Р Е Ш E Н И Е
№ 243
гр. Перник, 25.11.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд–Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар
Емилия Владимирова и с участието на прокурор Б.К.*** от Окръжна прокуратура
Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 223/2021
година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 1, ал. 1от Закона за отговорност на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба от А.Т.М., с ЕГН **********, с
адрес ***, чрез адв. Г.Б.,***, със
съдебен адрес:***, против Национален осигурителен институт, със седалище гр. С.***,
бул. „***“ № ***. Претендира се заплащане на обезщетение в общ размер на
6150 /шест хиляди сто и петдесет/ лева за претърпени от него имуществени и
неимуществени вреди следствие от бездействие на ответника да постанови
последващ акт относно наличието или липсата на основание за изплащане на ищеца
на обезщетение за безработица след изтичането на законоустановения срок по чл.
54 г, ал. 4, т. 2 от КСО, в който изплащането на обезщетение за безработица на
ищеца е било спряно. Счита, че проверките в „***“ООД и „***“ЕООД, осигурители
подаващи данни в регистъра по чл. 5, ал. 4 от КСО по отношение на него и за осигурителния
период имащ отношение към отпускане на паричното обезщетение за безработица е
следвало да завършат в кратък срок, а не да излязат извън законоустановения
шест месечен срок. Липсата на произнасяне на компетентния орган по отпускане на
обезщетение в указания срок и до дата на
депозиране на исковата молба му е нанесела имуществени вреди, изразяващи се във
взети на заем парични суми в размер на 4100лв., а причинените му неимуществени
вреди се изразяват в претърпени болки и страдание да моли за пари, разклатено
доверие в българската социална система, уронен обществен имидж и социално
положение, които са оценени на 2050лв. С исковата молба се претендира и заплащане на законната лихва, считано от
датата на предявявате на иска – 29.04.2021г.
до датата на изплащането им. Иска присъждане на направените по делото разноски.
В хода на делото процесуалния представител на ищеца адв. Г.Б.,***
поддържа исковата молба.
Ответникът по иска
Национален осигурителен институт, чрез процесуалният си представител гл. юк. Й. С.*** поддържа депозирания отговор
и пледира исковата претенция да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Участвалият по делото
представител на Окръжна прокуратура Перник, прокурор Б.К.*** дава заключение,
че предявените искове са неоснователни и недоказани. Пледира същите да се
отхвърлят.
Административен съд –
Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на
страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От доказателствата по
делото се установява, че със
заявление вх. №131-01-510 от 01.10.2020 г. А.Т.М. е поискал отпускане на
парично обезщетение за безработица.
За А.Т.М. са подавани данни по чл.
5, ал. 4, т.1 от КСО от осигурители “***” ЕООД, ЕИК ***, както и от “***” ООД, „***“ЕООД
и „***“ЕООД. Осигурителни вноски не са внасяни по фондове на ДОО.
За периода имащ отношение към правото и размера на паричното обезщетение да
безработица данни са подавани от “***” ЕООД, ЕИК *** и от “***” ООД. Подаден е сигнал
№ Ц 1042-13-51 от 09.10.2020 г. и е поискана проверка на тези осигурители, тъй като осигуряването на
жалбоподателя за посочените периоди е определящо за правото, размера и срока на
паричното обезщетение за безработица.
С разпореждане №131-01-510-1 от 14.10.2020 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица, на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно
производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано
по заявление №131-00-510/01.10.2020 г. От мотивите на самото разпореждане е
видно, че производството се спира за извършване на проверки в конкретно
посочени осигурители, т.е. тези проверки се явяват преюдициални по отношение
производството по отпускане на обезщетение и без резултата от тях не би могло
да се извърши преценка относно правото и размера на паричното обезщетение за
безработица на лицето.
Разпореждането е оспорено от М. по реда на чл. 117 от КСО. С Решение №
КПК-81/18.11.2020 г. ръководител на ТП-П. на НОИ отхвърля жалбата като неоснователна.
Решението е обжалвано от М. по съдебен ред пред Административен съд-П..
Образувано е АД № ***/2020 г. по описа
на съда. С Решение № 3 от 25.01.2021 г. постановено по АД № ***/2020г. жалбата
на М. е отхвърлена като неоснователна.
М. отново е поискал отмяна на разпореждане №131-01-510-1 от 14.10.2020г.. Образувано е АД № 269/2021 г. по описа на
Административен съд- Перник. С Определение №167 от 08.06.2021 г. по АД № ***/2021
г. искането е оставено без разглеждане, производството по делото е прекратено
като недопустимо и преписката е изпратена на директора на ТП на НОИ-П. за
разглеждане на подаденото искане. Определение №167 от 08.06.2021 г.,
постановено по АД № ***/2021г. е влязло в сила на 24.06.2021 г.
От доказателствата по делото е видно, че проверката “***” ООД е приключила с констативен протокол
№ КВ-5-13-00931862/04.06.2021 г.. Издадени са задължителни предписания № ЗД-1-13-00932866/08.06.2021
г. за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за 4 лица, в т.ч. и за ищеца.
За “***" ЕООД е издаден констативен протокол № КП-5-21-00891163/
10.03.2021 г.. Въз основа на него са издадени задължителни предписания № ЗД-1-21-00891181/
10.03.2021 г. за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за ищеца.
С разпореждане № 131-01-510-2 от 25.06.2021 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица на основание чл. 55 от Административнопроцесуалния
кодекс и
въз основа на приключилите проверки, производството по отпускане на парично
обезщетение за безработица, образувано по заявление № 131-01-510/01.10.2020 г.
е възобновено.
С разпореждане № 131-00-510-3 от
28.06.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание
чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.10 от КСО е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. Прието е, че за лицето не е
възникнало основание за осигуряване - не са изпълнени условията на чл. 10, ал. 1
и на § 1 от ДР на КСО.
Разпореждането е връчено по
електронен път на 28.06.2021 г. и е обжалвано по административен ред.
Горната фактическа
обстановка се възприе от представените по делото документи, приети като годни
доказателства. В хода на съдебното производство не са събирани други
доказателства.
При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 7 от Конституцията
на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни
актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Разпоредбата се съдържа
в глава първа на Конституцията, посветена на основните начала за държавно
устройство, но същата не е пряк път за защита. Тя прогласява основен принцип, осъществяването,
на който трябва да се уреди със закон. Такъв закон е Законът за отговорността
на държавата и общините за вреди. ЗОДОВ разграничи отговорността на два
вида-отговорност за дейност на администрацията и отговорност за дейност на
правозащитни органи, като в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е посочено, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. По силата на
алинея втора, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в
Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл.
7, ал. 1 от ЗОДОВ, като искът за обезщетение може да се предяви пред съда по
мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу
органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вредите. В случая искът е предявен по
мястото на увреждането в гр. Перник,
поради което и Административен съд-Перник е компетентен да разгледа спора.
В разпоредбата на чл. 203 АПК е
регламентиран редът за предявяване на искове за обезщетения, а за неуредените
въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не
е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк
причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на
държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или
бездействието на държавния орган. Отговорността не се презумира от закона,
затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се
предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразен
акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен
орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна
връзка между отменения акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата, на който и да
било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл.
1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинените вреди. В
случая, ищецът претендира вреди настъпили от незаконосъобразно бездействие,
дължимо от длъжностно лице по осигуряването за безработица при ТП-П. към НОИ. НОИ е юридическо лице и надлежен
пасивно легитимиран ответник по иска.
Следователно искът е редовно предявен иска, от
надлежна страна срещу субект по чл. 205 от АПК.
Искът е осъдителен и с него се
цели възмездяване на лицето, претърпяло вреди вследствие на незаконосъобразни
актове, действия и бездействия. Отговорността на държавата не е безусловна и за
да бъде ангажирана, то следва да бъдат налице визираните в чл. 1 от ЗОДОВ
предпоставки посочени по-горе.
Съгласно нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. В разпоредбата на чл. 204 от АПК
са въведени специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК,
наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така,
съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по
съответния ред. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на ал. 3 и
ал. 4 от АПК, където липсва изискване за
предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно
решение относно нищожността на административния акт, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието. Така, съгласно изричното
правило на чл. 204, ал.
4 от АПК
незаконосъобразността на действието или бездействието се установява пред съда,
пред който е предявен искът за обезщетение. Във връзка с обсъждане на въпроса
за допустимостта на исковата молба, следва да се посочи още, че наличието на
елементите от фактическия състав за ангажиране отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ имат отношение към основателността на иска, а не към неговата
допустимост. В този смисъл е и съдебна практика, изразена последователно в
Определение № 8484 от 25.06.2009 г. на ВАС по АД № 8437/2009 г., Определение №
14030 от 17.12.2008 г. на ВАС, по АД № 9536/2008 г., Определение № 1492 от
4.02.2009 г. на ВАС по АД № 579/2009 г.. Следователно искът е редовно предявен в
хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК.
Въз основа на горното
следва, че предявеният иск е допустим, като предявен от лице,
претендиращо имуществени и неимуществени вреди в резултат на твърдяно
незаконосъобразно бездействие на
длъжностно лице при ответника. Бездействието се изразява в липса на постановен
последващ акт относно наличието или липсата на основание за изплащане на ищеца
на обезщетение за безработица след изтичането на шестмесечния срок, регламентиран
в чл. 54 г, ал. 4, т. 2 от КСО, в който изплащането на обезщетение за
безработица на ищеца е било спряно.
Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на бездействието се
установява от съда, пред който е предявен иска за обезщетение. В случая незаконосъобразно бездействие не се доказва. Твърдяното бездействие на административен орган се
обвързва с това, че след като производството по отпускането на обезщетението за
безработица е било спряно с разпореждане № 131-01-510-1 от 14.10.2020г., то крайния срок до които е могло да е
спряно е шест месеца, като липсва постановен последващ акт, към дата на
заявяване на исковата претенция. В
случая, от доказателствата по делото се приема, че е образувано производство по
заявление с вх. №131-01-510 от 01.10.2020
г. депозирано от А.Т.М., с което е поискано отпускане на парично обезщетение за
безработица. Това производство следва да приключи с нарочен индивидуален
административен акт, след отпадане на пречките, за което е било
спряно и след възобновяване на производството. Следователно необходимо е издаване
на изричен акт, нарочно волеизявление на компетентен орган, поради което не се
открива фактическо бездействие.
С оглед на горното се приема, че не
е осъществен фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата за
вреди, доколкото по делото не се установи неизвършване на фактически действия,
които административният орган дължи по закон, респективно действия, които да
произтичат пряко от правна норма. Действията/бездействията по приключване на
образувано административно производство, представляват правни такива, а не
фактически. По този ред не подлежи на оспорване неизпълнението на задължения за
волеизявления или т. нар. юридически бездействия, тъй като защита срещу тях се
осъществява по реда на оспорване на административни актове. За да е налице
бездействие на административния орган по чл.
256 от АПК, следва да се твърди и докаже от ищеца наличието на
задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, за ответника за извършване на
фактически действия, а не на правни такива. В настоящия случай, тази хипотеза
не е налице, доколкото по делото не е направено твърдение, нито е установено
неизвършването на дължими фактически действия, които административният орган да
дължи по закон. Действия по възобновяване, отпускане и отказ на отпускане на
парично обезщетение за безработица представляват правни, а не фактически
действия.
Спряното производство по
отпускане на паричното обезщетение за безработица за повече от шест месеца по
изложените по-горе аргументи не може да
се квалифицира като незаконосъобразно бездействие. Спирането е направено в
редакцията на нормата на чл. 54г, ал. 4 от КСО, при която длъжностното лице
спира производството, когато има данни, които могат да доведат до издаване на
разпореждане за отказ, която норма не е била обвързана със срок. С влязло в
сила съдебно решение, е отхвърлена жалбата срещу спирането на производството по отпускане на
обезщетение за безработица като неоснователна. Веднага след приключване на
проверките при двамата осигурители длъжностното лице възобновява производството
и постановява разпореждане, с което
отказва отпускане на парично обезщетение. Следователно не се установяват
действия, респ. бездействия, които да са основание за ангажиране на
отговорността на ответната страна. Успоредно с това разпоредбата, на която се
позова ищецът чл. 54г, ал. 4, т. 2 от КСО е материално правна, в сила е от
1.01.2021г. и касае спиране на
производството по отпускането на обезщетението за безработица, когато е
необходимо е извършване на извършване на проверка от контролен или друг
компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на
обезщетението; в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не
повече от 6 месеца. Следователно този срок към момента на депозиране на
исковата молба все още не е изтекъл.
С оглед изложеното настоящият
състав приема, че ищецът не проведе по делото дължимото се по закон пълно и
главно доказване, в съответствие с разпределената доказателствена тежест и не установи наличието на твърдяното от него
незаконосъобразно бездействие. Липсата първия елемент
на фактическия състав на отговорността, а именно незаконосъобразно бездействие,
води до извод,
че не са налице кумулативните предпоставки на отговорността по чл.
1 от ЗОДОВ, във връзка с претендираните вреди. При
това останалите елементи на фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ не следва да се обсъждат.
Въз основа на изложеното предявения иск за присъждане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 6150.00 лева, произтичащи от
незаконосъобразно бездействие на ответника, ведно със законната лихва, считано
от датата на причиняване на вредите – 29.04.2021г. до датата на изплащането им,
поради липса на обективните предпоставки за претендирането им, ще се отхвърлят като
неоснователени и недоказани.
Относно разноските:
При този изход на
спора ответната страна има право на разноски. Същите са своевременно
претендирани от участвалия по делото процесуален представител на ответника. На
основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ ищецът
ще бъде осъден да заплати на ответника съдебни разноски за юрисконсулско
възнаграждение. Същото се определя по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с
чл. 24 от Наредбата на правната помощ в размер на 100 лева.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Т.М.
против Национален осигурителен институт иск за присъждане на обезщетение в общ размер на 6150 /шест
хиляди сто и петдесет/ лева за претърпени от него имуществени вреди в размер на
4100.00 /четири хиляди и сто/ лева и неимуществени вреди в размер на 2050.00
/две хиляди и петдесет/ лева следствие от бездействие на ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска 29.04.2021г. до датата на изплащането им, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.Т.М., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
Национален осигурителен институт, със седалище и адрес на управление гр. С.***,
бул. „А. ***“ № *** съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/П/