№ 12107
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.П.Л.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20221110100721
по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД излага, че по сключен договор при общи условия с
ответника в периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. му доставил топлинна енергия на
стойност 419.82 лева. Ответникът му дължал и главница за дялово разпределение на
стойност 33.39 лева за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020г. Поради незаплащане на
дължимите суми за периода от 15.09.2018г. до 15.04.2021г. му дължал обезщетение за
забавата в размер на 42.32 лева върху главницата за топлинна енергия и сумата 5.31
лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.10.2018г. до 15.04.2021г. Ищецът подал заявление за горните претенции по чл. 410
ГПК, за което на 22.06.2021г. по ч.гр.д. № 30612/2021г. по описа на СРС, 70-и състав
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ответникът възразил срещу
заповедта, поради което ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае
горните вземания за установени. Претендира и законни лихви върху главниците,
считано от 31.05.2021г. до окончателното плащане. Претендира разноски за
производството.
Ответникът И. Й. Ч. в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните - не била клиент на ТЕ, такъв била
собственика на имота Е. Ч.. Ищецът не бил носител на вземането за цена на услугата
дялово разпределение. Оспорва доставените в имота количества ТЕ – ползвала се
1
единствено БГВ, предвид начина на свързване не се дължала ТЕ за сградна инсталация,
подадени били декларации пред ФДР за 2019г. и 2020г., че в имота не се ползва
отопление. Отделно твърди, че процесните задължения били платени. Позовава се на
нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1, 2 и 3 ОУ, не била изпаднала в забава за
плащане – не й била отправена покана. Възразява за изтекла погасителна давност за
вземанията. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД не заявява становище по
исковете.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ :
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия,
респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ. Горната законова уредба настоящият състав на съда намира да сочи за
потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия за битови нужди
собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има
учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай потребител по
законова дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното разглеждане в
ЗЕ хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на титуляра
на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от общата
такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС.
От неоспорените по делото писмени доказателства нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 50, том I, рег. № 816, дело 42/2010г. от 30.04.2010г. на
С. Миленкова – нотариус с район на действие СРС и нотариален акт за учредяване на
вещно право на ползване № 048, том I, рег. № 789, дело № 44/2013г. на същия нотариус
съдът приема за установено, че на 13.06.2013г. Е. Ч. – собственик на апартамент № 12,
находящ се в гр. София, ул. „Р.В.“ № *** вх. А, ет. 4, учредила пожизнено и
безвъзмездно вещно право на ползване върху същия имот в полза на своята майка -
ответникът И. Й. Ч.. Последното обстоятелство не се оспорва от ответника по делото в
нито един етап от развитието на производството.
От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. извлечение от сметка
за абонат **********, съобщения към фактури, фактура – оригинал за аб. №
******/**********, индивидуални справки за използвана топлинна енергия,
констативни протоколи за отчет (неосигурен достъп за отчет на уредите) и др. и
заключения на СТЕ и ССчЕ, по делото се установява, че сградата в режим на ЕС,
находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена. В този
2
смисъл и по горните мотиви на съда ответникът И. Й. Ч. през процесния период била
обвързана по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно
доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от
нейна страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия.
Обстоятелството, че друго лице – собственикът Е. Ч. декларирала пред ищеца на
25.09.2019г. и на 21.09.2020г., че в имота не се ползва топлинна енергия, не променя
горния извод на съда за наличието на валиден договор за продажба на топлинна
енергия през процесния период, по силата на закона, между ищеца и И. Ч..
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без
приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът И. Ч. да се възползвала от правото си
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата.
По делото са представени 3 бр. констативен протокол за неосигурен достъп, в
които е положен подпис на лице от адреса гр. София, ул. „Р.В.“ № *** вх. А. Видно е,
че на насрочените за отчет дати – 30.04.2018г. и 12.05.2018г., 10.05.2019г. и
25.05.2019г. и 08.06.2020г. и 12.06.2020г. за ап. 12 от адреса, достъп не бил осигурен.
Съобразно заключението на изслушаната по делото СТЕ за целия процесен период
топлинна енергия за отопление на имота не била начислявана. Начислена била ТЕ,
отдадена от сградната инсталация съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и
Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради–етажна
собственост към Наредба №16-334. При носена от ответника тежест по чл. 154, ал. 1
ГПК да установи в процеса възражението си за недължимост на топлинна енергия за
сградна инсталация предвид начина на свързване, същото възражение не се установява
от доказателствата по делото. Напротив – от неоспореното заключение на СТЕ се
установява, че начисляването било извършено при спазване на поднормативната
уредба.
3
За процесния период за имота била начислена и топлинна енергия за БГВ, както
следва: за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. – въз основа на отчети на един брой
водомер за топла вода, отчитан след края на отоплителния сезон. За периода от
01.05.2019г. до 30.04.2020г. топлинната енергия за БГВ била начислена служебно при
наличен в имота неотчетен водомер, като вещото лице излага, че изчисленията на ФДР
били в съответствие с действащата нормативна уредба. От заключението на СТЕ се
установява, че общият топломер в абонатната станция бил отчитан по електронен път в
0:00 ч. на първо число на месеца с помощта на т. нар. „терминал“, след което от
отчетеното количество топлинна енергия били приспадани за сметка на ищцовото
дружество технологичните разходи, определени в съответствие с нормативните
правила.
Ответникът не твърди и не оспорва обстоятелството, че не е осигурила достъп за
отчитане на уредите на горните дати. Не се установи по делото да били правени
рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки за
процесния период количество на топлинната енергия, доставена за процесния период
от време, като именно показанията по последните сметки послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които са начислени сумите за процесния период.
Обстоятелството имало ли е потребление в имота, не променя извода на съда за
законосъобразно начисляване на сумите за ТЕ за процесния период. Ето защо се налага
извод, че предвид неосигурения достъп за отчет начислението на топлинна енергия за
БГВ било извършено в съответствие с установените нормативни правила, почиващи
върху принципа, че никой не може да черпи права и следва да понесе нормативно
установените последици от собственото си неправомерно поведение.
Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия са отразени в
заключението на СТЕ без оглед предходни неплатени и просрочени задължения и без
начисляване на лихви по сумите. В посочения от вещото лице размер са съобразени
изготвените от ФДР 3 бр. изравнителни сметки за процесния период: от 01.05.2017г. до
30.04.2018г. – 7.48 лева за възстановяване на абоната, от 01.05.2018г. до 30.04.2018г. –
44.08 лева за възстановяване на абоната и от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. – 16.22 лева за
доплащане от абоната, като вещото лице по отношение на последното изравняване в
забележка пояснява, че в индивидуалната справка ФДР допуснала грешка, посочвайки
сумата 179.11 лева с ДДС, вместо правилната 173.16 лева с ДДС. В извлеченията от
издадените от ищеца фактури обаче сумата била посочена правилно. Съгласно
изслушаното заключение на СТЕ за процесния период начислената сума за периода по
фактури била в размер на 593.29 лева, като от изравнителните сметки следвало да бъде
приспадната сумата от 35.34 лева. Съгласно заключението на СТЕ, след съобразяване
на горната сума за изравняване, цената на разпределената на абоната топлинна енергия
възлизала на обща стойност 557.95 лева за целия процесен период.
4
Съгласно заключението на ССчЕ, изготвено след проверка на счетоводните
записвания при ищеца, за процесния период на абоната били начислени суми за
доставена топлинна енергия по фактури, на обща стойност 599.17 лева /разликата от
данните по СТЕ произтича от сумите, посочени за последните два месеца от периода/.
Вещото лице установило, че в информационната система на ищеца били въведени
изравнителни сметки, изготвени от ФДР, както следва: от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. –
7.48 лева за възстановяване на абоната, от 01.05.2018г. до 30.04.2018г. – 44.01 лева за
възстановяване на абоната и от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. – 10.24 лева за доплащане
от абоната. След съобразяване на изравняването задължението на абоната за целия
процесен период възлиза на 557.92 лева /разликата от заключението СТЕ произтича от
закръгляне на сумите/. Видно от заключението на ССчЕ, след извършена проверка в
счетоводството на ищеца се установява, че част от сумите за ТЕ за процесния период
били заплатени – главница в общ размер на 143.74 лева.
При кредитиране заключенията на СТЕ и ССчЕ настоящият съдебен състав
намира, че претендираната от ищеца по делото цена на доставената в топлоснабдения
имот - апартамент № 12, находящ се в гр. София, ул. „Р.В.“ № *** вх. А, аб. № ******,
за процесния период от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. ТЕ не е заплатена.
Предвид горния извод на съда за дължимост на вземането за цена на доставена
топлинна енергия следва да бъде разгледано своевременно въведеното от ответника в
срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни
на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор
при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на
периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в ЗЗД – предварително определен и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да
бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително
фиксираните цени за единица топлинна енергия. Горните характеристики на
вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите
топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г.
по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като такива на периодично
изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с
изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако
е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в
5
който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната
давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага да
се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по
правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да
възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от
който момент започва да тече погасителната давност. Теченето на давността се
прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на заявлението от ищеца по чл. 410
ГПК пред съда на 31.05.2021г. Така необхванати от погасителната давност се явяват
задълженията, чиято изискуемост е настъпила, респ., които са възникнали след
31.05.2018г.
По делото са представени Общи условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016г. на КЕВР. Ищецът (чиято е и доказателствената тежест) е представил
доказателства, че същите ОУ са публикувани на 11.07.2016г., предвид на което и с
оглед нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ съдът приема, че ОУ от 2016г. са влезли в
сила от 11.08.2016г. Нормата на чл. 33 от ОУ на ищеца от 2016г. предвижда
задължение на клиентите да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след
изтичането на периода, за който се отнасят. Настоящият състав на съда намира, че
независимо от практиката на ищеца след издаването на месечните фактури по
прогнозна консумация и на изравнителната сметка да издава кредитни и дебитни
известия и накрая обща фактура, давността за отделните месечни прогнозни
задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече след изтичане на
45 дни от месеца, за който се отнася задължението. Ето защо при съблюдаване чл. 33
ОУ, в сила от 2016г., месечната фактура за задължения за ТЕ за м.03.2018г. е с падеж
45 дни след изтичането на м.03.2018г., т.е. 15.05.2018г. Поради това настоящият
съдебен състав приема, че вземанията за цена на доставена ТЕ по прогнозна
консумация през периода до 31.03.2018г., вкл., са погасени по давност, а изцяло
необхванати от погасителната давност са вземанията на ищеца за отоплителния период
от 01.04.2018г. до 30.04.2020г. Същите, падежирали след 31.05.2018г. задължения,
съобразно неоспореното от страните заключение на ССчЕ, възлизат в размер на общата
сума 298.79 лева. До последния размер и за периода от 01.04.2018г. до 30.04.2020г.
предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ е
основателен и следва да бъде уважен, а за горницата до пълния предявен от ищеца
размер от 419.82 и за периода от 01.05.2017г. до 31.03.2018г., вкл., искът следва да бъде
отхвърлен от съда.
С отговора на исковата молба ответникът твърди нищожност на клаузите на чл.
33, ал. 1, 2 и 3 ОУ на ищеца, като визира текстове от ОУ на търговеца от 2014г., които
са неотносими към казуса, предвид на което същото възражение не се обсъжда от съда.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно
разпоредбите на чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
6
топлоснабдяването се фактурират и заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество. Съобразно заключението дължимата сума за дялово
разпределение за процесния период от 01.08.2018г. до 30.04.2020г., който не е обхванат
от погасителна давност, възлиза на 33.39 лева, която сума не била заплатена от
ответника. Ето защо искът следва да бъде изцяло уважен.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД :
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава
само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по
изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в
45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Съобразно заключението на ССчЕ обезщетението за забава върху необхванатите
от погасителна давност вземания на ищеца за процесния период от 15.09.2018г. до
крайната, посочена от ищеца дата – 15.04.2021г. възлиза на сумата 42.32 лева
(подробно в таблицата на л. 10 от заключението, като съдът приспада сумата 5.78 лева
– лихва върху погасената по давност главница за м.03.2018г.). Ето защо предявеният
иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2016г. предвижда обявяване по
подходящ начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово
разпределение. По делото не са ангажирани никакви доказателства за извършено от
търговеца оповестяване на задълженията, предвид на което при дължимото от ищеца
пълно и главно доказване по делото не се установява изпадането на ответника в забава.
Ето защо ищецът следва да понесе неблагоприятните последици на недоказването, като
предявения иск за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и ищецът, и ответника
съответно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът доказва сторени по делото разноски в общ размер на 725 лева, от които
25 лева – държавна такса, 600 лева – за експертизи, и 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в
размер на 542.11 лева.
Ответникът претендира и доказва сторени разноски в размер 50 лева за
експертиза съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК на ответника следва да бъдат присъдени 12.61 лева разноски, сторени пред СРС.
Ответникът е защитавана от адв. Р. К. Р., осъществила безплатна правна помощ
в исковото производство по гр.д. № 721/2022г. по описа на СРС, 70-и състав, съгласно
договор за правна защита от 06.07.2022г. (л. 141 от преписката на делото). Последната
7
претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Същото, определено по реда на
Наредба 1/2004г. възлиза на 300 лева, а при съобразяване на отхвърлената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на адвоката следва да
бъде присъдена сумата 75.68 лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 56.08 лева - разноски,
сторени в производството по ч.гр.д. № 30612/2021г. по описа на СРС, 70-и състав.
В заповедното производство е представен договор за правна помощ и
съдействие, сключен от ответника И. Ч. и адвокатско съдружие „Про Юре Адвайз“, с
който страните договорили адвокатско възнаграждение в размер на сумата 300 лева,
платимо по банков път по посочена в договора банкова сметка IBAN BG 29 CECB 9790
10I8 0048 00 в срок от 7 дни, считано от датата на подписване на договора –
18.08.2021г. В договора е вписано, че ответникът оправомощава представител на
адвокатското съдружие да внесе дължимото адвокатско възнаграждение по банковата
сметка на адвокатското съдружие с цел избягване начисляването на банкови
комисионни. Представена е разписка от същата дата за внесени на същата дата 50 лева
от наредителя Теодора Воденичарска с основание хонорар от И. Ч.. Предвид
задължителните указания по т. 1 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. ОСГТК
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В случая от единственото представено доказателство в
тази връзка - разписка от 18.08.2021г. не се установява разход за адвокатско
възнаграждение да е сторен именно от ответника И. Ч.. Ето защо съдът намира за
неоснователна претенцията за присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение в
заповедното производство. Разноските за превод на документи, представени пред
заповедния съд също не следва да бъдат присъждани, доколкото не представляват
разноски по смисъла на чл. 78 ГПК.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че И. Й. Ч., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 298.79 лева, представляваща цена на
доставена през периода от 01.04.2018г. до 30.04.2020г. топлинна енергия до
8
топлоснабден имот - апартамент № 12, находящ се в гр. София, ул. „Р.В.“ № *** вх. А,
аб. № ******/**********, сумата 33.39 лева, представляваща цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва
върху главниците от 31.05.2021г. до окончателното погасяване, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 42.32 лева, представляваща обезщетение за
забавено изпълнение на главницата за топлинна енергия за периода на забавата от
15.09.2018г. до 15.04.2021г., за които вземания по ч.гр.д. № 30612/2021г. по описа на
СРС, 70-и състав на 22.06.2021г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ, за главница за топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от
419.82 лева и за периода от 01.05.2017г. до 31.03.2018г., включително, както и иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5.31 лева – обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за период на забавата от 01.10.2018г. до
15.04.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. Й. Ч., ЕГН **********, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 542.11 лева – разноски в
производството по чл. 422 ГПК, сторени пред СРС, и сумата 56.08 лева – разноски в
производството по ч.гр.д. 30612/2021г. по описа на СРС, 70-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, да
заплати на И. Й. Ч., ЕГН **********, сумата 12.61 лева - разноски в производството
по чл. 422 ГПК, сторени пред СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, да заплати на адвокат Р. К. Р., ЕГН **********, сумата от 75.68 лева,
представляваща полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по делото пред
СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Б.“ ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9