Присъда по дело №115/2023 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 41
Дата: 8 юни 2023 г. (в сила от 24 юни 2023 г.)
Съдия: Румяна Симеонова Митева-Насева
Дело: 20231230200115
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРИСЪДА
№ 41
гр. Петрич, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
СъдебниАтанаска М. Кадинова

заседатели:Елка Ст. Илиева
при участието на секретаря Силвия К.а
и прокурора М. Бл. К.
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Наказателно
дело от общ характер № 20231230200115 по описа за 2023 година
и въз основа на закона и доказателствата:
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Б. К., роден на **** в град /населено
място/, с постоянен и настоящ адрес /населено място/, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, безработен, с ЕГН
********** за ВИНОВЕН, в това, че на 22.11.2022 г. на ГКПП – К./П.,
общ.П. /Съгласно чл. 4, ал. 1 от Споразумението за съвместен контрол при
преминаване на границата между Р България и Р Гърция от 2008 г./, пред
служител на МВР - ГПУ-П. – И.Х.С. съзнателно се е ползвал от неистински
официален български документ за самоличност – българско свидетелство за
правоуправление на МПС № ***, на което е придадено вид, че е издадено от
МО; BGR на името на С. Б. К., с ЕГН ***, като от него за самото му съставяне
не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание
1
чл. 316, пр. 1, във вр. с чл. 308, ал. 2, пр. 5, във вр. с ал. 1 НК и на
основание чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на наказание “Лишаване от свобода”
за срок от 6 /шест/ месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в законна сила.

Вещественото доказателство по делото – българско свидетелство за
правоуправление на МПС № ****, издадено на 05.05.2022 г. от МО: BGR на
името на С. Б. К. с ЕГН *** , приложено по досъдебното производство /лист
14/, да се изпрати на ОД на МВР – М. за разпореждане по надлежния ред.

На основание чл.189, ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия С. Б. К. /с
установена по делото самоличност/, да заплати по сметка на РДГП – С.
направените по делото разноски в размер на 140,90 /сто и четиридесет лева и
деветдесет стотинки/ лева, както и сумата от 18.00 /осемнадесет/ лева по
сметка на РС – П., за направени разноски в съдебното производство.

Присъдата подлежи на протестиране и обжалване в 15 - дневен срок от
днес пред Окръжен съд – Б.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите


МОТИВИ към Присъда № 41 от 08.06.2023г. постановена по НОХД
№ 115/2023 г. По описа на Районен съд – Петрич.

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от
ТО – П. при Районна прокуратура - Б. срещу С. Б. К., роден на **.**.****
година в град Л. с постоянен и настоящ адрес село Р., общ. В. обл. М., ул. “П.
и п.“ № *, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно
образование, безработен, с ЕГН **********, за извършено престъпление чл.
316, пр. 1, във вр. с чл. 308, ал. 2, пр. 5, във вр. с ал. 1 НК, за това, че на
22.11.2022 г. на ГКПП - К./П., общ. П. /Съгласно чл. 4, ал. 1 от
Споразумението за съвместен контрол при преминаване на границата между
Р Б. и Р Г. от 2008 г./, пред служител на МВР - ГПУ-П. – И. Х. С. съзнателно
се е ползвал от неистински официален български документ за самоличност –
българско свидетелство за правоуправление на МПС № *********, на което е
придадено вид, че е издадено от МО; BGR на името на С. Б. К., с ЕГН ****,
като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.
Участващият в делото прокурор поддържа повдигнатото обвинение, като
изразява становище, че същото е доказано по безспорен начин. Предлага на
съда да наложи на подсъдимия за престъплението по чл.316, пр.1 от НК, във
вр. с чл.308, ал.2, пр.5, във вр. с ал.1 от НК, наказание “Лишаване от свобода”
за срок от девет месеца, изтърпяването на което да бъде отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК. Иска от съда да постанови вещественото
доказателство по делото българско свидетелство за правоуправление на МПС
№ *********, на което е придадено вид, че е издадено от МО; BGR на името
на С. Б. К., с ЕГН **** да се изпрати на ОД на МВР – М. за разпореждане по
надлежния ред, както и в тежест на подсъдимия да бъдат възложени
направените по делото разноски.
Подсъдимият не се явява в съдебно заседание и делото е разгледано в
негово отсъствие като се представлява от служебно назначен защитник от
фазата на досъдебното производство. Защитникът на подсъдимия пледира да
му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири
месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
По делото са събрани следните писмени доказателства: обстоятелствен
протокол от 22.11.2014 г., декларация от 22.11.2022 г., заповед за задържане
на лице рег.№ УРИ5396зз-74/22.11.2022 г. , протокол за личен обиск на лице
от 22.11.2022г., експертна справка № 382/22.11.2022г., протокол за
доброволно предаване рег. № 5396000-2285/22.11.2022г., декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, автобиография,
справка за съдимост. При съгласие на страните по реда на
чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.5 НПК са приобщени показанията на
свидетеля А. В. К., обективирани в протокол от 22.11.2022 г. пред органа на
1
ДП /лист 19 и 20 от ДП/. Разпитани са свидетелите И. Х. С., Г. В. Н., Б. Д. К..
Приобщена е по делото техническа експертиза Протокол № 12/02.12.2022г.,
изготвена от вещото лице С. З..
Съдът, след като прецени доказателствата поотделно и в тяхната
съвкупност, установи за безспорно от фактическа страна следното:
Подсъдимия С. Б. К., живее и работи в И. от около 20 години. Тъй като
не притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство
решил да се снабди с неистинско такова по лек, макар и престъпен начин и да
използва същото пред органите на МВР, за да ги заблуди, че е правоспособен
водач на МПС. В изпълнение на своето решение, през месец август 2022 г. в
гр. Р., Р И. се свързал с неустановено лице, което му предложило срещу
сумата от 200 евро да го снабди с неистинско свидетелство за управление на
МПС, в което да бъдат вписани имената на подсъдимия С. Б. К. и поставена
негова снимка. Макар да знаел, че валидно свидетелство за правоуправление
на МПС се издава единствено от компетентните държавни органи, след
надлежно проведен курс за обучение и успешно положен изпит, К. приел
предложението на непознатото лице и заплатил търсената от последния сума.
В изпълнение на постигната уговорка, през месец септември С. К. получил
уговорения официален документ – неистински официален български
документ за самоличност – българско свидетелство за правоуправление на
МПС № *********, на което било придадено вид че е издадено от МО; BGR
на името на С. Б. К., с ЕГН **** и била поставена негова снимка.
На 09.11.2022 г. подсъдимия и съпругата му А. В. К. се прибрали в Р Б.и
си купили лек автомобил марка „Пежо“, с рег.№ СО **** ВК, който
регистрирали на името на А. К.. Възползвайки се от купения в Р И.
неистински официален документ – неистинско свидетелство за управление на
моторно превозно средство на което е придадено вид че е издадено от МО;
BGR на името на С. Б. К., с ЕГН ****, сутринта на 22.11.2022 г., К. се качил в
лекия автомобил и заедно със съпругата му се придвижили до ГКПП-К./П., за
да преминат в Р Г., откъдето да продължат за Р И. За да удостовери
самоличността си пред граничния служител – свидетеля И.Х.С. подсъдимия
представил за проверка лична карта № ********* издадена от МВР М. Тъй
като К. управлявал автомобила, свидетеля С. поискал от него да представи и
свидетелството си за управление на МПС. Макар да знаел, че притежаваното
от него свидетелство за управление на МПС е неистинско подсъдимия го
представил на граничния служител. При извършването на проверката обаче
свидетеля С. се усъмнил в редовността на представения документ и
предоставил свидетелството за управление на МПС за експертно изследване.
Последното потвърдило съмненията му, поради което подсъдимия бил
задържан, а по случая образувано досъдебно производство.
От заключението на вещото лице по изготвената техническа експертиза е
видно, че представеното за изследване свидетелство за управление на МПС №
*********, издадено на 05.05.2022 г. от МО; BGR на името на С. Б. К., с ЕГН
2
**** представлява неистински документ, който е изготвен от неистинска
бланка върху която са имитирани защити и печатни техники характерни за
образеца на българско СУМПС.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
обясненията на подсъдимия, приобщени към доказателствения материал по
делото, показанията на свидетелите и писмените доказателства по делото.
От така установеното съдът приема, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението - по чл.316, пр.1 от
НК, във вр. с чл.308, ал.2, пр.5, във вр. с ал.1 от НК.
Касае се до престъпно ползване на неистински официален документ по
смисъла на чл.93, т.6 от НК – неистинско българско свидетелство за
правоуправление на МПС № *********, на което е придаден вид, че е
издадено от МО; BGR на името на С. Б. К., с ЕГН ****, когато от подсъдимия
за съставянето на този документ не може да се търси наказателна
отговорност.
Безспорно е установено изпълнителното деяние, доколкото подсъдимия
С. Б. К. на 22.11.2022 г. на ГКПП - К./П., общ. П. /Съгласно чл.4 ал.1 от
споразумението за съвместен контрол при преминаване на границата между Р
Б. и Р Г. от 2008 г./, пред служител на МВР – ГПУ - П. – И. Х. С. съзнателно
се е ползвал от неистински официален български документ за самоличност –
българско свидетелство за правоуправление на МПС № *********, на което е
придадено вид че е издадено от МО; BGR на името на С. Б. К., с ЕГН ****.
Ползването на неистинския официален документ е извършено чрез
представянето му пред граничния служител - свидетеля И.С., който се е
усъмнил в редовността на представеното свидетелство за правоуправление на
МПС. Безспорно е, че това свидетелство за правоуправление има характер на
официален документ по смисъла на чл. 93, т.5 НК, както и че същото е
неистинско. От Протокол № 12/02.12.2022година /стр.37-38 от ДТ/ се
установява, че предоставеното за изследване свидетелство за
правоуправление на МПС № *********, на което е придадено вид че е
издадено от МО; BGR на името на С. Б. К., с ЕГН **** представлява
неистински документ като самата бланка е фалшива и не е издадена от
компетентен орган. Освен това подсъдимият е знаел, че свидетелството за
правоуправление на МПС е неистински документ. Последният сам е поискал
да му бъде изготвено фалшиво такова, тъй като същия не е преминал през
курс за обучение за управление на МПС и не е положил успешно изпит за
придобиването му. Налице е и другия елемент от фактическия състав на
престъплението - ползване на официалния документ – подсъдимият е
представил свидетелството за управление на МПС на свидетеля И.Х.С.
/служител на ГПУ – П./ при излизане от страната ни на ГКПП – К./П..
Същевременно не може да бъде търсена наказателна отговорност от
подсъдимия за изготвянето на неистинския официален документ. Съгласно
дадените от него обяснения, неистинското свидетелство за управление на
3
МПС му е предоставена от друго лице.
От субективна страна деянията по чл.316, пр.1 от НК, във вр. с чл.308,
ал.2, пр.5, във вр. с ал.1 от НК, е извършено от подсъдимия К. при пряк
умисъл. Подсъдимият ясно е съзнавал, че ползва по престъпен начин
официален документ, тъй като е съзнавал, че не притежава валидно
свидетелство за управление на МПС, като същевременно добре е познавал и
органите, които могат валидно да издадат такива документи. Съзнавал е, че
това свидетелство за правоуправление на МПС е фалшиво. Въпреки това на
22.11.2022 г. на ГКПП – К./П. по време на извършената му проверка,
съзнателно се е ползвал от посочения документ пред служители на МВР –
ГПУ – П. – И.Х.С.
Обект на посегателство са обществените отношения, свързани с реда на
управлението и дейността на държавните органи и в частност - обществените
отношения относно реда за преминаване на държавната граница.
От деянието по чл. 316, във връзка с чл. 308 НК са засегнати и
обществените отношения, свързани с реда за ползване на различни
документи. Това престъпление е от категорията на формалните престъпления,
които са довършени с факта на осъществяване на изпълнителното деяние, без
да е необходимо да има настъпил престъпен резултат.
Причина за извършване на престъпленията е нежеланието на подсъдимия
да спазва установения ред за придобивдане на свидетелство за управление на
МПС и правилата в ЗДвП.
При определяне на наказанието на подсъдимият С. Б. К. за извършеното
от него престъпление, съдът изходи от параметрите на наказанието, а именно
– до 8 /осем/ години лишаване от свобода. Като след това прие за
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало,
самопризнанията на подсъдимият К., признанието на вината и изразеното
съжаление по отношение на извършеното престъпление, подсъдимият К. е
женен, баща на три деца, обществена опасност на деянието - формално
престъпление на просто извършване, при което не настъпва вредоносен
резултат по отношение на трето лице. Съдът не отчете отегчаващо
отговорността обстоятелство за подсъдимия.
Така описаните смекчаващи обстоятелства съдът прие, че представляват
многобройни такива, поради което и на основание чл.54 от НК му наложи
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, отчитайки по -
високата степен на обществена опасност на това деяние, имайки предвид, че
се касае за подправен официален документ за самоличност, използван от
подсъдимия с цел да заблуди органите, осъществяващи граничен контрол, и
да преодолее този контрол, влизайки в пределите на страната. Това според
съда придава една по-висока степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с други случаи на подобни престъпления от този вид, което
обуслови и извода на съда за определяне на наказанието в този размер.
Определеното при горепосочените съображения наказание, съдът намира
4
за адекватно на извършеното престъпление санкции и необходими за
постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и
превъзпита осъденото лице към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото. Наказанието е
справедливо и подходящо с оглед личността на подсъдимия и тежестта на
извършеното от него.
Съдът постанови вещественото доказателство по делото – българско
свидетелство за правоуправление на МПС № *********, издадено на
05.05.2022 г. от МО: BGR на името на С. Б.в К. с ЕГН , приложено по
досъдебното производство/лист 14/, да се изпрати на ОД на МВР – М. за
разпореждане по надлежния ред.
На основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия следва да заплати
направените по делото разноски в размер на 140,90 (сто и четиридесет лева и
деветдесет стотинки ) лева по сметка на РДГП – С.н, както и разноските
направени в съдебното производство за явяване на свидетел в размер на 18.00
/осемнадесет/ лева по сметка на Районен съд - П.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5