Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №    191  

 

гр.Сливен,  15   февруари  2019  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     Сливенският районен съд,  гражданско отделение -  ІІ-ри   граждански състав,   в публично съдебно заседание на дванадесети февруари  две хиляди и деветнадесета  година  в   състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Наталия ЕГОВА , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 5658/2018  г. на СлРС, за да се произнесе,  съобрази следното:

 

     Предявени са искове с правно основание   чл.  213, ал. 2 от КТ и цена на иска 1 020 лева.    

 

В Исковата молба на  В.Д.С.  чрез адв. Н.М. ***   се твърди, че   с ответника  имали сключен Трудов договор от 2 януари 2018 г.  на основание чл. 67, ал. 1, т . 1 от КТ, съгласно който изпълнявала длъжността „Технически секретар” в цех  на фирмата, находящ се в гр. Сливен, ул. теменуга 3.

До края на м. септември 2018 г.   пълномощника на фирмата Джузепе Пиаца и работника в цеха Андрей Иванов започнали да създават различни пречки за изпълняване на трудовите й задължения при което било невъзможно изобщо да полага труд по трудовото си правоотношение. 

 В резултат на тяхното поведение не била допускана до работното си място и  не й било изплатено трудовото възнаграждение за м. септември и м. октомври 2018 г.

На 16 октомври 2018 г. подала сигнал до ИТ – гр. Сливен  с вх. № 18111462.

Изложеното  пораждало  правният й  интерес   да предяви настоящия иск.

Предвид изложено моли съда да постанови решение с което след като се установи, че действително не е била допускана до работа и  това се дължи изключително на поведението на ответниците,  както и да й присъди обезщетение за времето през което  в следствие недопускането до работа не е получавала трудово възнаграждение  за   м. септември и октомври 2018 г.  в размер на  брутното й трудово възнаграждение, което би следвало да получава за този период равняващо се общо на сумата 1 020 лева.

Моли да й бъдат присъдени лихви върху тази сума, считано от съответните падежи за получаване на възнагражденията до завеждане на ИМ, както  и законната лихва върху сумата от момента на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане.  

Претендират разноски в настоящото производство – адвокатски хонорар в размер на 700 лева.

Моли да бъде допусната при  режим на довеждане Красимира Дамянова Господинова  от гр. Сливен, ж.к. Стоян Заимов 32,  която  ще докаже, възпрепятстването й до работното място.

 Представя Трудов  договор № 53 от 2 януари 2018 г. и Сигнал за  нередност до Инспекция по труда  – гр. Сливен  с вх. № 18111462.

 В предоставения  едномесечен срок не е постъпил Отговор от ответното дружество и не е изразено становище.  

В  с.з. ищецът В.Д.С., редовно  призовано  се явява лично и с  адв. Н.М. ***, който  заявява, че към момента на подаване на ИМ са били  минали два месеца през които не е получавала заплата. Сега моли да направи увеличение на иска, тъй като от м. септември 2018 г. до сега сумата се е увеличила. 

            Ответникът  - „ЕФ.БИ.ЕР” ЕООД, редовно призована не се  представлява в с.з.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:                        

 С протоколно определение от 12  февруари 2019 г. съдът е допуснал изменение на  предявения иск   чрез увеличението  му  от сумата  1 020 лева на сумата 3 130 лева за периода от м. септември 2018 г до м. февруари 2019 г.

            Ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника „ЕФ.БИ.ЕР” ЕООД,   видно от приложеното копие на  Трудов договор № 53 от 2 януари  2018 г. , като с договора е уговорено трудово възнаграждение в размер на 510 лева.

По делото са събрани гласни  доказателства като  свид. ГОСПОДИНОВА  заявява:    „По принцип познавам  В. като отговорен и честен човек и в един наш разговор тя сподели за опасения, които има от евентуални проблеми на работното място и така на 4 октомври 2018 г. аз я придружих с адвоката й  в производствения цех. Това беше в началото на работното време в 08.00 часа.  Цеха се намира на ул. Теменуга в кв. Ново село.  Отивайки там  ни посрещна един господин, служител на фирмата, който се оказа, че се казва Андрей. Не беше любезен каза, че има разпореждане от прекия си шеф В. да не бъде допускана на работа, защото има устно предизвестие за напускане,  което трябва да  не го отработва.  Беше афектиран и категоричен, че тя няма право да постъпва на работа на съответния ден и да си отива. Нямаше други хора. Ние постояхме и си тръгнахме, защото нямаше какво да правим. Тя повече не е ходила на работа, защото категорично беше отпратена.  В наше присъствие не й беше връчено предизвестие или заповед за освобождаване. Впоследствие не съм чула и тя не ми е споделяла.   За този период не ми е споделяла да й е заплащано трудово възнаграждение. Има малко дете и й е трудно. Не мога да кажа със сигурност дали за м. септември са й изплатили заплата. В. работеше като служител, свързана с административно организационна дейност, комплексни функции”.  

          Горната фактическа обстановка  съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, които като безпротиворечиви и неоспорени от страните, кредитира изцяло.

            Установеното от фактическа страна,  мотивира следните правни изводи

Съгласно чл. 213, ал.2 от КТ , работодателят и виновните длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работника или служителя, когото незаконно не са допуснали на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение. Това обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното недопускане на работа. От страна на ещцата се налагат твърдения, че не е била допусната до работа от края на м. септември 2018 г.  

Работодателят  не изпраща представител в с.з., не е депозирал отговор на ИМ и няма твърдения, че трудовото правоотношение  с ищцата е прекратено.

Твърденията на ищцата за незаконно недопускане до работа се установяват от събраните гласни доказателства. От свидетелските показания се установи по безсъмнен начин, че на 4 октомври 2018 г. в 08.00 часа, служител на фирмата, който на име  Андрей казал на ищцата че има разпореждане от прекия си шеф да не бъде допускана на работа, защото има устно предизвестие за напускане,  което трябва да  не го отработва.  Бил афектиран и категоричен, че тя няма право да постъпва на работа на съответния ден и да си отива. От този ден повече не е ходила на работа, защото категорично била отпратена.  В присъствие на св. Господинова и адв. М. не й било връчено предизвестие или заповед за освобождаване. За този период не е споделяла да й е заплащано трудово възнаграждение. В. работела като служител, свързана с административно организационна дейност, комплексни функции”.  

 Ответникът не навежда твърдения и не доказа наличието на законово основание, за недопускане на ищцата до работа, поради което съдът намира, че последното е извършено в нарушение на основното задължение на работодателя да осигури на работника нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение.

Незаконното недопускане до работа продължава, докато то не бъде преустановено или докато не бъде прекратено трудовото правоотношение между страните. Съдът намира, че в разглеждания случай е налице първата хипотеза, тъй като няма данни за прекратяване на трудовото правоотношение.

Съгласно разпоредбите на  чл. 213, ал.1, изр. 2 от КТ и чл. 228, ал.1 от КТ  вредата, която се причинява на работника или служителя е в размер на брутното му трудово възнаграждение, получено за месеца, предхождащ месеца, на незаконното недопускане до работа, за времето докато това противоправно състояние съществува. Ищецът не е допуснат до работа на 04.10.2018 г. като за предходният месец септември брутното й трудово възнаграждение е в размер на 510 лева, съгласно приетия като доказателство по делото трудов договор.

След като се установи, че в исковия период, а именно за времето от 04.10.2018 г. до настоящия момент между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение и че е налице незаконно недопускане до работа на ищцата,  то предявеният иск се явява основателен за периода от 04.10.2018 г. до датата на приключване на съдебното дирене  12.02.2019 г. за сумата 2177.48 лева, за която сума искът следва да бъде уважен.

За периода от 01.09.2018 г. до 03.10.2018 г. искът следва да се отхвърли, тъй като не се установи за този период ищцата да не е била допускана до работа. Не е предявен иск с пр. осн. чл. 128, ал.2 от КТ за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за период преди  04.10.2018 г. Както в ИМ, така и в хода на производството се поддържа само искане за присъждане на обезщетение , поради недопускане до работа.

За периода от 13.02.2019 г. до  28.02.2018 г. искът също се явява неоснователен, тъй като е преждевременно предявен.

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати д.т. в размер на 87.10 лева,  както и да заплати на ищцата направените разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на  в размер на  490 лева заплатено адвокатско възнаграждение

            Мотивиран  от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И   :

 

 

          ОСЪЖДА  „ЕФ.БИ.ЕР” ЕООД   с ЕИК *********  със  седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Тодор Икономов № 4 да заплати на В.Д.С.  с ЕГН ********** ***   чрез адв. Н.М. *** със служебен адрес: гр. Ямбол, ул. Ж.- Папазов № 5, кантора 9  сумата 2 177.48 лева обезщетение по чл. 213, ал.2 от КТ за незаконно недопускане до работа за периода от 04.10.2018 г. до 12.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от  22.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 490 лева.

 

            ОТХВЪРЛЯ предявеният иск  за периода от  01.09.2018 г. до 03.10.2018 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск  за периода от 13.02.2019 г. до 28.02.2019 г. като преждевременно предявен.

 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред СлОС.    

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: