „***“, кв. „***“, ул.
„*****” № 24, представлявано от управителя А. В. В., сумата от 710,00 лв.
/седемстотин и десет лева/ обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, дължимо
поради прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно
уволнение, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба – 09.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
3
ОСЪЖДА Д. Д. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Мокреш, обл.
Монтана, ул. „** и ****” № 15А, да заплати на „В.И“ ООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „***“, кв. „***“, ул.
„*****” № 24, представлявано от управителя А. В. В., направените деловодни
разноски в настоящото производство в размер на 50,00 лв. /** лева/ за
платена държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4