Решение по дело №599/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260218
Дата: 8 октомври 2020 г. (в сила от 16 ноември 2020 г.)
Съдия: Даниела Маринова Михайлова
Дело: 20203110200599
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№260218/8.10.2020г.

Година 2020                             Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                     двадесет и трети състав

На  двадесет и първи септември                               Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                                         Съдия  Даниела Михайлова

Секретар   Пламен Пламенов

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 599  по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на  „П.К.“ ЕООД , представлявано от  П.А.А., против Наказателно постановление № 03-011094/ 17.04.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна, с което на „П.К.“ ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на  2 000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 413  ал.2 от КТ. 

            В жалбата се излагат доводи за това, че срокът за депозирането й е бил спазен, че работника, посочен в акта и постановлението не е работел за дружеството, а е бил извикан за интервю. Твърди се, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че нарушението е било описано противоречиво , че не са били взети предвид депозираните възражения и др. Поради тези и други съображения   се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно , неправилно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а в условията на евентуалност намаляване на размера на наложената санкция.

          В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явявя представител.   

            Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание  се явява упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление.Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа   страна следното:                 

           На 25.03.2019г. ,около  обяд   служители на   Д”ИТ”, един от които св. Е.Н.,  извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „П.К.“ ЕООД *** по повод предстоящото му откриване. При влизане в обекта от входа от към бул.“Република“ св.Н. видял, че под ескалаторите има четирима работници, които извършвали почистване на подовата настилка в района. Те не били облечени с фирмено работно облекло, но дрехите им изглеждали като работни. След като било обявено началото на проверката, свидетелят  предоставил на работниците констативен протокол .В  него К.Т., който бил един от работниците, сам  вписал имената си, както и че    работи като  хигиенист от същия ден -25.03.2019г. с работно време от 09ч. до 18.00ч., с уговорено трудово възнаграждение от 300лв.  и с трудов договор. Св.Н. насрочил и документална проверка, при която му била представена книгата за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.В нея нямало отбелязване за проведен инструктаж на К.Т..   За установеното в хода на проверката бил съставен протокол № ПР 1909635/09.04.2019г., с който били дадени и съответните предписания.

           На 09.04.2019г. св.Н. съставил против „П.К.“ ЕООД акт за установяване на нарушение за това, че в качеството на работодател не е документирало провеждането на   начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в книга за инструктаж на К.Т. , изпълняващ трудови функции на „ хигиенист“  при постъпването му на работа.  Било прието , че нарушението е извършено на 25.03.2019г. и квалифицирано като такова по чл.11 ал.5   вр. чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-02 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж.Актът бил предявен на управителя на дружеството, който посочил като възражения, че К.Т. не работи във фирмата, че е бил на интервю за работа, поради което и няма длъжностна характеристика и не е преминал начален инструктаж. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН  други възражения не били направени и депозирани.  

          Въз основа на издадения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление № 03-011094 / 17.04.2018г.С него административно-наказващият орган изцяло  възприел констатациите , описани в акта , както и правната квалификация на нарушението- по   чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 и ал.2  от Наредба № РД-07-02  за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж.  Било прието още, че  нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.  Поради това,  на  основание чл.416 ал.5 вр. чл.413  ал.2 от КТ, на „П.К.“ ЕООД била   наложена „Имуществена санкция” в размер на  2 000лв.

           В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св.  Е.Н. -актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло.Свидетелят посочи, че  Т. е бил сред работещите на обекта лица, че се е намирал под ескалаторите и  че е почисвал ръчно пода от полепнали строителни отпадъци. 

              Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото  писмени и гласни доказателства и тези по административно-наказателната преписка, както и приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

            Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

           Жалбата е процесуално допустима , депозирана в срок с оглед липсата на доказателства  за връчване на постановлението по предвидения в закона ред на представител на дружеството,  и от надлежна страна,   поради което и е приета за разглеждане.

Наказателното постановление № 03- 011094 / 17.04.2019г. е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна на основание чл.416 ал.5 от КТ .То е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН , считано от датата на съставяне и връчване на акта. .В постановлението са посочени  нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.   Правото на защита е било реализирано в пълнота с подаване на жалбата, поради която пък е образувано и настоящото съдебно производство. 

           От показанията на св.Н., както и от писмените доказателства по делото –  констативен протокол и  копие от страница от книга за начален инструктаж  ,  по безспорен и категоричен начин се установява, че на 25.03.2019г. по отношение на  К. Т. не е било документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве.На тази дата работника е бил установен в обекта и е престирал  труд като  хигиенист.Съдът не споделя възраженията в жалбата за това, че Т. е бил на интервю за работа.От показанията на св.Н. се установява, че той е бил заедно с трима други работника на територията на „Делта Планет Мол“-Варна и е почиствал ръчно полепнали по пода строителни отпадъци.Той, както и останалите работници, не са били с фирмено облекло, но дрехите им са били с вид на работни. Заявеното от този свидетел е в унисон и с обстоятелствата, описани в констативния протокол, които са били заявени от работника.Те напълно съответстват на елементите на  трудово правоотношение.Поради това съдът намира за безспорно установено, че Т. е бил допуснат до работа преди да бъде инструктиран.  . Нормата на чл.281 ал.1 от КТ сочи, че всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа.Разпоредбата на чл.3 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж, задължава работодателят да не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.Нормата на чл.11 ал.1 т.4 от същата наредба пък предвижда, че работодателят осигурява провеждането на съответните инструктажи на всеки работещ, независимо от срока на договора и продължителността на работното време, включително и на лица, приети за обучение или за повишаване на квалификацията.В този смисъл  работника е следвало преди да бъде допуснат до работа да бъде инструктиран, което не е било сторено. 

           Съдът намира обаче, че неправилно административно-наказващия орган е приел, че за допуснатото нарушение следва да се ангажира отговорността на „П.К.“ ЕООД.В акта и постановлението е посочено,  че  дружеството, в качеството си на  работодател не е документирало провеждането на начален инструктаж на   работника. Приетите за нарушени правни норми на чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-02, предвиждат, че инструктажите, проведени по реда на наредбата се документират в Книги за инструктажи, че начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа,  както и че инструктажът се провежда в деня на постъпване на работа по утвърдена от работодателя програма, която включва изчерпателно изброени въпроси. В този смисъл  задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктажите по безопасност и здраве.Съгласно чл.11 ал.2  от Наредбата обаче  те се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование  по ред и условия, определени от работодателя, като именно длъжностното лице което провежда инструктажа издава и служебната бележка по смисъла на чл.12 ал.3 от Наредбата, а съобразно образецът на книгата в която се документират инструктажите, същите се  документират не от работодателя, а от длъжностното лице, което ги е провело.  В този смисъл, от анализа на приетите от наказващият орган за нарушени правни норми, може да се направи извод, че задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктаж чрез определянето на длъжностно лице, което да го извършва и документира.Т.е. документирането на инструктажа е вменено в задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице. В тази насока е и константната съдебна практика -  решение по КНАД № 3652/2015год.; решение по КНАХД № 951/2016год. Решение по к.н.а.д. № 3303/2016г. , к.а.н.д. № 3134/2016г. , всички на Административен съд –Варна, решение по н.а.х.д. № 2510/2016г., на ВРС, по н.а.х.д. № 3581/2016г. на ВРС , Решение по к.а.н.д № 3076/2017г. на Административен съд-Варна, решение по н.а.х.д. № 2743/2018г. на ВРС, Решения по к.а.н.д № 2971/2018г. , к.а.н.д. № 800/2019г., к.а.н.д. № 2216/2019г., по к.а.н.д. № 82/ 2019г. на Административен съд-Варна и др. Въззивното дружество като работодател би могло да носи отговорност по наредбата  в случай,  че изобщо не е определило лице да провежда инструктажа , което би представлявало нарушение на чл.11, ал.1 или ако допусне до работа лице, което не е инструктирано , което пък е нарушение на нарушение на чл.3 от Наредбата, каквото обаче не е посочено нито в акта, нито в постановлението.В тази връзка съдът не споделя становището на процесуалният представител на наказващият орган, че отговорността е на юридическото лице, тъй като по време на проверката не е бил представен документ, който да удостоверява, че работодателя е създал организация за провеждане на съответните инструктажи и е определил длъжностни лице, което да го извършва. От съдържанието на приложената по преписката призовка е видно, че от „П.К.“ ЕООД в качеството на работодател са били изискани документи, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, в това число инструктажни книги, заповеди, удостоверения, програми, инструкции и др. В изготвения за проверката протокол пък не е отбелязано, работодателя да не е създал организация за провеждане на инструктажите.От друга страна пък в приложеното копие от книгата за инструктаж е видно, че такъв е бил провеждан на други работници на дружеството, като в графата „ лице, извършило инструктажа“ има положен подпис.От това може да се направи извод, че реално такова определено лице е съществувало , като обстоятелството, че в хода на проверката не са били представени доказателства за това, каквито всъщност няма данни да са били изисквани, не го опровергава.Съгласно чл.2  ал.2 от Наредбата работодателя писмено определя видовете обучения и инструктажи, лицата, които ще бъдат обучавани, програмата за провеждане на обучението и лицата, които ще го провеждат. Ако е било прието, че  в случая  дружеството следва да носи отговорност поради липса на определено длъжностно лице, то е различно нарушение и следвало това да бъде описано и в акта, и в постановлението, което не е било сторено.Едва тогава и санкционната норма на чл.413 ал.2 от КТ би била приложима, тъй като същата предвижда наказание за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

           Поради изложеното до тук, съдът намира, че атакуваното постановление е неправилно и незаконосъобразно   и като такова следва да бъде отменено.

          Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                           Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ   Наказателно постановление № 03-011094/ 17.04.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна, с което на „П.К.“ ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на  2 000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 413  ал.2 от КТ. 

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред  Административен съд-Варна по реда на АПК.

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: